Преди няколко дни (25.06.2020) имаше една пресконференция, на която се изказаха някои неверни съждения. Едно от тях ми направи изключително негативно впечатление. Това е твърдението: „За географията и природните науки ще предложим промени, насочени към отпадане на излишната фактология, това, което изисква заучаване (т.е. запаметяване – б.а.), не изисква умения или пречи на придобиването им.“ Това е мантрата на „майчината загриженост“ за децата, за облекчаване на учебния материал. Не трябва, според тази мантра, децата да помнят „излишните неща“. Ако нещо им потрябва в бъдеще, те да го вземат наготово от интернет. Има няколко въпроса които възникват по т.нар. „отпадане на излишната фактология“. Навярно ръководният фактор в МОН не е чел писмото на известния писател Умберто Еко до неговия внук. Става дума за следното:
Първо, и не най-важното.
В цитираното твърдение географията не се разглежда като природна наука („За
географията и природните науки …“). Географията не се вмества в
счетоводителското разграфяване на учебните предмети. Тя в учебните
планове на МОН е отнесена към гражданското образование. Знанията за планина,
долина, река, пролом, вулкан, океан, море, прилив, морска вълна, езеро, блато,
време, климат и т.н. за знания от рода на историческите и философските знания,
са знания за обществото ли? Да, географията изучава населението, държавите,
градовете, стопанството, транспорта, туризма, страните и т.н. и поради това е
обществена наука. Всъщност в измислената схема на групиране на учебните
предмети от соросоидните експерти на МОН географията е сложена в групата
гражданско образование. Географията, за всеки нормално грамотен човек, е ясно, че
е природно-обществена наука. Увеличаването на часовете но история в близкото
минало и предвиденото запазване на сегашното им антикомунистическо и русофобско
съдържание и едновременното с това съкращаване и обедняване на географското
знание, прикрито от смокиновия лист „отпадане на излишната фактология“ води до
негативи и за историята. Нарушава се естествената връзка между история и
география. Това, което още през XIX век е разбрал Елизе
Реклю, че „Историята е география във времето, географията е история в
пространството“, чиновниците от МОН не са разбрали, а и навярно не могат да го разберат.
Историческите събития са ставали не само хронологически в определено историческо
време, но и в конкретно географско пространство (хорологически). Как учениците
да разберат историческото знание за Великото преселение на народите през
средните векове, ако не знаят какво е това степи, какви пространства заемат,
къде са разположени и защо номадските народи са се преселвали. А ако някой
експерт прецени, че това е „ненужна фактология“? Или да вземем Битката при
Ахелой. Коя е сцената, какво е пространството върху което се е развила битката?
Няма как да се разбера това историческо събитие, ако ученикът не знае къде е
това (първият въпрос на всяко географско знание), коя е тази р. Ахелой, къде
извира и къде се влива? Каква е земната повърхност, върху която се е състояла
битката?
Второ. Това
е развитието
на паметта на децата. Тя е в основата на образованието. Придобиването
на умения е следствие от паметта, от знанието. Без запаметяване няма знания. А
това ни предлагат счетоводните подходи на МОН. Развитието на паметта е
предпоставката за самостоятелното мислене. В последните десетилетия върви
световна тенденция към „загуба на паметта“. Това явление Умберто Еко в писмото
до внука си сполучливо нарича болест, „която порази твоето и предишното
поколение...“. А добре известно е, че паметта е способност на мозъка да
възприема, съхранява и обработва знания и възприятия за предметите и явленията
в природата и в обществото. Паметта има
свойството да се обогатява, развива, допълва и изличава. За да се развива тя трябва непрекъснато да се
обогатява чрез образование, наука и култура.
И пак да се върнем към Умберто
Еко и неговото послание към внука му: „…нека сега обърнем внимание на
мозъка ти. Паметта е като мускулите на краката. Ако спреш да я упражняваш, тя ще
закърнее и ти (нека говорим без увъртания) ще се превърнеш в идиот.“ Точка.
Всичко е ясно. Паметта трябва да се упражнява. Това става чрез запомняне на
знания и факти. Знанието се опира на огромното множество факти. Те в мозъка са
подреждат, разглеждат, степенуват по актуалност и значимост, открива се
връзката, общото, различното и/или противоречивото между фактите. Колкото
повече факти се знаят, толкова повече връзки и зависимости в природата и в
обществото се разбират. Компютрите
не могат да заменят човешкия мозък. И вместо развитие на човешката
памет МОН предлага увеличаване часовете по математика и „дигитална креативност“,
каквото и да значи това.
Препоръката на Умберто Еко е ясна. Щом
научиш, узнаеш нещо, „се постарай да го запомниш, за да не го търсиш повторно,
когато тези знания ти потрябват пак“. Запаметяването тренира паметта и мозъка.
Съвсем не е случайно тренирането на паметта чрез запомняне на отделни факти
като: Кога е станала някаква историческа битка? Кога е управлявал император Х?
Кога е написвано класическо произведение Z?
Или пък: Колко е голямо Черно море? Кой е най-високият връх (и колко висок) в
света? Каква е скоростта на приятният летен морски бриз? И още безброй много
неща.
Мозъкът се развива не само със запомняне
на отделни факти, а и наизустяване на големи текстове. Как да станеш артист,
ако твоят мозък не е трениран да запомняш текста на ролите си? От Възраждането
до XX век в
най-престижните гимназии, класическите, се учили редица поеми наизуст. В тази
епоха не имало голям европейски мислител, който да не е учил наизуст на
латински език голямата поема „Енеида“ на Вергилий, независимо, че латинският
език вече не е бил говорим. Тогава не е имало бизнесмени, на които им трябват
само работници с умения, без развита памет и без достатъчно знания, без
самостоятелно мислене. В българското училище до преди около 30 години не само
се изискваше учениците много да четат, но и да знаят наизуст почти всички
стихотворения на Хр. Ботев, множество стихове на Вазов, Славейков, Смирненски,
Вапцаров и т.н. Това развиваше паметта, а чрез нея и мисленото. И българските
ученици бяха в първата десетка в света. Сега след намаляване на „тежестта“ на
знанията, опростяване и отпадане на „излишна фактология“, изискваща „заучаване“,
нашите ученици спрямо европейските и световните стандарти вече са след
шестдесето място.
Трето. Силно е нарушен баланса и
взаимовръзката в знанието. Ще се увеличават учебните часове по
математика, която е абстрактна наука. Ще се въвежда нов учебен предмет в 5, 6 и 7 клас „дигитални умения и креативност“. Това също са абстракции,
пряко свързани с математиката. Дигиталните умения са средство за извършване на
определена дейност, а не часове за компютърни игрички. А на каква база се
формират уменията. Разбира се на базата на знанията, включително и на фактите и
тяхното запаметяване. По важното е развитието на мисленето на учениците на
базата на запаметените фактически знания, на множество факти. Без развитие на
мисленето уменията се усвояват на елементарно, често пъти почти на битово
равнище, на основата на пробите и грешките. Колко добре политически звучи: „Днешното
поколение деца ще живеят в ера, която ще изисква взаимодействие с изкуствен
интелект.“ И тези, които по-малко знаят, по-малко са запаметили понятия,
закономерности, факти и поради това по-слабичко мислят, усвоили са елементарни
умения, какво ще бъдат? Дали няма да са придатък на изкуствения интелект, роби
на електронната техника.
Трябва баланс между знания и умения.
Първичното са знанията, уменията са вторичното, те са своеобразно знание как да
се използва придобитото знание. На основата на знанието следва да се
развива мисленето чак след това на
базата на знанията на фактите и основните теоретични постановки да се развива
уменията за живот и работа в дигитална среда, така че бъдещите работници,
специалисти и експерти да не са придатък на изкуствения интелект, а да участват
в неговото развитие и функционално използване. Човек е природно същество, живее
в природна среда, макар и видоизменена от самия него. Без добре да я познава, да
знае достатъчно факти, да съпоставя, сравнява, открива връзки и зависимости,
той няма как да участва в пълноценното използване на природните ресурси, без
които животът на планетата е невъзможен. Следователно, е много рано в 5, 6 и 7
клас учениците да са „креативни“. Дигиталните умения следва да вървят не
изпреварващо, а едновременно и свързано с фундаменталните научни знания.
Четвърто. За да се формират
децата като мислещи личности са потребни първоначално качествени знания за
природата и обществото и едва след това да се надграждат т.нар. „дигитални
умения“ и приспособяване към условията на „изкуствен интелект“. Потребна е
цялостна промяна на учебния план, чрез разширяване и обогатяване на знанията по
природни и някои обществени науки. Видите ли, сега природните науки не били
„интересни на учениците“ и поради това не били избирани за явяване на Държавни
зрелостни изпити. Вярно, че през последните 15 години География и икономика от
втори избиран за матура учебен предмет отстъпи решително назад. Защо
зрелостниците избират по-малко география, история и философия за зрелостен
изпит. Това е заради ината на експертите на МОН по тези учебни предмети да
изпитват зрелостниците не само и не толкова за знания по предмета, а за умение
да съставят текст, т.е. да ги изпитват по БЕЛ. Най-съкратеното и обезобразено
знание в българските средни училища е това по природните науки. Какви дигитални
умения в 5 клас без учениците да знаят какво е физика, какво е химия, какво е
биология? А дали им се обясняват някои от най-важните неща за вируси,
бактерии, паразити, клетки и т.н.? Какви дигитални умения без децата да знаят
природните тела, природните сили, за кръговрата на веществото и на енергията, защо
предметите (и дори самолетите) падат на земята? Трябва решително да се увеличат
часовете по физика, химия, биология и природна география за да се формира
фактологическата и теоретична основа на знанието и на тази основа да се развива
мисленето, включително и абстрактното мислено по математика.
Пето и не
най-маловажното – разбирането на глобалните процеси и глобалното развитие на света.
Светът е не толкова дигитален, колкото е глобален. В този глобален огромен свят
бъдещите граждани трябва да умеят да се ориентират, да отсяват зърното от
плявата. За това е необходимо да знаят природните, обществените, икономическите,
екологическите и политическите ситуации и проблеми в света, Европа и България.
А как да се ориентират, когато нямат необходимите фундаментални знания за
природата на света, за пространството, за държавите в света, за световната
икономика, за международните организации. В сегашния учебен план тези знания в
най-ограничена форма се дават от учебния предмет „География и икономика“.
Поради съкратения обем на обучението по този предмет децата не знаят почти нищо
за държавите, за различията в икономическите и политическите системи, в културата,
религията и традициите на огромни райони
от света. Нещо повече българските деца не учат почти нищо за страните членки на
ЕС. А сега МОН предвижда и обедняване на това знание.
Моят извод е, че МОН действа по
концепцията на Сорос за развитието на образованието в бившите социалистически
страни. Хората от тези страни, включително и България, трябва да са с обеднено
знание, неразвито мислене, за да станат обслужващ персонал в западните страни. Върви
процес на опростачването на българското средно образование.
Статията е публикувана на
29.06.2020 г.
В-к „Дума“, бр. 121 (8468)
Няма коментари:
Публикуване на коментар