В края на 2018 г. отново името Азовско море започна да се употребява в цял свят. И то политически и по-точно – по военно-политически причини. А малцина имат реална представа за Азовско море, за неговата география и хидрография, за неговото политическо, военно и стопанско значение. Според Черноморската енциклопедия има над 400 имена за Азовско море. Сред тях са „Меотийско езеро“ (лат. Palus Maeftis), „Море на майотите“ (племе, живяло край неговите брегове; „Блато на меотите“ (римляните), скитите го наричали „Каргалук“, кимерийците – „Кимерийско море“, арабите – „Бахр-ал-Азуф“, тюркските народи - „Азак дениз“ (ниско блатисто място), турците Акдениз (Бяло море), русите – „Сурожское (Судакско) море“ и др.. Най-често е използвано името Азов (Танаис). Името Азовско море се използва от XVII в за Таганрогския залив и през XXVIII век вече за цялото море. Има много хипотези за произхода на името Азов, но твърде често се споменава името на половецкия княз Азула или от тюркската дума „азан“ (долен, нисък). Първата географска карта на Азовско море е направена от Клавдий Птолемей.
Географско положение и хидрография на Азовско море
Азовско море е географски разположено северно и по-точно североизточно от Черно море, южно от Източноевропейската равнина, източно от п-в Крим и северозападно от високата планинска верига на Голям Кавказ. Крайните му точки са: на север 47°17'30'' с. ш. (Таганрогски залив); на юг 45°12'30'' (Керченски проток); на запад 33'38' и. д. (Сиваш) и на изток 39°18' и. д. (Таганрогски залив, делтата на р. Дон). Има неправилна удължена форма (ЮЗ-СИ, от Арбатската стрелка до дъното на Таганрогския залив. Дължината му от югозапад на североизток е около 380 km, а най-голямата ширина – 185 km, а по някои други данни – до 200 km.
Връзката му с Черно море е през Керченския проток по линията между нос Такил (45°05′59″ с. ш. 36°27′16″ и. д.) на югоизточния край на Керченски п-в (Крим) и нос Панагия (45°08′25″ с. ш. 36°38′01″ и. д.) на Таманския п-в. Керченския проток е част от Азовско море. Той е с малка ширина и плитчина. В дълбока древност гърците го познавали с името Боспор Кимерийски, а по-късно и Таврически, Еникалски и Керч-Еникалски. Над протока през 40 –те години на XX мек бил построен железопътен мост, който след няколко години бил изоставен, понеже ледовете от Азовско море, разрушили част от носещите колони. Сега са строи нов железопътен и автомобилен мост.
Азовско море е едно от най-отдалечените от океан морета. Принадлежи към системата от морета, свързани с Атлантическия океан. Връзката включва система от протоци и морета последователно: Керченския проток, Черно море, проток Босфор, Мраморно море, проток Дарданели, Егейско море, множество протоци между Егейско и Средиземно море и завършва чрез Гибралтарския проток. Поради тази отдалеченост от океана и местоположение то е определено като вътрешно море и по-точно вътрешноконтинентално море. Чрез тази връзка с другите морета и Атлантическия океан, то има голямо стопанско географско значение за народите, населяващи неговите крайбрежия. Поради плодородните крайбрежни земи, удобните морски връзки, богатството от риба, неговите крайбрежия са били заселени още от дълбока древност.
Азовско море е едно от най-малките по площ морета на Земята. То е само около 39 000 km2, т.е. малко над една трета от площта на България. Водосборната площна Азовско море, заедно с островите, е около 630 000 km2.
Източник: mapoftheworld.ru
Бреговата линия е разчленена, с обща дължина 1472 km. За нея са характерни ниските и често заблатени брегове на запад, север и изток и по-високите южни брегове. Има множество заливи, лимани, пясъчни коси и двете големи речни делти. Най-голям и значим за стопанската дейност е Таганрогския залив (5 600 km2; 120 km дължина) в североизточната част на морето. В него е делтата на р. Дон (в древността – Меотийски блата) с площ 538 km2. Почти половината източен бряг на Азовско море е зает от делтата на р. Кубан (4 300 km2). Тя е осеяна с множество лимани заливи, блата, островчета. Тя е заблатена крайморска низина. Дължината на брега ѝ към Азовско море е 160 km. В района на делтата са Карпилският лиман и Темрюкския залив. Северно от нея са развити Бейсугския лиман и Ясенския залив. А северно от тях е, на траницата с Таганрогския залив е Долгая коса и Дългите острови. По северното крайбрежие са развити няколко по-значими залива (Бердянски, Обиточен), лимани (Молочний, Утлюгски) и пясъчни коси (Белосарайска, Бердянска, Обиточна, Федотова). Западният бряг има особена форма. Той е с Арабатската стрелка, която е пясъчна коса с дължина над 100 km и широка от 270 до 8 km. На запад от нея е заливът Сиваш (Гнилото море; 2560 km2), отделящ Кримския п-в от Арабатската стрелка. На изток от Арабатската стрелка е най-големият в миналото остров на Азовско море – Бирючий (77 km2), превърнал се в полуостров, сливайки се с Федотова коса. На юг бреговата линия е формирана от двата големи полуострова, отделящи Азовско море от Черно море – Керченски п-в (около 3000 km2) с по-високи брегове. Тази Кримска част на южната брегова линия са и Арабатския и Казантипския заливи. Бреговете са хълмисти. На изток от Керченския проток е Таманския п-в. Към Таманския п-в, в Креченския проток е Таманския залив. Характерно за Азовско море е отсъствието на големи острови. Има малък брой и малки по площ, предимно пясъчни острови. Сред тях са островите в Таганрогския залив – Пясъчен, Черепашка и Дълги, както и о. Коса Тузла в Керченския проток.
По бреговете на Азовско море доминират съвременните абразионните (морски воднорушителни) процеси. Те водят до разрушаване на бреговете със средна скорост от 0.4 до 3.0 m/год. Най-силно са проявени в източните брегове, особено при Приморско-Ахтарск (6.0 m/год.), а най-слабо в Керченско-Таманското крайбрежие (0.5-1.5 m/год). В района на Таганрогския залив, особено край Мариупол, абразионните процеси са съпровождани от свлачища. Акумулативните (наносните) форми са характерни за изградените от пясък и парчета от раковини на мидите (Арабанската, Дългата и Белосарайската коса и др). Наносните форми са нестабилни и често променят своята форма, местоположение и височина.
Възникване и развитие на Азовско море и крайбрежията
Съвременното Азовско море е продукт на много продължително геоложко развитие. В геоложко отношение районът на морето е част от стари геоложки структури – Източноевропейската платформа, океанът Тетис и Алпохималайската оргенна система в частта на планините Крим и Голям Кавказ. Северноазовското крайбрежие е изградено от в югоизточната част на Изтоноевропейската платформа и е в обсега на Украинския геоложки щит. Геложката основа е от много стари скали с възраст от 3.8 до 1.7 млрд години. Тази стара здрава и стабилна геоложка основа е припокрита от по-млади неоген-кватернерни наслаги (последните около 23 млн. г.) с мощност от 0 m до няколко стотици метра.В обсега на Украинския (Азово-Подолски) геоложки щит е един от блоковете му – Приазовски блок (по Н. П. Щербак, К. Е. Осипчук, 1992). Южният склон на Украинския щит обхваща Причерноморската крайплатформена падина, потъвала през равния палеозой, креда (от мезозойската ера) и през неозоя (Милановский, 1996).
Средната част на района на Азовско море обхваща част от Скитската плоча. Тя е млада геоложка плоча, образувана след херцинския орогенен етап). Тя обхваща не само Азовско море, но и степната част на п-в Крим, равнините терени на Предкавказието и Калмицките степи, Донбас. Фундаментът на тази по-млада плоча е изграден от нагънати пластове от шисти и варовици и морски утаечни (седиментни) наслаги с юрска, кредна (мезойска) и палеогенска (Неозойска ера) възраст. Тя е разкъсана от разломи на няколко масива (Ставрополкски, Кримски и Добруджански) и понижения. От последните в обхвата на района на Азовско море е Азовско-Кубанското понижение. То е система от три по-малки понижения на фундамента на Скитската плоча – Тузло-Маничко понижение на север, в съседство с Донбас, Източнокубанско и най-обширното Индоло-Кубанско понижение, в което фундамента е на дълбочина от 12 km. Западно от това Азовско-Кубанско понижение е масивът на Кримския свод (издигане), в който фундамента се намира на по-малка дълбочина (700-2500 m), а най-значима е тя в района на Перекоп. На изток от Азовско-Кубанското понижение е ставрополския свод (изидигане, повишение) с дълбочина на фундамента от 700-3000 m.
А Алпийско-Хамалайския ороген (Алпо-Кавказки пояс) заема най-южните части на района на Азовско море и неговите крайбрежия. Това е издигната, нагъната и навлечена част на земните пластове, пронизана от множество интрузии (внедрявания на магма) и обхващаща съвременните части на Керченския и Таманския п-в.
Земната кора в района на Азовско море е от континентален тип. Дълбочината на залягането на фундамента на платформата е твърде различен. В северната част (Североазовското понижение) е няколко стотици метри под сегашната земна повърхност. Най-голяма дълбочина на залягането има в Индоло-Кубанското понижение – до 15 km. Поради това надстройката на Скитската платформа е с различна мощност (дебелина) – от 100 до 15 000 m. На земната повръхност доминират предимно слабо споени наносни материали. Това обуславя по-лесната промяна на конфигурацията на бреговата линия, образуването на редица острови, абразията (рушенето и размиването) на брего-вете и на Керченския проток.
Образуването на съвременното Азовско море става в района на някогашния океан Паратетис (преди 34 до преди 5 млн. г.). Той претърпява множество промени. Преди 25 млн. г. се простирал от Франция до Аралско море, а през миоценската епоха (преди 14-10 млн. г.) се превръща в т. нар. Сарматско море (от Австрия до Тюркмения). Остатъците на Партетис образували отделни самостоятелни водни басейни. Към началото на кватернера (преди около 1 млн. г.) се образувал Черноморско-Азовски воден басей, който се свързвал чрез проток по съвременната долина на р. Манич с Каспийският воден басейн. Следвали редица промени на надморската височина и конфигурацията на водните басейни. Непрекъснатати морски трансгресии (настъпване) и регресии (отстъпване) на водата променяли големината, обхвата и берговата линия на тези водни басейни, включително и на Азовско море. То имало водна връзка с Каспийско море, чрез проток по който преминавала вода от Каспийско през Азовско към Черно море. След това тази връзка прекъснала, но след това отново била възстановена.
Има множество виждания за развитието на Азавско море през последните 100 000 години. Приблизително преди около 25 000 години на мястото на Азовско море се образувал голяма наносна бластиста равнина. Тя била прорязана от долините на старите реки Дон, Калмиус, Берда и др. Тези реки носили множество наносни материали и предимно пясък. Тази древна речна мрежа сега може да се проследи по дъното на Азовско море. На юг от него Черно море си понижило равнището и се превърнало в езеро. Преди няколко хиляди години напълно прекъснала връзката чрез Маничкия проток с Каспийско море.
През холоцена (последните 15-10 хил. г.) развитието на морето преминава през няколко последвотелни етапа. По данини от изследванията на руски геолози и геомрофолози това са:
1/. Новоевскиски етап (преди 10-11 хил.г.), когато морето се превърнало в суша;
2/. Старочерноморски етап (преди 8-7 хил.г.), когато има понижаване на земната повърхност и по долините на големите на големите реки, особено на Дон, има трансгресия (нахлуване) на морските води и образуване на заливи (Таганрогски и др.);
3/. Новочерноморския етап (преди 5 хил.г.) преминал през няколко стадия с различни характеристики; издигане на морското равнище до на 3 m над съвременното. Последвал стадий (преди 3-2 хил.г.), коагто се понижава с до 3-5 m морското равнище спрямо съвременното и морето приличало на силно заблатена низина, обрасла с млаголбива растеност, а само в по-високите имесат имало степни растения, а Палео Дон се вливал в Черно море. Последвал нов стадий на понижение на земните пластове и са образувало блатисто езеро, което Полибий (3-2 в. пр. н.е.) определя като пресноводно заблатено езеро. Преди около хиляда години равнището се повишава с 1-2 m и се формирали сегашните очертания и характеристики на Азовско море.
В съвременни условия продъжава големият внос на наносни материали в Азовско море. В него ежегодно се внасят 52.3 млн.т. наноси (Ю.П.Хрусталев и Ф.А. Щербаков), от които 62.1% механични и 37.9% биогенни, предимно от реките Дон и Кубан. Това води до изменения в дънните наноси и бреговага линия.
В Азовско море има редица полезни изкопаеми. Сред по-значимите са перспективите за нефт и газ, особено в мощните наслаги на Индоло-Кубанското понижение. В района на Геническ има открито находище на природен газ. Находища на природен газ и нефт има открити и в Таманския п-в. Оолитови железни руди има в северозападната част на Азовско море, в Молочанския грабен, западно от гр. Мариупол. Значими и използвани са находищата на желязна руда (37.5% съдържание на желязо в рудата) в Керченския п-в. Сред пясъците на р. Берда има апатити. В съвременни условия най-голямо стопанско значение има добивът на морска сол.
Релеф на крайбрежния район и дъното на Азовско море
Морското дъно, както вече бе посочено, е формирано чрез потъване в ново геоложко време на Азовско-Кубанската падина, северно от гънковите структури на Кавказките и Кримските планини. Повърхността на морското дъно е плоска, слабо разчленена. Дъното е плоско и плитко. От брега към вътрешността на морето дълбочините бавно нарастват. Средната дълбочина е по различни измервания и източници е от 7 до 13 m, а максималната между 13 и 15 m. Особено малка е тя в големи части на Керченския проток, което наложило неговото удълбаване (Керч-Еникалския канал) за да могат в морето да навлизат и по-голямотонажни морски кораби. На дъното на Азовско море има на отделни места повишения от натрупани пясък, раковини и тиня. Това са малки възвишения (банки), които не достигат водната повърхност – Железинска, Морска и Арабатска банка, край които дълбочината е 8-9 m, а самите им повърхности са на 3-5 m дълбочина. Морските пличини са характерни за цялото Азовско море, но най-вече за северните и западните крайбрежия. На дъното има и малки понижения, остатък от старите речни долини.
В крайбрежните земи силно доминират низинният и равнино-хълмистият релеф, степите – Кримски, Кубански, Донски и т.н.. По-големи надморски височини има в северното азовско крайбрежие. То обхваща най-източната част на Причерноморската низина, достигаща до долината на р. Калмиус. Има надморска височина от 10 до 150 m. Разчленена е от сранително малки и маловодни реки. На изток от нея са Приазовските възвишения (вр. Могила Бельмак 324 m). Склоновете им към Азовско море са полегати и разчленени от редица реки, малки потоци и дерета). Край брега, и особено по крайбрежията в северозападната част, релефът е низинен, повърхността е почти напълно равна. В западното крайбрежие, западно от залива Сиваш, релефът е равнинен, почти плоска равнина, част от т.нар. Степен Крим, изградена от морски и континентални наслаги с млада геоложка възраст. Край южната част, западно от Керченския проток, релефът е хълмист. Най-високите точки на земната повърхност в Керченския п-в са под 200 m – Пихбопай (189 m), Опук (184 m), Хрони (175 m), Митридат (96 m) край Керч и др.. В Керченския п-в има разпространени предимно варовици, пясъчници и глини.
Характерна особеност на релефа в Керченския и Таманския п-в, а и в отделни места на дъното на Азовско море, са калните вулкани. Това са отвори в земната повърхност или конусовидни издатини с кратер от който периодично изригват кал, вода и газове. Тяхното наличие е едно от доказателствата за нефтогазоносност на Азовско море. Сред по-известните кални вулкани е Джау-тепе в Керченския п-в. Има височина от около 60 m и склонове, прорязани от оврази и покрити с кал.
Таманският п-в е почти равнинен, със силно разчленени брегове. В югоизточната част на Азовско море е разположена Прикубанската низина. Тя е наклонена към морето, където е развита делтовата низина на р. Кубан. Северно от нея са ниските равнинини засушливи степи, а на юг от р. Кубан е Закубанската наклонена равнина. Средните височини са твърде различни – от 0 до 2 m и средно 30-40 m в Ейския п-в и до 1000 m в Закубанската наклонена равнина. Средната надморска висичина на цялата Прикубанска низина е между 100-150 m. Особено в делтата доминират силно заблатените земи. В крайбрежията на Таганрогския залив е заблатената делта на р. Дон, а южно от нея е крайморска плоска равнина.
Климат на Азовско море и крайбрежните земи
Целият район на Азовско море и крайбрежните му земи, както и на цялата водосборна област на морето е умерен континентален, с характерните за него характеристики.Средните годишни температури са между 10 и 11.3°С. Те са най-високи в по-южните части на района на Азовско море – над 11°С (Азовское, Керч и Темрюк). В северно разположените метеостанции са между 9.9°С (Мариупол) и 10.2°С (Бердянск).
Средномесечни температури на водата в крайбрежни станции
Пункт
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Таганрог
|
0,1
|
0,1
|
1,2
|
9,6
|
18,1
|
22,4
|
24,8
|
23,6
|
18,4
|
11,1
|
4,6
|
0,9
|
Мариуполь
|
0,1
|
0,0
|
1,1
|
8,4
|
17,3
|
22,0
|
24,5
|
23,6
|
19,1
|
12,4
|
6,1
|
1,5
|
Бердянск
|
0,0
|
0,0
|
1,3
|
8,4
|
17,0
|
22,3
|
24,6
|
23,7
|
19,0
|
12,5
|
6,4
|
1,7
|
Ейск
|
0,2
|
0,2
|
1,7
|
9,5
|
17,6
|
22,4
|
24,9
|
23,7
|
18,6
|
11,9
|
5,5
|
1,7
|
Геническ
|
0,2
|
0,2
|
2,3
|
9,5
|
17,2
|
21,9
|
23,5
|
23,5
|
19,2
|
12,7
|
6,9
|
2,0
|
Приморско-Ахтарск
|
0,3
|
0,6
|
3,1
|
11,1
|
18,1
|
22,5
|
23,4
|
23,4
|
18,5
|
11,9
|
5,9
|
1,7
|
Мысовое
|
1,1
|
0,7
|
2,3
|
7,7
|
15,5
|
21,1
|
24,1
|
24,1
|
20,2
|
14,4
|
9,1
|
3,9
|
Опасное
|
1,9
|
1,0
|
2,5
|
8,0
|
15,3
|
21,1
|
24,1
|
24,1
|
20,1
|
14,3
|
9,0
|
4,6
|
Източник: Гидрометеорология и гидрохимия морей СССР. т. V. Азовское море, 1991.
Средните януарски температури са, с малки изключения, отрицателни, обикновено до -4°С. Средните юлски температури са около 23°С – 22.7°С при Сивашское и 23.6°С при Ростов на Дон. Температурните амплитуди между най-топлия и най-студения месец са типични за континентален климат – над 20°С. Най-малки са в най-южно разположените райони на Азовско море – около 45° с. ш..
Валежите (по данните от www.climate-data.org) са малко и поради това континенталният климат придобива характеристиките на степен климат, климат на сухите степи. Годишните суми на валежите са от 400 до 550 mm. Те са по-високи в земите край североизточните и източните брегове на Азовско море – Ростов на Дон (577 mm), Азов (567 mm), Таганрог (536 mm) и Темрюк (540 mm). Най-малка е годишната сума на валежите в приазовските части на Крим и северозпадните крайбрежия. В Степен Крим са от 400 до 440 mm (Азовское), а в северозападните части са и по-малки – Геническ 391 mm и Сивашское 400 mm. Годишното разпределение на валежите е харакерното за умерения континентален климат – летен и порлетно-летен максимум и зимен минимум. Сняг вали над цялата акватория на Азовско море и в съседните земи, като в тях се образува снежна покривка. Нейната продължителност се увеличава от южните крайбрежни земи на север и с най-голяма продължителност и мощност е в северните и североизточните приазовски земи.
Ветровете са предимно слаби и умерени. По – рядко има силни и бурни, предимно северни ветрове. Особено опасни за корабокпалаването и крайморските селища са североизточните студените бурни ветрове. Те се отличават с голяма скорост, рязко понижанате на температурите, замръзвания. Средно годишно през студеното полугодие има по над 20 случая с такива ветрове. При тях се образуват високи вълни. Духайки от североизотки те в запаната част на морето, край Арабатската стрелка, водят до натрупване на огромни ледени блокове. През пролетта са по-чести южните и западни бурни ветрове. През лятото бурните ветрове силно намаляват до 1-2 случая.
Хидрография на Азовско море и водосборната му област
Азовско море е не само малко по площ, но и с малък обем на водата. Има различни изчисления на водния обем, но най-често се използва цифрата 290 km3. Най-много води получава Азовско море (Гриневецкий и Жильцов, 2006) от речния отток на вливащите се в него реки – около 44.4 km3 (28 km3 от р. Дон, 12 km3от Кубан и само 4.4 km3 от останалите реки), следва от прихода на води от Черно море през Керченския проток – 34 km3 и от валежите – 14.2 km2. Разхода на води на Азовско море е предимно оттокът към Черно море – до 50 km3 и за изпарение. Много значимо е изпарението в залива Сиваш. В него от Азовско море постъпва около 1.4 km3 слабосолена вода, а от него обратно изтича само 0.3 km3 много солена вода. Поради много голямото изпарение водата в Сиваш е много солена и там се добиват значими количества морска сол.
Водата на Азовско море се отличава с редица физико-химични характеристики. От тях по-значима е температурата на морската вода. Порада малката дълбочина, доминирането на плитчините, както и на умерения континентален климат на съсдедните крайбрежни земи, температурата на морската вода много значимо се променя през годината, по сезони и месеци. Средната годишна температура е около 11°С. Най-ниските средномесечни температури са през февруари, следван от януари и са най-често от 0 до 1.0°С. Средните юлски температури са от 23 до 25°С. В отделни дни и отделни години те са и значително по-високи, а могат да надхвърлят дори 30°С. Рекордно високите температури на морската вода са измерени в при Приморско-Ахтарск (+32.5°С). През лятото температурата на водата се понижава в дълбочина и спада само до 20-22°С.
Средномесечни температури на водата в крайбрежни станции
Пункт
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Таганрог
|
0,1
|
0,1
|
1,2
|
9,6
|
18,1
|
22,4
|
24,8
|
23,6
|
18,4
|
11,1
|
4,6
|
0,9
|
Мариуполь
|
0,1
|
0,0
|
1,1
|
8,4
|
17,3
|
22,0
|
24,5
|
23,6
|
19,1
|
12,4
|
6,1
|
1,5
|
Бердянск
|
0,0
|
0,0
|
1,3
|
8,4
|
17,0
|
22,3
|
24,6
|
23,7
|
19,0
|
12,5
|
6,4
|
1,7
|
Ейск
|
0,2
|
0,2
|
1,7
|
9,5
|
17,6
|
22,4
|
24,9
|
23,7
|
18,6
|
11,9
|
5,5
|
1,7
|
Геническ
|
0,2
|
0,2
|
2,3
|
9,5
|
17,2
|
21,9
|
23,5
|
23,5
|
19,2
|
12,7
|
6,9
|
2,0
|
Приморско-Ахтарск
|
0,3
|
0,6
|
3,1
|
11,1
|
18,1
|
22,5
|
23,4
|
23,4
|
18,5
|
11,9
|
5,9
|
1,7
|
Мысовое
|
1,1
|
0,7
|
2,3
|
7,7
|
15,5
|
21,1
|
24,1
|
24,1
|
20,2
|
14,4
|
9,1
|
3,9
|
Опасное
|
1,9
|
1,0
|
2,5
|
8,0
|
15,3
|
21,1
|
24,1
|
24,1
|
20,1
|
14,3
|
9,0
|
4,6
|
Източник: Гидрометеорология и гидрохимия морей СССР. т. V. Азовское море, 1991.
Във връзка и като следствие от много ниските температури през зимата в Азовско море се образува ледена покривка на водата. Размера на покритието на водната повръхност с лед зависи от температурните характеристики на годината – топла, мека, сурова. Лед започва да се образува през декември, а ледена покривка може да има до март. Ледът може да е плаващ или на ледени полета, като неговата дебелина може да достигне до от 30 см до 80 см (в Таганрогския залив). Ледената покривка при студени зими има продължителност 4-5, а при топли зими само 1-2 месеца. Открити остават само най-южните части на Азовско море. Най-продължително замръзват северните части, където поради по-големия приток на пресни води солеността е по-малка, а и мощността на водния пласт е също по-малка.
Азовско море се отличава и с малка прозрачност на морската вода. В отделните части на морето и през различните сезони тя се променя. Колебанията в нейната прозрачност са от 0.5 до 8 m. Понижава се при вълнение на морската вода, когато поради плиткото дъно се дигат във водата тиня и фини песъчинки. Подобно помътняване има и при проливни дъждове и голям внос на наноси от реките. През лятото в някои райони поради масовото развитие на някои растителни и животински микроорганизми, прозрачността пада почти до нулата, а цветът на водата става зелен. Цветът на морската вода е променлив от зелено-жълтеникав до кафяво-жълтеникав.
Важна характеристика на морската вода е нейната соленост. Тя е променлива характеристика в зависимост от притока на пресни води и от реките и от валежите, както и от солени води от Черно море, от величината на изпарението. В откритите части на Азовско море тя е средно 10-11‰, но в някои заливи, особено около устията на по-големите реки спада до 6-8‰.
Разнообразни са движенията на морската вода. Водното равнище на Азовско море е променливо. Измененията са под влияние на количеството на речния отток в морето. Поради това през пролетно-летния сезон има повишаване, а през есента и зимата – понижаване. Стойностите са около 20 см разлика. В отделни случаи и на отделни места повишването на морското равнище може да достигне до няколко метра, особено край устията на реките – в районите на Таганрог, Мариупол, Ейск.
Известно е, че основните движения на морската вода са: приливи, морски течения и вълни. Поради млакият обем вода, малката дълбочина и отдалечеността на Световния океан в Азовско море няма приливи и отливи. Основния вид движения на морската вода са вълните. Те са причинявани от ветровете. При по-силни ветрове на височина могат да достигнат до 3 m. морските течения са ветрови и зависят от силата на вятъра. Тъй като над Азовско море доминират слабите и умерени по сила ветрове морските течения имат малка скорост. При силни и много силни ветрове теменията могат да достигнат скорост от 15/20 см/сек.
Във водосборната област на Азовско море повърхностнотечащите води на сушата са реки, езера и блата. Реките са с различни по големина водосборни области, различна дължина и обем на водния отток.
Най-значимата река е р. Дон (в древността Танаис) – петата по големина река в Европа. Тя е дълга 1870 km. Водосборната ѝ площ е голяма 422 000 km2, но водността е сранително по-ниска, средно с 5-6 пъти по-ниска от течещите на север източноевропейски реки. Влива се в североизточната част на Азовско море, в Таганрогския залив, чрез делта. Извира от Средноруските възвишения и тече на юг. Прави голям завой, района на който е много близо разположен до р. Волга и е съврзан с нея чрез плавателен канал (Волго-Донски канал). Има малък наклон на речното корито и бавно течение. Средният и годишен отток в Азовско море е около 900 m3/сек. Тя е важна речна транспортна артерия. Плавателна е до гр. Воронеж (т.е. 1590 km). Водното ѝ равнище е твърде променливо, с амплитуда от 8 до 13 m. Максимумът на нейния отток е пролетен и съвпада с топенето на снеговете и увеличаването на валежите от дъжд. В Таганрогския залив с подобен речен режим се вливат още няколко по-значими реки като: Миус (258 km; 6680 km2водосборна площ), вливаща се в Миуския лиман на Таганрогския залив; Калмиус (209 km); Кагалник (162 km) и редица по-малки реки и потоци.
В източните части на Азовско море се вливат редица бавнотечащи през равнинните терени реки. Южно от Таганрогския залив, до Тамански п-в, са няколко по-значими реки. Сред тах се отличава втората по големина река-приток на Азовско море –Кубан(1870 km, 57 900 km2). Тя извира от Голям Кавказ, тече на север и на запад, като преминава през Азовско-Кубанската низина. Влива се в Темрюкския залив на Азовско море чрез голяма делта (4 300 km2). Средното количество на речния отток (при Краснодар) е 425 m3/сек. Тя носи и големи количества разтворени соли и наноси. Има значително по-малки колебания на водното равнище през годината – средно до около 2 m. Има пролетно-летен
Средно водно количество през годината на р. Кубан в m3/сек
максимум на оттока, съвпадащ с пролетно-летния максимум на валежите и топенето на снеговете. Други по-значими реки в тази част на крайбрежията на Азовско море са: Ея(311 km), вливаша се в Ейския лиман на морето, Бейсуг (243 km), с устие в Бейсугския лиман и редица по-малки реки.
В северното крайбрежие на Азовско море се вливат по-къси реки, извиращи от Приазовските възвишения. Сред тях са Берда (125 km; 1760 km2), Молочная (197 km),Обиточная (96 km), Малый Утлюг и други.
Значително по-разнообразни като хидроложки показатели са реките, извиращи от Крим и вливащи се в Азовско море. Те са във водосборни басейни с по-сух умерен континентален климат, с по-малко валежи, с по-голяма инфилтрация и изпарение. Поради това голяма част от тях в края на лятото и особено през септември са със силно намаляло водно количство, а по-малките дори пресъхват и се превърщат суходолия. Голямата част от тях и от тези с по -голяма дължина се вливат в залива Сиваш. Най-значимата от тях е р. Салгир (232 km; 3 750 km2 водосборна площ). Тя извира от Кримските планини, като по течението си приема множество по-малки притоци. Останалите реки, вливаши се в Сиваш са значително по-къси и по-маловодни: Сухой Индол (53 km), Восточной Булганак (48 km), Чурюк-Су (33 km), Субаш (26 km) и др. Много къси и маловдни са реките вливаши се в Керченския проток и южните части, северно на Керченския п-в: Али Бай (40 km), Мелек Чешме (16 km) и др.
Езерата са почти изкрлючително крайморски, предимно лиманни по произход. Те се отличават с малка дълбочина, застояла вода, с развита водна и водолюбива растителност, с образуване на кал по дъното и твърде често приличат на блата. Има група крайморски езера и лимани, които през лятото пресъхват. Те са развити в земни понижения, в които при по-виски температури и по-ниско равнище на водата в лиманите, заливите и езерата почти напълно или изцяло пресъхват, равната повърхност се напуква, дори може да обрасте някои видове сололюбиви редки храсти и треви. В Крим ги наричат „солени засухи“ (Акташко езеро и др.). В редица от солените крайморски езера образуваната от гниенето сред солената вода на растенията кал е с лечебни свойства. Такъв тип е Голубачкото езеро край Темрюк. Част от езерата са безотточни. Подобни езера са тези в Крим и Арабатката стрелка: Геническото солено езеро в Арабатската стрелка и Кирлеут в североизточните части на п-в Крим; Пельонкино (южно от Азов).
Блатата са много характерни за източните крайбрежни райони, особено в Азовско-Кубанската низина, делтите на големите реки.
Природни зони в крайазовските крайбрежни земи
Приазовието попада в природната зона на степите. Само най-северните части на водосборната област на р. Дон са в зоната на лесостепите. По кримското крайбрежие, край западните брегове на Азовско море и западната част на северното крайбрежие на Керченски п-в земите са в зоната на сухите степи. Това са райони с малка сума на валежите, (около 400 mm), в които често срещани природни явлания са засушаванията и суховеите през лятото и началото на есента. Североизточната част на Керченския п-в е в зоната на типичните степи, с по-голяма сума на валежите. Край източните брегове на Азовско море са типичните европейски тип степи, т.н. Кубанска степ. По северното и североизточното крайбрежие на Азовско море степите са засушливи и умерено засушливи.
За крайбрежните земи на Азовско море са много характерни плодородните почви. Доминиращо разпространение имат черноземните и тъмно-кестенявите почви. В северното, североизточното крайбрежие на Азовско море и Кубанската степ (коилна) са развити черноземните почви. В Степен Крим са развити южните черноземи при условията на льосовидни наслаги и равнино-хълмист релеф при засушлив климат. На отделни места в Керченския п-в има глинести черноземи. В плоските вододелни пространства на Степен Крим, Керченския и Таманския п-в са развити тъмно-кестенявите почви (molisols). По западните крайбрежия на Азовско море има развити неплодородните солончаци и солонци. Покрай теченията на реките са развити алувиално-ливадни, заблатени и блатни почви.
Естествената растителност е почти напълно унищожена. Силно доминира степната тревна растителност. Доминират типичните (коилни) степи, особено северно и източно от бреговете на Азовско море и на отделни место в Крим. Те се отличават с голямо видово разнообразие – около 25 вида (Мордкович, 1982) на 1 m2. Характерните тревни видове растения са коило (власато, лесингово, пересто), степна власатка, люцерна, еспарзета, житняк, детелина, конски босилек, горицвет и т. н. Има и много цветя като лалета, ирис, гъши лук, таврийска мащерка, синчец и др. В по-сухите и по-каменисти места има пелин. Върху пясячните повърхности растат степни треви като днепровско коило, пясъчна власатка, острица и др. В Северокримската низина и други сухи райони върху солени почви растат специфични сололюбиви растения като солянка. В степите има и храсти като круша, бадем, храстовидна карагана, шипка, диворастяща роза, глог, трънка и др. Те растат предимно в долове и оврази, в места с по-високо равнище на подземните води. Само в местата край реките има дървесна и храстова влаголюбива растителност, предимно от върби. В крайречните и крайморски блата има тръстика, аир, острица и др. видове.
Сухите и полусухите степи са с обеднен видов състав на тревите, нисък тревостой и ниска продуктивност, повече ефемерни и ефемероидни видове, повече пустинно-тревни видове. В тях най-разпространени са коило, житняк и пелин. Среща се и широколистна гърлица, румънска люцерна и др. Често има полухрасти и храсти.
Животинският свят в приазовските земи е в състав, типичен за степите. В далечното минало в тях са обитавали тарпан (див кон), сайга (вид антилопа) и др. едри тревопасни животни. За тези степни земи най-типични са характерните обитатели, хранещи се с треви и семена: степна пъструшка, полевка, хомяци, малък лалугер, но и степен пор, обикновена слепушонка, див заек и др.. Широко представени са и влечугите. Сред тях са характерни различни водове смокове, включително смок-стрелец, степната усойница, гущерите (кримски, обикновен и змиегущер). Има и редица гнездящи на земята сред тревите птици като голяма дропла, жерав, европейски пъдпъдък, яребица, чучулига, както и хищния степен орел, степния блатар и др. В речните и езерни води могат да се срещнат воден плъх и водна змия, множество и различни видове сладководни риби.
Водни обитатели на Азовско море
До първата половина на XX век, при добре съхранените природни условия, Азовско море се отличавало с изключитлно висока биологична продуктивност. През първата половина на XX век по данни на руски изследователи продуктивността на достигала до 70-80 кг/ха, а уловът на риба в Азовско море бил 25 пъти по.голям от този в Черно море. След изгражаденто на големите язовири по течението на реките и най-вече на р. Дон (след 1950 г.), промяната в количеството и режима на речния отток, замърсяването на водите, влашаване на хранителната среда за много от ценните видове риба са довели до отрицателни изменения на екологичните системи на морето и реките, вливащи се в него. Независимо от това, Азовско море все още се отличава с голямо биологично разнообразие, биологична продуктивност и рибни запаси.
Водите на Азовско море са богати на планкон и органични вещества. В него обитават около 80 вида от ихтиофауната. Това огромно разнообразие се дължи на спецификата на развитието на Азовско море, формирано чрез единен генезис с Черно и Каспийско омрое и поради променената водна среда – полусолена. Повечето понтокаспийски видове в Азовско море обитават заливи и лимани със слабосолена вода – под 8‰. Рибите могат освен по видов генезис да се поделят на четири групи. Първата включва рибите, които са проходни, т.е. от морето навлизат в реките и лиманите, където снасят хайвера си. Тава са предимно есетровите риби: есетра, белуга, севрюга и др. Втората група са полупроходните риби като бяла риба (судак), таран (Rutilus heckelii), платика и др. В третата група са рибите, които са постоянни в Азовско море – азовска тюлка, плоската риба камбала и др. Четвъртата група са черноморско-азовските мигрирания на риби като селда, хамсия, черноморска пъстръва, паламуд, лаврак и др. Сред много редките видове са черноморска акула, морска лисица, щука (Таганрогския залив и по-големи реки и езера край морето).
От едрите морски обитатели в Азовско море рядко се срещат делфини. Срещат се защитените видове черноморска афалина, обикновен делфин (белокоремен делфин) и азовският делфин (наричан и морска свиня). Последният обитава предимно крайбрежните води, където се храни с риба. В Азовско море се среща и един вид акула – черноморска акула (катран; морско куче), прехождаща от Черно море.
Население, населеност и селища по крайбрежията на
Азовско море
Земите около Азовско море са населени от дълбока древност. По –одре са изучени селищата и живота на древните народи в Крим. Има дадни, че още през неолита (5-4 хил. г. пр.н.е.) в степната част на Крим, в района на Бахчисарай и на Керченския п-в има разкрити жилища на първоботните хора, заниаващи се със зедемеделие и скотовъдство. За най-старото населние – кимерийците се знае твърде малко. Те били номадски и полуоседнали племена, населявали Крим през периода до към VII век пр. н. е. Историците ги поделят на Приозовски, Кримски (от Степен Крим), Керченски, Тамански. Най-силни и значими били керченските кимерийци. (А.Р. Андреев, 2002). От този период има останки като имена на някои географски обекти като Боспор Кимерийски (Керченски проток). Вероятно това е бил съюз на близки по произход и език племена. Те били земеделци и скотовъдци, изграждали каменни жилища. След това били изместени от скитите. Към края на VII век пр.н.е. финикийците състават карта, на която морето е наречено Меотида.
Първото държавно образувание на скитите за пръв път се споменава в историческите източници през VII в пр. н. е. Скитите били от четири племена: скити-скотовъди; скити-орачи; скити-номади и царски скити (между Днепър и Дон и в п-в Крим). Земите на царските скити в Крим били наричани Скития. Най-голямо развитие тази държава постигнала през IV в. пр. н. е. След това на територията на Крим се превръщат в уседнали земеделци и животновъди. От III век пр. н. е до н. е. Скития се превръща в Сарматия. В Приазовието и северните на него степни пространства се живели сарматите. Според Клавдий Птолемей имало две Сарматии: Европейска – западно от р. Танаис (Дон) и Азиатска – източно от Танаис.
От началния перод на функционирането на скитската държава по бреговете на Крим и Керченския п-в се образуват първите гръцки колонии. Древните гърци знаели за значителни местни ресурси и най-вече богатството на риба. Няколко гръцки полиса, и предимно Милет, започнали колонизацията на крабрежията на Азовско море, първоначално в района на Керченския проток. Създадени били колониите Пантикапей (Керч), Нимфей (на брега на Керченския п-в), Фанагория (543 г. пр. н. е.) на Таманския п-в и др. Първите гръцки колонии в Приазовието започнали и те да основават нови колонии по бреговете. През III век пр. н. е в устието на Дон е основана колонията Танаис.
През V век пр. н. е. възниква Боспорското царство. То обхващало земите на Керченски и Тамански п-в. Това била монархическа държава поддържаща отношенията на търговските центрове от Меотида (Азовско море) с гръцката метрополия. Боспорското царство контролирало износа на зърно за Гърция и гръцките градове. То се простирало до р. Дон. През I до III век от н. е. процъвтява. След това е подложено на нашествията на готите, аланите и на хуните.
Източник: ru.wikipedia.org/wiki/Боспорское_царство
От I век на н. е. са първите сведения за проникването в тези земи на евреи. Те населявали древните колонии и се занимали със занаяти и търговия. От това време в Приазовието и Предкавказието се появяват аланите, които по-късно, през IV век са участници в голямото преселение на народите. Те говорили на скитско-сарматски език. По време на Византия евреите продължавали за да са съсредоточени в градовете. По крайбрежието на Азовско море се появяват множество номадски народи.
От II век в европейските степи се настаняват хуните, които включват множество родствени племена. Част от дошлите от Азия в Европа хунски племена се смесили с други племена и станали известни с името хуни. Някои историци считат, че старото им име е авари. В състава на хунския (Западнотюркския) хаганат имало и васални прабългарски племена. През 632-668 г. прабългарите образуват собствена държава наричана Стара Велика България. В нея се
Източник: http://rusofili.bg/крим-е-част-от-велика-българия/
включвали по-голямата част от земите на Крим (без южната крайбрежие, византийско владение), цялого северно Приазовие, голяма част от Донските степи и Кубанската степ, т.е. всички земи около Азовско море. Под напора на Хазарския каганат (650—969) Стара Велика България се разпада. Кубанските степи, източно от Азовско море влизат в състава на Хазарския каганат, а по-късно (около 750 г.) и северното Приазовие, северните и източни части на Крим.
През IX-X век в степните пространства северно от Азовско и Черно море господстват печенезите. През XI век там се появяват и установяват половци (кумани, кипчаци). Те са тюркоезичен народ. След образуването на Златната орда, налагат своя език на монголите. Техният език е основата на съвременните кримчакски, татарски, кримско-татарски, караимски език. През XI-XII век те нападали многократното земите на съдседните държави Византия, Киевска Рус, Унгария, България.
През средните векове по крайбрежията на Азовско море са основани от генуезци и пизанци множество селища и укрепени пунктове предимно за развитие на търговията с местните народи, обитаващи крайбрежията. Никейският император Михаил VIII Палелог през 1261 г. предоставил на Генуа правото на безмитна търговия във Византия и свободен достъп до Черно море. Главен център на търговията станал Кафа (Феодосия) на южния бряг на Кримския п-в. Международните пътища от Азия към Европа се преместили от Близкия Изток към Черно море. Освен Кафа, важен център станал гр. Тана (Азак, Азов). Чрез транзитната търговията от Азия към Европа се отправяли: подправки, оцветители, коприна и копринени платове, памук, злато и сребро, скъпи кожи, зърно, риба, хайвер и др., а и роби. От Европа към Азия обратно се доставяли платове, метални изделия, селитра и др. Генуезците създали нови крупни пунктове и фактории като Матрега (Тмутаракан) на Таманския п-в, Копа (край Темрюк), Воспоро (Керч). Град Пиза основава малката фактория Порто Пизано, близо до съвременния Таганрог. Венецианците създали голяма фактория край генуезката в Тана. Тези пунктове и фактории станали и центрове на занаяти. Пренасяла се католическата религия. В Тана имало францискански и доминикански манастири, както и арменски и православни манастири. Тези селища често били подлагани на плачкосване от различни номадски племена и държавни образования, а по-късно и от турските завоеватели на крайбрежията на Черно и Азовско море.
През XIII-XV на п-в Крим се формира татарската народност от група номади, подчинени на Златната орда и част от местното насление на п-ва. От XVI век тя се нарича кримски татари, говорещи на език от трюкско-алтайската езикова група. Татарите нахлуват в Крим през 1230 г., а през 1239 г. покоряват в степните райони установилите се там алани, половци, гърци, арменци, славяни и др. От края на XIII век местните моноголо-татарски бейове превръщат Крим в постоянно обиталище. През 1433 г. се формира Кримското ханство, просъществувало до 1783 г. То обхващоло земите не само на п-в Крим, но и на Северното Приазовие. Кримското ханство се занимавало с набези в съседните земи, плячкавосване на ценни предмети и заробване на местни жители, които продавали на пазарите за роби. На територията на Кримското ханство се формирали три субетнически групи кримски татари – степни (ногаи), тати и яли бойло.
В същия период се формира и малочислената сега етническата народност кримчаки, с еврейски произход и фамилни имена. Религията им е ортодоксален юдаизъм. Те говорят на кримчакски език, сходен на кримскотатарския език. Занимавали се предимно със занаяти, по-малко търговия, земеделие и винараство. По това време се формира и етническата група на караимите. Те говорят на собствен караимски език (тюркска група на алтайското езиково семейство). Тяхната религия е караимизъм, формирана в еврейската среда и прилагаща за свещена книга само Стария завет. Занимавали се със земеделие, търговия и занаяти.
Превземането на Крим от Русия (1783 г.) и ликвидиране на татарското ханство води до голяма емиграция на кримски татари в Турция. Този процес е съпъстван и с овладяване от русите на Северното Приазовие, Донските и Кубанските степи до Кавказ. В земите около Азовско море постепено се заселват множество славяни и предимно руснаци. Това коренно променя начина на зеселване. Изграждат се постоянни селища, променя се етническата картина. Руският език става официален и най-разпространен език. Незначителен брой стари местни етноси (караими, кипчаки, кримски татари), както и преселелите се украинци, арменци и др. народности. В съвременни условия силно доминира рускоезичното население.
Гъстотата на заселване на приазовските земи е твърде различна. Най-голяма е тя по бреговете, където предимно в удобните заливи и лимани са изградени големи селища-пристанища, чрез които се осъщестяввта пренос на различни видове суровини, полуфабрикати и готови изделия.
Формирани са са и големи промишлени центрове, особено в района на Таганрогски залив и Керченския п-в. Има множество малки рибарски и курортни селища, особено по източните и северните брегове на Азовско море. Сред най-значимите селища са:
Град Ростов на Дон (47°14'26'' с. ш. 39°42'38'' и. д.), разположен на 45 km от устието на р. Дон в Азовско море. В него живеят над 1.1 млн. жители (2018 г.), а в Ростовската селищна агломерация – над 2.1 млн. души. Около 90% са руснаци. Той е най-крупният в южната част на Европейска Русия (Южен федерален окръг) промишлен, транспортен, научно-образователен и културен център, както и център на богат и развит земеделски район.
Таганрог (47°14'21'' с. ш 38°53'00'' и. д.) е на северния бряг на Таганрогския залив и южния браг на Миуския лиман, на Миуския п-в. В него живеят 250 000 души (2017 г.), от които над 93% руснаци. Той е крупен промишлен и пристанищен център на Северното Приазовие и Ростов на Дон. В града са развити най.значимо черна металургия и различни видове машиностроене. От пристанището се изнасят метали, въглища, зърно и нефтопродукти.
Азов (Азак, Тана; 47°06' с. ш. 39°25' и. д.) е разположен на 15 km от Таганрогския залив на брега на р. Дон и притока ѝ р. Азовка.В него живеят 81.3 хил. души, от които 93% са руснаци. В него е развита предимно лека и хранително-вкусова промишленост. В неговото речно пристанище се обрабатват голям обем товари, пренасян по морски и речен воден път. Има удобни речни, железопътни и автомобилни пътни връзки.
Приморско-Ахтарск е сравнително малък град (32 хил. ж.; 93% руснаци), разположен на Ахтарския лиман на Азовско море. Той е климатичен и балнеолечебен център по източното азовско крайбрежие.
Темрюк е разположен на брега на Темрюкския залив, на Таманския п-в, на десния бряг на ръкава Петрушин на р. Кубан. Населението е 40.7 хил. ж., предимно руснаци (94%). Градът е с развит риболов, рибовъдство и рибоконсервна и рибопреработваща промишленост, както и кораборемонт.
Керч (Пантикапей, Корчев, Восперо; 45°20'19'' с. ш. 36'28'05'' и. д.) е разположен на западния бряг на Керченския проток. Простира се на 42 km покрай брега на протока. В него живеят 150.5 хил.д. (87.3% руснаци). Той е крупен промишлен център с развито корабосторене, машиностроене, рибопреработка и др. През него се свързват тарнспортните системи на Крим и Краснодарския край. Има функциониращо голямо морско пристанище, железопътни линии, фериботи, добри автомобилни връзки. Изгражда се мост над Керченския проток, който ще усили трафика на железопътни и автомобилни превози.
Близо до западните брегове на Азовско море са кримските градове Советский (10.4 хил.ж.; ) и Джанкой (38.7 хил. ж.; 68% руснаци, 17% украинци, 7.4% кримски татари и др).
По северното азовско крабрежие, на северния бряг на Таганрогския залив е град Мариупол (47°07'50'' с. ш. 37'33''50'' и. д.), в устието на реките Калмиус и Калчик. В него живеят 449.5 хил.д. Има многонационален етнически състав от украинци, руснаци, белоруси, евреи, гърци, арменци. Той е крупен промишлен център със силно развита черна металургия, машиносторене, шивашса помишленост и др., както и пресечна точка, важен транспортен възел по осите Славянск-Донецк-Мариупол-Керч и Ростов на Дон-Таганрог-Мариупол-Одеса. Мариуполското пристанище обработва около 15 млн. т. товари (четири пъти повече от Бургаското) и е най-голямото в Азовско море. От него се изнасят предимно донбаски въглища, метали, машини и др..
Значим промишлен, аграрен и транспортен център в северното Приазовие е гр. Милитопол (46°50' с. ш. 35°22' и. д.), намиращ се на бреговете на р. Молочная, на 15 km до Молочний лиман на Азовско море. В него живеят (към 2001 г.) 50.2% украинци, 44.5% руснаци, 1.8% българи и др. Градът е крупен промишлен център в Южна Украйна, в Житомирска област. Основните промишлени дейности са машиностроене (двигатели с вътрешно горени, компресори, хидроагрегати, машини за металургията и др), както и шивашка и трикотажни изделия, хранителни продукти и др. Градът е един от най-важните транспортни възли на Южна Украйна.
Град Бердянск е разположен на брега на Азовско море, на източния бряг на Бердянския залив и западния бряг на Белосарайския залив, в устието на р. Берда. Има население от 116 хил.д (2013 г.), от които 56.4% украинци, 37.4% руснаци, 3.4% българи и др.. Градът е туристически център. В него има морско пристанище и няколко завода за кабели, гумени изделия, хранителни продукти.
По северното азовско крабрежие има и редица по-малки селища и малки градове. Приморск (Запорожка област) е малък крайбрежен град (на 2 km от Азовско море, в долината на р. Обиточная. Има население от 12 хил. д. (2017 г.), от които 60% украинци, 37% българи и др. Новоазовск (Донецка област) е също малък азовски град, разположен между Таганрог и Мариупол, край река Грузкой Еланчик. Населението му е 11.6 хил. ж. (2015 г.), предимно руснаци и украинци. Геническ е сравнително малък град в (Херсонска област), разположен на брега на Азовско море, северно от края на Арабатската стрелка, с която е свързан чрез мост, край протока, свързваш Азовско море със залива Сиваш. Населението е около 20 хил. д. (2017 г.). в него преобладават украинци 69.5% (през 2001 г.), сладвани от руснаци с 29.3%, но рускоговорящите са 68.9%.
Стопанска дейност в Азовско море и крайбрежията
В акваторията на Азовско море са развити добивните стопански отрасли. Исторически най-старият отрасъл е рибното стопанство (риболов, рибовъдство и първична преработка на рибни продукти). Още от античния период Азовско море се е славило с ценните видове риба, риболова и добива на хайвер от рибите. Тази стопанска дейност е развита в почти всички селища на бреговете на Азовско море. В по-големите центрове са изградени рибоконсервни и рибопреработващи предприятия.
В крайбрежните земи от добивните отрасли е най-добре развито селското стопанство. Кубанската и Донската степ, степите на северното Приазовие и Степен Крим твърде отдавна са превърнати в обработваеми земи. Върху доминиращите плодородни черноземи и кестеняви почви силно е развито зърнопроизводство, особено отглеждането на пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло. Този район има значим дял в големият добив на зърно в Южна Русия и Югоизточна Украйна. Голяма част от произведеното зърно се изнася чрез азовските пристанища. Отглеждат се , особено край реките върху алувилно-ливадните почви и редица зеленчуци и плодове.
Много добре е развита и добивната промишленост. Исторически най-напаред, а и до наши дни се развива солодобива. Това става през сухото и горещо лято, при голамото изпарение на морската вода в затворени заливи и лимани. Най-големи количества се добиват в залива Сиваш, който в близкото минало достигаше до 60 хил.т. годишно. В съвремнни условия са найзначими обеми е въгледобива северно от Азовско море в Донецкия въглищен басейн. В близкото минало в Креченския п-в имаше и рудодобив - добив на желязна руда.
В Приазовието, макар и неравномерно е развита и преработващата промишленост.С приоритетно развитие на основата на използването на донбаските високалорични въглища е черната металургия, най добре представена в градовете по северното крайбрежие на Азовско море – Ростов на Дон, Таганрог, Мариупол, Мелитопол и редица градове в Донбас. Силно е развито е металообработването и машиносторенето, предимно производство на селскостопански машини (Ростов на Дон, Таганрог и др.), на железопътни машини и съоръжения, корабостроене (Керч), двигатели, компресори, помпи и т.н. То е най-добре развито в северното Приазовие и Керченския п-в. Добре е развита и харнително-вкусовота промишленост с производството на основните хранителни продукти като брашно, хляб, мляко и млечни изделия и най-вече рибоконосервна и рибопреработваща промишленост. С по-слабо развитие в Приазовието са химическата и текстилната промишленост.
С най-голямо стопанско значение от обслужващите стопански отрасли етранспорта. Той е предимноморски и то морски товарен. Особеност на морския транспорт в Азовско море е използването на множество, на хиляди кораби, но предимно със среден и малък тонаж (под 50 000 бр. р. т.), поради малката дълбочина на морето и дълбокото газене на големите товарни и военни кораби. Азовските пристанища са главните износителни пунктове на въглища, метали, машини, земеделски продукти, риба и рибни продукти и др. Сред морските пристанища с най-голям товарооброт са Мариупол, Таганрог и Керч, а от речните – Ростов на Дон и Азов. В Темрюксия район са пристанищата Темрюк и Кавказ, както и морския терминал за втечнен газ. Някои от пристанищата са центрове са пренатоварване на стоките – Керч, Азов, Бердянск и др.. Чрез системата от големи руски реки и канали между тях товарите от Азовско море и към него могат да бъдат превозвани с речни кораби по р. Дон и чрез Волго-Донския канал по Волга до Каспийско море, до Бяло море и до Балтийско море.
Стопанският туризъм е развит предимно на и край морските брегове. Като природни ресурси се използват големите по простиране и площ пясъчни плажове, високите температури и топлата морска вода през лятото за развитие на рекреационния туризъм. Утвърдени центрове са Бердянск, Приморско-Ахтарск, Темрюк, близките до Азовско море южни кримски курорти и др. селища. Специфика на развитието на туризма е използването на солените езера край брега и устията на някои реки (Берда, Ея и др.) с минерализирани води (30-50% морска сол) и рапа (над 50% морска сол) и лечебна кал. Исторически туристически ресурс са останките от старогръцките и италиански градове и крепости, включително Керч, Фанагория и множество други.
Геополитическа характеристика на Азовския район
Бреговете на Азовско море опират до територията на две големи европейски държави – Русия и Украйна. И по международното право само те имат икономически зони за използване на това море. Според межуднародните договори морето е вътрешно и регулирането на плаването в него става чрез двустранни договори между тези две страни с уведомителен и разрешителен режим. По-голямата част от крайбрежните земи са притежание на Руската федерация – Крим, Керченския и Таманския п-в, акваторията на Керченския проток, приазовските части на Кубанската и Донската степ, източната част на северното Приазовие. Под юрисдикцията на Украйна са средната и западната част на северното Приазовие, а от западните брегове голяма част от залива Сиваш и Арабатската стрелка. Северното украинско крайбрежие и прилежащите му земи от Донецка и Запорожка област са големи износители на въглища, метали, машини и зърно през Азовско море. Североизточното и източното крайбрежие чрез пристанищата са местта за голям обем износ на земеделска продукция – пшеница, царевица, ечемик и др., както и на земеделски машини и съоръжения.
От военно-статегическа точка Крим има водещо място във военните стратегии на НАТО, Украйна, Русия и Турция. Определящи са двете крупни военно-морски бази – Севастополската в Крим и Новорорусийската, южно от Таманския п-в. Това военностратегическо положение Азовско море остава като защитен от руснаците вътрешен воден басейн. Разгорелият се конфликт между Русия и Украйна, особено след преминаването на Крим към Русия и създаването на самообявилите се независими Луганска и Донецка републики, формира край и вътре в Азовско море зона на межуднародни политичеси, икономически и военни конфликти. Особено при изявеното желание на Украйна да създаде своя военноморска база в Бердянск и да прокопае плавателен канал (125 km) северно от Крим, който да свърже Одеса и Бердянск.
Използвана литература:
2. Борисов,В. И., Е. И. Капитонов. Азовское море. ККИ, 1973
bookreader.php/2371/Andreev_-_Istoriya_Kryma.html
4. Все о Крыме: Справочно-информационное издание/ Под общ. ред. Д.В. Омельчука. - Харьков, 1999.
5.Геологическое прошлое Азовского моря. В: http://azov-liman.ru/publ/geologicheskoe_proshloe_azovskogo_morja/1-1-0-3
6. Гидрометеорология и гидрохимия морей СССР. Т. V. Азовское море. 1991.
7. Гриневецкий, С. Р., И.С. Зонн, С.С. Жильцов. Черноморская энциклопедия. М., 2006 г.
9. Панов Д. Г. Развитие берегов восточной части Азовского моря в голоцене. В: Теоретические вопросы динамики морских берегов. М., 1964.
10. Рождение Азовского моря (геологическая история). http://kimmeria.com/kimmeria/feodosiya/nature_azov_6.htm
11. Ю. П. Хрусталев, Ф. А. Щербаков. Позднечетвертичные отложения Азовского моря и условия их накопления. Ростов на Дону, 1974.
Няма коментари:
Публикуване на коментар