Земеповърхни форми

Сушевата повърхност, както и океанското и морското дъно, са неравни. Сегашният им вид е резултат от продължително развитие, влияние на вътрешни и външни земни процеси. 

Вр. Джомолунгма, Хималаи

Земеповърхни форми 

Земната повърхност е на места равна или силно разчленена. Върху нея има много и разнообразни форми. Всяка от тях е със своя височина, дължина, ширина и външен вид. Съвкупността от различни по височина и форма части на земната повърхност се нарича земеповръхни форми (релеф). Те многократно се повтарят и редуват. 

Съвременните земеповърхни форми не са създадени отведнъж. Те са възникнали под въздействието на вътрешните земни процеси, но след това се изменили под влиянието и на вътрешните, и на външните земни процеси. Действието на вътрешните земни процеси е следствие от изменението на температурата, налягането и разместването на веществата в земната кора. Това предизвиква движения и размествания на земните пластове - те се разкъсвате (разломяват), нагъват, натрошават, издигат, понижават. 

Изригване на вулкан

В някои случаи до земната повърхност достига магма, която се разлива като лава по нея. Отворът в земните пластове, който излиза на земната повърхност и от който изригват газове, лава, пепел и по-едри късове скали, се нарича вулкан. Сред най-известните вулкани на Земята са Везувий и Етна в Италия, Кракатау в Индонезия и др. 

Разместванията на земните пластове предизвикват люлеения, внезапни тласъци, разрушаване на постройки и др. щети. Това са земетресения. 

Вътрешните земни процеси формират предимно едрите земеповърхни форми. 

Външните земни процеси въздействат на земната повърхност чрез Слънцето, промяната в температурата на земната повърхност, действието на течащата вода, на океанската и морската вода, ледниците, ветровете, организмите. 

За външните земни процеси са характерни три вида дейности. Рушителната дейност се изразява в постепенно разрушаване на горния слой на скалите. Вторият вид дейност е пренасянето (транспортирането) на разрушените частици от скалите на друго място, а третият - наслагването на ново място на разрушения материал. 

Височина на земеповърхните форми 

Планина

За измерване на височината на отделните форми за база е прието средното равнище на водната повърхност на Световния океан. Под него се измерва дълбочината на моретата и океаните, а над него - височината на земеповърхните форми. 

Когато височината се определя спрямо средното равнище на Световния океан, тя се нарича абсолютна (надморска) височина. Разстоянието по вертикала между две точки от земната повърхност, нито една от които не е разположена на морското равнище, се нарича относителна височина. Ако сме в София и знаем, че средната надморска височина на града е 550 метра, то абсолютната височина на София е същата. Ако се изкачим на Черни връх в планината Витоша, разположена непосредствено до София, ще научим, че абсолютната (надморската) височина на върха е 2290 м. Тогава относителната височина между София и Черни връх ще е 1740 м. 

Видове форми на земната повърхност 

Обособени са три големи групи форми - равнинни, изпъкнали и вдлъбнати. 

Равнинните форми на земната повърхност имат малък наклон. Низината е равна част с надморска височина до 200 м. Тя има плоска повърхност и само на места може да е леко хълмиста. Най-голяма в света е Амазонската низина в континента Южна Америка. В България най-голяма е Горнотракийската низина. Равнината е плоска или леко нахълмена с надморска височина обикновено от 200 до 500 м. Тя е плоска, вълнообразна или хълмиста. Една от най-големите е Източноевропейската равнина, а в България - Дунавската равнина. 

Скалисти плата

Изпъкналите земеповърхни форми са повишени части спрямо някаква равнина или низина. Планината е добре обособена част от земната повърхност с голяма относителна височина спрямо съседните части. Тя се образува от издигане и нагъване на земните пластове. По форма планините са масивни, куполовидни или верижни. В зависимост от височината си са: ниски (до 1000 м), средновисоки (между 1000 м и 2000 м) и високи (над 2000 м). По възраст са старонагънати и младонагънати. Основните елементи на планината са подножие, склон, било, седловина и връх. Най-високата планина на Земята са Хималаите с най-висок връх Джомолунгма - 8848 м. Възвишението е с надморска височина над 200 м. и с добре очертан връх, склон и подножие. Хълмът е с височина под 200 м, с кръгла или овална форма и полегати склонове. Платото е с широко и заравнено било и стръмни склонове. 

Котловина

Вдлъбнатите форми на земната повърхност са понижени части, оградени от по-високи форми. Долината е вдлъбната удължена форма. В най-ниската ѝ част обикновено тече река и има наклон по посоката на течението на реката. Има продълговата форма с неправилни очертания. Основните й елементи са дъно и склонове. Когато река пресича планина, се образува теснина, която се нарича пролом. В България най-дълъг е Искърският пролом. Котловината е понижение на земната повърхност, заобиколено от всички страни или почти от всички страни от планини и възвишения. В България има много котловини, например, Кюстендилската. Депресията е понижена част на земната повърхност, на която най-ниските части са разположени под морското равнище. Най-дълбоката депресия на Земята е тази на Мъртво море в Азия. Тя се намира на 395 метра под морското равнище. 

Низина
(фрагмент от
географска карта)

Равнина
(фрагмент от
географска карта)

Котловина
(фрагмент от
географска карта)

Как да се направи характеристика на равнина 

За да се направи характеристика на равнина е необходимо последователно да се отговори на следните въпроси: 

1. Какво е географското положение на равнината? В коя част на света, континента или страната се намира? Какви са нейните граници? 
2. Каква е формата и посоката на простиране? Какви са размерите на равнината - площ, дължина, ширина? Какъв е нейният произход? 
3. Кои са най-често срещаните форми на земната повърхност в равнината и на какви части се поделя? 
4. Какви са климатът и водите в нея? 
5. Какви са почвите, растителността и животинският свят? 
6. Как се използва в стопанската дейност на хората? 

Стопанско значение на земеповърхните форми 

Формите на земната повърхност имат важно значение за живота на човека. Те оказват силно влияние върху всички природни явления, върху избора на място за заселването и обитаването от хората. Низините и равнинно-хълмистите форми са много благоприятни за земеделието, транспорта, съобщенията, за развитието на големите градове. Крайбрежните форми, особено пясъчните плажове в топлите климатични пояси, влияят положително върху развитието на отдиха, почивното дело и туризма и т. н. 

Запомнете: Сушевата повърхност не е равна, за разлика от водната. Върху нея са се обособили отделни равни части, понижени и повишени места, които имат свои размери - дължина, ширина, височина и особен външен вид. Това са форми на земната повърхност, която е съставена от множество такива повтарящи се и редуващи се форми. Те са образувани под въздействието на вътрешните и външните земни процеси. Формите на земната повърхност, които се издигат над морското равнище, имат абсолютна (надморска) и относителна височина. В зависимост от вида си те се поделят на три групи: равнинни форми (равнина, низина), изпъкнали форми (планини, възвишения, хълмове, плата), вдлъбнати форми (долина, котловина, депресия).

Дюни

Знаете ли, че ...

• Най-високият вулкан на Земята е Гуалятири в Южна Америка. Той има надморска височина от 6060 м. Най-много лава е изригнала от вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г. 
• В най-високата планина на Земята Хималаите има 30 върха с надморска височина над 7600 м и 12 върха с височина над 8000 м.
• Най-дългата планинска верига в света са Кордилерите. Те се намират в западната част на континента Северна Америка и под името Анди - в западната част на Южна Америка. Имат приблизителна дължина от около 17 000 км. Кордилерите заедно с Андите преминават през 17 държави. 
• Пясъчните дюни са характерни за пясъчните пустини. Най-голямата пясъчна дюна се намира в Северна Африка, в централните части на държавата Алжир. Тя има дължина почти 5 км и височина 430 м.

Основни понятия: вътрешни земни процеси, външни земни процеси, вулкани, земетресения, земеповърхни форми, равнинни форми, изпъкнали форми, вдлъбнати форми, абсолютна височина, относителна височина, низина, равнина, долина, котловина, планина, възвишение, плато, депресия

Въпроси и задачи:
1. Какви видове земеповърхни форми има?
2. Какви промени в земните пластове и в земната повърхност предизвикват вътрешните земни процеси?
3. Какви дейности извършват външните земни процеси върху земната повърхност?
4. Каква е разликата между абсолютна и относителна надморска височина?
5. Направете характеристика на Дунавската равнина.