Хоризонт
Като излезем извън населеното място или ако се изкачим високо, около нас се вижда част от земната повърхност. Погледът ни достига само до определено място. В него като че ли земята и небето се сливат в една
линия и зад нея не можем да видим нищо. Ако се
изкачим по-високо, тази линия се измества по-надалеч
и вече виждаме по-голяма част от земната повърхност
и редица обекти по нея. Видимата от наблюдател, стоящ на открито място и с невъоръжено око (без бинокъл или друг уред) линия на сливане на земята и небето се нарича хоризонт. Думата хоризонт е от гръцки
произход и означава "ограничаващ". Нарича се още линия на хоризонта.
Посоки на хоризонта (посоки на света)
За да се ориентираме в каква посока да тръгнем или
къде е разположен даден обект (село, могила, фабрика и
т. н.), трябва да знаем и в коя посока от наблюдателя се
намира този обект. За да става това, хората са въвели в
употреба посоки на хоризонта (посоки на света). Това
са определени точки от линията на хоризонта. Има четири главни посоки на света - север, юг, изток и запад.
Главни посоки на хоризонта |
Основни посоки на хоризонта |
Ориентиране в природата
Извън населено място, можем да се ориентираме по Слънцето, Полярната звезда и местните предмети. През годината Слънцето има различна височина над хоризонта по пладне, а оттам и продължителност на деня. На 21 март и 23 септември то изгрява точно от изток и залязва точно на запад, а най-продължително грее на 22 юни. Тогава изгрява от североизток и залязва на северозапад. Най-кратко е слънчевото греене на 22 декември. В останалите дни от годината Слънцето има променливо положение при изгрев между североизток и югоизток и при залез между северозапад и югозапад.
По-точно е ориентирането по Слънцето с часовник. Той следва да бъде със стрелка. Поставя се в хоризонтално положение и се насочва малката (часовата) стрелка към Слънцето. Ъгълът, който се образува от малката стрелка и посоката на цифрата 12 (или 13 часа при лятно часово време) се разделя с мислена права линия на две равни части. Линията сочи юг. Обратната посока е север, отляво на наблюдателя - изток, а отдясно - запад.
Ориентиране по дължината на сянката |
Нощем ориентирането в Северното полукълбо става по Полярната звезда, която е разположена на опашката на съзвездието Малка мечка. Тя сочи почти винаги север. Ако Полярната звезда е пред нас, това е посоката север, откъм гърба ни ще бъде юг, отляво- запад, отдясно - изток.
Определяне на посоката север-юг по годишните кръгове на дърветата |
Най-точно е ориентирането по компас. Компасът се
поставя в хоризонтално положение. Изтегля се лостът,
който освобождава магнитната стрелка. След като тя се
успокои, завъртаме компаса, така че оцветената в синьо
(магнитна) част да съвпадне с нулевото деление на кръга или буквата С (N). На обратната посока срещу 180
градуса, буквата Ю (S) ще бъде юг. При 90 градуса буквата И (Е) ще е изток и при 270 градуса буквата 3 (W)
ще бъде посоката запад.
Запомнете:
Ориентирането в природата е необходимост
за човека. Видяната от наблюдател с невъоръжено око линия, където се сливат земята и небето, се нарича хоризонт. Той има четири основни посоки на света - север, изток, юг, запад.
Хоризонтът има и четири междинни посоки -
североизток, югоизток, югозапад, северозапад. Ориентирането в природната среда се извършва по Слънцето, Полярната звезда, местни предмети, часовник и
компас. Човек се движи в непозната местност като
използва тези ориентири и по компаса определя азимут на придвижване.
Интересно
Компасът
Названието "компас" идва от италиански - измервам с крачки. Най-старата разновидност е магнитният компас. Преди повече от 2000 години в Китай използвали постоянен магнит за определяне на посоката север-юг. В Европа компасът се появил през 12 век. Той представлявал магнитна стрелка, закрепена в кутийка, плаваща в съд с вода. В началото на 14 век магнитната стрелка била поставена върху игла, която се намирала в центъра на книжен кръг с нанесени деления. Кръгът първоначално бил разделен на 16, а след това на 32 равни сектора, наричани от моряците румбове. В 17 век към компасите била прикрепена линийка, с която по-точно да се отчитат посоките. Магнитните компаси дават незначителни отклонения в посоката - от 0.3 до 0.5 градуса. Около магнитните полюси на Земята точността рязко намалява.
Знаете ли, че ...
Компасът
Названието "компас" идва от италиански - измервам с крачки. Най-старата разновидност е магнитният компас. Преди повече от 2000 години в Китай използвали постоянен магнит за определяне на посоката север-юг. В Европа компасът се появил през 12 век. Той представлявал магнитна стрелка, закрепена в кутийка, плаваща в съд с вода. В началото на 14 век магнитната стрелка била поставена върху игла, която се намирала в центъра на книжен кръг с нанесени деления. Кръгът първоначално бил разделен на 16, а след това на 32 равни сектора, наричани от моряците румбове. В 17 век към компасите била прикрепена линийка, с която по-точно да се отчитат посоките. Магнитните компаси дават незначителни отклонения в посоката - от 0.3 до 0.5 градуса. Около магнитните полюси на Земята точността рязко намалява.
Знаете ли, че ...
- На Земята съществуват т. н. компасни растения. Листата им се разполагат в плоскостта на меридиан, т. е. посока север-юг. На обяд листата им са обърнати с ръбовете към падащите към тях слънчеви лъчи. Това става, за да не се прегряват от силното слънце и да не изпаряват вода. Такова растение е разпространеният в Австралия евкалипт. Евкалиптите често са наричани дървета без сянка.
- Ако през нощта Полярната звезда не се вижда и не разполагате с компаси и други уреди, посоките на света могат да бъдат определени приблизително по фазите на Луната. При пълнолуние около 18 часа Луната се намира на изток, около 24 часа - на юг и около 6 часа - на запад.
- Секстантът е огледалноотражателен инструмент за измерване на височината на небесните светила над хоризонта или ъглите между видимите предмети на брега с цел да се определи местоположението на наблюдателя. Той е бил изобретен от двама непознати един на друг човека - Джон Хадли от Англия и Т. Годфри от САЩ през периода 1730-1731 г. Секстанти се използват в корабоплаването и въздухоплаването.
Секстант |
Основни понятия: хоризонт, посоки на хоризонта (посоки на света), север, юг, изток, запад, компас
Въпроси и задачи:
1. Знаем, че линията на хоризонта има 360 градуса, а главните посоки на света са четири - север, изток, юг и запад. На колко градуса по кръга на компаса е всяка точка от главните посоки на света?
2. Ако погледнете към християнска православна църква и знаете, че олтарът е на изток, от коя посока на света ще е входът на църквата.
3. Ако обикаляте през пролетта подножието на непознат, висок, със стръмни склонове хълм, ще забележите, че в едната посока на подножието на хълма има сняг, в противоположната посока няма сняг, а в другите две посоки само на отделни петна има сняг. Коя е посоката север и по какво ще я определите?
Въпроси и задачи:
1. Знаем, че линията на хоризонта има 360 градуса, а главните посоки на света са четири - север, изток, юг и запад. На колко градуса по кръга на компаса е всяка точка от главните посоки на света?
2. Ако погледнете към християнска православна църква и знаете, че олтарът е на изток, от коя посока на света ще е входът на църквата.
3. Ако обикаляте през пролетта подножието на непознат, висок, със стръмни склонове хълм, ще забележите, че в едната посока на подножието на хълма има сняг, в противоположната посока няма сняг, а в другите две посоки само на отделни петна има сняг. Коя е посоката север и по какво ще я определите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар