Най-важното в раздела: Планетата Земя и нейното изобразяване

• Географията възниква още в древността. Тя силно се развива след Великите географски открития. Това е наука, която изучава природата, развитието в определени територии или на цялата Земя на населението, селищата, държавите и стопанската дейност. Дели се на три основни клона: природна (физическа), социално-икономическа (хуманитарна) и регионална. 
• Земята е планета от Слънчевата система. Тя има кълбовидна форма и среден радиус от 6 371 км. Общата площ на Земята е 510 млн. кв. км. Тя е на възраст около 4 500 млн. години. Състои се от ядро, мантия и земна кора. Земята има един спътник - Луната. Около земната повърхност се формират няколко обвивки - литосфера, атмосфера, хидросфера, педосфера, биосфера. 
• Земята се движи около своята ос от запад на изток. Поради това Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Едно завъртане на Земята се извършва за едно денонощие - ден и нощ. Поради наклона на земната ос денят и нощта са равни само в дните на равноденствие - 21 март и 23 септември. Земята се върти около Слънцето по своя орбита. Календарът е числовата система от денонощия, подредени в седмици, месеци и години. Сега в света в повечето страни е въведен Грегорианският календар. 
• Ориентирането в природата е необходимост за човека. Видяната от наблюдател с невъоръжено око линия, където се сливат земята и небето, се нарича хоризонт. Той има четири основни посоки на света - север, изток, юг, запад. Освен това хоризонтът има и четири междинни посоки - североизток, югоизток, югозапад, северозапад. Ориентирането в природната среда се извършва по Слънцето, Полярната звезда, местни предмети, часовник и компас. 
• Земната повърхност може да се изобразява чрез рисунка, фотографска снимка, глобус и географска карта. Точни са изображенията, при които се използва мащаб. Той показва степента на намаление на действителните разстояния и размери на земната повърхност при нанасянето им върху плоскост или кълбо. Глобусът е мащабно умалено изображение на земната повърхност върху сфера. На него се изобразяват природни обекти или територии на държави. Географската карта е мащабно умалено и обобщено изображение на земната повърхност или част от нея върху плоскост, с помощта на условни знаци. Географските карти според мащаба си биват: едромащабни (от 1:5 000 до 1: 200 000), средномащабни (от 1:200 000 до 1: 1 000 000) и дребномащабни (над 1:1 000 000). В зависимост от съдържанието си картите биват общогеографски и тематични. Географският атлас е подредена по определен ред сбирка от карти, изготвени по обща програма и придружени от пояснителен текст. 
• Взаимнопресичащите се линии на глобус или карта се наричат градусна мрежа. Тя включва паралели и меридиани. Най-големият паралел е Екваторът. Той се намира на равно разстояние от полюсите и разделя Земята на Северно и Южно полукълбо. Главни паралели са екваторът, тропичните и полярните окръжности. Нулевият и 180-ият меридиан разделят Земята на Източно и Западно полукълбо. Чрез паралелите и меридианите се определят географската ширина и дължина на всяка точка от земната повърхност, т. е географските й координати. 
• Измерването на разстояния по карта се извършва с линия, пергел, конец, кривомер в сантиметри. След това с помощта на мащаба то се превръща в действителното разстояние в километри. Измерването на дълбочина и височина по географската карта става чрез използването на хоризонтални линии или чрез скалата на оцветяването.