Страници

събота, 15 октомври 2016 г.

Градусна мрежа и географски координати

Когато отворим пред себе си или окачим на стената географска карта, завъртим географски глобус, на тях виждаме поредица от хоризонтални и вертикални линии. Те преминават на еднакви разстояния една от друга и взаимно се пресичат. 

Паралели 
Ако мислено се прекарат плоскости, които пресичат земната ос под прав ъгъл (90 градуса), то на земната повърхност ще се образуват окръжности. Кръгът върху земната повърхност, който отстои на еднакво разстояние от двата полюса, се нарича Екватор. Той поделя Земята на две полукълба - Северно и Южно. Дължината му е 40 075 километра. Всяка точка върху земната повърхност или изобразена на географска карта или глобус (без тези на екватора) попада в едно от двете полукълба. Паралел се нарича мислено прекарания по земната повърхност кръг, съединяващ точки с еднакво отстояние от Екватора. 

Знаете, че окръжността има 360 градуса. Ако мислено се прекарат през един градус паралели (мислени кръгове) в Северното полукълбо от Екватора (0 градуса) до Северния полюс (90 градуса), на географския глобус или географската карта ще има 90 паралела. Същото е и в Южното полукълбо. Но има редица точки на земната повърхност, които не са точно на паралела. Тогава градусът се поделя на 60 минути и за точките може да се определят градуси и минути. 

Мислените кръгове, разположени на 23 градуса и 27 минути на север и на юг от Екватора се наричат тропици или тропични окръжности. Те са две - Северна тропична окръжност (Тропик на Рака) и Южна тропична окръжност (Тропик на Козирога). Това са линии, до които лъчите на Слънцето при видимото му движение по небосклона падат върху земната повърхност под прав ъгъл. На глобуса и на географската карта се нанасят и две окръжности, които отстоят от Екватора на 66 градуса и 33 минути - Северна и Южна полярна окръжност. От тях до полюсите има полярен ден и полярна нощ, т. е. Слънцето може да не залезе или изгрее веднъж в денонощието. Общоприето е Екватора, Северната и Южната тропични окръжности, Северната и Южната полярна окръжности да се наричат главни паралели. 

Меридиани 
Меридиани
Меридиани
Меридианът е мислена полуокръжност, която свързва Северния и Южния полюси по най-краткия път и пресича Екватора под прав ъгъл (90°). През всяка точка от земната повърхност може да се прекара меридиан. Ако те са през 1 градус, на Земята ще има 360 меридиана. Прието е за Нулев меридиан да се счита този, който преминава през астрономическата обсерватория в Лондонското предградие Гринуич, затова той се нарича още и Гринуички меридиан. От него на изток до 180 градуса е Източно полукълбо (от 0 до 180 градуса), а на запад - Западно полукълбо (от 0 до 180 градуса). 

Градусна мрежа 
Градусна мрежа
Градусна мрежа
Системата от взаимно пресичащи се линии (паралели и меридиани) на географския глобус или на географската карта се нарича градусна мрежа. Тя служи за ориентиране при търсенето на определени точки от земната повърхност. 

Географска ширина и географска дължина 
През всяка точка от земната повърхност могат да бъдат прекарани по един паралел и по един меридиан. По тях може да се определи положението на точката спрямо Екватора и Нулевия меридиан. 

Географската ширина е положението на дадена точка спрямо Екватора. Но тъй като има две полукълба - Северно и Южно, географската ширина бива: северна - на север от екватора до северния полюс; южна - на юг от Екватора до южния полюс. Географската ширина се измерва по дъгата на меридиана, който преминава през точката в градуси - от 0 до 90 и минути (от 0 до 60), когато точката не попада точно на определения паралел. 

Обсерваторията в Гринуич, Лондон
Обсерваторията в Гринуич, Лондон
Географската дължина е положението на точка от земната повърхност спрямо Нулевия (Гринуичкия) меридиан. Тя е източна и западна. Географската дължина се измерва в градуси от 0 до 180, а когато точката не е точно на меридиана - и в минути. Тя се измерва по отсечката на паралела на Нулевия меридиан до точката, през която той преминава. 

Географски координати 
Всяка точка от земната повърхност има географска ширина и географска дължина, измерени в градуси и минути. Например град София има 42 градуса и 42 минути северна географска ширина (с. г. ш.) и 23 градуса и 19 минути източна географска дължина (и. г. д.). Географската ширина и географската дължина на дадена точка се наричат географски координати. Те се определят по мястото на пресичане на паралела и меридиана, които преминават през точката. 

Географските координати имат важно значение за дейността на хората. Те се използват във въздушния транспорт, морския транспорт, военното дело, науката и т. н. 

Запомнете: Взаимнопресичащите се линии на глобус или карта се наричат градусна мрежа. Тя включва паралели и меридиани. Най-големият паралел е Екваторът. Той се намира на равно разстояние от двата полюса и разделя Земята на Северно и Южно полукълбо. Главни паралели са Екваторът, двете тропични и двете полярни окръжности. Нулевият меридиан разделя Земята на Източно и Западно полукълбо. Чрез паралелите и меридианите се определят географската ширина и дължина на всяка точка от земната повърхност, т. е. географските ѝ координати.

Интересно
Как е възникнала градусната мрежа на картата? 
Анаксимандър е създал първата гръцка географска карта. След него Дикеарх Месински на своя карта на света прокарал две прави линии, които се кръстосвали на остров Родос. Хоризонталната линия била с посока запад-изток, а вертикалната - север-юг. Това позволило по-точно да се определя местоположението на точки по земната повърхност. По-късно Ератостен изработил своя по-подробна карта на познатия му свят. Той начертал 10 хоризонтални и 10 вертикални линии, успоредни на линиите, прекарани от Дикеарх през точки с известно географско положение спрямо Слънцето. След това Хипарх използвал координати, установени по астрономичен път и въвел понятията ширина и дължина. По-късно хоризонталните линии (паралели) и вертикалните линии (меридиани ), били разположени на еднакво разстояние една от друга. По такъв начин се образувала градусната мрежа на картата.

Знаете ли, че ...
  • На Земята точката с 0 градуса географска ширина и 0 градуса географска дължина се намира в Гвинейския залив на Атлантическия океан. 
  • Дължината на един градус географска ширина се променя по меридиана. В местата с географска ширина от 0 до 10 градуса разстоянието между два паралела, прекарани през един градус е средно 110.6 км, а между 80 градуса северна ширина и Северния полюс вече е 111.6 км, т. е. с един километър повече. 
  • Южният магнитен полюс се намира в Северното полукълбо, на полуостров Бутия в Северна Америка и има географски координати 70 градуса и 5 минути с. ш. и 96 градуса и 45 минути з. д. 
Основни понятия: паралел, екватор, тропик, полярна окръжност, меридиан, нулев меридиан, градусна мрежа, географска ширина, географска дължина, географски координати.

Въпроси и задачи:
1. Защо паралелите и меридианите се измерват в градуси?
2. Кой е най-дългият паралел?
3. По какво си приличат паралелите и меридианите?
4. Колко броя меридианни полуокръжности свързват двата полюса на Земята?
5. Как се наричат най-северната и най-южната точка на Земята? Коя от тях е най-близко до Екватора?

1 коментар:

  1. Статията много ми хареса.Написана е много грамотно, увлекателно и разбираемо.Поздрави за автора, Благодарности! Б.Стоянов



    ОтговорИзтриване