География на почвите, растителността и животинския свят на България

Тематичен тест по География на България

 Тестови задания с избираем отговор:

1.  Кое от посочените НЕ е фактор, който пряко влияе за образуване на почвите?

а)   климат;

б)  скална основа;

в)   релеф;

г)   растителна покривка;

д)   геоложки строеж.

          2.  Кое от твърденията за черноземните почвите в България е вярно?

а)   образувани са при умерено-континентален климат;

б)  характерни са за Горнотракийската низина;

в)   образувани са при нископланински и платовиден релеф;

г)   образувани са под широколистна листопадна растителност;

д)   образувани са върху наноси.

3.    Кое от посочените твърдения за смолниците НЕ е вярно?

а)   те са образувани са в хълмистите и нископланински райони на България;

б)  те са характерни са за някои котловини и низини в Южна България;

в)   те са плодородни почви;

г)   те са благоприятни за отглеждане на зърнени и технически култури.

д)   те съдържат много глина и при засушаване се втвърдяват и напукват.

4.    Долината на р. Велека е единствен район на разпрост­ранение в България на:

а)   хумусно-карбонатни почви;

б)  засолени почви;

в)   алувиално-ливадни почви;

г)   тъмноцветни горски почви;

д)   жълтоземни почви.

         5.   Кои зонални типове почви са най-характерни за Северна България?

а)   канелени горски и кафяви горски почви;

б)   сиви горски и черноземни почви;

в)   кафяви горски и жълтоземни горски;

г)   черноземни и канелени горски почви;

д)   смолници и кафяви горски почви.

6.    Кои зонални почви са най-характерни за районите с над 800 м надм. височина?

а)   канелени горски, сиви горски и кафяви горски почви;

б)  кафяви горски, тъмноцветни горски и планинско-ливадни почви;

в)   хумусно-карбонатни, тъмноцветни горски и планинско-ливадни почви;

г)   планинско-ливадни почви, кафяви горски и делувиални почви.

д)   жълтоземни горски, канелени горски и кафяви горски почви.

7.    Коя е главната причина за почвеното разнообразие на България?

а)   произвежданата разнообразна растителна продукция;

б)  разнообразието на производствения опит на населението;

в)   разнообразните форми на агробизнес;

г)   разнообразните природни условия;

д)   всичко посочено.

8.    Характеристиката:

„Това са най-широкоразпространените почви (22% от общата площ на стра­ната), срещат се само в Южна България. Развити са върху равнинни, хълмисти и полупланински терени в местата до 800 м, под смесени нискостъблени гори с храста­лаци и пасища. Съдържанието на хумус е от 2 до 4%, а почвеният профил е плитък -60-70 см." се отнася за:

а)   черноземни почви;

б)  сиви горски почви;

в)   чернозем-смолници;

г)   канелени горски почви;

д)   жълтоземни горски почви.

9.    В коя двойка „почвена област-характерен тип почва" има несъответст­вие?

а)   севернобългарска почвена област - сиви горски почви;

б)   южнобългарска почвена област - канелени горски почви;

в)   планинска почвена област - чернозем-смолници;

г)   севернобългарска почвена област - черноземни почви;

д)   планинска почвена област - кафяви горски почви.

10. Характеристиката:

„Това са почви, разпространени в България на отделни петна. Образувани са при различен климат, под различен тип растителност и върху варовити скали. Те са плитки почви с високо съдържание на варовито вещество." се отнася за:

а)   алувиално-ливадни почви;

б)  карбонатни черноземи;

в)   чернозем-смолници;

г)   делувиални почви;

д)  хумусно-карбонатни почви.

         11. На картосхемата с щрих са отбелязани териториите на разпространение на:

             а)  тъмноцветни горски почви;

               б)  сиви горски почви;

               в)  канелени горски почви;

               г)   жълтоземни горски почви;

               д)  канелени горски почви.

12.  Най-широко разпространение в Дунавската равнина имат почвите:

а)   черноземи;

б)   сиви горски;

в)   кафяви горски;

г)   смолници;

д)   алувиално-ливадни.

13.   Най-плодородните почви в България са:

а)   черноземни;

б)   сиви горски;

в)   канелени горски;

г)   смолници;

д)   хумусно-карбонатни.

14.   Алувиално-ливадните почви в България са разпространени в:

а)   районите с варовита скална основа;

б)   речните тераси, алувиалните острови и низини;

в)   льосовите плата в Дунавската равнина;

г)   ниските ридове и възвишения на Предбалкана и Краището;

д)   Източните Родопи и Средногорието.

15.   Най-благоприятните почви за отглеждане на пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло и слънчоглед са:

а)   черноземи и смолници;

б)   сиви горски и кафяви горски;

в)   канелени горски и кафяви горски;

г)   жълтоземи и хумусно-карбонатни;

д)   сиви горски и тъмноцветни горски.

16.    За отглеждането на картофи, ръж, малини, хмел и др. в България се изпол­зват предимно почвите:

а)   черноземи;

б)  кафяви горски;

в)   канелени;

г)   жълтоземи;

д)   алувиално-ливадни.

17.    Част от стопанисваната земя, включваща ниви, трайни насаждения и ливади, в която хората извършват ежегодно различни стопански дейности, се нарича:

а)   мери и пасища;

б)   обработваема земя;

в)   застроени площи;

г)   гори и храсталаци;

д)   поляни и естествени ливади.

18.    Естествената растителност в България е богата и разнообразна. Това се дължи на:

а)   развитието на растителността по нашите земи в минали епохи;

б)  преходното географско положение на страната и попадането й в различни растителногеографски области;

в)   климатичното разнообразие на страната

г)   видоизменение на природните условия под влияние на надморската височина;

д)   всичко посочено.

19.    Кое е липсващото в следния текст:

„Дълги години растителността в България е била безмилостно унищожавана. Площите, заети с са били разоравани. Ето защо в равнините естествената растителност почти не се среща."?

а)   горска растителност;

б)  храстова растителност;

в)   тревна растителност;

г)   водна растителност;

д)   водолюбива растителност.

20.    Иглолистните гори в България са характерни за:

а)   крайречните низини;

б)  хълмистите райони;

в)   котловините;

г)   ниските планини;

д)   високите планини.

21.    В България по ниските и влажни места край реките обикновено има мал­ки гори от:

а)   дъб и бук;

б)   върба и топола;

в)   бук и бор;

г)   ела и мура;

д)   бряст и чинар.

22.  Сред рибите в Черно море най-големи са запасите за улов на:

а)   паламуд;

б)   калкан;

в)   скумрия;

г)   трицона (цаца);

д)   попчета.

        23. В България от едрия дивеч през 2014 г. най-многоброен ловен ресурс е:

а)   мечка;

б)   лисица;

в)   сърна;

г)   вълк;

д)   дива свиня.

24.    Увивните растения (повет, бръшлян, дива лоза и др.) в България са ти­пични за:

а)   дъбовите гори;

б)   лонгозните гори;

в)   дъбово-габъровите гори;

г)   буковите гори;

д)   кестеновите гори.

25.    Лонгозните гори в България териториално са разположени:

а)   около някои планински езера;

б)   край устията на някои черноморски реки;

в)   край по-големите реки;

г)   в дунавските острови;

д)   край река Искър.

        26.  Кой от посочените видове храсти НЕ е широколистен листопаден вид?

а)   смрадлика;

б)   шипка;

в)   зеленика;

г)   люляк;

д)   драка.

         27.  В коя планина виреят и са типични лавровишня, източен бук и зеленика?

а)   Васильовска;

б)   Странджа;

в)   Берковска;

г)   Троянско-Калоферска;

д)   Ихтиманска Средна гора.

          28.  В растителната покривка в България се срещат видове, характерни за:

а)   широколистните гори;

б)   лесостепите;

в)   степите;

г)   твърдолистните вечнозелени гори и храсти;

д)   всички посочени.

29.  Гори от какъв рядък дървесен вид има в районите на северния склон на Беласица, Берковска планина, Преславска планина?

а)   кестен;

б)   бук;

в)   чинар;

г)   вечнозелен дъб;

д)   черна мура.

30.    Буковите гори в България са разположени в планините, предимно по тех­ните северни склонове, понеже:

а)   те са по-малко пострадали от стопанската дейност;

б)   северните склонове са с повече валежи и по-хладен климат;

в)   северните склонове са по-стръмни от южните;

г)   северните склонове са изградени предимно от водонепропускливи скали;

д)   всичко посочено.

31.    Главната причина за формирането на височинната зоналност на растителността в България е:

а)   математико-географското положение на страната;

б)   посоката на простиране на планините по паралела;

в)   промяната на надморската височина;

г)   преносът на въздушни маси;

д)   промяната на формите на земната повърхност.

32.    От иглолистните дървета най-разпространен в България вид е:

а)   смърч;

б)   черен бор;

в)   ела;

г)   черна мура.

д)   бял бор;

33.    Средиземноморски представители на животинския свят се срещат най-вече в:

а)   Източни Родопи и Странджа;

б)   Витоша и Софийско;

в)   Задбалканските котловини;

г)   Дунавската равнина;

д)   Средногорието.

34.    Кой животински вид е характерен за Българското Черноморско крайбре­жие?

а)   пъстърва;

б)   черен отровен паяк;

в)   гларус;

г)   шаран;

д)   кеклик.

35.    В Лудогорието и Добруджа са характерни животинските видове:

а)   мечка и дива коза;

б)   чакал и бухал;

в)   катерица и кълвач;

г)   полевка и хомяк;

д)   воден плъх и пъстърва.

36.    Животинските видове - лисица, вълк, гарван, ястреб-врабчар, елен, сър­на, голям пъстър кълвач и др. са типични обитатели на фаунистичната област:

а)   евросибирска;

б)   ирано-туранска;

в)   средиземноморска;

г)   аркто-алпийска;

д)   всички посочени.

37.    Кое от посочените твърдения за почвите в България НЕ е вярно?

а)   в България има голямо почвено разнообразие;

б)   има закономерна смяна на почвените типове от север на юг;

              в)   има закономерна смяна на почвените типове във височина (отдолу нагоре);

г)   всички почви имат строго зонално разпространение;
д)   влошават се качествата на почвите и намалява естественото им плодородие.

38.    В долините на реките Струма (след Кресна), Места (след пролома Моми­на клисура) и Арда до 500 м. надм. височина има:

а)   средиземноморска растителност;

б)   дъбови гори;

в)   дъбово-габърови (габърово-горунови) гори;

г)   букови гори;

д)   иглолистни гори.

    39. Тъмносивите и сивите горски почви са разпространени в районите на:

а)   Предбалкана;

б)   Главната Старопланинска верига;

в)   Средногорието;

г)   Горнотракийската и Бургаската низина;

д)   ниските планини на Краището.

40.   Латеритни почви у нас има само в района на:

а)   Симитлийската котловина;

б)   Гоцеделчевската котловина;

в)   Кюстендилската котловина;

г)   Ямболско-Елховското поле;

д)   в България няма латеритни почви.

Тестови задания със свободен отговор:

1. Степента на покритост на площта на страната, района и т.н. с гори, се нарича:

    …………………………………………………………………………………….

2. Повърхностният рохкав слой на земната повърхност, обогатен с храни­телни вещества, който притежава свойството плодородие, се нарича:

     …………………………………………………………………………………..

3. Процесът на разрушаване и отнасяне на почвата от течащата вода и вятъра се нарича:

    …………………………………………………………………………………..

4.   Степните растителни съобщества в България са най-характерни за ра­йона на:

    ……………………………………………………………………………………

5.   Напишете имената на трите национални парка в България:

1................................................. ;

2................................................. ;

3.................................................

6.   В състава на субалпийската растителност в България се включват храсталаците от:

1............................................................................ и 2.............................................................................. 

Верните отговори на теста вижте тук: http://www.geoznanie.com/otgovori-test-pochvi-rastitelnost-jivotni.html