География: География на растениевъдството в България

Тематичен тест по География на България

Тестови задания с избираем отговор:

1. Най-много пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед се отглеждат в района на:

а) Дунавската равнина;

б) Горнотракийската низина;

в) Задбалканските котловини;

г) Предбалкана;

д) долините на Струма и Места.

2. Къде в България е типично отглеждането на зеленчуци, ориз, памук, овощия?

а) Дунавска равнина;

б) Горнотракийска низина;

в) Задбалкански котловини;

г) Предбалкан;

д) Добруджа.

3. Върху развитието на растениевъдството в България най-силно негативно влияние оказва климатичното явление:

а) дебела снежна покривка;

б) продължителни дъждове;

в) ранни пролетни и късни есенни слани;

г) гъсти мъгли;

д) фьонови ветрове.

4. Отглеждането на кои земеделски култури не се включва в подотрасъл „Зеленчукопроизводство"?

а) моркови и целина;

б) домати и краставици;

в) картофи и пипер;

г) зеле и ряпа;

д) ягоди и малини.

5. Кои от изброените земеделски култури са технически?

а) фий и люцерна;

б) фасул и леща;

в) тютюн и памук;

г) ориз и еспарзета;

д) овес и тритикале.

6. От кой овощен вид се отглеждат около 500 различни сорта и той има най-висок относителен дял в производството на плодове?

а) кайсия;

б) праскова;

в) слива;

г) ябълка;

д) череша.

7. Научно-изследователски институт по лозарство и винарска промишленост има в град:

а) Кнежа;

б) Карнобат;

в) Генерал Тошево;

г) Рила;

д) Плевен.

8. Главната особеност на растениевъдството като производителен стопански отрасъл е използването на:

а) топлинни производствени процеси;

б) механични производствени процеси;

в) химични производствени процеси;

г) биологични производствени процеси;

д) всички посочени.

9. Делът на растениевъдството в обшия износ на селскостопанска продукция на България е:

а) около една четвърт (25%);

б) около една трета (33%);

в) около половината (50%);

г) около две трети (67%);

д) над четири пети (над 80%).

10. Релефът влияе върху развитието на растениевъдството предимно чрез:

а) надморската височина, която променя климата и почвите;

б) посоката на простиране на едрите форми на релефа;

в) скалната основа на земната повърхност;

г) разчленеността на земната повърхност;

д) геоложкият строеж.

11. Сезонността в развитието на растениевъдството е следствие предимно от влиянието на:

а) климата на страната;

б) транспортно-географското положение на България;

в) промените във водното количество в почвения пласт;

г) народностните традиции;

д) всичко посочено.

12. Коя характеристика на почвите в България към 2014 г. НЕ е вярна?

а) стопанисваната земя е почти 5.0 млн. ха;

б) обработваемата земя е около 3.5 млн. ха;

в) обработваемата земя е по-малко от половината площ на страната;

г) почвеното разнообразие влияе на вида отглеждани културни растения;

д) средно на един жител на страната се падат по 12.2 дка обработваема земя.

13. От отглежданите в България групи културни растения най-голям дял от заетите площи имат:

а) фуражни култури;

б) зърнени култури;

в) технически култури;

г) зеленчуци, картофи и бостани;

д) трайни насаждения.

14. Кой вид зърно се използва за производството на брашно, сладкарски и тестени изделия, фуражи?

а) царевично зърно;

б) ечемичено зърно;

в) пшенично зърно;

г) ръжено зърно;

д) овесено зърно.

15. Кое от посочените имена е на сорт царевица?

а) „Русалка";

б) „Садово 1";

в) „Алфа";

г) „Конски зъб";

д) „Обзор".

16. Върху най-много площи и при най-ниска себестойност се отглежда пшеницата в:

а) Средна Дунавска равнина;

б) Западна Дунавска равнина;

в) Горнотракийска низина;

г) Бургаска низина;

д) Добруджа.

17. За коя зърнена култура се отнася характеристиката:

„Тя е студоустойчива, сухоустойчива и невзискателна към почвата култура. Използва се за производството на фураж и диетичен хляб."?

а) пшеница;

б) царевица;

в) ечемик;

г) ръж;

д) ориз.

18. За коя зърнена култура се отнася характеристиката:

„По-непретенциозна е към почвените и климатичните условия от пшеницата. Има по-къс вегетационен период и по-малка зависимост от влагата и зрее по-рано от пшеницата, и поради това не страда от летните засушавания. На освободените от нея площи се сеят втори култури - царевица, зелен фасул, слънчоглед и др. В България най-често се сеят сортовете „Алфа", „Мираж", „Хемус", „Обзор", „Оглон" и др."?

а) ечемик;

б) царевица;

в) ориз;

г) ръж;

д) просо.

19. За коя зърнена култура се отнася характеристиката:

„Топлолюбива, влаголюбива и трудоемка зърнена култура. Има незначителен относителен дял от засяваните със зърнени култури площи. В нашата страна се отглеждат сортовете „Бела дона", „Пембе" и др. Използва се за храна на хората. Притежава висока хранителна стойност и лесна усвояемост от организма. Използва се и за производство на скорбяла, гликоза, спирт. Отглежда се на поливни площи."?

а) пшеница;

б) ечемик;

в) ориз;

г) фасул;

д) царевица.

20. Върху развитието и териториалното разположение на техническите култури в България най-силно влияние от природно-географските фактори имат:

а) релеф и почви;

б) релеф и климат;

в) климат и води;

г) почви и води;

д) климат и почви.

21. В структурата на техническите култури по групи растения най-голям дял по площи през 2014 г. имат:

а) маслодайните култури;

б) хранително-вкусовите култури;

в) етерично-маслените култури;

г) лекарствените растения;

д) влакнодайните растения.

22. От техническите култури в България най-много се сее:

а) тютюн;

б) памук;

в) захарно цвекло;

г) слънчоглед;

д) рапица.

23. За коя техническа култура се отнася характеристиката:

„Отглеждането е много трудоемко. Производственият процес трудно се поддава на механизация. Силно преобладава ръчният труд. Особено трудоемки са трудовите дейности, свързани със засаждането и брането на листата."?

а) захарно цвекло;

б) тютюн;

в) слънчоглед;

г) коноп;

д) рапица.

24. В кой район на страната отглеждането на тютюна заема най-големи площи от обработваемите земи?

а) Източни Родопи;

б) Сакар и Странджа;

в) долините на Струма и Места;

г) северните склонове на Западни Родопи;

д) Дунавска равнина и част от Предбалкана.

25. Най-благоприятните почвени и климатични условия в България за отглеждането на захарно цвекло са в:

а) Рило-Родопската област;

б) Задбалканските котловини и котловините на Краището;

в) Дунавската равнина и Югоизточна България;

г) Горнотракийската низина и Западните Родопи;

д) долините на Струма и Места.

26. Коя техническа земеделска култура през 21 век бързо увеличава заеманите площи и произведената продукция?

а) сусам;

б) фъстъци;

в) анасон;

г) рапица;

д) рицин.

27. Коя от посочените технически култури НЕ е типично лекарствено растение?

а) рапица;

б) силибум;

в) дилянка;

г) старо биле (беладона);

д) блатно кокиче.

28. Зеленчуците са влаголюбиви земеделски култури. Поради това се отглеждат предимно върху дълбоките и влажни:

а) сиви горски почви;

б) хумусно-карбонатни почви;

в) алувиално-ливадни почви;

г) кафяви горски почви;

д) жълтоземни почви.

29. Във вътрешната структура на зеленчукопроизводството най-голям е относителният дял на произведената продукция в натура на:

а) домати;

б) пипер;

в) краставици и корнишони;

г) картофи;

д) зеле.

30. От кой зеленчук се получават средни добиви над 2000 кг/дка?

а) зелен градински фасул;

б) кромид лук;

в) корнишони;

г) пипер-сладък;

д) зрял чесън.

31. Реколтата от кои земеделски културни растения се потребява предимно в прясно състояние и незначителна част от нея се използва като суровина в хранително-вкусовата промишленост?

а) грозде и касис;

б) мента и лавандула;

в) дини и пъпеши;

г) картофи и моркови;

д) фасул и леща.

32. При отглеждането на кои земеделски култури се получават най-високи добиви от декар, но при голям разход на труд?

а) полски зеленчуци;

б) пшеница и ечемик;

в) етерично-маслени култури;

г) тютюн и хмел;

д) оранжерийни зеленчуци и цветя.

33. За отглеждането на кое трайно насаждение се отнася следното:

„Вирее до надморска височина 550-600 м. Особено благоприятни са южните склонове. През вегетационния период се нуждае от температурни суми от 3000-4000°С, но е силно чувствително към ниските отрицателни температури (под -15°С). Неблагоприятни за неговото развитие са късните пролетни и ранните есенни слани."?

а) лоза;

б) хмел;

в) шипка;

г) синя слива;

д) ябълка.

34. В кой лозарски район на България са разположени около една трета от лозовите масиви и се получават най-високи средни добиви от декар грозде?

а) Горнотракийски;

б) Черноморски;

в) Северобългарски;

г) Югозападен (Мелнишки);

д) Софийско-Пернишки.

35. Коя от овощните култури НЕ е костилкова?

а) дюля;

б) праскова;

в) кайсия;

г) слива;

д) череша.

36. На изображението са нанесени райони, свързани със селскостопански дейности. За кой вид райони се отнася картосхемата?

а) лозарски райони;

б) зеленчукопроизводителни райони;

в) зърнопроизводителни райони;

г) тютюнопроизводителни райони;

д) аграрни райони.

37. Кой лозарски център НЕ е от Горнотракийския лозарски район?

а) Асеновград;

б) Чирпан;

в) Брезово;

г) Пещера;

д) Сунгурларе.

38. От отглежданите в България зърнени култури най-големи площи и с най-голямо производство на зърно е:

а) царевица;

б) овес;

в) ръж;

г) пшеница;

д) ечемик.

39. В България през 2014 г. има съществени различия в получената продукция по географски райони. Къде е най-голямата произведената продукция от ябълки?

а) Старозагорско поле;

б) Пазарджишско-Пловдивско поле;

в) Софийско поле;

г) Ямболско-Елховско поле;

д) Сливенска котловина.

40. Кой отрасъл на растениевъдството е бил много добре развит в миналото и български специалисти са помогнали за разпространението му в други страни?

а) зърнопроизводство;

б) лозарство;

в) зеленчукопроизводство;

г) овощарство;

д) тютюнопроизводство.

Тестови задания със свободен отговор:

1. В България специализация в производството на кайсии има районът на:

……………………………………………………………….

2. Къде в България има специализация в производството на ранни пролетни зеленчуци?

………………………………………………………………

3. Имената „Памид", „Кардинал", „Перла", „Хамбургски мискет" и др. са на сортове:

………………………………………………………………..