Спринтът към образователната пропаст

Спринтът към образователната

пропаст

автор: Анко Иванов

/Поглед.инфо/ Известен факт е, че българското образование непрекъснато и то ускорено се движи към образователната и интелектулната пропаст. За 25 години бе сринато всичко онова, което бе градено 150 години. През 2015 г. бе ударен поредният пирон в ковчега на умиращата образователна и интелектуална същност на българското образование. Страстите се разгоряха за издръжката на учениците, за частните училища, за мизерните заплати на учителите, за учебния план и разпределението на часовете и т.н. Последните страсти са с подписването от министъра на профанския учебен план.

Българското общество не разбира страстите около учебния план. Повечето родители и общественици, политици и особено журналисти, разглеждат несъгласието с учебния план като някаква „борба за часове“ между учителите по различните учебни предмети, като някакъв тип професионална и социална егоистична дейност. Уж имаше обществено обсъждане. Уж, защото в него участваха под строй зависимите от Министерството и от регионалните инспекторати директори и водените от тях под строй послушни учителки, поддакващи на началниците и ръкопляскащи на Кастрева (зам.министър). Най-значимата измама бе, че имало обсъждане чрез Интернет. Всички мнения и предложения, какво и как да се промени, не бяха приети от експертите на МОН. Дори нагло те твърдяха че няма много предложения. Чиновническият филтър отхвърли всичко разумно. Министърът бе победен за пореден път от министерската бюрокрация. Така е винаги, когато министърът е насаден на неподходящото за него място. В крайна сметка се оказва, че е насаден на пачи яйца.

Обществото като че ли се примири с бюрократичните похвати на министерските чиновници. Само Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР) се опитва все още да се съпротивлява на поредната образователна тъпота. Хората събраха многохилядна подписка с искане за промяна на току що утвърдения учебен план и излизат на протест. Дали става дума само за бройките часове за осигуряване на преподавателския норматив на учителите по география? Или става дума за нещо много по-важно?

Има една аритметично добре изчислена и нагласена таблица на утвърдения учебен план, в която е разписан хорариумът на учебните часове по учебни предмети, по степени и класове. Но от тази таблица, наречена учебен план, не се вижда същността и главното в българското образование. А то е качествена комплексна подготовка за живота на младото поколение, равнище на знания и умения, които позволяват самостоятелна реализация в новите възможности в страната. За да стане това трябва да има стройна, добре управлявана и добре финансирана образователна система. И най-важното - ясно определяне на образователните ценности, на структурата на знанието и уменията, формирани като крайна цел. Разглеждайки внимателно учебния план, виждаме, че в него личат определени ценности. На първо място са заложени като приоритетни знанията по български език, математика и чужди езици. Това са полезни и необходими знания, както и всички други, осигуряващи високо равнище на общото образование. Но дали те изцяло отговарят на образователните потребности? При това огромно количество учебни часове за тези учебни предмети въпросът е във вътрешното учебно съдържание и методика на обучение. Обучението по чужди езици, заложено по модела на езиковите гимназии, създава огромни диспропорции в общообразователната структура. По същество сега с това обучение българското училище готви кадри за работа в чужбина, а не образовани и добре подготвени кадри за самата България. Не е случайно това, че над 70% от завършилите този профил училища изчезват през Терминал 2 на летище София. За да се осигурят часовете за разширеното езиково обучение, през последните 25 години решително бяха съкратени учебните часове, т.е. възможности за обучение, по основните природни и обществени учебни предмети като физика, химия, биология, география. Това в крайна сметка доведе до общото снижаване на образователното и на интелектуалното равнище на завършващите българското средно образование. Изблиците на отделни, изкуствено допълнително подготвяни и изявяващи се момчета и момичета на международни олимпиади и спартакиади по математика, физика и т.н. са предимно повод за журналистическа шумотевица.

Чрез новия образователен план се скъса и връзката между средно и висше образование. Забраната в XI и XII клас като задължителна подготовка да се изучават география, химия, биология, физика, формира за част от зрелостниците огромен вакуум, който ще им попречи в подготовката за държавните зрелостни изпити и приемственост с подготовката в университетите. Прекъсването и празнотата в знанията в последните гимназиални класове може да се навакса чрез частните уроци. Но тях могат да си ги позволят ограничен кръг родители. Няма как зрелостник да кандидатства и да влезе да учи медицина, ако в последните класове не е учил химия и биология. Няма как студентът по икономическите специалности да няма затруднения в университета, след като не е учил в последните гимназиални години единственият учебен предмет в средното училище учебен предмет – география и икономика. Такъв е случаят и с обучаващите се в университетите по аграрните науки, архитектура и строителство и т.н. Възможността в учебния план в последните класове да се учат общообразователните учебни предмети е оставен на каприза на директорите, които могат да си съставят какъвто си искат план за обучение по учебните предмети по второ и трето равнище (над задължителната подготовка).

За всеки учебен предмет има някакъв оптимален минимум от знания и умения, които, след като се овладеят, се получава определена компетентност. При преструктурирането на количеството учебните часове, образователният минимум по отделните учебни предмети не може съдържателно да се намалява. Поради това „експертите“ на МОН го компресират, т.е, същият обхват на знанието се преподава в по-малък брой часове, а с новия учебен план се премества към по-ниска възраст. Типичен е примерът с обучението по природна география. Преди двадесет години природната география се изучаваше в пети клас като най-обща представа за географията като наука, като основополагащо знание. След това знанието постепенно се разширяваше за отделни негови компоненти и в 7 или 8 клас се правеше синтез на природното географско знание с изучаване не толкова на факти, а предимно на връзки и зависимости, процеси, явления и закономерности, като синтез на географската картина на света. Съкращаването на съдържанието на знанията по физика, химия и биология (т.н. „разтоварване на учениците“) силно затруднява формирането чрез природна география на общата синтетична и обобщена представа за природата, на природната картина на света и на България. Хората възприемат синтетичната природна картина, а не само отделните тела (скала, вода, въздух, почва, растение, животно), не само отделните природни сили и явления (вятър, ураган, суша, пожар, свличания на земни маси и т.н.). По новия учебен план цялото учебно съдържание по география, което се учеше преди 20 години в V и VIII клас (с над 120 учебни часа общо) и част от знанието от VI клас (Африка) и VII клас (Антарктида) сега е предвидено за изучаване вV клас и то само в 30 учебни часа за нови знания и общо 51 часа. В това силно компресирано знание, учениците трябва за минимум учебно време да постигнат максимум общи знания по география и почти цялото съдържание по природна география. Практически това е невъзможно. Учебните часове ще бъдат формален галоп по учебната материя.

Струва ми се, че съставените и утвърдени учебни програми са изготвяни от експерти по български език и литература и по математика. В учебната програма по география, в раздела дейности и междупредметни връзки, са предвидени „компетентности“ по български език като: описване, характеризиране на географски и икономически обекти, процеси и явления; изказване на обобщени изводи и др. Авторите на учебната програма явно нямат необходимата географска култура и равнище на знания. Географията възниква като наука много преди българския език да получи статут на наука. Тя възниква като „земеописание“. Описването на географски обекти, процеси и явления е същностна географска, а не филологическа дейност. Това описване става по определени географски, а не по езикови алгоритми. Изразяването на мнения по географски въпроси се основава на географски, а не филоложки знания. Използването на думите и тяхното свързване в изречения в случая е помощна дейност. Правилността на словореда не е определящото за географското знание. Подобен е подходът и към математиката. В програмата е записано, че ключова математическа компетентност е “познаване на основни понятия, закономерности, процеси и явления. Четене на географска карта … характеризиране на географски и икономически обекти, процеси и явления…ориентиране в природата с помощта на карта и компас. … Определяне на географски координати“. Коментарът е кратък. Това са специфични географски знания и умения, компетентности, а не математически компетентности. Тези, по същество географски знания и умения ги няма в учебните програми по математика. В учебната програма по „Човекът и природата“ (Vклас) като „ключова компетентност“ е определена математическата компетентност, но са добавени основни компетентности по природните науки. В компетентността по български език чрез природните науки са предвидени компетентности като: развиване на техниката на четене и писмената култура на учениците; обогатяване на езиковата им култура … и т.н. В учебната програма по история и цивилизация (Vклас) няма подобни компетентности по български език и по математика, въобще в нея няма подобен раздел. Тези примери показват разностилие и съдържателен разнобой в утвърдените учебни програми, грубо смесване на учебно съдържание и компетентности между различни общообразователни учебни предмети. Вероятно министърът не ги е чел, а се е предоверил на „експертите“.

Компресирането на основополагащите знания, особено в V клас, намалява възможностите голямото учебно съдържание да се усвои в малък брой учебни часове. Липсата на достатъчно учебно време за разбиране на учебното съдържание, липсата на възможности за часове за затвърждаване на знанията и уменията води до зубрачество, знаене на факти, имена, формули и т.н. без да се разбират, а и няма как да се използват практически, в крайна сметка води до ефекта на бързото забравяне и потребност в по-горни степени това знание отново да се преподава и обяснява.

В раздела нови понятия в учебната програма по География и икономика, вероятно целево, са пропуснати основополагащи географски понятия, които са в основата на географското знание и географската култура. Например, в темата „Географски глобус и географска карта“, в раздела очаквани резултати, са записани познаване и използване на способи и елементи, за които не са посочени новите понятия. За карта има две понятия – „общогеографска карта“ и „тематична карта“, но не е предвидено обобщаващото понятие „географска карта“. За градусна мрежа искат от учениците да използват градусната мрежа, да определят географски координати и да измерват разстояния с числен мащаб, но ги няма понятията „мащаб“, „географски координати“, „Екватор“, „паралел“, „меридиан“, „географски полюс“, „земна ос“. По подобен начин в темата "Релеф и полезни изкопаеми" не са предвидени понятията „планина“, „плато“, „низина“, „равнина“, „ котловина“ и т.н. Такъв е случаят и с темата "Население на Земята". Като очаквани резултати е предвидено описване на човешките раси по основни признаци, но не са предвидени понятията: „човешка раса“, „европеидна раса“, „негроидна раса“, „монголоидна раса“, „смесени раси“. Изводът е, че без добре и разбираемо усвоен основен понятиен апарат, няма основи на географията. Но така ли е за останалите природни науки като физика, химия и биология?

Примерът с географията не е единичен. Той е важен, понеже чрез географията се дава синтетичното, обобщаващото знание за природата, за природната среда и природните условия и възможности за живот на хората, разкриват се териториалните природни и обществени специфики. Утвърденият учебен план и учебните програми разкриват и дефицита на администрацията на министерството да формира такава структура на учебните знания (в широкия смисъл на думата) и такова разпределение на учебното време, че крайният резултат да даде качествен, необходим на обществото продукт – млади, образовани и интелигентни хора, способни да мислят, да се ориентират в природните и в обществените процеси и явления. Компресирането на знанията, формалното записване на необходим обем знания, но с малко учебно време, води до образователен, и най-лошото, до интелектуален срив при смяната на поколенията в обществото. Това, което прави сега МОН, е спринтиране към края на пропастта – деинтелекутализация на българската нация.

22.01.2016 г.