Гражданското образование на кръстопът

Автор: Анко Иванов

            След новоприетия закон за образованието започна и разработката на подзаконовите нормативни документи. Има вече проект на Наредбата за учебния план и приложенията към нея регламентиращи разпределението на учебните часове по учебни предмети. Разработени са и проектите за изискванията за резултатите от обучението по отделните учебни предмети.       

Образованието е дейност, чрез която обществото се стреми сегашното обучавано младо поколение да придобие потребния му образ, за да може обществото сполучливо да се самовъзпроизведе и да се развива в съответствие с изменящите са условия. Особено внимание заслужава предвиденият в закона нов учебен предмет „Гражданско образование“. Излишно е вече да се спори за необходимостта от този учебен предмет. Законът е факт. Досега гражданското образование в българското училище се формираше и се формира чрез учебните предмети история, география и философия.      В предлагания от експертите на МОН проект като че ли гражданското образование се разглежда като абстрактно обучение по абстрактна учебна материя. В него не се отчитат реалните конкретно-исторически условия в България и Европейския съюз, териториалните и пространствените особености, миналото историческо развитие, конкретната историческа ситуация и специфика на България и на Европейския съюз. Всичко е абстрактно разработено,            като формирането на някакъв въобще гражданин на неопределено място, държава и регион. Гражданин въобще няма, гражданството е винаги реално и конкретно,  винаги в определени териториални и исторически граници, т.е. конкретно.  Това е грешка на концепцията, ако някой въобще я има, за този учебния предмет „Гражданско образование“.

За да има ефект от обучението по „Гражданско образование“ трябва да има необходимата база от знания, умения и представи за основните структури на обществото: икономическа, политическа, социално-духовна и демографска, т.е. за социологическата структура на обществото. Личността може да бъде и да се изявява като гражданин само в обществото. Но за да се формира, подготвя и в бъдеще да се изявява в това общество, той трябва добре да владее основните знания за неговата структура. Съдържателната база на обучението по „Гражданско образование“ са знанията по история, география и философия. Неслучайно в стария учебен план те са в раздела „Гражданско образование“.

Обучението по история разкрива пред учениците развитието на гражданското общество и на демокрацията от дълбока древност до наши дни, т.е. развитието на гражданското общество и ролята на личността в него. В проекта за учебен план е предвидено историята и в прогимназиалния етап и в гимназиалния първи етап да има сравнително добър хорариум от часове.

Философските науки разкриват пред учениците философията на правото, на смисъла и предназначението на разделението на властите, за връзката морал, етика, власт. Философските знания в новия учебен план трябва да се ситуират само в IX и X класове с по два учебни часа седмично, без да се слиза на равнището на VIII клас. В осми клас все още учениците нямат натрупани достатъчно общообразователни знания, които да им позволят добре да се ориентират във философското знание.

Географията разкрива териториалните, пространствените различия и специфика на гражданските общества, на тяхната: природа; население;  местните, регионалните, националните и глобалните измерения и различия във властта и гражданството; икономическите аспекти на развитието на обществото, на спецификата на държавното устройство и развитие на федералните и унитарните държавни устройства и др. Основната слабост на обучението по география и икономика досега, а и така е предвидено в проекта за нов учебен план е със силно намаления хорариум от учебни часове, което води до дисбаланс в гражданското образование. В българското училище няма друг учебен предмет, който да дава икономически знания, освен География и икономика. И неговият хорариум вместо да е увеличен, за да послужи като основа за Гражданското образование,  е силно съкратен в предлаганите учебни планове. А младият човек се нуждае от определени знания за стопанската дейност в обществото, за наличието и използването на природните и човешките ресурси, за териториалните образувания и т.н. Знания, които в много голяма степен сега липсват на учениците.

В новия учебен план следва да се приравнят като хорариум часовете по История и цивилизация и география и икономика в първия гимназиален етап по на 252 часа задължителни часове (ЗП), а на философията да се увеличат на 108 часа. При така формирана по учебен план базова подготовка по трите учебни предмета, новият учебен предмет „Гражданско образование“ трябва да бъде ситуиран по класове само в XI и XII класове с по 2 часа седмично или общо 134 часа. Този учебен предмет може и трябва да се преподава от историци, географи и философи.  И само тогава ще има ефект от неговото въвеждане. Без основата на знанията, без базовите знания, няма надстройка в обучението.  

Учебният предмет „Гражданско образование“ има смисъл само във втория гимназиален етап, когато учениците вече са набрали достатъчно знания и умения да разбират и да се ориентират в историческото време и пространствените измерения на човешкия бит и култура, в миналото, в настоящето, както и във философията, смисъла и принципите на правото, изучавани по философия. Към тези исторически, географски и философски знания трябва да се надстрои ново знание, като се добавят и правни, културологични и политологични знания.

В проекта на МОН за учебен план (Приложение № 17) са записани седем специфични цели на обучението по гражданско образование за първи гимназиален етап. Особен интерес представлява съдържателния аспект на целите, тяхното количество, оптималност и достижимост. Гражданското образование има за главна цел подготовката на младите личности за пълноценното им включване като граждани в управлението и дейностите на държавата. А именно тази главна цел не е записана. Записани са цели на второ равнище. В някои от тях има записани като цели различни равнища и обхват на дейности за постигане на главната цел. Няма декомпозиране на главната цел. Процесът на формирането на граждани в училищата е специфичен образователен процес, в който следва да има следните равнища:

1/. Знание за същността на гражданското общество, на неговия обхват, историческо развитие и пространствени териториални особености;

2/. Разбиране на механизмите на функциониране на гражданското общество, неговата структура и функции и ролята на отделните личности в него;

3/. Формиране у учащите се на лична оценъчна позиция за ставащото в страната, Европа и света през призмата на същността на принципите на гражданското общество;

4/. Отстояване на личностна позиция за участие в гражданското общество.

В посочените в проекта специфични цели за обучението по гражданско образование в първия гимназиален етап липсва един важен същностен аспект. А той е потребност от познаване на генезиса на формиране и на функциониране на териториалната специфика на държавното управление и елементите на самоуправление в отделните географски териториални равнища: местно (населено място, община); районно (областно); национално (българско); регионално (европейско); глобално (световно). Няма в света абстрактен гражданин, за какъвто вероятно е изработен проекта. Гражданинът живее на определено географско място и се включва в дейностите на гражданското общество най-напред и най-често на това равнище. В това местно, районно, национално равнище има влияние на множество правни, икономически, социални, политически, духовно-културни и други фактори на функциониране на гражданското общество. Вписването на младата личност като активен субект в гражданското общество изисква той да познава, разбира, оценява и активно участва в гражданския процес на всички териториални йерархични равнища, които имат своята природна, народностна, политическа, икономическа и социална специфика. Този аспект трябва да бъде ясно записан като цел на гражданското образование. Необходимо е въвеждането на ново съдържателно ядро: „Умения за политико-териториална ориентация в развитието на гражданското общество на света, Европа, България и местната територия.“ 

Не е редно в целите, а след това и в дейностите да се предвижват неща, които са свързани пряко с политическата дейност. Например, такова звучене има записаното в предпоследната цел: „Практикуване на основни социални умения, засягащи политическото участие на учениците …“. Практикуването на умения, засягащи политическото участие е политическа дейност, а тя е забранена в българското училище.

А последната цел в сегашния и текст не е адекватна на потребностите от формирането на българските граждани. Този текст: „Формиране на национална идентичност, стъпваща върху демократичните ценности, политическото участие и толерантност към различните групи“ може, а навярно и следва да придобие следният вид: „Формиране на национална идентичност, основаваща се на българските национални традиции и демократичните ценности, насочена към национално родолюбие и уважение, при зачитане и спазване на равните граждански права на различните етнически, религиозни, социални и културни групи в обществото“.

Специфичните цели на обучението във втория гимназиален етап се припокриват съдържателно с първия етап и не трябва да бъдат формулирани отделно, особено ако се възприеме предлагания подход гражданското образование да се изучава като самостоятелен учебен предмет само във втория гимназиален етап.

По-голямо внимание заслужават ядрата на учебното съдържание. В тях първите три са съдържателно некореспондиращи с главната цел и подцелите на обучението по гражданско образование. По същество се прехвърлят дейности, които трябва да се реализират чрез учебните предмети: български език и литература, чужд език, математика, природни науки и на технологиите. Шестото ядро следва да има друго съдържание: „Социални и граждански компетентности, държавно устройство и функциониране на държавната и местната власт.“

Посочените в проекта области на компетентности не обхващат някои същностни аспекти на гражданското образование. Например, липсват предвидени знания, умения и отношения за знаене, разбиране и оценяване на различните личностни възможности в обществото в зависимост от социалната и духовно-културната стратификация на гражданското общество. Това явно е избягнато нарочно от съставителите на проекта на документа. Но учениците още в училище са личностно социално стратифицирани на деца от различни семейства, от различни социални (бедни, средна класа, богати), културни, религиозни (християни, мохамедани, атеисти и т.н.) и други страти. Гражданското образование следва да разкрива пред учениците какви са реалностите в гражданското общество и как личността сама може да променя своето социално и духовно-културно стратифициране. Необходимо е да се обособи ново самостоятелно ядро за „Особености на регионалната политика и регионалното и местното самоуправление“. В ядрото за правната култура би трябвало да има още два ясни акцента: ученикът да овладее, да знае и разбира гражданските си права и гражданските си задължения, да се ориентира в гражданско-правните отношения. В съдържателното ядро за „България, ЕС и процесите на глобализация“ е крайно наложително да се добави „разбира и се ориентира в природните и стопански аспекти на европейското икономическо пространство“. Има и множество други пропуски, слабости и недостатъци на предложените „Изисквания за резултатите от обучението по учебния предмет Гражданско образование“.

В заключение, предложената Наредба за учебен план, рамков учебен план и Изисквания за резултатите … разкриват, че на обществото се предлага един недобре обмислен документ, прибързано (т.е. „на коляно“) и компилативно съставен и не отговарящ на обществените цели и очаквания. Приемането на подобен недоработен документ е явно във вреда на формирането на бъдещите граждани на България. Гражданското образование в България сега е на кръстопът. Накъде ще поеме, зависи от предстоящите действия на МОН. Формирането на истински граждани, знаещи и можещи, става само на основата на стабилни базови знания по учебните общообразователни учебни предмети (история, география и философия), пряко свързани с гражданското образование, с обществения кръгозор на младите хора, а не само да се акцентира върху надстройката на знанията (учебен предмет „Гражданско образование“) за някакво абстрактно гражданско образование.    

 

6.11.2015 г.