Втората образователна секира

              

Автор: Анко Иванов

            Продължава трагедията в българското образование. Политиците от ГЕРБ и присъдружните им партии (за 22 млн. долара финансиране от Сорос центъра в Будапеща), приеха закон за окончателното унищожаване на българското образование. За това финансиране стана ясно само от една от българските телевизии, по която един от участниците в първите балтии срещу родната просвета, издаде четата. Иначе е пълно мълчание. Няма да се връщам към ударите в сърцето на българските просветни традиции. Само напомням, че пред 25 години българското образование бе едно от най-качествените в света, особено средното образование. Първата сериозна образователна секира му бе ударена от Правителството на Иван Костов с приетия тогава Закон за народната просвета. С него бе започнато унищожаване на общообразователното съдържание и равнище на знания в българското училище, когато бяха въведени редица тъпотии в учебния план и разпредeлението на учебното време. В резултат от неговото приложение, българското образование премина от първата десетка в сравнителното международно изследване PISA в света на почетното място в седмата десетка в света. С реализацията на новия закон вероятно ще се окажем в последната десетка в изследваните от PISA страни, след повечето африкански държави. Този закон и предлаганият учебен план са втората образователна секира в България.

            След политиците от ГЕРБ и РБ, които сътвориха безумието с приемането на сoросоидния закон, вече са на ход бюрократите от Министерството на образованието и науката (МОН). И те започнаха своето пъклено дело. Излезе проекта за Учебни планове, ни повече, ни по-малко от 12 на брой. Това означава, че в България се въвежда обучение от 12 различни типа, с 12 различни вариации на учебни предмети, с 12 различни разпределения на учебните часове като бройка, с различен годишен хорариум. Със записаната в закона възможност училищата да имат правото да приемат свой учебен план и да избират разпределението на учебните предмети и разпределението на учебните часове българското училище се превръща от единна централно организирана и функционираща система в централно организиран образователен хаос. Този хаос не дава възможност за единни критерии за издаване на държавна диплома за завършена степен на образование; съпоставимост на дипломите за притежаваните знания и умения. Това огромно различие в учебните планове поставя и учениците при неравни условия за явяване на държавни зрелостни изпити за завършено средно образование. Огромната степен на заложена профилизация чрез учебните планове създава и огромни трудности при преместване на учениците от едно в друго учебно заведение. Преминаването на семейството от едно в друго населено място, често ще поставя пред невъзможността да се намира подходящо учебно заведение за се продължи образованието по първоначалния учебен план. Същото важи и при преместване от едно учебно заведение в друго в същото населено място. Досега има порочната практика да се провеждат т.нар. „приравнителни изпити“ в приемащото училище. А те са съвсем формални, без овладяване на необходимите знания и се получават оценки само над  слаб (2), за да се приеме новия ученик и да се повишат парите в касата на училището. Съвсем нормално е да има само 3-4 различни учебни плана, като например за: общообразователно обучение без профилиране; общообразователно профилирано обучение, професионално  обучение и за дуална подготовка.  

      На второ място прави впечатление неразумното разпределение на трите типа подготовка: задължителни часове (бивша задължителна подготовка; ЗП); избираеми часове (бивша задължително избираема подготовка; ЗИП); факултативни часове (бивша свободно избираема подготовка; СИП). Изминалите 15 години от използването на подобен тип разпределение на часовете, показа редица негативни страни, което снижават равнището на обучение в българското училище. Първият от тях е много големият относителен дял на задължително избираемите часове (ЗИП). Това с огромна сила се отнася за първата група профилирани училища (Приложение 2 на проекта за Наредбата на учебния план), включващи паралелки с: интензивно изучаване на чужд език с профил „Чужд език“, „Обществени науки“, „Хуманитарни науки“, „Музика“, „Изобразително изкуство“, „Физическо възпитание и спорт“ или „Предприемачество“. Те лавинообразно нарастват от 72 часа (т.е. 2 часа седмично) в VIII клас до 720 учебни часа (т.е. 20 часа седмично) в XI клас. Вероятно това в XI и XII клас се прави за отделяне на тези часове за изучавания профил. Да разгледаме ситуацията в профил „Чужд език“, например – немски. Това означава, че тези 20 часа са за немски език. В същото време в задължителните часове са предвидени 72 часа или 2 часа седмично, а за са предвидени още 2 часа седмично за втори чужд език. Това прави общо за чуждоезиково обучение 24 часа седмично, след като в VIII  клас са овладяни основните на чуждия език с 18 часа седмично. В същото време проекта не предвижда в XI и XII класове задължителни часове по основни общообразователни часове като География и икономика, История и цивилизация, Биология и здравно образование, Химия и опазване на околната среда. А тези ученици след XII клас трябва да се явяват на държавни зрелостни изпити (ДЗИ). Учебният план рязко ги е ограничил с възможности за избор от две възможности за ДЗИ – между чужд език и математика. Това означава, че няма избор, тъй ката тези от профил „Чужд език“ винаги ще предпочитат да се явяват на ДЗИ по изучавания език, който е на няколко равнища над обучението по задължителните часове (ЗП). За всички останали профили остава двустепенния избор. Следователно в XI  и XII класове трябва да има задължителни часове по общообразователните предмети. Чрез тях ще се формира значително по-богата обща култура и способности за мислене и обяснение на явленията и процесите в природата и в обществото. Чрез тях ще се даде много по-добра подготовка за кандидатстващите за университетите. Без тези часове по общообразователните предмети се къса връзката средно и висше образование. Този грешен модел е мултиплициран и в останалите учебни планове. В друг аспект е наличието на задължително избираеми часове в началния етап на образованието (I-IV клас). Децата още не знаят къде се намират и какво правят в училище, родителите не са наясно за възможностите на децата да работят по интереси и за бъдещите им предпочитания. По-добре е тези часове в окончателния учебен план да са разпределени в часове за физическо възпитание и спорт и по изкуствата.          

            Третият аспект, който изисква ясна оценка на последствията от тези учебни планове, е разпределението на хорариума по учебни предмети. Чрез него личи на общообразователното равнище на подготовката в българското училище. Броят на учебните часове по някои от общообразователните учебни предмети са символични. Учебните планове изглеждат като аритметично упражнение в работно време на чиновниците от министерството. Българската практика през последните 15 години категорично разкри, че българските ученици почти не овладяват знания и умения по учебни предмети, по които седмичния хорариум е по-малък от два учебни часа. Изкуствено въведеното под влияние на  „поканените“ от Ив. Костов британските „експерти“ преди 15 години на 1.5 учебни часа седмично повлия много силно за понижаване на общообразователното равнище на подготовка, на знания и умения и на обща култура. Ударът бе нанесен предимно по обучението по природните науки: физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, география и икономика и частично по обществените науки и то най-вече по география. Всеки от тези общообразователни учебни предмети в средната образователна степен, първи и втори гимназиални етапи трябва да бъде с хорариум не по-малък от два учебни часа седмично. 

Повишаването на равнището на знания и умения по общообразователните учебни предмети не може да става чрез чуждоземно подражание и измисляне и въвеждане на нови учебни предмети. Например, „Човекът и природата“. Ако за началния етап той има някакъв смисъл за най-общо запознаване на децата с природата и някои природни явления, то в първия гимназиален етап (досега основно образование) е механично включване на учебно съдържание от Физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда, Биология и здравно образование, структурирано в три раздела, както са отделните знания по тези учебни предмети, без връзка и без разкриване на общата природна картина и човекът в нея. Без това децата само механично зазубрят учебен материал. А зубренето не е мислене. Ако има такъв учебен предмет, то той трябва да бъде чрез взаимна връзка между знанията за природата и разкриване на общата картина чрез географското знание, което е обобщен израз на отделните природни знания. Поради подобен подход се провали досегашният учебен предмет в XII клас „Свят и личност“.

Създаването според закона на нов учебен предмет „Гражданско образование“ крие редица опасности. Човекът е гражданин на своята страна, той живее в нея, на определена географска територия, но той  е и взаимно свързан с хората от другите територии и все повече в условията на глобализацията човекът става гражданин на света. Но светът и гражданите не са застинали обект и субект, те са продукт на миналото и настоящето и имат бъдеще. Развитието във времето се разбира чрез обучението по История и цивилизация. Ученикът, за да намери и разбере своето място в гражданското общество, трябва много добре да разбере миналото развитие и своето място като гражданин в определена страна, определена географска територия, при определена правна система и порядък. Поради това този учебен предмет има смисъл само във втория гимназиален етап, когато учениците са набрали достатъчно знания и умения да разбират и да се ориентират в историческото време и пространствените измерения на човешкия бит и култура миналото, както и във философията, смисъла и принципите на правото, изучавани по философия. Към тези исторически и географски знания трябва да се надстрои ново знание, като се добавят и правни, културологични и политологични знания. И ако историята и в прогимназиалния етап и в гимназиалния първи етап има сравнително достатъчно учебни часове, то географията е почти напълно смачкана. Основната слабост на обучението по география и икономика е силно рестриктивния хорариум от учебни часове и недомислените учебни програми, които формират учебното съдържание. В българското училище няма друг учебен предмет, който да дава икономически знания, освен предметът География и икономика. И неговият хорариум вместо да е увеличен е силно съкратен в предлаганите учебни планове. Географията и икономиката трябва да се изучава от V до XII клас по 2 задължителни учебни часове. Това реално ще подпомогне обучението по „Гражданско образование“, ще подпомогне издигането на равнището на общата култура за глобалния свят. Младият човек се нуждае от определени знания за стопанската дейност в обществото, за наличието и използването на природните и човешките ресурси и т.н. Знания, които в много голяма степен сега липсват на учениците. Самият учебен предмет „Гражданско образование“ трябва да бъде ситуиран по класове само в XI и XI класове и да се преподава от историци, географи и философи. И само тогава ще има ефект от неговото въвеждане. Без основа на знанията няма надстройка в обучението. Крайно време е географското знание в училище да се обогати със знания за Европа и Европейския съюз. Сега тези знания са вмъкнати между другото само в няколко урока в учебниците за IX клас. Нещо повече в българското образование не са предвидени знания за съседните на България страни. Няма уроци за Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Подценяването на географското знание ще формира огромен брой Черни Златки.

Въвеждането на дуалното обучение, записано в новия закон, не бива да бъде повод за понижаване на общообразователното равнище на учениците. Чрез дуалното образование се решават сегашни проблеми на работната ръка, декларативно прокламирана от бизнеса. Но като цяло образованието не е система, която да решава само моментни професионални потребности на бизнеса. Младият човек се учи за да се реализира в живота поне още 50 години. Придобитите професионални умения чрез дуалното образование ще му послужат в най-добрия случай до десетина години. След това животът вероятно ще предложи нови потребности за нови умения и сръчности. Това означава ли, че дуално образованите ще могат с ниското равнище на общо образование и култура да се пригодят към новите условия? Отговорът е отрицателен. И тогава тези дуални граждани най-вероятно ще станат маргинали или лумпени, декласирани  елементи на обществото. За да се намали тази опасност сега е времето в учебния план да се заложи максимално по-широкото изучаване на фундаменталните общообразователни знания, които могат да послужат като база за намиране на ново място в живота. По начин стои и въпросът за общообразователната профилирана и професионална подготовка, особено за последната. При профилираната чуждоезикова, хуманитарна, предприемаческа и др. подготовки на преден план излиза потребността от получаване от учениците на по-висока култура, по-големи способности за мислене, сравняване, анализ и оценка на различни природни и социални ситуации. А това не може да се постигне с обеднена и профанизирана общообразователна подготовка.

Освен тези аспекти, има и още множество други не по-малко значими. Явно МОН страшно много бърза. Вероятно пак има да се усвояват някакви други големи пари, освен тези от Сорос. А българският народ е наясно, че „бързата работа е срам за майстора“. Явно чиновниците от МОН или не разбират или им е поръчано да досъсипят българското средно образование. Трябва по-бавно да се бърза и по-обмислено да се решават проблемите. Без високо равнище на общообразователната подготовка няма високо равнище на българското образование. Иначе след втората секира, вече няма да има българи.   

3.11.2015 г.