Полезни изкопаеми на България
автор: Анко Иванов
Още от дълбока древност хората са се
научили да използват различни природни вещества и природни сили, да си
осигуряват необходимите им сурови материали, от които да създават своите сечива
и необходимите им предмети за бита. Развитието на стопанската дейност, на
производството на нови блага, налага използването на все повече вещества от
природната среда. Това води до необходимостта от осигуряването на солидна
суровинна база на стопанството. Чрез изземването от земната повърхност или
земните надра на необходимите полезни вещества се осигуряват различни
производствени суровини. Това в най-голяма степен се отнася за стопанските
отрасли енергетика, металургия, химическа промишленост, промишленост за
строителни материали, порцеланово - фаянсова и стъкларска промишленост.
1. Същност, значение и видове
Известно е, че полезни изкопаеми се наричат
природни минерални агрегати или вещества, които се използват от хората като
суровини, материали и източници на енергия в естествения им вид, след обработка или преработка. Развитието на човешкото общество е пряко свързано с
добиването, обработването и преработването на природни вещества.
Полезните изкопаеми са природната основа, върху
която се развива про- мишленото производство,
изграждат се жилищата, сградите, селищата. Природните тела, разположени на
различни дълбочини в земните пластове, придобиват стопанско значение за
човека, когато може да бъдат използвани в неговата производствена дейност, т.е. когато те биват използвани като суровини в различните видове производства. Развитието на стопанството пряко зависи от наличието на полезни изкопаеми. Но в същото време потребностите на развитието на икономиката стимулират изследването на земните недра, изучаването на откритите находища,
откриването на нови находища и тяхното разработване. Веднъж включени в производството, полезните изкопаеми може да бъдат преработвани многократно, да изгубят първоначалния си природен вид и форма, т.е. те вече се превръщат от природен в икономически ресурс, в който има включен, освен природната съставка, и голямо количество овеществен труд.
Съвременната промишленост и строителството
потребяват големи количества полезни изкопаеми.
Относителният дял на разходите за суровини в промишлеността е около 75%. Именно
това съотношение показва, че без добива на полезни изкопаеми е невъзможно
развитието на промишлеността. Подобна е и картината в строителството.
Следователно полезните изкопаеми имат важно производствено значение, те са
изходната суровина, от която се произвежда готовата
продукция. От изключително голямо значение са полезните изкопаеми за
развитието на енергетиката, черната и цветната металургия, химическата
и нефтопреработващата промишленост, промишлеността за строителни
материали, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост.
Наличието и добивът на полезни изкопаеми пряко
влияят върху структурата на промишленото производство и
специализацията на икономиката на страната, областта, района. Наличието на
определен вид или дори на отделно полезно изкопаемо определя
и развитието на добива, преработката и използването му като
суровина. Например във Видинско при село Кошава е
голямото находище на гипс, което предопределя развитието на добива на гипс,
неговата първична обработка, производството на гипсови изделия.
Разработването на находищата, добивът на полезни
изкопаеми има пряко значение и за осигуряването на
трудовата заетост на хората, т.е. има социално значение. В
местата на добив на полезни изкопаеми понякога се формират и миньорски селища.
Наличието и използването на собствени полезни
изкопаеми, особено в структуроопределящите отрасли на тежката
промишленост, спомага икономиката на страната да е
по-самостоятелна, да не е зависима от колебанията в цените на световния пазар
на суровини, на оскъпяването на продукцията чрез
заплащането на високи вносни мита, такси и т.н. върху суровините.
Наличието на полезни изкопаеми на територията на
страната, отделна област, район не води автоматично до тяхното използване.
Изучаването и разработването,
добивът на полезни изкопаеми е в пряка връзка с развитието на науката,
техниката, технологиите и икономиката.
Добивът на полезни изкопаеми по българските земи
започва още от брон зовата епоха, откогато
има съхранени материални следи от рудничарство. Добивът на руди се разширява от
древните траки и гърци, които в Родопите, Осогово и на
други места добиват желязо, олово, сребро и мед. По време на римското владичество поради нарасналото търсене на метали се разраства рудничарската дейност. Историческото развитие е свързано с увеличаване употребата на желязо. Още по време на Втората българска държава и по време на турското робство по нашите земи се разширява добивът на желязо. Въглищата и находищата на редица рудни и нерудни полезни изкопаеми започват да се изследват и разработват в
периода от Освобождението от турско робство до Втората световна война. Като
цяло през този период има малко на брой сериозни геоложи проучвания. В периода
между Втората световна война и 1990 г. (социалистическият период) в България се
извършва мащабна и детайлна геологопроучвателна дейност. Открити, картирани и
проучени са нови находища на нефт, природен газ, въглища, на железни,
манганови, медни, оловно-цинкови и уранови руди, на перлит, трас, зеолити и
т.н.
В България постоянно или временно се използват
около 440 находища на над 60 вида полезни изкопаеми. Разработването и
използването на находищата зависи от потребността на различни видове суровини
за стопанските отрасли, произвеждащи предимно средства за производство.
В зависимост от предназначението си полезните
изкопаеми се делят на: горивни (каустобиолити) - въглища,
нефт, природен газ, битуминозни шисти; рудни (метални)
- черни, цветни, благородни, радиоактивни, редки и други метали, и нерудни (неметални) - гипс, каолин, варовик, мрамор, слюда, глини, кварцити, каменна сол и т.н. минерални суровини.
2. Видове полезни изкопаеми: качествена и
количествена характеристика
Полезните изкопаеми в България са много разнообразни по вид, генезис, възраст,
качествени и количествени характеристики. Страната разполага с голям брой различни видове полезни
изкопаеми.
2.1. Характеристика на находищата на полезни изкопаеми
При характеризирането и оценяването на полезните
изкопаеми в страната се използват различни показатели, които позволяват да се
направят: качествена; количествена и икономическа характеристика и оценка на
различните видове полезни изкопаеми.
При качествената характеристика
се определя преди всичко съдържанието на полезната съставка
(компонента), която може да се използва - метал, химичен
елемент, химично съединение
или топлотворност (за горивата). При по-високо съдържание на полезната компонента се изразходва по-малко
количество от полезното изкопаемо за производството на единица обем от
продукцията и транспортът и е по-евтин. При малко съдържание на полезната съставка, особено при рудите, е необходимо
допълнително предварително обогатяване, което оскъпява производството.
Количествената характеристика изисква не просто да се знаят местата на находищата на полезни изкопаеми,
но и да се определят техните размери, големина и да се определят онези части,
които имат промишлено значение, т.е. икономически е целесъобразно да се
разработва находището и да се добива полезното изкопаемо.
Общите запаси от полезните изкопаеми, открити,
определени по обем и количество се наричат геоложки запаси.
Промишлени запаси са само тези, които технически, технологично и икономически
е целесъобразно да се разработват. Те биват три категории:
- категория
“С” – предполагаеми запаси. На тази основа се извършват по-нататъшните геологопроучвателни работи;
- категория
“В” – сравнително добре изследвани находища и запасите на
суровини в тях. На тази основа се разработват проекти и планове за
използване на полезното изкопаемо;
-
категория
“А” – най-точно определените запаси. На тази основа
започва да се извършва добивът на полезното
изкопаемо.
Балансовите запаси са само част от геоложките запаси за
които е ясна икономическата ефективност от тяхното добиване и доказан капацитет
за използването им в промишлеността.
Качествената характеристика са прави по
съдържанието на полезното вещество (компонента) в полезните изкопаеми, техният
обем, количество, технология на добиване. За всеки вид полезно изкопаемо има
показатели, които позволяват да се направи неговата характеристика, а на нейна
основа и оценка за използваемостта на това полезно изкопаемо. Например, за
въглищата много важни показатели са
степента на въглефикация (процентно съдържание на въглерод), топлотворност (калорийност),
съдържанието на влага, пепел и сяра.
За рудните полезни изкопаеми важни са показателите
като съдържанието на полезната компонента (процент на съдържание на метал),
дълбочината на залягането на пластовете, тяхната мощност (дебелина), наличието
на други примеси и др.
Икономическата оценка на находищата на
полезни изкопаеми се прави по комплекс от показатели. В него особено място
заемат показателите, разкриващи:
● техните
качества (калоричност за горивата, съдържание на полезната компонента при
рудите и др.);
●
условията за разработване и експлоатация на находищата (достъпност, дълбочина
под земната повърхност, геоложки условия и т.н.);
●
себестойност на добиваното полезно изкопаемо.
Тъй като в
различните находища показателите за едно и също полезно изкопаемо са с различни
стойности, често пъти се използват понятията “натурално гориво” и “запаси, приведени
към условно гориво”.
2.2. Енергийни (горивни) полезни изкопаеми
Горивни
полезни изкопаеми са въглищата, нефтът, природният газ и битуминозните шисти.
Те се използват за развитие на енергетиката, металургията и химическата
промишленост, както и за битови нужди на населението.
При
определяне и сравняване на запасите към условно гориво се използват
приравнявания за концентрация. Горивата имат различна топлотворност и поради
това в икономическите анализи и разчети е необходима съпоставка. Тя се прави
чрез привеждането към условно гориво. Това става чрез изчисляване по формулата:
N.Q
Х = ------
7000
В тази формула:
Х – количеството условно гориво (в
тонове);
N - количеството на
енергийния източник в натура (в тонове);
Q – калоричността на
този източник (в ккал или KJ);
7000 – калоричността на черните
въглища /в ккал/ или 294 KJ.
Подобни привеждания се извършват и
чрез условия нефтен еквивалент. Той е особен вид условно гориво, при който в
страните от ЕС се приема, че отделяната топлина при изгаряне на 1 кг нефт се
получават 10.000 ккал. или 41.810 кДж/кг. Това означава, че 1 т. черни въглища
има 0.689 тона нефтен еквивалент, а 1000 м3 природен газ – 0.857 т.
нефтен еквивалент. Условното гориво помага да се разбере действителното
количество енергийни запаси и потребности.
В
България основен енергиен източник са въглищата.
Те имат органичен произход и в повечето случаи са образувани в плитки езерни
басейни. В България се срещат и четирите основни типа въглища, определени по
степента на тяхната въглефикация. А последната е в пряка зависимост от
геоложката им възраст. В България въглищата са от различна възраст, с
различна калорийност, като най-нискокалорийните са най-млади по възраст и
най-широко разпространени. Калорийността на въглищата е в пряка връзка с
тяхната въглефикация, която пък зависи от продължителността на процеса.
Най-висока степен на въглефикация имат въглищата, образувани през
най-отдалечения геоложки период. В България това е палеозойската ера, през Девонската
епоха. Калорийността на въглищата зависи и от съдържанието в тях на влага,
пепел и сяра.
Характерно за
находищата на въглища в България е, че въглищните басейни са много на брой и
териториално разпръснати – определени са около 40 въглищни басейна. В много
от басейните въглищните пластове са разположени в сложни геоложки структури –
пластовете са силно огънати и въглищата са натрошени, пластовете променят
своята дебелина, някои от тях внезапно прекъсват и се появяват на по-голяма или
по-малка дълбочина. Това силно затруднява и оскъпява добива на въглищата. При
ниско калорийните въглища е икономически изгодно те да се използват на мястото
на добива за производство на електроенергия, в химическата промишленост и др.
Висококалорийните могат да бъдат и транспортирани поради по-малкия
обем - и съответно по-ниската стойност на транспортните разходи. Следователно
те може да бъдат използвани икономически целесъобразно и по-далеч от мястото на
добива.
Най-старите
антрацитни въглища са с най-високо
качество. Те имат най-висока степен на въглефикация, калорийност (около 90%
съдържание на въглерод) – 7000 ккал/кг. Имат незначително пепелно съдържание и
само 2.5% влага. Промишлените им запаси са недостатъчни – изчисляват се на
около 9 млн.т., имат само 0.2% от общия обем от промишлените запаси, или около
6 млн.тона. Те са с карбонска възраст (палеозойска ера) и са разкрити в района
на град Своге. В района на Зелениград (Белоградчишко) доскоро се добиваха малки
количества атрацитни въглища от пермска възраст (палеозойска ера).
Въглищата в
Свогенско и Белоградчишко са разположени сред пластове, които са силно
тектонски разместени и натрошени, което затруднява техният добив. Антрацитните
въглища в Свогенско имат високо пепелно съдържание и поради това се налага да бъдат
обогатявани във фабриката при гара Томпсън. Антрацитите са с най-високо
качество. Антрацитните въглища в България се използват за коксуване, в
стъкларската, карбидната и вародобивната
промишленост, т.е. при производства, в които се използват пещи, развиващи много
висока температура.
Таблица №1
Запаси
на въглища в България
Вид калоричност в натура в условно гориво
Въглища кал/кг млн.т. % млн.т. %
Лигнитни 1500-2200 4 500 92.6 1 000 84.9
Кафяви 2000-5000 300 6.7 150 13.2
Черни 5000-7000 22 0.5 17 1.4
Антрацитни над 7000 9 0.2 6 0.5
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Общо
4 831 100.0 1 173 100.0
Черните въглища са по-млади по
геоложка възраст (мезозойски) от антрацитните, но са по-стари от кафявите и лигнитните и имат сравнително висока степен
на въглефикация и калорийност. Съдържанието им на въглерод е 80-85%. Те се
отличават с висока калорийност – около 5000-7000 ккал/кг. Съдържат малко влага (3-6%) и пепел (до 30%). Запасите им в
страната са малки (22 млн.т.), около 0.5% от общите запаси в натура и 1.4% от
условното гориво.
Най-значим като
количество на находищата и въглищата е известният Балкански минен басейн (Балканбас),
разположен между Габрово и Сливен в Средна Стара планина. Въглищата в него са
от мезозойската ера, от горната креда. В тази въглищен басейни има около 26
млн. т. геоложки запаси. Земните пластове, сред които са разположени въглищата,
както и самите въглищни пластове (от 3 до 8 на брой) са с различна мощност
(дебелина обикновено до 2 м.), често пъти са силно нагънати, преобърнати или
преместени, прекъсват или силно изтъняват. Това прави въгледобива много труден
и скъп. Добиваните в Балканбас черни
въглища се обогатяват в Твърдица и използват за производство на кокс в
Кремиковци.
Голям по запаси
на висококачествен черни въглища е Добруджанският въглищен басейн, в
Каварненско. Запасите са големи. Те с карбонска възраст (Палеозойска ера). Тези
въглищни пластове (около 60 на брой) се намират на голяма дълбочина от 1400 до
2700 м., и наличие на 5 водоносни пласта. Това не позволява при съвременните
технологии да има рентабилен добив.
По-малки са
записите от черни въглища при селата Горно и Долно Озирово (между Вършец и
Враца). В това находище има 917 хил.т. запаси с 85% съдържание на въглерод.
Въглищата са с юрска възраст (Мезозойска ера) и са в 7 пласта. Малко находище
на черни мъглища има край село Драганица (община Вършец, област Монтана). При
с. Туден, община Годеч (Софийска област) има малко находище на черни въглища с
юрска възраст (долен лиас) със съдържание на въглерод от 84%. Въглищата са
разположени в едни пласт със 6-7 въглищни прослойки. Със същата възраст е
находището при Зелениград (Белоградчишко). То има запаси от 420 хил.т., но вече
не се експлоатира. От същата геоложка възраст има и незначителни находища на
черни въглища при Връшка чука (с. Киряево, Видинско), при селата Лесидрен и
Голяма Желязна (Ловешко).
Черните въглища у
нас се използват като гориво или се преработват на кокс, който се използва в
черната металургия.
Кафявите въглища в България (като геоложки и промишлени запаси)
имат по-широко разпространение (6.7% от запасите в натура). Общо в страната има над 300 млн. т. запаси
от кафяви въглища, а приведени към условно гориво - 150 млн. т. и 13,2% от
общите запаси. Те са с по-малка степен на въглефикация от антрацитните и
черните въглища, с по-малко съдържание на въглерод – 55-60%, с по-висока
влажност – 20-30% и с по-ниска калорийност (2000-5000 ккал/кг). Кафявите
въглища са разположени в различни геоложки структури: нагънати – в Източна
Стара планина; в грабенови котловини – по долината на река Струма и в
Бургаската низина. По възраст са по-млади от антрацитните и черните и по-стари
от лигнитните въглища. Те са предимно на палеогенска възраст (неозойска ера).
Въглищните пластове са разположени на различна дълбочина (150-1000 м.) и
обикновено са тънки. Това затруднява и оскъпява техния добив.
Най-голям е Бобовдолският въглищен
басейн. В него има най-големи запаси на кафяви въглища – около 190 млн. тона или 60%
от запасите. Добиват се в няколко рудника и се използват предимно за производство на
електроенергия.
Пернишкият въглищен басейн е първият разработен у нас въглищен басейн за промишлен добив на
въглища. Има площ от около 30
км2. В него са съсредоточени само 17% от запасите на
кафяви въглища. Въглищните пластове са
образувани през неоген (Неозойска ера) в езерен басейн. Този басейн
е на изчерпване. Въглищата му се използват за производство на електроенергия, в
промишлеността и в бита на населението
за отопление.
Бургаският въглищен басейн (мина „Черно море”) има 54 млн. тона
запаси или 18% от всички запаси на кафяви въглища.
Находището се намира при с. Рудник (Бургаско).
Въглищни басейни
с кафяви въглища има още на редица места. Известни са басейните Сухострелски (Благоевградско) и Пирински (община Симитли, с. Брежани, но на голяма
дълбочина) в долината на река Струма, Николаевски (Сливенско), Боровдолски
(Сливенско), Лудокамчийски (при селата Люляково и Дъскотна в Източна Стара
планина), в Кюстендилско (мина „Витрен” при с. Катрище).
Запасите на кафявите въглища намаляват поради засиления добив. Този вид въглища се
използват в промишлеността, предимно за производство на електроенергия, и в
бита на хората.
Лигнитните въглища в
България са най-широко разпространените. Те са 4500 млн. т. и 92.6% от всички геоложки запаси, около 1000 млн. тона и 84.9% от условното гориво, т.е. те са с най-голямо стопанско значение поради голямото им количество. Лигнитните
въглища в България са с неогенска възраст (Неозойска ера) и
са най-младият тип въглища. Поради това при тях процесът на въглефикация е
най-кратък и съдържанието на въглерод най-ниско - около 10-25%. Лигнитните
въглища съдържат голямо количество влага (45-60%) и много пепел (30-35%).
Тяхната калоричност е най-малка - от 1200 до 2000 ккал/кг. При изгаряне силно замърсяват въздуха. Въглищните пластове обикновено са със значителна мощност (20-25 м.). Те са разположени в негативни структури на релефа -
низини, котловини. Имат по-голяма мощност и са разположени
по-близо до повърхността на земята. Това позволява да се експлоатират и по
двата способа - галериен и открит. При открития се
изгребва горният почвен (земен) пласт и се разкрива
въглищният пласт.
В България Източномаришкият лигнитен басейн е най-големият не само лигнитен, а и въобще въглищен басейн. Той има площ около
200 км2 и запаси от 3200 млн.тона, разположени в три въглищни пласта
с дебелина до 18 метра, а дълбочината на най-горния е средно около 40 метра.
Лигнитът в Марица-Изток е нискокалоричен, има около 1500 ккал/кг и пепелно
съдържание 3-40%. Въглищата
от този басейн се добиват по открития способ и се използват предимно за производство
на електроенергия в трите големи ТЕЦ в Марица – Изток и за производство на
брикети.
Голямо значение има и Западномаришкият лигнитен
басейн (около град Меричлери). Той има площ от 70 км2 и около 170 млн.т. запаси или 3.4% от запасите на страната. Въглищните пластове са 5 с дебелина до 3 метра и са разположени на
дълбочина да 250-300 м. Пепелното съдържание е около 31%, а калорийността достига до 2200 ккал/кг. Въглищата се добиват по галерийния способ.
Използват се като гориво в ТЕЦ ”Мирца-3” в Димитровград.
Софийският лигнитен басейн не е компактен, той е разкъсан на отделни находища по дъното на
Софийската котловина, нейната периферия и в Габренската и Бурелската котловина.
По-важните находища са Габра (мина „Чукурово"), Габер (мина “Бели бряг”), Станянци, Алдомировци, Храбърско, Кътина и
Балша.
Общите запаси са около 840 млн. тона или около 20% от
общите запаси. Въглищата са с
малка калорийност - 1200-1500 ккал/кг, (в Чукурово до 2500
ккал.) и голямо съдържание на
влага - 55%.
Ломският въглищен басейн е разположен в Ломската депресия и в него има лигнитни въглища. Мощността на въглищният пласт е до 10 м. Поради продължителното
бавно потъване на земните пластове въглищата са под нивото на река Дунав и са
силно оводнени. Това прави неизползваеми неговите запаси от 277 млн. тона.
Елховският лигнитен басейн е разположен в Елховското поле. В него запасите от въглища са около 600 млн. тона, но почти половината са под самия град Елхово на дълбочина 40-60 метра. Въглищата съдържат голямо количество сяра. Открити
са 3 пласта въглища, които имат по-висока
топлотворност от въглищата в Марица-Изток.
Самоковският въглищен басейн е малък с около 50 млн. т. (находище
Ковачевци). Въглищата не се добиват. Подобна е картината в Разложкия въглищен басейн (60 млн.т.). находища
на лигнитни въглища има и при с. Габровица, близко до Костенец.
Поради лошите експлоатационни качества, лигнитите най-често се използват на място във въгледобивния район
или в непосредствена близост до него. Това спестява огромните разходи за транспорт.
Лигнитните въглища се използват за производството на
електроенергия, в химическата промишленост за производството на азотни торове,
за производството на брикети и за битови нужди.
В териториален аспект, находищата на въглища в
България са много неравномерно разположени. Находищата, с промишлени запаси,
технико - технологична възможност и икономическа изгода да се добиват, са
разположени в Южна България. Това налага за потребностите на икономиката на
Северна България да се превозват въглища от Южна България и да се внасят от
други страни.
Нефтьт е
най-калорийното гориво. България
е бедна на находища и запаси на нефт. Общите запаси на нефт се оценяват на
около 39 млн.т. Първото
нефтено находище в България е открито през 1951 година при
село Тюленово (Каварненско). През 1962 година е открит нефт и при Долни Дъбник
и Гиген, Плевенско. След това нефт е открит при Долни Луковит, Гостиля, Бърдарски геран и Бохот (Плевенско), Кнежа и други. Находищата са
незначителни, а нефтът при село Гиген съдържа много парафини.
Както общите запаси (около 20
млн.т.), така и добивът на нефт са незначителни. Перспективни за търсене на нефт са геоложките структури в Северна България, Черноморското крайбрежие и Черноморският
шелф. Нефтът се използва за добива на горива - бензини, дизелово гориво, масла, в химическата промишленост и др.
Природният газ е
горивно полезно изкопаемо, от което в България има по-голям обем от запаси в сравнение с нефта, но като цяло те са
незначителни. Те са само 14 млрд. м3.
Газоносните райони са разположени предимно в Северна
България (Дунавската равнина и Предбалкана), по Черноморското крайбрежие и в Черноморския шелф. Първото газово находище в
нашата страна е открито в дълбоките недра на Момино плато, южно от град Варна. След това са открити газови находища при село Чирен, Врачанско (вече изчерпано), в района на долното течение
на река Камчия, при село Беглеж (Плевенско), Деветаки
(Ловешко), Гомотарци (Видинско), Бутан (Врачанско), Галово (Оряховско), Крива бара (община
Козлодуй) и в Черно море срещу
нос Галата. Находището при с.
Деветаки с 1 млрд. м3 запаси. През 2008 г. бе открит природен
газ край град Каварна (находищата
“Калиакра“, “Каварна“ и “Каварна Изток“) със запаси над 3 млрд. м3 и
при с. Девенци (община Червен бряг, област Плевенска). Откритите находища нямат съществено промишлено значение.
Проучват се възможностите за изследване на недрата
на Североизточна България за добив на природен и на шистов газ. В района на Ген. Тошево е открито и предстои разработване на газовото находище "Спасово".
Природният газ се използва широко в промишлеността и в бита на хората. България изпитва голяма потребност от природен
газ и поради това внася големи количества от Русия по газопровода, който прави
пръстен в страната.
В страната има хранилища на резервни количества
природен газ, в изчерпаните находища при с. чирен, Врачанско и Галата, край
град Варна.
Малко стопанско значение имат находищата на битуминозни шисти (битумолити). Това са утаечни скали, пропити с органично
вещество, което може да се използва като горивна суровина или след
извличането му се използва в химическата промишленост. Находищата на
битуминозни шисти са разположени предимно в съседство на палеогенните въглищни
басейни при Брежани (Благоевградско), селата Боров дол
(Сливенско) и Николаево (Старозагорско), село Красава (Брезнишко),
село Косача (Радомирско),
Хвойна (Смолянско) и др. В тези находища съдържанието на битуми в скалите достига до 5%, а дебелината на пластовете - до 70 м. Добивът от тези находища е икономически неизгоден.
Като цяло България е бедна на горивни
полезни изкопаеми, особено на нефт и газ, а и наличните находища са с влошени
качества, което затруднява и оскъпява тяхното добиване. Всичко това се отразява
отрицателно на осигуряването
на суровини за енергетиката, химическата промишленост и други.
2.3. Рудни полезни изкопаеми
Известно е, че рудите са минерални
природни тела, от които е възможно и икономически целесъобразно да се добиват
метали и метални съединения. Там, където в земната кора има натрупване на руди
с промишлено значение,
местата се наричат рудни находища, а там, където рудите нямат промишлено
значение, геоложките тела от руди се наричат рудопроявления. Рудите се
разполагат на земната повърхност или в земните недра. Образуването
на рудните полезни изкопаеми в България е свързано с нейното геоложко развитие,
с различната по възраст и характерни особености магмена дейност и вулкански
процеси през каледонския, херцинския и алпийския планинообразуващ цикъл.
Рудите са основната суровина за
развитието на металургията. В
зависимост от съдържащите се метали, рудните полезни изкопаеми се разделят на руди на:
черните метали; цветните метали; благородните метали; редките метали и разсеяни
елементи.
Рудите на черните метали са основна
суровина за черната металургия. Към тях се отнасят железни, манганови, хромови
и титанови руди. Общите им запаси са около 350 млн.т. По своя произход
находищата на железни руди са с
магматогенен или седиментогенен
произход. Те съдържат минералите магнетит, хематит, лимонит, гьотит, сидерит
или железни хлорити (шамозин, тюрингит). 06щите запаси от железни руди се
изчисляват на около 295 млн. т., от които 169 млн.т.
лимонитни (30% Fe), 52 млн.т. сидеритни
(24% Fe), 31
млн.т. хематитни (44%Fe), 13 млн.т. магнетитни и 30 млн.т. бедни на метално съдържание руди.
Най-голямо в България е Кремиковското
железорудно находище. То е магматогенно, образувано през мезозоя. Открито е
през 1953 година. Разположено е в южните склонове на Софийска планина (в Западна Стара планина) и е вместено
сред пластове от варовици. За мащабите на България запасите му са големи -
около 250 млн. тона при средно съдържание на желязо от 30,2%. Рудното тяло е
разположено на малка дълбочина. Изградено е предимно от минерала сидерит (21%), който на
повърхността е окислен и е променен в лимонит (66%). Съдържа още хематит
(18%), пирит, халкопирит,
галенит, сфалерит и барит. Съдържанието на манган е 6,2%, на сяра - 2,3% и на
барит - 18%, олово – 0.4% и др.. Желязната руда се използва
в металургичния комбинат
Кремиковци.
Крумовското железнорудно находище (Ямболско) с 230 000 т. запаси е
образувано през горната креда (мезозойска ера). Разположено е в северните
склонове на Манастирските възвишения. Находището е с магматогенен произход. В него главен
минерал е магнетитът. Средното съдържание на желязо е 43 %. .
Железнорудното находище при град Чипровци
и с. Мартиново е
магматогенно и е съставено от различни видове минерали. При Мартиново преобладава минералът магнетит (около 39% желязо), а в
Чипровското оловно-цинково находище се съдържа и минералът сидерит (28% желязо). Запасите са
около 6 млн.т.
Магматогенно е и находището при Малко Търново,
където заедно с желязната руда магнетит (50% желязо) има и медни руди.
Желязната руда има и в Чипровци. находището е с
ограничени по количество запаси, с ниско метално съдържание - 28,5% и с наличие
на вредни примеси. Железни
руди без промишлено значение със седиментогенен произход са открити при село
Градец (Софийско), в Западна Стара планина, при селата Нешковци и Чифлик (Троянско), с. Долен (Благоевградско) и др.. Железни руди (хематитови) има и при село
Крепост (Хасковско). Хематитова
руда с малък обем на запасите има открита в района на гр. Бухово и в Странджа. Магнетитови пясъци има на Бургаската плажова ивица.
Мангановите руди съдържат
манганови окиси (пиролузит, браунит и други), карбонати,
хидроокиси (вад, манганит и др.), силикати и хидросиликати, от които може да се
добиват манган и манганови съединения. България е сравнително
богата на манганови руди. Общите
запаси на манганови руди са около 111 млн.т. Образувани са през Неозойската ера
в резултат на активна вулканска дейност. В източната част на Дунавската равнина
те са със седиментно - вулканогенен произход. Най-големи са находищата при селата Оброчище и
Църква, Добричко, с 85 млн. тона запаси и 29% метално
съдържание. Значими са и находищата при Игнатиево и Бяла, Варненско. Манган е открит още и при селата Пожарево и Голяма Раковица, Софийско. Манганови съединения се съдържат и в железорудните
находища при Кремиковци (15 млн.т.) и Чипровци.
В България находищата на хромови руди са с малки по количество запаси и ниско метално
съдържание – средно около 18%, но общо между 10 и 30%.
Хромови руди са открити в Родопите –
Асеновградско, Крумовградско (село Голямо Каменяне, Аврен, Яковица и Черничево), Златоградско (при с.
Добромировци), Кърджалийско (при Джебел) и Момчилградско. Тези
находища са без промишлено значение. В България не се добиват
хромови руди.
Рудите на цветните метали имат голямо стопанско значение. Те се използват преди всичко в цветната металургия. Страната ни е богата на медни руди, образувани от различни минерали и самородна мед, от които може да се добива металът мед. В България има открити запаси на медна руда от 292 млн.т.
Съдържанието на мед в рудата е много ниско - от 0.5 до 2.0%. Използването
предимно на открития способ, позволява да има рентабилност в добива на медни
руди. Наличието на находища и добивът на медни руди е добра предпоставка за развитието на цветната
металургия, машиностроенето и особено на електротехниката.
Най-много са меднорудните находища в
Панагюрския руден район, обхащащ Същинска Средна гора, в района на град
Панагюрище – Медет (15 млн.т.), Асарел (365 млн.т), Красен, Елшица и Радка и
част от Стара планина (Етрополска планина) с находищата при с. Челопеч
(Златишко), «Елаците» (Етрополско) и Карлиево. Находищата са магматогенни и са
образувани през горната креда (Мезозойска ера). Тъй като рудата е с ниско
съдържание на мед, тя се обогатява в миннообогатителните комбинати (МОК)
„Медет" и „Асарел".
Близко до този район са и находищата на медни руди в Етрополска
планина (рудник „Елаците” – 220 млн.т.) и при с. Челопеч (Пирдопско).
Находищата на медни руди в Бургаския руден район са при Медни рид, Върли бряг, Росен (общо 15 млн.т.),
Зидарово (медно-полиметални руди - рудниците «Канарата» и «Юрта») и във
възвишението Бакаджици. Рудата се обогатява в МОК „Росен". Находища на
медни руди има и в Малкотърновско при с. Граматиково.
Медни залежи с незначително съдържание на мед има във Врачанско (в мина „Плакалница"
– 1 млн.т.), в Родопите (около Мадан и Рудозем) и Огражден планина (долината на река Лебница), в
Осогово (долините на реките Бистрица и Елешница).
Оловно-цинковите руди са природни минерални тела, от които се добиват главно олово и цинк и
по-малко мед, сребро, злато, кадмий, бисмут, индий и др. Те се състоят предимно от минералите галенит, сфалерит и халкопирит. Запасите им в България са около 150 млн. тона.
Най-значимите находища (жилни) са в Родопския рудодобивен район - при градовете Лъки (находищата „Хан Аспарух”, „Джурково”, „Говедарника”), Мадан (находищата «Петровица», «Крушев
дол» и др), Рудозем, Златоград, Маджарово, в находищата Ерма река и Бориева река, «Чала» в Спахиевското рудно находище (община Минерални бани,
Хасковско). Рудните находища
са образувани през Неозойската ера (олигоцен) в резултат на вулканска дейност. В него са съсредоточени 55
млн.т. запаси или над 60 % от промишлените запаси на
оловно-цинкови руди в България.
Със сравнително по-високо съдържание на метал е рудата при село Устрем, Тополовградско.
Оловно-цинкови руди има и при Чипровци, Свети Седмочисленици (Врачанско), Гюешево (Кюстендилско) с 18 млн.т запаси.
Оловно-цинкови руди се съдържат и в полиметалните
рудни находища в Бакаджиците и Зидаровското рудно поле (южно от Бургас –
медно-полиметално находище със съдържание на злато - «Юрта»)
Металното съдържание на оловно-цинковите руди в
България е ниско (1-3%), което налага извършването на флотация (обогатяване) на
рудите.
Молибденови руди в
България има открити в районите на с. Бабяк (Благоевградско), с. Бов (Софийско,
община Своге) и др.
Находище на никелова
руда има при с. Лялево (Гоцеделчевско).
Находища на антимонови
руди са открити в Благоевградско в село Рибново (Гоцеделчевско).
Повечето находища на цветни метали в България имат
полиметално съдържание. Освен основните видове руди, в тях се срещат още и
редица други по-рядко срещани в природата метали като антимон, волфрам, кобалт и др.
Рудите на благородните метали са сравнително рядко срещани в България. От тях се
добиват злато и сребро. У нас има незначителен брой находища на злато:
находището «Злата» край гр.
Трън (новооткрити около 100 т. злато) и «Крушев дол» в Краището, „Милин камък” в лесопарк "Бърдото" край Брезнико; в Момчилградско (находището „Ада тепе”), „Седефче” и др. в Кърджалийско;
находището „Чала” (край с. Спахиево, Хасковско); край Берковица (находище
„Говежда”); при село Доброселец (Тополовградско), в пясъците на реките Огоста, Струма; в медните руди в Челопеч (Пирдопско) и
Средногорския руден район (с. Попинци и връх Песовец, Панагюрско), в района на
Зидарово (рудник „Юрта”), Бургаско, Ракитово (около 7 т. злато и 100 т. сребро)
Пазарджишко и други.
Руди на редките метали и на разсеяните елементи също се срещат в България. От тях се добиват молибден,
волфрам, бисмут, кадмий, рений и други. Доста на брой,
но с незначителни запаси и ниско метално съдържание са находищата на молибденови руди при село Бов
(Софийско), село Ръсово (Кюстендилско), село Лозен
(Старозагорско), Росен баир
(Бургаско) сред пукнатини в
гранитните интрузии и кварцовите жили.
Находище на волфрам
има в местността „Грънчарица" край Велинград.
Тези, както и останалите редки метали и разсеяни елементи се срещат
в повечето находища на руди на цветните метали.
Независимо от прекратяването на уранодобива в
България нашата страна е относително богата на уранови руди. У нас има 46 мини, които доскоро добиваха уранова
руда. Най-големи са находищата
в Родопите, в Смолянско, край град Бухово, в
Западна Стара планина, село Елешница (Разложко), Хасковско, Пловдивско и други. Сега България внася уран от ЮАР, Нигерия
и др. страни.
Общо за всички видове рудни полезни изкопаеми в
България се чувства определен недостиг. С особена сила този извод важи за високачествени железни руди, хром, никел,
волфрам, алуминий и др. Това затруднява развитието на черната и цветната металургия, машиностроенето и
металообработването. В по-голямата си част находищата в България са от руди с
ниско съдържание на метал. А това налага тяхното обогатяване или внос на руди с
високо метално съдържание.
Достатъчни по количество са запасите на манганови, медни и оловно-цинкови руди.
Те осигуряват изцяло българската промишленост, а известни количества се изнасят
и за други страни.
2.4. Нерудни полезни изкопаеми
Нерудните полезни изкопаеми са минерални суровини,
които се използват в природния им естествен вид или от които се извличат някои минерали без металургичен процес и не служат за гориво и добив на електроенергия. Те имат приложение във всички отрасли на промишлеността,
отчасти в селското стопанство, в строителството. По своя произход те са магмени, седиментни и метаморфни. Нерудните полезни изкопаеми се поделят
на три основни групи: индустриални суровини, химични суровини и строителни минерални
суровини. В нашата страна са открити, добиват се и се използват над 60
различни вида нерудни полезни изкопаеми. Те имат разнообразен произход,
възраст, химичен и минерален състав и стопанско значение. Голяма част от тях
имат решаващо значение за развитие на отделни промишлени
отрасли и производства, строител- ството. Около 35 от тях имат приложение в промишлеността и строителството.
Голяма част от нерудните полезни изкопаеми са промишлени суровини, т.е.
използват се в производството на нови материали и изделия.
В химическата и хранително-вкусовата промишленост
и в селското стопанство се използва каменната сол.
Тя е много широко използван природен продукт – производството на над 1500
изделия. От находищата в България с най-голямо стопанско значение е солният щок
при гара Мирово, край град Провадия. Солното тяло е дълбоко до 3000 м, а отгоре е покрито от съвременни утайки с дебелина до 15 м. Съдържанието на натриев хлорид е 60-67 %. Каменната сол при Провадия
съдържа още гипс, анхидрити др. Запасите се оценяват на 4.4 млрд.т. Втори солен щок е открит край град Омуртаг. Каменната сол се използва в химическата
промишленост при производството на сода и други продукти.
В химическата промишленост и в медицината се
използват талк и талкошисти. Чист талк се използва при
производството на паста за зъби, сапуни, пудри и много други изделия. Талк в най-значими количества има в
находищата в Източните Родопи (Момчилградско) при селищата Аврен, Джебел,
Голямо Каменяне, Яковица и др., Гоцеделчевско (находището Плетена) и Ихтиманско
(с. Живково).
Баритът се използва в каучуковата промишленост, в
производството на пластмаси и хартия. Запасите му в България са над 2 млн. т. Находища на барит има в района на Искърския пролом при селата Зверино, Елисейна и Зли дол, в железорудното находище в
Кремиковци, в местността „Кашана" между Пирдоп и Етрополе, в Трънско, край
Стара Загора, Тополовград и при Маджарово в Родопите.
Кварцът е много разпространен в природата минерал. Стопанско значение имат скъпоценните камъни от кварц (ювелирна
промишленост) и като суровина в електрониката, в стъкларската промишленост за
производството на кварцово стъкло, в оптиката и др.. В България има редица
находища на кварц. Находища
на млечнобял жилен кварц има в Сакар
планина и Родопите, Светиилийските възвишения, Централния Балкан, Краището и
Странджа.
Кварцитът е минерал, съдържащ примеси от слюда и други
минерали, които на слънце придават блясък на скалата. Използват се като декоративни скални облицовъчни
материали, в металургията и др. Находища има в Сливенско (с. Струпец и с.
Голямо Чочовени общ. Сливен), Жабляно, Кожух, Кремиковци и др.
В стъкларската и в порцеланово-фаянсовата
промишленост се използват и кварцовите пясъци. В България има на много места кварцови пясйци – в долината на река Провадийска, Авренското
плато (Варненско), притоците на река Дунав и други.
Флуорит е открит в Малешевската планина при село Палат
(Санданско, в източните склонове на Малешевска планина), в Родопите при селата Михалково (Смолянско) и с. Югово, в района на град Чипровци и при с. Устрем
(Тополовградско). Първите две находища вече са изчерпани. Флуоритът се използва в стъкларската промишленост, металургията (флюс), химическата промишленост, керамиката и оптиката. От
него се произвеждат инертни газове, заместващи фреоните в хладилните и
климатични инсталации, за повишаване здравината на пластмасите, за
производството на лещи и обективи в оптиката и други.
България е богата на различни видове глини. Най-широко са разпространени обикновените
глини, които използват
като суровина в промишлеността за строителни материали за производство на тухли, керемиди, капаци, каменинови тръби, подова керамика и др.. Най-големите находища са разположени в Северна България. Големи находища от глина има в Монтанско, Червенобрежко,
Плевенско, Павликенско, Горнооряховско, Търговищко и на много други места.
Особен вид са огнеупорните глини, от които
се произвеждат огнеупорни материали. Те са разкрити в Плевенско при селата Буковлък и Опанец, Радомир, с. Жабляно,
община Земен, Пернишка област), Нови хан (Софийско), с. Клисурица (Монтанско) и др.
Кизелгурът (диатомит, инфузорна пръст) е
глинеста силикатна слабо споена скала от утаечен произход. Използва се в
строителството за изолационни и абсорбционни материали, пълнител за цимент, полировъчен материал и
др. На цвят е бял, сив или розов.
По-значими находища са тези при Драговищица, Гърмен (Гоцеделчевско), Лозница
(край Генерал Тошево, Добричка област) и Самоковско.
Бентонитите са глини с висока свързваща способност,
адсорбционна и каталитична активност. Във вода те набъбват и бързо се разпадат. След предварителна обработка (активация) те
абсорбират вода, като набъбват до десет пъти. Използуват се в леярската
промишленост, в сондирането и
като сорбент за пречистване на минерални масла.. Най-значимото находище в България е
югоизточно от град Кърджали „Пропаст-Доброволец».
Каолинът е важна суровина за порцеланово-фаянсовата промишленост.
Най-значимите находища на качествен каолин има в Североизточна България при
Каолиново, Тодор Икономово, Сеново и Ветово. Той е образуван в кухини сред
варовитите пластове. Примесен е с кварцови пясъци. Образуван е в негативни
форми на варовитите пластове с кредна възраст. Запасите в Североизточна
България са около 80 млн.т.. Каолини в по-малко количества
има и при Нови хан и Елин Пелин, Софийско.
Гипсът е основна суровина за строителството. Използва се
още в циментовата, хартиената и химическата промишленост, в медицината и
зъботехниката. Запасите му в
България се изчисляват на над 140 млн. т. Най-голямото находище на гипс в България, което
напълно задоволява потребностите на страната, е във Видинско при селата Кошава
и Сланотрън. Това е единственото
в Югоизточна Европа подземно находище на гипс с чистота на природния материал
до 95%. Във Видинско находища на гипс има още при селата Гомотарци, и Златен
рог. Гипс има и в района на
град Раднево, Старозагорско (в землищата на град Раднево, при селата Гипсово,
Гледачево, Ковачево и др.),
Оряховско, Ямболско. Находищата са образувани през кредата (Мезозойска ера) и са лещовидни.
Трасът е суровина, която се използва за получаването на
висококачествени цименти. Нашата страна разполага с добри находища на трас в района на язовир „Студен кладенец" в Източните Родопи.
Слюда в България има в Рила планина при селата Ораново
и Градево, в района на град Рила, подножието на Осогово и Лисец (Кюстендилско),
в Странджа планина и на други места. Нахоща на слюда (мусковит) има в Рила
планина при Горно Осеново, Пастра
(Северозападна Рила, община Рила) и Попова глава (Югозападна Рила), в
Родопите (при Камилски дол и находището
Долен), при с. Церово (Ихтиманска Средна гора), във Влахина планина (с.
Покровник) и др. Има и находища на вермикулит (вид слюда. По –значимите от тях
са при селата Аврен и Голямо Каменяне в Източните Родопи. Ива находища и в
Пирин планина (с. Лялево), Беласица (селата Коларово, Ключ и др., Рила планина
(връх Кабул и района на Седемте рилски езера), В Средна гора (Ихтиманско и
селатаБелица, Поибрене и Мухово и др.).
Креда в България има в района на село Бяла вода
(Никополско), село Кралево (Хасковско), село Енчец
(Кърджалийско) и Шуменско (при Дивдядово, Каспичан и др.)
Образувана е през горната креда в плитки топли морски
басейни. Съдържа над 90% калциев карбонат. Използва се в бояджийството, при
производството на каучук, хартия, пластмаси, в строителството, като пълнител
във фуражните смески, за производството на винервайс и
други.
Перлити са сивобели скали с вулкански поризход
(разновидност на вулканско стъкло), съдържащи до 4% вода. При нагряване
перлитът набъбва. Може да се нагрява до 1100оС. Коефициентът му на
набъване от 6 до 16 пъти. Използва се за: подхранване и отглеждане на селсокстопански
култури, звуко- и термоизолационни материали, пълнители на бетони, за
производството на филтри и др. В България добри находища на перлити има в
районите на градовете Кърджали и Джебел в Източните Родопи. Най-известно
енаходището «Счупената планина» в община Джебел, Кърджалийска област.
Зеолитите са група от над 30 минерала (алумосиликати,
съдържаща водна молекула), широко разпространени в Източните Родопи
(Кърджалийско и Хасковоско) и Средногорието (Сливенско и Ямболско), Търговищко, при с. Оброчище (Добричко).
Най-значимите находища са в Кърджалийско: «Доброволец» при село Пропаст
(най-голямото в страната) и
„Енчец” (за бяла бентонитова глина). Използват се за разнообразни стопански дейности в циментовата, химическата промишленост и в селското стопанство.
В Пловдивско (Горнослав, Храбрино и Първенец) и в
Кърджалийско има находища на магнезит. Той се
използва като огнеупорен материал, в химическата, в
каучуковата промишленост и други.
Фосфоритите с промишленоп значение в България няма. В Кюстендилско
и Плевенско (селата Санадиново, Кулина вода и Деков, община
Никопол) има проявления на фосфорити сред други скали. Находища има още в Софийско (Букоровци-Гинци),
Шуменско (Каспичан), Трънско (Горна Глоговица), Пловдивско (с. Дълбок Извор) и
др. Фосфоритите се използват
в производството на изкуствени торове.
Алунитите са разпространени в Югозападна България. Те се
използват в химическата промишленост за произодството на сярна киселина.
Българитите са скали с румено-червен до черен цвят. Използват
се като оцветители при производството на
стъкло. Находища на българити има в Бургаско и най-вече в района на град
Българово.
Строителни минерални суровини са варовици, мрамори, гранит, сиенит, риолит и др.
Варовиците са най-широко разпространената седиментна скала
в България, която се използва като нерудно полезно
изкопаемо. Те се изолзват в химическата промишленост за производството на
карбид и сода, а в промишлеността за строителни
материали - за производството на вар и цимент.
Използват се още и в строителството за облицоване на сгради - бял русенски камък, врачански камък, черупчест варовик и т.н. Много варовици има в Дунавската равнина, Предбалкана, в района на Радомир, Сливница, Димитровград, Чирпан, Пазарджик, Франгенското плато и много други. Находище на органогенен варовик
има край село Плазище (Кърджалийско), южно от гр. Кърджали.
Мушелкалк и бигор има край село Манастирище, област Монтана. Те се
използват за облицовки.
Азбестът е нерудно полезно изкопаемо, което се използва в
строителството и в текстилната промишленост за производството на специални
огнеупорни и огнезащитни тъкани, термоустойчиви транспортни ленти и т.н..
Находища на азбест има в Крумовградско в Източните Родопи, при селата Голямо
Каменяне и Аврен, Камилски дол, във Велинградско (при Дорково и Костандово) и
при с. Коларово, Петричко. Азбестът от тези находища е късовлакнест.
Фелдшпатите са алумосиликати на калия, натрия и калция. Използват
се при производството на порцелан и фаянс (като добавка към каолина,
позволяваща топене при по-ниска температура), стъкло и цимент. В България находища на фелдшпати има в района
на град Стрелча, край Велинград, с. Долно Осеново (Югозападна Рила), с Мухово
(Средна гора), Кърджалийско (находище Ленище)
Като скално-обличовъчните
материали се използват редица скали. Една част от тях са със седиментен
произход. Такива са варовици, бигор, пясъчници, брекчи и др. От метаморфните
скали като скално-облицовъчни материали се използват мрамори, гнайси и др.
Широко използвана скала в строителството са мраморите.
Те се употребяват за облицовки, настилки, мозайки, в
скулптурата и др. Ценни са находищата на мрамор при Велинград,
село Илинденци (в Пирин планина, община Сандански) и с. Петрово (Благоевградско), Велинградско находище «Лепеница»), Малко
Търново, Берковско (находище «Главановци»), с. Копривлен (находище «Неврокоп»)
Гоцеделчевско, Източните Родопи (находище «Белите брези» край гр. Ардино и
Камилски дол) и други.
Мраморни брекчи има в района на с. Челюстница (Монтанско).
Пясъчниците, поради разнообразните им цветове, се използват
като декоративни строителни материали. По-значимите находища на качествени
пясъчници в България са в Искърския пролом, с. Лесидрен (Ловешко),
Елено-Твърдишка планина, Руй планина, Берковско и др. В Котелско (с. Кипилово) има
находище на бял пясъчник, който се използва за облицовки.
Стопанско значение имат и редица масивни магмени
скали, които се из- ползват в
строителството за облицовки, настилки, монолитно строителство
и други. Гранит има предимно в Рила, Западните Родопи, Средна
Стара планина, Средна гора, а сиенит - във Витоша, Пловдивските
тепета (хълмове) и Росен баир (Бургаско). Базалт има в 14 – те могили между Сухиндол и
Свищов, в Кърджалийско и при Плачковци (Габровско). Базалтът се използва за производството
на лети базалтови изделия. Андезитът е
разпространен в Средногорието, Странджа, Източните Родопи, а риолит и трахит – в Източните Родопи. Габрото се среща във Витоша, Чипровско, Манастирските височини и други.
България разполага и с добри находища на
строителни материали като баластра, пясък, чакъл в долините на
реките и почти повсеместно със строителен камък от различен вид,
произход и качества.
Като цяло нашата страна разполага с необходимите и
нерудни полезни изкопаеми за развитие на промишлеността, селското стопанство,
строителството. Липсват само отделни видове нерудни суровини като апатити и
др., които се внасят. Количеството им е добра предпоставка за развитие предимно
на химическата, стъкларската, порцеланово-фаянсовата, керамичната и други видове промишлености и за извършване на разнообразни по
вид строителни работи.
3. Стопанска
оценка и географски закономерности
в
разпространението на полезните изкопаеми
3.1. Стопанска оценка на полезните изкопаеми
Полезните изкопаеми са естествен природен ресурс,
необходим за развитието на стопанството на България. Самото наличие на
множество видове и
разнообразни полезни
изкопаеми и голям брой находища още не е показател за осигуреността на страната
с основни суровини. Необходима е качествена и количествена оценка на запасите
от отделни видове полезни изкопаеми.
В България общо са проучени и установени значими
запаси на 135 вида полезни изкопаеми. Това са: горивни - въглища, нефт,
природен газ; рудни – 11 вида руди; промишлени минарални суровини – 55 вида;
строителни материали (минерални неурдни суровини) – 66 вида.
Като цяло за страната има недостигът
на редица минерални и енергийни суровини. Това задържа развитието на
съответните стопански отрасли, налага значим внос на такива суровини от чужбина
по международни цени.
В геоложко отношение територията на
България е добре изследвана. Открити са почти всички находища на полезни
изкопаеми, очертани са техните
граници, в значима степен са определени общите и промишлените им запаси.
Геологопроучвателните работи в близко бъдеще ще бъдат насочени предимно към
доуточняване и доизследване на находищата. По-значими открития за нови находища
се очакват само за нефта и газа в перспективните райони на Северна България и
Черноморския шелф.
В определените досега промишлени запаси на
полезните изкопаеми прави впечатление, че България разполага с незначителни
суровини от нефт и природен газ, с незначителни промишлени запаси от
висококалорийни въглища. Всичко това поставя българската енергетика в суровинна
зависимост от вноса на енергоносители, оскъпяване на производството.
Подобна е картината и при рудните полезни
изкопаеми. С изключение отчасти на медните руди, мангана, оловно-цинковите руди
и урана нашата страна е бедна на рудни минерални суровини. Налага се добиваните
руди да се обогатяват и да се внасят руди с по-високо метално съдържание.
Много добре е осигурена стопанската
дейност, и особено строителството, с нерудни полезни изкопаеми. При тях в
перспектива може да се отиде към по-пълноценно и разнообразно използване.
При общия очертан недостиг на повечето полезни
изкопаеми е необходимо в българската икономика да се промени начинът на
използването на полезните изкопаеми. Това следва да става чрез съкръщаването на редица суровиноемки производства, преструктурирането на промишлеността,
технологично обновление чрез въвеждането на нови ресурсоспестяващи,
енергоспестяващи и екологично чисти технологии на производство.
3.2. Географски закономерности в разпространението на
полезните
изкопаеми
Находищата на полезните изкопаеми са много неравномерно териториално разположени в
България. Това обуславя и неравномерността в техния добив и често налага
нерационални превози за различните райони на страната.
За териториалното разпространение на полезните
изкопаеми силно влияние е оказало палеогеографското
развитие на нашите земи и геоложката основа. Повлияли са магматизмът,
вулканизмът, движението на земните пластове (тектонски и
епейрогенни), въздействието на външните (екзогенните) земни сили върху
образуването на полезните изкопаеми, разположението на
пластовете в сушевата или подводната част.
Разпространението на въглищните находища в
страната е свързано с разполагането на седиментни скали и отлагането между тях
на въглищни пластове. Те са част от гънкови структури, а по-младите са свързани
с дъната на плитки морета, заливи, езера. Такива са въглищните басейни в
Горнотракийската низина, Бургаската низина, котловините в Западна България.
Нефтът и природният газ са свързани предимно с ядките на антиклиналите в
нагънатите области, местни сводови издигания в равнините и низините, черноморския шелф. При седиментационна дейност в
плитки езерни и морски басейни са образувани (отложени) варовици, гипс,
доломити, креда. А при утаяване на солени разтвори се е образувала каменната
сол.
Рудните полезни изкопаеми са свързани с различна
по възраст и особености магмена дейност предимно в Западна Стара планина,
Странджа и др. Това са преди всичко находищата на
железните руди в Мартиново и др. Рудните полезни изкопаеми са свързани
и със стар вулканизъм - например част от мангановите, медните и други находища.
Те са предимно жилни находища. Вулканичната дейност в
миналото е способствала за образуването на редица нерудни полезни изкопаеми, особено в Източните Родопи, като трас, перлит, зеолит и други.
Поради пряката връзка между палеогеографското
развитие и геоложкия състав на земните пластове разпространението на редица
полезни изкопаеми е свързано с главните морфоструктури. В различните морфоструктурни области на страната
има и специфични находища на полезни изкопаеми. В Мизийската плоча (Дунавската
равнина) се намират находищата на полезни изкопаеми, образувани предимно при
седиментационните процеси. Такива са находищата на горивните изкопаеми (нефт,
природен газ, въглища – лигнитни и черни), на минерални нерудни изкопаеми като
глини, каолин, кварцови пясъци, варовици и др., на мангановите находища при
вулканогенно-седиментогенен процес.
В района на Балканидите под влияние на магмените
процеси са образувани различни видове рудни находища – на железни, медни,
полиметални руди, на барит и т.н., а под влияние на седиментационните процеси –
на черни и антрацитни въглища. В Стара планина (Елаците) и Същинска Средна гора
са образувани находищата на медни руди, барит, молибден и др
За
морфоструктурата на Краищидите са характерни предимно полезните изкопаеми,
образувани в условията на седиментация – варовици, кафяви въглища, битуминозни
шисти, глини и др., малки рудни находища на боксит, мед, злато, а от нерудните -
бентонитови и огнеупорни глини.
В Рило-Родопската морфоструктура са характерни
предимно полезните изкопаеми, формирани при магмени процеси, включително и
вулканизъм - оловно-цинкови, хромови,
волфрамови, молибденови и други видове руди. В тази част от страната се срещат
и редица метаморфни по произход полезни изкопаеми, от които с най-голямо
стопанско значение са мраморите. Срещат се още и нерудните полезни изкопаеми -
талк, азбест, магнезит и др.
4. Геоекологични проблеми при добива на
полезни изкопаеми
В България са проучени и установени запасите на
135 вида полезни изкопаеми. Като цяло в България се използва голям обем
невъзобновими природни ресурси. През 2000 г. те достигат около 75 млн. т.
годишно. Поради ниското съдържание на полезната
компонента и ниската калорийност на въглищата се извършва предварително
обогатяване, което води до получаване на голяма маса отпадни продукти.
Вследствие на добива на различни видове полезни изкопаеми се нарушава земната
повърхност, унищожават се части от поземления и горския фонд на страната. При открития добив на полезни изкопаеми
(въглища, медни руди и др.) се повреждат не само формите на земната повърхност,
но и почвената покривка, променя се растителния и животинския свят. Всичко това
води до сериозни екологични проблеми.
При минно-добивната дейност се създават нови
антропогенни форми на земната повърхност. Те са: изпъкнали (табани, терикони) и
вдлъбнати (котловани). Тези форми са характерни за Марица-Изток, Елаците,
Медет, Кремиковци и др места в България.
Първичната обработка се използва за да се повиши
съдържанието на полезната компонента от добиваните бедни по съдържание на
полезната компонента руди. Това става чрез промиване с течаща вода (флотация).
В резултата се образуват големи хвостохранилища, в които ненужната скална маса
се утаява. Такива форми има край повечето рудници в България.
Изземването на нeметални минерални
суровини и строителни материали (чакъл, пясък, баластра, ломен камък) формират
антропогенни понижения на земната повърхност. Само площта на баластриерите
(местата за добиване на баластра и инертни материали) надхвърля 11 000
хектара. Най-големи са техните площи покрай река Дунав и реките Марица, Искър,
Огоста, Тунджа, Арда, Вит и др.
В
заключение, полезните изкопаеми са много важен ресурс за развитието на
националното стопанство на страната. От тях до голяма степен зависи
количеството и качеството на произвежданата продукция в редица стопански
отрасли. Но те силно влияят и върху териториалното разположение на
производствените мощности на енергетиката, металургията,
порцеланово-фаянсовата, стъкларската, циментовата, керамичната и други
промишлености и промишлени производства. Около находищата от които се изземват
полезни изкопаеми се формират и развиват редица минни селища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар