Страници

неделя, 13 септември 2015 г.

Климат на България



                                      КЛИМАТ

                                      НА БЪЛГАРИЯ

автор: Анко Иванов

Всички хора знаят какво е климат и време и в една или друга степен се съобразяват с него. Това става в ежедневието на хората, в тяхната професионална дейност. Най-силно хората се съобразяват с времето и климата при извършване на селскостопанските работи, транспорта, туризма и др. стопански дейности.

1. Същност и значение на климата
Климатът като многогодишен режим на времето е важна природна характеристика. Той има голямо значение за живота и стопанската дейност на хората. Климатът е важна съставка на природната среда, в която живеят хората. Чрез него се формират такива жизнено необходими за човека природни условия като температура на въздуха, влажност на въздуха, атмосферно налягане, облачност, валежи и ветрове. Той определя и редица промени в другите природни компоненти, природни процеси и явления – количеството на водния отток в реките, развитието на растенията и т.н.
Климатът влияе и върху дейността на хората. От него в голяма степен зависи: развитието на селското стопанство, особено растениевъдството; осъществяването на повечето транспортни връзки и превози, съобщенията; сезонността в туризма; добива на полезни изкопаеми по открития способ. Климатът влияе върху условията на живот на хората и тяхната дейност и непряко чрез влиянието му върху другите компоненти на природната среда – релеф, води, почви, растителност и животински свят
За да се съобрази с климата и неговото влияние човек го изучава. Чрез изучаването се разкриват закономерностите в неговото развитие и влиянието му върху живота и стопанската дейност на хората. На тази основа се изготвят и използват прогнози за промените в климата. Изучаването и прогнозирането на климата става чрез наблюденията в голям брой метеорологични станции. Първото наблюдение на климата в България е осъществено в град Русе още преди Освобождението от турско робство. През 1924 година се създава Службата за времето, а през 1950 г. Хидрометеорологичната служба. Тя извършва постоянните метеорологични и хидрологични наблюдения в България. В съвременни условия се използва и международна информация, особено за краткосрочните прогнози на времето.

2. Фактори за формиране на климата на България
Климатът е в процес на сложно взаимодействие с другите компоненти на природната среда, той им влияе и те му влияят. Това влияние е в различна степен и посока. Главните фактори за формирането на климата са: географски; радиационни; циркулационни и антропогенни.

2.1. Географски фактори
Географското положение на България влияе върху формирането на нейния климат предимно чрез географската ширина на която се намира нашата страна. Разположението между 41 и 44о  с.ш. определя количеството слънчева радиация, която получава страната чрез местополохението, и по отношение на климатичните пояси на Земята и атмосферната циркулация. Местоположението на България определя сравнително голямата височина на слънцето над хоризонта, което обуславя получаването на по-голямо количество енергия и активна ултравиолетова радиация през продължителен период от време - над 8 месеца. През това време по пладне височината на слънцето над хоризонта надхвърля 30°.
България като част от Европа, разположена в нейната югоизточна част и в източната част на   Балканския  полуостров, попада  в сферата на проявление на два климатични пояса - на умерения, и то в неговата континентална разновидност, и на средиземноморския, както и на прехода между тези два климатични пояса.
Силно влияние върху климата на страната има характера на подстилащата повърхност. Тъй като различните повърхности (суша и вода) оказват различно влияние върху климата, поради географското си положение, територията на България е подложена на два основни типа влияние: океанско (морско) и континентално. Влиянието на водните басейни се проявява чрез общата атмосферна циркулация и местната циркулация покрай водните басейни.
България е отдалечена от Атлантическия океан, но тя попада под неговото климатично влияние поради западния пренос на въздушни маси в умерения пояс на Северното полукълбо. Образуваните над Атлантика и придвижващи се на изток въздушни маси със своите свойства и главно с по-високото съдържание на влага оказват пряко въздействие върху климата на страната. Това влияние е сравнително по-слабо от много други европейски страни, понеже Атлантическия океан е отдалечен от България и при преноса на въздушните маси те изминават голямо разстояние и се променят (преобразуват) преди да достигнат до територията на нашата страна. 
Влиянието на Средиземно море, макар и по-близко разположено, е по-слабо, и се проявява по-значително предимно в южните части на страната. То се чувства най-вече през зимното полугодие. Влиянието на Средиземно море върху климата на България е възпрепятствано от голямата надморска височина на Рило-Родопския масив. Въздушни маси от Средиземно и Егейско море достигат нашата територия предимно по долините на реките Марица, Места и Струма.  
Влиянието на Черно море върху климата на България е незначително поради разположението на изток от страната при  доминиращия въздушен пренос от запад на изток. То намалява континенталността на климата в съседните земи. Неговото влияние се чувства само в тясна крайбрежна ивица, т.е. до мястото до което достига черноморския бриз. Черноморското влияние е по-силно през топлото полугодие, когато бризовата циркулация на въздуха е по-силно изразена.
   Незначително влияние върху климата имат река Дунав, по-големите езера и язовири. Край тях, в тясна ивица от сушата, се наблюдава повишаване на влажността на въздуха, по-често проявление на мъглите, намаляване на температурните амплитуди и др.
Континенталното влияние (влиянието на сушевата повърхност) върху климата на България е много по-силно и по-ясно изразено. То се дължи на широката връзка на Балканския полуостров с континента и до известна степен на широката отвореност на североизток към Източноевропейската равнина, а също и на възпиращото влияние на движението на въздушните маси от Динарските планини и Карпатите. Динарската планинска система (Динариди, Североалбански планини, Пинд) прегражда пътя на по-топлите и по-влажните въздушни маси от Западното Средиземноморие и Адриатическо море. Карпатите са преграда през настъпващите от северозапад атлантически въздушни маси. Под тяхно влияние в средните части на Северна България се формира валежна сянка.
Релефът е силно въздействащ фактор върху климата на България. Неговото влияние е многолико поради значителното многообразие на земеповърхните форми в страната. Той влияе чрез промяна на количеството слънчева радиация, която получава земната повърхност, и затоплянето на приземния слой въздух.
Релефът влияе предимно с надморската височина. Чрез нея се формира височинно зониране на климатичните елементи и се формират височинни климатични пояси. Закономерността е, че с повишаване на надморската височина се понижават температурите на въздуха и атмосферното налягане. Във височина се увеличава количеството на валежите и продължителността на задържане на снежната покривка. Тя обикновено се задържа от няколко дни до един месец в равнинните и низинните места и до 8 месеца във високата част на планините. Ветровете в планините са по-силни и с по-често проявление. Под влиянието на надморската височина в българските планини се формира и етажираността на почвено-растителната покривка.
Освен чрез надморската височина, релефът влияе и с вида на земната повърхност и формите по нея. Релефът, чрез различните посоки на простиране на едрите форми на релефа оказва и различно влияние върху климатичните елементи.
Изпъкналите земни форми, оказват влияние върху температурните условия и разпределението на количеството на валежите. Наветрените склонове на изпъкналите форми на релефа получават по-голямо количество валежи в сравнение с подветрените. Изпъкналите форми на релефа влияят и върху посоката и скоростта на ветровете. Това с особена сила се отнася за посоката на простиране на планинските ридове. Особено характерно е влиянието на планините и най-вече на Стара планина. Всъщност тя изпълнява ролята на климатична граница. Зимно време прегражда пътя на студените въздушни маси на юг, както и на по-топлите средиземноморски въздушни маси на север. Често пъти времето от двете й страни (северна и южна) е различно. По северните склонове се образуват фьонови ветрове, а по южните бораподобни и т.н. Подобно влияние върху климата оказват и Осогово, Рила, Родопи и др.
Негативните форми на релефа също влияят върху климата Долините на реките като негативна форма на релефа улесняват придвижването на въздушните маси и свързаните с това промени във времето и климата. Това важи най-вече за долините  на реките Марица, Тунджа, Места и Струма. В добре затворените котловини в Краищенско-Средногорската област, както и тези между Главната Старопланинска верига и Предбалкана през зимата често се създават условия и се
образуват температурни инверсии с много ниски температури на въздуха и мъгли. Те влияят и върху ветровете. В тях по-често има безветрие.
Изложението на склоновете също влияе върху климатичните условия в страната. В България, поради разположението и в Северното полукълбо, Слънцето грее от юг и поради това южните склонове дса по-топли, а северните са най-студени. Изложението на склоновете влияе и върху количеството на валежите. Наветрените склонове на Западна и Средна Стара планина получават много повече валежи от другите склонове. Южните склонове на планината попадат във валежна сянка и валежите по тях са многократно по-малки.
2.2. Радиационни фактори
Радиационните фактори са свързани със слънчевото греене, неговата сила и продължителност и радиационен режим. Те са в пряка зависимост от географската ширина на страната и от равнището на облачността в нея. Особено влияние има височината на Слънцето по пладне и продължителността на деня и нощта. 
Продължителността на слънчевото греене в България има теоретична продължителност около 4460 часа за една година. Тази сравнително висока продължителност се дължи на почти равномерното разпределение на светлата и на тъмната част на денонощието и сравнително голямата височина на Слънцето над хоризонта по пладне.  Под влияние на облачността тази продължителност е значително по-ниска. Реално продължителността на слънчевото греене в България е между 2100 до 2400 часа, а в планинските райони около 1900 часа. Тя е най-висока в равнинните земи на Горнотракийската низина, в долината на река Струма и други части на страната. Най-малка е продължителността на слънчевото греене през месец декември, а най-слънчевите дни са през лятото. Продължителността на слънчевото греене се влияе не само от географското положение на страната (местоположението спрямо Екватора), но и от специфични атмосферни явления като облачност и замърсеност на приземния слой на въздуха. В районите с по-голяма облачност има и по-малка продължителност и сила на слънчевото греене. В районите със силно замърсен приземен слой на въздуха се образуват  явления на запрашване и задимяване, които намаляват възможността на слънчевите лъчи да  достигнат земната повърхност и поради това има по-ниска степен на продължителност и сила на слънчевото греене.
Силно влияние има и височината на Слънцето над хоризонта. За България е характерно високото слънчево стоене над хоризонта по пладне. А това оказва влияние върху биологическата активност. Границата е 30° наклон на падане на слънчевите лъчи. При по-голям ъгъл на слънцестоене биологичните процеси са активни. А от месец март до началото на октомври височината на Слънцето по пладне е над 45°.
В България радиационният баланс е отрицателен само през декември и януари, и то главно в Дунавската равнина и Краището. През годината в страната средно се получава от 350 до 400 кал/см2. Максималните стойности за всички части на страната са през летният месец юли. Почти през цялата година радиационният баланс в страната е положителен. Отрицателен е той през зимните месеци само в Северна България и местата с по-голяма надморска височина.
2.3. Циркулационни фактори                 
Атмосферната циркулация е много важен климатообразуващ фактор. Преносът на различни въздушни маси над територията на нашата страна не е строго установен - постоянно или по периоди. Поради това е налице многообразие във въздействието на различните въздушни маси през различни периоди на годината върху времето и климата. Влиянието се осъществява от активни атмосферни (циклонални и антициклонални) центрове, които са извън нашите земи. Голямата отдалеченост на Атлантическия и Арктическия водни басейни от територията на нашата страна води до съществени промени при преноса на въздушни маси. Колкото е по-малка скоростта на тяхното придвижване, толкова по-дълбоко те се трансформират и следователно по-слабо влияят с основните си свойства (топлина и влага).
Върху климата на България влияят три основни типа въздушни маси, пренасяни към нашата територия - въздушни маси на умерените географски ширини, арктични и тропични въздушни маси. А те от своя страна са съответно океански и континентални.
Умерените въздушните маси въздействат върху климата у нас целогодишно. Континенталните умерени въздушни маси формират антициклонален тип време, студено през зимата и топло през лятото. Те са бедни на влага и при техен пренос обикновено няма валежи.  Океанските въздушни маси (атлантически) са по-влажни. При техен пренос през зима се чувства затопляне и има валежи. През лятото действието е в обратна посока – има захлаждане на времето и валежи.
Тропичните въздушни маси имат по-слабо влияние върху климата България, техен пренос има през всички годишни сезони. У нас те обикновено предизвикват рязко повишаване на температурите на въздуха намаляване количеството на валежите. Макар и твърде рядко, климатът е под въздействието на въздушните маси от Северна Африка и Предна Азия, на пустинните и полупустинните им райони. Нахлуването на тропични въздушни маси през лятото предизвиква формирането на горещо и сухо време, а през зимата – затопляне и валежи от дъжд, много рядко от мокър сняг. Понякога тези въздушни маси пренасят до територията на България и пустинен прах.
Арктичните въздушни маси оказват най-незначително влияние върху климата в България. То е характерно само за студеното полугодие. През зимата често предизвикват продължителни застудявания, снеговалежи и образуване на слани. Обикновено след нахлуване на арктични въздушни маси през есента се появяват и първи слани, а  планините се образува първата снежна покривка.
Като цяло върху климата на България доминиращо въздействие имат континенталните въздушни маси (55%), а това на океанските - (45%) е понезначително.
Активните атмосферни  центрове (циклонални и антициклонални) оказват съществено влияние върху промените на времето и на климата в България. Те влияят чрез преноса на въздух с различни свойства, пренасян от различни въздушни вихри – циклони и антициклони. Върху времето и климата на страната оказват целогодишно влияние Исландският минимум и Азорският максимум. През студеното полугодие оказват влияние и Средиземноморския минимум и Източноевропейския максимум.
Силно влияние върху климата на България оказват циклоните от Исландския минимум. През зимата те предизвикват над страната по-топло и по-валежно време, а през лятото - по-хладно и по-валежно време. Преминаването им през територията на страната обикновено предизвиква обилни валежи. Най-активни са исландските циклони през май и юни, когато са и валежните максимуми над голяма част от страната.
Средиземноморските циклони влияят главно през зимата. Те влияят много по-силно в най-южните части на страната. Преминават през територията на страната по три пътя: северен, когато достигат България през Унгария и Сърбия; среден, преминават през западните части на Балканския полуостров; югозападен, когато се придвижват през Гърция и Егейско море на североизток.  Средиземноморските циклони са по-чести през зимата и формират есенно-зимен максимум на валежите в най-южните части на страната.
Антициклоните от Азорския максимум през зимата предизвикват затопляне на времето, а през лятото – рекордни горещини. Тяхното действие е с продължителност от 10-20 дни.
Източноевропейските антициклони се формират само през студеното полугодие поради силното охлаждане на сушевата повърхност в Източна Европа. През зимата те достигат нашата страна от североизточна посока и носят силно застудяване и пренасят беден на влага въздух.
2.4. Антропогенни фактори
            Действието на антропогенните фактори се изразява чрез влиянието на стопанската дейност върху редица климатични елементи.
Промишлената дейност и движението на автомобилите водят до замърсяването на въздуха, насищането му с вредни вещества и прах. Това предизвиква формирането на лятната мъгла (смог) в редица големи градове на България, киселинни дъждове и др.
Изграждането на полезащитните горски пояси в Добруджа доведе до намаляване на силата на вятъра и отвяването на снега от обработваемите земи. Изграждането на големи язовири смекчава леко климата покрай бреговете им.
Гъстота на заселване на големите градове води и до промяна на температурите в централните градски части, които стават по-високи, а ветровете по-слаби. В София, в централната градска част,  се формира „остров на топлина” в който температурите са по-високи от останалата част на града. Това се дължи на много гъстото застрояване, намалената циркулация на въздуха и битовото и автомобилно замърсяване и затопляне на въздуха.
По-слабо е влиянието върху климата на България на такива фактори като растителната покривка и антропогенната дейност.

3. Характеристика на елементите на климата
Известно е, че климатът на дадена територия се характеризира чрез количествените показатели и промяната в стойностите на елементите: температура на въздуха, атмосферно налягане, ветрове, влажност на въздуха, облачност и валежи. С най-голямо значение за качествената характеристика са основните елементи на климата - температура на въздуха, валежи и ветрове.

3.1. Температура на въздуха
Географското положение на нашата страна обуславя значителните промени в температурата на въздуха и наличието на два противоположни по характеристика годишни сезона - зима и лято, и преходните между тях - пролет и есен.
Средната годишна температура за по-голямата част от България е между 10 и 14°С (по някои източници тя е средно за страната 10.5°С), но в различните части на страната тя силно се променя. За извънпланинските земи най-често е между 10 и 13°С. Най-висока е в Сандански - 13.9 °С, а най-ниска е на връх Мусала -2.9°С. Средните годишни температури показват силна зависимост от надморската височина и с нейното увеличаване те се понижават. По-слабо изразени са промените под влияние на промените в географската ширина, т.е. по-южните части на страната са с по-високи средни годишни температури, особено през студеното полугодие.
Средна годишна температура на въздуха в България
Източник: www.meteo.bg
Най-студен месец е януари.  Тогава  средните  януарски  температури  за отделните части на страната твърде много се различават. В Северна България и Краището те са между -1.5 и -3.0°С, а в останалата територия и по Черноморското крайбрежие са по-високи - от 0 до 3.0°С. В планините средните месечни температури са значително по-ниски. Най-ниската средна месечна температура в България е измерена на връх Мусала през месец февруари  - 11.6°С. Най-ниските средни януарски температури в извънпланинските места са в котловините: в Кнежа -3.2°С, Севдиево -2.8 °С, Ихтиман -2.3 °С, Брезник -3.0 °С и Трън –3.3°С, а най-високата в Царево +3.3°С. По-високите средни януарски температури по Черноморието се дължат на влиянието на морската повърхност и преминаващите през зимата над него српедиземноморски циклони. Най-ниската абсолютна температура у нас е измерена в град Трън през 1947 година (-38.3°С).
В България най-топлият месец е юли. Средните юлски температури се колебаят между 21 и 24°С, северно от Стара планина около 22°С, а южно от нея около 23-24°С. По черноморското крайбрежие средните юлски температури са в порядъка 20-22°С. Във високите части на планините те са средно между 5 и 6°С. В средния и ниския планински пояси средните юлски температури са около 12-16°СВ България най-високата абсолютна температура е измерена през 1916 г. в Садово (45.2°С).
Голямото разнообразие в средните януарски и юлски температури се отразява на температурните амплитуди (разликата в стойностите на температурата между най-студения и най-топлия месец). За Северна България те са около 24-26°С, за Южна - около 22-24°С, за Черноморското крайбрежие около 20-21°С и за планинските райони между до 20°С.
Много важни за селското и за горското стопанство са сумите на средните денонощни температури през вегетационния период (т.е. през времето със средни денонощни температури над 10°С). Те са сравнително високи и са между 4400° в южните части и 3600° в северните. Продължителността на вегетационния период в южните части е 7.5 месеца, а в северните 6.5 месеца. Най-висока е температурната сума за периода с температура на въздуха над 10°С е град Сандански с 4 429°С при 2 285°С в град Самоков.  Във височина в планинските земи намаляват температурните суми и продължителността на вегетационния период.

3.2. Атмосферно налягане
Атмосферното налягане се измерва в различни единици – мм живачен стълб (mmHg), милибар (mb) и напоследък все по–често - в хектопаскали (hPa). Един хектопаскал е равен на 1 mb и на 0.75 мм живачен стълб.  В България атмосферното налягане се променя по величина. То има максимум през зимата и минимум през лятото. Атмосферното налягане има обратния ход спрямо температурата на въздуха. Амплитудата на промените е малка. Сравнително по-висока е тя  в Дунавската равнина и ниските части на Предбалкана. Най-високата стойност на атмосферното налягане за България е установена във Варна - 784.7 мм. Във Варна е измерена и най-ниската стойност – 730.5 мм. Атмосферното налягане се понижава с нарастване на надморската височина. То се променя и при смяна на въздушните маси. При нахлуването на циклони над територията на България то се понижава, а при нахлуването и установяването на антициклонално време се повишава. През денонощието атмосферното налягане също се изменя, т.е. има денонощен ход. Най-високо е то призори, когато са най-ниски температурите на въздуха, а най-високо около обяд и малко сред това, поради най-високите температури на въздуха.

3.3.  Влажност на въздуха
Влажността на въздуха зависи от количеството водни пари, които се съдържат във въздуха. Тя зависи от количеството, вида и разпределението на валежите по сезони, температурата и изпарението от водните площи, земната повърхност и растителността. През годината стойностите на влажността на въздуха се променят. Тя следва хода на температурата.
През денонощието абсолютната влажност (количеството водни пари в грамове, съдържащо се в в 1 м3) на въздуха в България е най-висока около 14 часа, а най-ниските стойности се наблюдават малко преди изгрев Слънце. С нарастването на надморската височина намалява и абсолютната влажност на въздуха. През годината абсолютната влажност на въздуха е най-висока през лятото и най-ниска през зимата, т.е. тя има годишен ход. Средната годишна абсолютна влажност н въздуха е най-висока около водните басейни. Във Варна тя е 9.4 гр/м3, а в Царево – 9.2 гр/м3.
Относителната влажност на въздуха се определя в проценти, като отношение на наличната към максималната влажност на въздуха при определена температура. Тя силно зависи от температура, но за разлика от абсолютната зависимостта е обратната, т.е. най-висока е през зимата, а най-ниска през лятото. През зимата средната относителна влажност на въздуха е между 70 и 85%. При повишаването на температурата тя намалява и обратно. Относителната влажност също се изменя във височина, но с по-малки разлики. Най-ниски средни стойности (около 40%) относителната влажност има през месец юли в град Сандански. Средно за страната тя е между 50 и 70%. Средногодишната относителна влажност на въздуха е най-висока край Черно море (70-75%), а най-ниска (53-54%) в Санданско-Петричката котловина.

3.4. Облачност
Облачността зависи от относителната влажност на въздуха. При по-висока относителна влажност на въздуха тя е по-висока. Измерва се в балове от 1 до 10. Тя има ясно изразен годишен ход Средногодишната облачност на страната варира между 4.0 и 7.5 бала. Облачността е най-висока през зимата (около 7 бала), най-малка през лятото (юли-август с 2-4 бала). Годишната амплитуда на облачността в страната е във високопланинските райони е по-ниска от 3.5 бала а се увеличава в извън планинските райони  и достига около 4.5 бала Териториално най-ниска е средната годишна облачност в Източните Родопи (района на Ивайловград), Санданско-Петричката котловина и в югоизточната част от долината на река Марица с 4.0-4.5 бала. Средната годишна облачност на България е по-малка в сравнение с тази на Европа, но е по-висока от тази на Гърция, Италия, Испания и други страни, разположени в най-южните части на континента.

3.5. Валежи
Количеството, вида и разпределението на валежите в България силно зависят  от характера на атмосферната циркулация, влиянието на постилащата повърхност, разчленението на релефа. Валежите в България са два основни вида - течни и твърди. Към твърдите се отнасят сняг, градушка, сугращица. Към тях следва да се отнасят и скрежът и сланата. Снегът е характерен за зимата. Сугращицата и сланата - за есента и пролетта, а градушката за лятото. Течните валежи са дъждът и росата. Дъждът е характерен за пролетта, лятото есента, но се случва и през зимата.
Количеството на валежите се измерва в милиметри. То е твърде разнообразно за отделните части на страната. Релефът силно влияе върху количеството и вида на валежите. В среднопланинския и високопланинския пояс, особено по наветрените склонове, количеството на валежите като цяло нараства, както нарастват и относителният дял на твърдите валежи и продължителностт на задържане на снежната покривка.
Средните годишни суми на валежите силно варират и са в границита от 416 мм (в крайморска Добруджа) до 1335 мм (хижа Амбарица) при средно за страната 650 мм. Абсолютният максимум на валежите е измерен в с. Дълги дел (област Монтана) през 1957 г. - 2 293 мм, а абсолютният минимум е измерен в село Красен, Добричко през 1965 г. - 146 мм.


Годишна сума на валежите в България
източник: www.meteo.bg|
В страната преобладават средните годишни валежи между 550 и 650 мм или около 40 % от територията на страната, следвани от средните годишни суми на валежите в размер между 650 и 800 мм - около 23 %, а до 550 мм - 17 %, и над 800 мм - 20 %. Най-малко валежи средногодишно падат по Северното Черноморие (Варна 481 мм) и в западната част на Горнотракийската низина, в Старозагорското поле, а най-много - във високопланинския пояс (хижа Вихрен, хижа Амбарица, Черни връх и др., Западни Родопи, високите части ан Рила планина).
Максималните денонощни валежи в България най-често са в количество от 100 до 200 мм/м2 за едно денонощие. Те предизвикват прииждания на реките и. наводнения. Изключително големи суми на валежите за едно денонощие у нас са измерени в района на Варна (1951 г. 342 мм) и южните гранични части на Източните Родопи.
Валежите в България имат ясно очертан годишен ход. Той се различава в отделните части на страната. В Северна България, Краището, западната част на Задбалканските котловини и Средногорието режимът на валежите е умереноконтинентален. Той се отличава с максимум през месеците май и юни, а минимумът е февруарски.
В най-южните части - Санданско-Петричко, Източни Родопи, Странджа, Южното Черноморие, има средиземноморски режим на валежите. При него има ясно изразен зимен максимум на валежите, а минимумът е през август и септември.
Между тези две части на страната има преходен режим на валежите, отличаващ се с два максимума и два мининума. Те съответстват на тези на умереноконтиннентален и средиземноморски режим на валежите.
 Във високопланинските части максимумът на валежите е пролетен, а минимумът е септемврийски.
Снежната покривка се образува и задържа в ниските земи на север от Стара планина през периода декември - март, а на юг от Стара планина и по Черноморието през месеците януари и февруари. В ниските места снежната покривка е неустойчива. В планинските райони се образува дебела снежна покривка, която се задържа доста продължително време. В местата с надморска височина над 1000 м тя се задържа от 4 - 8 месеца.

3. 6. Ветрове
Ветровете в България поради различните въздействия на атмосферната циркулация и разнообразието на физикогеографските фактори, особено на влиянието на релефа, са твърде разнообразни по посока, скорост и честота на проявление.
Посоката на ветровете в България е различна. България попада в областта на доминиращите ветрове с посока запад-северозапад – изток-югоизток, но на отделни места в страната вятър може да духа от всички посоки. В равнинните и хълмистите земи най-често духащите ветрове са от запад-северозапад. През зимата се чувства увеличение на честотата на ветровете от североизток. Сравнително редки са ветровете със северна и южна посока. Те са преобладаващи предимно по меридионалните долини на Струма и Места.
Скоростта на ветровете се измерва в м/сек или км/час В България ветрове по тяхната скорост са много различни. Движението на въздуха се колебае силно и е в границите от 0 до 40 м/сек. В равнините и хълмистите места средната скорост на ветровете е средно 1-2 м/сек, по-рядко до 4 м/сек. Най-голяма средна скорост имат ветровете по билата и върховете на планините - на връх Мургаш, връх Мусала, Ботев връх  и на Черни връх е около 10 м/сек. През студеното полугодие по билото и северните склонове на Стара планина скоростта на вятъра е около 13-14 м/сек. През зимата духат силни източни и североизточни ветрове и по  Северното Черноморско крайбрежие и в Добруджа. С голяма скорост са бораподобните ветрове по южните склонове на Стара планина, фьонът по северните склонове на планините.
Ветровете в България не са постоянни. Те се редуват с по-дълги или по-кратки периоди на тихо време. Тихото време е с по-голям относителен дял в котловините. В някои от тях дните без вятър са около 75%.
В страната местните ветрове са доста разпространени. Това са въздушни течения с малка хоризонтална дължина.
Бризът е характерен местен вятър за Черноморското ни крайбрежие. Той възниква поради разликата в нагряването на сушата и морската вода през деня и през нощта. Бризът е периодичен вятър, който през денонощието мени своята посока. През деня при земята духа от Черно море към сушата, а във височина от сушата към морето. През нощта посоката е обратна - при земята духа от сушата към Черно море, а във височина - от морето към сушата или въобще няма движение на въздуха. Най-често бризът духа през лятото и най-рядко през зимата. Неговата скорост зависи от разликата в нагряването на морската вода и крайбрежната суша. При увеличаване на разликата скоростта на бизовите ветрове се увеличава.  Бризът е по-характерен за Южното ни Черноморско крайбрежие. Общо взето, бризът има малка скорост - от 2 до 5 м/сек (3-5 м/сек през деня и 2-3 м/сек през нощта). Влиянието му на сушата се чувства на различно разстояние в зависимост от релефа. Обикновено полъхът му се чувства до местата; отдалечени на 30 до 50 км от Черно море.
Планинско-долинните ветрове са характерни за долините в планините. Те духат през деня от долината към планината (долинен вятър), а през нощта от планината към долината (планински бриз). Причината, както е известно, е в разликата в нагряването на планинския склон и на долината. Те възникват и се проявяват в напречни на билото речни долини, най-вече в района долините на реките Въча, Чепеларска, Осъм, Янтра, Бързия и др. И в районите на селищата, разположени в подножието на планините - Вършец, Троян, Ботевград, Асеновград, с.Бързия и др. По-чести и по-характерни са за топлото полугодие.
Фьоньт е силен топъл поривист вятър, духащ по северните склонове на Витоша, Стара планина, Рила, Родопите, Беласица. Основен фактор за неговото появяване наличието на висока планинска преграда, разположена в посока запад–изток и силни въздушни потоци от юг. След преодоляване на планинската преграда, при спускането на въздуха по северния склон скоростта му се увеличава и той се затопля. Скоростта на фьона обикновено е от 10 до 30 м/сек. През зимата и пролетта води до силно затопляне и бързо разтопяване на снежната покривка.
Бораподобните (студени падащи) ветрове са характерни за Задбалкан-ските котловини - за градовете Сливен, Казанлък, Пирдоп и други. У нас често ги наричат бора или Сливенски вятър. Това са поривисти, силни ветрове, духащи от север. Образуват се, когато студен въздух от Северна България прелива през пониженията на билото на Главната Старопланинска верига и се стича на юг по долините на реките, като скоростта му се увеличава. Скоростта им най-често е 20-30 м/сек, а в района на Сливен понякога достига и до 38 м/сек Те са най-характерни за зимата - декември, януари и февруари. Продължителността им е обикновено един-два дни.
Силните бурни ветрове (смерч) са редки за българските условия, но нанасят големи щети на селищата, на стопанската дейност и на горите.
Има и други местни ветрове. По долината на река Марица (в долно и течение), особено през пролетта е характерен топлият вятър наричан беломороец (снегояд, развигор). В Северозападна България в долината на река Дунав се проявява местният вятър кошава.

3.7. Неблагоприятни климатични явления
За България са характерни и някои климатични явления, които са неблагоприятни за живота на хората и за стопанската им дейност.
Особено чести през студеното полугодие са мъглите. Те са характерни за равнинно - хълмистите райони на страната само през студеното полугодие. В планините целогодишно се образуват мъгли. Поради силно намалената видимост мъглите са сериозна пречка за въздушния и за автомобилния транспорт. В България най-много мъгли се образуват край водните басейни, Черно море, река Дунав и негативните форми на релефа като котловини, долинни разширения. Най-мъгливото място в България е връх Мусала с около 270 мъгливи дни през годината. Голям е средният брой на дните с мъгла в Балчик – 65, София и Горна Оряховица – 57,  Кнежа – 48.2, Русе – 47.8. Най-малък е броят на дните с мъгла в Искрец (Софийско), Асеновград и Сандански – 7.4.
Сланите са много неблагоприятни за развитието на селското стопанство. Най-опасни са късните пролетни и ранните есенни слани. Те най-често падат в котловините.  Първите есенни слани се появяват обикновено през първата половина на октомври, но понякога и през месец септември. Най-ранната есенна слана в България е регистрирана в град Трън (на 1 септември), а най-късната в Царево (14 ноември). Късните пролетни слани  нанасят големи щети на селското стопанство. Най-късните пролетни слани падат през месец май. Най-рано последната пролетна слана е падала в Созопол (29 март), а най-късната в Трън (7 юни). Средните дати на последните пролетни слани в България са между 1 и 15 април.
Градушките са характерни за топлото полугодие. Най-често те падат през втората половина на май, през юни и първата половина на юли. Те обикновено падат на отделно място. Причината за тяхното образуване е най-често преминаването на студени атмосферни фронтове от запад и северозапад. В около една пета от случаите градушки се образуват без преминаване на атмосферен фронт през територията на страната, т.е. те са вътрешномасови по произход. Градушки в България могат да падат и във всякачаст  на  страната.  Най-чести  са те в Северозападна България, Пазарджишкото поле, някои места на Предбалкана, долината на Струма и Източните Родопи.
Поледиците се срещат най-често в началото и края на зимата, но и през месеците януари и февруари. Образуват се при преохлаждане на дъждовни капки, които падайки върху земната повърхност или върху предмети над нея (стълбове, дървета, покриви и др.) замръзват. Поледицата нанася щети на електроснабдяването, той като заледените и натежали проводници се късат. При поледица се чупят клоните на дърветата, заледява се пътната настилка на шосетата и спира движението по тях. При наличието на снежна покривка върху снега се образува ледена кора. Поледиците са най-чести за Североизточна България.
Сериозни щети на селското стопанство причиняват суховеите. Те най-често се появяват в средната част на Северна България, централната част на Горнотракийската низина, долината на река Струма на юг от град Кюстендил и Гоцеделчевската котловина. Обикновено суховеите имат малка скорост и висок дефицит на влага. Това води до бързо изпарение от почвата, от растенията и повърхността на водните басейни, до увяхване и изсъхване на растителността.
Засушаванията са характерни за края на лятото и началото на есента. Те причиняват изсъхване на земеделските култури, намаляване на добивите и влошаване на качеството на земеделската продукция.
Мокрият сняг обичайно явление за края на есента, началото и края на зимата и началото на пролетта. Мокрият сняг чупи клоните на дърветата, а в планините предизвиква снежни лавини.

4. Климатични области
В зависимост от доминирането на определени характеристики на режима на климатичните елементи местата в България със сходни белези се обединяват в отделни климатични области. Това райониране до голяма степен е условно поради голямата динамика и честота в промените в стойностите на елементите на климата. Както вече бе посочено, България попада в зоната на прехода между две климатични области на Европа - умереноконтиненталната и континентално-средиземноморската. Но преходът от единия към другия климат не е рязък, а е налице постепенна промяна на стойностите и режима на климатичните елементи. Това позволява обособяването на тази ивица на преход от единия климат към другия в самостоятелна климатична област - преходна. Наличието на голям воден басейн в съседство с територията на страната, макар и на изток от нея, оказва влияние върху елементите на климата. Това е смекчаващо влия- ние върху основните климатични елементи и формиране на общи промени в климата. И е основание за обособяване на земите около Черноморското крайбрежие в Черноморска климатична област.
Поради големите различия в релефа и надморската височина в различни части на страната се формира ясно изразена етажираност на характеристиките на климатичните елементи. Тази етажираност води до височинни различия в почвите, в хидроложкия режим на водите и на растителността. Поради това българските климатолози отделят и самостоятелна, обособена от другите, климатична област - планинска.
                                                                                    Таблица № 1
             Температура и валежи по климатични области
№  Климатични                         Температура                                        Валежи
                                        ----------------------------------------------------                    
области              Ср. год  t    ср. янур. t    Ср.юл. t       амплит.     в мм
1.Умерено- континен-
   тална област             +10/+110      -1/-30          +22/+240      24-260     450 - 750
2. Преходна                 +11/+120      -1/+10        +23+240       22-240     550 - 750
3. Конт. средиземно-
    морска област         +13/+140     +1/+30       +24/+250       21-220     600 - 800
4. Черноморска          +12/+130      +1/+30       +22/+230       20-210      450 - 700
5. Планинска                -3/ +60         -4/-100      +12/+170       12-180    800 -1200

Следователно чрез климатичното райониране на страната се обособяват следните климатични области - умереноконтинентална, континентално-средиземноморска, преходна (преходно континентална), черноморска и планинска.

4.1. Умереноконтинентална климатична област
Умереноконтиненталната климатична област е част от Средноевро- пейската умерено континентална климатична зона. В България тя заема най-голям дял от територията на страната. В нея се включват Дунавската равнина и Предбалкана, северните склонове на Главната Старопланинска верига (до 1000 м надморска височина), южните склонове и Задбалканските котловини западно от рида Козница, западните и централните нископланински части на Средногорието, котловините и ниските планини на Краището. Това са части от територията на България, които са отдалечени от Средиземно море и попадат под доминиращото влияние на въздушните маси на умерените географски ширини - океански и континентални. Под влиянието на релефа отделни елементи на климата променят характеристиките си, засилва се или се смекчава континенталното влияние. Отсевер на юг е налице известно смекчаване на континенталния характер на климата.
Температурите  носят  белезите на  континенталното  влияние. Средните годишни температури са 10-11°С. Средните януарски температури са от -1 до -3°С, но се срещат и твърде ниски абсолютни температури. В тази област при условията на температурна инверсия в Трънската котловина е измерена абсолютната най-ниска температура. Като цяло през повечето години зимата е студена. Обратно е през лятото. То е горещо. Средномесечните юлски температури са 22-24°С. Годишните температурни амплитуди варират от 24 до 26°С и са най-големите за България. Абсолютните минимални и максимални

стойности на температурите, както и ранните есенни и късните пролетни слани се отразяват неблагоприятно на развитието на селскостопанските култури. В тази климатична област през студеното полугодие поради широкото разпространение на котловините и други негативни форми на релефа често се появяват температурни инверсии.    
Валежите в умерено континенталната климатична област са неравномерно разпределени. Те се увеличават в посока от север на юг. Най-малко, около 450 мм/м2, те са непосредствено до река Дунав поради валежната сянка на Карпатите.
На юг във връзка с увеличаване на надморската височина достигат до 600 мм, а на отделни места и до 750 мм в Предбалкана и в котловините на Краището. Само по
Източник: Учебник по география, Булвест 2000
северните склонове на Главната Старопланинска верига и Витоша те достигат до 1000 мм. По вид преобладаващите валежи са от дъжд. Сняг вали предимно през декември, януари и февруари, но през това време може да вали и дъжд. Поради това, както и поради промените в температурите на въздуха, в повечето места няма трайна устойчива снежна покривка. Тя се създава за отделни периоди, свързани със застудявания и валежи, следвани от периоди на разтопяването й.
През годината валежите са неравномерно разпределени. Най-малко са  те през  зимата,   а   това  е  характерен  белег  за   умерено континентален   климат. Основна причина за това е доминирането във въздушния пренос на по-бедните на влага континентални въздушни маси. Максимумът на валежите е пролетно-летен.                                   
Ветровете в умереноконтиненталната климатична област са силно повлияни от проявите на атмосферната циркулация и особеностите на релефа. В по-голямата част от годината преобладават западните и северопадните ветрове, свързани с преноса на атлантически влажни въздушни маси. През зимата и пролетта, особено в Североизточна България, често духат и източни и североизточни ветрове. Ветровете от юг и югозапад са по-редки. Преминавайки билата на планините, те причиняват появата на фьон. С най-голяма скорост са ветровете в Дунавската равнина, а с най-малка в котловините.

4.2. Континентално-средиземноморска климатична област
Континентално-средиземноморската   климатична   област  е  част  от средиземноморската климатична област в Европа, обхващаща южните части на Балканския полуостров. Тя заема много по-малка площ от територията на страната, сравнена с умерено-континенталната. Обхваща най-южните части на страната покрай южната ни граница - долината на р. Струма (на юг от Кресненския пролом), долината на Места (на юг от Момина клисура), Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения и Странджа. Формира се под влияние на по-южното си географско положение,  на въздушните маси от Средиземно и Егейско море, спецификата на релефа и особено простирането на едрите му форми.
Източник: Учебник по география, Булвест 2000
Характерно за климата на тази област е меката, понякога дори топла, с много валежи зима и горещо и сухо лято. Тази особеност на континентално-средиземноморската климатична област се обуславя от по-честото преминаване през зимата над тези райони на средиземноморски циклони и разширяването на влиянието през лятото на Азорския максимум.
Температурите се отличават с по-високи стойности в сравнение с умере но-континенталната климатична област. Средногодишните температури са около    13-14°С. Няма месец през годината, през който средните температури да са под 0°С. Въпреки това през отделни години има случаи на твърде ниски температури и мраз, което не позволява у нас да се отглеждат субтропични култури. Средните януарски температури са 1-3°С. Летните температури са най-високите в страната. Средните юлски температури са около 24-25°С. Годишните температурни амплитуди са 21-22°С. В районите с континентално-средиземноморски климат температурните суми през периода на вегетацията на растенията са най-големи.
Валежите  са  предимно  от  дъжд. Макар и  по-рядко, но  вали и сняг и се образува и снежна покривка, без обаче тя да се задържа продължително време. Като количество валежите са неравномерно разпределени. Те варират от 475 до 575 мм, но в Странджа и Източните Родопи достигат на отделни места до 800/1000 мм. Най-често са между 600 и 800 мм. Валежният максимум е зимен (ноемврийско-декемврийски) и се характеризира с голям относителен дял на валежите спрямо останалите сезони - над 50 % от общата валежна сума за годината. Минимумът на валежите е августовски.
Ветровете са предимно южни - духат от югоизток, юг  и  югозапад, и  западни. Долините на реките и отвореността им на юг (Струма, Места, Марица, Тунджа) благоприятстват нахлуването на по-топлите средиземноморски въздушни маси.

4.3. Преходно-континентална (преходна) климатична област
Тази климатична област обхваща източната част от Задбалканските котловини (на изток от рида Козница) и прилежащите склонове на Главната Старопланинска верига, Горнотракийската низина и прилежащите склонове на
           
Източник: Учебник по география, Булвест 2000
Родопите и Същинска Средна гора, Сърнена гора, Бакаджишко-Хисарските възвишения, северната част на Тунджанската област, котловините в поречието на Струма между Земенския и Орановски пролом, както и прилежащите склонове на Осогово, Влахина, Конявска и Рила планина.
Преходно-континенталната климатична област по климатичните си характеристики заема междинно положение между умерено-континенталната и континентално-средиземноморската климатична област. Климатът в преходната област е повлиян както от гегорафското положение на прехода между два кличатични пояса, таки и от континенталните въздушии маси на умерените географски ширини, и въздушни маси, идващи от Средземно море и Егейско море.
Зимата в преходната област е по-мека от умереноконтиненталната област и по-хладна от континентално-средиземноморската. Това намира израз най-вече в температурите. Средната годишна температура е около 12-13°С, а средната януарска температура е между -1°С и +1°С. През зимния сезон са характерни и големи колебания в температурата - от +20°С до -25 °С. Макар и по-рядко, се образуват и температурни инверсии. Лятото е топло и горещо, температурите са високи - средноюлските са от 23 до 24°С. Температурната амплитуда между средните температури на най-топлия и най-студения месец е около 22-24°С.. По-рядко в сравнение с умерено континенталната област се появяват късни пролетни и ранни есенни слани.
Валежите са малко по количество - между 550 и 750 мм/м2 годишна сума. Най-малко са те в Пазарджишко-Пловдивското поле, където спадат и под 500 мм. Това се дължи на валежната сянка, която образуват околните планини - Рила, Родопи, Стара планина и Същинска Средна гора. Режимът на валежите съществено се отличава от режима в двете съседни области - умерено континенталната и континентално-средиземноморската. За преходната климатична област са характерни два почти изравнени максимума на валежите - майско-юнски (характерен за умерено-континенталната област) и ноемврийско-декемврийски (характерен за континентално-средиземноморската област), и два минимума – февруарски и августовски, поотделно характерни за съседните области. Снежната покривка се задържа около два пъти по-малко дни, отколкото в Северна България. Тя обикновено се разтопява, преди да завали следващият сняг.
В преходната област преобладават западните и северозападните ветрове, а в по-източните части - и североизточните ветрове. В Задбалканските котловини (Казанлъшка и Сливенска) през зимата духат силните бораподобни ветрове, а по северните склонове на Родопите и фьон.

4.4. Черноморска климатична област
Черноморската климатична област е силно повлияна от климатообразуващото влияние на Черно море и особеностите на атмосферната циркулация в този район на страната. Тази климатична област обхваща една ивица покрай морето с ширина от 30 до 50 км. Специфичния черноморски климат се формира под влияние на географското положение, особеностите на атмосферната циркулация в източната част на Балканския полуостров, влиянието на водния басейн на Черно море. Най-значима особеност на климата, която го отличава от климата на другите области, е сравнително меката и влажна зима и горещото, слънчево и сухо лято. Пролетта е прохладна, а есента е по-топла, сравнена със същите сезони в другите области.
Средните годишни температури са сравнително високи за страната. Те са 12-13°С. Средните януарски температури са положителни (+1/+3°С) и се повишават от север на юг - Варна 1.4°С, Бургас 2.3°С и Царево 3.2°С. Средните юлски температури са в порядъка от 22-23°С и не се отличават съществено от стойностите в другите
Източник: Учебник по география, Булвест 2000
климатични области (без планинската). Годишната температурна амплитуда е от 20 до 21°С, като намалява от север на юг.
Валежите показват съществени различия по количество и разпределение през годината. Годишната им сума е от 450 до 700 мм/м2 и се увеличава от север на юг. В Северното Черноморско крайбрежие валежите са най-малки, в Добруджанското крайбрежие падат и под 500 мм. В тази част те имат континентален режим - майско-юнски максимум и февруарски минимум. В средната част на Черноморското крайбрежие валежният режим се характеризира с два максимума и с два минимума, както в преходната климатична област. По Южното Черноморско крайбрежие поради съчетаването на влиянието на Черно море с преноса на средиземноморски въздушни маси са налице най-високите средни годишни суми на валежите и ясно подчертан техен зимен максимум. Снежната покривка в Северното Черноморие се задържа 15-25 денонощия, в Средното Черноморие се задържа до 10-15 денонощия, а пък в Южното Черноморие се образува рядко и още по-рядко се задържа - обикновено до 4-5 денонощия.
През студеното полугодие на годината в черноморската климатична област преобладават северните и североизточните ветрове, като те са най-характерни и най-силно духат в северната част - понякога достигат до 30 м/сек. За цялата област е характерен черноморският бриз, но найсилно той се проявява в Южното Черноморие.

4.5. Планинска климатична област
Тази климатична област обхваща земите в планините с надморска височина над 1000 м, а по-южните склонове и до 1100/1200 м. Това са високоте части на Стара планина, Витоша, Средна Гора, Рила, Пирин, западните Родопи и др. Планинската климатична област се отличава със съществени различия в стойностите на климатичните елементи в сравнение с другите климатични области. Освен атмосферната циркулация причина за това е релефът, неговата надморска височина, разчлененост, простиране, изложение на склоновете и т.н. Всъщност релефът видоизменя свойствата на преминаващите въздушни маси. В тази област се включват високопланинският и среднопланинският пояс, т.е. местата с надморска височина над 1000 метра.
Източник: Учебник по география, Булвест 2000
Температурите в тази област са най-ниските в страната. Средните годишни температури са -3/+6°С. В тази област е измерена и рекордната най-ниска средна годишна температура от -2.9°С при връх Мусала. Много ниска е тя и при връх Ботев  с 0.6°С. С увеличаване на надморската височина средните годишни и средните януарски температури се понижават.  Средната годишна температура над 2300 м надморска височина е под 0°С. Средните януарски температури са в интервала от -4/-10°С, а на връх Мусала до -10.8°С. Максималните температури по най-високите места вместо през юли са през август. Те са в порядъка на 12-17°С и са значително по-ниски, отколкото в другите климатични области. Например в Юндола (1350 м) средната юлска температура е 14.5 °С, на Черни връх (2290 м) е 8.9°С и на връх Мусала (2925 м) е само 5.1°С. Средната годишна температурна амплитуда е между 12 и 18°С. Пролетта е значително по-хладна и настъпва средно с един месец по-късно. Есента е значително по-топла от пролетта, по-суха и по-слънчева.
Характерна особеност на планинската климатична област са значително по-високите стойности на валежите и големият относителен дял на твърдите валежи, предимно сняг, и образуването на дебела и продължително време задържаща се снежна покривка - от 5 до 9 месеца. Средногодишната сума на валежите се колебае от 800 до
1200 мм и само на места е над тази граница – до 1300 мм. Режимът на валежите е разнообразен. В Стара планина и Витоша валежите имат летен максимум и зимен минимум, в Пирин и Осогово зимен максимум, а в Рила - пролетен максимум.
Ветровете в планинската климатична област са продължителни и силни, тя е най-ветровитата климатична област. Особено продължителни и силни са те по върховете и планинските била. Средногодишната скорост на ветровете по високите върхове е между 7.5 м/сек и 10.7 м/сек (вр. Ботев).

            5. Климатични ресурси на България
В зависимост от влиянието и използването на климатичните елементи се формират климатичните ресурси. Тъй като върху различните страни от живота на хората и стопанската им дейност влияят различни, а често пъти и едновременно по няколко климатични елемента, то те могат да се групират. При това групиране се образуват следните видове климатични ресурси: хелиотермични, дъждовни (плювио-нивални), рекреационни, агроклиматични, ветрови (анемометрични) и т.н.      
Слънчевото греене и слънчевата топлина елиотермичните ресурси) обхващат слънчевата радиация и топлината. За България продължителността на слънчевото греене е между 1850 и 2500 часа в извънпланинските райони и около 1900 във високопланинските. През топлото полугодие слънчевото греене в България е около 8-9 часа дневно. През юли на 1 см2 площ за денонощие се получават 700 кал. топлина, а през месец декември само 170 кал. Този вид ресурси се използват в профилактиката, лечението, отдиха на хората и за получаване на електричество.
В България климатичните условия не са от най-благоприятните за използването на слънчевата енергия, особено в котловините и планините, където има повече дни с мъгла, облачности т.н. Слънчевото греене не е постоянно  и няма високи стойности. Само в югоизточните части на страната (Сакар, Странджа, Южното черноморско крайбрежие и Ивайловградско в Източните Родопи теоретичният потенциал на слънчевото греене е над 1500 KWh/m2 годишно. В планинските райони на Югозападна България и Западна и Средна част на Стара планина  той е под 1450 KWh/m2 годишно.  У нас по същество ограничени възможности за използването на слънчевата енергия като енергиен ресурс.

Ветровете в България са практически неизчерпаем екологически чист източник на енергия. Като климатичен ресурс (анемометричен) имат значение при постоянство в посоката, по-голямата продължителност и скорост. В около половината случаи в България времето е тихо, а ветровете, както вече бе посочено, са с доста променлива посока и скорост. В България ветровете не са постоянни, нямат постоянна посока и скорост. Те са твърде променливи. В около 50% от случаите у нас има безветрие, поради това ветровете в слаба степен могат да се използват в енергетиката. В България доминиращи се ветровете под 4 м/сек. Само в районите на високите планини и в Приморска Добруджа, на ограничена площ има ветрове със скорост 4-5 м/сек. В най-високите части ветровете са 5-7 м/сек, и само в най-високите части на Средна Стара планина, Мургашкия дял на Стара планина и Рила има ветрове със скорост над 7 м/сек. Като цяло, ветроенергийният потенциал на България е малък. Само на около 1400 км2 площ има средногодишна скорост на вятъра над 6,5 m/s, която всъщност е праг за икономическа целесъобразност за ветрова енергия. Ветровете като ресурс може да се използват най-вече за производство на електроенергия.
Дъждовните (плювио-нивалните) ресурси обхващат валежите от дъжд, сняг и снежната покривка. Имат значение за формирането на водите, които се използват от човека и като среда за развитието на зимния отдих, спорта и туризма. В страната има голямо разнообразие в количеството на валежите и в разпределението им през годината. Понякога валежите са поройни, а през друг период почти няма валежи. Недостатъчното количество на валежите и тяхното неравномерно разпределение силно негативно влияят върху използването им в енергетиката, туризма и селското стопанство. Дъждовните ресурси в България като цяло са недостатъчни за потребностите на бита (водоснабдяване) и стопанската дейност (производство на електричество, поливане и др.).
Рекреационните ресурси (слънчево греене, умерена влажност и темпера- тура, слаб вятър) се използват за развитието на почивното дело, отдиха, лечението и възстановяването на организма. От общобиологична гледна точка за масова профилактика и лечение най-благоприятни в България са планинската зона между 1200 и 2000 метра надморска височина и Черноморската крайбрежна ивица.                               
Агроклиматичните ресурси (слънчево греене, температура, валежи и други) влияят върху развитието на селското стопанство. Особено важни са температурите на почвите над 10°С. Те позволяват засяването и развитието на редица селскостопански култури. Особено важна температурната сума през вегетационния период. В извънпланинските райони на страната тя силно варира и е между 2700 и 4100о.само в южните части на страната има по-добри условия за отглеждането на по-топлолюбиви културни растения. Падането на сланите влияе отрицателно върху развитието на земеделието. За отделните стопански дейности климатът има различно стопанско значение.
Климатът на България е благоприятен за развитието на селското стопанство в равнините и хълмистите земи, за отглеждането на много и разнообразни земеделски култури, за развитието на основните сортове зърнени и технически култури, плодове, зеленчуци, лозя и други. Благоприятни са и климатичните условия и ресурси за развитие на транспорта, туризма, отдиха и лечението.
Някои стихийни атмосферни явления са неблагоприятен фактор за развитието на редица стопански дейности, но в най-голяма степен те влияят негативно на земеделието, транспорта, съобщенията, преноса на електроенергия и т.н. Този извод се отнася за градушките, поройните валежи, поледицата и т.н.

5. Опазване на атмосферата в България
Замърсяването на атмосферата в нашата страна е особено силно в райони на крупни съсредоточия на промишлени дейности, автомобилен транспорт, гъсто населени територии. То е в пряка връзка както с използваните технологии, така и с динамиката на атмосферната циркулация и режима на ветровете.
Най-силно е замърсяването в котловините и долинните разширения на реките, в които са разположени крупни обекти на металургията, енергетиката (ТЕЦ), химическата промишленост и др. Силно е замърсен въздухът в Софийската, Пернишката, Златишко-Пирдопската и други котловини.
Силно замърсяване на атмосферата има и около циментовите заводи в Плевен, Златна Панега и др. Не е чист въздухът и в големите промишлени градове като Девня, Бургас и др.
Силно замърсен е въздухът и в крайдунавските градове Русе, Силистра, Никопол от дейността на крупни химически и металургични румънски предприятия.
Опазването на атмосферата може да стане чрез спиране на замърсяващи производства, въвеждане на пречиствателни съоръжения и филтри, смяна на технологиите на производство и т.н.

В заключение, климатът на България е много разнообразен. Той се отличава с умерени количества на топлината и влагата. Разпределението през годината на различните видове време благоприятства живота и стопанската дейност на хората. Като цяло за България климатичните условия са благоприятни за живота на   хората. Изключени прави само  планинския климат във високопланинския пояс над 1300 м. надморска височина.




Използвана литература:
1.      Векилска Б. Обща климатология. С. Унив. Изд. «Климент Охридски»,          1991 г.
2.      География на България. Физическа и социално-икономическа география.       С. Изд. на Географски институт на БАН и «Форком», 2002 г.
3.      Георгиев М. Физическа география на България. С., Универ. изд. «Св.             Климент Охридски» , 1991 г.
4.      Иванов А. Физическа география на България. С., изд. «Тилиа», 1998 г.
5.      Иванов А. География и икономика. Учебен речник (второ допълнено и         преработено издание). С. изд. „Делфи“ 2005 г.
6.      Климатът на България. С., Изд. на БАН, 1991 г.
7.      Учебници по география за X клас.
     


1 коментар: