Черно море
автор: Анко Иванов
Черно море е неотделимо от историята на България, от
развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност до наши дни. В
съвременни условия Черно море оказва силно влияние върху: природата и
природните условия в земите, разположени край него; развитието на българското национално
стопанство и особено върху туризма и транспорта. Покрай Черно море са
възникнали и са се развили големи български селища.
България притежава само една малка част от черноморския
бряг, но през Черно море осъществява важни транспортни комуникации с близки и с
далечни страни. Земите около него са с видоизменена природна среда. Това
позволява част от българската територия да се разглежда като самостоятелна природногеографска област на България.
1.
Географско положение, граници и големина
По своето географско положение Черно море е вътрешно, междуконтинентално море. Разположено е
между Европа и Азия. Заема голямо понижение на земната повърхност между
континентите Европа и Азия.
Най-северната точка на Черно море е разположена близко до
град Очаков в Украйна на 46о33'с.ш. Най-южната точка е разположена
край град Гиресун, западно от град Трабзон в Турция с 41о42' с.ш.
Най-западната точка е в най-вътрешната част на Бургаския залив с и.д. 27о27'.
Най-източната точка на Черно море е на територията на Република Грузия (в
района на Кобулети) 41о56' и.д..
Черно море е разположено между Източноевропейската (Руската) равнина и по-точно от
Причерноморската низина, Кримските планини (от север), Кавказките (Голям и
Малък Кавказ) планини и Колхидската низина (от изток), Понтийските планини (от
юг), Странджа, Бургаската
нидина, Стара планина,
Дунавската равнина, и Добруджанското плато (от запад).
Връзката на Черно море със Световния океан се осъществява чрез
последователни връзки с протоци и морета. Протокът Босфор го свързва с Мраморно
море. Той е малък проток, разделящ Балканския полуостров от п-в Мала Азия.
Дължината му е само 30 км., а ширината се променя от 0.7
до 3.8 км., при най-малка дълбочина от 20 м и най-голяма от 120 м. От Босфора Черно море
получава по-солени, а му отдава по-пресни води. Тази връзка е недостатъчна за
широк обмен на водни маси. Бреговете му са високи и стръмни с многобройни малки
заливчета. Най известният от тях е Златният Рог при Истанбул. Босфорът е образуван
чрез разкъсване на земните пластове в мястото на стара речна долина през
последните 10 000 години.
Посредством протока
Дарданели, свързващ Мраморно и Егейско (Бяло) море, Черно море
има връзка със Средиземно море и Атлантическия океан. Този проток отделя
Балканския полуостров (Европа) от п-в Мала Азия (континента Азия). Дължината му
е около 120 км., а ширината му е променлива от 1.3 до 27 км.
На североизток чрез плиткия Керченски проток (между Керченски и Тамански полуострови)
Черно е свързано с Азовско море. Този проток се намира между нос Ак Бурун на Керченския
п-в и нос Тузла на Таманския п-в. Бреговете му са извилисти с много п-ви и
заливи. Това е проток е с най-малка 5 м и с максимална до 18 м. дълбочина. Дълъг
е 45 км, а е широк от 1.5 до 15 км. В него се намира
пясъчният остров Тузла, образуван чрез разкъсване на пясъчна коса.
Водите на Черно море мият бреговете на България, Румъния,
Украйна, Русия, Грузия Турция и частично признатата държава Абхазия. В миналото Черно море
е имало много важна геополитическа и геостратегическа роля и значение. За
владеене на неговите крайбрежия и особено на ключовите места са се водили
редица войни.
Черно
море е сравнително малко по големина. То има бъбрековидна форма. Общата му площ е 422 хил.км2. Най-голямата му дължина
е по паралела (запад - изток) 1150 км между
Бургаския залив и град Кобулети в Грузия. Най-голямата му ширина е 611 км, а най-малката между Кримския полуостров и п-в Мала Азия - 265 км. Максималната дълбочина е около 2245 м, намираща се
южно от Кримския полуостров. Средната дълбочина е 1245 м. Общият обем на
морската вода е 547 000 км3.
Водосборната област на Черно море обхваща около една
четвърт от общата площ на Европа (2.3 млн. км2), включваща територии от 23 страни от Европа и Азия. В него събират водите
си над 300 големи и малки реки. Водният отток се формира в условията на
различен климат (умерен преходен от морски към континентален, умерен
континентален, планински), релеф, залесеност.
2. Брегова линия и
черноморски крайбрежия
От геоморфологична гледна точка бреговете на Черно море
са сложен тип. За тях е характерно редуването на различен тип брегове –
акумулативни и абразионни. На отделни участици от бреговата линия доминират абразионните,
на други - акумулативните. А има и места, в които доминиращи са абразионно-свлачищните
брегове. Много характерни за Черно море са лагунно-лиманните типове брегове.
Скалната основа, от която са изградени бреговете оказва съществено влияние
върху техния вид и тип. При наличието на глинести пластове и льосова покривка има
свлачищни процеси и абразионно-свлачищен тип брегове, каквито са бреговете по
българското крайбрежие между Варна и Каварна, украинското крайбрежие между Днестровския
лиман и Одеса и при Кавказкото крайбрежие. При наличието на здрави магмени,
варовити и други скали и висок бряг са характерни абразионните (клифовите брегове) като тези по
Старопланинското, Кримското, Южното и др. черноморски крайбрежия.
Бреговата линия на Черно море е слабо нарязана. Общата и дължина е 4090 км. Само 378 км, или 9,2%
от нея, е българска. С по-голяма разчлененост се отличават северните
брегове. Характерни особености на
бреговата линия на Черно море са малкото и малки острови, слабо изразените полуострови,
с изключение на Кримския полуостров, недобре оформени и широко отворени заливи.
В същото време бреговата линия се отличава с наличието на разнообразни форми на
релефа като типичните абразионни форми – клифове, абразионни тераси и плажове.
За черноморското крайбрежие са много характерни и лиманните заливи, пясъчните
коси и пясъчните острови. Характерна особеност е честата промяна на типа на
морския бряг, ту е висок стръмен клифов, ту е нисък, с множество плажове, ту на места дори заблатен.
Северното черноморско крайбрежие е от устието на р.
Дунав до Керченския проток. То се поделя на две самостоятелни части – украинска
и кримска. Украинското черноморско крайбрежие започва от устието на река Дунав и
се простира до Перекопския провлак. То е
част от Причерноморската низина на Източноевропейската равнина. Този бряг е нисък, акумулативен и
абразионно-акумулативен. Това е нисък бряг осеян с лимани, образувани в пониженията
на земната повърхност поради негативните вертикални движения в края на
Източноевропейската платформа. Кримското черноморско крайбрежие е от две части
– западна и южна. Бреговете на западната част на Крим са подобие на тези на
Причерноморската низина – ниски, с множество лимани и пясъчни коси.
Кримският полуостров е най-големият и
значим полуостров в Черно море. Разположен е между Черно и Азовско морета. Той
има площ от 26 860 км2. Свързан е по суша с Източноевропейската
равнина чрез тесния Перекопски провлак (7 км ширина в
най-тесния участък). Северната част на п-ва е платформено-равнинна (70%), а южната е планинско-гънкова - Кримските планини (1545 м). На самият Кримски п-в има
два големи п-ва. Таранхутският п-в е
на западното крайбрежие. Дълъг е коло 80 км и е изграден от варовици.
Представлява плоско възвишение (179 м). Известен е още и п-в Хераклея, намиращ се между
Севастополския и Балаклавския заливи. Кинбурнския
полуостров е разположен между Днепровско-Бугския лиман и Ягорлицкия
залив. Той е изграден от пясъци и има тясна тясна ивица суша за връзка с
Причерноморската низина. Навътре в морето се разширява. На него има множество (ок. 300) малки и солени езерца и
солончаци.
В тази част на Черно море е един от най-големите
черноморски заливи - Каркинитският залив, разположен между Кримския
полуостров и Причерноморската низина на северния бряг на Черно море. Той навлиза
в сушата на 118.8 км. Дълбочината му намалява от запад на изток от 36 м до 10
м. В него са образувани няколко
по-малки залива като Перекопския залив. През студените зими се покрива с ледена
покривка. Плажовете са пясъчно-чакълести. На западното кримско крайбрежие на
Черно море е разположени Каламитския
залив. Той е е между нос Евпатория и нос Лукул и е широко отворен на
запад към Черно море. Навлиза в сушата на 143 км. Ширината му при входа е 41
км, а дълбочината му достига до 30. Той е нисък, с пясъчни брегове в северната
част и висок и стръмен в южната му част. В северозападната част на Черно море са и
заливите Тендровски, Ягорлицки и
Джарилгачски (между брега и остров Джарилгач).
По-значими са заливите-лимани на големите реки.
Такива са лиманите и заливите около Одеса.
Някои от тях са напълно отделени, а други са свързани постоянно или временно.
Лиманите на големите реки като Днепър, Днестър и Южен Буг имат постоянна връзка
с морето. В близкото геоложко минало те са били плитки морски заливи. Сред
най-големите лимани е Днепровско-Бугският
лиман. Той обединява потопените устия на реките Днепър и Южен Буг.
Навлиза в Причерноморската низина на 63 км. Ширината на входа е около 4 км, а
втрешната - до 15 км. Дълбочината варира между 4 и 12 м. Южните му брегове са ниски,
песъкливи. В съседство с Днепровско-Бугския лиман е Тендровския залив с
множество плитчини на дъното. Западно от него е Днестровския лиман. Той се отличава с по-малка дължина – до
43 км, ширина от 4-123 км, но със малка средна дълбочина от 2.6 м. През зимата
замръзва и това затруднява корабоплаването. Куаялницкият
лиман е солен. Дълъг е 28 км. Развит е в долното течение на р. Куялник.
Отграничен е от Одеския залив от пясъчна коса. Средната му дълбочина е около 3
м. Един от големите черноморски лимани е Тилигулският
лиман, образуван в устиевите части на река Тилигул. Дължината му е 80
км., ширината от 200 м до 3500 м. Образувал се е поради намаляване на
пълноводието на река Тилигул. Хаджибейският
лиман се отличава с много ниска соленост – 4-5‰.Той е дълъг 40 км и широк
около 3.5 км. От морето е отделен от нисък пясъчно-чакълест вал. Образуван е в
устието на р. Малък Куялник. Известни лимани са още Березански, Будакски,
Григоровски, Сухой лиман на украинското
крайбрежие.
За Северното черноморско крайбрежие е характерно
наличието на множество пясъчни коси. Една част от тях са свързани
с брега, други са се откъснали и са се
превърнали в пясъчни острови. Бакалската
коса загражда от югозапад Каркинитския залив. На тази коса е Бакалското
езеро, което представлява плитък солен лиман. Джарългачката коса е в Каркинитския залив, прегражда част от него и
образува Джарългачкия залив и пясъчния остров Джарългач. Кинбурнската коса има сърповидна форма. Тя е между Днепровския лиман
и Егорличкия залив на Черно море. Дълга е около 40 км и широка 8-10 км. На нея
има редица малки пресноводни и солени езера. Тендровската коса е нисък пясъчен остров на югоизток от Одеса с
дължина 65 км и ширина до 2 км. Огражда Тендровския залив.
Черно море има
малко и малки по площ и размери острови. Голямата част от тях са
край северозападнато черноморско крабрежие (украинско и западно
кримско). Част от тези острови са пясъчни, образувани от пясъчни
наноси от морските течения, както и издигнати части на дъното и откъснати от
брега части на сушата. Известен е остров Березан.
Той е разположен на крайбрежна плитчина на дъното, южно от Березанския лиман.
Има продълговата форма в посока север-юг с дължина 850 м и ширина 85-200 м. Височината
му е до 20 м. Змийският остров е
разположен източно от делтата на Дунав. Има площ 1.5 км2. Той има
равна повърхност с височина до 40 м. и стръмни брегове. Остров Сакалин е край южната част на дунавската делта. Той е
пясъчен ниисък остров, изграден от дунавски наноси. Очертанията и площта му
непрекъснато се променят под влияние на теченията на водите. През последните
години има тенденция за преместване на запад и на юг. Островите Лебяжи са група от 6 малки островчета в
Каркинитския залив край западните брегове на Крим. Изградени са от пясък и
раковини. Имат незначителна надморска височина – до 1.5 м и постоянно менят
формата и големината си. Джарългачката коса в Каркининтския залив също е
пясъчен остров. На входа на Ягорлицкия залив са островите Дълги (7 км дължина и до 1 км. ширина) и Кръгли.
По северното (украинското) черноморско крайбрежие има множество езера. Край река
Дунав има големи поймени езера като Кагул (82-94 км2), Картал (15 км2) и Кугурлуй. Лиманни по
произход са повечето езера. Сред тях е Ялпуг (149 км2) – най-голямото по площ украинско езеро. С подобен произход
е и Китай (60 км2). Подобни крайбрежни
пресноводни и солени езера има по западното крайбрие на п-в Крим. Сред тях са: най-голямото
в Крим свръхсолено лиманно по произход езеро Сасик (70 км2); Донузлав (47 км2), Джарилгач (8.3 км2), Бакалско (7.1 км2), Лиман (1.6 км2), Червеното (23.5 км2), Маякското солено езеро и известното с лечебната си кал
солено безотточно Сакско езеро (8.1 км2).
Южната брегова линия на Кримския п-в съществено се
отличава от тази на западното крайбрежие и цялото северозападно крайбрежие на
Черно море. В тази част на брега до бреговата линия опират северните стръмни
склонове на Кримските планини. Тук брегът е предимно клифов, скалист, стръмен,
с наличието на множество малки заливи и малки полуострови, с ясно очертани импозантни
морски носове. Сред тях са по-известни Херсонес (36 м), Чауда, Мартян, Ай Тодор, Сарич и др.
В източната част на това крайбрежие между Черно море, Азовско море и
Керченския проток е Керченският п-в.
Той е свързан е с Кримския п-в чрез Акманайския провлак. Дълъг е в посока
запад-изток до 90 км и широк 17-50 км. По релеф е хълмиста равнина (до 190 м). В югозападната част на кримските брегове е разположен Хераклейския полуостров (ок. 100 км2). Той е разположен
между Севастополския залив, река Черна и Балаклавския заливи. Той е камениста издигната заравнена
повърхност с множество долове и полегати склонове към Черно море. В тази чест
на кримското крайбрежие е и много известния със своите географски особености и
историческа роля Севастополски залив. Това е тесен и дълбок 8 км залив, свързан с
множество (19) по-малки заливи и заливчета. Около него е построен град Севастопол и е
голямата руска военно-морска база. На южния бряг на п-в Крим има множество малки заливи,
полуострови и скалисти брегове. Най-голям е известният Федосийски залив. Той е широко отворен залив с 13 км от
входа до брега и голяма ширина при входа – 31 км. Западната част на бреговете
му са ниски и пясъчни. В тази част на Кримското крайбрежие е и Коктебелския залив.
Източната брегова линия на Черно море обхваща брега от Керченския проток до устието на
р. Чорох 438 км. Тя обхваща бреговите форми по руското, абхазкото и грузинското
крайбрежия. На изток от Креченския проток е Таманския п-в с неговите южни
брегове. Таманският п-в е
разположен между Азовско море, Керченски проток и Черно море. Отличава се с
нисък релеф, кални вулкани, силна нарязана брегова линия с множество лимани и
пясъчни коси. На юг от него, от малкия залив
Анапа до Сухуми близко да бреговата линия достигат разклоненията на
Голям Кавказ. Поради тоива на много места брегът е стръмен, дори отвесен. На юг
от залив Анапа е Новоросийския залив
(рус. Цемесская бухта). Той е дълбоководен, позволяващ на кораби с голям тонаж да влизат в него.
Дълъг е 15 км, а е широк при входа е 9 км. Входът в него е преграден от остров
Суджук. В него се влива река Цемес. Между двата залива (Анапа и Новоросийски) е разположен Абрауски п-в с най-голяма надморска височина от 548.6 м и
най-голямото езеро в Северен Кавказ – ез. Абрау, дълго 3.1 км и широко 630 м. На
юг от устието на р. Кодори до град Кобулети е бреговата линия с Колхидската
низина. В района на делтата на р. Риони е голямото лиманно езеро Палеостоми (18.2 км2) с ниски брегове, изградени от
наносни материали, силно заблатени. В най-южната част
на източния бряг на Черно море съседните земи са отново с планински релеф и
стръмни брегове. В тази част е малкият по размери, но известент Батумски залив. По източното крайбрежие
има различни по форма и височина морски носове. Нос Пицунда е нисък, изграден
от речни наносни материали. Нос Мисхако край Новоросоийск е висок и стръмен.
Южното черноморска крайбрежие обхваща бреговата лния
от нос Анадолу на изхода на протока Босфор в Черно море до устието на река
Чорох. На повечето места брегът е стръмен и скалист поради близостта на
Понтийските планини. Простирането е по паралела от запад на изток и е успоредно
на простирането на тези планини. На отделни места са развити малки крайбрежни
алувиални низини предимно в делтите на големите реки Къзъл Ирмак (10 хил.ха с 3 големи езера), Сакария (790 км), Ешил Ирмак (416 км) и Чорох. В съседство с
брега няма значими острови. В западната част близко до брега е разположен
остров Кевкен, на 92 км източно от Босфора и срещу нос Кевкен.
Сред полуостровите по южното черноморско крайбрежие най-значим
по размери е Витинският полуостров
(тур. Коджаеле). Той е разположен в
най-северозападната част на п-в Мала Азия между Черно море, Проток Босфор и
Измитския залив на Мраморно море. Тази част от Азия е много е сеизмична. На
дължина достига до 75 км, а на ширина до 50 км. Релефът му е платовиден с малки
хълмове върху плоската повърхност и надморска височина до 537 м. Това е
крайното западно разклонение на Понтийските планини. На южния бряг на Черно
море е п-в Бозтепе. Край него, на 300 м
разстояние, е разположен остров Газибей. Има и редица открити на север заливи като Синопски край п-в
Бозтепе, Самсунски между нос Джива и нос Кальон, Трабзонският залив е слабо
вдълбан в сушата и е с пясъчни брегове. На този бряг има и някои големи
крайморски езера като Балик, намиращо се на северозапад от нос Инджебурун.
Западното черноморско крайбрежие обхваща бреговете
между нос Стамбули на северния изход на проток Босфор до Килийския ръкав на
река Дунав. То условно се поделя на Румелийско (Турско), Българско и Румънско крайбрежия. В Румелийското черноморско крайбрежие е разположен масивният Тракийски (Истанбулски) полуостров. Той се намира между Черно море, проток Босфор и
Мраморно море. На него е най-източната точка на Балканския п-в – нос Румели. В
Тракийския п-в е известния залив Златния рог, около който е възникнал и се е
развил град Истанбул. Брегът на на северозапад от н. Румели е нисък, а след
това на север под влиянието на близко разположените склонове на Странджа
планина става по-висок и скалист. По-значим залив е Инеада, намиращ се близко до българо-турската граница. Защитен е от
студените северни ветрове и е с дълъг пясъчен плаж.
Бреговата линия на Българското
черноморско крайбрежие е доста променлива. Това се дължи на геоложкия
строеж, скалната основа на брега, съвременните вертикални движения на земните
пластове. Редуването на райони на понижения и на издигания на земната
повърхност формират различен тип брегова линия. В най-южната част на брега (Странджанско черноморско крайбрежие) са характерни множество малки заливи, заливчета,
полуострови и няколко малки островчета. Редуват се клифове като Маслен нос,
удавени речни устия (Велека, Ропотамо и др.), дълги пясъчни
плажове. По значим п-в е Столец (Скамний), на който е разположен
град Созопол. От заливите по-известен е Созополския
залив. Край п-в Столец и Созополския залив има няколко малки български
островчета. Сред тях най-голям е остров Свети
Иван (0.66 км2) с надморска височина
до 33 м. Другите са Свети Петър, Свети Кирик, а близко до устието на
Ропотамо е Змийският остров.
На север от Странджанското крайбрежие е ниската част на
крайбрежието на Бургаската низина. Негативните епейрогенни движения на земните пластове
са позволили запълването на част от крайбрежните плитки места на морето и
образуването на голямата Бургаска низина. Брегът е нисък акумулативен, от лагунно-лиманен тип. Бургаският залив е един от най-големите черноморски заливи.
Простира се между Поморие и нос Акин на юг. Широк е 41 км, а дълбочината му
достига до 25 м. В северната му част са Несебърски и Поморийски полуострови.
Край бреговата му линия са формирани лагунни (Поморийско и Атанасовско) и лиманни (Бургаско и Мандренско
езера). В него има и един остров – Света Анастасия (бивш Болшевик).
Особена форма и известност има Несебърският полуостров. Той с малки размери – дълъг 850 м и широк
до 350 м. Свързан е със съседната суша с много тесен провлак. Бреговете му са скалисти.
Територията му е заселена от дълбока древност и старият Несебър е част от
Световното културно наследство. Поморийският полуостров, навлизащ
навътре в морето, е изграден от две пясъчни коси, преграждащи морския залив, в
резултат на което е формирано Поморийското езеро. Между Поморийския Несебърския полуострови е Поморийския залив. На север от
Несебърския полуостров е Несебърския
залив.
Старопланинската част на българското крайбрежие обхваща
брега от устието на р. Хаджийска до устието на р. Камчия. В южната му част до устието на р. Фъндъклийска
брегът е дискордантен (морският бряг е напречен на старопланинските антиклинали
и синклинали) с доминиране на абразионните форми над акумулативните.
Има добре изразени скални носове като нос
Емине (почти 60 м отвесна скала), с който завършва
Старопланинската верига, нос Качан, Бели нос и др. Между устията на
Фъндъклийска и Камчия брегът е низък, акумулативен, изграден от ниската
алвуиална низина Лонгоза.
От долината на Камчия до границата с Румъния доминира
абразионният характер на морския бряг. Той най-впечатляващо е изразен при
импозантния нос Калиакра (70 м). Бреговите форми са
очертани чрез множество плата (Добруджанско,
Франгенско, Момино) и понижения край устията на реките Провадийска и Батова.
Отличителни черти са наличието на множество свлачища, образуването на лиманни
езера, множество пясъчни плажове. По брега (Попов и Мишев, 1974) има остатъци от 6 абразионни тераси – чаудинска, староевксинска,
евксинско-узунларска, старокарангатска, младокарангатска и новочерноморска.
Сред заливите се отличава голмия Варненски
залив. Простира се между нос Галата от юг и нос Свети Георги от север и 3.5
км разстояние между тях. Дълбочината достига до 18.5 м. Западно от него е лиманното Варненско езеро.
Румънското черноморско крайбрежие започва от нос Картал
и продължава до Килийския ръкав на река Дунав – около 256 км. Брегът е праволинеен. В северната част е
разположена делтата на река Дунав. Брегът до нас Мидия е нисък, акумулативен
тип. В нея са оформени множество острови, езера и блата. Сред най-значимите
крайморски румънски езера са Разелм (415 км2) на юг от делтата на Дунав, Головица, Синое, Сютгьол,
Текиргьол (11.7 км2). На юг от нос Мидия до
нос Картал на българо-румънската граница брегът е висок и стръмен. Край него е
лагунното езеро Мангалия.
3. Произход и развитие
Възникването и оформянето на Черно море е тектонски
обусловено. Морската котловина представлява дълбок грабен, формирането на който
е станало в пределите и по времето на нагъването на Алпо-Хималайската система.
То е остатак от съществулият преди 50-60 млн. г. океан Тетис. След образуването
на планините от Алпо-Хималйската планинска система Тетис изчезва и се образуват
няколко водни басейна, единият от които се простирал от днешните земи на Виена
до планината Тяншан в Централна Азия. Той включвал на котловините на днешните
Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море. Образувало се т.нар. Сарматско море, което нямало
вързка със Световния океан и водата в него се опреснявала. Преди около 10 млн.
се въздстановява връзката на това море с океаните чрез протока Босфор. Морето
обхващало днешните Черно, Азовско и Каспийско морета. Пред около 6 млн. години
Черно и Каспийско море се разделят поради издигането на Кавказ. Пред 4-5 млн.
години отново се образува връзка между двете морета. По същество Сарматското
море продържава да съществува до преди 500-600 хил. г. В началото на
плейстоцена Понтийското езеро, намиращо се на сегашното място на Черно море,
намалява своята повърхност, свива се по размери. Следват периоди на различни
промени и наличие и прекъсване на връзката с Каспийско море. Преди 80 – 1000
хил. години поради повишаване равнището на световния океан водите от Средиземно
море през Босфора започват да се вливат в езерото и то става море. Водите
започват да се осоляват и в морето да се преселват животински соленолюбиви
обитатели. Преди около 18-14 хил. г. вързката със Световния океан отново е
прекъсната и морето отново се превръща в езеро. Водата започва да се опреснява
и да измират соленолюбивите организми. Оформянето на сегашното Черно море става
преди 7- 5 хил. години, когато отново се появява връзката със Световния океан. До тогава морето е вероятно
е било най-дълбокото езеро на Земята. Вследствие на този приток на вода равнището на морето се
повшава значително и водата отново се осолява, но в някакви средни стойности
между пресноводните басейни и моретата
на Световния океан. Това създава уникална водна среда за Чуерно море.
В заключение, Черно море се е образувало през Неозойската ера и по-точно през плиоцена (края на терциера) и
през плейстоцена чрез разкъсване на стария
Сарматски морски басейн, хлътване на котловината, издигане на съседните
планини. Променяли са се непрекъснато неговите очертания. Морската вода ту е
заливала съседните земи (трансгресия), ту се е отдръпвала (регресия). На два
пъти морето е губило връзката си със Световния океан и водите му се опреснявали
и на два пъти е възстановявана връзката с океана и водите му са се осолявали.
 |
Вероятната повърхност на езерото преди връзката със Световния океан
|
Промените в морското равнище са оставили белези по крайбрежието
във вид на абразионни тераси. Движенията на земната кора, макар и с незначителни
стойности, продължават и досега. Част от бреговете му потъват, а друга част се
издигат. Такива движения има и по Българското черноморско крайбрежие.
4. Релеф на
черноморската котловина и полезни изкопаеми
Черноморската котловина е голяма негативна форма,
запълнена с вода. Най-голямата дълбочина на Черно море е 2245 м и е измерена в южната част, близко до турския малоазиатски бряг
срещу нос Инджебурун. Средната дълбочина на морето е 1245 м. Котловината на Черно море се
състои от две части, разделени от подводна издатина на юг от Кримския
полуостров – западна и източна.
Релефът на Черноморското дъно е разнообразен. Обособени
са три морфоструктурни части.
Шелфът (плитковидната крайбрежна част на морето)
заема ивица покрай брега с дълбочина до 160 м. Тя има различна ширина. Най-голяма е
площта на Черноморския шелф в северозападната му част. Между устието на
река Дунав и полуостров Крим ширината му достига до 200 км. Покрай българския бряг шелфовата ивица
е с ширина 40 - 60 км. В нея подводно може да се проследи продължението на
югоизток на Главната Старопланинска верига. Покрай източното (кавказкото) крайбрежие и южните (турските) брегове шелфът е с
малка ширина – от 2.5 км до 20 км. Той е прорязан от редица подводни каньони и падини.
Общо шелфовата ивица на
Черно море обхваща 24 % от акваторията му. Смята се, че в геоложкото минало шелфът на Черно море е бил
крайбрежна низина, която при повишаване на равнището на морето била залята от
морските води. В шелфовата зона на дълбочина 60-100 м. е
развита подводна тераса. Върху нея са развити множество пясъчни валове,
разположени успоредно на брега. Има и редица тераси с по-малка дълбочина. От
тях най-обширна е терасата на дълбочина 30-45 м.
Континенталният склон е разположен на
дълбочина между 160 и 2000 м и обхваща 40% от акваторията на морето. Най-голяма площ има в
северозападната и югоизточната части на морето. В отделните си части континенталният склон има различен наклон.
Най-стръмен е покрай малоазиатското и кримското крайбрежие. Разчленен е от
подводни долини и хребети. В южната част край турското крайбрежие успоредно на
брега има подводни хребети.
Котловинното дъно е с дълбочина над 2000
м и заема 36% от морското дъно. То е заето от акумулативна равнина с
хоризонтални пластове от седиментни скали. Тяхната дебелина достига до 8-10
км. Под тези пластове е разположен базалтовият слой скали. Централната част на
черноморското дъно е почти равна. В него има има седиментни наслаги. По-близко
до бреговете има повече наноси от чакъл, пясък и тиня.
В дъното на Черно море има редица полезни изкопаеми. С най-голямо значение са находищата на нефт и
природен газ. Проучените до сега находища са малки. Те са разположени в
северозападната част на черноморския шелф, в районите на крайбрежията на
Украйна и Крим, Румъния и България. В
българска територия се добиваше нефт в крайбрежното дъно край с. Тюленово,
Добричко. Малки количества природен газ
има във Варненския залив, в района на нос Галата, край нос Калиакра и край град
Каварна. В района на шелфа в южната част на морето (край Турция) са открити
въглища. В крайбрежните райони на п-в Крим и лиманното устие на река Днепър са
открити находища на железни руди. Нов
нетрадиционен източник са газохидратите (кристални химични съединения, образувани от вода и газ
при определено налягане и топлина) от
шелфа и част от континенталния склон на Черно море, наричани още клатрати. Това
са кристали, при които единица обем газов хидрат съдържа160-180 обема чист газ.
При повишаване на температурата и понижаване на налягането газовия хидрат се
разделя на газ и вода. По предварителни оценки по черноморското крайбрежие на
Украйна и на Крим има запаси от около 7 трлн. м3
природен газ. Клатратите са разположени сред дънните наслаги на Черно море. На крайбрежието на
Таманския полуостров има титаново-магнетитови пясъци. Като полезни изкопаеми
могат се разглеждат и залежите на газови нитрати в дънните наслаги на Черно
море и дори газът сероводород. В
момента се разбработват технологии за неговото промишлено добиване и
използване.
5. Климат на Черно море
Върху
климата на Черно море влияят редица природногеографски фактори. На първо
място това е географското положение
на морето. То е разположено между големи континентални масиви суша и поради
това континенталните въздушни маси оказват съществено влияние върху
климатичните елементи. Особено силно континенталното
влияние се чувства в северозападната част на акваторията на Черно море и
Източна Европа чрез нахлуващите над него континентални въздушни маси.
На следващо
място силно влияние имат общата
атмосферна циркулация на въздуха в Северното полукълбо. Доминиращият западен
пренос на въздух осигурява достигане до Черно море на влажните Атлантически
въздушни маси. Достигащите до Черно море Исландски циклони донасят над морето
разваляне на времето, силни ветрове, морски бури и обилни валежи. Средиземноморските
циклони идващи до морето от югозапад през зимата пренасят по-топли и влажни
средиземноморски въздушни маси. През зимата Черно море, често попада под
влиянието на Източноевропейските антициклони, а през лятото и на Азорските
антициклони.
Преминаването
на въздушните маси над Черно море се повлиява и от водната повърхност на самото море. Поради това има съществени
различия в характеристиките на климата по западното и по източното крайбрежия. При
почти една и съща географска ширина (42°09' с.ш.) в Бургас на западния бряг на Черно море средната годишна
температура е 12.8°С, а в град Поти (42° 30' с.ш.) на източния бряг е 14.4°С. В Бургас
средната февруарска температура е само 2.3°С, а в Поти е 6.2°С. При средните
августовски температури показателите са съответно 23.4°С при Бургас и 22.9°С
при Поти. Показателна е годишната температурна амплитуда – 21.1°С в Бургас и 16.7°С
при Поти. Особено голяма е разликата в годишната сума на валежите - 598 мм при
Бургас и 1959 мм при Поти. Следователно на западния бряг се чувства силно
континенталното влияние, а на източния бряг – влиянието на Черно море, което
води до по-мек и влажен климат в района на Поти.
Сериозно
влияние върху климата над Черно море оказват и формите на земната повърхност на съседните земи. Доминиращите на
запад и северозапад ниски брегове на Причерноморската низина и Добруджа през
зимата улесняват доминиращото влияние на Източноевропейските студени
антициклони. Ниските земи на Западна и Източна Тракия и района на протоците
Дарданели и Босфор улесняват придвижването до Черно море от югозапад на влажните
и топли въздушни маси на Средиземноморските циклони и горещия въздух от
Азорските антициклони. Понтийските планини от юг препятстват нахлуването на
тропичните сухи въздушни маси. Кримските планини и Голям Кавказ предпазват
южното кримско и източното черноморско крайбрежие от студените северни въздушни
маси, поради което там климатът е по-топъл. Например, в град Керч на източното
крайбрежие на Крим, широко открит от север и североизток за студените въздушни
маси, средните януарски температури са 0.6°С, а в Ялта, защитена от север от
Кримските планини средна януарска температура е +4.4°С. Подобна е и разликата
между средните годишни температурни амплитуди от средните месечни температури –
съответно 19.7°С за Ялта и 22.8°С за Керч. Това влияние на планинския релеф
обуславя формирането на специфични средни годишни температури. С най-висока
стойност са те при Гагра (17°С). Климатичната преграда на Голям Кавказ за източното
черноморско крайбрежие повлиява и образуването на специфичен въздушен вихър –
бора, особено типичен за Новоросийския залив.
Като
цяло климатът на акваторията на Черно море и крайбрежните му земи може да се
разграничи на две климатични ивици, разделени с преходна зона в посока от
югозапад на североизток. В северозападната част поради спецификата на релефа на
крайбрежията и доминиращия въздушен пренос климатът носи белезите на
континенталното влияние – големи температурни амплитуди със стойности над 20°С
и малко количество на валежите. При Одеса средната годишна температура е
10.7°С, а при Батуми в югоизточното крайбрежие на Черно море е 14.5°С. Средните
януарски температури в Одеса са отрицателни (-0.5°С), а в Батуми са положителни (+6.7°С). Температурните амплитуди между средномесечните стойности са при Одеса
23.1°С, а в Батуми са само 17.1°С, т.е. 6°С разлика. Значителна е и разликата при годишните суми
на валежите – при Одеса те са само 451 мм, а при Батуми достига 2131 мм, почти
пет пъти повече. В Батуми югоизточната част на Черно море климатът е
средиземноморски влажен, а при Одеса климатът е умерен континентален.
Специфика
имат и климатичните елементи. Атмосферната циркулация от запад и
югозапад, както и самата водната повърхност на Черно море от която се изпаряват
големи количества вода, особено през топлото полугодие, формират високи
стойности на средногодишната облачност
над Черно море – около 60%.
Над Черно
море духат ветрове от почти всички
посоки и с различна скорост. Това разнобразие се обуславя от промените в
атмосферното налягане. Пред студеното полугодие са доминиращи северните,
североизточните и северозападните ветрове, но в югоизточните райони и източни
ветрове. Средната скорост на ветровете през студеното полугодие е 5-8 м/сек, а
през топлото – 3-6 м/сек. Най-малка скорост имат ветровете по южното Кримско
крайбрежие и по източното кавказко крайбрежие, поради защитата на съседните
планини.
Много
характерни местни ветрове са морските бризи по крайбрежията, предзивикани от
различията в нагряването на сушата по бреговете и морската водна повърхност.
Бризовата циркулация е характерна предимно за топлото полугодие и е с различна
продължителност в отделните крайбрежия.
За Черно
море, особено през студеното полугодие, много характерни са бурните ветрове (над 15 м/сек), образуващи високи морски вълни. Средната
продължителност на подобни бури е от до
10 до 30 часа, но има и някои, които достигат до над 100 часа. Тези много силни
бурни ветрове са най-характерни за северозападното и североизточното
крайбрежия. Средно през годината такива
ветрове духат между 35 и 40 дни. Черноморските бури обикновено са придружени от
захлаждане, застудяване, снеговалеж и/или поройни валежи от дъжд. По-чести са
северозападните по посока бурни ветрове. Редица заливи и крайбрежия на Черно море
се отличават с по-чести и силни бурни ветрове. Такива са много райони на южното
черноморско крайбрежие: край нос Керемпе, между носовете Асконос и Фенер, в
Трабзонски, Синопския и Самсунския залив. Обикновено бурното време се предизвиква
от силни ветрве от югозапад и запад, докато южните ветрове носят хубаво време.
В северното крайбрежие бурните ветрове са при югозападни ветрове и
североизточни ветрове при активна циклонална дейност.
За
Черно море и неговите крайбрежия са характерни и много силните ветрове бора.
Нейната скорост при пориви може да достигне между 20 и 60 м/сек и по-рядко до 80
м/сек. Много характерно е неговото проявление в североизточната част на Черно
море и особено в района на Новоросийск, Туапсе и Геленджик. Бората се образува
при преминаване на студен фронт над планинското било и спускане с много голяма
скорост на студения въздух към повърхността на Черно море. Температурата на
въздуха рязко се понижава и достига понякога до -20°С и -24°С. При достигане до
морската повърхност този много силен и студен въздух образува големи вълни и множество
водни пръски във въздуха, които при попадане на твърда повърхност веднага замръзват
и образуват ледена покривка върху крайбрежните земи, постройки, съоръжения и
кораби. Силата на този вятър се усеща навътре в морето до 15 км. По крайбрежията
понякога се образуват и много силните и разрушителни въздушни вихри от типа
смерч. Те са се случвали предимно в североизточните и северозападните
крайбрежия в районите на Новоросийск, Таупсе, Варна, Одеса и др. Смерчовете се
образуват над водната повърхност, но могат и да се преместват на сушата и
обратното.
6. Хидрология на Черно море
6.1. Обща хидроложка
характеристика
Водосборният басейн на Черно море обхваща
територия с площ 2 500 000 км2 от континентите Европа и Азия или
около една четвърт от територията на Европа. В територията на водосборния
басейн на Черно море попадат изцяло или отчасти територии на 22 европейски
държави, от кото само 6 имат бряг на Черно море. В неговата северна част се
вливат големи и пълноводни европейски реки - Дунав, Днестър, Буг, Днепър. Чрез
Азовско море в басейна на Чeрно море вливат водите
си реките Дон и Кубан. На източното крабрежие реките са по-малки. Сред тях са
Риони, Кодори, Ингури и др. В Черно море се вливат и
реките Къзъл Ирмак и Чорох и редица по-малки реки. От западното крайбрежие
по-значимите реки са Камчия, Велека и Провадийска.
Водният баланс се формира от разликата между прихода и
разхода на води в Черно море. Има различни данни и изчисления на водния баланс
на Черно море. Според изчисленията на Е.Н. Алтман (рус. Э.Н. Альтман) водният баланс е
положителен.
Приходът на води е от реките, от
валежите и от свързаните с Черно море други морски басейни – Мраморно и Азовско
море. От реките, вливащи се в Черно море
то получава около 338 км3/год.
Най-голям е приносът на река Дунав – около 200 км3/год. От другите
реки по-значим е стока на прясна вода от реките Днепър (54 км3/год), Риони (13.4 км3/год), Днепър (10 км3/год), Чорох (9 км3/год), Къзъл Ирмак (5.5 км3/год). В българския участък Черно море получава
водите на 60 реки и потоци. Общият им обем на речния отток в Черно море е само
1.2 км3/год. От тях най-голям
е обемът на получаваната речна вода от река Камчия – с около 0.5 км3.
Голям е притокът на прясна вода от валежите върху
морската повърхност – около 225 км3. Речният отток в Черно море е твърде неравномерен.
Най-голям дял имат реките, вливащи се в северозападната част на Черно море –
Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, осигуряващи около 80% от прихода на речна
вода в морето. През годината преобладваща част от речният приход в Черно море е
през пролетно-летния сезон.
Приток на вода в Черно море има от Азовско море (около 50 км3). Той е формиран
предимно от приноса на големите реки Дон, Кубан и множество други по-малки
реки. Чрез придънно течение от Мраморно към Черно море, последното получава
около 176 км3 вода. Общо притокът на вода в Черно море е около 789
км3.
Разходът на вода е предимно за изпарение - около
396 км3, в по-малка степен
като повърхностен отток към Мраморно море – около 371 км3. Съвсем незначителен е
разходът на вода за Азовско море – 33 км3. Общият разход на вода е около
800 км3. Съвкупният приход на води надвишава количеството на
изпаряваната вода от повърхността на Черно море и разхода за Азовско море.
Като цяло водният
баланс на Черно море е положителен. По-значимият приход от разхода на вода води
до повишаване на повърхността на Черно море спрямо тази на Мраморно море.
Поради това се формира повърхностно морско течение от Черно море към Мраморно
море през протока Босфор. Под него има обратно течение на по-солена и по-тежка вода от Мраморно към Черно море.
Обменът на водите между Черно и Мраморно море поддържа вертикалната
стратификация на Черно море.
6.2. Хидрофизична
характеристика
Морското равнище има незначителни колебания. Те се
пораждат от промените в атмосферното налягане, неравномерното проявление на
вятъра, валежите и покрай българския бряг предимно от повишаване и понижаване
на притока на вода от река Дунав.
На повърхността черноморската вода има зеленосин или
синьозелен цвят. В крайбрежните
части доминира зеленият цвят поради наличието на фитопланктон. Черно море има по-тъмен
цвят от свързаното с него Азовско море. Този по-тъмен цвят се дължи на
по-голямото съдържание на планктон и глинести частици във водите покрай
бреговете и по-честите тъмни облаци. Средната прозрачност
на морската вода е 16-22 м, но по крайбрежията намалява до 2-3 м.
Температурата на
черноморската вода е с малки колебания. Средната годишна температура е 13,5°С. Под 300 м
дълбочина температурата не се променя. Има големи различия в средномесечните и
в максималните температури между източното и западното крайбрежие на Черно
море. През зимата има съществени температурни различия на повърхностния слой на
черноморската вода. В северозапрадната част, край устията на р. Дунав и другите
големи реки температурата през зимата е
около -0.5/0°С. Централните
райони тя е по-висока и е около +7/8°С, а в югоизточните райони, край Босфора
достига +9/10°С. Най-високите средни
температури на водата са южно от Кримския полуостров, понеже Кримските планини
предпазват морската вода от студените северни ветрове. При българското
крайбрежие средната февруарска температура е 4°С, но понякога достига 0°С и
дори под нула, докато в източната част рядко спада под 8°С.
Средните юлски температури са с по-малки различия.
По-високи са темепертури край бреговете и особено в плитките шелфови райони
най-вече на северозападните части на повърхността на Черно море. До българските
брегове средната юлска температура достига
23-240С, а августовска температура на морската вода е 23,8°С. Сезонните колебания на
температурата на черноморската вода обхващат воден пласт с дълбочина до 60-75
м. Максималната
температура на черноморската вода достига до 27°С, докато при грузинското
(източното) крайбрежие понякога максималната температура надхвърля 30°С.
Денонощното колебание на температурите е слабо - до 2,5°
през лятото и до 0,5°С през зимата. Най-високи са температурите на водата след обяд, а най-ниски – рано сутринта.
Черно море е топло. Водите му много рядко замръзват
през зимата. Черноморската вода замръзва по-ниска температура от пресните води (– 0.9°С), но при по-висока от
тази на Световния океан (-1.9/-2.0°С). Това става при бурно
време и вълни в морската вода се образува ледена каша. Солеността на леда е
малка, особено на горната повърхност. Замръзванията в Черно море са предимно в
северозападните райони на морската акватория. През зимата обикновено замръзват Днепровско-Бугския
лиман, Днестровския лиман и другите лимани по северното крайбрежие, както и
крайбрежните пойменни и лиманни езера. По кримското крайбрежие има замръзвания
в северната част на западното крайбрежие до нос Таранхут, поради което
Севастополския залив не замръзва. Няма замръзвания по източното и южното
крайбрежия на Черно море. Морски лед по западното крабрежие обикновено носят
морските течения покрий добруджанския бряг. Ледени блокове от Азовско море
постъпват покрай бреговете на Керченския полуостров и крайбрежието от Таманския п-в до залив
Анапа. При много студени зими замръзват големи части от повърхността на Черно
море. Образуването на ледена покривка започва обикновено през декември и
завършва през март. Най-голям размер ледената покривка има през февруари.
Продължителността на ледовия период се променя в зависимост от суровостта на
зимата. През най-суровите зими тя достига до 130 денонощия, а през меките зими
- - до 40 денонощия. Дебелината на ледената покривка също се промяня и варира
от 15 до 50 см.
Историческите данни разкриват, че значими заледявания има
само при много студени зими. Хронологията на замръзванията показва, че най-старите регистрирани
заледявания от началото на 1 век от н.е. (между 8 и 18 г.). Те са от римския поет Овидий, заточен по това време в
Кюстенджа (тогава Томи) на сегашния румънски
бряг. През зимата на 400-401 г. протоците Босфор и Дарданели замръзват в
продължение на 20 дни. През 557-558 голяма част от повърхността на Черно море е
покрита от лед. Зимата на 762 г. по данните на патриарх Никифор и летописците,
била много студена и по леда, тръгвайки от Несебър, можело да се стигне да
Кавказкия бряг. През 763-764 г. летописците пишат, че северната
и западната част на Черно море замръзват от Таманския п-в (тогава Зикхи) до делтата на р. Дунав.
По леда пътували от Крим до Тракия и Константинопол. През 1011 г. Черно море
замръзва до Босфора. През 1233-1234 г. замръзва северната чест на Черно море.
Подобно нещо станало и през 1543-1544 г. и 1788-1789 г. Черноморскоте води по
българското крайбрежие се покриват с лед
през зимите на 1929 и 1942 г. Последното
подобно голямо замръзване на северната част на Черно море става през зимата на
1953-1954 г. През 2012 г. замръзва част от Черно море по северния бряг. При
Одеса дебелината на леда достига до 40 см.
През
повечето години повърхността на черноморската повърхност не замръзва.
Температурата на водата е в различните части на морето от +2 до +8°С. Летните
темпе -
Средна t на водата по хоризонти в м. и °C
(в 43,5° с.ш. 32,5° и.д.; за периода 1890—2005 г.) |
||||||||||||
Хоризонт
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
0
|
7,7
|
7,2
|
6,8
|
9,2
|
14,1
|
19,8
|
22,8
|
23,8
|
20,8
|
18,7
|
11,7
|
9,5
|
10
|
7,7
|
7,1
|
6,8
|
9,0
|
12,8
|
18,5
|
21,8
|
23,6
|
20,7
|
18,6
|
11,8
|
9,6
|
20
|
7,7
|
7,0
|
6,7
|
8,4
|
10,2
|
11,9
|
12,2
|
13,6
|
19,2
|
17,9
|
11,6
|
9,6
|
30
|
7,7
|
7,0
|
6,6
|
7,7
|
7,9
|
7,8
|
8,5
|
9,0
|
9,1
|
12,0
|
10,4
|
9,2
|
50
|
7,6
|
7,4
|
7,3
|
7,6
|
7,4
|
7,3
|
7,4
|
7,6
|
7,2
|
8,0
|
7,6
|
7,8
|
100
|
8,3
|
8,4
|
8,4
|
8,4
|
8,3
|
8,3
|
8,4
|
8,3
|
8,3
|
8,2
|
8,3
|
8,3
|
200
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
8,7
|
500
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
1000
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
8,9
|
8,9
|
8,9
|
9,0
|
8,9
|
8,9
|
9,0
|
1500
|
9,0
|
9,0
|
9,1
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
9,0
|
ратури са най-високи на
водната повърхност, където достигат от 20 до 30°С. Най-високите летни
температури са характерни за крайбрежията и особено за южните, югоизточни и
югозападни брегове на Черно море. Температурата на водата в дълбочина се
понижава, но след 500 м остава постоянна. За повърхностния слой вода на Черно
море е характерна вертикалната циркулация, достигаща максимума си към края на
зимата в централните части на морето – до 150 м. На дълбочина под 150 м. няма
конвективно (вертикално) смесване на водата и
промяна на температура поради наличието на по-висока соленост и следователно
плътност на водата на дълбочина над 150.
Плътността на водата в Черно море в
дълбочина не е еднаква. Поради това са обособени три водни слоя – горен,
среден и долен (сероводороден). Средната плътност на водата в централните райони на
морето е 1.012, а към крайбрежията намалява. Горният слой е на дълбочина до
40-60 м. Той се състои от по-слабо солени води и е с по-малко относително
тегло. Отличава се с по-значими годишни колебания на температурата. Средният
слой е от по-солени води и с по-голямо относително тегло. Той се разполага на
дълбочина 40-150 м. Температурата на водата е постоянно ниска (6-9оС),
а съдържанието на кислород е два пъти по-малко в сравнение с горния слой.
Долният слой съдържа голямо количество сероводород и поради това в него
практически няма живот. Температурата на водата е ниска – около 9оС.
Водата в Черно море се отличава със стабилна вертикална
стратификация. От морската повърхност на дълбочина до 30-100 м е повърхностната
вода, силно опреснена, богата на кислород и подложена на влиянието на промените
на температурата на въздуха. Под този слой има студен промеждутъчен пласт вода,
който през зимата може да изстива, но през лятото не се нагрява. Под него, до
дъното е дълбочинната вода, която се отличава с по-голяма соленост, по-голяма
плътност и липсата на кислород, но богата на сероводород. Това разпределение по
пластове на солеността, температурата на водата и нейната плътност задържа
концентрацията на сероводорода на дъното и обуславя липсата в дълбочинната вода
на кислород.
6.3. Хидрохимична
характеристика
Черно море се отличава с ниска соленост на водата. То има средна соленост от 18‰ което е значително по-малко от
средната соленост на Световния океан. Малката соленост на черноморската вода
се обуславя от големия обем на сладки речни води, които се вливат в морето и
голямото количество сладка вода, получавана от валежите. Солеността на морската
мода не е еднаква. Тя се осигурява от придънното течение през Босфора от
Мраморно море. Тя не е еднаква в различните части на Черно море. Увеличава се
от повърхността към дъното. На 200 м дълбочина достига до 21,55‰, а в най-дълбоките места до 22,55‰. На водната повърхност солеността
също е различна. Най-голяма тя е в района на Босфора - над 20.5‰ а най-ниска в северозападната част
10-15‰. Само пред устието на река Дунав
спада до 5‰.
В черноморската вода (в разтоворен вид) се съдържат
редица химични елементи и съединения.
Във водите на Черно море се съдържат йод, бром, азот, кислород. Водите от
повърхността на Черно море чрез морските водорасли поглъщат много кислород от
атмосферата. Кислородът е около 10
мл/л. След 50 м дълбочина количеството му бързо намалява, а след
150-200 м изчезва. В черноморската вода от газовете, разтворени в нея с най-голямо количество е
свободният азот (средно 15.9 мл/л).
От 150 м дълбочина до дъното е разпространен отровният
газ сероводород. В него няма живи организми, с изключение на някои специфични
видове бактерии. Сероводородът е безцветен и неустойчив химически газ, по-тежък
от въздуха. Дълбочината на разпространение
в морските води е различна. В центровете на западния и източния воден
кръговрат на водата сероводорода се открива на дълбочина 110-120 м. Край бреговете равнището на сероводорода във водата се
понижава до 150-160 м. Предполага се, че този газ се
образува под действието на някои видове бактерии и слабия вертикален обмен на
водата. Според някои данни концентрацията на сероводорода е на 150 м дълбочина
ок. 0.19 мг/л вода. След това се повишава и при 2000 м дълбочина вече достига
до 9.6 мг/л при 5.73 мг/л на средната дълбочина. По приблизителни общи
изчисления във водите на Черно море се съдържа около 3.1 млрд.т. сероводород.
Като цяло водите на Черно море са по-слабо наситени с
кислород от други морски басейни. Той се съдържа само в горния воден слой като
на дълбочина до 50 м достига до 7/8 мл/л. След това бързо намалява и на
дълбочина около 150 м изчезва напълно.
В черноморската вода има разтворени още калциев
карбонат, магнезиев сулфат, въглероден диоксид и други химични съединения.
6.4. Движения на
черноморската вода
Циркулацията на водите в Черно
море се осъществява предимно в
повърхностния слой. Движението
на водата е по цялата повърхност на морето. То е предизвикано от различни
причини: отклоняващото влияние на силата на Кориолис на движенията на водата
надясно, циклоналната циркулация на атмосферния въздух, а в крайбрежните райони
и от конфигурацията на морските брегове и локалната циркулация на въздуха,
предизвикана предимно от влиянието на антициклоните.
Черноморската вода извършва няколко вида движения. В
Черно море има постоянни повърхностни морски
течения. Те обхващат само повърхностния слой вода до 150 м дълбочина.
Теченията са резултат от действието на редица фактори. Първият от тях е
големият приток на вода от големите реки и от Азовско море през Керченския
проток. Постъпващата вода под влияние на силата на Кориолис формира потоци вода
надясно. Това влияние се провява най-значимо през пролетта, когато постъпващата
вода в Черно море е с най-голям обем. Крайбрежните течения възникват в
северозападната част на морето, където е най-големият приток на пресни речни
води. През останалите сезони от годината
най-значимо е влиянието на североизточните ветрове.
В Черно море има три циркулационни области: крайбрежна, основни
черноморски течения и открити морски пространства. Движението на морската вода
в теченията има скорост от 40/50 см/сек и рядко по-висока. То е в посока
обратна на часовниковата стрелка. Формирани са два затворени кръга на движение
на водата - в западната и в източната част на Черно море с диаметър 350-400 км. Покрай българския
бряг преминава западният кръг на морското течение. У нас то е известно като Дяволското
течение. В района източно от
град Варна към водите на това течение се добавят води от Кримското течение.
След това на юг течението достига до района на протока Босфор. От там то
продължава на изток покрай бреговете на полуостров Мала Азия. При нос Керемпе
една част от него се отклонява на север към Кримския полуостров и по такъв
начин формира западния кръг на черноморското течение. Останалата част от водата
продължава да се движи на изток. Край грузинския бряг течението променя
посоката си на северозападна и тече покрай кавказкия бряг на Черно море. Край
Керченския проток то се слива с течението от Азовско море. Край бреговете на
полуостров Крим течението се разклонява. Единият клон се насочва на юг и по такъв начин се образува
източния кръг на черноморското течение. Другият клон на течението се насочва на
запад към бреговете на Одеса и Варна и участва във западния кръг на
черноморските течения. Тези доминиращи
морски течения са с движение покрай бреговете. В централните части на двата
кръга, т.е. в откриттите водни пространства движенията на водата могат да
достигнат 5-15 см/сек или практически да няма морски течения. Водата там се
премества само под влияние на силата на вятъра.
Морските течения в Черно море се чувстват на дълбочина до
150 м. Под тях се образуват компенсационни морски течения. Край бреговете на
Черно море, в зависимост от бреговата конфигулация, често пъти възникват
локални морски течения. Те са близко до брега и са слаби, силно зависещи от
вятъра.
Вълнението на морската
вода е сравнително слабо.
Ветровите вълни се обуславят от
характера, посоката и продължителността на духане на ветровете. Средната
височина на вълните е межуд 0.5 и 1.0 м. Максималната височина на вълните е
през зимата и достига до 7 м. Но при много силни морски бури, височината на
вълните може да достигне и до по-голяма височина. Много голяма е височината при
бури в откритите вътрешни части на Черно море, където по описания може да
вълните да достигнат до 15 м височина.
В Черно море, по българското крайбрежие, най-характерни
са североизточните ветрове със средна максимална скорост над 10 м/сек. Следват
източните и западните. Средногодишната
височина на вълните в северозападната част на Черно море е около 2 м. По
българското крайбрежие поради наличието на плитка шелфова част средногодишно
вълните са с височина само 31 см. Но понякога при силен източен и североизточен
вятър, особено през зимата, със скорост над 20 м/сек се образуват вълни, високи
до 5 - 6 м и с дължина до 70 - 80 м. Ударната сила на такива вълни е около 5.7
тона/м2. Те нанасят сериозни щети на съоръженията по крайбрежията.
В подобни случаи обикновено пристанищата са затворени, а корабите се
отдалечават навътре в морето.
Вълните цунами не са типични за Черно море. Проявления на
подобни вълни има след земетресения. Вълните образувани от тях са с височина
1-3 м. В последните 2000 годин по исторически документи има регистрари 26
случаи на цунами. Най-разрушително е било това през I в пр. н.е. при Диоскурия (сега Сухуми), когато градът е бил разушен. През 553 г. цунами е
регистрирано и във Варна. През 20 век цунами имало само отделни години - 1902, 1908,
1919, 1927, 1941 г. (северно крайбрежие) и през 1905 и 1966 г. в източно крайбрежие.
Поради откъснатостта от Световния океан и сравнително
малките размери в Черно море приливите и
отливите на морската вода почти не се усещат - колебанията са в порядъка на
8 - 10 см.
7. Морски растителен и
животински свят
В Черно море има разнообразен растителен и животински
свят. Той се развива на дълбочина до 150 м. Поради това липсват дълбоководни морски обитатели. Макар че, Черно море
чрез протоците Босфор и Дарданели е свързано със Средиземно море и Атлантическия океан, то се характеризира
със значими различия във видовия състав на морската флора и фауна. В него има
около 150 реликтни вида. В Черно море броят на видове е по-малък от този в
Средиземно море, но масата на живите организми е по-голяма. В него обитават
представители на средиземноморската и каспийската фауна. В ниският воден слой, под 150 м, поради
наситеността със сероводород няма живи организми. Освен това в този слой
нараства и солеността на морските води.
Растителността в Черно море е
представена от около 600 вида. Сред тях доминират водораслите – 221 вида (филофора, цистозира, зостера, диатомови водорасли и др.). Сред водораслите, които обитават дъното на Черно море
най-разпространени са филофора (95%) и цистозира (4%). Наличието на филофора е най-характерно за
северозападните части на дъното на Черно море, т.е. в районите с най-голям
приток на прясна вода и с най-малка дълбочина. Най-значима концентрация на цистозира има покрай южните
брегове на п-в Крим. Едрите водорасли се поделят на три големи гурпи – зелени,
кафяви и червени. Преобладаващата част от едрите водорасли расте на дълбочина
5-10 м и по-рядко до 80 м. Стопанско значение имат предимно червените водорасли за
получаване на йод. От видовете това са цистозира (Cistoseira
barbata). От кафявите водорасли
стопанско значение имат четири вида зостера (Zostera). В плитките заливи и
лимани зостера образуват своебразни подводни ливади.
Фитопланктонът има голяма маса. Според някои данни тя е
3.6 млн.т. Това са голяма група едноклетъчни водорасли – диатомови,
синьо-зелени, зелени, еугленови др. Те
използват от морската вода неорганични вещества и създават органично вещество
като отделят кислород. С него те насищат горният воден пласт и една част отделят
в атмосферата. Фитопланктонът създава необходимата хранителна среда за
животните в морската среда.
Животинският свят е представен от около
2500 вида, включително и едноклетъчни, предимно
средиземноморски и каспийски видове. В състава на черноморската фауна има около 650 вида червеи, 650 вида
ракообразни, 200 вида молюски, 160 вида риби, делфини, тюлени и други. В Черно море няма групи
животни, пригодени към високата соленост на Световния океан. Само край
българското Черноморско крайбрежие обитават 789 вида. В сравнение със
средиземноморската фауна, животинският свят на Черно море е много по-беден. В
Средиземно море обитават около 9 000 фаунистични вида. В Черно море
липсват морските звезди, морските таралежи, морските лилии, октоподи, калмари,
корали и др.
Сред главните причини за тази фаунистична ограниченост е
предимно постоянното наличе на отровния газ серовододорд на дълбочина над
150-200 м, по-ниската соленост на морската вода, трудната водна връзка на Черно
море със Средиземно море и Световния океан, както и нарушаване на екологичното
равновесие чрез разпространение на привнесени животински видове от други морски
басейни.
Широко е разпространен зоопланктона – 41 вида. Той
обитава предимно горния воден слой на Черно море. Масата на зоопланктона е около 7
млн.т. Зообентосът е
представен с над 1300 вида – амеби (90), фораминифери, инфузории, кръгли червеи
и други. От бентосните зоообитатели най-често срещани са раци, червеи, аспиди,
актинии, молюски, миди, морско гребенче т.н. Зообентосът обитава крайбрежните
плитчини с дълбочина до 130-140 м и само край Босфора до 200 м.
С най-много видове е представен типът членестоноги.
Срещат се и мекотели (43 вида охлюви и 46 вида раци), стриди, миди. През последните
десетилетия се развъди и хищният морски вид рапана, пренесен от корабите,
плаващи в Световния океан и Далечния Изток. В крайбрежните води и скали
обитават множество раци, скариди. Близко да брега се срещат и различни видове
медузи, актинии и др. Стопанско значение имат и някои видове миди.
От рибите (около 150 вида) разпространени са обитатели на: дъното
(попчета, калкан, писия, морски език и др.); на повърхностните морски води
(сафрид, хамсия, лаврак, цаца и др.); мигриращи извън Черно море видове са
скумрия и паламуд, а в река Дунав - моруна.
С най-голямо количество
и стопанско значение са хамсия, сафрид, кефал, калкан, есетровите риби и
други. Една от характерните за Черно море риби е калканът (лат. Scophthalmus maxima). Той е дънна риба,
която обитава дълбочини до 80 м. Тялото му е плоско, несиметрично, покрито в
горната си част от островърхи костни плочки. На дължина достига до 1 м, а на
тегло до 4 кг. Калканът е хищна риба, която се храни с дънни риби и
ракообразни. Черноморската скумрия (лат. Scomber scombrus) е една от най-разпространените риби
в Черно и Мраморно морета. Тя обитава Черно море, но се размножава в Мраморно
море поради по-голямата соленост на морската вода в него. Тя е стадна сезонно
мигрираща риба, понеже живее при температура на водата между 8 и 20°С. Зимува
на дъното на Мраморно море и по-рядко в източната част на малоазиатското и край
кавказкото крайбрежия на Черно море, на дълбочина 150-250 м. Характерна за
Черно море есетрова риба е моруната (лат. Huso huso). Тя е
най-голямата риба, достигаща на дължина до няколко метра и на тегло до 1200 кг.
Тя е мигрираща риба. По-голямата част от годината прекарва в Черно море, а
навлиза в Дунав за размножване и хвърляне на хайвера. В морето се връща заедно
с малките рибки. Зимува обикновено в устията на големите реки или в плитки
крайбрежни води. От отровните риби в
Черно море се среща морският дракон (лат. Trachinus draco). Има малки
размери – до 40 см дължина и до 300 гр. тегло. Има отровни шипове, убождането от които е много болезнено за хората.
Обитава тинята на морското дъно, в която се крие като само очите му са над нея.
Напада с изненада малки риби и ракообразни.
Морските бозайници са представени от два вида делфини и
тюлен. Черноморската афалина (лат. Tursiops truncatus ponticus) е т.нар. голям делфин, достигащ до 3 м. дължина и до 300 кг тегло. Храни се с риба, като се гмурка на дълбочина до 90 м. В
Черно море тюленът монах (лат. Monachus monachus) е рядък
обитател, застрашен от изчезване. Все още се среща в малки популации по
българските и кримските крайбрежни води на Черно море. Обитава скалистите
крабрежия, подмоли, подводни кухини и пещери.
В Черно море е забранено ловуването на делфини и тюлени. В Черно море
се среща и един вид акула – катран (лат. Squalus acanthias). Тя рядко се доближава до бреговете и
се страхува от хората. Обикновено има дължина около 1 м. Плава много бързо.
Храни се с разнообразни видове риба, раци, калмари, медузи и дори с водорасли.
Характерни
за Черно море и крайбрежията му са птиците – чайки, буревестници, гларуси и
редица други. Западното черноморско крайбрежие е пътят за прелитане на птиците
от север на юг и от юг на север при сезонната им миграция – пътят «Виа Понтика».
Крайбрежтните езера и блата са пряко свързани с тази мшграция, особено в
районите на делтата на Дунав, Шабленското езеро, езерата край Бургаския залив и
др.
8. Стопанско значение и
екологични проблеми
Черно море има
много голямо стопанско значение за граничещите с него държави, включително и за
България. По него чрез морския воден транспорт се
осъществяват превози между черноморските държави, реализират се голям износ и
внос на различни видове суровини и промишлени и селскостопански изделия. На
него са изградени и функционират големи пристанища като: Новоросийск (Русия) –
най-голямото черноморско пристанище (около 75
млн. т.); Констанца в Румъния (36 млн.т.);
Одеса в Украйна
(25 млн.т.); Бургас
и Варна (България), Трабзон (Турция) и други. Чрез морския флот на държавите с
излаз на Черно море се поддържат търговски връзки със всички морски държави в
света. Най-голям обем товарни превози има чрез танкери за превоз на нафт и
нефтопродукти. Превоз на природен газ има по газопровода (396 км) по дъното на Черно
море („Син поток“) от Русия за
Турция. Освен нефт и нефтопродукти по Черно море се превозват големи обеми
въглища, руди, метали, цимент, зърно. Развит е и контейнерния превоз чрез
фериботи Варна-Иличовск, Варна-Поти. Пътническите превози са незначителни.
През Черно море е
европейският транспортен коридор ТРАСЕКА (Транспортен
коридор Европа-Кавказ-Азия). До Черно море
достига и европейският транспортен кордор №7 по река Дунав. В западното крайбрежие,
при Бургас и Варна, достига европейският транспортен коридор № 8 (от Адриатическо до Черно море). Черно море има тарнспортна връзка с Азовско море чрез
Керченския проток, но и през Азовско море и канала „Волга-Дон“ и с Каспийско
море, а чрез Волга и със Бяло и Балтийско море. По река Дунав Черно море има
връзка със Северно море чрез канала „Рейн-Майн-Дунав“.
Черно море е важен фактор за развитие на морския летен туризъм по неговите
крайбрежия. Благоприятните природни условия – слънчево греене, температура на
въздуха и на морската вода, голяма плажна ивица и морския бриз са решителна
предпоствка за създаването на големи туристически район и комплекси. В него действат
такива известни морски курортни центрове като тези в Батуми (Грузия), Сухуми,
Гагра и Пицунда (Абхазия), Сочи, Геленджик и
Анапа (Русия), Ялта, Алушта, Судак, Коктебел, Феодосия, Евпатория и др. (в Крим), град Одеса и неговия
район (Украйна), Мамая, Ефорие, Кюстенджа
(Румъния), Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена и Дюни (България) и редица
турски черноморски курорти (Синоп, Самсун, Амасра,
Трабзон, Ризе и др.).
В Черно море традиционно, още от дълбока древност, е
развит морския риболов. През последните години намалява уловът на
риба, поради намаляването на рибните ресурси в морето. Предмет на риболова са
предимно видовете риба са хамсия, скумрия, судак, калкан, паламуд, кефал и др.
Главните риболовни центрове са Одеса, Керч, Новоросийск, Созопол и др.
В миналото от Черно море се е добивало значимо количество
морска
сол чрез метода на изпаряване
на морска вода. Все още такова производство на сол има в България, Турция и
Румъния. За лечебни цели се използва и калта по дъното на плитките крайбрежни
водни басейни.
В Черно море има сериозни екологични проблеми. Те се
изразяват преди всичко в замърсяване на морските води от:
разлива на нефт и нефтопродукти от превозващите ги кораби; отпадните продукти
от двигателите на корабите; отпадните битови води на големите градове по
крайбрежието и чрез вливане на замърсена вода от големите реки. Особено висока
степен на замърсеност имат вливащите се води на реките Дунав и Днепър.
Използвана
литература и информационно-справочни източници:
1.
Георгиев
М. Физическа география на България. С., УИ „Св. Кл.
Охридски“, 1991 г.
Охридски“, 1991 г.
2.
Гловня
М. и Ек. Благоева. Физическа география на континентите. С. УИ
„Св. Кл. Охридски“, 1989 г.
„Св. Кл. Охридски“, 1989 г.
3.
Голяма енциклопедия България. Т. 1-12. С. Изд. „Труд”, 2012 г.
4. Гриневецкий С.Р. и др. Черноморская энциклопедия. М., Изд.
„Международные отношения“, 2006 г.
4. Гриневецкий С.Р. и др. Черноморская энциклопедия. М., Изд.
„Международные отношения“, 2006 г.
5. Груев
Бл. И Б. Кузманов. Обща биогеография. С., УИ „Св. Климент
Охридски”, 1994
г., стр.404 – 450.
6. Иванов
Анко. География и икономика. Учебен речник (второ допълнено
и преработено
издание). С., Изд. „Делфи”, 2005 г.
7. Иванов
Анко. Физическа география на България. С. Изд. „Тилиа”, 1998
8. Климатът
на България. С., Изд. на БАН, 1991 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар