География на преработващата промишленост в света

Тема 14:

Световно стопанство. Вторичен сектор – преработваща промишленост

Автор: Анко Иванов

1.                 Същност, особености и значение.

1.1.         Същност на преработващата промишленост

Това е стопански отрасъл за обработка и преработка на суровини и производство на нови продукти, предназначени за използване в стопанската дейност (оръдия на труда и средства за производство) или за потребление от хората. Тясно е свързана с добивната промишленост и е нейно естествено продължение. От нея получава необходимите суровини за обработка и преработка и производство на нови материали и изделия. Произвежда крайни (годни за пряко използване и потребление) продукти или междинни продукти – полуфабрикати, които се използват в различни стопански дейности. Преработващата промишленост има тясна връзка и зависимост с другите стопански отрасли. Тя осигурява за предприятията и фирмите от първичния сектор оръдия на труда, машини, транспортни средства, химически препарати и т.н. Свързана е и с предприятията и фирмите и от третичния сектор – чрез доставката на оръдия на труда и средства на труда и най-вече предметите за потребление.

1.2. Особености на преработващата промишленост

            В отраслите и предприятията на преработващата промишленост има взаимосвързана система от различни, включени и използвани в производството, стопански компоненти като: суровини и материали; енергия; капитал и финансови средства; труд и трудови ресурси за производството на изделията и услугите; производствена техника и технологии; производствена инфраструктура; организация на производствения процес и използване на информационните ресурси. Различните характеристики на тези компоненти на производствения процес формират и особеностите на предприятията и фирмите от вторичния сектор на стопанството. 

В производствения процес на предприятията от преработващата промишленост се използват: а) средства за производство; а) предмети на труда (различни видове суровини - природни или произведени от човека), които се обработват и преработват чрез труда на хората; б) оръдия на труда (различни инструменти, уреди, машини, автомати и съоръжения), чрез които хората видоизменят суровините и материалите и създават нов продукт с определена стойност; в) спомагателни средства за производство (извън предметите на труда и оръдията на труда) с веществен характер – сгради, терени, енергия, технологична вода, консумативи, смазочни материали и т.н.; г) човешки труд (изразходване на работна сила, способности и умения за създаване на нов продукт с потребителска стойност); д) технология – начин на преобразуване (обработка и преработка) на суровините, материалите, енергията, методи на трудовата дейност, последователността на трудовите дейности и операции; е) управление и обслужване като специализирана трудов дейност без пряко въздействие върху предмета на труда. 

В производствения процес на предприятията на преработващата промишленост се използват много суровини от естествен произход и много материали, създадени от друга стопанска дейност. Те се обработват и преработват и от тях се създават нови предмети. Освен основните материали (суровини като руди, метали, скали, минерали, дървесина, влакна, кожи и т.н.) се използват и енергия, технологични води, помощни материали (смазочни материали, миещи препарати, бои и лакове и т.н.) и др.. При анализа на стопанската дейност използването на суровините и материалите се оценя чрез характеристиката суровиноемкост. Тя е технологичен и финансов показател за определяне на степента на използване (материалоемкост, материални разходи) на суровините и материалите при производството на крайния продукт. Материалоемки са цели производства. Някои от тях използват огромни количества (обеми) суровини като металургията, химическата промишленост, производството на строителни материали  т.н. За съвременната промишленост и новите технологии е характерна черта използването на сравнително малки обеми на сурови и други материали. По-ефективното и икономичното използване на материалите се осигурява чрез използване на ресурсно спестяващите технологии. Те са много характерни за машиностроенето. Тече и друг процес – замяна на недостигащите природни естествени материали със химични (изкуствени и синтетични) – пластмаси, синтетична кожа, синтетичен каучук и т.н. Използването на ресурсоспестяващи технологии е много характерно за развитите страни (САЩ, Германия, Франция и др.) и страните с незначителни природни ресурси за развитие на производствените дейности (Япония, Сингапур, Тайван и др.).

Използването на енергията е друг много важен компонент на производствения процес. Енергията се използва в стопанската дейност на преработващите предприятия, фирми, заводи, фабрики и т.н. стопански субекти като движеща сила на машините, уредите, апаратите и съоръженията и като необходимо средство за производствената среда – за отопление, осветление и др. Основните енергоносители са електричество, и горива – въглища, нефт, природен газ и др. Енергоемкостта е характеристика на преработващата промишленост, която характеризира количеството използвана енергия за производството на продукцията и услугите. Без използване на енергия е невъзможно съвременното промишлено производство. Характерно за съвременните технологии на производство е по-малкото използване на енергия за производството на единица продукция или произведен БВП. Има съществени различия във вида и количеството на използваната енергия в стопанската дейност в преработващата промишленост. По-ниското равнище на използване на енергията е белег за по-съвременно равнище на промишлеността и по-ефективен производствен процес. С ниска енергоемкост се характеризират високоразвитите страни като САЩ, Япония, Германия и др. Обикновено богатите на енергийни ресурси (нефт, природен газ, въглища) страни имат по-големи загуби на използваната енергия в производството.

            Характерна особеност на преработващата промишленост е нейната голяма капиталоемкост, т.е. необходимостта от огромни капитални вложения (основен, оборотен и инвестиционен капитал) за развитие и модернизиране на съществуващите производства и създаване на нови  стопански дейности. Има редица стопански отрасли и дейности (капиталоемки), които изискват огромни капиталовложения като атомната енергетика, металургията, тежката (основната) химия, циментова промишленост и т.н. Има и други промишлени отрасли и дейности, които изискват по-малък обем капитал и осигуряват негова бърза възвръщаемост. Типичен пример в това отношение е шивашката промишленост. За развитието на промишлеността от особено значение е наличието на свободен капитал, който да се инвестира в нови производства и модернизация и реконструкция на производствените мощности. 

            Използваните производствени технологии и техника определят в значима степен особеностите на предприятията и фирмите във вторичния сектор. Главната особеност в миналото е машинното производство, което заменя ръчния човешки труд и използването на животинска сила. В съвременни условия това е използването на разнообразни технологии процеси на обработка и преработка на суровините и материалите и създаване на нов тип изделия. За разлика от аграрното и горското стопанство, където главните производствени процеси са биологичните, в промишлеността и особено в преработващата промишленост има огромно разнообразие от използвани технологични процеси. Такива са технологичните процеси: горене; нагряване и охлаждане; механични процеси (коване, пресоване, щамповане, рязане, пробиване, стържене, шлайфане и др.); химични процеси; биотехнологични; металургични и др..

Иновативността и наукоемкостта са отличителен белег в развитие на преработващата промишленост. В миналото промени в начина на производство и на технологията са ставали съвсем бавно. Сега има процес на ускоряване на нововъведенията, на съкращаване на времето от научното откритие до неговото прилагане в производството на нови изделия, предмети и услуги. Още през втората половина на XX век внедряването на достиженията на науката и техниката в производството стана главен фактор за стопанско развитие и конкурентноспособност на международните пазари. Иновациите (новостите) вече пронизват всички компоненти на стопанската дейност – техника, технология, организация на труда, управление и във всички етапи на производствения процес – от подготовката на суровия материал до крайния завършен продукт или услуга. В резултат на иновациите се появяват новите стоки и услуги с нови потребителски качества. Наукоемкостта е резултатът от връзката на производствения процес с научните изследвания и приложните разработки. В преработващата промишленост се формират редица т.нар. наукоемки отрасли включваши машиностроене (електроника, космическа техника, ядрена техника, компютърна техника и т.н.), биотехнологии, фармакология и др. При тези отрасли водещо е мястото на въвежданите нови технологии и техника. Икономистите определят наукоемкостта като дял на производствените разходи за нововъведенията в производството спрямо общата произведена продукция. В съвременния свят водещо място в иновациите и наукоемкостта имат САЩ, където се създават на основата на научния прогрес най-новите технологии, нови, асортименти на изделията и др.  Сред страните, отделящи най-много средства за научни изследвания и приложни разработки са Япония, Южна Корея, САЩ, Швеция, Германия и Франция.

Използване на техническа инфраструктура. Инфраструктурата е необходим обслужващ елемент във всяка стопанска дейност, но в най-голямо мащаб тя е присъща на преработващата промишленост. Обработката и преработката на суровините и материалите и производството на повечето промишлени изделия се използва големи обеми суровина, вода, електричество, горива, промишлена пара, изисква пътища съобщения и т.н. А това предполага използването на мощни и надеждни източници на електричество, промишлена пара, вода и необходимите средства за тяхното доставяне –електропроводи и подстанции, паропроводи, водопроводи, пречистващи съоръжения за отпадните води и т.н.

Една от главните особености на преработващата промишленост е използването на работна сила с по-високо образование, а в някои отрасли  и със значително по-висока квалификация. По-висока наукоемкост, по-високата надеждност на произвежданите сложни изделия изискват и по-високо равнище на знанията и в редица отрасли много високо равнище на квалификацията в множество от професиите, особено тези свързани с самолетостроенето, машиностроенето, химическата промишленост, биотехнологиите и т.н.

Съществена особеност на икономическото развитие въобще и в частност на преработващата промишленост е нейното неравномерно териториално разположение и развитие.  То се дължи на различното влияние на факторите за развитие и функциониране на стопанските субекти от отраслите на преработващата промишленост: природните условия и ресурси на териториите, транспортно-географското положение; производството на суровини и материали, използвани в производствения процес; равнището и възможностите за продажби и потребелние на произвежданите изделия и др. 

Организацията на производството е специфична и оказва съществено влияние върху развитието и териториалната локализация на производствените процеси в преработващата промишленост. Тя включва система от действия, свързани с международното, националното и вътрешното отраслово разделение на труда. Всяко отделно предприятие и фирма се вписва в тази система чрез специфични форми на стопанската дейност.  Отделните фирми произвеждат самостоятелна крайна продукция, или само отделни възли, детайли, полуфабрикати, както и специфични обслужващи дейности. Най-характерната особеност е специализация в производствения процеси и в трудовите дейности.

Специализацията в широкия смисъл на думата е проява на общественото разделение на труда. Тя се състои в отделянето на производството на отделни видове продукция в самостоятелни отрасли, подотрасли и обособени производства, както и създаването на специализирани предприятия и техни поделения. В тесния смисъл на думата е производството в отделно предприятие на един или повече, но тесен кръг еднородна продукция. В зависимост от начина на нейното осъществяване тя е предметна, подетайлна (възлова) и технологична. При предметната специализация всяко предприятие изготвя еднородна крайна продукция – плат, автомобил, телевизор, стъкло и т.н. При подейталната специализация отделното предприятие има за предмет на производството изготвянето на част от крайното изделие – възел, агрегат, детайл (напр. машинна част), полуфабрикат. При технологичната специализация се създават самостоятелни предприятия, извършващи дейности само в определен етап (стадий, фаза) на производствения процес като например т.нар. монтажни заводи. За технологичната специализация е характерно, че отделни етапи на производството са в различни предприятия, които териториално могат да са на съседни терени, да са пространствено отдалечени, в съседни селища и територии, в други части на страната, а в условията на ТНК и в различни страни и дори в различни континенти. Специализацията може да бъде и териториална чрез оформянето на производствени райони на изработка на отделни видове продукция, предназначени предимно за потребление в други райони. Особено място има и международната и междудържавна специализация на преработващата промишленост. 

В отделните предприятия специализацията се осъществява и вътрешнофирмено чрез създаването на специализирани структурни звена. Големите предприятия (фирми) със сложен производствен процес като тези в отраслите металургия, химическа промишленост, машиностроене се специализират чрез самостоятелни заводи. Обикновено в по-малките предприятия най-вече от текстилната, обувната, хранително-вкусовата и др. промишлености специализацията става чрез обособяването на цехове. При малките и средни форми специализацията се осъществява чрез обособяването на отделни производствени участъци.  

Кооперирането на производството е съвременна особеност на производството в преработващата промишленост. Тя може да бъде вътрешна, в отделното предприятие или междуфирмена. При вътрешната (простата) кооперация на производството определена група от работници и специалисти извършват отделни производствени трудови кооперации, които са пряко свързани с производството на определен продукт. Крайното изделие зависи от количеството и  качеството на извършваните трудови операции, както и своевременното им извършване. При междуфирмената кооперация има взаимовръзка в производството между отделни самостоятелни субекти (предприятия, заводи, фабрики и т.н.), произвеждащи несходни, но допълващи се  изделия. Териториално те могат да са близки или много раздалечени. Кооперирането освен това може да бъде отраслово (вътре в отрасъла между отделни самостоятелни предприятия), регионално (между предприятия от един социално-икономически район) и международно (между предприятия от различни държави).

В съвременни условия в преработващата промишленост при организацията на производството на изделията текат два противоположни процеса. Първият е концентрацията на производството. Тя се реализира чрез създаването на крупни предприятия (комбинати), в които се съчетават взаимно свързани производствени дейности, т.е дейности с технологично единство. Форма на концентрацията е комбинирането на дейностите по ешалони на производствения процес като при металургията – подготовка на суровината, леене на чугун, леене на стомана, производство на прокат.  Вторият е деконцентрация на производството. При него много големите предприятия се разделят на по-малки самостоятелни фирми.

1.3. Значение

Преработващата промишленост е водещата в индустриалното развитие на страните и има изключително голямо стопанско значение. Тя има структуроопределящо място в световната и в националните икономики. Няма в света високоразвита държава без добре развита преработваща и най-вече тежка промишленост. Особено важни за развитието на стопанството са енергетиката, металургията, машиностроенето и химическата промишленост. Те осигуряват основни суровини за останалите  отрасли на  стопанството (метали, химични материали, горива), енергия, машини, уреди и апарати.

Преработващат промишленост имат и много важно социално значение. Тя осигурява трудова заетост  и по-високи доходи за голяма част от населението. Част от нейната продукция (битова техника, битова химия, козметика, персонални компютри, информационно-комуникационна техника, мебели и други) е важен  фактор за промяна на начина на живот на хората, за удовлетворяване на нарастващите им  потребности, зо осигуряване и поддържане на висок жизнен стандарт. Тези отрасли произвеждат редица продукти, предназначени за потребление в бита и здравето на населението като храни, напитки, лекарства, облекла, обувки, сторителни материали и др.

Производствата на преработващата промишленост много силно влияят върху експорта, т.е. те имат експортно значение. А чрез влиянието върху експорта и импорта влияят и върху външнотърговския баланс на страните, на търговията в света.

Силно влияние има преработващата промишленост върху военното дело, т.е тя има и военноотбранителното значение. Това особено се отнася за военното машиносторене, корабостроене, танкостроене, самолетостроене, ракотостроене, производството на взривни материали и т.н.. 

1.4. Роля и място на преработващата промишленост в

       структурата на световното стопанство

            Преработващата промишленост има решаваща роля в човешкото развитие през последните два века. Тя коренно преобрази равнището на живот на хората, начинът на осъществяване на стопанските дейности. Мястото на преработващата и на добивната промишленост в стопанката структура разкрива стопанската характеристика на отделните страни – аграрни, аграрно-промишлени; промишлено-аграрни; промишлени и постиндустриални. Независимо от нарастващата роля на сферата на услугите (третичния сектор) в икономиката на развитите страни, промишлеността има водещата роля за развитието на националните стопанства, понеже чрез нея се внедряват новите технологии, новите машини, апарати и т.н.

2.    Фактори за развитие и териториално разположение на

     промишлените стопански дейности

Като фактори се разбират всички онези неща, които влияят за развитието и териториалното разположение на стопанските дейности. Един и същи фактор може да влияе и за развитието и за териториалното разположение. В икономическата наука се разглеждат факторите за производство, т.е. за осъществяване и развитие на стопанската дейност. Това са използваните от стопанските субекти ресурси: земя, труд, капитал и предприемачество. От тях зависи обема на произвежданата продукция, количеството и качеството на произвежданите изделия и услуги. А от това зависи дали производството се разширява (развива) или се съкращава (свива). Но това са само фактори пряко свързани с производствения процес. Но има и фактори, които не се включват пряко в производството (т.е. те не са ресурс), но влияят върху развитието (разширяването и модернизирането за увеличаване на произвежданата продукция) и намаляването на продукцията (свиване). Поради това в географията се разглеждат и фактори като икономическата политика и свързаните с нея икономически условия за развитие на стопанските дейности, обществената среда, която влияе върху равнището на потребление на стоки и услуги и т.н..

            Стопанската дейност се развива не само чрез ресурси и обществени влияние, но и във пространството, на определено пространствено равнище – локално (местно), регионално, национално и глобално. Редица фактори имат приоритетно влияние върху териториалното разположение на стопанските дейности. От тях в значима степен в съвременни условия имат проявление: развитостта на пазарите; транспортните възможности; близостта до суровините и производството на необходимите материали; развитостта и възможностите за използване на необходимата инженерно-техничска инфраструктура и т.н.

            В географската наука е прието факторите да се групират не по признака доминираща роля за развитие или за пространствено разположение на предприятията и фирмите от преработващата промишленост, а по спецификата на тези фактори. Разглеждат се следните групи фактори: природно-географски; социално-икономически; демографски; научно-технически фактори и екологични 

2.1.         Природногеографски фактори

От природно-географските фактори за развитието и функционирането на преработващата промишленост от най-съществено влияние е природносуровинният фактор. Използването на суровини (материалите, които се обработват) е основна характеристика на преработващата промишленост. Всяко производство на изделие използва суровина, която се подлага на по-нататъшна обработка и преработка и от нея се създава нов продукт, част от продукт (отделен, полуготов или частично готов детайл). В различните промишлени отрасли и дейности се използват различни природни вещества, материали и сили. Например в енергетиката се използват суровини, които се наричат горива (въглища, нефт, природен газ, торф), в дървообработването – дървесина и т.н. Част от използваните в стопанския процес материали не са природни суровини, а са произведени от други стопански фирми и предприятия, но те са вторичен продукт, произведен от хора използващи природни суровини, например металите за машиностроенето и строителството.

Преработващата промишленост в повечето производства се отличава с използване на голям обем природни суровини. Те са подложени на различна обработка и преработка за да могат да бъдат използвани.

Горивата (въглища, нефт, природен газ) се използват от всички стопански отрасли, но с най-голямо относителен дял са отраслите енергетика, металургия, химическа, стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост, производството на строителни материали. Тези стопански отрасли ползват големи обеми различни природни горива. Например, химическата промишленост ползва големи обеми нефт и природен газ за производството на синтетични химични продукти. Енергетиката използва големи количества въглища, нефт, природен газ (включително и шистов), торф за производството на електричество и топлинна енергия.

Рудите силно влияят на развитието и локализацията на предприятията на преработващата промишлености и най-вече на черната и цветната металургия. В света все още има значими запаси на черни метали и особено на желязна руда. Но все повече се чувства недостиг на някои руди на цветните и редките метали. Изчерпени са или са на изчерпване най-достъпните рудни пластове и находища. Повечето находища на цветни и редки метали са малки, с ниско равнище на съдържание на метал в рудата и са при сложни геоложки условия. Находищата и добивът на рудите са твърде неравномерно териториално разположени и развити. Това създава потребности от масов транспорт на големи количества обемни товари, особено от морския транспорт.

Минералните неметални суровини са благоприятен фактор за развитие на редица отрасли на преработващата промишленост. В света се добиват над 200 различни вида неметални минерални суровини. Някои от тях се използват като суровини в металургията (флюси), химическата промишленост – каменна и калиева сол, апатити, фосфорити, сяра, варовици и др., в промишлеността за строителни материали – варовици, глини, гипс, скални облицовки и т.н, в стъкларската и порцеланово-фаянсова промишленост – кварцов пясък, каолин и др. Най-често предприятията, използващи неметални минерални суровини териториално се разполагат в или много близко до находищата на основната суровина. Такъв е случаят с производството на цимент, строителна вар, строителна керамика (тухли и керемиди).  Като цяло светът разполага с необходимата суровинна база за развитие на отраслите, ползващи този вид суровини.

Растителните природни суровини (диворастящи билки, плодове и др.) имат незначително влияние върху развитието на тежката промишленост, но по-значимо за фармацевтичната и козметичната промишленост.

Водите се използват като част от технологичния процес (технологични води) Например, за преработката на 1 тон нефт са потребни 300 м³ вода, за производството на 1 тон полиамидни влакна до 5 000 м³ вода, за 1 тон изкуствени влакна до 6000 м.³, за 1 тон азотни торове 550/650 м³ и т.н.. Флотацията на рудите, добивът на черни метали, производствата на соди, нефтопреработката и други стопански дейности са водоемки. Поради това големите предприятия са разположени край реки, язовири и големи извори. Водите се използват и като средство за обслужване на производствените дейности.

Незначително е влиянието на релефа, климата и почвите. То най-често се проявява непряко, а чрез влиянието на другите фактори.

Като цяло в света вече се чувства недостиг за редица природни суровини. Това с особено сила се отнася за метални минерални суровини и за горивата и предимно за нефта и природния газ. За всеки отделен отрасъл на преработващата промишленост влиянието на суровинният фактор е различно. То се реализира чрез количеството (промишлените запаси), качеството (съдържанието на полезната компонента), геоложките условия за добив на минералните суровини и горивата и местоположението на находищата.

2.2.         Социално-икономически фактори

Капиталът и финансовите средства са водещ фактор за развитие на преработващата промишленост. Добре е известно, че капиталът това е земята (теренът), имуществото, парите и валутата, произведените стоки, които се използват за получаване на печалба и богатство. По същество това са всички средства за производство, с помощта на които се произвеждат стоки и услуги. В зависимост от неговия произход и предназначение икономистите разделят капитала на: природен (природни условия и ресурси); производствен капитал, който е пряко включен в самия производствен процес (сгради, съоръжения, инсталации, машини, апарати и т.н.); човешки капитал; финансов капитал. Финансовият капитал (паричните средства) обикновено предхожда и е условие за създаването на производствения капитал, т.е. той е в началото на кръгооборота на капитала, но и в неговата завършваща фаза. Чрез капитала се осъществява производствения процес, възпроизводството на производствените дейности, разширяването на производството и създаване на нови производствени мощности, т.е. инвестиции. Дългосрочното влагане на капитал в разширение, обновление на съществуващото производство или създаване на нови производства е двигател на развитието на преработващата промишленост. Капиталът  влияе върху развитието на преработващата промишленост чрез своята структура и количество. В съвременни условия доминира свободното движение на капиталите между отделните страни и това води до съществени териториалните различия в развитието на преработващата промишленост. Тези промени се дължат предимно на мобилността на ТНК (транснационалните компании). 

Пазарите и потреблението са един от най-мощните фактори за развитието на преработващата промишленост. Те влияят чрез количество на търсените и купуваните стоки и изделия. Колкото по-вече се търси определена стока, толкова повече производителите се стараят да произведат от нея. Пазарите и потреблението посредством търсенето влияят и на разнообразието и асортимента на произвежданите изделия. Освен това мястото на потреблението силно влияе и върху териториалното местоустановяване (разположение, локализация) на производствените мощности. Мястото на потребление като правило е определящо за локализацията на производствата на редица бързо развалящи и неподлежащи на продължително съхранение продукти като хляб, хлебни изделия, сладкарски изделия, напитки и др. В тази група попада и производството на изделия с голям относителен дял в цената на транспортните разходи като безалкохолни напитки, пиво, мебели и т.н. Развитостта на пазарите води до привличането на нови инвестиции в предприятия на преработващата промишленост.  Под въздействието на този фактор се развиват промишлени дейности предимно в големите и най-големите градове, където освен равнището на потреблението и развитостта на пазарите са налице и по-благоприятни условия за използване на производствената инфраструктура. 

Инфраструктурата е необходимо условие и силно въздействащ фактор за развитието и териториалното разположение на производството на преработващата промишленост. Тя осигурява възможностите за: транспорт (доставка на суровините, материалите, горивата и работната ръка) и извозване на готовата продукция и служителите до пазарите и местоживеенето; осигуряване на движещата сила за използваната техника, съоръжения и автомати (електричество и горива); водоснабдяване и отвеждане на използваните технологични и битови води; осветление и отопление на работните и помощните помещения; помощни социални дейности. При развитие на нови производства и разширение на съществуващите се използва или готова инфраструктура или се създава нова. В условията на пазарна икономика частният капитал избягва създаването на нови производствени мощности в места без или с недостатъчна инфраструктура. Това предопределя локализацията на новите мощности предимно в най-големите производствени центрове. Развитието на нови мощности в нови промишлени центрове става обикновено със съдействието на държавата, която изгражда необходимата инфраструктура.

Особено силно е влиянието на националната транспортна система. От нея зависят все по-динамичните стопански връзки между множество фирми, особено кооперирането, доставката на суровини и материали, машини и съоръжения и т.н. Главното с което влияе транспортната система е разстоянието, скоростта на движението на превозните средства, надеждността на превозите, цената на превозите и т.н. Особено място имат възможностите за връзка между различните транспортни системи със съседните държави, както и между отделните видове системи – морска, речна, железопътна, автомобилна, тръбопроводна и т.н.

Връзките и взаимодействието с предприятията от различни отрасли е силен фактор за развитие и териториално разположение на преработващата промишленост. Тук има два типа връзки и отношения.

Първата група отношения и връзки са с предприятията и фирмите от първичния сектор на стопанството. Това са връзки свързани с доставката на природни и селскостопански суровини и материали. От този фактор може да се обособи самостоятелен фактор – суровинна база.  В преработващата промишленост е голям обемът на използваните селскостопански суровини. Те са произведени от селското стопанство чрез използваните на биологични процеси при отглеждане на разнообразни видове културни растения и домашни животни. Става дума за такива растителни суровини като зърнено-хлебни (зърно), растително-маслени (семена), влакнодайни (растителни влакна), зеленчуци, плодове, тютюн, чай, какао, кафе и т.н., както и за животински суровини като мляко, месо, яйца, кожи, вълна и др. Значимо място, особено в отраслите на тежката промишленост имат използваните горивни суровини и материали, продукт на добивната промишленост – въглища, нефт, природен газ, торф, битуминозни шисти. Те се използват от като горива или суровина за производство на електричество, пластмаси, синтетични материали, смазочни материали и т.н. Предприятията на преработващата промишленост използват и минерални суровини – рудни и нерудни, особено в металургията, химическата промишленост и промишлеността за производство на строителни материали. Отраслите на преработващата промишленост доставят на тези отрасли машини, апарати, съоръжения, метали, химикали, пластмаси, бои, минерални торове и т.н. 

Втората група отношения и връзки са с предприятия от преработващата промишленост с други предприятия от същия отрасъл. Такива са връзките между енергетиката с другите отрасли чрез доставката на електричество и горива, връзките между металургия и машиностроене от една страна с доставката на металите за машиностроенето и от друга страна – с доставките на машини, апарати, съоръжения от машиностроенето за металургията. Сериозни връзки с доставката на материали  има и чрез производи на химическата промишленост (синтетични влакна, синтетична кожа, синтетичен каучук, бои, лакове, смазочни материали и др.) за текстилната промишленост. Подобни по характер връзките има и между текстилната и шивашката промишленост, която използва готови тъкани и конци от текстилната промишленост. През последния половин век силно нараства обема на използваните химични и биотехнологични суровини. В повечето случаи те успешно заместват природните материали, някои от които все повече недостигат.

Държавното регулиране има много силно въздействие върху развитието и териториалното разположение на предприятията от отраслите на преработващата промишленост. Икономическата политика на държавата и нейното участие в управлението на стопанските дейности се явява необходимо условие и предпоставка за съчетаването на пазарната конкуренция и социалната защита и сигурност на населението. Чрез държавното регулиране се осъществява структурната политика и стопанското развитие на изоставащите райони, стимулира се развитието на отделни отрасли и производства, привличат се инвестиции в стратегическите отрасли и райони. Това става чрез производствени квоти, равнище на данъците, въвеждане на данъчни облекчения за отделни производства и отрасли, мита и такси. 

Икономическата глобализация в съвременни условия е един от най-мощните фактори за развитие и териториално структуриране на преработващата промишленост. Чрез нея се развиват международните стопански връзки. Чрез свободата на  движението на капитали, стоки, услуги и хора се динамизира стопанския процес. Особено място и влияние имат световните финансови пазари и стокови борси, влиянието на международните специализирани институции като Световната банка, Международния валутен фонд, Световната търговска организация  ОПЕК и др. Особено силно влияние върху пространствената организация на прeработващата промишленост има дейността на Транснационалните компании (ТНК). Тяхната мобилност позволява ускорено развитие на определени икономически пространства и територии чрез внедряване на нови изделия и развитие на нови производства на нови пазари.

Регионалната интеграция до голяма степен определя спецификата и регионалните приоритети на развитието на преработващата промишленост. Това е интернационализация на стопанството на държави от един и същ географски регион. Тя позволява не само свободното движение на стоки, капитали, трудови ресурси, но и единна валутно-финасова и митническа, научно-техническа, ресурсна, екологична и др политика. Със силно влияние върху развитието на преработващата промишленост са някои от интеграционните обединения като Европейския съюз, ЕАСТ, НАФТА, АСЕАН и др. 

2.3.         Демографски фактори

Населението влияе върху развитието и териториалното  разположение на преработващата промишленост едновременно като потребител и като производител. От равнището на потребление от населението на стоки и услуги до голяма степен зависи и потребността от стоки (търсенето), а като следствие и равнището на производство, асортимента и качеството на произвежданите стоки.

Населението като потребител влияе пряко на промишленото производство чрез своя брой, чрез равнището на доходите и чрез възрастовата и половата си структура. В последните десетилетия в света се увеличава броят на населението, т.е. броят на потребителите и особено в континентите Азия, Африка и в Латинска Америка. Това води до потребността от нарастване на производството на стоки за това население и предимно на хранителни стоки, на предмети за лична употреба и за бита. Равнището на доходите и покупателната възможност на населението води и до различно търсене на стоки и услуги, предимно на тези за дълготрайна употреба. Равнището на потреблението от населението пряко влияе и върху териториалното местоположение на редица производствени и обслужващи дейности, особено за някои производства на леката промишленост, производството на храни, напитки, на бързоразвалящи се продукти и т.н.. Силен фактор е още доминиращата религия и народностните традиции и обичаи. Те формират обикновено в определени периоди от годината по-засилено търсене на опреден асортимент от продукти като например за великденските празници – козунаци, яйца и т.н.. Възрастовата и половата структура влияят предимно върху асортимента на произвежданите и предлаганите изделия. Например, в страните с по-висока раждаемост и с по-младо население съответно се произвеждат и продават повече бебешки и детски изделия

Не по-маловажно е въздействието на населението като производител. Демографските фактори влияят върху производството в преработващата промишленост пряко чрез качеството на труда на наетите в този отрасъл, както и чрез промените в състава на наетите вследствие от промените в раждаемост, смъртност, продължителност на живота, половата и възрастовата структура, образование и професионална квалификация. През последните десетилетия все по-пряко се чувства влиянието и на миграционните потоци. В тях обикновено се включва по-младо и по-образовано и квалифицирано население. Особено важен е броят и качественият състав на трудовите ресурси. В условията на икономически подем преработващата промишленост се нуждае от определен по-висок брой на икономически активното население. В икономически най-развитите страни обикновено поради по-високото жизнено равнище има условия и възможности за привличане на по-вече и по-квалифицирани и образовани специалисти и работници от другите страни. Това води до намаляване възможностите на по-бедните и с по-ниско жизнено равнище на населението страни да развиват по-ефективно съвременни технологични производства. Влошаването на качеството на трудовите ресурси в отделни страни формира трудности в развитието на тяхната преработваща промишленост. Високообразованите и квалифицирани кадри и специалисти са разположени предимно в големите селища, а това предопределя насочването в тях наукоемки производства. По-трудоемките стопански дейности обикновено териториално се разполагат в селищата със свободна работна ръка като тези от шивашката и текстилната промишленост.  В условията на масова безработица цената на работната сила става по-ниска, т.е. трудовите ресурси стават по-евтини и фирмите плащат по-ниско трудово възнаграждение. Това се отразява на тяхната покупателна способност.

В редица стопански дейности сериозен фактор са натрупаният и предаван от поколение на поколение производствен опит и традиции. Производственият опит влияе предимно върху сръчностите и уменията на трудовите ресурси, върху качеството на изделията. Това с особена сила се отнася за такива традиционни за отделни страни производства като: автомобили (Германия), модни облекла, парфюмерия и козметика (Франция), шоколад, шоколадови и млечни изделия (Швейцария), бира (Чехия), цветя (Нидерландия) и т.н. Народностните традициите и обичаи влияят предимно върху асортимента на произвежданите стоки и услуги, свързани като семейни и религиозни традиции и обреди. Например такъв е случаят с националната кухня и предпочитаните ястия и напитки, с религиозните празници като Великден, Рождество Христово и т.н. 

2.4.         Научно-технически фактори

Науката и техника влияят върху развитието на преработващата промишленост не пряко чрез научните открития и създаването на нови машини, а предимно чрез използването им за промяната на технологиите на производството, създаването и произвеждането на нови материали, заместващи природните суровини и ресурси, нови потребителски изделия, нови направелния на производството като електроника, космическа техника, роботика, информационно-комуникационни технологии  и т.н. Особено значимо е влиянието на новите технологии за добив на суровините, за дълбочинната им преработка и производство на готовата продукция; модернизация и реконструкция на материалната база. За усилване влиянието на научно-техническите фактори съществено значение имат инвестициите. 

В съвременни условия все по-нарастваща роля има информационния фактор като информационна техника и средства за комуникация и като предпоставка за успешна научно-изследователска и проектно-конструкторска дейност. Чрез информацията се усилва влиянието на научно-техническите фактори върху развитието на производството на преработващите отрасли на стопанството.

2.5.         Екологични фактори

При стопанската дейност на повечето предприятия на преработващата промишленост има значителен отпаден продукт от използваните основни суровини и замърсяване на технологичните води и материали, на атмосферния въздух. Повечето промишлени производства, макар и в различна степен, замърсяват природната среда. С най-значими отходи от производствения процес и изхвърляне на замърсяващи вещества в природна среда е използването от фирмите и предприятията на преработващата промишленост на горива (въглища, нефт и нефтопродукти), руди, някои минерални суровини. Това налага изграждането на специални съоръжения за предпазване и за възстановяване на нарушената природна среда.

      3. Отраслова структура на преработващата промишленост 

Стопанските дейности и предприятия, стопанските отрасли се групират и структурират на базата на избрани основополагащи показатели. Тези показатели определят разграничителната линия между отделните предприятия и фирми и тяхната принадлежност към отделни отрасли и групи отрасли. Отрасловата структура на преработващата промишленост може да се разглежда като производствена специализация за производството на  различни изделия - металургия, машиностроене, текстилна промишленост и т.н. отрасли. Те могат са структурират на подотрасли (напр. вълнентекстилна, памукотекстилна, коприненотекстилна, лененотекстилна и т.н. промишленост) и на обособени производства (напр. в шивашката промишленост – бебешко облекло, детско облекло, юношеско, облекло, дамско, мъжко, работно и т.н.). Отраслите на преработващата промишленост се структурират според следните основни показатели: време на възникване; използваните суровини; използваната технология, вида на продукцията и предназначението на произвежданата продукция.

3.1. Според периода на възникване на отраслите

В зависимост от времето и периода на възникване на отраслите на преработващата промишленост те се поделят на три основни групи: стари, нови и най-нови. Старите отрасли на преработващата промишленост са в основата на осъществяването на промишления преврат през XVIII и XIX век. Към тях се отнасят въгледобив, текстилна промишленост, металургия, корабостроене и машиностроене. Въгледобивът като набира скорост в развитието си с оглед потребностите на използването на парните машини в металургията, корабоплаването, железопътния транспорт и другите стопански отрасли. Добивът на метали е известен от най-дълбока древност, но на промишлени основи се поставя, когато рязко нарастват потребностите от метали за създаването на машините и когато са конструирани съответните съоръжения – доменни и мартенови пещи и др. Текстилната промишленост е стопански отрасъл, който пръв масово започва да използва машини за производство – вретено и тъкачен стан. Тези отрасли в различните страни се развиват в различно време. Сега са най-характерни за развиващите се страни, които са богати на съответните суровини и силно развити страни.

Новите отрасли използват суровини и материали с природен произход, но и полуфабрикати и изделия от старите промишлени отрасли. Към тях се отнасят автомобилостроене, самолетостроене, химическа промишленост (добив на горива, смазочни матирали, пластмаси и синтетична кожа, химични влакна и т.н.). Тези стопански отрасли по-бързо се развиват в развиващите се страни.

Най-новите отрасли на преработващата промишленост включват развитието на електроника, микроелектроника, компютърна техника, роботика, космическа техника, атомно енергийно оборудване, военна техника, биотехнологична промишленост и др. стопански направления. Те се развиват на основата на използването на новите и най-новите технологии. Тези отрасли са на най-високо равнище в развитите страни (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания), в новите индустриални държави (Република Корея, Сингапур, Република Китай (Тайван) и други), както и в големите бързо развиващи се в индустриално отношение страни като Китай, Бразилия, Индия, Русия (групата БРИКС).

3.2. Според използваните суровини, технология и

       произвеждани изделия

Всяко предприятие на преработващата промишлености използва суровини, но твърде често това е една главна суровини, а ако се използват други – те имат спомагателен характер. Например, дървообработващата промишленост използва предимно дървесина и от нея произвежда разнообразни дървени изделия, използвани от други отрасли и от населението. Подобно е групирането в отрасъл на предприятията на текстилната промишленост в зависимост от използваното влакно на: вълненотекстилна, памукотекстилна, коприненотекстилна, лененотекстилна, конопенотекстилна, ютена и т.н.

В зависимост от използваната технология на обработка и преработка на суровината предприятията също могат да образуват самостоятелни отрасли. Такива са отраслите металургия, в които се използва металургичен процес за добив на метал и сплави от рудите. На същата основа се формира и отрасълът химическа промишленост чрез използването на химични методи на обработка и преработка на суровините и произвеждането на химични (изкуствени и синтетични суровини и изделия от тях) като пластмаси, синтетични влакна, изкуствени влакна, синтетичен каучук и т.н. Според технологията на използване на преждите (един и същи материал) се обособяват два самостоятелни отрасъла – текстилна промишленост, при която има технологията на тъкане и трикотажна промишленост с използване на метода на плетене.  

Предприятията на преработващата промишленост произвеждат много разнообразна продукция. Повечето от тях специализират в производството на определена продукция, на някакво главно изделие, което определя профила на предприятието. По този начин се формират отраслите: хранителна промишленост (производство на хранителни продукти, готови храни и напитки); машиностроене (производство на машини, уреди, автомати и т.н.); циментова промишленост; порцеланово-фаянсова промишленост, мебелна промишленост и т.н. 

3.3. Според предназначението на произвежданите изделия.

            Произвежданата промишлена продукция е с две основни предназначения: за функциониране и развитие на другите стопански отрасли и дейности и за потребление от населението. Една и съща промишлена продукция може да се използва и като средство за производство и като предмет за потребление. Определящото е това, което е доминиращо. В зависимост от този признак отраслите на преработващата промишленост се поделят на две групи: тежка промишленост, произвеждаща предимно средства за потребление и лека промишленост, произвеждаща предимно предмети за потребление.

            Към тежката промишленост се отнасят следните промишлени отрасли: енергетика (производство на електроенергия и топлоенергия, пренос и разпределение на енергия); металургия (производство на черни цветни метали, метални сплави и метални профили); машиностроене и металообработване (производство на машини, апарати, съоръжения, инструменти, метални изделия); химическа промишленост (производство на торове, киселини, горива, смазочни материали, бои и лакове, лекарства и препарати, парфюмерия и козметика и др.); дървообработваща и мебелна промишленост (производство на обработен дървен материал, на изделия от дърво и мебели); целулозно-хартиена промишленост (производство на целулоза, хартия, картон, мукава, книжни опаковки и т.н.); промишленост за строителни материали (производство на цимент, бетон, бетонни изделия и конструкции, тухли, керемиди, каменинови изделия, теракота и облицовъчни плочи, строителна вар, гипс, скално-облицовъчни материали и др.); стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост (производство на различни видове стъкло, стъклени изделия, порцелан и фаянс и др.).

            Към леката промишленост се отнасят отраслите: текстилна промишленост (производство на прежди и тъкани платове); трикотажна промишленост (производство на плетени платове и готови плетени облекла); килимарска промишленост (производство на ръчни и машинотъкани килими и килимени изделия); шивашка промишленост (производство на различни видове облекла и други изделия от плат чрез шиене); кожаро-кожухарска и обувна промишленост (производство обработени кожи, облекла и помощни изделия от кожи, обувки и обувни изделия); хранително-вкусова промишленост (производство на готови и полуготови храни и напитки за населението). Сред специалистите няма единно мнение за мястото на полиграфическата промишленост. Някои специалисти я отнасят към леката промишленост, понеже осигурява необходимите материали за образование, обучение, култура, информация (книги, брошури, вестници, списания). Но други я отнасят към тежката, тъй като тя произвежда опаковки и печатни текстове върху тях за произведената продукция, инструкция за ползване на определени предмети, етикети, рекламни материали и брошури и т.н.

3.3. Отрасли на тежката промишленост

Енергетика. В основата на всяка стопанска дейност стои енергетиката. Тя е сто­пан­ски отрасъл, обе­ди­ня­ващ предп­ри­я­тия и фир­ми за добив и из­пол­з­ва­не­ на при­род­ни­те (първич­ни­те) енер­гий­ни ресур­си – въг­ли­ща, дър­ва, торф, нефт, при­ро­ден газ, нефтошис­ти, ге­о­тер­мал­на енер­гия, хид­ро­е­нер­гия, слън­че­ва енер­гия, вет­ро­ва енер­гия и др.; из­пол­з­ва­не­то на вто­рич­ни­те енергий­ни ре­сур­си – до­ме­нен газ, кок­сов газ, би­о­газ и др.; про­из­вод­с­т­во, пре­но­с и снабдява­не­ с елек­т­ро­е­нер­гия и топ­ло­е­нер­гия; тран­с­пор­т на приро­ден газ. Тя осигурява основната движеща сила, топлината и светлината в производствения процес. Добивът на енергийните ресурси е част от първичния сектор на световното стопанство. Енергетиката и особено производството на електричество оказва силно влияние и върху бита на хората като им осигурява светлина, топлина, движеща сила за използваните в домакинствата електрически уреди и апарати. 

Основните енергийни ресурси са горивни, ядрено гориво и неизчерпаеми природни сили (слънчево греене, вятър, геотермална енергия, енергия на падащата вода, енергия на приливи и морски вълни). Горивата се използват масово, поради тяхното свойство при изгаряне да отделят топлина. За сравнение при определяне на тяхната енергийна ефективност се използват показателите условно гориво – нефтен или въглищен еквивалент. Тяхната топлотворност (в хил. ккал) е: нефт (10.5), природен газ (10.4), черни въглища (7.0), кафяви въглища (3.0), торф (3.4), дървесина (2.5) и битуминозни шисти (2.1).

Енергетиката като стопански отрасъл има множество особености, които определят нейната специфика. Главната и най-съществена особеност на енергетиката, и особено на електропроизводството е, че моментите на производство и потребление съвпадат по време, т.е. електричеството не може да се съхранява в значими количества. Това налага непрекъснато регулиране на производството в зависимост от равнището на потреблението. Другата съществена особеност на електропроизводството е необходимостта от изграждане и поддържане на скъпи съоръжения за пренос на електрическата и топлинната енергия и създаването на цялостна електропреносна мрежа със станции за промяна на електрическото напрежение. Произвежданият продукт (електричеството) няма обичайните физически характеристики като тегло, дължина, ширина, височина и т.н.

В съвременния свят има огромно производство на електроенергия. С най-голям обем на произвежданата електрическа енергия са най-силно развитите в икономическо отношение страни, в които стопанските дейности са основният потребител на енергията. През 2013 г. производството на електричество достига до 23 127 млрд квтч. Най-голямо производство на електричество има в Китай - 5 362 млрд. квтч или 23% от световното производство. На второ място е САЩ с 4 260 млрд. квтч или 18.4%. Следват Индия, Япония и Русия с над 1 до 1.1 млрд. квтч. производство. Тези пет страни имат дял от 55.7% от световното производство. След тях са страните с производство между 500 и 650 млрд. квтч като Германия, Канада, Франция, Бразилия и Република Корея. На първите десет страни се падат над 70% от произведената в света електрическа енергия.   

Производството на електричество се осъществява от различни видове централи (станции) – ТЕЦ (топлоелектрически); АЕЦ (атомни); ВЕЦ (водноелектрически);  електроцентрали с използване на възобновяеми източници (вятър, слънчево греене, термална енергия, приливи, морски вълни, биогаз).

Производството на топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се основа на използване на топлината при изгарянето на горивата за подгряване на вода до пара, а парата движи перките на електрическа турбина и се произвежда електричество. През 2013 г. над 67% от произвежданото в света електричество е от ТЕЦ. Най-голям е броят и произведеното количество електричество от ТЕЦ от централите използващи въглища – Китай (3607 млрд.квтч), САЩ (2789 млрд.квтч), Индия, Япония и Германия. Най-значим е добивът на електричество от ТЕЦ в Северна Америка (3150 млрд.квтч). В редица страни в света силно доминира производството на електричество в ТЕЦ. Такива са страните с голям добив на нефт и природен газ от района на Персийския залив като Кувейт (100%), ОАЕ (99.98%), Иран (94.5%), Ирак (92.0%). Много голям е относителният деля на произведеното електричество и в страните с голям добив на въглища като ЮАР (93.7%), Полша (91.6%), Австралия (88.9%), САЩ (67.9%), Русия (67%), Гърция (85.4%), Турция, но и страни с по-голям внос на въглища като Израел (99.4%), Република Корея, Тайван, Египет и др. В повечето случай ТЕЦ са разположени в местата на добив на въглищата или в големите пристанища, в които се докарват въглища със специални кораби (въглевози). Електроцентралите, използващи торф и битуминозни шисти, се разполагат край находищата на суровината. Електроцентралите използващи нефт и природен газ най-често са разположени край тръбопроводите и при големите потребители. В зависимост от предназначението на ТЕЦ те се разделят на две големи групи. Кондензационните ТЕЦ произвеждат само електричество, а отработената пара се кондензира до вода и отново се използва в производствения процес. Топлофикационните ТЕЦ (когенерация), произвежда електричество, но част от отработената пара се използва за отопление. Основен недостатък на ТЕЦ са поражданите от тях екологични проблеми с открития добив на въглища, замърсяването на атмосферния въздух с въглероден диоксид, прах и дим.

Водноелектрическите централи (ВЕЦ) използват като ресурс енергията на падащата вода, която задвижва перките на електротурбините и се произвежда електричество. В повечето случаи използването на този ресурс изисква изграждането на специални съоръжения като язовири, водни изравнители, тунели, канали. Много по-рядко направо се използва падащата вода, както е това при водопадите. Общо в света през 2013 г. около 16.5% от електричеството се произвежда от ВЕЦ. Най-голямо производство на електричество от ВЕЦ има в Китай (691 млрд.квтч), Бразилия (424 млрд. квтч.), Канада (372 млрд.квтч), САЩ (319 млрд.квтч), Русия (164 млрд.квтч), Индия и Норвегия. В редица страни в структурата на произведеното електричество делът на ВЕЦ е много голям. Това се отнася за Норвегия (над 90%), Бразилия, Канада, Австрия, Непал, Хондурас, и др. Сред най-крупните хидроенергийни системи са: Санся („Трите клисури”) в Китай с 20 млн. кВт; Итайпу на границата между Бразилия и Парагвай с 14 кВт мощност; Гури на река Карони във Венецуела, Гран-Кули в САЩ, Красноярска и Саяно-Шушенска ВЕЦ в Русия. Тези централи имат ниска себестойност на произвежданото електричество, но при изграждането на сложните хидротехнически съоръжения се нарушава естествената природна среда, особено водния режим на реките, техния твърд отток и наноси, миграцията на водните обитатели и др.

Атомните електроцентрали (АЕЦ) използват ядрената енергия. При ядрените реакции се отделя голямо количество топлина, която подгрява вода, произвежда пара, а парата движи турбините за производство на електричество. Делът на произведената електрическа енергия от атомните централи непрекъснато нараства. В света се използват над 400 ядрени реактори като една четвърт от тях са в САЩ. Атомната енергия се използва в над 30 страни в света, но няколко от тях държат основният дял в производството на АЕЦ – САЩ, Франция, Япония, Германия и Русия. През 2013 г. общо в света произведеното от АЕЦ електричество е 2518 млрд.квтч или 11.9% от общото производство в света на електричество. Най-голямо е производството в САЩ (790 млрд.квтч), следвани от Франция (424), Русия (162), Япония (156), Република Корея (158) и Германия (102). По географски райони най-висок е делът на Северна Америка (888 млрд.квтч) без Централна Америка и Европа (887 млрд.квтч) без страните от ОНД (Организация на независимите държави).  Незначителен е делът на производството от АЕЦ на страните от Близкия Изток, Африка и Латинска Америка. В някои страни делът на електроенергията от АЕЦ е много висок. През 2013 г. във Франция е 79.2%,в Белгия е 53.9%, Украйна 46.1% и Литва около 70%. Висок е делът на АЕЦ и в Република Корея, Швеция и др. страни. Атомната електроенергия е евтина, ресурсите са достатъчни, но има по-значим риск от опасни производствени аварии.  

Електроцентралите, използващи нетрадиционни (алтернативни, възобновяеми) източници на енергия все още имат незначителен дял. През 2013 г. от такива източници в света са произведени 931 млрд.квтч. електричество или 4.4%. Най-значително е производството от тези източници в САЩ, Китай и Германия. Добре е развито производството на ВяЕЦ (вятърни централи с ветрогенератори) в САЩ. Там, в щат Тексас, работи най-голямата ВяЕЦ в света – Роско (Roscoe) – на площ от 400 км² има разположени 627 вятърни турбини с пълна мощност около 780 мВт. Развито производство на електроенергия от ВяЕЦ има и в някои от западноевропейските страни като Дания, Нидерландия, Германия и Великобритания. Тези централи се разполагат на местата с постоянни и силни ветрове. Най-удачните места са планинските върхове, морските крайбрежия и шелфовата зона на моретата като се използва бризовата циркулация на въздуха. Тези централи произвеждат чиста зелена енергия, но често пъти нарушават естествената екологична среда за развитие особено на животинския свят и предизвикват неприятен силен шум.

          Фотоволтаичните електроцентрали (ФВЦ) използват слънчеви батерии за производство. Те силно зависят от силата и продължителността на греене, от продължителността на деня и нощта и облачността. Техният основен недостатък е липсата на надеждност в захранването на потребителите с електричество. Най-мощната фотоволтаична централа в света е в Калифорния в САЩ – „Топаз солар фарм“ с мощност 550 мегавата.

            Геотермалните електроцентрали използват практически неизчерпаемата вътрешната земна енергия чрез хващане на водите на горещите гейзери, минерални извори и сондажни кладенци. Енергията се използва за водоснабдяване, топлоснабдяване и производство на електричество. Те са особено характерни за страните и районите с наличие на гейзери и вулкани. Значим е делът на използваната геотермална енергия в Исландия, Филипините, Нова Зеландия, Коста Рика, Салвадор и др. 

            Приливно-отливните електроцентрали са все още рядкост. При тях се използва силата на напора на водата на приливите. Изгражда се в районите с висока приливна вълна. Такива са изградени в Русия (района на Мурманск), Франция, САЩ и др. страни.

            Производството на електроенергия в света е неравномерно разпределено по райони и страни. Има страни износители на електрическа енергия като Канада, Франция, Швейцария. Има и страни вносители на електрическа енергия като САЩ, Бразилия, Италия, Турция и др.

Металургия. Тя е от­ра­съл на про­миш­ле­ността, кой­то об­х­ва­ща пред­п­ри­я­тия и фир­ми за про­из­вод­с­т­во на чер­ни, цвет­ни, ред­ки, бла­го­род­ни ме­та­ли, разсеяни елементи и тех­ни­те спла­ви и различни метални профили. В широкия смисъл на думата към металургията отнасят и добива и обогатяването на рудите. При този подход ме­та­лур­гията об­х­ва­ща след­ни­те про­из­вод­с­т­ве­ни дей­нос­ти: ру­до­до­бив; под­го­тов­ка на ру­ди­те – обо­га­тя­ва­не (флотация), дро­бе­не, сор­ти­ра­не, пър­же­не и т.н.; до­би­ва­не (леене) на ме­та­ли­те; про­из­вод­с­т­во на спла­ви, леене и об­ра­бот­ва­не под на­ля­га­не; про­из­вод­с­т­во на про­кат и дру­ги из­де­лия от бло­ков ма­те­ри­ал. Ме­та­лур­гич­но­то про­из­вод­с­т­во използва съв­куп­ност от слож­ни фи­зич­ни, хи­мич­ни и фи­зи­ко-хи­мич­ни прев­ръ­ща­ния, осъ­щес­т­вя­ва­ни в слож­ни съ­о­ръ­же­ния. В зависимост от добиваните метали металургичното производство се поделя на два основни подотрасъла: черна металургия и цветна металургия.

Черната металургия е подотрасъл на металургията, обе­ди­ня­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми за до­бив и обо­га­тя­ва­не (фло­та­ция) на ру­ди­те на чер­ни­те ме­та­ли, про­из­вод­с­т­во на кокс, чу­гун, сто­ма­на, фе­рос­п­ла­ви, вал­цу­ва­ни чер­ни ме­та­ли и из­де­лия от тях. Основните ресурси използвани в черната металургия са рудите и най-вече железните руди, кокс, електричество и флюси (металургични добавки от скален материал). Водещо място има производството на чугун, стомана и прокат.

Световното производство на чугун през 2013 г. е 1 167.3 млн.т. Най-значимо е то в Китай (около 709 млн.т.). Следват Япония (83.8 млн. т.), Индия (50.3 млн.т.), Русия (50.1 млн.т.) и Република Южна Корея (41.0 млн.т.). Източна Азия произвежда над две трети от чугуна. Вторият район с най-значимо производство на чугун е Европейският. В  него най-голямо е производството в Русия, Украйна (29.1 млн.т.), Германия (27.2 млн.т.) и др. По икономически групи най-голямо е производството на чугун в страните от БРИКС с около три четвърти от световното производство на чугун. С най-голям износ на чугун е Русия (4.16 млн.т.), следвана от Бразилия, Украйна, ЮАР и Япония.

Производството на стомана в света има основно значение за развитие на отраслите на преработващата промишленост, строителството и транспорта. Териториално то е разположено в страните с развита икономика, в местата на добив на железни руди и на черни коксуващи въглища и в пристанищните центрове, където се доставят руди, въглища и където се извозва готовата продукция. През 2013 г. общо в света е отлята 1 606.0 млн.т. стомана. С най-голямо производство е Китай със 779.0 млн.т., следван от Япония с 110.6 млн.т., САЩ с 86.9 млн.т., Индия с 81.2 млн.т и Русия с 68.7 млн.т. Главен стоманодобивен географски район е Източна Азия с над половината от световното производство. Следва Европейския съюз със водеща роля на Германия 42.6 млн. т., Италия с 24.0, млн.т., Франция с 15.7 млн.т., Испания с 13.8 млн. т. По групи страни също, както и при добива на чугун, водещо място имат страните от БРИКС с около 60% от световното производство на стомана. Групата най-развити страни (Г-7) има 18.9% от световното производство. В тази група водеща роля има Япония, следвана от САЩ и Германия. В тези две групи страни, най-развити и бързо развиващи големи страни, е съсредоточено около 80% от световното производство на стомана. Сред страните най-големи износителки на стомана през 2013 г. са Китай, Япония, Република Корея, Русия, Украйна и Германия. Сред най-големите вносители са САЩ, Германия, Република Корея, Тайланд, Италия и др. страни. Особено важно е количеството на потребяваната от икономиката на страните стомана.  С най-високо равнище на потребление през 2013 г. е Китай със 700.2 млн.т, следван от САЩ с 95.6 млн.т., Индия, Япония, Република Корея и Русия. 

Производството на прокат е развито предимно в страните с голямо производство на чугун и стомана. През 2012 г. с най-голям износ на прокат (листов, сортов и тръби) е Китай  51.8 млн.т., следван от Япония, Република Корея и Германия. При вноса на прокат водещо място имат САЩ с 45 млн.т., следвани от Германия и Република Корея. 

Производството на черни метали най-често се извършва на големи площадки с едновременния добив на чугун, стомана и прокат. Това осигурява по-малки разходи за производството. В света са форми големи металургични заводи с огромно производство на метали – обикновено над 3 млн.т. Такива са заводите във Фукушима и Мадцушима в Япония, Дюнкерк във Франция, Таранто в Италия, Кривой рог в Украйна, Новолипецк и Западен Сибир в Русия, Еймеден в Нидерландия, в Китай, САЩ, Германия и др.    

     Цветната металургия е подотрасъл на металургията, обединяващ предприятия и фирми специализирани в добив, обогатяване на руди на цветните метали, добив на цветни метали, сплави и различни видове профили. Тя е един от старите отрасли на промишлеността. Произвеждат се над 60 елемента, многобройни изделия, метални сплави, метален прах, соли и съединения на цветни, редки благородни  и редки метали. Основната използвана суровина са рудите. В почти всички от тях металното съдържание е много ниско, което прави този подотрасъл твърде суровиноемък и енергоемък. Например за производството на 1 т. мед или олово се преработват от 70 до 120 т. ру­ди. Териториалното разположение и развитие на производствата на цветната металургия зависи предимно от три фактора: суровинен, транспортен и енергиен. Почти като правило заводите за добив на алуминий териториално се разполагат в райони и страни с голямо производство на евтина електрическа енергия. Предприятията за леенето на тежките цветни метали обикновено са разположени близко до суровината за да избягнат големите транспортни разходи.

Производството на цветната металургия се структурира в зависимост от добивания цветен метал на множество обособени производства. Водещо място сред тях имат добивът на алуминий и мед.

Добивът на алуминий се осъществява на основата на руди, съдържащи съединения на алуминий, предимно боксити. Те се обогатяват и след това транспортират до металургичните предприятия. Производството е суровиноемко. От 2.5-3.5 т. боксити се добива 1 т. алуминиев окис. При топенето на рудния концентрат (алуминиев окис) се използва много електрическа енергия. За производството на 1 т. алуминий са необходими 1.9 т. концентрат и 15 хил. кВ/ч електричество. Алуминиевото  производство се развива бързо.

През 1900 г. в света само 6 страни добиват алуминий, през 1959 г. те са 17, а към началото на XXI век вече са над 50. Нарастването на производството на алуминий е следствие от развитието на промишлеността и особено на машиностроенето. Променят се центровете на добива на алуминий. През 1950 г. световен център с над 2/3 от производството е Северна Америка. На следващо място е Западна Европа, като двата района произвеждат почти цялото количество алуминий. След това започва процес на развитие на алуминиевата промишленост и в развиващите и най-вече в бързо развиващите се големи страни. От началото на XXI век водещо място вече има района на Азия и предимно Китай.

През 2013 г. в света е произведен 47.3 млн.т. първичен алуминий (от руди). Китай е произвел 21.5 млн.т. или 45.5% от световното производство, пет пъти повече от Русия и 10 пъти повече от САЩ. За последните 10 години (2002-2012 гг.) добивът на първичен алуминий в Китай нараства от 3.8 млн. т. на 20.3 млн.т. На второ място по добив през същата 2012 г. е Русия с 4.0 млн. т., следвана от Канада, САЩ, Австралия, Индия, Бразилия, Норвегия и Бахрейн. По групи страни най-голямо е производството на първичен алуминий в страните от БРИКС. През 2012 г. те са произвели 60.8% от световния добив на първичен алуминий. Бързо нараства производството на вторичен алуминий, т.е. добив от вторични суровини. В това производство водещи позиции имат Западна Европа и Северна Америка.  

В международната търговия с алуминий има значима група износители. Това са предимно Русия, Канада, Австралия, Бразилия, Норвегия, ОАЕ и др. В друга група са страните с голям внос на алуминий. Сред тях са развитите икономически страни като САЩ, Германия, Великобритания, Италия, Нидерландия, Белгия, Япония, Република Корея и Тайван.

В производството на алуминий има групиране на страните. Развитите и бързоразвиващите се страни имащи находища на боксити, добиват боксити, но и внасят големи обеми  руден алуминиев концентрат. В тази група попадат САЩ, Русия, Китай, Индия, Франция и др. Страните богати на боксити и сами развиват производство на първичен алуминий образуват втора самостоятелна група. В нея се включват страни като Австралия, Бразилия, Венецуела, Гана. Третата група страни са предимно с добив на боксити и обогатяването на рудата и в незначителна степен развито добив на алуминий. В тази група попадат страни като Гайна, Суринам, Ямайка, Гвинея, Сиера-Леоне и др. В четвъртата група са страните с голямо за мащабите им производство на електроенергия, но нямащи собствен добив на боксити и руден концентрат. На основана на евтина електроенергия от ВЕЦ Норвегия, Канада, Австрия, Нова Зеландия произвеждат първичен алуминий, за тази цел в ОАЕ, Бахрейн и ЮАР използват и ТЕЦ.  И последната група образуват страни, които не разполагат с находища и нямат добив на боксити, и които изцяло разчитат на внос на алуминий. Те обикновено развиват само прокатно алуминиево производство.   

Добивът на мед е в две разновидности – черна и рафинирана мед. В света се използват медни руди в повечето случай с много ниско метално съдържание – около 2%. Медната руда след флотацията се превръща в меден концентрат с много по-високо съдържание на метала (от 15 до 50%).  През втората половина на XX век и началото на XXI век добивът на мед бързо нараства. През 1950 г. е получен добив от 2.5 млн. т., през 1990 г. той е вече 8.96 млн.т и през 2012 г. добивът на рафинираната мед достига 20.3 млн. т. Променят се и центровете и страните и техният дял на добив на мед. През 1950 г. водещи са позициите на САЩ (1.26 млн.т.), Чили, СССР, Канада, Великобритания, Демократична република Конго (Д.Р.Конго). През 2012 г. водещ вече е Китай с 5.8 млн. т.. Следват Чили с 2.9 млн.т., Япония с 1.5 млн. т., САЩ, Русия, Замбия, Индия. От страните в Европейския съюз по-значим добив на мед имат Германия с 686 хил.т., Полша с 566 хил.т., Испания и Белгия. На международния пазар големи износители на мед са страните Чили, Перу, Канада, Австралия, Русия, Казахстан, Замбия и Д.Р.Конго. Сред най-големите вносители на мед са САЩ, Франция, Германия, Тайван, Република Корея и др.

Добивът на олово обикновено е свързан с този на цинк, понеже най-често рудите съдържат и двата метала. В края на XIX и началото на XX водеща роля в света в добива на олово има Испания. След това центърът на добива на олово се премества в Северна Америка на основата на новооткритите големи находища в САЩ, Канада и Мексико. През 1950 г. делът на Северна Америка е 46% от световния добив на олово. По страни водещи позиции имат САЩ (0.39 млн.т.), Мексико (0.24 млн.т.), Австралия (0.23 млн.т.), Канада (0.15 млн.т.) и др. След това делът на Северна Америка намалява до 27.5% през 1990 г.. През 2012 г.  добивът на рафинирано олово в света достига 10.1 млн.т. Водещо место имат страните: Китай (4.3 млн.т.), САЩ (1.2 млн.т.), Индия, Република Корея, Германия, Мексико и Великобритания.

  Добивът на цинк също нараства. През 1950 г. в света е добит 2.1 млн.т. цинк. Водещо място тогава има районът на Северна Америка с дял 51.1%. След това нараства добивът в редица страни от Азия, Латинска Америка и Африка. През 2012 г. водеща е ролята на Азия, а делът на Сверена Америка намалява. По страни водещи са позиции на Китай (4.8 млн.т), Република Корея (0.9 млн.т.), Индия (0.7 млн.т.), Канада, Япония, Испания и др. В международната търговия главните износители на цинк са страните Канада, Австралия, Република Корея. Главни вносители на този метал са САЩ, Германия, Тайван, Италия и други развити страни.

Добивът на калай има дълголетни традиции в човешката история. Но в съвременни условия намалява неговото търсене на международните пазари, а поради това намалява и производството. Добивът на калай е развит в страните с богати залежи като Китай, Перу, Индонезия, Боливия, Бразилия, Австралия, Малайзия. В съвременни условия Китай, Перу, Индонезия и Малайзия произвеждат на три четвърти от световния добив на калай.  

Добивът на никел е свързан с добива на два типа никелови руди – сулфатни и латеритни. Поради нарастването на използване на никела в черната и цветната металургия и в машиностроенето нарастват добива на руди и производството на метала никел. През 2012 г. в света добива на никел е 1.8 млн. т. Най-голям е добивът на никел в Китай – 519.2 хил.т. Следват Русия с 252.5 хил.т., Япония със 169.5 хил.т., Канада, Австралия, Норвегия, Бразилия и др.

Добивът на благородни метали обхваща добив на злато, сребро и платина. Златото и среброто се срещат и като самородни метали, но в повечето случаи те се добиват от руди с полиметално съдържание. Добив на злато имат множество държави и райони на света. През последните десетилетия настъпиха сериозни промени по страни. ЮАР в продължение на много години добиваше най-много злато в света. През 2012 г. на първо място в света е Китай с добив от 403.1 кг, следван от Австралия (252.2 кг), САЩ (235 кг), Русия (217.3 кг), Перу (161.5 кг) и ЮАР (154.2 кг). При добива на сребро в продължение на много години безспорен лидер е Мексико. През 2012 г. най-много сребро е добито в Мексико (5358 кг), Китай (3639 кг), Перу (3481), Австралия (1727 кг), Русия (1500 кг) и Боливия (1207 кг.)  

В света се добиват и множество други цветни метали, редки и разсеяни елементи. В повечето случаи това производство е съпътстващо на производството на мед, олово, цинк и калай, тъй като се използват предимно полиметални руди.

          Машиностроене. Това е структуроопределящ и технологично водещ стопански отрасъл. В него се включват стопанските дейности за производство на машини, апарати, съоръжения, оборудване, инструменти, но и някои метални изделия. Главната използвана суровина в производството са черни и цветни метали и различни видове техни сплави. Произвежда се много разнообразна продукция по габарити, предназначение, производствени методи, степен на сложност, стойност и т.н. Машиностроенето е стопански отрасъл, в който много бързо се обновява асортимента на произвежданите изделия. В него най-напред се внедряват новостите в науката и чрез него те се мултиплицират в останалите стопански отрасли. Повечето машиностроителни производства териториално са разположени в зависимост от влиянието на различни основни фактори: суровинен (предимно за тежкото машиностроене, корабостроене и др.); наличие на квалифицирана работна ръка (предимно за електротехническото, електронното, производството на обработващи машини и т.н.); наличие на пазари на продукцията и т.н. Поради по-слабата зависимост от суровинния и транспортния фактор повечето машиностроителни подотрасли и производства териториално са разположени в развитите страни почти повсеместно. Машиностроенето като стопански отрасъл възниква в Европа, но сега се развива в целия свят. До голяма степен степента на развитост на машиностроенето в дадена страна определя нейния стопански облик. То има сложна отраслова структура, в различните страни, разглеждана по различен начин.

             Транспортно машиностроене. Включва разнообразни производства като корабостроене, автомобилостроене, самолетосторене, ракетосторене, производство на мотоциклети, велосипеди, кранове, телфери и др.

            Корабосторенето е най-стария машиностроителен отрасъл. То осигурява производството на морски и речни кораби и други плавателни съдове. Произвеждат разнообразни по предназначение и размери кораби. Все по-голям е обемът на товарните кораби – танкери, рудовози, въглевози, контейнеровози и др. Най-голям дял има производството на морски товарни кораби. Корабостроенето започва усилено да се развива по време и особено след Великите географски отрития. Първоначално водеща роля имат Испания и Португалия, но след това корабостроенето се развива във Великобритания, Франция, Нидерландия, Германия, Норвегия, Швеция, Русия. През XIX век водеща роля в корабостроенето и корабоплаването има Великобритания. В началото и първата половина на XX век нараства обем на корабостроенето в САЩ и Япония. Към 1950 водещо място в производството на морски кораби имат Великобритания, САЩ, Япония, Швеция, Нидерландия, Франция. Към 1970 г. световен лидер в морското корабостроене става Япония. Към 2011 г. картината е много-различна. По пазарен дял водещо място има Република Корея (37.45%), следвана от Китай (33.7%), Япония (17.3%) и др. Център на световното корабостроене стана Източна Азия. От европейските страни с традиционно добро корабостроене се отличават Великобритания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Русия и др.

            Автомобилостроенето е водещо производство на транспортното машиностроене. Отличава се с бързо развитие поради масовото използване на автомобилите във всички сфери на стопанството и в бита на хората. Произвеждат се два типа автомобили – товарни и пътнически. Този отрасъл е тясно свързан с чрез доставката на материали с металургията, електронната и каучуковата промишленост. За съвременното производство на автомобили е много характерна интернационализацията на процеса. Една и съща марка автомобили може да се произвежда не само в една, а в множество страни. Чрез международното коопериране отделни възли, детайли и части се произвеждан в различни страни. Дори монтажните заводи могат да са в различни страни. Много характерен белег на масовото производство на автомобили е автоматизацията и роботизацията на производствения процес, особено при монтажната дейност. Това осигурява по-висока производителност на труда и по-голяма надеждност.

            Автомобилостроенето започва да се развива в края на XIX век след изобретяването на двигателя с вътрешно горене. Серийното производство започва в началото на XX век в САЩ. През първата половина на XX век водещи страни в производството на автомобили са най-развитите тогава държави като САЩ, Великобритания, Германия, Франция. През 1950 г. лидер в световното производство е САЩ с дял от 80% от произведените автомобили. След това започва бързо развитие на производството на автомобили в редица страни и делът на САЩ спада до 20% през 1990 г. През 1980 г. вече Япония е лидер в производството на автомобили. САЩ запазват водещата си роля в производството на товарни автомобили. Много голям е сривът в производството на автомобили във Великобритания.

            През 2012 г. по данни на OICA общо в света са произведени 84 141 хил. автомобила. По страни най-голямо е производството в Китай с 16 240 хил.бр.. Следват САЩ с 10 329 хил. бр. или 12.3%, Япония с 9 943 хил.бр. или 11.8%, Германия с 5 643 хил.бр. или 6.7%. Следват Република Корея, Индия, Бразилия, Мексико, Тайланд, Канада, Русия, Испания и Франция. Общо в страните от Европейския съюз са произведени 16 240 хил.бр. автомобили или 19.3% от световното производство. Повечето страни от ЕС произвеждат автомобили, макар и в малки количества. С най-значимо е производството в Германия, Франция, Испания. Сред най-известните фирми-производителки на автомобили в света са: „Форд“ и „Дженерал мотърс“ (САЩ), „Фолксваген“, „Мерцедес“ и „БМВ“ (Германия), „Пежо“ „Рено“ и „Ситроен“ (Франция), „Тойота“, „Хонда“ и „Нисан“ (Япония), „Киа моторс“ (Република Корея), „Фиат“ (Италия).

При международната търговия с леки автомобили има две ясно очертани тенденции. Първата е засиленият внос-износ между самите страни-производителки, което води до разнообразие на предлаганите на пазара марки автомобили. Напр. Франция през 2012 г. изнася автомобили на стойност за 20 млрд.долара, но внася за 30 млрд. долара. Подобна е практиката в Германия, САЩ и други страни. Само при Япония при много голям износ на автомобили има незначителен внос. Индия при нарастващо производство на автомобили има незначителен износ, както и внос на автомобили. Втората тенденция е развитието на вторичен пазар за употребявани автомобили.

Железопътното машиностроене е стар отрасъл на машиностроенето. То възниква и се развива първоначално в Европа. Произвеждат се локомотиви, вагони, мотриси за ж.п. транспорта и за метрото, трамваи и съоръжения, уреди и апарати със специфично използване в железопътния и трамвайния транспорт. То е развито предимно в страни с развита черна металургия, понеже е металоемко производство, и в страни с голяма територия, както и такива с гъста железопътна мрежа. Сред тях са Германия, Русия, Франция, САЩ. Особено развитие има производството на железопътното машиностроене на Германия, Франция и Япония за развитие на високоскоростните железници от типа Шинкасен (Япония), ТЖВ (Франция), Трансрапид (Германия и Китай).

Самолетостроене, ракетостроене и космическа техника. Това са високотехнологични отрасли, развити в страни с мощна икономика и научен потенциал. Особеност на тези производства, освен наукоемкостта и високите технологии, е и това, че продукцията им е в малки и дори незначителни количества. Териториално производствата се привързват към големи селища и селищни агломерации с научно-технически потенциал и високвалифицирана работна ръка. Самолетостроенето се развива в около 25 страни. Произвеждат се различни по предназначение видове самолети. Военни самолети произвеждат малко на брой страни, но лидери са САЩ и Русия.  Има и определена специализация. Пътнически авиолайнери произвеждат САЩ, Русия и Европейския съюз („Еърбъс“ в Тулуза). Малки пътнически и спортни самолети и части за самолети се произвеждат в редица страни като Китай, Бразилия, Индия, Аржентина, Чили, Чехия и др. Ракетостроенето се развива в редица държави. В повечето от тях се произвеждат различни малки военни ракети, противоградови ракети. Производството на балистични и особено на космически ракети е съсредоточено в малки страни – САЩ, Русия, Франция, а вече и Китай. Производството на космическа техника е съсредоточено в САЩ и Русия. В някои отделни страни се произвеждат отделни уреди, апарати и др., които се монтират на космическите ракети и спътници.

Производството на мотоциклети и велосипеди нараства, независимо от нарастването на броя на леките автомобили. Движението и пътуванията с мотоциклети велосипеди се е наложило в редица страни със своята гъвкавост и бързина на придвижването (за мотоциклетите) и физическа дееспособност и финансова икономичност (за велосипедите). В света има огромно количество движещи се мотоциклети и велосипеди. Произвеждат се различни видове марки. Най-търсените мотоциклети на световния пазар са японските,  над 40% от продажбите са на японски марки. Най-голямо е производството на мотоциклети в Китай (над 20 млн.годишно), Индия и т.н. Велосипедите са произвеждат в големи количества в множество азиатски и европейски страни.

Електротехническата и електронната промишленост имат все по-нарастващо влияние в живота на съвременните хора. Произвеждат се два типа електротехнически изделия. Първият тип е производството на изделия, използвани в други стопански отрасли като: генератори, трансформатори, електромери и др. за енергетиката; електроуреди за пробиване, заваряване, рязане, топене и др. механични дейности, използвани в различни отрасли и най-вече в строително-монтажните и ремонтните дейности, металообработването и др.; електрически пещи, хладилни съоръжения и др. за хранително-вкусовата промишленост и общественото хранене; електромотори за различни движещи механизми и т.н. Вторият тип е производството на по-малки и значително по-евтини електротехнически изделия, предназначени за хората като изделия: за осветление - лампи, ел. крушки, прожектори; за отопление и разхлаждане – ел. печки, вентилатори, климатици, хладилници и др.; за нагряване – бързовари, котлони, готварски печки, сешоари и др.. Особено място намира производството на електронни елементи, пригодени за вграждане в продукция и от двата типа; информационно-комуникационни уреди и системи, компютри и компютърни системи и др. Бързо развитие има производството за слухова и видео комуникация – телефони от различни системи и поколения, радиоапаратура и радиоапарати, телевизори и домашно кино, фотоапарати и камери и особено свързването на всички тях в различни комбинации в съвременни средства за комуникация.

Производството на електротехнически и електронни изделия през последните десетилетия на XX век и началото на XXI век териториално търпи съществени промени. Първоначално център е Западна Европа с бързо развитие на електротехническите изделия. След това центърът се премества към Северна Америка с развитието на електрониката и електронните изделия, въвеждането на нови технологии и нови изделия за производства. В периода 1950 – 1970 г. центърът на производството се премести в Източна Азия, където в Япония започна масовото производство на битовата електротехника, оптика и компютри. След това производството придоби масов характер и в Република Корея, Тайван, Хонконг, Сингапур, Малайзия. Сега главен производител на тези изделия вече е Китай. Европейските страни и САЩ останаха с развито производството на битова техника, особено Германия, Италия, Франция. САЩ запазва водещите си позиции в разработката и реализацията на нови технологии и създаването на нови изделия в сферата на електрониката.

Изделията на тежкото машиностроене и производството на металообработващите машини служат като средство за производство в самия отрасъл  машиностроене или пък на отделни самостоятелни машини. Тежкото машиностроене е по същество производството на комплексно оборудване за цели заводи, части от заводи, отделни участъци. То е развито предимно в страните с развита черна металургия и производството на висококачествени стомани – САЩ, Германия, Франция, Швеция, Япония. Производството на металообработващите машини се използва по-масово и в различни съчетания и технологии, според потребностите на потребителя.  Чрез металообработващите машини се обработва метала като му се придава определена форма и размери. Тези машини извършват различни механични операции като рязане, пробиване, изтегляне, пресоване (сплескване), щамповане, пресоване и др. Основните произвеждани машини са стругове, фрези, пробивни машини, ковашко-пресови машини и др. При производството на струговете главен център в света e Западна Европа. Това производство е много добре развито в Германия, Франция, Швейцария, Италия, Великобритания. Втори голям център на производството на стругове стана Източна Азия – Япония, Китай, Република Корея, Тайван. Трети център остана Северна Америка – предимно САЩ.

Селскостопанското машиностроене е металоемко производство. То силно зависи от развитието на селското стопанство и на пазара на селскостопански изделия. Поради това териториално центровете на селскостопанското машиностроене са районите с добив на черни метали и развито земеделие. Произвежданата селскостопанска техника е от два основни типа: едрогабаритна и малогабаритна. Специализацията се осъществява в зависимост от предназначението на произвежданата техника: машини за обработка на почвата; за засяване на културите; за прибиране на реколтата; за напояване, наторяване и борба с вредителите; пръскачки; техника за хранене на животните, за доене и т.н. Произвеждат се предимно трактори, редосеялки, комбайни и др. машини. Производството на селскостопанска техника е добре развито в САЩ, които произвеждат зърнокомбайни в района на Големите езера, кукурузокомбайни в долината на Мисисипи и Големите равнини, памукокомбайни в южните части на страната, множество трактори и друга техника. Независимо от спада в производството в Русия има голямо производство на трактори и зърнокомбайни. Развито производство на селскостопанска техника имат в Европа Германия и Франция, в Азия – Китай, в Африка – ЮАР.  

Другите подотрасли и производства на машиностроенето имат незначителен дял в общата произведена продукция в света и в международната търговия. Някои от тях като производството на инструменти са развити в силните икономически страни с развито машиностроене като Германия, Швеция, Белгия, Франция, Китай, САЩ и др. Сериозни промени има  производството на измерителни уреди и часовници. Произвеждат се два типа часовници – механични и електронни. Швейцария е главен производител на механичните часовници, а на електронните са Япония и Китай.  Металообработването обаче е почти повсеместно развито във всички части на света, понеже то не изисква особено висока квалификация от производителите, отличава с простата на изделието и масовост на използването. Това са предимно селскостопански и строителни сечива, водопроводни и други части и елементи и т.н.      

            Химическа промишленост. Това е стопански отрасъл, в който суровините се преработват чрез използване на химичен процес и се произвеждат различни изделия, които имат изкуствен или синтетичен характер. Това е твърде суровиноемък и наукоемък стопански отрасъл. Отличава се с използването на разнообразни суровини, техника и технология на производството. В химическата промишленост може от една суровина (нефт) да се произведат множество нови изделия или пък от множество суровини да се произведе едно изделие (напр. лекарство). В зависимост от използваната суровина и предназначението на продукцията в този отрасъл се обособяват различни подотрасли: тежка (основна) химия; органична химия; целулозно-хартиена; химико-фармацевтична; парфюмерийно-козметична; лаково-бояджийска; каучукова; битова химия. Териториалното местоположение и локализацията на производствата зависи от разнообразни фактори. Предимно под влияние на суровината се установява мястото на производство на тежката химия, която използва големи обеми от природни суровини. Производствата на изкуствени и синтетични влакна и целулоза се разполагат предимно в местата близко до голям водоизточник и евтина електроенергия, поради голямата консумация на вода и електричество. Предприятията на химико-фармацевтичната и на парфюмерийно-козметичната промишленост се разполагат предимно в местата с излишък или пък с наличие на евтина работна ръка или в районите на масово потребление.

            Тежка химическа промишленост. Включва производствата на соди, минерални торове, киселини – сярна, азотна и др., хлор, амоняк. 

         Производството на соди използва голям обем природни суровини като каменна сол, варовик и вода, както и хлор. Произвеждат се калцинирана сода, сода каустик, сода бикарбонат. Калцинарата сода се използва предимно в стъкларската, текстилната промишленост и в нефтопреработката. Сода каустик се използва предимно при производството на целулоза, миещи средства, изкуствени влакна  и бои. Сода бикарбонат се използва предимно в хранителната промишленост. Главни производители на сода каустик са САЩ и страните от Западна Европа. Производството на калцинирана сода е добре развито в Източна Азия, Източна Европа и в Русия.

   Производството на киселини има важно значение за множество стопански дейности и особено при производството на минерални торове, химични влакна, обработката на кожи, производството на акумулатори и др.. С най-голям дял е производството на сярна киселина. То може да самостоятелно или съпътстващо при добива на рафинирана мед. Главните суровини за нейното производство са самородната сяра, пирит и отпадните газове при цветната металургия. В последните години има лек спад в производството на сярна киселина. Главни производители са САЩ, Китай, Германия, Русия, Япония.

            Производствота на сяра използва незначителен обем минерали, съдържащи сяра – само около 5%. В съвременни условия около две трети от сярата се добива от отпадните продукти при рафинирането на нефт и природен газ, около 20% от използването на сулфидни руди и около 10% от пирит. Използва се предимно за производството на сярна киселина. През 2013 г. в света най-голям добив на сяра има в Китай (18 млн.т.), следван от САЩ (9 млн.т.), Русия (7.5 млн..т.), Канада (6.2 млн.т.), Япония (3.1 млн.т.) и Казахстан (3.0 млн.т.).

     Производството на амоняк  осигурява важна суровина за производството на минерални торове, полимери, азотна киселина, сода, като разтворител, в хладилното дело и в медицината. През 2013 г. главен производител в света на амоняк е Китай с 45.2 млн.т., следван от Индия (12.0 млн.т.), Русия (11.5 млн. т.), САЩ (8.7 млн.т.), Индонезия, Тринидад и Тобаго, Украйна, Канада.

            Производството на минерални торове е надежден фактор за получаване на по-голяма продукция в растениевъдството. Произвеждат се четири вида минерални торове: азотни, фосфорни, калиеви и комбинирани (сложни).

 Азотните торове се произвеждат предимно от амоняк – амониев сулфат, амониева селитра и карбамид. Главната суровина е амоняка и се използва природен газ. Териториално производството е разположено в районите на използване на азотните торове (селскостопанските райони) и в местата с добив на евтин природен газ (Саудитска Арабия, Катар, Иран, Египет).

Фосфорните торове се произвеждат чрез използването на два вида суровина - фосфорити и апатити. Предприятията са разположени или при суровината или в мястото на доставката и чрез евтин транспорт. Най-значимо е производството в страните от Азия и Северна Америка.

Калиевите торове се произвеждат от калиеви соли. С най-голямо производство са страните с богати находища на калиеви соли като Русия, Беларус, Германия и др..

По данните на ФАО през 2012 г. световното производство на минерални торове достига 208 млн.т. Най-голям обем производството има в Китай със 72.2 млн. т.  Следват САЩ с 22.88 млн.т или 11.0%, Индия с 15.91 млн.т. или 7.6%, Русия с 15.87 млн.т. или 7.6%, Канада, Беларус, Индонезия, Германия, Бразилия и др.

   Органична химическа промишленост. Този отрасъл включва производството на различни вещества чрез използване на естествени биологични суровини (нефт и природен газ) чрез сложно химично разграждане на веществото и производство на нови материали, които не съществуват в природни условия. Използва се химичен органичен синтез. При разграждането на нефта се получават множество и ценни за производството и за хората продукти като горива (бензини, дизелово гориво, газьол, мазут, керосин), пластмаси, химични синтетични влакна, синтетична кожа, синтетичен каучук и др. При разграждането на растителна маса и предимно дървесина се получават целулоза, хартия, картон и изкуствени влакна др.

Производството на горива и смазочни материали използва органични природни суровини като нефт и природен газ, които се преработват чрез сложни химични процеси и се създават нови, несъществуващи в природата вещества като бензини, дизелово гориво, газьол, мазут, биоетанол и смазочни материали.  След Втората световна война има бърз на преработката на нефт и производството на горива и други продукти. Първоначално мощности за преработка на нефт бяха изградени в развитите страни като САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, бившия Съветски съюз. През последните десетилетия голям напредък в производството на горива направиха редица страни добиващи нефт като Саудитска Арабия (заводите Янбу и Ел Джубайт), Нигерия (порт Харкорт), Венецуела, Мексико и др., като и  бързоразвиващи се страни като Китай, Индия, Бразилия.     

            Производството на технически спирт и биоетанол осигурява гориво, допълнение към горивата, суровина за различни отрасли на промишлеността, материали за медицината и т.н. Използват се биологични и биохимични процеси на производство и се произвежда технически спирт. Обикновено производството на етиловия спирт отнасят към хранителната промишленост, но спирт се произвежда и от нехранителни вещества.  Техническият спирт се получава от въглеводороди, предимно от нефт. Хидролизният спирт се произвежда чрез разграждане на дървесина чрез хидролиза на целулозата и след това ферментация. Синтетичният спирт се получава чрез хидратация на етилен.

Биоетанолът е обикновен етанол, получаван от растителни суровини и използван като гориво. Като суровини се използват пшеница, ръж, овес, ечемик, слънчоглед, царевица, картофи, грозде, ябълки, сливи, череши, меласа след извличането на захарите от захарното цвекло, захарна тръстика и др. чрез процеса ферментация. Биоетанолът се използва като добавка към горивото за двигателите с вътрешно горене при използването на различни норми в отделните държави. Най-голямо производство на биоетанол в света има САЩ (предимно от царевица) и в Бразилия (предимно от захарна тръстика).

Прозводството на полимери обхваща добива на продукти чрез химичните методи на полимеризация и поликондензация. Като суровина се използват природни органични вещества, съдържащи въглеводороди (нефт, природен газ, въглища). Чрез органичния синтез се получават синтетичните продукти етилен, пропилен, бензол и др., а от тях се изработват полупродукти като стирол, винилхлорид, фенол и др. на тяхна основа се произвеждат синтетични смоли (суровина за получаване на синтетични влакна), пластмаси (вещества, които при нагряване и под налягане получават определена форма), химични влакна (изкуствени от целулоза и синтетични), синтетична кожа, синтетичен каучук, лепила и багрила.

Химичният синтез на органичните вещества позволява от тях да се произвеждат твърде разнообразни нови продукти. Производството на полимери се налага в световното стопанство през втората половина на XX век първоначално в Япония и САЩ, а след това и в Република Корея, бившия Съветски съюз и др. В началото на XXI век все повече страни в света произвеждат полимерни материали. При производството на синтетични смоли и пластмаси  водещи позиции в света имат САЩ и страните от Източна Азия (Япония, Китай, Република Корея, Тайван). На основата на произвежданите пластмаси се развива огромно производство на разнообразни пластмасови изделия от повечето отрасли на производството и за бита. В страните от Европейския съюз водещи позиции в производството на пластмаси заемат Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия и Белгия, т.е. икономически най-развитите държави. При производството на химични влакна доминира това на синтетичните влакна. Най-значимо е това производство в страните от Източна Азия (Китай, Тайван, Япония, Република Корея), Северна Америка (САЩ и Канада) и Южна и Югоизточна Азия (Индия, Индонезия, Тайланд и др.). Сред европейските страни това производство е сравнително добре развито в Германия. В Русия след 1991 г. има огромен спад на производството на химични влакна. Производството на синтетичен каучук е развито предимно в страните, произвеждащи автомобили – САЩ, Япония, Германия, Китай, Франция, Русия, Република Корея. В международната търговия с органични химични съединения през 2012 г. имат много страни. При износа водещи са позициите на САЩ и Китай и страните от Европейския съюз, предимно Белгия, Нидерландия, Германия и Ирландия. Голям износ осъществяват и страните от Източна Азия – Китай, Япония, Република Корея и Тайван. При вноса водеща е позицията на почти същите страни, като Китай изпреварва САЩ. Много голям дял в износа на пластмасови изделия имат Китай и САЩ, както и страните от ЕС.

Целулозно-хартиена промишленост. Това е стопански отрасъл, в който се осъществява химична преработка предимно на дървесина и растителни вещества в целулоза и хартия. За качествено производство се използва предимно иглолистна дървесина. Поради това този отрасъл е силно развит в страните с иглолистни гори и добив на иглолистна дървесина и наличие на вода. През последните години при производството на хартия все повече се използва вторичната преработка на хартия,  както и използването на текстилни отпадъци. В по-ограничени количества се използват още слама, лен, коноп, тръстика. Производството е много суровиноемко. Например, за производството на един тон целулоза се преработват 5 м³ дървесина. Основните произвеждани продукти са целулоза и хартия. Но от целулозата се произвеждат и изкуствени влакна, спирт, разтворители, дъбилни екстракти, фуражни дрожди. Сред страните с най-голямо производство на целулоза, хартия и картон са в Северна Америка САЩ и Канада, В Европа – Русия, Швеция, Финландия, Германия, Франция. През последните десетина години има забележим процес на намаляване на производството на хартия в САЩ и Канада, бързо увеличаване в Китай и Индия, увеличаване в Русия и задържане на производството в европейските страни. При химична преработка на дървесина се получават и специфични лесохимични продукти като борова смола, колофон, терпентин, балсами и др. вещества. Това специфично производство е най-силно развито в САЩ, Канада, Япония, Русия и Финландия.  

Химико-фармацевтична промишленост. Това е стопански отрасъл, който в незначителна степен се влияе от пазарната ситуация. Употребата на лекарства и лекарствени средства нараства поради увеличаване на боря на населението в света и нарастване на ролята на медицината за здравето на хората. За производството на лекарствените препарати се използват разнообразни суровини – растителни, животински, минерални. Производственият процес се отличава с голяма наукоемкост и потребност от огромна научно-изследователска работа преди да бъдат внедрени лекарствените препарати. Този отрасъл обхваща множество фармацевтични форми, но огромният дял от лекарствената продукция се произвежда и продава от крупните ТНК като „Байер“, „Мерк“, „Джонсън и Джонсън“, „Роше“, „Новатис“ и др. Повечето от страните с голямо производство имат засилен износ и заселен внос на лекарствени препарати. С най-голям дял в износа през 2012 г. са Германия, Швейцария, Белгия, САЩ, Великобритания. С най-голям внос са САЩ, Германия, Белгия Франция, Великобритания, Япония.

Парфюмерийно-козметична промишленост. Този подотрасъл на химическата промишленост произвежда тоалетни, козметични и парфюмерийни изделия. Използват се предимно растителни и животински суровини, но и някои минерални съставки. Произвеждат се предмети, които пряко обслужват човека като тоалетни сапуни, пасти за зъби, кремове, пудри, бои за коси, червила, одеколони, шампоани и т.н. Това производство е много силно развито предимно в европейските страни – Франция, Германия, Италия, Великобритания, Испания, Полша, Белгия и др. Тези страни са и с голям износ на парфюмерийно-козметична продукция. Сред вносителите са почти същите страни, но се включват и Япония и Канада. Към този подотрасъл може да се отнесе и производството на миещи средства и битова химия. Произвеждат се прах за пране, избелващи препарати, миещи препарати за посуда, за стъкла, за дезифенкция, ароматизатори за въздуха и т.н. Това специфично химично производство бързо се разви в края на XX и началото на XXI век. Основни производители са страните от Европейския съюз и САЩ.

Лаково-бояджийска промишленост. Произвежда различни бои, лакове, латекс, мастила, пигменти и др., използвани в строителството, ремонта и поддържането на сградите и жилищния фонд, в текстилната и други промишлености. По произход на суровината могат да бъдат естествени и синтетични бои и лакове. Синтетичните бои се произвеждат чрез сложен химичен синтез предимно при нефтопреработката. Отличават се с разнообразие на асортимента чрез смесване на цветовете. Произведените при нефтопреработката оцветители се подготвят за крайно използване чрез добавки – прахове, масла, разтворители и т.н. и създаване на търговските форми. Оцветителите широко се използват при боядисването на пластмаси, синтетични и естествени влакна, коси, гуми, платове, кожи, в медицинските изследвания и диагностиката  и др.

Лаковете са разтвори на смоли, които се нанасят на повърхности, бързо засъхват върху тях е ги предпазват от външни физико-химични въздействия. Произвеждат се строителни, автомобилни и други лакове. В зависимост от разредителя, лаковете са спиртни, терпентинови, маслени, битумни. С голямо производство и голям обем на износа на лакове и бои през 2012 г. са Германия, САЩ, Китай, Япония, Нидерландия, Белгия, Великобритания и др. страни.

Каучукова промишленост. Използва като суровина естествен и предимно синтетичен каучук и редица други естествени и синтетични гуми. Произвеждат се най-вече гуми (автомобилни, мотоциклетни, тракторни и велосипедни), гумени транспортни ленти, маркучи, гумирани тъкани, гумени обувни изделия, водозащитни облекла, уплътнители и др. Производството е почти повсеместно развито. С най-голямо концентрация на производството е континентът Азия, както и страните производителки на автомобили. В Европа с най-значима известност е производството във Франция и Германия.

В условията на недостиг на природни ресурси, развитието на химическата промишленост позволява заместването им от химични предимно синтетични продукти. Освен това химическата промишленост позволява много пълноценно използване на естествените суровини и създаване на безотпадни производствени технологии. Главният проблем е замърсяването на въздуха и водите от отпадните продукти на химичното производство.   

Производство на строителни материали. Това е стопански отрасъл, който използва предимно минерални нерудни суровини като пясък, чакъл, глина, каолин, скали (варовик, доломит, трас, мрамор, гранит, травертин, гипс, пясъчник, кварцит и т.н) и много други. Произвеждат се различни строителни конструктивни материали като тухли, керемиди, капаци, облицовки и др. полуфабрикати (строителни смеси), изделия от стъкло, фаянс, порцелан, гипс и глина, циментови изделия, ефективни строителни материали (перлит, керамзит, минерална вата, хидроизолационни битуми и др.), железобетонни конструкции и т.н. Това е суровиноемък отрасъл и поради това преобладаващата част от производството е териториално разположено в местата на добив на суровината.

Главно място в съвременни условия в производството на строителни материали има цимента. През 1950 г. в световното производство на цимент сред първите 10 страни бяха само високоразвитите и развити държави от Европа, САЩ и Япония. След това бурно се разви производството на цимент в развиващите се страни. През 2012 г. лидер в това производство е Китай, който е произвел 2.2 млрд.т. цимент. Следват Индия с 239 млн. т. или 6.3%, САЩ с 74.2 млн. т. или 2.0%, Иран, Бразилия, Турция, Русия и Виетнам.

Дърводобивна и дървообработваща промишленост. Това е стопански отрасъл, който използва дървесината. Естествените гори и горскостопанската дейност осигуряват необходимия ресурс от дървесина. Това е възобновим ресурс и поради това горскостопанската дейност е в първичния стопански сектор. Добивът на дървесина също може да бъде отнесен към първичния, но по-често го отнасят към вторичния, понеже при него не са само се отрязват (отсичат) дърветата, но и се извършват определени стопански дейности по първична обработка – очистване на клоните, очистване на кората, нарязване в определени размери на дървените трупи и извозване.

Суровинната база (горите) са твърде неравномерно разпределени по повърхността на Земята. Това предопределя и териториалното разположение на дърводобива. Ресурсите са разположени основно в два географски пояса: в умерения в зоните на иглолистните и широколистните гори на Северното полукълбо (Русия, Канада, САЩ, Швеция, Финландия, Великобритания, Германия и др.) и екваториалния и тропичния (Бразилия, Перу, Колумбия, Филипините, Индонезия и др.). През 2012 г. общо в света е добита 3526 млн. м³ дървесина. От нея с промишлено предназначение е 1 651 млн. м³ или по-малко от половината. Най-значим дял в добитата дървесина с промишлено предназначение през 2012 г. са САЩ с 320.7 млн. м³. Следват Канада (151.2 млн. м³), Бразилия (146.8 млн. м³), Китай (142.6 млн. м³) и Русия (120.4 млн. м³). По географски райони най-голям е добивът в Северна Америка, следвана от Европа – Швеция, Германия, Финландия, Полша, Франция и други страни.

Дървообработващата промишленост използва дървесината и от нея произвежда строителен материал – греди, дъски, подпори, летви, траверси, крепежен материал за мините, материали за мебелната промишленост, за производството на паркет, дървен амбалаж и др. В нея се обособяват дъскорезно, паркетно производство, изготвяне на дървесно-влакнести плочи и др. Дървообработващите производства териториално се локализират в местата близко до дърводобива, в пристанищата, разположени в устията на реките, по които се сплавя дървения материал или в които се доставя от други страни дървесина.

Най-значимо производство на обработен (фасониран) дървен материал има в САЩ (66.4 млн. м³), Китай (55.7 млн. м³), Канада (40.7 млн. м³), Русия (26.7 млн. м³), Бразилия (25.3 млн. м³) и Германия (21.0 млн. м²). В производството на дървесни плочи и шперплат водеща роля в света имат развитите и бързо развиващите се икономически държави. При шперплата Китай произвежда 56.0 млн. м³ следван от САЩ с 12.89 млн. м³ или 1.4%. Следват Малайзия, Индонезия, Русия, Индия, Бразилия и др. При производството на дървесно-влакнести плочи водещи през 2012 г. са Китай, Сащ, Германия, Бразилия и др. страни.

Мебелното производство е почти повсеместно развито. Произвеждат се разнообразни по стил, форма и предназначение мебели. През последните десетилетия все повече в мебелното производство се използват синтетични материали, предимно пластмаси, текстил предимно от синтетични влакна, синтетична кожа. Това производство е по-обемно, с по-висока цена и по-трудоемко. Развива се предимно в потребителските центрове, тъй като е нерационален превоза на далечни разстояние. Голямо обем производство на мебели и голям износ през 2012 г. имат Китай с износ за 56.7 млрд долара или 44% от световния мебелен износ. С много по-малък дял следват Германия, Италия, САЩ и Полша

3.4.         Лека промишленост

Леката промишленост обединява промишлени отрасли и производства, които произвеждат предимно предмети за потребление – за хранене и за обслужване на хората – облекла, обувки, платове и т.н. Тя условно се разделя на два самостоятелни отрасъла: лека (производството на предмети за употреба човека) и хранително-вкусова (производството на храни и напитки за хората). 

          3.4.1.Лека промишленост

            В производството на предмети за ползване от човека се обособяват следните подотрасли: текстилна; трикотажна; килимарска; шивашка; кожаро-кожухарска и обувна промишленост.

            Текстилна промишленост. Това е най-старият и един от основните отрасли на  леката промишленост. Тя възниква  в епохата на промишления преврат, когато се откриват механичното вретено и тъкачния стан, които започват да се използват масово в Англия, а след това в другите европейски страни като Германия, Франция, Белгия и т.н. В миналото тя работи само с естествени влакна. От средата на XX век започват да се използват изкуствени и най-вече синтетични влакна.  През 1950 г. 85% от влакната са естествени срещу 15% химични. В началото на XXI век съотношението е вече друго – 40% за естествените и 60% за химичните влакна. Освен влакна тя употребява и избелващи и боядисващи химични вещества и много вода. Използват се влакна от памук, вълна, лен, коноп, коприна, юта, сизал и подобни на тях химични влакна. В текстилната промишленост има ясно изразено ешалонизиране на производствения процес: подготовка (почистване, пране, развлачване и др. дейности); предене на подготвените влакна получаване на съответният тип прежда; тъкане и производство на съответния тип плат; избелване, боядисване и щамповане на готовите платове. Произвеждат се предимно платове, но и други тъкани материали. Готовата продукция от прежди се използва като суровина за трикотажната промишленост и като конци за шивашката промишленост. Платове се използват предимно за ушиване на облекла (шивашка промишленост), тапицерии в мебелната, машиностроителната промишленост, постелки (чаршафи, калъфки, заведи, пердета и т.н) за хотели, общежития, казарми и т.н. В зависимост използваната суровина в текстилната промишленост се обособяват самостоятелни отрасли като памукотекстилна; вълненотекстилна; ленено-конопена; копринена; ютена и килимарска промишленост.

            Памукотекстилната промишленост има най-голям дял в текстилното производство. Произвежда памучни и памучен тип прежди и платове, както и шевни конци и вата. Териториалното и разположение е под влиянието на множество фактори: суровинен, пазарен, работна ръка, транспорт и т.н. Особено силно е влиянието на свободната женска работна ръка. В миналото е била силно развита в Англия и европейските страни на основата на внос на памук от колониалните владения.  След това в страните, които отглеждат много памук като Китай (в Шанхай, Пекин, Нанкин, Тянцзин), в Индия (в Калкута, Бомбай, Мадрас и др.), в САЩ (Ню Йорк, Бостън, Филаделфия и др.), Египет, Бразилия, Турция и др. В съвременни условия по-голямо производство на памучни прежди и платове има в Източна и Югоизточна Азия и в Латинска Америка. Постепенно намалява производството и делът от него на страните в Западна Европа и Северна Америка. Абсолютно най-голямо е производството в Китай.      

            Вълненотекстилната промишленост възниква във Фландрия (Франция и Белгия) и след това започва развитието и в Англия. Използва се предимно овчата вълна. Произвеждат се вълнени и вълнен тип прежди и вълнени платове. Развива се предимно в районите с по-хладен климат. И в съвременни условия вълненотекстилната промишленост е добре развита в Европа:  във Франция с центрове Фландрия, Елзас, Лотарингия и Нормандия; във Великобритания; Италия и др. Голям център на вълненотекстилна промишленост е САЩ в щатите Нова Англия, Луизина, Алабама и Джорджия. В Япония главните центрове са Осака, Кобе и Киото.

            Коприненотекстилната промишленост възниква в Китай и в продължение на хилядолетия той е единствен производител. През средните векове пренасят копринената буба в Европа и след това започва развитието и на стария континент. Производството се развива в райони на отглеждане на копринената буба, т.е. в районите, в които вирее черницата. Все повече нараства използването на изкуствените и синтетичните коприни и произвеждането на синтетични копринени платове.  И в съвременни условия главен производител на коприна е Китай – около 70% от световното производство. Главни центрове на производството на копринени прежди и платове са Шанхай, Нанкин и Пекин. Голямо производство на копринени платове има в Индия в градовете Бомбай, Мадрас, Делхи. В Европа известни центрове на производството на коприни са Лион и Сент Етиен във Франция и Милано в Италия.  

            Ленено-конопената промишленост има малък дял в световното производство на текстил. Ленените прежди  и тъкани се произвеждат предимно в страните с по-хладен и влажен климат, т.е. в тези, в които се отглежда лен. Това са Русия, Беларус, Полша, Германия, Дания, Франция, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Литва, Латвия, Естония, както и в Канада в Северна Америка. Конопените прежди и тъкани се произвеждат предимно в страните с топъл климат в Азия и Южна Европа. Сред тях са Индия, Филипините и др., а в Европа предимно в Италия и Франция.

            Ютената промишленост използва като суровина ютата с нейното по-здравото от лененото и конопеното влакно. Произвеждат се платове от юта, амбалажни материали и др. Това производство е развито в страните с мусонен климат, в които се отглежда растението юта и предимно в Южна и Югоизточна Азия. Сред най-големите центрове са градовете Калкута (сега Колката) и Мадрас в Индия и Дака в Бангладеш.

            Килимарската промишленост често се разглежда и като самостоятелен отрасъл. Но в последните години с все по-мащабното използване на тъкачни машини в производството на килими, то все повече придобива характер на производство на текстилната промишленост. Произвеждат се ръчно-тъкани килими, които имат по-висока цена на международните пазари  и машинно-тъкани килими. Ръчното производство е много характерно за Индия, Иран, Турция, Афганистан, страните от Централна Азия. Машинно-тъканите килими са много по-характерни за САЩ, Великобритания, Белгия и др. страни.  

            За текстилната промишленост е характерен засиленият международен обмен на платове и прежди. Най-голям производител на текстилни изделия в света е Китай. През 2012 г. износът на текстилна продукция от тази страна е за 44.4 млрд.долара. на второ място е Република Корея с 7.5 млрд.долара.

Трикотажна промишленост. Този отрасъл използва прежди от текстилната и от тях изработва чрез машинно плетене платове, готови облекла, дамски и мъжки чорапи и др. Той е тясно свързан с текстилната промишленост, от която получава основната си суровина – преждите (синтетични, памучни, вълнени и копринени). Около една трета от произвежданите прежди от текстилната промишленост се потребяват от трикотажната. Отличава се от текстилната по това, че се работи с една нишка, от която чрез примки се създава плат, а при текстилната има две преплитащи се нишки. Все повече при производството на трико се използват химични и смесени (от естествени и от химични влакна) по вид нишки. Използват се специални плетачни машини. В съвременни условия те са с програмни устройства и осигуряват автоматизация на производствения процес, което позволява постигането на по-високо качество и по-голяма производителност. Този отрасъл се отличава с бърза възвръщаемост на вложените средства за производството. Териториално трикотажното производство се развива в районите със свободна женска работна ръка, с високо равнище на безработица и в големите потребителски центрове. В този отрасъл има обособени самостоятелни производства според вида на готовото изделие: производство на трикотажни платове; трикотажно бельо; връхно дамско, мъжко и детско облекло; производство на дамски и мъжки чорапи; производство на хавлии и хавлиени изделия. Първоначално трикотажната промишленост възниква и се развива в най-силните икономики в Западна Европа и Северна Америка, предимно в САЩ, Франция, Италия и др. страни. В близкото минало бе силно развито трикотажното производство в Централна Азия (Бухара, Хива и Самарканд). В последните десетилетия и години много се увеличи производството в страните от Източна Азия. Поради ниските му цени то води до съкращаване на производството в редица европейски страни.

Шивашка промишленост. Този отрасъл произвежда готови облекла с различно предназначение. Използва платове, произведени предимно от текстилната и в незначителна степен от трикотажната промишленост. Това е отрасъл с бърза обновяемост на продукцията, понеже силно зависи от модните тенденции. В същото време се отличава и с бърза възвръщаемост на вложените капитали, с използването на голям брой женска работна ръка. Териториалното разположение на производството почти не се влияе от суровинния фактор,  а зависи предимно от наличието на свободна женска работна ръка и от потреблението. В него са обособени самостоятелни производства на: бебешко и детско облекло; дамски; мъжки; работни; униформени; спортни и други видове облекла. Световни центрове на модните облекла са Париж, Милано, Ню Йорк и Лондон. Голямо производство на масови облекла има в Китай, Република Корея, Тайван, Индия, Индонезия, Турция и Виетнам. Сред развитите държави най-значимо развитие шивашката промишленост има в САЩ, Италия, Германия, Франция, Великобритания и Япония. През 2012 г. огромен износ на облекла има от страна на Китай – за 44.5 млрд долара при 7.35 млрд. долара за Република Корея, заемащо второто място.

Кожаро-кожухарска и обувна промишленост. В този отрасъл са включени три самостоятелни, но взаимносвързани подотрасли: кожарска (обработка на кожите), кожухарска (производство на облекла от кожа); обувна и кожено-галантерийна (производство на чанти, куфари, портфейли и различни кожени изделия). Използват се естествени и синтетични кожи, пластмаса и текстил. Все повече намалява използването на естествените кожи.

Кожарската промишленост териториално е разположена предимно в районите на добив на кожите т.е. в районите с развито животновъдство. Обработват се предимно овчи и телешки и по-малко свински, кози и др. кожи, както и дивечови кожи. С внедряването на синтетичната кожа и пластмасите намаля ролята и мястото на кожарската промишленост. Тя е силно развита в Аржентина, Бразилия, Австралия, Китай, Нова Зеландия, САЩ, Афганистан и страните от Централна Азия.

Кожухарската промишленост е тясно свързана и е продължение на кожарската. Произвеждат се най-различни видове кожени облекла чрез използване на различни видове кожи. През последните десетилетия бързо нараства използването на синтетичните кожи за производство на облекла. Особено място в този отрасъл заема производството на скъпи облекла от кожите на ценни диви животни като норка, белка, визон, собол, бобър, видра, сребърна лисица, хермелин, нутрия и т.н. Това производство се основава на лов на диви животни или на отглеждане на диви животни в специални ферми. Този отрасъл е развит предимно в Русия, САЩ, Канада, Швеция.

 Обувната промишленост е развита в множество страни. Нараства производството на обувки с включени в него синтетични материали – кожа, пластмаса.

Произвеждат се различни типове и видове обувки и обувни изделия – чехли, сандали, джапанки, мокасини, боти, сабо, ботуши, кецове, маратонки и др.. Отделно място заемат гумените обувни изделия – цървули, галоши, ботуши, гуменки, които най-често се произвеждат от каучуковата промишленост. Производството на обувки и обувни изделия е традиционно добре развито в Западна Европа (Италия, Франция, Чехия, Испания, Гърция) и Северна Америка (САЩ). През последните десетилетия има много голям спад на производството на обувки в страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз. Много бързо нараства производство на обувки и обувни изделия в страните от Източна Азия, Индия и други развиващи се страни. С голямо производство на обувки и голям износ в долари през 2012 г. се отличават Китай (46.8 млрд.), Италия (10.8 млрд.), Виетнам (7.5 млрд.), Хонконг (5.2 млрд), Германия (4.6), Белгия (4.3 млрд.) и Индонезия (3.5 млрд).  

3.4.2.  Хранително-вкусова промишленост

Хранително-вкусовата промишленост е стопански отрасъл с огромно значение за изхранването на населението на света. Използват се предимно естествени растителни и животински суровини и незначително количество химични продукти, предназначени за консервиране, стабилизиране или подпомагане на производството. Произвеждат се готови и полуготови продукти, храни и напитки. Териториално производството се разполага под влиянието на предимно на три фактора: суровинен за нетранспортабелните и обемни суровини,  потребителски за бързоразвалящите се изделия и транспортен предимно за пивото и безалкохолните напитки. Хранително-вкусовата промишленост е стар отрасъл възникнал и развил се в Европа. След това производствата се развиват и в останалите континенти и райони на света. За структурата на този отрасъл е характерно наличието на множество подотрасли и производства, както и наличието изключително разнообразен асортимент на произвежданите храни и напитки.

 Подотраслите, използващи животински суровини, произвеждат по-скъпа продукция и имат по-голям обем произведена продукция в стойностно изражение. Използват се основни суровини като месо, мляко, яйца. Месопреработващата промишленост в стойностно изражение има най-голям дял сред отраслите на хранително-вкусовата промишленост. Продукцията е два типа: за прясна консумация – охладено месо, мляко, яйца; полуготови и готови хранителни продукти и ястия. Произвеждат се охладено и замразено месо, малотрайни и трайни колбаси, месни консерви и др. Асортиментът на произвежданите хранителни продукти е разнообразен и зависи както от пазарните механизми, така и от народностните традиции, обичаи и религиозни вярвания. Например, в мюсюлманските страни не се консумира продукти, произведени от свинско месо. До средата на XX лидираща позиция в производството на месо и месни изделия имат развитите страни, страните с голям брой население и страните с по-силно развито животновъдство – САЩ, Съветския съюз, Франция, Германия, Бразилия, Аржентина, Индия, Китай и т.н. След това постепенно започва да се развива месопреработващата промишленост и в развиващите се страни. Общо в света се очертава тенденция на намаляване на дела на потреблението на свинско месо и неговата замяна с птиче месо.

През 2013 г. във водещите 50 страни в света е произведено 303.2 млн. т. месо. В неговата структура преобладава производството на свинско месо (109.1 млн.т.), следвано от птичето месо (105.6 млн.т.) и говеждото (63.3 млн. т.). По-малък дял имат овчето, козето и другите видове меса. Лидираща позиция има производството на месо в Китай – 79.4 млн.т.. Следват САЩ – 42.5 млн.т., Бразилия – 24.9 млн.т., Германия – 8.2 млн.т., Русия – 8.1 млн. т. При производството на свинско месо водещи са страните Китай (49.0 млн.т., почти половината световен добив) и САЩ (10.6 млн.т.). При производството на птиче месо водещи са САЩ (19.8 млн.т.), Китай (18.2 млн.т.), Бразилия (12.0млн.т.), Русия (3.3 млн.т.). При добива на говеждо месо водеща е позицията на САЩ с 11.8 млн. т.., а при овчето месо - Китай (4.0 млн.т).

Млекопреработващата промишленост е повсеместно развита в света. Добиват се прясно (охладено и стабилизирано) мляко и различни видове млечни изделия – масла, сирена, извара и т.н. Производството на сирена е много добре развито в икономически най-развитите страни. През 2012 г. в САЩ са произведени 5.3 млн.т. сирена, в Германия 2.1 млн.т., във Франция 1.9 млн.т., в Нидерландия 0.7 млн.т. В тези страни освен, че има най-голямо производство има и най-разнообразен асортимент на сирена. При производство на животински мазнини лидираща е позицията на Индия с 3.5 млн.т., следвана от САЩ с 0.8 млн.т. В стойностно изражение най-голям износ на млечни продукти имат Германия, Нова Зеландия, Нидерландия, Франция, САЩ и др. страни.

  Риболовът, добивът на морски хранителни продукти и рибопреработката заемат важно място в поддържане на хранителния баланс на населението. През 2012г. общо в света продължава да се увеличава това производството. Общо уловът на риба и добивът на морски продукти е най-силно развит в страните Китай (70.4 млн.т.), Индонезия (15.4 млн. т.), Индия (9.1 млн.т) и Виетнам (5.9 млн.т.). Само за уловът на риба към тези страни трябва да се добавят още и Мианмар, Русия и Перу.   

          Подотраслите, използващи растителни суровини, произвеждат основните храни за населението. Структурирани са на голямо множество производства. Използват се предимно зърно (пшеница, ръж, лимец, просо, ориз, царевица); плодове; зеленчуци, маслодайни култури, тютюн и др., произвеждани от селското стопанство. Произвежда се много разнообразна продукция по асортимент.    

Мелничарската и хлебната промишленост е силно развита в европейските страни, в Северна Америка, Австралия и част от страните от Африка и Азия. Произвеждат се различни видове брашно, хляб, хлебни и тестени изделия, както и отпадни продукти, които се използват като фураж в животновъдството – отсевки, трици и др. Големите мелници за производството на брашно са в големите потребителски центрове, тъй като икономически е по-изгоден превозът на зърното. Големи мелници има и в големите зърнопроизводителни райони на света, но в повечето случай продукцията е предназначена предимно за износ. Големи мелничарски райони са оформени в Южна Америка в района на Лаплатската низина, в САЩ в района на Големите езера и долината на р. Мисисипи, в Североизточен Китай, Франция и др. 

            Растително-маслената промишленост използва технологии за извличане на растителните мазнини от различни суровини. Произвеждат се различни видове хранителни масла: слънчогледово (олио), соево, палмово, маслиново (зехтин), фъстъчено, кокосово и др., както и етерични масла. Предприятията като правило териториално са разположени в суровинните райони. В света, в зависимост от климатичните условия и традициите, е развит добивът на различни видове масла и е постигната определена специализация на производството. Районът на Средиземноморието (Южна Европа, Северна Африка и Предна Азия) е специализирал в добива на зехтин. Палмовото масло се добива предимно в Югоизточна Азия, Екваториална и Западна Африка. Соево масло в големи количества се произвежда в САЩ, Индия и Бразилия. Кокосовото масло се произвежда предимно в Югоизточна Азия (Индонезия, Филипини, Мианмар) и в Океания. Слънчогледовото масло се добива предимно в страни с умерен климат и плодородни почви, отглеждащи на големи площи слънчоглед. Такива са редица европейски страни като Франция, Унгария, Румъния, Украйна, България, Русия. Фъстъченото масло се произвежда в големите страни Китай, Индия, САЩ, но и в редица развиващи се африкански страни като Нигерия, Сенегал, Гана, Судан и др. Какаовото масло се добива в редица африкански страни от района на Гвинейския залив и някои от латиноамериканските страни. Растителните масла се използват като хранителни в бита на населението, но и като суровина за хранително-вкусовата промишленост.

В света нараства добивът на растителни хранителни масла. През 2012 г. водеща роля в това производство имат развиващите се страни. В света се произвеждат и най-различни етерични масла – ментово, лавандулово, розово, и т.н., но производството е в незначителни обеми. Сред първите 10 страни в света има само две от най-силно развитите страни. На челно място е Индонезия с 28.0 млн. т, следвана от Малайзия с 21.2 млн. т., Китай с 20.0 млн.т., САЩ с 11.4 млн.т., Аржентина с 8.0 млн.т., Бразилия 7.9 млн.т. и др.       

            Захарната промишленост използва предимно две основни суровини – захарна тръстика и захарно цвекло. От тях се извлича захар, която след това се пречиства и използва пряко като хранителен продукт или като суровина за други производства. Началото на развитието на захарната промишленост е поставено в Германия чрез създаването на първата фабрика за преработка на захарно цвекло. След това този отрасъл се развива силно в почти цяла Европа. Захародобивът е суровиноемко производство. За 1 тон захар се използват до 10 т. захарна тръстика и до 8 т. захарно цвекло. Поради това предприятията териториално са разположени в местата на добива на суровината. Произвежданата в света захар е предимно от захарна тръстика – около три четвърти. В Европа тече процес на намаляване на отглеждането на захарно цвекло и респективно намаляване на производството на цвекловата захар. Традиционно Бразилия е най-големият производител на захар. През 2012 г. в нея добивът достига 40.2 млн. т. Следват Индия с 28.8 млн.т., Китай с 14.2 млн. т., Тайланд с 10.6 млн.т., САЩ с 8.2 млн. т., Русия с 5.2 млн. т. 

            Тютюневата промишленост включва стопански дейности от два типа: първична обработка на тютюна (сушене, балиране, ферментация) и производство на тютюневи изделия (цигари, тютюн за лула, пури и др.). Първичната обработка по правило се извършва в районите на отглеждане на тютюните. Производството на тютюневи изделия се извършва в районите на отглеждане, но и в големите потребителски центрове. С голямо производство на тютюневи изделия са Китай, САЩ, Япония, Бразилия, Индонезия, както и редица страни-вносителки на тютюн като Германия, Нидерландия, Великобритания. Сред най-големите износители на цигари са САЩ, Германия, Нидерландия и др.

            Винарската промишленост произвежда алкохолни напитки чрез ферментация на грозде и плодове. Основните производства са вино, концентрирани спиртни напитки (уиски, водка, коняк, ракия, ром, джин, ликьор, саке, текила и т.н.), спирт и др. Производството на концентрирани спиртни напитки е развито в по-широк географски диапазон, поради използването на по-разнообразни суровини: плодове (сливи, ябълки, череши и др), зърнени култури (пшеница, царевица, ориз и др.), картофи и т.н. Традиционно развит район на винопроизводството е Средиземноморието, където субтропичния климат позволява отглеждането на лозите. При производството на водещо място има производството на уиски. То се изготвя чрез ферментация на зърнени култури (ечемик, пшеница, царевица, ръж, просо) и продължително отлежаване в специални съдове. Силно е развито във Великобритания, Ирландия, САЩ, Япония. Водките са водно-спиртен разтвор. Голямо производство на водка има в Русия, САЩ, Канада, Полша, Швеция, Финландия, Украйна. Конякът е концентрирана спиртна напитка на винена основа. Голямо и известно в света производство на коняци има във Франция, Гърция, Армения, Грузия и България. Ромът е спиртна концентрирана напитка, получавана след ферментация на сок от захарна тръстика. Главен център на производството на ром са страните от района на Карибско море.

Производството на вино се осъществява чрез ферментация на гроздов сок. То е развито предимно в районите със субтропичен и умерен, но не прохладен климат. Произвеждат се различен тип червени и бели вина, сухи и подсладени и т.н. вината са различни марки в зависимост от сорта лоза, от който е гроздето. Вината се поделят на видове и в зависимост от страната от която произхождат и специфичните в нея природни условия и традиции във винопроизводството – френски, италиански, испански, португалски и т.н.. С най.голямо и качествено производство са вината в Средиземноморието. През 2012 г. на първите три места в света са Франция (5.3 млн. л.), Италия (4.1 млн.л.), Испания (3.15 млн.л.). С голямо и качествено производство на вино са още Гърция, Португалия, Кипър, Алжир и др. Втори значим център на винопроизводството станаха САЩ. Тяхното производство е развито в районите на Калифорния и атлантическото крайбрежие - 2.8 млн. л.. На трето място е районът на Южна Америка и по-точно най-южните му части. Добивът в Аржентина е 1.2 млн. л., а в Чили 1.1 млн. л. Друг район на винопроизводство са континенталните държави с умерен климат в Европа – Германия, Швейцария, Унгария, Румъния, Молдова, Украйна и Русия (0.6 млн.л.). Значимо производство на вино има още в Китай (1.6 млн.л.), Австралия (1.1 млн.л.) и ЮАР (1.0 млн.л.) 

            Пивопроизводството е традиционен европейски отрасъл на хранително-вкусовата промишленост. То използва като суровини пивоварен ечемик, хмел и вода. Поради голямото количество вода в пивото, производството в повечето случаи се ориентира към мястото на потребление на бирата. През последните десетилетия се увеличава производството на бира в света. Разширява се консумация в редица азиатски, африкански и южноамерикански държави. Това променя географията на производството. През втората половина на XX век значително се увеличи употребата и производство на бира в САЩ, Китай, Бразилия и други страни. През 2012 година най-голямо производство на бира имат страните от Източна Азия с водещата роля на Китай (50.5 млн. л.) с първо място в света и Япония. На второ място е Европа, в която най-голямо производство на бира има в Русия (9.7 млн. л) и четвърто място в света, Германия (8.8 млн.л) и пето място в света, Великобритания (4.2 млн.л.), Полша (3.7 млн.л.), Испания, Украйна, Нидерландия, Чехия, Дания и др. Трети район е Северна Америка с голямото производство в САЩ (22.9 млн.л.) и Мексико (8.7 млн. л.). В Африка с най-голямо производство на бира са ЮАР и Нигерия.

  

            В заключение, в съвременни условия става същностна промяна в развитието на преработващата промишленост. На първо място се осъществява реиндустриализация на редица държави в света. Тезата за постиндустриалното развитие на човешкото общество губи своето влияние. Водещо в развитието на човечеството си остава създаването на материални блага за ползване от бързо нарастващото по брой население на Земята. Развитието на преработващата промишленост и осъществяването на процесите на реиндустриализация се осъществяват на нова технологична база и в нова информационно-комуникационна среда. Характерно е все по-голямото унифициране на стандартите на производството, на все по-бързото овладяване на новите технологии и методи на производство.

Промените в развитието на преработващата промишленост водят и до съществени промени в пространствената организация на преработващата промишленост, в локализацията на отделни видове производства. Динамиката на териториалните промени е следствие от двата едновременно протичащи процеса в световното стопанство – глобализация и регионализация. Те са основните движещи сили на промяна на териториалните особености и специфика на развитие на преработващата промишленост. Стопанската дейност на ТНК бързо променя националната структура на стопанствата и особено на производствата на преработващата промишленост. Този процес се отличава с динамизиране на икономическите връзки между отделните страни, промишлената специализация на отделни страни и региони

Източници:

1. Банък, Греъм и др. Световен речник по икономикс. Бургас, “Делфин прес”, 1992 г.

2. Дончев, Д. и др. География на производството и световното стопанство.  В. Търново, изд. „Абагар”, 2004 г.

3. Кръстев, Кр. и др. Геоикономика. С., Изд. „Стопанство”, 2006 г.

4. Иванов, А. География и икономика. Учебен речник. С. изд. „Делфи”,2005 г.

5. Младенова, Зоя и др. Световното стопанство в условията на глобализацията. Варна,  Изд. къща „Стено“ 2002 г.

6. Пътеводител на икономическите показатели. Как да разбираме икономиката.(Второ  преработено и допълнено издание). С., Изд. „Класика и стил”, 2004 г.

7. Родионова, И.А. Мировая экономика. Индустриальный сектор.  Изд. „Питер“, 2005 г.

8. Спиридонов, И.А. Мировая экономика. Учебное пособие. М.  Изд.„Инфра-М”,2004 г.

9. Фи­шър, Ст., Р. Дор­н­буш, Р. Шма­лен­зи. Ико­но­ми­ка. Ос­но­ви на  мик­ро- и мак­ро­и­ко­но­ми­ка­та. С., “изд. “Отворено  общество“, 1997  г.

10. Хохлов, А.В. Справочные материалы по географии мирового хозяйства 2014, выпуск второй. Изд. „Влант“, 2014.

11. http://dic.academic.ru/contents.nsf/enc_geo/ (Географическая энциклопедия)

12. http://www.glossary.ru (электронный словарь).