Интернет уроците по география

Chemistry: Bulgarian Journal                          Volume 23                             Природните науки of Science Education                                   Number 5, 2014                           в образованието

---

Letters to the Editor

Писма до редакцията

ЗА ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНТЕРНЕТ 

УРОЦИТЕ ПО ГЕОГРАФИЯ

FOR RELIABILITY OF INTERNET LESSONS IN GEOGRAPHY

Иван Дреновски

Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

   В съвременната образователна практика все по-бързо навлизат нови форми на  преподаване, използващи различни платформи за електронно обучение и разпространение чрез интернет. Лесната достъпност, използването на любимия лаптоп,  таблет или смартфон, игровият елемент и непринуденото поднасяне на учебното  съдържание, особено във вид на видеоуроци, ги правят изкусително привлекателни  за учениците. Независимо дали са комерсиални, или не, пред подобни проекти стои  с цялата си тежест въпросът за научната достоверност на поднасяния материал.  Избягвайки тежките изисквания, стоящи пред печатно издаваните учебници, такива  източници невинаги разчитат на доказани специалисти в своята област, не са задължени да използват научни редактори и рецензенти. Това крие огромни опасности  от неконтролируемо разпространение на некоректни формулировки и обяснения на изключително важни процеси и явления, залягащи във фундамента на редица  научни направления. Възможно е да бъдат съставени погрешни представи сред  подрастващите и имплантирани съмнителни по качеството си „знания“, които да  създадат утрешните полуграмотни герои на нашето време.
   Конкретният пример, който представям на вашето внимание, е от урок по география за IX клас по темата „Атмосфера“ на един общодостъпен образователен  български сайт – Уча.ce. Ще започна с градация на неточностите по отношение на  изказа, пропускането на определени, уж маловажни „детайли“ при обясненията и  ще стигна до грубите грешки и научно недостоверните внушения, които авторите са  успели да сътворят за 7 – 8 минути видео. Без да си дава отчетливо сметка, че при  такъв силно компресиран формат всяко изречение трябва да е прецизирано, всеки  термин – коректно и на място употребен, всяко обяснение и спомагателен чертеж  или картинка – безупречни, младият и амбициозен екип, който има още много да  се учи, е подходил лекомислено и безотговорно към изключително задължаващата си мисия. Това донякъде може да се обясни с липсата на квалификация и преподавателски опит на презентиращите уроците по география, което определено не е предимство, а както проличава – недостатък. Само един от тях четиримата е студент  в тази специалност. Екипът се допълва от двама архитекти и един актьор-кукловод.  Този подбор сам по себе си говори за пренебрежителното отношение към географията, но тя далеч не е лъжица за всяка уста (което знае дори Черната Златка).1)

   Първата сигнална лампа светва още при изясняването на строежа на атмосферата,  когато вместо термина слоеве или сфери, се използва терминът зони. Втората, когато  височината на тропосферата се очертава кръгло и непоколебимо на 20 км (фиг.1),  при положение че тя варира от 8 – 9 км на полюсите до 16 – 18 км на Екватора.

   Неприятното усещане се поддържа от грапавия език, с който се съобщава, че  там „протичат ветрове, валежи и други процеси, които образуват климата“. То  се затвърждава, когато лекторът ни споделя, че един от процесите на предаване  на топлина от земната повърхност към атмосферата се нарича незнайно защо топлопроводимост вместо турбулентен обмен.Конвекцията е спомената отделно  след това. Не се обелва нито дума обаче за фазовите преходи (изпарение и кондензация на водните пари) и скритата топлина, която се поглъща и отделя при тях. 

   Нещата се мултиплицират при анонса за изясняването на атмосферните циркулации?! От обясненията и рисунките за тях разбираме, че пасатите духат в направление по меридиана от 30-градусовите ширини към Екватора (фиг.2). Нито дума за  промяната в посоката им под действието на силата на Кориолис в североизточна или  югоизточна, съответно в Северното и Южното полукълбо. Всъщност едва в урока  за хидросферата се споменава и дори изписва с правописна грешка околосТното въртене на Земята. Добре че учителите на Колумб са му обяснили, че пасатите  ще го отведат на запад през океана към бленуваната от него Индия, защото иначе  щеше да стигне само на юг до Екватора. Не става ясно защо западните ветрове в  умерените ширини се наричат така, след като духат по направлението север-юг, а  също така дали наистина идващите от полюсите ветрове духат във всички посоки  на света, както е нарисувано на графиката? Няма и намек за това, че и те, като  пасатите, са с преобладаваща източна посока.  

   Разширяването на географската ни култура продължава с прозрението, че циклоните и антициклоните са „най-значимите ветрове на нашата географска ширина“.  Също така научаваме, че тъй като по пътя си въздухът в антициклона се затопля, „той  се характеризира с топло време“, нищо че абсолютните минимални температури в  България са регистрирани именно при антициклонални състояния на атмосферата.  Утешението за антициклона е, че поне графиката за центробежното движение на  въздуха при него по посока на часовниковата стрелка е коректно изчертана. Циклонът на умерените ширини на Европа обаче няма този късмет и центростремителните  въздушни потоци при него се въртят като при тайфун (тропически циклон) – също  по посока на часовниковата стрелка (фиг.3). Това щеше да е коректно, ако ставаше  въпрос за циклон на умерените ширини в Южното полукълбо.

   За мусоните се казва, че се „проявяват при източните крайбрежни части на  континентите“. Интересно тогава дали Индия – страната с най-добре изразен мусонен  климат (фиг.4), се е преместила по източното крайбрежие на Азия?  
   Остава загадка, явно не само за учениците, че мусоните и бризите имат по  същество сходен механизъм на проява и че причините за тях се коренят в различната  скорост на загряване и изстиване на сушевата и морската повърхност, съответно през  различните сезони или отделните части на денонощието. При коментара за бризовата  циркулация се споменават само разликите в налягането над водата и сушата през деня  и нощта (фиг.5), но не и причината, която ги предизвиква.

Съвсем закономерно като олицетворение на необузданата разрушителна сила  на въпросния урок накрая идва сателитната снимка (фиг. 6) на един тропически  циклон (те връхлитат предимно източните крайбрежия на континентите) и гласът  зад кадър ни внушава, че „един такъв циклон може да бъде причина за лошото  време над цяла Европа в продължение на седмици“.

   Истината е, че в повечето случаи атлантическите  циклони са далеч по-бързоподвижни и обикновено до 2 – 3 дни се изнасят от запад на  изток, а тъй като имат и топъл, и студен сектор, времето в отделните части от  континента, над които те преминават, не е еднакво и не може да се определи  еднозначно, защото обстановката е много динамична.
   Дали някой може да изчисли опустошенията от тази потресаваща  некомпетентност и безотговорност, вилнееща свободно в образователното ни интернет  пространство от една-две години и набираща сили от криворазбраната ни  безкритичност, подценяването на някои учебни предмети като географията и  плашещата липса на елементарна географска грамотност сред уж образованите, знаещи  и можещи млади хора, имащи самочувствието да обучават подрастващите? Дано поне  някой да съумее да я укроти и да я вкара в руслото на ангажираната коректност! В  противен случай, както съм споменавал много често пред свои колеги, трябва да  перифразираме едно популярно рекламно лого в: „Най-лошото тепърва предстои!“.2)

БЕЛЕЖКИ

1. „Черната Златка“ е популярен израз, появил се наскоро, с който се означава липсата на грамотност у някои хора, които обаче имат дипломи за завършено образование. Неграмотността е лично нещастие, но когато такива хора имат завършено средно или висше образоване, тогава проблемът засяга цялото общество – такива факти са лош атестат за нашата образователна система.
2. Редакционна бележка. Проблемът, който очертава авторът на тази статия, е изключително сериозен, защото се отнася за електронното обучение в неговата цялост. Прегледах съдържанието на някои от темите по химия в Националния образователен портал и в тях намерих груби грешки и неточности. Авторите на текстовете са анонимни и не носят никаква отговорност за грешната или неточна информация, която са предложили на ученици и учители. Вредата от такива текстове е много голяма, защото публиката има нагласата да приема такава информация за достоверна, защото „това го пише във вестниците или го има в интернет“. По мое мнение в съдържателната си част Националният образователен портал трябва да се затвори и да се отвори отново, когато доказани специалисти прегледат и редактират предлаганите урочни разработки (Б. В. Тошев, главен редактор).

* Dr. Ivan Drenovski, Associate Prof. 

Department of Geography, Ecology and Environmental Protection

South-West University „Neofit Rilski“

66, Ivan Michailov Str.

2700 Blagoevgrad, Bulgaria

E-mail: idri@swu.bg