География на енергетиката на България

                                                                                     Анко Иванов

            Енергетиката е нещо, което за съвременните хора е твърде присъщо, без което не може да функционира обществото. Без енергия, като продукт на производството, не могат да съществуват и се развиват почти всички съвременни производства. Без нея е немислим съвременният културен, цивилизован бит на хората. Енергията осигурява движещата сила на производството, на машините и уредите в заводите, по пътищата, в мините и т. н, както  и в домакинствата. Без произведената енергия (горива, електричество, топлоенергия) няма и осветление и топлина в производствените помещения и в домовете на хората.

            I. СЪЩНОСТ, ОСОБЕНОСТИ И ЗНАЧЕНИЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА

По своята същност енергетиката е в основата на  съвременното стопанство и бит на хората. В отрасъл  “Енергетика” се включва  част от стопанството на България, обхващаща проучването и използването на:  природните (първичните)  енергийни ресурси (въглища, дърва, нефт, природен газ, потенциалната енергия на водата, слънцето, вятъра, ядрените елементи и др.); вторичните енергийни ресурси (доменен газ, коксов газ и др.);  добива и преработката на горивата, производството, преноса, трансформацията и разпределението  на електроенергията; производството, преноса и снабдяването с  топлоенергия  и някои други стопански дейности. По същество в този стопански отрасъл са включени дейности, които са част от трите отделни сектора на националното стопанство: добив на горива (първичен сектор); производство на електроенергия и топлоенергия (вторичен сектор); пренос, потребление и търговия с тях (третичен сектор).

Управлението на стопанските дейности се осъществява от Националната електрическа компания, топлофикационните дружества и електроразпределителните компании. На държавно равнище регулацията на стопанските дейности в отрасъл „Енергетика” се осъществява от Министерството на икономиката и енергетиката.

Енергетиката е отрасъл, който има много и специфични особености. Дейностите в него попадат в три сектора на националното стопанство. Добивът на въглища, нефт и природен газ се отнасят към добивната промишленост и съответно към първичния сектор. Производството на електроенергия и топлоенергия е част от преработващата промишленост и принадлежи към вторичния сектор. А пренос на електроенергия и потреблението на енергия е част от третичния сектор на националното стопанство.

Енергетиката е отрасъл, в който се използва разнообразна технология на производство. В него се включват различни по технология дейности - водно стопанство, добив на горива, производство на електричество, на топла вода и на пара, пренос на електроенергия и др.. А това са дейности свързани, както с проучване и добив, така и с преработване на суровините. По технология тези дейности съществено се отличават по различните използвани мощности, техника и технология. Например, в електропоризводството Атомните електроцентрали (АЕЦ) имат съществено различна технология от ТЕЦ и ВЕЦ.

В енергетиката има и значимо разнообразие в използваните предмети на труда. Използват се както неизчерпаеми природни ресурси като слънчево греене, вятър, енергия на падащата вода, енергията на земните недра, така и  горивни полезни изкопаеми като въглища, нефт  и природен газ.

Друга характерна особеност на енергетиката е, че потреблението  на крайния продукт (най-вече електроенергия) е отдалечено от производството. Това налага развитие и  използване както на традиционните видове транспорт, така и на създаването и използването на  специални видове транспортни средства (танкери, въглевози, железопътни и автомобилни цистерни) и на нови видове високоефективен транспорт като нефтопроводи, газопроводи и електропроводи. При пренасянето на електроенергията, обаче се губи част от нея (20-25%).

Електропроизводството е непрекъснат процес, тъй като електричеството не може да се складира, а се потребява само в момента на неговото производство, след трансформирането му до необходимото напрежение. Потреблението на електрическа енергия е денонощно и през всички годишни сезони, тъй като тя се използва не само в производството, но и в бита на хората - за осветление, отопление, електродомакински уреди и т.н.

Произведената продукция в енергетиката, предимно електричеството е несравнима с която и да била друга продукция. Електричеството няма физическите характеристики обем, тегло и трайност, присъщи на другата промишлена продукция.

Характерно за енергетиката е съществуващата  възможност за многократно превръщане на енергията от един вид в друг вид. Например, при производството на електричество във ВЕЦ (водноелектрическа централа)  има превръщане от генератора на механичната енергия на падащата вода в електрическа  енергия, а тя от своя страна може да се превръща в  светлинна, топлинна и механична. Електроенергията най-бързо се трансформира от един вид енергия в друг вид.

Енергийното производство, и най-вече електроенергийното, има машинен характер, т.е. осъществява се само от машини, апарати, уреди и съоръжения. Няма ръчно електропроизводство. За разлика от продукцията на други отрасли електроенергията не може да се потребява директно от човека. Той я използва само посредством различни видове машини, апарати и уреди - печки, ютии и т.н.

Продукцията на електропроизводството е екологически чиста, макар че самият процес на  добив на енергоносители (въглища, нефт, природен газ) и на електроенергия (особено в ТЕЦ) е замърсяващо природната среда.

Ешалонизирането на производството  в отрасъл “Енергетика” е в зависимост от спецификата на стопанската дейност. Обособяват се четири ешалона:

• Първият ешалон обхваща стопанските структури и дейности свързани с търсенето, проучването, добива и вноса  на недостигащите енергийни ресурси. Този ешалон от своя страна може да се подели на два: търсене, проучване и оценка на енергийните запаси на енергоносители в страната; добив на горивата, изграждане на хидроенергийни съоръжения, обогатяване на уран 235 и др.
• Вторият ешалон обхваща производството на електричество, топла вода и пара. Това е най-важният ешалон в целия отрасъл енергетика.
• Третият ешалон включва стопанските структури и дейностите по преноса и трансформацията на на електричеството до напрежение, позволяващо нейното използване от потребителите.
• Четвъртият ешалон включва потреблението на електроенергията и топлоенергията (топла вода и пара) от консуматорите.

Значението на енергетиката се определя от нейното въздействие върху развитието на другите отрасли на промишлеността и на цялото стопанство и непроизводствена дейност  в страната. Тя е важен структуроопределящ отрасъл на националното стопанство на България.

Енергетиката има голямо икономическо (стопанско) значение. Енергията е в основата на всяко съвременно производство. А енергетиката осигурява горивата и енергията (въглища, нефт, природен газ, електричество) за производството, т.е. движещата сила за произвеждащите машини, апарати, уреди и съоръжения. Тя е от особена важност за енергоемките производства на металургия, химическа промишленост, промишленост за строителни материали, стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост. Колкото е по-висока степента на електрификация, толкова по-малко ръчен труд се използва в производството. Икономическото значение се проявява и в себестойността на произвежданата продукция – въглища, нефт, природен газ, електричество. Тази себестойност се калкулира (включва) в себестойността на всички произвеждани изделия и услуги в националното стопанство. Колкото е по-висока тази себестойност, толкова по скъпа и неконкурентна е произвежданата продукция и извършваните услуги в другите отрасли на националното стопанство. При повишаване на цената на горивата и електричеството се повишава и себестойността на  произвежданата продукция в другите стопански отрасли, както и разходите за издръжка на домакинствата. Икономическо значение енергетиката има и поради това, че тя осигурява доходи и печалба в рамките на отрасъла като цяло, в отделни предприятия и фирми от него.

Енергетиката особено силно влияе върху развитието на научно-техническия прогрес, т.е. тя има научно-техническо значение. Съвременните технологии, техника, апаратура, уреди и съоръжения се основават на използването на енергия и преди всичко на техника с намалено потребление на енергия. Самата енергетика може да се разглежда като част от научно-техническия прогрес. Чрез нея се осъществяват процесите на автоматизация, електронизация, роботизация и т.н.

Интеграционното значение на енергетиката има различни измерения. Тя, особено чрез националната енергийна система и електропреносна мрежа осигурява връзки между различни фирми и дейности. По-голямо е интеграционното значение в международен аспект. Нашата национална електроенергийна система има връзка с електропреносните мрежи на всички съседни страни, включително и с по-далечни като Молдова, Украйна и Русия.  Това позволява в определени моменти да се решават енергийните проблеми на отделните страни, да се внася и особено да се изнася електричество. Подобно е значението  и на газопреносната ни система, чрез която се пренася руски природен газ за съседните ни страни.

Енергетиката има и важно екологично значение. Нейното влияние върху природната среда е двустранно. От една страна енергетиката е замърсител на природната среда (ТЕЦ, откритите рудници за добив на въглища, разлива на нефт и т.н.), но от друга страна АЕЦ и ВЕЦ са екологически чисти производства. Освен това електрифицирането на другите производства и на бита ги прави екологично чисти.

Енергетиката има и важно районообразуващо значение. Тя оказва силно влияние върху териториалната организация на стопанството. Чрез нея се съчетават различни промишлено-стопански дейности, различни предприятия и фирми. Тя се явява като свързващото звено между предприятия от различни отрасли.

Функционирането на отрасъл “Енергетика” има важно  социално значение. Чрез развитието на енергетиката се осигурява работа и препитание на десетки хиляди хора с различна степен на квалификация. В атомната енергетика това са предимно хора с висше техническо образование, а във въгледобива предимно хора с по-ниско образователно равнище. Заетите в енергетиката получават и по-високи средни доходи в сравнение със заетите в другите отрасли на стопанството. Но не по-малко е и социално-битовото значение на енергетиката. Чрез електрификацията на жилищата и социалните заведения (болници, поликлиники, училища, социални домове и т.н.) и дейности енергетиката достига до всички хора в страната. В зависимост от количеството ползвана енергия се определя и равнището на живот на хората.

Енергетиката има и важно политическо значение. Стабилното функциониране на енергийната система създава стабилност във функционирането на стопанството на страната, в осигуряването на бита на хората, а това поражда политическа стабилност. Отношението на държавното управление към енергетиката влияе и на политическите настроения на хората в страната. Пример за това е изразеното отношение към закриването на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй”.

Геополитическото значение на енергетиката се изразява  във влиянието на българската енергетика върху стопанството на съседните ни страни. В последните години България изнасяше електричество за съседните ни държави и в най-голям обем за Турция. Стремежът е България да се превърне в енергиен център на Балканите, място от което да се  извършва дистрибуция на електрическа енергия и природен газ.

Като цяло енергетиката в България е важен структуроопределящ стопански отрасъл. тя оказва пряко влияние върху социално-икономическото развитие на страната, начина на живот и културно развитие на населението в страната.

 

II. МЯСТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В НАЦИОНАЛНОТО

     СТОПАНСТВО

От значението и от особеностите на енергетиката се определя и нейното място в икономиката на страната и в бита на населението. Спадът на производството на електричество в отделни периоди след 1989 г. се дължи на промените предимно в сферата на производството и на износа на електричество. Спрямо другите отрасли спадът е значително по-малък поради високия относителен дял на ползваната енергия в битовия сектор, чието количество се променя в незначителни граници. Индексът на произведената продукция в енергетиката (без добива на горива) през 2009 г. спрямо 2008 г. е 96.4.

В миналото енергетиката има незначителен дял в структурата на промишлеността и на националното стопанство. През 1939 г. (преди Втората световна война) отрасълът дава само 2% от общата промишлена продукция. След индустриализацията на страната бързо се повишава относителния дял на произведената ОПП (обща промишлена продукция). През 1989 г. той достига до 7%. След това (в годините на преход от планова към пазарна икономика) поради по-бързия спад на промишленото производство в другите отрасли и запазване на произведената електроенергия в количествено отношение, мястото на този отрасъл се повишава. През 1996 г. той е достига 12.4%. През 2000 г. относителният дял на произведената промишлена продукция в отрасъл Енергетика (добив на енергийни ресурси и производство и разпределение на електроенергия, газ и вода) достига до 17.0% от общата промишлена продукция на страната, през 2010 г. е 14.0%  и през 2012 г. е 14.8%.  През 2012 г. енергетиката е на трето място по произведена ОПП в страната, след металургията (15.5%) хранително-вкусовата промишленост (15.1%). След нея са отраслите Машиностроене и Химическа промишленост.

Заетите в отрасъл “Енергетика” през 2000 г. са 83 хил. души (12.3%)  души, като те намаляват и през 2005 г. те са 73.8 хил. души. През 2010 само в подотрасъл „Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” са заети 32 717 души, а  през 2012 г. са 30 429 души  Общо в отрасъл “Енергетика” над две трети от заетите са в подотрасъл „Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” от общия брой на заетите в този отрасъл.

Относителният дял на износа на стопанския отрасъл енергетиката в общият износ на България е незначителен. Той се дължи на реализирания износ на електроенергия. България внася огромни количества енергоносители – нефт, природен газ, черни въглища. Това се отразява отрицателно върху платежния валутен баланс на страната и я поставя в зависимост от вноса. Външнотърговското салдо на енергийните ресурси на България е отрицателно. Най-голям е делът на вноса на петрол, следван от вноса на природен газ и на трето място въглища, брикети и кокс. Изностъ е предмино от електроенергия.. 

III. РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА В БЪЛГАРИЯ – ЕТАПИ И

       ФАКТОРИ

Както и при другите стопански дейности и при енергетиката се преминава през различни етапи на стопанско развитие. Влияят (действат) редица групи фактори: природно-географски; социално-икономически; научно-технически и  екологически.

1. Развитие на енергетиката

Началото на развитието на българската енергетика е поставено през XIX век. То преминава последователно през различни етапи на развитие. Те съответстват на етапите на развитие на българското национално стопанство, тъй като енергетиката е основният отрасъл, който осигурява стопанството с необходимата движеща сила. Всяко производство в енергетиката има свое специфично развитие.

1.1.  Развитие на добива на енергийни ресурси

Добивът на енергийни ресурси включва добива на: различни видове въглища – антрацитни, черни, кафяви и лигнитни; нефтодобив; газодобив. Основно място в добива на енергийни ресурси през всички периоди има добивът на въглища.

Въгледобив. Добивът на въглища в България започва през XIX век. Примитивното копаене на въглища започва през 1852 г.  в Тревненската планина (мина “Лев”). През 1856 г. вече се добиват въглища и при с. Чукурово (днешното Габра) Софийско, а през 1869 г. и при с. Скалица (Ямболско). През 1879 г. в Перник (бившето село Мошино) са изкопани 914 т. въглища. Промишленият въгледобив в България започва през 1891 г., когато Пернишкият въглищен басейн е обявен за държавен и са създадени  Държавни мини “Перник”. Малко по-късно се поставя началото и на въгледобива в Пирински, Черноморски, Бобовдолски и Кюстендилски въглищни басейни. До 1944 г. влизат в експлоатация и мини “Пирин” в долината на р.Струма, мина “Черно море” (Бургаско), мина “Бели бряг” (Болшевик) Софийско и мините в Елено-Твърдишката и в Сливенската планина. През 1939 г. в България са изкопани  2.2 млн.т. въглища, предимно кафяви, средно по 352 кг кафяви въглища на жител на страната. До 1944 г. основен въгледобивен район е Пернишкият. В него се добиват между 70 и 95% от всички въглища в България. След 1944 г. (през 1947 г) са одържавени (национализирани) всички въгледобивни мини. Със започналия и осъществяван процес на индустриализация нарастват потребностите от въглища. Това налага доизследване и доуточняване на  на въглищните запаси и разработката на нови находища. Добивът на въглища нараства от 3.5 млн.т. през 1945 г.  на 17.1 млн.т. през 1960 г. като продължава да преобладава добивът на кафяви въглища. Създават се и обогатителни фабрики - “Томпсън” край  Своге, в Перник, Бобовдол, Твърдица. След 1960 г. добивът на въглища започва да нараства по-бързо на основата на въвеждане в действие на нови мощности, механизация на добива и т.н. Рязко се увеличава добивът на лигнитни въглища предимно в  Марица-Изток.  Източномаришкото лигнитно находище е с продуктивна площ около 240 км². През 1980 г. добивът на лигнитни въглища общо в страната достига почти 20 млн.т. при общ добив от 31.5 млн.т. През същият период намалява добивът на кафяви въглища. Лигнитът се налага като основно гориво. Тази тенденция се запазва до 1989 г., когато общият добив на въглища достига  35.8 млн.т. След 1990 г. започва спадът на производството на въглища, поради намаляване на използването им промишлеността.

Нефтодобив. България разполага с ограничени запаси на нефт. В страната чак след Втората световна война, в периода на индустриализация на страната започва търсенето и проучването на нефтени находища. През 1951 г. е открито и въведено в действие първото нефтено находище при Шабла и Тюленово (Добричко), разположено в района на Добруджанското черноморско крайбрежие. През 1962 г. нефт е открит при Долни Дъбник  (Плевенско). В останалите незначителни находища при Долни Луковит, Гиген, Гостиля, Ставерци и Бохот  (Плевенско)  не се добива нефт. Добивът на нефт прогресивно намалява, поради изчерпване на запасите. Най-много нефт в България е добит през 1970 г., около 300 000 т. През 1980 г. добивът спада на 73 000 т..След това спадът продължава и добиват намалява до около 10 000 т. 

Газодобив. Подобно на нефта, и ресурсите на природен газ в България са много ограничени. Проучването започва преди, но най-значимо се извършва след Втората световна война, в периода на ускорена индустриализация на страната. Природен газ най-напред е открит при устието на река Камчия. Това находище вече е изчерпано. Изчерпано е и следващото  открито находище  - при с. Чирен, Врачанско. Сега то се използва като естествено подземно  газохранилище на идващия в страната по газопровода руски газ. Изчерпано е и находището при нос Галата (Варненско). Незначителни находища на природен газ има в при селата Бутан и Галово (Врачанско), Деветаки и Бежаново (Ловешко). Сравнително добри са новооткритите през 2008 г. находища при с. Девенци (Плевенско, край град Червен бряг) и в морския шелф край гр. Каварна – находищата „Каварна „ и „Калиакра”.

1.2.  Развитие на производството на електроенергия

Началото на електропроизводството в България се поставя в края на 19 век. То е породено от необходимостта от осветление в мините. Първата централа за производство на електричество в България е построена и пусната в действие в гр. Перник през 1895 г. и е била предназначена за електрическо осветление на минните галерии. Тя имала мощност едва 50 KW.  На 1.01.1900 г. е била  пусната  в  действие  първата  ВЕЦ  в  България – ВЕЦ ”Панчарево”  с мощност 1720 KW. Добиваната от нея електроенергия се използвала за осветление на София, а след това и за движение на първите трамваи (от 1901 г.). Поради липсата на крупни капиталовложения и бавно развитие на промишлеността, електропроизводството до 1944 г. се развива бавно и постепенно. То е свързано и с бавните промени в бита на хората. През първите десетилетия на XX век се изграждат предимно малки водни и дизелови електроцентрали. Първата дизелова електроцентрала (ДЕЦ) е построена през 1912 г. в гр. Лом. През 1935 г. производството на електроенергия е одържавено, но преносът и разпределението на електричество са и държавни и частни. До 1944 г. електропроизводството се развива почти изключително за осветление. През 1944 г. в страната действат 117 електрически централи с обща мощност 130.5 мегавата и производство за една година на 310.8 млн.квтч. електрическа енергия. В следващият период (до 1960 г.) се изграждат ТЕЦ”София”, ТЕЦ”Марица - 3” в Димитровград, ТЕЦ”Република” в Перник, ТЕЦ”Русе” и др. Построени са Баташкият водносилов път и язовирите “Ал.Стамболийски”, “Копринка” (бивш “Георги Димитров”), “Студена” и други. След 1960 г. започва изграждането на  енергийния комплекс “Марица-Изток”. След 1971 г. са спрени като икономически неефективни дизеловите електроцентрали и се създава единната  електропреносна мрежа на България. Започва изграждането и доразвитието на топлофикационните централи (за производство на електричество, топла вода и пара). Построена е АЕЦ «Козлодуй” с 6 реактора, от 1 до 4 в мощност 440 МВт и 5 и 6 с мощност по 1000 МВт.

            Към 1989 г. в България е изградена мощна материално-техническа база за електропроизводство и се произвеждат над 42 млрд.квтч. електроенергия. Средно на човек от населението нашата страна изпреварва страни като Гърция, Италия, Испания, Полша и др. и се доближава до равнището на развити страни като Великобритания, Германия, Белгия и др. След 1989 година в страната настанаха малки промени в енергетиката. Бе спряно и намален добива на въглища в някои въглищни басейни поради нерентабилност. Разработиха се проекти за нови енергийни мощности в Родопите – „Горна Арда” и „Цанков камък”. На 31.12 2002 г. с Решение на Министерския съвет на Р България са спрени от експлоатация I и II ядрен реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Това доведе до намаляване на относителния дял на ядрената енергетика в общото електропроизводство. Увеличена бе мощността на ТЕЦ „Марица Изток 2”. След това бяха спрени и III и IV блокове на АЕЦ”Козлодуй”. Приватизирани бяха електроразпределителните дружества. Възобнови се работата за изграждане на новата АЕЦ „Белене”. Пуснат бе в експлоатация хидровъзел „Цанков камък”, реконструирана е ТЕЦ „Марица-Изток 2”.

2.       Фактори за развитие  и териториално разположение

      на енергетиката

Както и всяка друга стопанска дейност енергопроизводството се влияе от редица условия и фактори. Те оказват въздействие както върху натуралните показатели (количеството произведени енергоносители, произведена електроенергия  и топлоенергия), така и върху териториалното разположение на производствените мощности.

2.1. Природно-географски фактори

От особено значение е суровинният фактор, т.е. наличието на енергийни ресурси, на горивни полезни изкопаеми  и на други енергийни ресурси. В България горивните енергийни ресурси са недостатъчни и са предимно  запаси от въглища. Около 90% от тях  (лигнитните)  са  нискокалорични, с високо съдържание на пепел, влага и други примеси. Използват се само част от находищата като Марица-Изток и Софийския въглищен басейн. Не се използват, а и в значима степен са неизползваеми част от находищата (Ломски и Елховски въглищни басейни). Ограничени са и запасите на кафявите въглища. Добиват се само в най-големите въглищни басейни като Бобовдолски и Пернишки. Запасите от черни и атрацитните въглища са ограничени или са неизползваеми (Добруджански въглищен басейн), намират се при моного сложни геоложки условия. Местоположението на находищата на въглища предрешава териториалното местоположение на предприятията от първи и втория ешалони. В страната ни се чувства недостиг от висококалорични антрацитни и черни въглища, поради което се налага внос на калорични въглища от чужбина. В България има и незначителни, без промишлено значение находища на нефт (Плевенско и северното черноморие) и природен газ (Врачанско, Ловешко, в шелфа на Черно море край нос Галата и Каварна), край с. Девенци и край град Кнежа). Находищата на горивни полезни изкопаеми са със сложен геоложки строеж и с незначително количество на суровината.

България е бедна на хидроенергийни ресурси. Това се дължи на малката територия, малката площ на водосборните басейни, малката дължина на реките, малката разлика във височините, непостоянството на водното количество в реките. Понякога валежите са поройни, а през друг период почти няма валежи. Поради голямата разчлененост на релефа, речната мрежа е много разпокъсана, а поради това водните количества са малки. В България само във високите части на  планините има по-голям воден пад на малко разстояние, удобни долинни разширения, малки котловини и тесни проломи, което позволява изграждането на  язовири. Поради това като енергиен ресурс се използват само водите на някои от реките в планинските райони на Рило-Родопската област и то след извършването на сложни хидротехнически строителни работи. Общият обем на теоритичният потенциал на главната речна мрежа в България е  21 089 млн. квтч.  Но  от  него  може  практически  да се усвои по-малко от половината. От всичко 496 реки в страната само около 40 от тях могат да бъдат използвани за производство на електроенергия. Най-големи енергийни запаси имат реките от Беломорският басейн - Марица, Струма, Места, Арда и Тунджа. Само три български реки (Марица, Арда и Струма) за една година имат отток надвишаващ 2 млрд.куб.м. Недостигът на вода води до непълноценно използване на изградените производствени мощности (ВЕЦ). Те се включват предимно в периодите на върхово напрежение на националната електрическа система.

В България климатичните условия не са от най-благоприятните за използването на слънчевата енергия, особено в котловините и планините, където има повече дни с мъгла,

облачности т.н. Слънчевото греене не е постоянно и няма високи стойности. Само в югоизточните части на страната (Сакар, Странджа, Южното черноморско крайбрежие и Ивайловградско в Източните Родопи теоретичният потенциал на слънчевото греене е над 1500 KWh/m^2. годишно. В планинските райони на Югозападна България и Западна и Средна част на Стара планина  той е под 1450 KWh/m² годишно.  У нас по същество само се експериментира използването на слънчевата енергия като енергиен ресурс.

Ветровата енергия има редица преимущества. Те се състоят предимно в следното: това е практически неизчерпаем източник на енергия, екологически чист, използването му не води до увреждане на природната среда. Производството на електричество от силата на вятъра е евтино, тъй като няма разходи за гориво. В България ветровете не са постоянни, нямат постоянна посока и скорост. Те са твърде променливи. В около 50% от случаите у нас има безветрие, поради това ветровете в слаба степен могат да се използват в енергетиката. В България доминиращи се ветровете под 4 м/сек. Само в районите на високите планини и в

Приморска Добруджа, на ограничена площ има ветрове със скорост 4-5 м/сек. В най-високите части ветровете са 5-7 м/сек, и само в най-високите части на Средна Стара планина, Мургашкия дял на Стара планина и Рила има ветрове със скорост над 7 м/сек. Като цяло, ветроенергийният потенциал на България е малък. Само на около 1400 км² площ има средногодишна скорост на вятъра над 6,5 m/s, която всъщност е праг за икономическа целесъобразност за ветрова енергия.

Подобно е положението с използването на геотермалната енергия. Като цяло геотермалните ресурси на страната са неравноморно разпределени по територията на страната. Най-значими са те в Североизточния приморски регион – 4 506 тера джаула годишно. Значително по-малки са те в останалите региони. Най-малки са в Северозападния регион на страната.

Наличието на уранови руди  в България е само предпоставка за развитие на ядрената енергетика, тъй като страната не разполага с инсталации за обогатяване на урана и преработване и  съхраняване на ядрените отпадъци от дейността на атомните реактори. У нас има много находища на уранови руди: в Смолянско, Източни Родопи, край гр. Бухово (София), при с.Елешница (Разложко), край гр.Раковски и др. В нашата страна се добиваше уранова руда, която след това се извозваше в бившия Съветски съюз (Русия) за обогатяване, а обогатеният уран се връщаше като гориво в АЕЦ “Козлодуй”. След 1992 г. е прекратен уранодобива, а това налага внос на обогатен уран.

Биомасата е енергиен ресурс, който сравнително малко се използва в България. Общият теоретичен потенциал на биомасата в България е 3.6 млн.т. нефтен еквивалент. Той включва: селскостопанските твърди отпадъци (52%), енергийни култури (23%), дърва за огрев (15.0%) и градски твърди растителни отпадъци (9.0%). Използването на биогаз е възможност за повишаване на ресурсната осигуреност на българската енергетика с възобновяеми енергийни източници. Според изследванията на специалисти, общият теоретичен потенциал за производството на биогаз в България е 24923 GWh, а реалният потенциал е около 30% от него.   

Като цяло суровинният фактор е с недостатъчно благоприятно действие. Това поставя българската енергетика в зависимост от вноса на енергийни суровини, горива и дори електроенергия (в отделни периоди).

Макар и недостатъчни, природните ресурси за развитие на енергетиката  влияят върху териториалното местоположение на производството. Водноелектрическите централи (ВЕЦ) се строят в планинските райони, където има естествен пад на водите. Топлоелектрическите централи са изградени предимно в местата на добив на въглища (Марица-Изток, Бобовдол, Перник) или на внос на въглища (ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ ”Русе”). Атомната електроцентрала е изградена на река Дунав, поради  потребностите на големи количества вода за охлаждане.

2.2. Социално-икономически фактори

Социално-икономическите фактори оказват силно влияние върху развитието и териториалното разположение на  производствените мощности в отрасъл “Енергетика”. В етапа на екстензивно нарастване на  промишленото производство, на неговата електрификация, както и на електрификацията на селищата и бита на хората, непрекъснато нарастваха потребностите от електричество, течни и твърди горива. Тези потребности се задоволяваха предимно чрез  непрекъснато изграждане и въвеждане в действие на нови енергийни мощности.

Потреблението на енергия влияе не само върху общото произведено количество, но и върху териториалното местоположение на част от производствените мощности. Например, топлофикационните електроцентрали се изграждат само в големите градове, където има големи потребители на топлоенергия. Редица ТЕЦ са построени в местата с голямо потребление на електроенергия (и потребност от постояно електрозахранване на производствени мощности) – ТЕЦ “Кремиковци”, ТЕЦ “Девня”, ТЕЦ «Нефтохим» и др. Топлофикационните ТЕЦ са построени в големите консумативни центрове в страната – най-големите градове и предимно София. Потреблението влияе и върху определянето и построяването на газопроводния пръстен в България и отклоненията от него.

Транспортът е много важен фактор за развитие на енергетиката и териториалното разположение на производствените мощности. Някои от нашите ТЕЦ използват вносни въглища и поради това са базирани в местата, в които могат по евтин воден транспорт да се доставят необходимите им горива. Поради това край Варна и построена една от най-големите ТЕЦ – ТЕЦ „Варна” (работеща с вносни черни въглища), а в Русе (на река Дунав) са построени две ТЕЦ.

В съвременни условия трудовите ресурси имат по-малка роля за развитието на енергетиката. Те са по-подвижни и това създава условия за набиране на необходимата работна ръка във всички части от територията на страната. Трудовите ресурси са част от населението, което е един от главните потребители на произведената промишлена продукция в отрасъл „Енергетика”.

От съществено значение за развитие на енергетиката е състоянието на външно-икономическите връзки на страната. Осигуряването на необходимите по количество и по ритмичност доставки от чужбина на нефт, природен газ, черни въглища и ядрено гориво осигуряват и ритмичното функциониране на  енергетиката.

Състоянието на инфраструктурата също влияе върху развитието на енергетиката. У нас са изградени необходимите пристанищни съоръжения, железопътни линии и връзки, както и развита електропреносна мрежа. В страната функционира сравнително гъста газопреносна мрежа, в основата на която е газопроводния пръстен. Тя се използва и за транзитен пренос на електричество и енергоносители към други страни. През България се транзитира сравнително голям обем (около15-17 млрд м³) руски природен газ, предимно за Турция, както и малки количества за Гърция и Македония. Изградена е реверсивната връзка България –Румъния в участъка Русе - Гюргево с капацитет между 0.5-1-5 млрд. м³ природен газ.  Предстои изграждането на реверсивна газопреносна връзка между системите на Гърция и България в участъка Комотини (Гърция) - Димитровград (България). Има сключенr съглашения с Турция и Сърбия за изграждане на подобни газопреносни реверсивни връзки.

2.3. Научно-технически фактори

Научно-техническите фактори въздействат върху всички ешалони  на производството в енергетиката. Чрез внедряване  на неговите постижения се решават всички основни проблеми на ефективността на производството - икономически, социални, екологически и технически. Научно-техническият прогрес влияе директно чрез промяната на технологиите в енергопроизводството, но и чрез промяна на технологиите на потреблението и внедряване на нови, по-икономични  по отношение на ползваната енергия производствени мощности във всички отрасли на производството, в непроизводствената сфера и по-икономични домакински електроуреди. Възприета бе политика на спиране от дейност на замърсяващите производства, ако техните собственици не ги модернизират в определените им срокове. 

2.4. Екологични фактори

През последните години все повече се засилва влиянието на екологичните фактори. Те вляят върху всички ешалони на производството. При добива на енергийни ресурси и при производството на електроенергия и топлоенергия се изменя природната среда - разрушават се форми на релефа, създават се нови антропогенни форми на земната повърхност, замърсяват се води, почви, атмосферен въздух. Добивът на горива обикновено оказва негативно влияние върху режима на подпочвените води, унищожаване на почвите, растителността и животинския свят, особено при открития въгледобив. Въздухът, водите и почвите са подложени и на  топлинното и радиационно излъчване на ТЕЦ и АЕЦ. Предприятията от енергетиката изхвърлят в атмосферата годишно около 1.3 млн. т. серни окиси, около 160 хил.т. азотен окис, 100 хил.т. прах и т.н. Действието на екологичните фактори е пряко свързано с действието  на научно-техническия прогрес, от чието внедряване зависи намаляването на екологично вредното въздействие върху природната среда, селищата и хората.

4. Отраслова и структура на енергетиката

В зависимост от предмета на стопанска дейност и произвеждания продукт стопанските дейности в отрасъл Енергетика се групират на подотрасли и самостоятелни обособени производства. Например, при произвеждания продукт се обособяват добив на енергийни ресурси (горива), електричество и топлоенергия. От своя страна отделните подотрасли и производства се локализират на определени места в зависимост от силата на влияние на факторите за развитие.

1. Добив на енергийни ресурси (източници на енергия)

Добивът на енергийни източници (ресурси, енергоносители) включва добива на горивните  полезни изкопаеми  - различните видове въглища, нефт и природен газ, уранова руда. Те са част от първия етап на енергийния цикъл (ешалон) на производството в отрасъла. В България се добиват изчерпаеми горива – въглища, нефт, природен газ и се използват неизчерпаеми като слънчево греене, вятър, геотермална енергия и др. възобновяеми енергийни ресурси. Основен е делът на добива (производството) на твърди горива

1.1. Въгледобив

Въглищата са основен енергиен ресурс в България. Преобладаващата част от добиваните въглища се използват за производство на електроенергия, за топлоенергия, за технологично гориво, в химическата промишленост. Все още голям е делът на използваните въглища (поради по-ниската им цена) като топливо за жилища, административни, просветни, производствени и други сгради.

                                                                                    Таблица № 1

         Производство на въглища (в хил. т.) по видове

          Година     Общо      Антр. и черни           Кафяви               Лигнити

                            млн.т.        хил.т.       %           мил.т.       %      мил.т.       %

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

            1939          2.2           166          7.5              1.9        88.8            0.1       3.9         

            1989        35.8           450          1.2              5.8        16.3          29.5     82.4        

            1990        31.7           143          0.4              3.7        11.7          27.9     87.8

            2000        27.1           117          0.4              3.2        12.0          23.7     87.6

            2005        24.6               9          0.0              2.4          9.9          22.2     90.1

            2010        29.4                           0.1              2.2          7.5          27.2     92.4

            2011        36.9            14.1        0.1              2.3          6.3          34.5     93.6

            2012        33.4              7.2        0.02            2.3          7.0          31.0     93.0

           По данни от Статистически справочник на РБ по години.

В исторически план въгледобивът в нашата страна нараства от Освобождението до осемдесетте години на ХХ век. През 1939 година добивът е малък – 1.652 хил.т.. През 1990 г. са добити 31.675 хил.т. Следва период на намаляване на добива на въглища и през 2000 г. са добити 27 083 хил.т. След 2005 г. има увеличаване на добива на въглища като той през 2012 г. достига 33.4 млн. т.

Добив на лигнитни въглища. Лигнитните въглища имат дял около 91% от всички запаси на въглища в страната. При тях процесът на въглефикация е започнал, но преобладаващата част от растителната маса не се е овъглила. Те съдържат много примеси, пепел (40%) и влажност (25-60%). Поради това имат ниска калоричност – до1200-1500 ккал. Най-големите запаси са на малка дълбочина под земната повърхност и това позволява използването на открития способ на добиване. Това създава сериозни технологични трудности при използването им за производство на електроенергия.  Добивът на нискокалоричните лигнитни въглища (меки кафяви) заема основно място в българския въгледобив. Той е постоянно висок От тях през последните години (след 1989 г) се добива ежегодно почти едно и също количество - между  22 млн. т  и 34 млн.т. През 1989 г. са получени  29.5 мил.т., през   1995 г .  – 25.4 мил.т., през 2000 г –     23.7 мил.т. през 2005 г.  22.2 мил.т. или 90.1% от общия добив. През 2010 г. добивът е 27.2 мил.т. и през 2012 г. добивът им е 31 млн. т. или 93% от общото количество добивани въглища. На-значим е добивът им през 2011 г. с 34.5 млн. т..

В България най-големи количества лигнитни въглища се добиват в Марица-Изток. През 2012 г. добитите в него въглища са с 96.2% от общия добив на лигнити. Това прави Марица-Изток главен източник на добива на въглища в България. Добив на лигнитни въглища има още в Софийския въглищен басейн (Бели бряг – 1.7%, Станянци - 1.7% и Чукурово – 0.5% от добива на лигнитни въглища). Прекратен е добива в Кюстендилския въглищен басейн (мина “Бистрица”) и в Гоцеделчевския въглищен басейн (мина “Канина”) и др. други. Все още не се използват добрите залежи на лигнит в Елховският въглищен басейн (над 600 млн.т.запаси). Не се разработва и Ломският въглищен басейн поради голямата оводненост на въглищните пластове. Лигнитните въглища се използват предимно за добив на електроенергия, при производството на изкуствени минерални торове, за производство на брикети и за отопление.

Добив на кафяви въглища. Кафявите въглища са по-качествени от лигнитните. Тяхната калоричност достига  от 3000 до 5000 ккал. Съдържанието им на влага и пепел е значително по-малко – около 20%.  Запасите им в натура са около 10% условно гориво са около 13% от всички въглища в страната. Запасите от кафяви въглища в България са малко и поради ускорената им експлоатация намаляват. След 1989 година добивът им непрекъснато намалява. През 1989 г. са добити 5.8 мил.т., през 2000 г. добивът е 3.2 мил.т., през 2010 г. – 2.2 мил.т. и през 2012 г. е 2.3 млн. т. или 7% от общото добито количество въглища. Ясно е откроена тенденцията на намаляване на добива на кафяви въглища, дължащо се на изчерпване на лесно достъпните и по-мощни въглищни пластове. Добивът на кафяви въглища е съсредоточен само в два въглищни басейна – Пернишки и Бобовдолски. Добивът в Бобовдол през 2012 г. е 0.97 млн.т., добивът в района на Перник е 1.09 млн.т. или в двата басейна се добиват 2.06 млн.т. или 89.5% от добива на кафяви въглища в България. По-малки количества кафяви въглища в отделни години се добиват в Бургаският, Николаевският въглищни басейни и мина “Пирин” (Благоевградско). Кафявите въглища се използват за производство на електроенергия и топлоенергия, в промишлеността  и в бита на населението.

Добив на черни въглища. Те са много качествени, отличават се с висока калоричност, ниско съдържание на влага, на са с незначителни запаси (само 0.3% от запасите в натура и 1.7% от запасите в условно гориво). Черните въглища (когато се добиват) са на трето място по обем на добиваните количества. През последните години (след 1989 г.) добивът им силно намалява. През 1989 г. са изкопани  0.38 мил.т., през 1990 г. (заедно с антрацитните) – 0.14 мил.т., през 2000 г. (заедно с антрацитните) те са само 0.12 мил.т., а през 2010 г. те са 0.1% от общия добив.През 2012 г. само 7.2 хил.т. или по-малко от 0.1% от добитите в страната въглища. Намаляването на добива на черни въглища се дължи на по-високата цена на добиваните въглища, дължаща се на сложните геоложки условия в основния район на техния добив – Балканбас и конкурентния внос на по-евтини качествени черни въглища от Украйна и други страни. Черни въглища се добиват предимно в Балканския въглищен басейн (Балканбас), между градовете Трявна и Сливен в Стара планина. През 2012 г. добив на черни въглища осъществява от фирмата «Балкан 2000 ЕАД». В отделни години незначителни количества черни въглища се добиват в Западна Стара планина - при Горно и Долно Озирово (Монтанско) и Белоградчишко.  Поради голямата дълбочина на залягане на въглищните пластове не се експлоатира Добруджанският въглищен басейн (1.2 млрд.т. промишлени запаси). Черните въглища се използват за производството на кокс, в металургията, при производството на огнеупорни материали, строителни материали, карбид и др. Произвежданите количества черни въглища са недостатъчни, не задоволяват потребностите на българското стопанство и това налага значим внос.

Добив на антрацитни въглища. Те са най-качествените въглища, с най-висока степен на въглефикация, най-висока топлотворност, незначително пепелно съдържание  и съдържание на влага. В България те са много рядко срещани. Имат само 0.2% от запасите в натура и 0.5 от запасите в условно гориво. У нас антрацитните въглища са с най-малко стопанско значение, поради малките по количество запаси и трудните геоложки условия за експлоатация на находищата. През последните години (след 1989 г.) добивът им силно намалява. През 2005 г. и следващите години в България няма добив на антрацитни въглища. В миналото се използваха като енергийно гориво и при производството  на карбид. В близкото минало се добиваха предимно в района на град Своге в Западна Стара планина.

Структура на въгледобива в България. Като цяло тя е неблагоприятна за стопанството на страната. С най-голям относителен дял във въгледобива са най-нискокалоричните въглища - лигнитните. През последните десетилетия те имат дял между 82% и 94%. През 2012 г. той е 93.0%. Малък и продължаващо намаляващ е делят на добиваните кафяви въглища – между 16% и 7%, като през 2012 т. той е 7.0%. Твърде много намалява добивът на черни въглища поради малките запаси, и трудните геоложки условия на добива. Намалението е над 60 пъти. През последните десетилетия е прекратен и крайно незначителният добив на антрацитни въглища. Общо последните десетилетия се характеризират с много висок относителен дял на добиваните лигнитни въглища, намалява на този на кафяви и черни въглища и спиране на добива на антрацитни въглища.

Общият баланс на въглищата в България е пасивен, т.е. количеството на използваните въглища е по-голямо от добитите във въгледобива. Разликата се компенсира чрез внос.  Недостигат главно  висококалоричните антрацитни и черни въглища. За да се задоволят потребностите на производството на електроенергия, за промишлеността и за други нужди се внасят въглища (предимно черни) от Украйна, Русия и други страни. Структурата на потребление на добитите въглища в страната въглища през 2012 г. е като следва:

Ø      За производство на електрическа и топлинна енергия (97.4%);

Ø      За производство на брикети (1.4%);

Ø      За отопление на населението (0.5%);

Ø      За други консуматори и за собствени нужди на въгледобива (0.7%).

1.2. Нефтодобив

Нефтът е висококалорично гориво и основна суровина за съвременната химическа промишленост. България разполага с незначителни находища и запаси на нефт предимно в Плевенско и Северното черноморско крайбрежие. В перспективните за откриване на нефт райони едва ли ще се открият големи промишлени количества. Освен това откритите досега находища не са фонтаниращи. Поради това се налага изпомпване на нефта от земните недра, което го оскъпява. Добивът на нефт в България е твърде ограничен и не влияе съществено на енергийния баланс на страната. България е бедна на нефтени залежи.  През 1990 г. доивът е 60 000 т. След това продължава намаляването на нефтодобива и през 1998 г. добивът на суров нефт е  незначителен – 28 хил.т. След това има години, в които не се добива нефт. През 2005 г. и 2007 г. няма добив на нефт, а през 2010 г добивът е около 23 хил.т. През 2012 г. той е в подобни стойности – 23.5 хил.т. Осъществява се от предприятието „Проучване и добиване на нефт и газ” Долни Дъбник. Потребностите на страната от нефт се задоволяват изключително от внос. През 2012 г. основният вносител на нефт фирмата „Лукойл Нефтохим Бургас” АД е внесла 5.7 млн. т.. България внася големи количества нефт от Русия и арабските страни, а и в бъдеще ще продължи да разчита на вносен нефт.

1.3. Газодобив

Природният газ е с по-добри производствени качества от нефта и въглищата. При изгарянето му не се замърсява природата. Той се използва като гориво в енергетиката и като суровина в химическата промишленост. В България природен газ се добива като съпътстващо производство на нефтодобива. Нефтеният газ е разтворен в нефта и се отделя от него при намаляването на налягането. Сухият нефтен газ съдържа 90-98% метан. Природен газ се получава и от самостоятелни газови находища. В България откритите запаси от природен газ са незначителни. Първото открито и изчерпано находище е при Старо Оряхово, в долното течение на река Камчия. След това природен газ е открит край село Чирен, Врачанско. И това находище вече е изчерпано. Изчерпано е и находището в Черно море срещу нос Галата (Варненско). Другите находища са разположени в Дунавската равнина, Предбалкана и шелфа на северното крайбрежие на Черно море. Природен газ бе открит при с. Деветаки  (Ловешко), с. Бутан и с. Галово (Врачанско). През последните няколко години бяха открити нови малки находища край град Каварна (находище”Каварна”), край нос Калиакра (находище „Калиакра”), при с. Девенци  (Червенобрежко) и край град Кнежа.

В страната се добива различно количество природен газ през различни години. Най-много газ в България е добит през 1970 г. - 474 млн.куб.м. През 1980 г. добивът намалява на 190 млн.куб.м.. През 2000 г. в България е добит 11 814.8 хил. куб.м. природен газ, през 2005 г. няма добив. През 2009 г. е добит 15 млн. м³, а през 2012 г. 389 млн. м³ природeн газ. Сега газ в България продължава да се добива само в находищата в Девенци и Черно море. Добивът се осъществява от фирмите «Мелроуз» и «Проучване и добив на нефт и газ» (Долни Дъбник). Подготвя се разширяване на добива на природен газ от находищата край град Каварна (“Калиакра“, “Каварна“ и “Каварна Изток“) с очаквани запаси над 3 млрд. куб. м..

Недостигът на  газ се компенсира с голям внос от Русия – между 3.0 и 4.0 млрд.куб.м. годишно. През 2007 г. вносът е 3.4 млрд м³ природен газ, а през 2012 г. вносът е по-малък и е 2.527 млрд.м³. Транзитираният през страната природен газ за съседните страни по години е различен, но е около 17 млрд. м³. Газът се транспортира по газопровода от Русия през Украйна и Румъния - Суворово до гр. Девня. В България газопроводът образува пръстен: северният клон преминава през: Девня–Каспичан–Шумен-Разград-Горна Оряховица- Плевен – Враца - гара Яна (София), а южният клон през Девня-Карнобат (с отклонение за Бургас)–Ямбол-Стара Загора–Димитровград–Пловдив-гара Яна. Газопроводният ни пръстен има отклонения за съседните ни страни - Турция, Гърция, Македония. По него нашата страна получава около 3-4 млрд.м³ природен газ и транзитира газ за съседните страни. Резервите от природен газ за страната се съхраняват в газохранилището в «Чирен» и в «Галата». И в бъдеще нашата страна ще продължава да разчита на вносен газ. Очертават се перспективи през нашата страна да преминава трасето за пренос на природен газ и за други страни чрез проекта за газопровода «Южен поток». Прекратен е проекта «Набуко».

Природният газ се използва предимно в индустрията. От промишлените отрасли най-голям дял в използвания природен газ имат енергетиката (1032 млн. м³ или 37.7% от потреблението на природен газ), химическата промишленост (744 млн. м³ или 27.1%), стъкларска и порцеланово-фаянсова (170 млн. м³ или 6.2%), металургична (83 млн. м³), циментова промишленост и строителство. Енергетиката потребява природен газ за производството на електричество и топлоенергия. Разпределителните дружества използват 477 млн. м³. Незначителен е делът на сферата на услугите и на домакинствата за битови нужди.

1.4. Добив на енергия от нетрадиционни енергийни източници

От нетрадиционните енергийни източници България разполага със сравнително добри залежи на уран. Находищата са разположени предимно край град Бухово (Столична община), в Родопите, Западна Стара планина, край град Раковски и др. Но уранодобива е прекратен и рудниците са запечатани. Страната ни разчита на вносен обогатен уран от други страни, предимно от Русия.

2. Производство на електроенергия

Електричеството като енергиен продукт се произвежда от енергийни източници - въглища, нефт, природен газ, водна, слънчева, ветрова енергия и др. Електропроизводството заема основно място в българската енергетика. То е вторият етап (ешалон) на енергетиката Електричеството е определящо за стопанската дейност в повечето отрасли на икономиката и е незаменимо в съвременния бит на българите. В зависимост от използваните източници предприятията, произвеждащи  електричество се поделят на: водноелектрически централи (ВЕЦ), топлоелектрически централи (ТЕЦ); атомни електроцентрали (АЕЦ), вятърни електроцентрали (ВяЕЦ) и др..

За производството на електроенергия в обществените ТЕЦ се използват различни ресурси. С най-голям относителен дял е използването на въглища – 81.8% от произведената енергия. Следват използването на природен газ с 15.0% и нефтопродукти – 3.2%. Преобладаващата част от използваните горива да добив на електричество са от местен произход. енергоносители е вносна, макар, че по отчет 81.2% са от местен произход. Използваното ядрено гориво за АЕЦ е изцяло вносно.  Количеството произведена електроенергия се измерва в киловат-часа (кВт.ч или kWh - разходването за 1 час на  1000 вата или 1 кииловат енергия и Тераватчаса TWh). То се съобразява с равнището на потреблението. А обикновено потреблението е най-голямо сутрин, около обяд и вечер. В годините след 1989 г. има редуване на периоди на спад и увеличаване на производството на на електроенергия, дължащ се предимно на спада на потреблението в сферата на производството и динамиката в износа. През 1990 г. произведеното електричество е 42.1 TWh. През 2010 г. производството е на по-голямо – 46.8 TWh млн.квтч. През 2012 година има увеличение равнището достига 47.3 TWh.

В страната има общо инсталирани мощности за производство на електроенергия - около 13 хил. МW през 2013 г.. През 2012 г. в България с най-голям относителен дял е производството на  топлоелектрическите централи (ТЕЦ). Общо ТЕЦ и АЕЦ дават около

90.0% от електроенергията на България. Задържането на количеството произведена електроенергия, в условията на силно намаляване на промишленото производство и железопътния транспорт, се дължи на значимия износ на електроенергия за други страни и предимно за Турция. Производството на електроенергия от различните видове централи, формира вътрешната структура на електропроизводството. През 2012 г. най-значим е делът на ТЕЦ (включително и заводските) с дял от 43.4%.  Следва произведената електроенергия от АЕЦ (33.4%) и електроцентралите, използващи възобновяеми източници (11.0%), включително ВЕЦ, ПАВЕЦ, ВяЕЦ, фотоволтаични и др. Следват тополофикационните централи (ТФЕЦ) с 5.8% и ПАВЕЦ с 1.8%.

През последните 20 години производството на електроенергия в България е променливо по години и зависи от потреблението и износа. То е между 40 и 51 тераватчаса.

                                                                                Таблица  №  2

                               Електропроизводство  в България (в тера втч.)

                                              по вид  на електроцентралите

 Година           Общо                       ТЕЦ                       ВЕИ                        АЕЦ          

                        добив                      добив    %         добив      %             добив    %

1939                  0.3   100.0                0.1    42.4           0.2     57.6                   -

1990                42.1   100.0              25.6    60.7           1.9       4.5             14.7    34.8         

2005                44.4   100.0              21.0    47.3           4.7      10.7            18.6    42.0       

2010                46.8   100.0              26.4    56.3           5.2      11.1            15.2    32.6 

2011                50.7   100.0              29.7    58.7           4.6        9.1            16.3    32.2   

2012                47.3   100.0              25.4    53.8           6.0      12.8            15.8    33.4

               Забележка: По данни от Статист. справочник на РБ, Министерство на икономиката и

                                   енергетиката и други източници. Към ВЕИ са включени ВЕЦ, вятърни,

                                   фотоволтаични, ПАВЕЦ и др. централи с възобновяеми източници. Към 

                                   ТЕЦ са включени и ТФЕЦ и ЗТЕЦ

2.1. Производство на електроенергия в ТЕЦ

ТЕЦ са вид електроцентрали, които използват като гориво предимно въглища и в малки обеми мазут и природен газ. Използват се производствени мощности (технически съоръжения) за производство на електричество. Най-често използваните единици за тяхната мощност са: киловат (КВт или kW = 1000 вата), мегават (МВт. или МW = 1000 kW или 1 000 000 W, Терават TW), а за слънчевите колектори киловат пик (kWp).  

В зависимост от своето предназначение те се поделят на два основни типа: 

Първият тип са кондензационните ТЕЦ. Това са електроцентрали, които произвеждат само електричество посредством класическия способ - загряване на водата и превръщането и в пара. Кондензационните ТЕЦ са разположени териториално предимно в мястото на добива на горивния ресурс или мястото, през което се внасят или доставят въглищата. Те произвеждат над три четвърти от произведенота електрическа енергия от ТЕЦ в страната. През 2012 г. те са произвели 43.4% от общо произведената в страната електроенергия.

Вторият тип са топлофикационните ТЕЦ (когенерации). Те работят на същия принцип като кондензационните, само че от турбината се отклонява част от парата, която чрез паропровод се транспортира до промишлени предприятия и жилищни райони, т.е. до потребителите на топла вода и пара. През 2012 г. те са произвели 5.2% от електричеството в страната. В една и съща ТЕЦ може да има турбини и от двата типа. Големи топлофикационни централи са изградени в многолюдните градове. Такива централи са ТЕЦ “София”, ТЕЦ “Изток”, ТЕЦ “Земляне” в София, ТЕЦ “Пловдив”, ТЕЦ “Плевен” и др.

Най-голямата по инсталирана мощност ТЕЦ в България е ТЕЦ “Марица-Изток 2” (1 576 MW). По-големи са още ТЕЦ ”Варна” (6 блока по 210 МВт или общо 1260 MW), ТЕЦ “Бобовдол” (630 MW), ТЕЦ “Марица- Изток 1” (670 MW), ТЕЦ “Марица – Изток-3” (904 MW), топлофикационната ТЕЦ “Русе-Изток” (400 MW), ТЕЦ „Република” (Перник) и др. В България има инсталирани мощности в кондензационни ТЕЦ - 4410 МВт и в топлофикационни (когенерации) 1795 MW, от които  на твърди въглища - 944 MW, на газ - 582 MW и на течни горива - 269 MW. Общо в страната инсталираните мощности са 6205 MW или 55.3% от всички инсталирани мощности.

Особен вид са заводските топлоелектрически централи ЗТЕЦ. Те са построени на или в близост до площадките на крупни промишлени предприятия. Мощността им е в зависимост от потребностите на заводите. Те са предимно от топлофикционния тип централи, тъй като освен електричество, осигуряват и големи обеми технологична пара. Големи заводски ТЕЦ са ТЕЦ “Девня”, ТЕЦ “Кремиковци”, ТЕЦ на Нефтохим-Бургас, ТЕЦ на Химически комбинат “Свилоза”, ТЕЦ на Еврометал (Перник) и др. През 2012 г. те са произвели 4.6% от електричеството в страната.

В българските ТЕЦ се произвежда основното количество електроенергия. След 1989 г. относителният дял на  произведеното електричество в ТЕЦ намалява. През 1989 г. са произведени около 27.1 TWh. електричество, или около 50.0% от електроенергията и цялото количество топлоенергия. През 2005 г. ТЕЦ произвежда 21.0 TWh електричество или 47.3% от произведената електрическа енергия в страната. След затварянето на I, II, III и IV блокове на АЕЦ „Козлодуй” се увеличава делът на ТЕЦ.  В края на 2010 г. произведената електроенергия в ТЕЦ е 56.3% от цялото количество произведена електроенергия. През 2012 г. делът на ТЕЦ, заедно с ТФЕЦ и ЗТЕЦ е 53.8%. През последните години най-голям в произведената електрическа енергия е делът на държавната ТЕЦ „Марица-Изток II” – около 40%. Нейното производство е с най-ниска себестойност.

Топлоелектрическите централи, изгарящи въглища, териториално са разположени в местата на добив (Тецовете в  Марица-Изток, ТЕЦ „Бобовдол”, ТЕЦ „Марица” в Димитровград, ТЕЦ „Република” в Перник). В редица случаи са разположени в местата на внос на въглища от чужбина (ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Русе”, ТЕЦ „Русе – запад”).  

ТЕЦ силно замърсяват околната среда с отровни серни газове и прах. Това налага монтирането на специални пречистващи филтри, което обаче изисква големи капиталовложения. Една част от ТЕЦ работят с вносни въглища, а това ги прави силно зависими от количеството и ритмичността на вноса и от цените на международните пазари.

2.2.  Производство на електроенергия в АЕЦ

В България функционира само една атомна електроцентрала  - АЕЦ “Козлодуй”. Тя е пусната в действие през 1974 г. След това мощността е увеличавана чрез пускането в действие на нови реактори. Сега тя има намалена мощност, поради затварянето на 1, 2, 3 и 4 блокове, и вече има мощност от 2000 MW. Това силно намалява делът на АЕЦ “Козлодуй” в българското електропроизводство и поставя осигуряването на страната с електроенергия пред сериозни проблеми. АЕЦ, за разлика от ТЕЦ и ВЕЦ, използва незначителни по обем суровини. АЕЦ “Козлодуй” използва за една година около 70 тона обогатен уран. Тя има стабилизираща роля в режима на подаване на електроенергията в страната и някои съседни страни. През 2012 г. АЕЦ «Козлодуй» е произвела 15.8 млрд.квтч електроенергия с дял от общото производство в страната 33.4%. В нашата страна преди 1989 г. започна изграждането на  втора АЕЦ в гр. Белене (Плевенско) с мощност 4000 мегавата. След това строежът е спрян. Нейното довършване започва отново и отново бе спряно. Доицтграждането и би решило окончателно енергийния проблем на България. Започна проучването на възможността за изграждане на нов ядрен реактор на площадката на АЕЦ „Козлодуй” по американска технология. При производството на електроенергия от АЕЦ има и проблеми - депонирането на  използваното ядрено гориво и постигането на висока степен на надеждност и сигурност в производството. Сега отработеното ядрено гориво се извозва и депонира в Русия.

2.3.  Производство на електроенергия от ВЕЦ

Водноелектрическите централи използват хидроресурсите, т.е. механичната енергия на падащата вода за производство на  електроенергия. Те произвеждат по-евтина електроенергия и не замърсяват атмосферата както ТЕЦ, но строителството им е продължително и доста скъпо. ВЕЦ се отличават и с дълготрайност на използване на изградените съоръжения. Производството във ВЕЦ в България, обаче зависи от количеството и разпределението на падналите валежи. Общо във ВЕЦ и другите централи, използващи възобновяеми източници на енергия (слънчево греене, вятър, биогориво). Инсталираните мощности за производство на електрическа енергия са 3010 MW (вкл. ПАВЕЦ - 864 MW) или 26.8% от всички инсталирани мощности в страната. Относителният дял на произвежданата във ВЕЦ електроенергия намалява. За по-голямата част от водно-електрическите централи не достига водата и поради това те се включват в енергийната система предимно в часовете на върхово потребление.

В нашата страна е възприет каскадният принцип на използването на водите, т.е. една и съща вода да се използва няколко пъти за производство на електроенергия. Най-старата построена хидроенергийна каскада в България е „Рила” през 1947 г..  След това са построени каскадите „Петрохан”, „Искър и Баташкият водносилов път.  В България има над по-значими 100 ВЕЦ (70% от общия брой на електроцентралите). Голяма част от тях работят на каскадния принцип, чрез който многократно се използва една и съща вода за производството на електричество. Сред най-значимите и известни каскади на ВЕЦ в България са:

• Белмекен – Сестримо - Чаира (ВЕЦ “Сестримо” (240 MW), ВЕЦ“Момина клисура” (120 MW), ПАВЕЦ”Чаира” (864 MW), ПАВЕЦ„Белмекен” (375 MW);
• Каскада Въча (ВЕЦ „Тешел”, ВЕЦ „Девин”, ВЕЦ-ПАВЕЦ „Въча” (Антонивановци), ВЕЦ „Въча II”, ВЕЦ „Въча I” и ВЕЦ „Кричим”, ПАВЕЦ „Орфей” (Кричим), както и новопостроената ВЕЦ „Цанков камък”);      
  
• Баташки водносилов път (каскада „Батак”) с (ВЕЦ “Батак” (40 MW), ВЕЦ“Пещера” (125 MW), ВЕЦ „Алеко” (66 MW);
• Долна Арда. Ардинската каскада включва ВЕЦ “Кърджали” (106 MW), ВЕЦ «Студен кладенец» (60 MW) и ВЕЦ “Ивайловград” с 104 МW);
• Каскада Асеница (ВЕЦ “Асеница І” и ВЕЦ “Асеница ІІ”);
• Петроханска каскада (ВЕЦ „Петрохан”, ВЕЦ „Бързия” и ВЕЦ „Клисура”);
• Каскада Искър (ВЕЦ „Мала църква”, ВЕЦ „Бели Искър”, ВЕЦ „Пасарел”, ВЕЦ „Кокаляне” и ВЕЦ „Симеоново”);
• Рилска каскада (ВЕЦ „Пастра”, ВЕЦ „Рила”, ВЕЦ „Каменица” и ВЕЦ „Калин”);
• Санданска Бистрица (ВЕЦ «Попина Лъка», ВЕЦ «Лиляново» и ВЕЦ «Сандански»);
• Каскада Осъм (ВЕЦ «Троян I», ВЕЦ «Троян II» и ВЕЦ «Ловеч», ВЕЦ «Черни Осъм» и ВЕЦ «Камен рид»);
• Каскада Росица (ВЕЦ «Росица 1», ВЕЦ «Росица 2», ВЕЦ «Росица 3», ВЕЦ «Батошево 1», ВЕЦ «Батошево 2»; ВЕЦ «Видима»);
• Каскада на река Янтра (ВЕЦ «Малуша», ВЕЦ «Янтра», ВЕЦ «Каломен», ВЕЦ «Леденик» и ВЕЦ «Сини вир»);
• Каскада Горни Лом (4, в т.ч. ВЕЦ «Горни Лом», ВЕЦ «Китка» и ВЕЦ «Миджур»).

В редица случаи се оформят групи от ВЕЦ изградени последователно на една река или на река и нейните притоци като например на река Тунджа са изградени ВЕЦ„Копринка” и ВЕЦ„Жребчево”, на р. Тъжа е изградена ВЕЦ„Тъжа” и на река Енинска – ВЕЦ„Енина”. В някои случаи има прехвърляне на води от едно поречие в друго поречие. Такъв е случаят с каскадата „Въча”. Водите от басейна на река Доспат (приток на р. Места) се прехвърлят в басейна на р. Въча (приток на р. Марица). 

През последните години започна изграждането на МВЕЦ (малки ВЕЦ) предимно в руслото на реки. Строителството на подобни електроцентрали е по-скъпо от тези на деривационните (големите) ВЕЦ. В тази група се отнасят някои от централите, изградени и изграждащи се на река Искър след София  - каскадата Среден Искър с общо 46 ВЕЦ, разположени между градовете Нови Искър (София и Червен бряг). В нея се включват в района на Своге – Елисейна 9 МВЕЦ - ВЕЦ „Своге”,  ВЕЦ „Лакатник” и ВЕЦ „Свражен” и още 6 МВЕЦ – „Оплетня”, „Левище”, „Габровница”, „Бов-юг”, „Бов-север”, „Церово” и „Прокопаник”. Подобен тип ВЕЦ са ВЕЦ „Мездра” и откритата през 2010 г. ВЕЦ „Калето” край град Мездра. Има проект за каскада от 8 МВЕЦ от русло тип „Долни Искър” от Червен бряг до устието на реката. В този район работи ВЕЦ „Койнаре”. Редица МВЕЦ има в поречията на реките Бели Вит, Бяла Места, Огоста, Черни Вит и др. Има и редица други малки самостоятелни (не включени в каскади) ВЕЦ като ВЕЦ „Тъмръш” (5 MW), ВЕЦ „Ракита” (4.8 MW), Яхиново (7 MW) и редица други. През последните години нараства количеството произведена електрическа енергия от малки ВЕЦ. Те са 124 на брой с обща мощност 43.84 MW.

В нашата страна поради недостига на вода за ВЕЦ се използва и друг метод – изграждане и функциониране на помпено - акумулаторни ВЕЦ, наричани ПАВЕЦ. При тях една и съща вода се използва многократно за производство на електричество. В пиковите часове на потребление водата от горестоящия воден басейн се пуска в електроцентралата и произвежда електричество. Тя се съхранява в друг басейн. През денонощието, когато има свободни мощност, чрез помпи тази вода се връща обратно на горното равнище. В България такива са електроцентралите „Белмекен”, „Чаира”, „Калин - Карагьол”, „Орфей”.

През последните години ВЕЦ произвеждат незначителна част от електроенергията в България. През 1960 г. са получени 1 886 млн.кВтч. или 40.5% от електроенергията на България. През 1990 г. е получено почти същото количество (1878 млн.кВтч), но тя вече е само 4.5% от общото количество произведена електроенергия. Производството на ВЕЦ през последните години, поради по-голямото количество валежи над страната се увеличава. През 2000 година във ВЕЦ е произведена  2 964 млн. кВтч електроенергия, а през 2006 г. тя нараства и достига до  4 599 млн. KWh., а през 2010 г. около 5 200 млн. KWh или дял от 11.1% от общото производство. Най-значим дял има производството от каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира”.

Възможностите за увеличаване на производството на електроенергия от планинските реки на България са малки. Поради това в близкото минало бе проектирано създаването на смесен българо-румънски хидроенергиен комплекс при Никопол-Търну Магуреле. Липсата на средства в Румъния и в България засега не позволява реализацията на този проект. В сравнение с АЕЦ и ТЕЦ, след като вече са построени, ВЕЦ  имат предимството, че за тях не се внасят горива по международни непрекъснато повишаващи се цени.

2.4.  Други източници за електропроизводство

В света се използват и редица природни сили и явления за производство на електроенергия. Това са възобновяемите източници на енергия (ВЕИ). Повече от половината произведена първична енергия е от възобновяеми източници т.е. от изгаряне на дърва и дървесни отпадъци. От източниците за производство на електроенергия е на ВЕЦ, следват използването на ветровата и геотермалната енергия, слънчевата енергия и др. Технологията на производство на електричество от тези източници  все още не е достатъчно усъвършенствана и произвежданата електроенергия е с по-голяма себестойност и по-малка надеждност и ритмичност в подаването. С приемането на България в ЕС се разширява строителството и включването н енергийната система на страната на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). През 2020 г. България , както и в другите страни делът на произведената електроенергия от ВЕИ трябва да достигне 16% от общо произведената електрическа енергия. През 2012 г. делcт на ВЕИ (ВЕЦ, малки ВЕЦ, ВяЕЦ, фотоволтаични и др. съоръжения) е 12.8% от произведената електрическа енергия. В България вече е изпълнена нормата за инсталирани нови мощности на ВЕИ към 2020 г.

В България твърде ограничено се използва слънчевата енергия.  Създадени са малък брой специални слънчеви инсталации за производство на електроенергия. В страната вече са инсталирани 3528.41 KW мощности на слънчевите колектори. В страната има малки фотоволтаични съоръжения на 26 места. Най-голяма е станцията в с. Ботево, Ямболско 2000 KW мощност. Следват фотоволтаичните инсталации край Пауново, Ихтиманско с  880 KW мощност, Блатец, Сливенски с 836.7 KW, Слънчев бряг с 120 KW и ЗИТА Русе с 117.24 KW  (ЗИТА Русе Карбохим), Средногорци, Априлци, Айтос и др.. България не може да разчита на слънчевите инсталации, тъй като те са скъпи и производството им е с много висока цена, а в страната има и сравнително голяма облачност и мъгли през големи периоди от годината и денонощието.

Ограничени са възможности за използване на вятъра като енергоресурс. В България условия за успешно използване на ветровата енергия има само по високите планински върхове като Ботев, Мургаш и др. и в Приморска Добруджа. Има ограничено използване на тези възможности, предимно поради липса на инвестиции. При сегашната технология производителността на вятърна турбина е добра при скорост на вятъра от 5 до 9 м/сек или 20-35 км/час. Местата с такава скорост на вятъра са малко. Сега само в Приморска Добруджа и в Сливенско вече са изградени генератори за използване на ветровата енергия.  Само в тези райони и високите части на Рила, Средна Стара планина (Мургаш) планина може да се постигне ефективност на производството или да се достигне 60-90% от инсталираната мощност. В страната в края на 2012 г. действат десетки вятърни електроцентрали (ВяЕЦ). Първите вятърни генератори са изградени през 2004 г. с 2.4 MW мощност. През 2008 г. инсталираната мощност достига 104.4 MW, а през 2009 г. – 330.0 MW. Най-голямата сред тези вятърни електроцентрали е край Калиакра с мощност 35 MW. Повечето електроцентрали са разположени по черноморското крайбрежие, с най-голяма гъстота в Северното Черноморие. В района на град Каварна работят 12 ВяЕЦ. Такива има и при Шабла, Бургас и Айтос, Руен, Аксаково, Балчик. Във вътрешните район на страната са ВяЕЦ край Тополовград, град Долна Митрополия и др.. При Мургаш има мощности от 100 MW.

В България има ресурси и на термоминерална енергия. Проучени са над 840 находища. Най-значимите находища са 102 бр. Приблизителният теоретичен потенциал за използване е около 4000 GWh годишно, а технически използваемият потенциал е около 3000 GWh. Годишното енергопотребление от геотермални източници е около 380 GWh годишно. Сега инсталираните мощности са само 94.5 GWh годишно. Поради това ограничено се използват някои високотемпературните извори и геотермални находища. Термоминералната енергия в България се използва ограничено за плувни басейни, бани и балнеология, за отопление на оранжерии за производството на зеленчуци и цветя. В процес на проучване и проектиране са 8 по-значими проекта за геотермални отоплителни системи (Велинград, Сапарева баня, Павел баня, град Баня, Златоград-Ерма река, Сандански, Кюстендил, Момин проход).

Силно ограничени са възможностите в бъдеще да се произвежда електричество от биогаз от отпадните продукти на селското стопанство, промишлеността и битовите отпадъци.

         Производството на електроенергия в България по количество е достатъчно за осигуряване на нормалното функциониране на стопанството, транспорта, живота и бита на населението. Една част от произведеното електричество се изнася, което подобрява външнотърговския баланс на страната. Осигуреността с енергийни ресурси е недостатъчна. Сега страната задоволява потребностите си от горива само на една трета от потребностите. Останалата част е от внос от други страни, предимно от Русия. Това води до влошаване на външнотърговския баланс на страната и енергийна зависимост.

            3. Производство на топлоенергия

След 1944 г. в страната ни се развива и топлоснабдяването чрез изграждането на ТфЕЦ (топлофикационни централи, когенерация), които произвеждат електричество и топлоенергия за стопански нужди и за населението. Сега тава енергия в България произвеждат ТФЕЦ, ЗТЕЦ и АЕЦ.  Това производство измества действащите по-рано местни парокотелни. Сред най-големите ТФЕЦ са ТЕЦ «София-Изток» с 2 000 MW инсталирана мощност, ТЕЦ „София” (1730 MW), ТЕЦ „Русе-Изток” (1300 MW), ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Бургас”, ТЕЦ „Република” в Перник и др. Производството на топлоенергия до 1989 г. се увеличава непрекъснато. През 1989 г. са произведени 44.7 TWh топлоенергия. След това има непрекъснато намаляване на производството на топлоенергия поради намаляването на потреблението. През 2000 г. произведената топлоенергия  е 24.8 TWh, а през 2010 г. 15.1 ТВтч (15100 млрд. ккал.). През 2012 г. е 15.5 TWh. Спадът на производството на топлоенергия е резултат от спада на използваната от промишлеността топлоенергия, но и от съкращаване на потреблението от населението, поради много високата непоносима за него цена.

Произвежданата в страната топлоенергия използва различни горива. Най-голям е делът на произвежданата през 2012 г. топлоенергия от природен газ с 48.9%. Следва използването на вносни въглища 31.8%, местни, добитите в страната въглища – 16.8%. На второ място е производството на топлоенергия от природен газ – 48.7%. Незначителен е делът на производството от ядрена енергия (2.1%), течни горива (0.3%) и биогорива (0.2%). Най-значим е делът на заводските ЗТЕЦ с 52.7%, следвани от топлофикационните (ТфЕЦ) с 45.6%). Малък е делът на топлоенергията от АЕЦ (1.7%).                            

Най-голям потребители на топлинна енергия (топла вода и пара) през 2012 г. са стопанските субекти с дял от 59.6%. В редица от тях парата и топлата вода са част от технологичния процес на производство. На второ място са домакинствата, които потребяват 34.5% от произведената топлоенергия. За социални потребности в бюджетната сфера (здравни заведения, болници, детски градини, училища, читалища и др.) се използва 5.9% от произведената топлоенергия. Това разпределение на потреблението определя структурата на производството по видове централи.

4. Пренос и трансформация на електроенергия

Произвежданата електроенергия в повечето случаи не се потребява в мястото на производството. Това налага тя да бъде пренасяна до потребителите чрез система от уреди и съоръжения. От генератора в електроцентралата, който я произвежда, електроенергията се пренася по проводници до трансформатор, който променя нейното напрежение и след това произвежданата електроенергия преминава в разпределителната мрежа. Преди да достигне до потребителя тя отново се трансформира в по-ниско напрежение, което може да се използва в електрическите машини и уреди.

Електропреносните линии в България са свързани в единна мрежа. Изграден е единен електропреносен пръстен, преминаващ по трасето София – Пловдив - Марица-Изток – Карнобат – Шумен - Горна Оряховица – Плевен – Мездра и София. От него има отклонения за Бургас, за Девня и Варна, за Русе и за Северозападна България. Общата дължина на електропреносната мрежа в нашата страна е около 36 000 км. У нас има електропроводи с високо напрежение (110, 220 и 400 киловолта), които имат обща дължина от 15 130 км. Електропроводите със средно напрежение (60, 35 и 20 киловолта) и с ниско напрежение (под 3 киловолта) разширяват мрежата на потребителите. Трансформацията на електроенергията се извършва в подстанции. Сред най-големите  са София, Варна, Бургас, Марица-Изток и  други. Производството на електрическа енергия и нейният пренос до потребителите се регулират от централен диспетчерски пункт в София и електроенергиен системен оператор (фирма ЕСО ЕАД).

Българската електропреносна система е свързана с подобните системи на съседните ни страни. Националната електропреносна мрежа е свързана с тази на съседните страни. С Русия, Украйна, Молдова и Румъния. Връзката се осъществява през Румъния в чрез три подстанции (Варна-Исакча; Добруджа-Исакча с трансформация от 750 киловолта по международното трасе и на 400 киловолта; Козлодуй-Цинцарене), със Сърбия чрез електропроводите от: София – Запад до Ниш, от Брезник до Върла и от Кула до Зайчар. С Република Турция електропреносната ни мрежа е свързана чрез връзката Марица-Изток 3  -  Бабаески и Марица – Изток 3 до Хамидабад. С Гърция електропроводната мрежа има връзка Благоевград (Петрич) до Солун. С Македония електропреносните връзки се осъществяват чрез: Петрич – Сушица; Скакавица – Крива паланка и Червена могила – Щип. Чрез тези връзки България има възможност при недостиг на електричество да внася потребните и количества, а при свободни мощности - да изнася.

5. Баланс и потребление на енергия

Енергийният баланс е обобщаващ показател, чрез който се характеризира  функционирането на  българската национална енергосистема.  Използват се показатели, характеризиращи добива, производството, вноса, разпределението и използването на всички видове горива и енергия. В едната страна на баланса са всички енергоносители, а в другата – потреблението им. При енергийния баланс различните видове енергоносители се преизчисляват в хиляди тонове нефтен еквивалент.  Следователно потреблението определя и равнището на баланса.

            Наличната енергия за крайно потребление на енергийни ресурси в България  показва, че доминиращо място имат нефтопродуктите, следвани от електроенергията, природния газ, въглища и горива от въглища и с най-малък дял е топлоенергията.

След индустриализацията на България и свързаното с това увеличено потребление на енергоносители общият енергиен баланс е винаги отрицателен. Това се дължи на структурата на използваните енергоносители – въглища, течни горива и природен газ. А голяма част от тях се осигурява чрез внос. В България преобладава използването на вносна енергия.

          Структурата на крайното енергийно потребление през 2011 г. показва, че най-голям дял в него имат нефтопродуктите с 33.8%, следвани от електричеството (25.3%), природния газ (14.0%), топлоенергията, въглищата и горивата от тях и др.

            Публикуваните данни дават достатъчно ясна представа за крайното енергийно потребление по сектори и отрасли на националното стопанство. Според тях в крайното енергийно потребление приведено към хил.т. нефтен еквивалент (н.е.) първо място заема транспорта с 2871 хил.т. н.е. или 30%. В структурата на потреблението само в транспорта най-висок е делът на автомобилния транспорт с 2654 хил.т. н.е., т.е. 92.4%. На второ място следва индустрията с 2577 хил.т. н.е. или 27%. Във вътрешната структура на индустриалното потребление най-голям дял има химическата промишленост с 815 хил.т. (31.6%), следвана от промишлеността за строителни материали (неметални минерални суровини) с 503 хил.т.н. (19.5%), металургията (244 хил.т. н.е.), хранително-вкусовата промишленост (231 хил.т. н.е.), целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост (217 хил.т. н.е.), машиностроене (134 хил.т. н.е.) и др. На трето място са домакинствата с 2397 хил.т. н.е. (25.1%). Сравнително малък е делът на селско, горското и рибно стопанство със 199 хил.т. н.е. (2.0%). Тази структура на крайното енергийно потребление по същество потвърждава извода, че в България има процес на деиндустриализация. През 1989 г. над две трети от потреблението на енергия е от индустрията. Намаляването на дела на индустрията се дължи на закриването на множество промишлени предприятия, намаляване на производството на промишлени изделия и спад на потреблението на промишлени изделия. Намалява и равнището на крайното енергийно потребление на населението (домакинствата). Това се дължи на по-икономичното използване на електричеството от населението, намаляване на броя на населението и постепенно внедряване на енергоспестяващи домакински уреди и саниране на част от жилищата.

Потреблението на електроенергия е само част от енергийния баланс на страната. То оказва съществено влияние върху режима на електропроизводството и електроподаването през годината, по годишни сезони, по месеци и дни и дори по часове в денонощието. Най-значимите потребители са провмишелонстта и домакинствата.

Разходите за електроенергия имат голям относителен дял в себестойността на произведената продукция. В България  производството е силно електроемко. Най-електроемките са химическата промишленост и металургията. Запазването на относителният дял на потреблението от населението, при неговото намаляване по брой, се дължи на разширеното използване на електродомакински уреди, на голямата консумация на електричество от повечето от използваните  от населението битови  електроуреди.

Основен потребител на топлоенергията е преработващата промишленост. През 2010 г. тя е използвала най-голяма част от произведената топлоенергия. Следва  населението, енергетика, загуби при пренос, добивната промишленост и други. 

V. Териториална структура (главни енергийни райони) 

Териториалното разположение на производството на отрасъл “Енергетика” има някои особености. Различията са между добива на горивата и производството на  електроенергия.  В България  ясно  са  очертани   два въгледобивни   района.  

Първият от тях е Пернишко-Бобовдолският въгледобивен район. Той обхваща добива на въглища в Софийски, Свогенски, Пернишки, Бобовдолски, Кюстендилски и Пирински въглищни басейни. Добиват се лигнитни, кафяви и антрацитни въглища. 

Вторият и Маришкият въгледобивен район. Той включва въгледобива в двата въглищни басейна -  Марбас и Марица-Изток. В него се добиват изключително лигнитни въглища  и се произвеждат брикети.  

При производството на електроенергия са обособени четири електропроизводствени района:  

 В Маришкият електропроизводствен район  основен районообразуващ фактор са местоположението на находищата на въглищата. Те са главния енергиен ресурс. Използват се предимно лигнитните въглища на Марица-Изток и на Марбас и вода. Този район обхваща територията на Маришкият въгледобивен район. В Маришкия електропроизводствен район се включват трите големи електроцентрали на Марица-Изток, ТЕЦ”Пловдив”, ТЕЦ «Димитровград»  и други  по-малки енергийни мощности. 

Втори е Югозападният (Софийско-Пернишки) електропроизводствен район. Основни районообразуващи фактори са меспотоположението на находищата на въглища и високото равнище на потребление на въглища и електро и топлоенергия в промишлеността и населението, най-вече в София. В него като енергиен ресурс се използват различни източници – кафяви и лигнитни въглища, природен газ и мазут, водна енергия. Голям е относителният дял на произвежданата топлоенергия за нуждите на промишлеността и на населението на град София. Към този район се включват големите ТЕЦ в София, Перник и Бобовдол, както и редица по-малки ТЕЦ. В този район са ВЕЦ от каскадите „Рила” и „Искър” и други по-малки ВЕЦ.

Трети е Родопският електропроизводствен район. Основен районообразуващ фактор е наличието на добри хидроенергийни ресурси на родопските реки. Той обхваща ВЕЦ, изградени на по-големите реки. С най-голямо производство са ВЕЦ «Кърджали», ВЕЦ «Студен кладенец», ВЕЦ «Ивайловград», ВЕЦ «Батак», ВЕЦ «Пещера», ВЕЦ «Кричим» и др.  Използват се водите на реките Арда, Въча, Чепеларска, Доспат и др. Изградени са редица многогодишни изравнители (язовири). С изграждането на хидроенергийния комплекс “Горна Арда” ще се повишава ролята на този електропроизовдствен район. 

Четвърти е Дунавският електропроизводствен район. Основни районообразуващи фактори са географско положение на плавателната река Дунав, позволяваща евтин транспорт на вносните суровини (ядрено гориво и въглища) и изхползването на дунавската вода за охлаждане. В него най-голямата електроцентрала е  АЕЦ “Козлодуй”. В този район се включват и ТЕЦ «Русе», ТЕЦ «Русе – запад», ТЕЦ «Видин”, ТЕЦ на комбинат «Свилоза» в Свищов и др., работещи на основата на вносни въглища. Като енергийни ресурси се използва ядрено гориво и въглища. Това е основният електропроизводствен район на България. Дунавският район дава около половината от произвежданата в страната електроенергия. Ако се дострои и втората АЕЦ при Белене този електропроизводствен район може да дали над две трети от електричеството на страната.

VI. Проблеми и перспективи

Българската енергетика се е развила в периода на индустриализирането и електрифицирането на страната. В етапа на прехода на българската икономика от държавно регулирано стопанство към пазарни икономически отношения и от екстензивно към интензивно развитие възникват редица проблеми. Тяхното своевременно разрешаване ще позволи да се промени ролята и мястото на енергетиката като основен структуроопределящ отрасъл на стопанството, пряко влияещ върху всички сфери на дейност в обществото. През последните десет години не бяха въведени нови електропроизводствени мощности, което остава страната без надежден енергиен резерв.

Първият проблем пред българската енергетика е високото равнище на енергопотреблението. Сега за единица национален доход в България  се използва 2-3 пъти повече енергия, отколкото в най-развитите страни. Чрез реконструкция и модернизация на производствените мощности, въвеждането на нови енергоспестяващи технологии и разумното и икономично електропотребление в домакинствата ще доведе до намаляване количеството на потребяваната енергия и на използваните енергоносители. Това пък ще позволи националната енергийна система да работи в по-оптимален режим, по-добре да се извършват ремонтите и профилактиката на действащите енергийни мощности, да се намали обема на внасяните енергоносители и да се увеличи износът на електроенергия.

Вторият проблем е екологичния. Добивът на горива нарушава природната среда, а производството в ТЕЦ силно замърсява атмосферния въздух. Решаването на този проблем изисква преструктурирането на енергетиката, така че по възможност да се намали добивът на лигнитни въглища и работата на някои ТЕЦ. Това налага да се използват по-екологично чисти енергийни ресурси. На първо място тук следва да се постави използването на слънчевата енергия в южните части на страната, на енергията на вятъра, особено в планинските райони и в Северозточна България и др.

Третият проблем е суровинният. Българската енергетика изпитва недостиг на енергоносители, поради което се реализира голям внос. Това прави българската енергетика и икономиката като цяло твърде чувствителни към промените  на цените на международния пазар. Решаването на този проблем може да стане чрез изграждане и въвеждане в действие на новата АЕЦ «Белене» и каскадата „Горна Арда” и други нови мощности, разчитащи на неизчерпаеми енергийни ресурси. Това ще позволи по-пълно да се електрифицират някои стопански дейности в промишлеността, транспорта и строителството, така че да намалее вносът на горива. По такъв начин ще се подобри платежният баланс на страната и ще се подобри екологичната обстановка.

Четвъртият проблем е необходимостта от капиталовложения за реконструкция и модерницзация на съществуващите производствени мощности и най-вече АЕЦ «Белене». Сегашната материална производствена база, особено в ТЕЦ е много остаряла и екологично замърсяваща. Необходимо е бързо изграждането на нови производствени мощности и нови технологии, икономисващи енергия.

В  Стратегия за развитие на енергетиката на България е предвидено:

1./ Закриване до 2015 г. на мощности в ТЕЦ „Брикел”, ТЕЦ “Марица 3”, ТЕЦ „Бобовдол” и ТЕЦ „Варна”.

2./ Въвеждането на нови заместващи мощности до 2020 г. в:  „Марица – Изток” 1, АЕЦ „Белене” (2000 MW), ВЕЦ „Цанков камък”, 7 блок на АЕЦ „Козлодуй”, газови електроцентрали, изграждането на каскада “Горна Арда” и електроцентрали, използващи възобновими енергийни източници (ВЕИ).

            В бъдеще има сериозни перспективи за по-нататъшно развитие на енергетиката в България. Особено важно е умелото използване на благоприятното географско положение на страната за трансфер на енергоносители и електроенергия. По такъв начин България ще се развива и по-нататък като енергиен център на Балканите. Тази тенденция може да се усили чрез изграждането на газопровода „Южен поток” за руски, казахски и туркменски природен газ за Южна Италия и Средна Европа през територията на България. На територията на България трасето ще има две направления – северно и южно. По него се проектира да се пренасят 30 млрд.м³ природен газ.

Без енергетиката е немислим животът в страната. С развитието на обществото и на стопанството ще се развива и енергетиката. Това налага увеличаването на относителният дял на енергията, произвеждана от АЕЦ, още по-тясно обвързване на енергийната ни система с тази на съседните страни и увеличаване на износа на електроенергия.

Използвани мерни единици

Ват (W) – системна единица за измерване на електрическа и или механична сила. 1 ват е равен на извършена за 1 секунда работа от 1 джаул (J).

Киловат (kW) – системна единица за извършена работа за от 1000 вата или 1.36 конски сили.

Мегават (MW) – системна единица за измерване на електрически ток,  равна на 1000 kW или    1 000 000 вата = 1х10³ kW.

Гигават (GW) – системна единица за извършена работа равна на 1000 MW = 1х10⁶ kW = 1х10⁹ W (1 000 000 000 вата).

Терават (TW) – системна единица за извършена работа; 1 TW = 1х10⁹ kW = 1x10¹² W.

Ватчас (Wh) – системна единица равна на 3600 джаула.

Киловатчас (kWh) – несистемна единица за измерване на работа или енергия, равна на работата, която извършва за 1 час машина (устройство) с мощност 1 киловат (1000 вата). 1 киловатчас = 1000 вата по 3600 секунди = 3.6 MJ.

Тераватчас (TWh) - единица за енергия, равна на 1,012 MWh. 1 тераватчас е равен на  1 х 10¹²ватчаса.

Гигаватчас (GWh) – единица за измерване на работа или енергия равна на

1 000 000 000 ватчаса. 1 гигаватчас  e равен на 1 х 10⁹ ватчаса.

Джаул (J) – системна единица за измерване на работа и енергия, равна на 0.239 калории. Изразява извършената работа при преместване на тяло с използване на сила равна на 1 нютон, на разстояние от 1 метър по посока на действието на силата.

Калория (cal) – несистемна единици за количеството топлина, което се развива при горене. Малка калория – количеството топлина, за повишаване на температурата на 1 грам вода с 1 градус по Целзий. Голяма калория – количеството топлина, необходимо за повишаване на температурата на 1 кг вода с 1 градус по Целзий при нормално атмосферно налягане. 1 международна калория = 4,1868 J .

Киловолт (kV) – единица мярка за електрическо напрежение, равно на 1000 волта (електрическото напрежение, предизвикващо в електрическата верига постоянен ток със сила 1 ампер при мощност 1 ват).

Нефтен еквивалент (англ. тое; н.е.) – нестандартна мерна единица за енергия. 1 т. н.е. е приблизително равен на 41.868 GJ (гигаджаула; ГДж). Използва се при съставяне на енергиен баланс и за сравнение на топлотворността на различните горива. Напр. 1 т. бензин има 1.05 т. н.е., а един биодизел – 0.86 т.н.е.

Условно гориво (у.г.) – нестандартна мерна единица за енергия. За база се използва топлотворността на 1 кг черни въглища или 7000 kcal. 1 кг. у.г. = 7000 kcal/kg =29.3 MJ/kg. Иползва се при съставяне на енергиен баланс.

Използвани източници на информация

1. Статистически справочник 2013. С., Изд. на НСИ, 2013 г.

2. Бюлетин за състоянието и развитието на енергетиката 2013 г. Министерство на

    икономиката и енергетиката. http://www.mi.government.bg/bg/themes/byuletin-za-

    sastoyanieto-i-razvitieto-na-energetikata-na-republika-balgariya-2013-g-1294-296.html

3. https://www.nsi.bg/bg/content/4097/енергетика

4. http://www.mi.government.bg/bg/themes/byuletin-za-sastoyanieto-i-razvitieto-na-energetikata-na-republika-balgariya-2012-g-892-296.html

5. https://www.nsi.bg/bg/content/4196/общ-енергиен-баланс