География: Тема № 12Б: География на световното стопанство

Тема № 12Б:

География на световното стопанство – сектори

и отрасли. Първичен сектор

(Животновъдство и други отрасли на първичния сектор)

4. Животновъдство

4.1. Същност, особености и значение.

Животновъдството е вторият основен отрасъл на селското стопанство. По своята същност то е стопански отрасъл, чийто предмет на стопанската дейност е развъждане, отглеждане и използване на различни продукти от домашните животни за производство на храни (мляко, месо, мазнини, яйца и др.), суровини за промишлеността, теглителна сила и тор за селското стопанство. Произвежданата животинска продукция се използва за пряка консумация от населението и като суровина промишлеността.

Характерните особености на животновъдството произтичат от неговата биологично-социална същност. Биологичните процеси, особено ембрионалният не могат да се интензифицират. Животновъдството не е така пряко и силно зависимо от природно-географските фактори, няма така ясно изразена сезонност в трудовата дейност като растениевъдството. Вживотновъдството има по-голяма производителност на труда, непрекъснатост на трудовия процес, понеже животните се нуждаят от ежедневни грижи - хранене, поене, доене, почистване и т.н.. Характерна особеност на животновъдството е по-добрата равномерност в териториалното разположение. Този отрасъл на селското стопанство осугурява по-равномерна трудова заетост през годината в сравнение с растениевъдството, което както е известно има сезонен характер.

В този стопански отрасъл главната особеност, че се отглеждат се и използват домашни животни. Отглеждат се три основни типа породи:

1/ Примитивни породи, т.е. естествено формирали се породи под влияние на природните условия. Те притежават ниска продуктивност.

2/ Културни породи, т.е. породи, създадени чрез последователна целена- сочена селекция с цел подобряване на някои качества - млечност, вълнодайност, носливост др. и наличие на висока продуктивност.

3/ Преходни породи, т.е. междинни между първите два вида породи. Те са формирани чрез изкуствения подбор и чрез кръстоски между културни и примитивни породи. Отличават се със средна продуктивност.

Животновъдството има много голямо значение. То е от три типа – стопанско, социално и експортно. Стопанското значение на животновъдството произтича разнообразните му стопански влияния, връзки, отношения и зависимости с другите стопански отрасли и дейности. Има пряка връзка с растениевъдството, от което получава по-голямата част от фуражите. В миналото, а в съвременни условия в повечето изостанали в своето развитие страни от третия свят, животновъдството осигурява и необходимата животинска сила за обработване на земята, пренос на товари и транспорт на хора. То осигурява и необходимият оборски тор за отглеждане на голяма част от културните растения. Животновъдството е пряко свързано и с предприятията и фирмите на преработващата промишленост. То основният снабдител на кожаро-кожухарската промишленост с естествени кожи, на вълненотекстилната и копринено-текстилната промишлености с необходимата им естествена суровина – вълна и коприна. Животновъдството осигурява и всички животински хранителни продукти за хранително-вкусовата промишленост – мляко, месо, яйца. Животновъдството има и обратна връзка с другите промишлени отрасли. От тях то получава необходимата им енергия, горива и смазочни материали, химически препарати за лечение на домашните животни и за борба с паразитите по тях, машини и апарати за механизация и автоматизация на определени стопански дейности и т.н. Всички тези връзки и отношения определят голямото стопанско значение на този селскостопански отрасъл.

Особено значима е връзката с другите стопански отрасли за осигуряването на необходимите фуражи за изхранване на домашните животни. Освен естествената паша, в повечето случаи са необходими и приготвени фуражи за изхранване. От количеството и качеството на фуражите до голяма степен зависи количеството и качеството на произвежданата животинска продукция. Използват се следните видове фуражи: груби, силажирани, концентрирани и комбинирани. Грубите фуражи са от два типа – сочни и сухи. Към сочните фуражи се отнасят отглежданите фуражни културни растения като люцерна, детелина, фий, зелена царевица, зелен грах, кръмно цвекло и др. Към сухите фуражи се включват сламата, сеното и плявата. Сеното се добива от от естествените ливади и от окосените фуражни бобови и житни треви. В тази група попадат и стъблата и листата на зърнените растения – например, царевица (царевичак), листата на захарното цвекло и т.н. Към силажираните фуражи се отнасят специално обработените и запазени за зимния период зелени фуражни растения като зелена царевица, детелина, люцерна и др. Към концентрираните фуражи се отнасят зърнени фуражи от типа на царевично, ечемично, овесено, пшенично и др. видове зърна. Към този вид фуражи се отнасят и редица отпадни продукти на хранително-вкусовата промишленост като: соев шрот, кюспе, трици, отсевки, цвеклови резанки, меласа и др. Комбинираните фуражи са продукт на фуражната промишленост. Те се приготвян от зърнени концентрирани фуражи чрез добавка на фуражни дрожди, соев шрот, витамини, антибиотици и др. вещества. При използване на грубите фуражи има по-ниска продуктивност на отглежданите домашни животни. Животновъдството има голямо социално значение, понеже осигурява жизнено важни продукти за изхранване на населението, осигурява доходи на заетите в този стопански отрасъл и допълнителни приходи на отглеждащите в личните си стопанства домашни животни. Експортното значение се определя от мястото на животновъдството във външнотърговския баланс на страната.

Животновъдството в зависимост от начина на отглеждане на животните се развива по три основни системи:

1/ Пасищно животновъдство. Това е форма на екстензивно развитие при която се използва предимно естествената растителност като храна за животните. В него се използват три метода на отглеждане. Първият - номадският е чрез преместване на пасящите домашни животни от едно място на друго. Той е особено характерен за овцевъдството. Вторият метод е пасищният. При него се използват леки постройки. Третият метод е стационарно-пасищният. При него се използва по-стабилна материална база.

2/ Оборно-пасищно животновъдство. При тази система се използват естествени фуражи, пълноценни концентрирани и комбинирани фуражи.

3/ Оборно животновъдство. При него се отглеждат животните почти изцяло на основата на приготвяне и използване на пълноценен фураж в постоянни местообитания на селскостопанските животни - обори.

4.2. Отраслова структура на животновъдството

Отрасловата структура на животновъдството се определя според признака на отглежданото домашно животни. В света има голямо разнообразие на отглежданите домашни животни и специфика по отделни географски райони. Няколко са главните животновъдни отрасли, които до голяма степен осигуряват преобладаващата част от животинските храни и суровини. Такива са говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство. Останалите отрасли имат по-ограничено разпространение и развитие, място в развитието на отрасъла.

Говедовъдство. Това е най-значимият за човечеството животновъден стопански отрасъл. Осигурява преобладаващата част от млякото и значима част от кожите и месото, произвеждани от животновъдството. Говедото е култивирано много отдава в Азия. След това отглеждането е разпространено в цял свят. То се развива в няколко основни направления: млечно; месно и месо-млечно говедовъдство. За тези различни направления се използват и различни породи говеда (черно шарено, херефорд, сименталско, гърбато и др.). В някои страни говедата се използват и като работна сила за обработване на земята и преноса на товари. В зависимост от начина на отглеждане на говедата то е пасищно, оборно-пасищно и оборно. Развива се в цял свят. Най-много говеда се отглеждат н Индия, където кравата е свещено животно. С голямо поголовие са още страните Бразилия, САЩ, Китай, Аржентина, Германия и др. С високо интензивно животновъдство и голямо производство на мляко и млечни изделия се отличават страните Дания, Нидерландия, Швейцария, Франция, Германия и др.

Биволовъдство. Това е животновъдно направление да отглеждане на биволи. Те се използват като работна сила, за високо маслено биволско мляко, за месо и кожи. Използват като храна предимно груби фуражи, но млеконадоят е по-нисък от този на кравите. Биволите обичат водата и калта. Те са много издръжливи и рядко боледуват. Отглеждат се две групи породи биволи: речни и блатни. Речните се използват предимно за добив на биволско мляко и като работен добитък. Отглеждат се предимно в Южна Азия, Югоизточна Азия, Латинска Америка, Мала Азия Южна Европа (Испания, Италия, България и др.), в Египет и Судан. Блатните биволи се отглеждат само като работен добитък в Източна Азия, Югоизточна Азия и Северна Австралия.

Свиневъдство. Това е направление на животновъдството предназначено предимно за добив на месо с дори хранителни качества и висока калоричност. Дава над една трета от световния добив на месо. Използват се ограничено сланината, кожите и съвсем ограничено четината. Развива се чрез използване предимно на концентрирани и комбинирани фуражи и отпадни продукти от хранително-вкусовата промишленост и от общественото хранене.. Поради това се развива при различни климатични условия. Свинете се отглеждат предимно оборно. Големите ферми понякога създават екологични проблем чрез замърсяването на природната среда. Отглеждат се различин породи свине, но в Европа най-често са отглеждани породите Ландрас (Датски, Белгийски, Холандски), Голяма бяла свиня, Хемпшир и др. поради религиозни забрани свиневъдството е съвсем слабо развито в ислямските държави и в районите гъсто населени с мохамедани. Най-много свине се отглеждат в региона на Източна Азия (почти половината свине в света), следван от Европейския съюз, Северна Америка, Индокитай, Австралия и Океания. По страни с голям по брой отглеждани животни са Китай (предимно в Голямата китайска равнина), САЩ (долината на Мисисипи и край Големите езера), Германия (в Североевропейската равнина), Бразилия, Русия (Черноземния център, Предкавказието и Поволжието) и др.

Овцевъдство. Има голям дял в произведената продукция на животновъдството в света. Чрез отглеждането на овцете се осигуряват мляко и месо за прясна консумация от населението и мляко, месо, вълна и кожи за хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се над 600 породи овце. Овцете се отглеждат предимно пасищно и оборно-пасищно. В различните страни има различна специализация и породен състав на овцете. Специализация в отглеждането на овцете предимно за вълна има в Австралия и Нова Зеландия; Близкия Изток; Средна Азия. В зависимост от качествата на вълната породите се поделят на: тънкорунни, полутънкорунни; полугрубовълнести и грубовълнести. Около поливана овце са с груба вълна. Отглежданите тънкорунни породи имат малък относителен дял (около 10%). В света най-много овце се отглеждат в Китай, Австралия, Индия, Иран, Нова Зеландия, Великобритания, Турция, ЮАР, Судан и др. страни. В Южна Америка най-много овци се отглеждат в Бразилия, Уругвай и Аржентина, а в Европа в Испания и Русия.

Козевъдство. Козите са непретенциозни домашни животни, които рядко боледуват и използват груби фуражи естествена паша. Отглеждат се за мляко, месо, вълна и кожи. Козевъдството е развито предимно в личните стопанства на селяните от слаборазвитите и бедни страни. Има специализация в развитието на козевъдството: за мляко (Средиземноморските страни); за месо (Китай и Индия); за вълна (САЩ, Турция и ЮАР). По страни най-голям брой кози се отглеждат в Китай, Индия, Пакистан, Бангладеш, Иран, Нигерия, Судан, Етиопия и др. страни В европейските страни млечното козевъдство е добре развито в Гърция, Испания, Франция и Австрия.

Коневъдство. Опитомяването на конете е станало преди хиляди години. След това те са използвани масово от хората като: а) теглителна сила при обработката на земята; б) ездитни и товарни животни за пренос на товари; в) за коларски транспорт; г) за военни нужди (кавалерия); д) за добив на мляко и месо през номадската епоха; за спорт и развлечение. През втората половина на XX век броят на конете намалява, поради заместването на използването им като работна сила с машини и апарати. В началото на XXI век най-много коне в света се отглеждат в страните Китай, Бразилия, Мексико, САЩ, Монголия, Русия, Казахстан, Германия и др.

Отглеждане на магарета, мулета и катъри. Това са издръжливи и непретенциозни към храната домашни животни, използвани предимно за пренос на товари при трудни природни условия. Магаретата са опитомени първоначално в Африка и след това отглеждането им се разпространява в цял свят. Те са първите товарни животни, използвани от хората. Най-много магарета се отглеждат и използват в Китай, Етиопия, Пакистан, Мексико Мулетата са хибрид между магаре и конска кобила. Те не могат да имат собствено потомство. Отглеждат се и се използват в много страни от Азия, Африка и Южна Европа. Пригодени са пренасяне на товари без пътища в планинските райони. Катърите са хибрид между конски жребец и магарица. Отглеждат се в Средиземноморието и Азия. Те са по-слабо издръжливи и способни да пренасят товари от мулетата. Много мулета и катъри се отглеждат в страните Китай, Мексико, Перу и др. страни.

Еленовъдство. Отглежда се северния елен като домашно работно животно и източник на храна и кожа.Възникнало е в Южен Сибир. Благоприятни природни условия за отглеждането на елените има в северните райони на тайгата, лесотундрата и тундрата. Характерно за него е необходимостта от много честа смяна на пасищата и защита на елените от хищниците. Еленовъдството се развива в северните райони на Русия, Норвегия, Швеция, Канада и щат Аляска на САЩ.

Камиловъдство. Специфичен стопански отрасъл за отглеждане и ползване на камилите като ездитни и товарни животни в тропичните и субтропичните пустини и полупустини. Камилите са издръжливи животни, могат продължително време да издържат без вода. Рядко боледуват и пренасят големи по обем и тегло товари на различни разстояния. Отглеждат се едногърби и двугърби камили. Най-много на брой камили се отглеждат в Африка (Сомалия, Етиопия, Судан, Мавритания, Алжир и др.), Южна Азия (Индия и Пакистан), Близкия Изток (Саудитска Арабия, Йордания, Ирак, Сирия и др.) и Средна Азия

Зверовъдство. Това е специализиран животновъден отрасъл за отглеждане и лов на животни с цел използване на техните скъпи кожи. Отглеждат се предимно бяла и сребърна лисица, собол, норка, шиншила, речен бобър, нутрия и др. С изключение на нутрията останалите се отглеждат в районите със студен климат – в природните зони на тайгата, леостундрата и тундрата. Към този отрасъл се отнася и ловът на подобни диви животни в същите географски райони. Обект на зверолов са още и морската видра, белки, ондатри и др.

Птицевъдство. Това е животновъден отрасъл, предназначен за отглеждането и ползване на продукцията от домашни птици. Продукцията се ползва в прясно и охладено състояние в храненето на хората и в преработено състояние за производството на различни видове хранителни продукти с птиче месо и яйца. Птичето месо има голямо предимство, поради ниското съдържание на мазнини, но с високо съдържание на белтъчини. Използват се още птичите пух и перушина и птичия тор за повишаване плодородието на земеделските земи.

Домашната кокошка е най-използваната за отглеждане птица. Бързо се приспособява към отглеждане при нови условия. Добра по количество и качество продукция. Кокошките са всеядни животни - семена, трева и листа, червей. Добра продукция се получава при храненето им с концентрирани фуражи. Отглеждат се множество породи домашни кокошки. Сред известните са: „легхорн”, „родайланд”, „плимутрок”, „нюхемпшир”, „Андалузка” Поради това над 90% от отглежданите в света птици са кокошки. Има специализация за отглеждането за месо и за яйца и смесено.

Домашната патица се отглежда сравнително рядко. Отличава се с по-едро тяло и яйца. Тя е специфична за районите на Китай, Индокитай, Индия и Република Корея. От европейските страни най-много се отглежда във Франция.

Домашната гъска е птица с вкусно месо. Използват се месото, яйцата и пухът. Отглежда се край водоеми. Производството е специализирано за месо, за яйца и за гъши дроб. В света се отглеждат сравнително малко на брой гъски.

Пуйка. Одомашнена е за пръв път в Америка, а след това е пренеса в Европа и разпространена в цял свят. Тя е много едра домашна птица с развита гръдна мускулатура. Подлежи на бързо угояване. Отглежда се предимно за месото

Щраус. Това е най-едрата нелетяща птица. Отглежда се във ферми за производството на скъпата кожа и постното, бедно на холестерин месо. Месото е постно. Използват се и яйцата и перата.

Като домашни птици в малки размери се отглеждат и токачки, месни гълъби, пъдпъдъци и др.

Рибовъдство и отглеждане на аквакултури. Това е стопанска дейност за развъждане на риба и морски организми за търговски цели: за храна в прясно състояние и за производство на продукти за изхранване на населението.

Рибовъдъството Изграждат се специални съоръжения за отглеждането на рибата (рибарници) или пускане в съществуващи водоеми на малки рибки с цел повишаване на попълване на популацията и развитие на спортния риболов. Чрез него се на търговска основа се развъжда и отглежда риба или се попълват записите на природните видове в естествените водни басейни. В редица случаи рибовъдството се съчетава и с промишления улов на риба в сладководни водни басейни. Най-често предмет на рибовъдство са видове риби като пъстърва, шаран, толстолоб, сом, треска, осетра и др. Отглеждането на морски аквакултури е сравнително нова стопанска дейност. Развъждат се и се отглеждане на водни организми - риби, миди, охлюви, ракообразни, водорасли и др. във водоеми със солена вода (морски плантации).

Пчеларство. Това е животновъден отрасъл за отглеждането на пели с цел получаването на мед, пчелен восък и други продукти. Пчелите подпомагат опрашването на земеделските култури. Пчелата използва цветните растения и поради това се отглежда във всички континенти, без Антарктида. Силно развито пчеларство има в редица страни, но с най.много пчелни семейства и добив на мед са Китай, САЩ, Русия, Австралия и др.

Бубарство. Като стопанска дейност и отрасъл възниква в Китай. След това се разпространява в Корея, Япония и Индия. Отглежда се копринената буба за тънката и фина копринена нишка, използвана като суровина в текстилната промишленост. Гъсеницата на копринената буба оплита с тънка нишка пашкул. От този пашкул хората чрез обработка използват нишките. Бубата се храни само с листата на черничевото дърво. Това предопределя районите на нейното отглеждане. Най-добри условия за отглеждане на черничевото дърво и следователно за развитието на бубарството има в районите с умерен по-топъл континентален, както и субтропичен климат. Сега в света почти две трети от производството на естествена коприна е съсредоточено в Китай и Индия. Значими количества се произвеждат още в Япония, Корея и страните от Индокитай.

За животновъдството е характерно отглеждането и на редица други видове домашни животни и култури като лама, тибетски як, гуанако, заек, аквакултури (миди, раци и т.н.).

5. Съвременни процеси и проблеми в селското стопанство.

През втората половина на XX век и началото на XXI век в света протича процеса на т.нар. агропромишлена интеграция. Тя разновидност на интеграцията в селското стопанство. При хоризонталната интеграция има връзки между двата основни отрасъл на селското стопанство – растениевъдство и животновъдство. При вертикалната интеграция има обединение на селскостопански и промишлени предприятия, които използват селскостопанските суровини и произвеждат крайната продукция. Именно тази вертикална интеграция се нарича агропромишлена, понеже свързва отрасли от различни сектори – добивен и преработващ. Тази интеграция е органическо свързване на близки стопански отрасли и дейности и засилване процеса на коопериране на производителите на крайната продукция. Тя се развива чрез различни форми и равнища – предприятие (фирма), област, регион, страна, географски регион.

В началото на XXI век в света все по-нараства търсенето на екологично чиста селскостопанска продукция, т.нар. биопродукция. Към нея се отнасят продукти, които: генетично модифицирани селскостопански продукти; при отглеждането им не се използвани пестициди, хербициди, препарати за растителна защита и изкуствени минерални торове; не съдържат изкуствени консерванти, оцветитили и вкусови добавки.

Все повече започва използването на традиционните земеделски производства за промишлени продукти с нетипично предназначение. Те заместват използването на недостигащи други продукти. Това особено силно се забелязва при използването на зърнените и особено на техническите култури за производството на недостигащите горива чрез производство биогорива (етанол), спирт и т.н.

Протича процес на преструктуриране на заетостта на площите и отглежданите културни растения и домашни животни. В условията на глобализация по-малко ефективните производства се заместват с по-ефективни. Например намалява отглеждането на захарното цвекло за сметка на разширяване на площите със захарна тръстика и производството на тръстикова захар.

Продължава процеса на механизирането на труда и внедряването на нови сортове растения и породи домашни животни с цел интензификация и производството на по-голям обем хранителни продукти с оглед бързото нарастване на броя на населението на Земята.

6. Горско стопанство и дърводобив

Горите в миналото и сега имат много голямо значение в развитието на човечеството. В тях чрез процесите на фотосинтезата се образуват органични вещества, необходими на всички организми. Горите имат голям дял в поглъщането на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид. Горите са важен географски фактор за състоянието на природната среда и протичащите в нея природни процеси. Те оказват влияние на времето и климата (чистота на въздуха, отслабване на вятъра, намаляване на температурните различия. Горите силно влияят и върху кръговрата на водата в природата, особено като опазват питейните чисти води. Те предпазват почвата от ерозия, осигуряват среда за живот и храна за дивите животни и т.н.

Освен това горите пряко влияят върху живота на хората чрез осигуряването на дървесина, необходима им за отопление, приготвяне на храна, осигуряване на суровини за промишлеността (химическа, дървообработваща, мебелна, целулозно-хартиена, фармацевтична и др.) и материали за строителството, крепежни материали за рудодобива и въгледобива и др.. Горите са важен източник и на плодове и гъби за храна на населението и билки за лечението им. Горите имат свойство да се възобновяват по естествен път. С развитието на човечеството и усвояването на нови обработваеми земи, строителни обекти и т.н. площта на горите на Земята е намаляла. Сега те заемат около 38 млн. км² площ или около 30% от земната повърхност. С най-значими горски ресурси са страните Русия, Бразилия, Канада и САЩ.

Стопанисването на горите има за цел да съхрани техните естествени функции. Това става чрез внимателно използване на горските ресурси и особено дърводобива, така ,че горите да могат по естествен път за се възобновяват. Освен това се и използват и целенасочените стопански действия за залесяване на нови горски насаждения и грижи за опазване на горите от пожари, вредители, болести, бракониерска сеч и т.н.

Използват се и двата вида гори: вечнозелени (тропични – дъждовни и мусонни, иглолистни и твърдолистни) и листопадни. Те се намират в различни природни зони. С най-голямо разнообразие са горите в умерения пояс, където в Северното полукълбо са развити вечнозелените иглолистни гори, смесените гори и широколистните листопадни гори.

Дърводобивът е специализирана стопанска дейност за сечене или рязане на дърветата, влачене на дървените трупи, кастрене, извозване от горските площи до специални транспортни пунктове. Тази дейност се извършва понякога при много трудни природни условия, особено в планинските райони. Извършва се ръчно, механично чрез моторни резачки и с помощна на животни (коне, катъри, мулета, слонове) и техника - трактори, всъдеходи, автомобили и др. В света нараства добива на дървесина от 1.5 млрд м³ през 1050 г. до около 3.5 млрд в началото на XXI век.

7. Лов и риболов:

Ловът и риболовът са много стари стопански отрасли. Те предхождат селското стопанство. При тях има дейност са добиване ползване на природни животински продукти без отглеждане на животните. С съвременни условия намалява тяхната роля в изхранването на населението и осигуряване на промишлеността със суровини.

В съвременни условия ловът има незначителен относителен дял в световното стопанство. Той е стопански отрасъл и стопанска дейност за търсене, проследяване, хващане или умъртвяване (лов) на редица видове диви животни. Използват се като храна или суровина продуктите от дивите животни – месо, мазнина, кожа, кости, рога, пера и др. Ловът се използва и като средство за унищожаване на опасни или вредни за хората и стопанската им дейности животни. Осъществява се чрез различни приспособления като примки, капани, мрежи, огнестрелни оръжия и т.н., и други диви животни като кучета и соколи. Обект на ловната дейност са: а) бозайници – сърна, елен, лис, дива свиня, дива коза, муфлон, антилопа, газела, зебра, бивол, зебу, овцебик, як, заек, бобър и др.; б) хищници – едри (лъв, пума, тигър, леопард, ягуар, хиена, чакал, вълк, мечка и др.) и дребни (лисица, борсук, дива котка, рис, невестулка, собол, норка и др.; в) птици – фазан, глухар, яребица, пъдпъдък, бекас, дива патица, водна патица, дива гъска, див лебед, чайка, див гълъб, сокол, ястреб, пингвин и др. г) морски животни – тюлени, моржове; д) други – крокодили, костенурки и т.н.

В зависимост от целта на лова се разграничават различни видове лов. С най-голямо значение са: лов на животни с ценни кожи; лов на морски животни за добиване на мазнини и месо – тюлени, моржове, китове и др.; ловен туризъм и др. Уловът на животни с ценна кожа е развит предимно в районите на Северното полукълбо – в природните зони на тайгата, лесотундрата и тундрата, страните Русия, Норвегия, Канада, САЩ, в Гренландия и др.. Ловът на морски животни в миналото е бил силно развит. Сега има редица ограничения с оглед запазване на популацията морските обитатели. Развит е в крайбрежните води на Северния ледовит океан и водите около Антарктида. Ловният туризъм е развит почти повсеместно. Неговата специфика се определя от заплащането на услугата за лов на определени видове диви животни. Притегателни центрове за ловен туризъм са саваните в Африка, джунглите в Азия, тайгата и тундрата.

Промишленият риболов има важна роля и място в изхранването на населението на Земята. Ловят се морски (обитаващи водите на Световния океан), пресноводни (обитаващи водите на сушата) и мигриращи (преминават от водите на сушата във водите на моретата и океаните и обратно. Над 90% от световния риболов се извършва във водите на Световния океан. През 2009 г. най-голям улов на риба имат страните: Китай, Индонезия,, Индия, Перу, Япония, Филипини, Виетнам, САЩ, Чили и Русия. От европейските страни с най-развит промишлен риболов са Норвегия, Исландия, Великобритания и Франция.

8. Добивна промишленост

Добивната промишленост е съвкупността от стопански отрасли и дейности за проучване на полезните изкопаеми, добив, първична преработка (напр. флотация на рудите) и производство на полуфабрикати (напр. концентрати на метали на рудите) от природни суровини. Отраслите на добивната промишленост се поделят на три групи: а) добив на горивни полезни изкопаеми – въглища, нефт, природен газ, шистов газ, битуминозни шисти, торф; б) рудодобив – руди на челните метали (желязо, манган, хром и др.), руди на цветните и редките метали (алуминий мед, олово, цинк, калай, волфрам, никел, антимон, молибден и др., руди на благородните метали (платина, злато и сребро), руди на радиоактивните метали; в) добив на нерудни минерални суровини (мрабор, варовик, доломит, гранит, габро , сиенит, кварцит, глина, азбест, сяра, каменна сол, калиева сол, апатит и много други).

8.1. Добив на горивни полезни изкопаеми:

Въгледобив. Това е обособен стопански отрасъл, предназначен за добив и обогатяване и преработка (брикетиране) на въглища. Добиват се четири вида въглища (антрацитни, черни, кафяви и лигнитни). Най-значим дял в световния добив имат черните и кафявите въглища. Начинът на добива зависи от дълбочината на залягане на въглищните пластове. Има два вида добив: галериен (минен, подземен), чрез прокопаване на специални шахти и галерии за достигане до въглищния пласт и изграждане и поддържане на специални съоръжения за укрепване, осветление, извозване, предпазване от аварии и др.; открит способ. Използване за добиване на въглища от пластове, разположени на земната или близко под земната повърхност. Повърхностният земен пласт се изгребва и след откриването на въглищата те се добиват. През последното десетилетие има увеличаване на добива на въглища от 5.2 млрд.т. 2003 г. на 8.0 млрд. т 2011 г. почти половината добивани въглища в света са в Китай (3.5 млрд. т.). В световното производство след тази страна се нареждат през 2011 г. страните САЩ (992.8 млн.т.), Индия (588.5 млн.т.), Австралия, Индонезия, Русия, ЮАР и др. От страните в ЕС най-значим добив има в Германия (188.6 млн.т.) и Полша (139.2 млн. т.).

Нефтодобив. Това е добивен отрасъл, предназначен за добив, очистване от примеси вода, сяра, парафин и др.), превоз чрез нефтопроводи, танкери, цистерни и др., складиране и продажба на нефта. Преработката на суровия нефт се извършва от специализирани химични предприятия (рафинерии). С най-голям добив на нефт през последните години са страните Саудитска Арабия (Персийски залив), Русия (Западен Сибир, Волго-Уралски район, Каспийско море, Сахалин), САЩ (Мексикански залив, Аляска и др.), Иран (Персийски залив), Китай, Мексико (Мексикански залив), Канада, Венецуела (залив и лагуна Маракайбо), Нигерия (Гвинейски залив и делтата на Нигер), Ирак и др.

Газодобив. Добивен отрасъл, осигуряващ добив на природен газ. Добива се смес от газове, образувани в мените недра при разлагането на органични вещества. Той се намира в земните недра във вид на самостоятелни залежи или във вид на покривка на нефтени залежи. Проучва се и се добива чрез сондиране на земните пластове, естествено фонтаниране или изпомпване от тях. Находищата са локализирани в седиментните наслаги в земната кора. Подобно на нефта, природният газ има органогенен произход, т.е. образува се чрез разлагане на организми. Добивът е съсредоточен предимно в шелфа на Световния океан и крайбрежните низини (Персийски залив, Западносибирска низина, Каспийско море, Северно море и др.). През 2011 г. общо в света са добити 3 276.2 млрд. м³ природен газ. Най-много газ добива Русия (667.0 млрд.м³), следвана от САЩ (651.0), Канада (160.0), Катар (151.0), Иран, Норвегия, Китай, Саудитска Арабия, Индонезия и Нидерландия. Добитият природен газ се транспортира по два основни начина: чрез газопроводи и чрез втечняване и превозване с танкери.

Останалите горивни полезни изкопаеми се добиват в значително по-малки количества и имат по-малка роля и място в световното стопанство. С най-развит добив на шистов газ са САЩ. Торфът се използва предимно като гориво в енергетиката и като подобрител на почвите. находищата на торф са разположени на земната повърхност и той се добива чрез изземване от нея. Образува се при условията на безкислородно гниене на растително останки в блата при излишък на влага и хладен климат. По запаси на торф в света на първо място е Канада, следвана от Русия, Ирландия, Беларус, Индонезия, САЩ, Великобритания, Швеция и др. Общите запаси в света са между 250 и 500 млрд.т. Битуминозните шисти са естествени природни скални (калцити, варовици, доломити, пясъчници и др.) образувания пропити от органично вещество (от 30 до 70%) от съседните от водорасли, висши растения др., както от въглища и нефт от съседните им находища. В САЩ те се използват за добив на шистовия газ. Най-големите запаси са в САЩ, следвани от Бразилия, Китай, Русия и др. В Европа битуминозните шисти се използват като гориво в електроцентрали в Естония.

8.2. Добив на метални минерални суровини (рудодобив)

Добив на руди на черните метали

Железни руди. Те са главната суровина на черната металургия. Желязната руда обикновено се състои от железни оксиди. Като руди се използват скалите съдържащи минералите магнетит (Fe₃O₄), хематит (Fe₂O₃), гьотит (FeO(OH)), лимонит и сидерит (FeCO₃). Желязната руда е суровина за производството на чугун и стомана. Магнетитът е най- богатата на желязо руда. За богати се считат рудите със съдържание на желязо над 57%. На Земята са проучени на 160 млрд.т. железни руди. С най-големи запаси са Русия (Курска магнитна аномалия, Урал и др.), Бразилия (Минас Жераис), Украйна (Кривой рог), Китай област Дунбей), САЩ (край Горното езеро). С най-голям добив на железни руди през 2010 г. са страните КНР (900 млн.т.), Австралия (420 млн.т.), Бразилия (370), Индия (260), Русия (100), Украйна (72), ЮАР (55) и САЩ (49). От страните в Европейския съюз с най-голям добив на желязна руда е Швеция (25 млн.т. при находищата Кируна и Еливаре). С голям износ на железни руди се отличават страните: Австралия (380,5 млн. т.), Бразилия (266), Индия, ЮАР, Канада, Русия, Украйна, Швеция. С най-голям внос на железни руди са страните: Китай (628,2 млн. тон.), Япония (105,5), Република Корея (42,1), Германия (28,8), Франция (17,0) и др.

Манганови руди. Манганът е метал, който се използва в черната металургия. Използва се за производството на специални стомани. Находищата на манган са от различен тип. Най-много се използват седиментните находища. В мангановата руда се съдържа и желязо. Най-голям добив на манган има в страните Габон и ЮАР. Със значително по-малки количества добив на манган са страните Австралия, Бразилия, Китай, Украйна, Индия, Гана и др.

Хромови руди (хромити). Хромът се използва в черната металургия за производството на специални стомани и метални покрития. С най-големи находища се отличават страните ЮАР, Казахстан, Русия, Зимбабве, Мадагаскар, Турция, Индия, Армения и др. страни. Най-голям добив има в страните ЮАР и Австралия. Следват Турция, Русия, Казахстан, Албания и др.

Добив на руди на цветните метали

Алуминиеви руди. Алуминият е един от най-важните цветни метали в съвременното световно стопанство. Добива се от рудата боксит (Al₂O₃) и от алунити и нефелин. Най-много алуминиеви руди се добиват в Австралия, Гвинея, Ямайка, Русия. Повечето добивани руди се внасят за производство на алуминий във високоразвитите страни – САЩ, Китай, Германия, Австралия, Норвегия и с наличие на евтина електроенергия.

Медни руди. Медта се извлича от рудите съдържащи минералите халкопирит (CuFeS₂), борнит (Cu₅FeS₄), куприт (Cu₂O), халкозин (Cu₂S), азурит (Cu₃(CO₃)₂(OH)₂). Много рядко медта се среща в природата в чисто състояние – самородна мед. Повечето медни руди са с ниско метално съдържание, обикновено между 1 и 3%. Това налага предрително обогатяване на рудите (флотация) и производство на меден концентрат. С големи залежи на медни руди са страните Чили, САЩ, Перу, Казахстан, Австралия, Канада и др. Сред най-големите находища на медни руди и най-голям добив в света са Ескондида около 10% от добиваните в света медни руди) и Чукикамата (най-големият открит рудник в света) в Чили. Големи количества медни руди се добиват още в Канада, Австралия, Казахстан, Замбия, Мексико, Полша и др.

Оловно-цинкови руди. Олово се добива от минерала галенит (PbS), церусит (PbCO₃), англезит (bSO₄), а цинк от сфалерит. Много често те се срещат заедно (оловно-цинкови руди) и поради това се добиват и от тях се произвеждат едновременно и двата метала. Много често оловото и цинка се среща заедно и с други метали – мед, никел, уран, злато и т.н (полиметални руди). С най—значими количества добивани оловно-цинкови руди са страните Австралия, Канада, ДРКонго, Перу, Казахстан и др.

Калаени руди. Калаят е тежък цветен метал, добиван предимно от минерала каситерит (SnO₂). Главните находища и добив на калай в света са в Югоизточна Азия (Китай, Тайланд, Малайзия, Индонезия), в Южна Америка (Боливия, Перу, Бразилия) и Австралия.

Никелови руди. Използва се в металургията за производството на специални стомани и метални изделия. Големи находища на никелови руди в света има в Канада, Русия (Мурманска област, Норилск, Урал и др.), Австралия, Куба, ЮАР, Нова Каледония и др. Най-много никелови руди се добиват в Русия, Канада и Австралия.

Други руди на цветните метали. Добиват се и редица други руди на цветните метали. Сред тях са: титан (в Китай, Русия, Япония, ЮАР, Индия, Шри Ланка и др.), магнезий (Китай, Русия, Израел, Казахстан, Бразилия, Украйна, Сърбия), кадмий, живак (Китай, в Испания находището Алмаден, в Закавказието, в Средна Азия – Киргистан и Таджикистан, Словения и др.); легиращият метал волфрам (Китай, Канада, САЩ, Русия, Казахстан, Австрия); молибден (САЩ, Мексико, Канада, Австралия, Норвегия, Русия, Армения); ванадий (Перу, САЩ, ЮАР, Финландия, Австралия, Армения).

Добив на руди на благородните метали.

Включва добива на руди, съдържащи платина, злато и сребро. Златото и среброто в природната среда се срещат като самородни и като елементи на минерални съединения. Все по-рядко се срещат находища на самородно злато и сребро. Поради това добивът се извършва чрез руди, съдържащи тези благородни метали.

Платина. Това е благороден метал със сив метален цвят. Много рядко се среща самородна платина. Добива се предимно от сулфидно-медно-никелови руди. Над 90% от световните запаси на платина са в 5 държави – ЮАР, САЩ, Русия, Зимбабве и Китай. Добивът на руди за получаване на платината е концентриран в ЮАР, Русия, Казахстан и др. страни.

Злато. Среща се в природата като самородно и като свързано в редица руди. В съвременни условия се добива чрез отделяне от рудите, пречистване на златоносен пясък. Руди съдържащи злато са купроаурит (AuCu), калаверит, силванит, пирит, арсенопирит, халкопирит и др. В света ежегодно се добиват над две хиляди тона злато. Големите находища, от които се добива златото са съсредоточени в няколко района на няколко страни. Известни са находищата в Русия (Якутия, Чукотка, Урал и др.), Австралия (Калгурли и Кулгарди), Канада (Садбъри, Бризж-Ривър), САЩ (Аляска, Калифорния и Невада) и др. До преди няколко години световен лидер в добива на злато бе ЮАР. През 2011 г. са получени 2809,5 т. злато. Сред водещите страни по добив за златосъдържащи руди и злато са Китай, САЩ, Австралия, ЮАР и Русия.

Сребро. Благороден метал със сребристо-бял цвят и добра електропроводимост. В природата се среща в самороден вид и като част от състава на руди. Находища на сребро се използват в страните Мексико (Парал и Пачуна), САЩ (Аляска и Кордилерите), Перу, Русия, Австралия (пустинята Виктория), Чили, Германия, Испания, Китай, Канада (находището Садбъри), Австралия, Полша, Казахстан (находищата при Байконур), Норвегия, Армения и др.. Ежегодно в света се добива над 15 000 т. сребро.

Добив на руди на радиоактивните метали

Това са руди от които се добиват радиокативни елементи и предимно уран. Най-важните уранови руди са настуран (уранинит) и карнотит. Урановите руди се срещат в жили, конгломерати, седиментни скали и пясъчници, фосфорити и др.. Сред най-големите уранови находища са МакАртур-Ривър и Сигер-Лейк (Канада), Северен Хорасан, Моюнкум и Инкай (Казахстан), Южноелконско и Стрелцовско (Русия) и др. Големи залежи на уранови руди има още в ЮАР, Намибия и др. Най-много уранови руди се добиват в Канада, Русия, Нигерия, Австралия, Франция, Намибия и ЮАР.

8.3. Добив на неметални минерални суровини

От природата се извличат и ползват редица минерални вещества и тела, които не съдържат метали и от които не могат да се извличат метали. Те са използват с различно предназначение в световното стопанство, предимно като промишлени суровини, строителни материали, подобрители на почвата, в бита на хората и т.н.

Добив на промишлени минерални суровини

Това са природни тела и вещества, скали, коти си използват след обработка и преработка за производството на различни промишлени изделия.

Каменна сол. Това е природен продукт, който се извлича от земните недра във вид на каменна сол и или от солената морска и езерна вода. Използва се като суровина предимно в химическата промишленост за производство на соди и др. видове химични изделия, в хранително-вкусовата промишленост, готварството и в бита на хората. Най-старото използвано находище на каменна сол в Европа и Предна Азия е това край град Провадия (гара Мирово). Солни залежи на каменна сол има във всички континенти. Известни са находищата в САЩ, Русия, Донецк (Украйна), Полша (Бохня и Величка, Германия, Румъния и др. Все по-голямо значение има добива на сол от солените езера и лагуни. Такива са при Голямото Солене езеро в САЩ, Баскунчак и Елтън в Прикаспийската низина, Тузгьолю (в Турция), Мъртво море (Израел) и много други. Добивът на сол от морската вода се практикува само чрез изпарение в районите със силно слънчево греене и високо съдържание на сол.

Варовици. Те са повсеместно разпространени скали със седиментен произход и се използват за различни цели: като промишлени суровини; като строителен материал; в селското стопанство и др. От тях се произвежда строителна вар, цимент, строителен камък, облицовки, настилки. Варовиците се използват в производството на химическата промишленост, особено при производството на соди.

Сяра. Използва се самородната сяра и природни минерали съдържащи сяра. Използва се като суровина предимно за добив на сярна киселина, вулканизация на каучук, барут, кибрит и в селското стопанство (като инсектициди и фунгициди). Големи находища на сяра обикновено има в районите с минала и съвременна вулканска дейност. големи са находищата в остров Сицилия, остров Итуруп, Японските острови и много други.

Фосфорити. Това са природни минерали, седиментна скала, състояща се предимно от фосфатни минерали от групата на апатитите. Съдържат и примеси от доломит, кварц, глина и др. Използват в производството на минерални фосфорни торове за селското стопанство. Най-значими са находища и големи добивите в Мароко. Значими добиви има още в остров Науру в Океания, САЩ и др. страни.

Апатити. Това са фосфати, които се използват за производството на фосфорни торове. Най-големи са залежите в Колския полуостров в Русия. Използват се и находища в Бразилия, Мексико, САЩ, Чили , ЮАР и др. страни.

Селитра. Това са азотни соли, които се използват за производството на азотни торове за селското стопанство, за производството на взривни вещества и др.. Добиват се: натриев нитрат (Чилска селитра) се добива най-много в Чили; амониев нитрат и др други видове азотни соли.

Калиеви соли (Индийска селитра) се добива най-много в страните от Централна Америка, в САЩ, в Европа в Германия, Франция, Русия, Индия и др..

Диаманти. Това са природни минерали, изградени от въглерод. Притежават най-високата твърдост сред всички минерали, не се разтварят в киселини и основи, най-добри проводници на топлина и др. ценни свойства. Използват се предимно в ювелирното дело и в промишлеността за направата на режещи и шлифоващи инструменти. Шлифованите диаманти се наричат брилянти. Най-голям добив н диаманти в света има в африканските страни – ЮАР, Ангола, Намибия, ДРКонго, Сиера Леоне, Замбия. Гана, Ботсвана. Добри находища и г.значим добив на идаманти има още в Русия, Канада, Бразилия. Сред най-известните находища за добив на диаманти са Кулинан и Венеция (ЮАР), Жваненг (Ботсуана), Катока и Лузамба (Ангола), Оранжева река (Намибия), Удачная и Мирна (Русия) и др.

Добив на скъпоценни камъни. Има разнообразен добив на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Те се използват в Ювелирната промишленост, в електротехниката и др. Добиват се рубини и сапфири (Индия, Шри Ланка, Мадагаскар, Тайланд Мианмар, Канада, САЩ, топаз (Урал в Русия, Бразилия, Шри Ланка и др.), изимруди (Урал в Русия, Египет, Колумбия и др.), турмалин (Бразиля, ЮАР, Калифорния и Колорадо – САЩ, Урал и Забайкалие – Русия и др.) и т.н.

Добив на строителни материали и суровини за производство на строителни

материали.

В строителството и промишлеността за производство на строителни материали и се използват множество скали и насипни материали – глина, гипс, варовици, гранити, пясък и т.н.

Глина. От дълбока древност и до наши дни глината е основен строителен материал. Тя се използва за производство на градивни материали (тухли, керемиди, капаци, тръби, подови и стенни плочки), цимент, за хидроизолации, за декорации, за производство на битова керамика (домашна посуда) и сувенири, за пречистване на нефтопродукти и т.н.. Има я в изобилие във всички страни в света и се използва по различни начини, в зависимост от технологията на строителството и традициите на населението. Някои то видовите глини имат специално предназначение и се използват предимно като суровина за промишлеността – обикновена (наносна) глина), каолин, вермикулит, бентонит и др.

Каолин. Това е глина, която се използва като основна суровина в порцеланово-фаянсовата промишленост, при производството на хартия, синтетичен каучук, пластмаси, за глазури в грънчарството и др. Големи количества каолин се добиват в Китай, Русия, Великобритания (п-ов Корнуол), Чехия (Карлови Вари), САЩ (щат Джорджия), Германия (в района на Дрезден) Русия (Челябинска област), Украйна и др. страни.

Гипс. Това е широко разпространен във всички континенти материал. Използва се в строителството, най-често за замазки, като суровина в производство на различни строителни материали в строителната промишленост. Най-големи производители на гипс в света са страните Китай, Иран, Испания, САЩ, Тайланд и др.

Добив на кариерни материали. Това е стопанска дейност за добив на наносни (пясък, чакъл и баластра) и скални материали с различно предназначение. Наносните материали се използват предимно в строителството за пътни настилки, производството на бетон и железобетонни изделия и т.н. Скалите се използват предимно като ломен камък за строителството и пътните настилки. Този добив е повсеместно развит в света. Особено място има добива на кварцов пясък. Той се използва предимно като суровина за производството на стъкло и стъклени изделия, за филтри и пречистване на води и т.н.

Добив на скално-облицовъчни материали. Това е специализиран добив на скали, които се използват за подови и стенни настилки. Най-използваната и ценна скала в това отношение е мрамор. Мраморите са метаморфни скали с кристален строеж. Те се поддават на полиране и обработка. Добиват във всички континенти, без Антарктида. С най-високи качества са италианските мрамори (особено тези от находището Карара), гръцките мрамори (особено тези от остров Парос), руските мрамори (особено тези в Карелия и Урал) и много други. Мраморите освен като скално-облицовъчен материал се използват и в производството на мозайки и строителни мазилки, в скулптурата и др. като скално.облицовъчни и градивни материали се използват още гранити, сиенит, габро, травертин, черупчест и бял варовик и много други. Известни в света са находищата на гранит във Финландия (Рапакиви), травертин (в Италия – Тиволи, Германия – край Щутгарт, Турция – Памуккале, Русия – Пятигорск и др.)

Развитието на първичния сектор има доминираща роля и място в повечето от развиващите се страни в света. В много от таях то е на примитивно технологично равнище с екстензивен характер на производството. В редица от страните се развиват предимно една или две стопански дейности. Например в страните от Персийския залив основен стопански отрасъл на първичния сектор и нефтодобива. В други е туризма (Монако, Малдивски острови, Непал, Бахамски острови и др.). в трети страни е производството на отделни земеделски култури като страните в Централна Америка, наричани „банановите републики”и т.н. В развитите страни първичния сектори и особено селското стопанство се развиват с използването на съвременни високопродуктивни технологии и то има интензивен характер. Почти всички развиващи се страни са доставчици на добиваните суровини за развитите страни.