Тема № 9:
ГЕОГРАФИЯ НА СЕЛИЩАТА
1. Селища – същност и особености.
Селищата
(населените места) са определена територия, която трайно се обитава от хора и в
нея са изградени необходимите сгради, пътища и улици, стопански постройки и
помощни съоръжения и т.н. Най-често те се поделят
на села и градове. Селищата имат географски имена. Всяко населено място
има своите функции, административно положение, брой население, своя специфика,
особености, различна социална роля в обществото, различни размери и
начин на застрояване, различни възможности за живот, професионална и
обществена реализация, условия за образование, култура, спорт и
т.н.
Съвкупността
от селищата на дадена територия и установените връзки между тях формира селищната
мрежа. В нея се обособяват ядра (централни места), които концентрират
обслужващи дейности и стават притегателни за другите селища. Населените места са взаимно свързани чрез
пътища, съобщения, товарни и пътнически превози, стопански връзки между фирми и
предприятия, обслужващи дейности. Близко разположени селища, с по-голяма
интензивност на връзките и взаимодействията, формират селищна система.
Най-големите и сложни селищни системи са селищните агломерации.
Когато
в територия
извън строителните граници на населените места, пригодна за
осъществяване на специфични стопански функции е застроена и стопански използвана от група хора формира
селищно образувание. То заема част от територията на едно или няколко
населени места, има свои граници и наименование, но в него няма постоянно
живеещо население и то няма самостоятелно землище. Селищните образувания се
създават при необходимост от развитие на курортни и промишлени потребности и
при наличие на устройствен план. Такива образувания са: курорти; ваканционни
селища, вилни зони, минни, промишлени, гарови, рибарски и др. Те могат да бъдат
с различни размери, различен предмет на стопанската дейност, различна роля и
място в определена административна териториална единица.
2.
Фактори за възникване и развитие на селищата:
2.1. Природно-географски
фактори.
За възникването и развитието на селищата
влияят различни природно-географски фактори като релеф, местонаходищата на
полезни изкопаеми, климат, води, почви и биоресурси, които пряко или косвено въздействат върху живота на хората.
Релеф.
Той влияе върху възникването и развитието на селищата чрез наличието на:
подходящ терен за застрояване (предимно низини, равнини, речни долини и морски крайбрежия и заливи; географско
положение, даващо възможност за удобни транспортни връзки; естествена защита и
безопасност от природни бедствия и вражески нападения и др. Релефът влияе върху
избора на мястото за възникване на селищата и на възможностите за развитие,
разрастване и обновяване на селищната среда. Релефът оказва пряко влияние и
върху начина на застрояване. В равнините и низините селищата се изграждат като
се формира свободно място край домовете за двор и помощни постройки. В
планинските и полупланинските райони селищата са изградени от сгради почти без
дворни пространства, най-често амфитеатрално по склоновете и техните подножия.
В планините селищата обикновено са възникнали на местата с възможности за
пресичане на ридове и била, в речните долини, в които могат да се изграждат
пътища, в котловини с обработваеми земи, места с обработваеми почви и т.н.
Полезни
изкопаеми. Те влияят чрез местоположението на находища на полезни изкопаеми, които
осигуряват суровини за различни стопански дейности, поминък на населението. От
находищата на полезните изкопаеми често пъти зависи типа на изгражданото селище
и неговото по-нататъшно развитие. Край тях са възникнали и се развили множество
селища в света Дортмунд, Есен и др. в Германия (въглищен басейн), Магнитогорск
(находище на железни руди) и Соликамск (находище на соли) в Русия, Перник
(кафяви въглища) и Чипровци (оловно-.цинкови руди) в България и т.н
Води.
Те влияят чрез възможностите за осигуряване на води: за питейни потребности; за
битови нужди; за напояване на земеделските земи, за промишлени води и т.н.
Поради това всички селища в света възникват в места или в близко до тях, на:
извори за питейни води (извори, кладенци, потоци); течащи води като потоци,
ручеи, реки, езера; подземни води с извори и кладенци; морски води,
благоприятстващи развитието на риболова, корабоплаването и туризма. Всички
големи европейски градове в повечето случаи са възникнали и се развили на
бреговете на големи реки като Париж (р. Сена), Лондон (р. Темза), Москва (р.
Москва), Будапеща (р. Дунав), Русе (Дунав) и т.н. Не случайно центровете на
древните човешки цивилизации са се развили в долините но големите реки – Нил,
Инд, Ганг, Хуанхъ и т.н. В пустините селища са възникнали само край източниците
на вода в оазисите. Без удобен източник за постоянно осигуряване на вода няма
селища, а ако източниците пресъхнат изчезва и селището.
Климат.
Той влияе върху възникването и развитието на селищата чрез климатични условия,
които могат да са благоприятни и неблагоприятни. Климатът влияе пряко чрез
условията за живот на хората, включващи количеството слънчево греене, топлината
и влагата. Климатът влияе и непряко чрез климатичните условия за отглеждане на
растения и животни, извършване на определени стопански дейности. Благоприятни
са климатичните условия предимно в условията на умерено слънчово греене,
умерени температури, умерени валежи. Поради това до началото на Новото време в
умерения топлинен пояс (умерен и субтропичен климат) се развива най-ускорено
човешката цивилизация. В съвременни условия климатичните условия имат по-слабо
влияние върху развитието на селищата и селищната мрежа.
Почви.
След възникването на земеделието, обработката на земята става основна човешка
дейност. С развитието на земеделието се формира нова материална култура на
човечеството. Важен фактор за развитието на земеделската дейност и въобще на
аграрната цивилизация е наличието на плодородна обработваема земя. Това става в
долините на големите реки, низините, равнините и т.н. Наличието на плодородна
земя и възможността тя да се обработва и от нея да се получава добра реколта
става основна предпоставка за формирането и развитието на селищата. Селата
възникват само в местата с плодородна обработваема земя. Тя предопределя
местата на селищата, особено в планинските и полупланинските райони, големината
на селищата и тяхното развитие. В миналото, недостигът на обработваема земя
спира разрастването на селищата
Биоресурси.
Това е фактор, който влияе ограничено, в определени природни условия и природни
зони. Влиянието е чрез осигуряването на дървен материал за строителство, дърва
за огрев, диворастящи плодове, билки, ливади и пасища, дивеч и др. Характерни
са за зоната на горите и най-вече на тайгата, за планинските райони в Южна
Америка, Азия и Европа.
2.2. Социално-икономически
фактори.
Земеделие.
Селскостопанските дейности са първите човешки дейности за производство на храни
и на материали, необходими за съществуването на човека. Главната им специфика
е, че храните се произвеждат чрез обработване на почвата (земята), върху която
се отглеждат културни растения. Домашните животни използват част от тази
продукция, но в миналото са изпълнявали роля и на т.нар. теглителна сила при
обработката на земята. Наличието на територията на плодородни почви обуславя
изграждането в нея на селски селища и уседнал живот на определено място, където
се разполагат жилищата и помощните постройки за обработката на земята и
отглеждането на домашните животни. Поради това и първите селища и първата
човешка цивилизация възникват в долините на големите реки – Нил, Инд, Тигър и
Ефрат, Янцзъ и Хуанхъ, предимно в техните долни течения, където има изобилия от
плодородни наносни (алувиални) почви и вода за напояване на растенията. Този
фактор е водещ за целия период на човешката история, до развитието на
промишлеността. Наличието на обработваеми почви обуславя не само образуването
на селищата, но и тяхната големина и облик на застрояване.
Промишленост.
Изграждане на предприятия на добивната промишленост става задължително в района
на находищата на полезни изкопаеми. Това са селища, масово развити в Европа и Близкия
изток в местата на добив първоначално на рудите, а след това и на въглищата,
нефта, газа и т.н..Край тези находища възникват т.нар. миньорски или рударски
селища. Промишлеността влияе и върху изграждането и развитието на предприятията
на преработващата промишленост. Твърде често край създаденото промишлено
предприятие се създават селища. Те нарастват не само при развитие на
съществуващото предприятие, а и когато се развиват нови промишлени дейности.
Развитие на селищата, изградени край находища на обемни природни суровини
обикновено се съчетава с изграждането и на нови големи индустриални предприятия
на преработващата промишленост.
Транспорт.
Транспортът има функцията на връзка между отделните части на определена страна
или район и придава свойството социално-икономическа свързаност, цялостност на
територията. Това става чрез реализирането на превоза на товари и пътници,
обмен на стоки, услуги, обслужване на пътуванията на хората. Динамизацията на
вътрешните връзки в територията зависи от транспортната (сухопътна, водна и
т.н.) пътна мрежа, от скоростта на превозите и тяхната себестойност. В
транспортната мрежа има възлови места, които позволяват по-големи удобства за
потребителите на транспортните услуги. Това са преди всичко местата на
пресичане на транспортните артерии (водни, железопътни, автомобилни и т.н.),
през които преминава голям брой пътници и голям брой и обем товари. Това
обуславя изграждане на селища в тях и развитие на съществуващите селища.
Населени места възникват и край транспортни артерии с оглед на поддържане на
тяхното функциониране и престой на пътните средства и пътниците. Значимите
промени в транспортните артерии и потоци, на пътната мрежа и потоците товари и
пътници се отразяват пряко върху развитието на селищата. Особено силно влияят
върху развитието им местата, в които се пресичат и свързват различни видове
транспорт (воден, автомобилен, железопътен, въздушен и т.н.). Те формират
транспортни възли, които са силно привлекателни места за развитие на промишлени
дейности, а в следствие на това и за
заселване на население.
Туризъм.
Този стопански отрасъл влияе върху изграждането, функционирането и развитието
на селищата чрез обектите за посещение от туристите и извършване на специфични
туристически дейности. В тях се включват: природни забележителности и феномени;
места с благоприятни условия за отдих и почивка (рекреация) като морски
брегове, плажове и плажни ивици, термални и минерални извори; национални и
природни паркове и резервати, места с благоприятен климат за лечение и за отдих
и почивка; културно- исторически места и паметници; места за спорт, игри и
развлечение и т.н. Например местата край термоминералните извори са били главен
фактор за създаване и развитие на редица селища като Карлови Вари в Чехия,
Баден-Баден в Германия, Евиан във Франция, Минерални води в Русия, Хисаря в
България и много други. В тези места се извършват дейности по обслужване на
туристи, пътуващи с цел отдих и възстановяване на силите, лечение и
развлечения. А това води до трудова заетост и привличане за заселване на хора.
Търговия. Търговията възниква още в древността и се
реализира пряко между производителите и/или на определени места, където става
размяната на изделията. Тези места са тържища, пазари, базари и т.н. Много
често за потребностите на търговията в тях се изграждат помощни постройки и
съоръжения, заселват се за постоянно хора. По такъв начин възникват постоянни
селища. През Античната и Римската епоха се основават и специални селища
наричани емпориуми, които изпълнявали функцията на тържища (напр. Дискодутера в
Габровско, Пистирос край Септември и др.). През средните векове твърде често
тези селища в района на Балканския полуостров и някои други страни носят името
на тържището. Например, Нови пазар (Сърбия и България), Търговище (Румъния и България)
и др. В по-късни исторически епохи и особено след възникването на панаирите и
стоковите и финансовите борси, търговията променя облика на редица селища и те
се превръщат в търговски, финансови и други центрове.
2.3. Културно-исторически
фактори.
Историческо
наследство. В тази група фактори се включват местностите, които са свързани
с минали исторически събития, с историята на стари селища, военни крепости и
местности. Множество съвременни градове възникват като военни крепости със
защитни бойни съоръжения. Такива са голяма част от западноевропейските градове,
част от селищата на Северна Америка възникнали на места, където имало настанени
войски и създадени отбранителни фортове.
Духовно-религиозни
фактори. Това са места, религиозни
храмове и комплекси, свързани с изповядването на определена религия (Йерусалим,
Мека, Рим, Медина, Лурд и др.). На тези места възникват селища с хора, които се
грижат за религиозните свети места, храмове, комплекси и обслужват посещенията
на вярващите. В редица случаи селищата са възникнали преди религията, но под
нейно влияние те се променят и видоизменят.
2.4.
Политически и военни фактори.
Политическите
фактори влияят върху развитието на селищата и селищната мрежа чрез създаване
политически решения и поради политическа целесъобразност, а вследствие на това
и промяна в техните функции. Към тази група фактори се отнасят:
А)
Прокарването на политическите граници на държавите. Чрез държавните граници
се осигурява защитата и териториалната цялост и суверенитет на държавата. Край
тях в миналото възникват предимно военни крепости и селища за защита на важни
места по границата. Такъв е примерът с повечето дунавски градове, възникнали по
време на Римската империя за защита на северната граница. Селища възникват и се
развиват и изменят своите функции и в местата за връзки между съседните
държави. През тях преминават различни видове пътища – коларски, железопътни,
автомобилни и се осъществяват търговско-икономически връзки като пренос на
стоки, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи и преминаване на пътници.
Прокарването на политическите граници твърде често води и до обезлюдяване на
териториите край тях, намаляване на броя на селищата, заличаване на селища и
др.
Б)
Политико-административните решения също
влияят за възникване и промяна на селищата. Това става чрез създаването на нови
столични градове, с доминиращи административни функции (напр. град Бразилия),
промяна на столицата (напр. Нигерия – от Лагос в Абуджа) и съответната промяна на функциите на старата и на новата
столица. Силно влияние върху развитието на селищата имат политическите решения
за държавното териториално устройство, създаването на нови административни
центрове и промяна на административните центрове и т.н.
В)
Военно-политическата ситуация и решения също влияят върху възникване,
заличаване и промяната на функциите на селищата. Съдздаването на военни
крепости и военни бази в определени райони стимулира привличането на население
за тяхното обслужване, откриването на нови работни места и на нови източници за
доходи на населението. Крайно негативно влияние имат военните конфликти и
действия, особено в миналото. Те обикновено водят до обезлюдяване на някои
територии, масови изселвания на хора, особено след въстания и войни.
Всички разгледани фактори са
определящи (поотделно или едновременно) върху развитието на селищната мрежа и
облика на селищата.
3.
Етапи на възникване и развитие на селищата:
3.1. Възникване
на селищата:
Селищата
възникват на определен исторически етап на развитие на човешкото общество – етапът
на преминаване към уседнал начин на живот и обработка на земята. това
предопределя исторически първо възникването на временните селища, а след това и
на постоянните – селата и градовете. Една от основните цели на човека след
неговото възникване и оформяне като биологичен вид е търсенето и осигуряването
на храна. Тази дейност първоначално се извършва чрез събиране и използване за
храна на семена, плодове, листа и корени на растения, лов на диви животни и
риболов. След това се преминава към култивиране и отглеждане на определени
растения и опитомяването на определени домашни животни, отглеждани за
осигуряването предимно на хранителни продукти. Тези дейности са свързани с
необходимостта от постоянно преместване по територията. След това започва
обработката на отделни растителни, животински и минерални (скални) сурови
материали за направата на необходими предмети, използване на земята за
отглеждане на растения, използване на опитомени домашни животни за обработка на
земята и превоз на товари и хора. По-късно започва изграждането на специални
съоръжения (кладенци, канали и т.н.) за водоснабдяване и напояване на
обработваните земи. Това развитие на
човешките дейности позволява да се обособят три основни начина на живот на
хората. Те са известните от историята: номадски (чергарски); полуномадски и
уседнал (трайно обитаване на определено място) начин на живот.
Преминаването
от номадския към полуномадския и уседналия начин на живот поражда възникването
на селищата. Първоначално това са
временни селища, а след това и постоянни.
а) Временни селища. При номадския
начин на живот се образуват само или предимно временни селища край източници на
вода и храна. Те са обитавани за определен срок. След изчерпване на
възможностите за добиване на храна, паша на домашните животни и др. населението
се премества на друго място. Този вид селища са на изчезване. Характерни са
само за пустинните и полупустинните райони на Африка, Азия и Латинска Америка.
В Средна Азия
като временни селища възникват селищата с името кишлак. Те имат специфичен
облик. Това е постоянен населен пункт, възникнал първоначално като селище за
презимуване на номадските народи. В него пребивават селяните. В тях има
различен брой домове с дворове, оградени
обикновено с каменни огради (зидове, дувари). В дворовете обикновено има пещи,
кладенци за вода и помощни стопански постройки.
Уличките на кишлаците са криви и тесни. В тях има обособени и изградени
пазар, джамия и гробище.
Кошарите
(къшлите, становете) са временни селища на животновъди, изградени в районите за
лятна паша. Това е характерна форма на временни селища за страните с развито
овцевъдство и козевъдство, най-вече за Балканския полуостров. На определено
място в планинските и хълмистите райони се изграждат отделни кошари (оградено
място с дървена ограда и лека постройка за нощуване на животните), ясли за
хранене и поилки. Изградени са и помещения за пастирите. Строежът е направен с
подръчни материали, характерни за района на изграждане на кошарите.
б) Постоянни селища. Възникват преди
около 9000 години при уседнал начин на живот, когато хората започват да
отглеждат домашни животни и да обработват земята. Първите постоянни селища са в
долините на големите реки Тигър и Ефрат, Нил, Инд и Ганг, Хунхъ и Янцзъ. Това
са градовете, селата и пръснатите селища.
3.2. Развитие на селищата
След своето
възникване, селищата под въздействие на външните фактори и развитието на
дейностите в тях, се променят и изменят. Най-значимо е влиянието на начина на
производство, производителността на труда и използваните технологии,
възможностите за бързо придвижване до местоработата и т.н. Особено видима е
промяната в строителните технологии и архитектурния облик. В зависимост от
посоката има три типа промени в селищата: постъпателно развитие, стациониране и
деградация.
Прогресивното
развитие на селищата се осъществява по посока на тяхното разрастване,
увеличаване на броя на жителите, модернизиране на техния облик и на селищната
среда, обогатяване и разнообразяване на функциите на селищата и свързаната с
тях инфраструктура. Необходими
предпоставки за това са благоприятното географско положение, териториалните
възможности за разширяване на селищата, развитието на съседните територии,
реализирането на инвестиции в конкретни стопански дейности, промените в
административния статут на селището и т.н.
Стационирането
в развитието на селищата е приблизителното съхраняване на територията, на
броя на жителите и на функциите на селищата, незначителни изменения в
размерите, функциите и облика на населените места. По такъв начин отпечатъка на
определена историческа епоха в развитие на селището се съхранява през
следващите исторически епохи. Такива са селища Кембридж и Оксфорд във
Великобритания, Хайделберг в Германия и др. запазили основната си функция от
средните векове - образователни центрове.
Регресивното
развитие във функционирането на селищата се изразява в загуба на определени
селищни функции, промяна в начина на производство и услуги, на използването на
техника и на технологии в стопанската дейност, недобро поддържане на
обслужващите съоръжения и дейности. Тя настъпва под влияние на различни
причини: а) климатични – влошаване на условията за живот н а хората и свързаните
с това масови заболявания; б) природни катаклизми и опасности като вулканизъм,
свлачища, лавини и т.н.; в) военно-политически като разрушения, изселвания и
т.н.; г) социално-икономически – промяна в пътната мрежа, изчерпване на
природни ресурси и т.н.
4.
Класификация на селищата
Според начина на заселване на
територията, селищата са плътно застроени, без значими пространства между
постройките и застрояване, чрез обособяване на отделни застроени близко
разположени места и празни пространства между тях.
4.1.
Според начина на застрояване и населяване на територията.
Форма на
териториална организация на обществото: градове, села, селищни образувания;
селищна система, селищна мрежа.
А) Купни селища.
Това са
населени места с плътно застроена територия, с различна големина и функции -
села и градове.
Села. Това е исторически първата възникнала форма на селище с постоянен
уседнал начин на живот. В тях населението е сравнително малобройно и хората са
заети най-вече със земеделски дейности, отглеждане на растения и животни и производството
на земеделска продукция. Разположени са предимно в местата с наличие на
плодородни обработваеми почви. Обикновено по-големите села са административни
центрове на земеделски територии с развита в тях обслужваща инфраструктура –
училища, медицински заведения и служби, религиозни храмове, административни
служби и др. Те често са административни и търговски центрове на пръснатите в
територията по-малки селища и отделни дворове. В различните страни селата носят
различни наименования (село, деревня, аул и т.н.) и имат различен брой жители –
до 15 000/20 000. В някои от по-големите села са развити малки промишлени обекти, предимно за
преработка на земеделска продукция. В много страни селата имат самоуправление и
възможност на населението да решава местни общи проблеми.
 |
Класификация на градовете се
прави по различни признаци:
а) по
географско положение: морски, крайречни, низинни, планински (алпийски, кавказки,
родопски др.), котловинни, европейски, африкански, австралийски, латиноамерикански
и т.н.. Например, Марсилия е морски град, Виена е крайречен град и т.н.
б) по брой
на жителите (големина) на градовете: много големи (над 500 000 ж.);
големи (от 100 000 до 500 000 ж.); средни (от 30 000 до
100 000 ж.); малки (от 10 000 до 30 000 ж.) и много малки (под
10 000 ж.). Сред най-големите градове в света са Мексико-Сити, Шанхай, Сао
Паулу, Токио, Ню Йорк, Лос Анджелиз, Лондон, Париж, Москва, Истанбул и др..Най-значимо
място и роля в страните имат столичните и най-големите градове, обикновено с
население над 1 млн. жители и формираните около тях градски агломерации.
в) по време
на възникване (произход): древни (Йерихон, Чатал-Хююк и др.); антични,
възникнали в долините на реките и морските крайбрежия (Ур, Урук, Вавилон,
Мемфис, Атина, Спарта, Александрия, Харапи в долината на Инд и др.); римски
(Рим, Париж, Лондон и др.); средновековни (Москва, Прага, Будапеща и др.); нови
и най-нови.
г) по
функции. Класифицирането на
градовете по функции става според специализацията на дейностите в него. Водещо
е мястото на градовете в заетите лица в отделни сфери и отрасли на дейност,
произведената продукция, брутния вътрешен продукт и т.н. Водещите по заетост,
произведена продукция и БВП градове се определят като своебразни центрове на
опредлени стопански и обслужващи дейности. Това се прави и чрез подреждане на
градовете според броя на специализациите. По такъв начин градските селища се
определята като:
Еднофункционални
(напр. туристически, минни, промишлени и др.). В миналото редица много градове
възникват като крепости, т.е. специално оградено и защитено населено място. Такива са повечето
антични и средновековни градове, разполагащи с крепостни стени, кули, ровове и други
защитни съоръжения срещу външни нападения. Към еднофункционалните градове се
отнасят например балнеолечебните и курортни центрове като Сочи, Карлови Вари,
Хисаря и т.н., университетските (с развитие и на наука) градове (Оксфорд,
Хайделберг и др.), религиозните центрове (Мека и Медина в Саудитска Арабия,
Лурд във Франция, Варанаси в Индия и др.), научните градове (Дубна в Русия и
др.) и т.н..
 |
| Центърът на Оксфорд, Великобритания |
Двуфункционални
(напр. промишлено-транспортни, търговско-промишлени;
административно-промишлени, туристико-религиозни и т.н.). Например, град
Дуисбург в Германия е най-голямото речно пристанище и крупен промишлен център,
т.е. по функции градът е двуфункционален (промишлено-транспортен).
Многофункционални
(промишлени, образователни, научни, административни, търговски, пристанищни и
т.н.). Многофункционален характер имат повечето големи градове и особено
столичните градове като Токио, Париж, Москва, Лондон, Виена и т.н., но и някои
нестолични градове като Шанхай, Сао Паулу, Мумбай, Истанбул и т.н.
д) по форма
на застрояване (планиране): радиално-концентрично (Париж, Москва, Виена,
София, Краков и др.) и правоъгълно застрояване (Буенос-Айрес, Санкт-Петербург,
Мексико-Сити и др.).
Градовете са
центрове на извършване на разнообразни по вид дейности – промишлени,
земеделски, транспортни, туристически, културни, образователни, обслужващи и
т.н. В географската литература тези дейности са разделени на два типа –
градообразуващи и градообслужващи. Градообразуващите дейности се опират
предимно на заетостта на населението, а произвежданата продукция е
предназначена не само и не толкова за самото население, колкото за населението
на района и на страната като цяло или дори за външна търговия.
Градообслужващите дейности произвеждат продукция и услуги за населението на града като
производството на бързо развалящи се хранителни продукти и напитки,
вътрешноградски транспорт, обществено хранене, търговия, предимно с хранителни
и масови бързооборотни стоки, комунално-битови услуги като топлоснабдяване,
водопровод, канализация и т.н. Част от услугите, обаче са предназначени не само
за града, а и за съседните селища – здравни, културни, правни, административни
и т.н. услуги.
Б)
Пръснати селища.
Пръснатите
селища са места, в които се развива някаква специфична човешка дейност като земеделие,
добив на горивни и минерални суровини, промишлени, транспортни и туристически
дейности. В исторически план пръснатите селища се формират предимно в
земеделските райони и са свързани със селскостопанските дейности. Те са
обвързани предимно чрез собствеността на земята и нейното обработване. Създават
се край градове или по-големи села. В зависимост от собствеността на земята се
развиват два типа пръснати селища.
Първият тип пръснати селища са
образувани в местата около жилището на крупен земевладелец. В античния свят
пример за подобни селища са римските селища от типа латифундия. Това
е голяма ферма със специално изградени
жилищни помещения за земевладелеца, който стопанисва голям парцел земя. Край
тези жилища са изградени помощни сгради и помещения за обслужващия персонал и
за робите, които обработват земята.
На по-късен
етап на развитие в Европа се появяват феодалните имения – замъци, в
районите с феодални владения. В тях се изграждало сравнително мощно
отбранително съоръжение със здрави стени, бойници и защитени врати за вход и
изход – замък. В него има жилищни помещения за аристократа–феодал (рицаря),
помощни помещения за прислугата, складове, конюшни, обори, кладенци и
съоръжения за съхраняване на вода, оръжейни работилници и т.н. Край тях
обикновено са разположени бедните и невзрачни постройки на крепостните селяни и
занаятчии. Те са заселени край замъка и го снабдяват с необходимите хранителни
продукти и предмети за бита.
През 18 и 19
векове на територията на бившата Руска империя в земеделските райони се развива
нов тип пръснати селища – усадба.
В Полша (Реч Посполита) се нарало фолварк. Това е селище, разположено край град или по-голямо село. Земята е
собственик на едър земевладелец (дворянин, помешчик). За него е построена
представителна сграда (жилище на дворянин) и помощни помещения за обслужващия
персонал и работещите на полето. Разликата със замъка е липсата на защитни
съоръжения и стена против нападения, но има изграден по специален архитектурен
план парк с декоративна растителност, езеро, фонтани, алеи и т.н. През 18 и 19
век в Русия започва изграждането на усадби и като част от големи селища
(градски усадби).
През новото
време в Латинска Америка възникват пръснати селища от типа хасиенда.
Това са едри и обширни поземлени имения с изграден дом на собственика в т.нар.
колониален архитектурен стил, пристройки за работниците (ратаите), складове,
плевни, обори, работилници и т.н. В някои от страните хасиендите се наричат
естанзия (Чили, Аржентина, Уругвай) и фазенда (Бразилия).
В Югоизточна
Европа се формира типа пръснато селище наречено чифлик. Това е голям
земеделски имот на богат земевладелец и малко населено място в него. Чифликът
обикновено е разположен близко да град или село. В него има жилищни и стопански
постройки (конюшни, обори, овчарници, свинарници, сеновали и др.). В него се
извършват предимно селскостопански дейности. В редица случаи тези селища се
разрастват и превръщат в села.
От подобен тип
са пръснатите селища, създавани и съществуващи предимно в Латинска Америка на големи
поземлени участъци за отглеждане на културни растения и домашни животни.
Стопанствата, предназначени за отглеждането на отделни културни растения носят
името плантация. На определено в тях място се създавало малко селище,
което включва домът на собственика или управителя на плантацията, помощните
сгради и помещения свързани с грижите за отглеждането и съхраняването на
продукцията, домове за работещите в него и т.н. По-малките по размери плантации
са обикновено семейни стопанства, които използват и наемен труд. Собствениците,
в зависимост от историческата епоха и развитите социално-икономически
отношения, са използвали в миналото трудът на роби (САЩ, Ямайка, Бразилия и
др.), след това на зависими и полузависими селяни и на наети селскостопански
работници.
Стопанствата,
предназначени за отглеждането на домашни животни също са съпроводени със
създаването на пръснати селища на определено място в територията на
стопанисваната земеделска площ. Те се наричат ранчо. По същество в
Латинска Америка това са големи латифундии, специализирани в отглеждането на
определен вид домашни животни, предимно едър рогат добитък, птици, коне и т.н.
Центърът на селището е хасиендата на собственика на ранчото.
 |
| Фото: Ранчо през зимата (Уикипедия) |
Край нея се
изграждат жилища за работещите в ранчото и редица помощни съоръжения. В САЩ и
Канада с ранчото не винаги се свързва наличието на пръснато селище. В тези
страни ранчо е всяка ферма, намираща се в селска местност. В различните страни
работещите в ранчото наемни работници носят различни имена – вакеро (Мексико),
гаучо (Аржентина), каубой (в САЩ и Канада) и др.
Вторият тип пръснати земеделски селища,
свързани с обработката на земята и отглеждането на растения и животни, са
създавани от свободни селяни, притежатели на малки парцели земя. Най-често в
тях няма едър земевладелец. Обикновено това са неголям брой семейства със
своите домове, дворове, стопански постройки и градини. От този тип са селищата хутор
в Русия и Украйна. Това са малки селища извън територията на по-голямо село,
състоящо се от няколко семейни дворове. Основното занятие е земеделие. Поради
това в двора, освен жилищните постройки има и помощни стопански постройки. При
увеличаване на дворовете и жителите хуторът се превръща в село. Хуторът няма
административна самостоятелност.
На Балканския
полуостров подобен тип селище е махалата (от арабски означава населено
място). Тя е териториално отделена и обособена част от село или град без
административна самостоятелност. Населена е от семейства, които имат различни
по големина поземлени парцели, извършват предимно земеделски дейности и имат
дворове с със свои жилищни помещения (къща) и дворна градина. Понякога
разстоянията между отделните махали и между махалата и основното селище са по
няколко километра. Махалите са характерна селищна форма за заселванията в
България, Македония, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Румъния,
Гърция и Турция. Най-типични са за планинските и полупланинските райони.
Специфична форма на заселване са колибите.
Те са разпространена в миналото и
характерна за Балканския полуостров селищна форма. Това са населени места с
много малки размери. Възникнали са чрез: роенето (разделянето) на големи села;
увеличаване на обитателите на отделните самостоятелни дворове чрез ново
строителство на жилища; преселване на семейства от други райони. Те са
съставени най-често от няколко родствени семейства с техните жилища, дворове,
стопански постройки, градини. Развити са в места, в които те притежават и са
придобили поземлени имоти и ги обработват. Характерни са за планинските и
полупланинските райони. В България са най-типични за северните склонове на
Стара планина, Предбалкана, Родопите, Краището и Ихтиманска Средна гора.
Преобладаващата част от тях са създадени през периода на османското
владичество. Част от тях се разрастват и придобиват сатута на махали и на села
или се сливат със съседните градове. В съвременни условия продължава процесът
на тяхното обезлюдяване и заличаване.
Аулът е селищен тип,
характерен за района на Кавказ и Средна Азия. В историческото минало (средните
векове) това са били временни селища, които сезонно се премествали от мястото
на зимното отглеждане към мястото на лятното отглеждане на животните. Жилищего
е било от преместваема шатра (юрта). Обитателите са били предимно от един род.
След преминаването към уседнал начин на живот аулите се превръщат в села с
постройки от камък и тухли. Сега аулите
са мюсюлмански селища от селски тип, с основна стопанска дейност земеделие,
предимно животновъдство. Характерното за аулите в Кавказ е, че те са изградени
на планинския склон стъпаловидно и са укрепени, пригодени за продължително
отбраняване и обсада. Постройките са предимно от камък и са едноетажни или
двуетажни. Фасадата на сградите е обърната на юг. Разположени са около пасищата
и източниците на вода. Обикновено в тях обитават между 10 и 40 семейства.
Отделните
дворове са характерна историческа
форма на населяване за планинските райони. На Балканския полуостров те са старославянска форма на заселване, която
включва дома за живеене, стопанските постройки и стопанисваната в съседство с
тях земеделска земя. Подобно заселване има в Кавказ, където отделните
дворове имат вида на защитни каменни съоръжения най-често във вис на кули.
Подобни единични форми на заселване има и в други части на света. В България в миналото те са били
характерни най-вече за районите на Искърския пролом, Странджа и Осогово.
Малки населени
пунктове без административна самостоятелност се образуват и край различни други
обекти – промишлени и духовно-религиозни. Такива са минните селища
възникнали и възникващи в местата на добив на полезни изкопаеми (предимно руди
и въглища), край важни гари на железопътните линии (гарови селища),
курорти и балнеолечебни центрове, край религиозни комплекси (вкл. манастирски
селища), местности и комплекси.
Кат
цяло характерно за пръснатите селища е, че това са малки населени пунктове без
административна самостоятелност, териториално отдалечени от административния
център, без самостоятелни функции на обслужване – здравеопазване, образование,
административни услуги и т.н.
4.2. Според времето на възникване.
Всяка
историческа епоха дава своя отпечатък върху възникването, облика и развитието
на селищата. Тава става чрез начините на производство, т.е развитието на
стопанските дейности, използваните технологии, начина на живот и религиозните
традиции и обичаи. Различават според времето на възникване следните исторически
етапи на развитие и специфичен облик на селищата:
Праисторически
селища. Първите известни от историята селища възникват в Близкия Изток
между 15 000 и 3 000 години
преди новата ера. През този период в земите на златния полумесец възникват
първите центрове на уседнал живот и целенасочена селскостопанска дейност за
култивиране на растения и опитомяване на домашни животни. Хората постепенно
изоставят номадския начин на живот. Възникват първите села с домове, изградени
от тръстика и глина. Възникват и първите градове – Йерихон на западния бряг на
река Йордан в Палестина (най-ниско разположения град в света) и Чатал Хююк
(Анадола), който е бил изграден на малки хълмове и върху глинестите наноси
между тях.
Антични
селища. Това са селища възникнали и развили се през епохите на Древна
Гърция, Елинистичната епоха и Древния Рим. Особена роля имат градовете като
център на стопанския и обществения живот. В различни периоди от тази епоха значимо
влияние имат Мемфис и Александрия (Египет), Тир и Триполи (Финикия), Йерусалим
(Юдея), Атина, Троя, Спарта, Пергам, Коринт и др. (Гърция), Рим, Антиохия,
Лептус-Магна и др. (Римска империя) и много други
Средновековни
селища. След разпада на Римската империя и установяване на феодалните
обществени отношения се формиран нов тип селища. Това са села и градове.
Доминират малките и пръснати села, образувани край замъците или жилищата на собствениците
на земята. Работещите са крепостни селяни, с ограничени права и възможности.
Повечето села са то типа пръснати селища. Градовете в Европа, Северна Африка и
Близкия изток са от два типа – наследници на стари римски и елински селища и
новосъздадени. Новите градове са предимно в местата с благоприятни услови аз
развитие на транспорта и търговията. Новообразувани са и градовете в
завладените земи след Великите географски открития. Първоначално градовете са
били заселвани предимно от избягали крепостни селяни, които овладявали и
практикували определен занаят. По-късно, особено след Великите географски
открития, в тях се развива и търговията. Повечето жители на градовете
(занаятчии и търговци) притежавали и използвали и малки парчета земя извън
градските стени, с чиято обработка си произвеждали продукти за изхранване на
своите семейства.
Новите
селища (от Новото и Най-новото историческо време) са предимно градски.
Животът в тях се разнообразява и обогатява с развитието на промишлените дейности,
образованието, здравеопазването, административните дейности и т.н. населението
на градовете бързо нараства, усилват се урбанизационните процеси, модернизира
се начин на живот и облика на повечето селища и особено на големите градове.
5.
Урбанизационен процес.
5.1.Урбанизация
Урбанизацията е процес на
съсредоточаване на население в градовете, концентрация в тях на производствени
и обслужващи дейности, нарастване на ролята на градовете в обществото и
разпространение на градския начин на живот. Фактори за развитие на
урбанизацията са развитието на индустрията, транспорта, търговията,
образованието и културата, на всички неземеделски дейности. Урбанизацията се
осъществява посредством: увеличаване на броя на градовете и на населението,
живеещо в тях; включване в градските територии на съседните градове и села;
превръщане на селата в градове чрез увеличаване на броя на населението и
промяна на характера на извършваните дейности в тях, силно намаляване на дела
на земеделските дейности. Нарастването на ролята на градове се съпътства с усвояване,
разширяване и доминиране на градския начин на живот. В резултат условията и
начинът на живот на хората от селата и градовете се сближават.
Степента на
урбанизираност на страните се определя според селищната структура на
населението – градско и селско. През последните 200 години има нарастване на
броя на градското население от 3 до почти 50% от общия брой на населението общо
за света. С най-високо равнище на урбанизираност са най-развитите страни
(Великобритания, Швеция, Германия, Израел, Австралия и др.) и някой малки
страни – градове (Монако, Сингапур и др.).
Развитието на
градовете, процесът на урбанизацията имат различни форми, зависимост от спецификата на заселване и
миграция, както и развитието на градовете. Различават процесите: урбанизация,
псевдоурбанизация, дезурбанизация (рурализация), рурбанизация и дезурбанизация.
Псевдоурбанизация (лъжлива урбанизация).
Товна е процес на стихийно нарастване на градовете, без усвояване на градския
начин на живот. Изразява се в много бързо нарастване на броя на градското
население и то предимно на големите градове, без да се развиват градските
функции и усвоява от преселниците градския начин на живот. Безработно население
от селата се преселва в големите градове в процеса на търсене на работа и
доходи. Това води до увеличаване на безработицата, недостиг на възможности за
здравеопазване, образование, жилища и социална инфраструктура. От този тип е
урбанизацията в Лагос (Нигерия), Дака (Бангладеш) и др.
Дезурбанизация (рурализация).
Обратният процес на урбанизацията, т.е. упадъкът на градовете, намаляване на значимостта им в
живота на обществото, влошаване условията за градски начин на живот се нарича
дезурбанизация. Тя може да бъде резултат от свръх концентрация на население
в градовете, влошаващо условията за живот. Преодоляването на това явление става
чрез преселване в предградията и градовете-спътници на големите градове,
превръщането на свръх големите градовете в система от селища с по-малки
размери. По този начин част от жителите на свръх големите градове се преселват
в места с по-добре съхранена природна среда, но и с възможности за трудова и
друга реализация в големия град. Обитаването на крайградските селища от
преселниците от града пренася в тях градския начин на живот. В редица случаи дезурбанизацията
води до намаляване на населението в някои градове. Дезурбанизацията съпътства
формирането на градските агломерации и мегаполисите.
Рурбанизация. Това е процес на
пренасяне и усвояване на градски начин на живот в селата. Той има две
измерения. Първото – пренасяне в селата на градските условия на живот,
преустройството на бита на хората по подобие на градския бит. Реализира се и
чрез преселване на градски жители в селските местности. Второто измерение,
водещо до усвояването на градския начин на живот, е пряко свързано с развитие в
селата на стопански дейности, присъщи за градовете и свързаната с тях промяна в
структурата на населението и начина на живот.
Реурбанизация. Това е процес на
вторично завръщане на населението към живот в централните части на големМите
градовете, т.е. повторно заселване на частично или пълно обезлюдени части на
градовете.
5.2. Форми на урбанизация:
а) Селищна (градска) агломерация:
обединение и тясна обвързаност на голям град с разположените край него по-малки
селища (градове села) като Токийска (35
млн. души), Московска, Парижка и др. агломерации. Характерно за градските
агломерации е струпване на малко разстояние или срастване (сливане) на съседни
селища, предимно градове и формиране на голяма селищна система с динамични и
постоянни стопански, транспортни, търговски и духовно-културни връзки. Във всяка
градска агломерация има оформено едно или няколко ядра. Ню-Йоркската
агломерация е моноцентрична, т.е. има едно ядро – Ню-Йорк. Агломерацията
Рандщат в Нидерландия е полицентрична, т.е. има няколко ядра – Ротердам,
Амстердам, Хага.
 |
| Карта на Московската агломерация (по В. Г. Глушкова) |
Възникването и
развитието на градските агломерации става предимно по два основни типа. Първият
тип – динамичното развитие на града формира потребност от нови територии, нова
инфраструктура, а в пределите на града са изчерпани почти всички възможности за
това. Градът се разраства за сметка на урбанизиране на съседни територии чрез
изграждане на нови сателитни селища или превръщане на предишни самостоятелни
селища в сателити. Те са място за локализация на различни дейности – промишлени
предприятия, производствени и търговски складове, научни центрове и
технологични паркове, нови жилищни райони, нови зони за отдих и т.н. Вторият
тип е когато самостоятелни съседни селища чрез своето разрастване и въвличане
на все нови територии се доближават и свързват в едно взаимосвързано цяло, в
което се оформя ново ядро. Типичен пример в това отношение е формирането на тъй
наречените „ресурсни” агломерации като Рурската в Германия (12 града),
Донецко-Макеевската агломерация в Украйна (10 града и редица села) и др. Когато
съседни големи градове, разраствайки се се свързват в едно селищно цяло с
разнообразна дейност, обикновено се формират полицентрични градски агломерации.
Основните предпоставки за формиране на
градските агломерации са различно, но най-често това са: еднотипно застрояване;
застроените площи са повече от земеделските терени; има масови ежедневни
пътувания от едно селище в друго селище на агломерацията ( пътувания за
месторабота, за обучение, за търговия, за култура и т.н.)
Формирането на
агломерациите има значим стопански, социален и културен ефект. Концентрацията
на население е съпроводено с концентрация на стопански и обслужващи дейности,
които намаляват производствените разходи, разходите за транспорт и т.н. Селищата в агломерацията не само се
сближават и срастват, но и взаимно се допълват във своите функции.
Агломерирането на селищата има и някои негативни страни като прекаленото
антропогенизиране на средата, пренаселяване, замърсяване на въздуха, влошаване
на микроклимата и т.н. Тези негативни проявления могат да бъдат овладявани чрез
своевременни административни и технологични решения на възникващите проблеми.
 |
| Карта на Рейнско-Рурската конурбация |
б) Конурбация. Конурбацията е
селищна полицентрична агломерация на близки и тясно свързани помежду си самостоятелни градове, които
формират система (единство) чрез интензивни икономически, културни и битови връзки между тях, и обща
инфраструктура (електроснабдяване, водопровод, транспорт, депониране и
преработка на отпадъци и др.). В нея няма ясно изявен главен център, а има
няколко или множество приблизително еднакви по големина и значение градове, изпълняващи функцията на ядра.
Например: Рейнско-Рурската конурбация в Германия има своите ядра в градовете
Кьолн, Дюселдорф, Есен, Дортмунд; Манчестър-Ливърпул във Великобритания;
Ранстад в Нидерландия и др.
в) Мегаполис (мегалополис):
сливането на съседни агломерации в нова голяма агломерация. Обикновено имат
простиране около една ос – река, морско крабрежие, езера, транспортна
магистрала и др. Името поризхожда от името на древногръдския град Мегалополис,
свързал в едно 35 древногръцки селища. Известни мегалополиси в света са: Босваш
(Бостън-Вашингтон), Чипитс (Чикаго-Питсбърг); Сан-Сан (Сан Франциско – Сан
Диего) в САЩ; Токайдо (Токио – Осака) в Япония, Ранщад, Рейн-Майн в Германия;
Английски (Лондон-Ливърпул) във Великобритания, Сан-Рио (Сан Паулу – Рио де
Жанейро) в Бразилия, Делтата на Янцзъ с агломерациите на Шанхай, Нанкин,
Ханчжоу в Китай.
5.3. Проблеми
и тенденции в процеса на урбанизация.
Проблемите и тенденциите в протичането на процеса на
урбанизация са пряко свързани с нейните териториални особености: а) бавно,
постепенно развитие в Европа и Северна Америка; б) бързо развитие в Латинска
Америка, Източна Азия; в) много бързо нарастване на големите градове и бавно
усвояване на градския начин на живот в страни от Африка.
Проблемите,
които възникват в процеса на урбанизация: замърсяване на въздуха в големите
градове, недостиг на терени за строителство и на жилища; натоварен транспортен
трафик; ограничаване и намаляване на зелените площи; недостиг на мощности за
преработване и място за складиране на отпадъците и др.
Източници:
- Валентей, Д. И., Араб-Оглы, Э. А. Демографический энциклопедический словарь. М. Советская энциклопедия. 1985 г.
- Весь мир. Города и столицы. Минск, Изд. „Харвест”, 1999 г.
- Иванов, А. География и икономика. Учебен речник. С., изд. „Делфи”, 2005 г.
- Лаппо, Г. М. География городов. М., Изд. „ВЛАДОС”, 1997 г.
- Перцик, Е. Города мира. География мировой урбанизации. М., 1999 г..
- Славейков, П., Р. Янков. География на населнието и селищата в света. Велико Търново, изд. Фабер” 1997.
- Учебници за 9 клас на издателства „Просвета”, „Булвест”, „Анубис” и „Сиела”.
- www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/
- http://demography.academic.ru/
Приложение №1
Списък на най-значимите
селищни
агломерации в света
(по оценка за 2012 г. )
№
|
Име
|
Страна
|
Население
(хил.д.)
|
Площ
(кв.км)
|
Гъстота
(д/кв.км)
|
1.
|
Токио-Йокахама
|
Япония
|
37 126
|
8 547
|
4 300
|
2.
|
Джакарта
|
Индонезия
|
26 063
|
2 784
|
9 400
|
3.
|
Сеул-Инчхон
|
Република Корея
|
22 547
|
2 163
|
10 400
|
4.
|
Делхи
|
Индия
|
22 242
|
1 943
|
11 500
|
5.
|
Шанхай
|
Китай
|
20 860
|
3 497
|
6 000
|
6.
|
Манила
|
Филипини
|
20 764
|
1 437
|
14 400
|
7.
|
Карачи
|
Пакистан
|
20 711
|
803
|
25 800
|
8.
|
Ню Йорк
|
САЩ
|
20 464
|
11 642
|
1 800
|
9.
|
Сао-Паулу
|
Бразилия
|
20 186
|
3 173
|
6 400
|
10.
|
Мексико
|
Мексико
|
19 463
|
2 046
|
9 500
|
11.
|
Пекин
|
Китай
|
17 311
|
3 497
|
5 000
|
12.
|
Осака-Кобе-Киото
|
Япония
|
17 011
|
3 212
|
5 300
|
13.
|
Мумбай
|
Индия
|
16 910
|
546
|
30 900
|
14.
|
Гуанчжоу-Фушан
|
Китай
|
16 827
|
3 173
|
5 300
|
15.
|
Москва
|
Русия
|
15 512
|
4 403
|
3 500
|
16.
|
Дака
|
Бангладеш
|
15 414
|
347
|
2 400
|
17.
|
Лос-Анджелиз
|
САЩ
|
14 900
|
6 299
|
2 400
|
18.
|
Кайро
|
Египет
|
14 816
|
1 709
|
10 400
|
19.
|
Калкута
|
Индия
|
14 374
|
1 204
|
11 900
|
20.
|
Буенос-Айрес
|
Аржентина
|
13 639
|
2 642
|
5 200
|
21.
|
Истамбул
|
Турция
|
13 576
|
1 399
|
9 700
|
…
|
|||||
25.
|
Париж
|
Франция
|
10 755
|
2 844
|
3 800
|
…
|
|||||
34.
|
Лондон
|
Великобритания
|
8 587
|
1 623
|
5 300
|
…
|
|||||
43.
|
Есен-Дюселдорф
|
Германия
|
7 304
|
2 642
|
2 800
|
…
|
|||||
62.
|
Мадрид
|
Испания
|
5 427
|
945
|
5 700
|
…
|
|||||
65.
|
Милано
|
Италия
|
5 232
|
1891
|
2 800
|
Източник: CIA World Factbook