Тема № 10:
Съвременна политическа карта на света.
Политически системи
Автор: Анко Иванов
Живеенето на голяма група от хора на определена територия поражда потребността от регулиране на отношенията между тях, от създаването на правила за отношения и връзки, подчинение и управление, обща защита и сигурност. Удовлетворяването на тази потребност става чрез държавата. По същество държавата е обществена необходимост.
1. Държавата като политическа организация на обществото.
Държава. Държавата е форма на политическа организация на голяма група от хора (общество), съвместно обитаващи определена територия и имащи свое самостоятелно управление на вътрешните и международните дела. Същностни белези на държавата са наличието на: собствена територия, население, държавна власт (управление), държавни граници, държавен официален език, национални символи (герб, знаме, химн) и столица.
Държавната територия е част от сушевата и водна повърхност и въздушното пространство над тях, земните недра и крайбрежните океански и морски води, които се населяват и се използват от държавата и нейните граждани. Големината на територията на държавите е различна по природни белези, големина, гъстота на заселване и т.н.
Населението е същинската част на държавата. Всяка държава има свои специфични правила за отношения, връзки и взаимодействия между гражданите (конституция, закони и други нормативни актове).
Държавната власт включва системата от политически институти (законодателна, изпълнителна и съдебна власт), закони, норми и правила, осигуряващи съвместния живот на хората на държавната територия. Нейната дейност включва приемането и изменението на основните закони и правила за функциониране на всички обществени сфери (икономическа, политическа, социална, културна, национална сигурност и отбрана), осигурява тяхното изпълнение и регулира общите дейности в държавната територия и използва принуда за спазване на общите правила, разрешава спорове между гражданите. В демократично устроените общества орган на законодателната власт е парламента (народното събрание), който се избира пряко от народа за определен срок. Главна функция е приемане, изменение и отмяна на закони, избора на правителство и др. Изпълнителната власт се реализира от Правителството и помощните държавни органи. Изпълнителната власт осигурява провеждането на вътрешната и външната политика на страната, осигурява националната сигурност. Съдебната власт е независима от законодателната и изпълнителната власт. Включва дейностите по спазване на законите. Включва следствието и дознанието, прокуратурата и съда.
Държавните граници са линиите, които определят обхвата на държавната територия, нейните предели и нейните съседи. Те могат да бъдат сухопътни (напр. границата между Германия и Чехия), морски (отделят териториалните води на държавата от откритото море или териториалните води на друга държава), речни (напр. Дунав между България и Румъния, Амур между Русия и Китай и др.), въздушни вертикалната повърхност над линиите на сухоземната или водната граница. Държавният суверенитет се определя върху територията включена между държавните граници.
Официалният държавен език служи за осъществяване на взаимоотношенията между гражданите помежду им и с държавните институции, за функциониране на държавните институции (парламент, министерства, армия, полиция, съдопроизводство и т.н.). Има страни, в които има по два или повече официални държавни езика като Ирландия (ирландски и английски), Белгия, Швейцария и т.н.
Държавният герб е отличителен знак за държавата. В него има съчетание на различни елементи (фигури и предмети), които имат символично значение и изразяват исторически традиции. Гербът се използва в печати, фасади на държавни сгради, официални държавни документи, банкноти и др. В държавните гербове често пъти са използвани стилизирани фигури на животни като орел, лъв и т.н.
Държавното знаме е официален отличителен знак на държавата, символ на нейната независимост. То може да бъде от плат с различен брой цветове и с изображения върху него. Поставя се на официални държавни сгради, посолства, при международни преговори, крупни национални тържества и мероприятия.
Държавният химн е тържествена песен за прослава на държавата. Всяка държава има свой собствен химн. Сред най-известните химни в света е „Марсилезата” – химнът на Франция.
Класификация на държавите.В света има почти 200 самостоятелни (суверенни) държави. Те са твърде различни една от друга и се разпределят на групи на основата на избран значим признак. В зависимост от избрания признак съвременните държави са различни видове.Според географското положение.
Според мястото на земната повърхност, на което се намират държавите са: а) континентални (европейски, азиатски, африкански и т.н.); б) вътрешноконтинентални, без излаз на бряг на море или океан (Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, Монголия, Боливия, Парагвай, Непал и др.); в) полуостровни (Италия, Република Корея); г) островни (Великобритания, Япония, Индонезия, Малта, Кипър, Нова Зеландия и др.); д) морски, с излаз на море или океан (Франция, България, Полша и др.).
Според големината на територията.
Различават се три групи държави: а) големи с територия над 1 млн. кв. км (Русия, Канада, Китай, САЩ, Бразилия, Австралийски съюз, Индия и др.); б) средни с територия между 200 хил.кв.км и 1 млн. кв.км (Украйна, Полша, Франция, Германия и др.; в) малки с територия под 200 хил.кв.км като България, Сърбия , Македония, Гърция, Малта, Бахрейн, Сингапур, Хондурас и др.)
Различават се три групи държави: а) големи с територия над 1 млн. кв. км (Русия, Канада, Китай, САЩ, Бразилия, Австралийски съюз, Индия и др.); б) средни с територия между 200 хил.кв.км и 1 млн. кв.км (Украйна, Полша, Франция, Германия и др.; в) малки с територия под 200 хил.кв.км като България, Сърбия , Македония, Гърция, Малта, Бахрейн, Сингапур, Хондурас и др.)
Според броя на населението. Различават се три групи – големи, средни и малки. Най-много население имат Китай (1.3 млрд.д.) и Индия (1.2 млрд.д). Следват САЩ, Индонезия, Бразилия, Пакистан, Нигерия и др. Най-малката държава в света е Ватикана. Сред най-малките са още Андора, Сан Марино, Монако, Лихтенщайн, Люксембург и др.
Според формата на управление. Държавите се поделят на две големи групи: монархии (абсолютни, конституционни и теократични) и републики (парламентарни и президентски). За президентските републики е характерна повишената роля на президента в политическата дейност и функционирането на държавните органи.
При тях е характерна сливането на функциите на държавен глава и на Министър-Председател, силна Изпълнителна власт. Избирането на президента е пряко от народа (Бразилия, Колумбия и т.н.) или от избирателна колегия (САЩ). Формирането на правителството е от Президента, а не от парламента. В отделни случаи Президентът, както е в САЩ, изпълнява пряко и функциите на Министър-Председател. В президентските републики Министър-Председателят и правителството носят отговорност пряко пред президента, а не пред Парламента. Президентът подписва и утвърждава законите. В отделни случаи Президента може да бъде сменен (прекратени пълномощия) от парламента. Президентски републики са САЩ, повечето латиноамерикански страни, Иран, Афганистан, Индонезия, Казахстан, редица африкански страни (Нигерия, Ангола, Камерун,, Танзания и др.).
 |
| със син цвят са отбелязани президентските републики (по: wikipedia.ru| |
При тях е характерна сливането на функциите на държавен глава и на Министър-Председател, силна Изпълнителна власт. Избирането на президента е пряко от народа (Бразилия, Колумбия и т.н.) или от избирателна колегия (САЩ). Формирането на правителството е от Президента, а не от парламента. В отделни случаи Президентът, както е в САЩ, изпълнява пряко и функциите на Министър-Председател. В президентските републики Министър-Председателят и правителството носят отговорност пряко пред президента, а не пред Парламента. Президентът подписва и утвърждава законите. В отделни случаи Президента може да бъде сменен (прекратени пълномощия) от парламента. Президентски републики са САЩ, повечето латиноамерикански страни, Иран, Афганистан, Индонезия, Казахстан, редица африкански страни (Нигерия, Ангола, Камерун,, Танзания и др.).
За парламентарните републики е характерно доминиране на пълномощията на парламента над тези на президента. Парламентът избира правителството и то се отчита пред него. Формира се от политическата партия спечелила избори или от коалиция от партии. В някои страни дори парламента избира президента (напр. Германия). Парламентарните републики са характерни за развитите страни и страните в преход от Европа – Германия, Франция, Австрия, Италия, Гърция, Русия, Румъния, България и т.н. Редица африкански страни също са парламентарни република – напр. ДРКонго. В някои от парламентарните републики има засилени правомощия на президента – Русия, Франция, Египет и др. В редица парламентарни републики има засилени правомощия на президентите, но бе те да са типични президентски републики. Става дума за страни като Русия, Франция
Според формата на държавно устройство.
Има исторически формирани три типа държавно устройство – унитарни (единни), федерални и конфедерални страни. Преобладаващата част от малките държави са унитарни, а преобладаващата част от големите по територия страни са федерални държави.
Унитарни (единни) държави. Това е форма на териториална организация и форма на управление на държавата. Това са страни без обособени самостоятелни отделни части (България, Чехия, Унгария, Гърция и др.), в които властта е разделена между централни и местни органи на властта. В унитарните страни има единна (една) конституция, единна система от органи – полиция, закони и подзаконови нормативни актове, съдебни органи, данъчни органи и т.н. В тях териториалните единици нямат самостоятелност, а властовите функции се реализират от центъра и техните решения и указания са задължителни за местните органи.
Федерални (съюзни) държави. Това е форма на административно-териториално устройство на страните, в които едновременно с единните (общите) конституция, закони и държавни органи има самостоятелни държавни образования със свои собствени закони и органи на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна. Това са страни с обособени в тях с относителна самостоятелност на отделни териториални части – щати, провинции, републики, области и т.н.. Федерациите се създават при наличието на религиозни, етнически и значими регионални различия в държавите. Парламентът във федералните държави обикновено е двукамарен (национално събрание и сенат). Федералното държавно устройство е характерно за големите по територия и население страни в Северна Америка (САЩ, Канада и Мексико), Южна Америка (Бразилия, Аржентина, Колумбия), Австралия, Южна Азия (Индия и Пакистан), Африка (Нигерия, Етиопия, ЮАР). В Европа това са различни по големина страни (Русия, Германия, Австрия, Швейцария).
 |
| Държави с федерално устройство (източник: Wikipedia.ru) |
Конфедерации. Това е историческа форма на съюзяване на няколко държавни образувания за постигане на определени цели (например, Швейцария) и обикновено за определен срок от време..
Според степента на икономическо развитие.
Като основен признак при това групиране се използва произведеният БВП на глава от населението. Страните се поделят на три основни групи:
а) икономически развити страни (над 20 000 долара), включваща страните от голямата седморка (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) и редица малки западноевропейски страни (Нидерландия, Швеция, Белгия, Швейцария, Норвегия, Дания, Австрия), отделни страни от другите континенти като Израел, Австралия, Нова Зеландия, Република Корея, Сингапур, Тайван и др.;
б) големи бързоразвиващи се страни като тези от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР); в) средно развити държави като европейските страни в преход към пазарна икономика (Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария и др.), европейски страни като Гърция, Кипър, както и Аржентина, Чили и др.;
в) слабо развити бедни страни, каквито са повечето страни от Третия свят (Бангладеш, Мианмар, Лаос, Кампучия, Екваториална Гвинея, Етиопия, Сомалия, Мали, Хаити и др.).
а) икономически развити страни (над 20 000 долара), включваща страните от голямата седморка (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) и редица малки западноевропейски страни (Нидерландия, Швеция, Белгия, Швейцария, Норвегия, Дания, Австрия), отделни страни от другите континенти като Израел, Австралия, Нова Зеландия, Република Корея, Сингапур, Тайван и др.;
б) големи бързоразвиващи се страни като тези от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР); в) средно развити държави като европейските страни в преход към пазарна икономика (Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария и др.), европейски страни като Гърция, Кипър, както и Аржентина, Чили и др.;
в) слабо развити бедни страни, каквито са повечето страни от Третия свят (Бангладеш, Мианмар, Лаос, Кампучия, Екваториална Гвинея, Етиопия, Сомалия, Мали, Хаити и др.).
Според Индекса на човешкото развитие (ИЧР).
Това е комплексен обобщаващ показател за измерване и определяне на равнището на живот, образованието и продължителността на живот на хората в отделна страна или обособена територия. Използват се три вида показатели: БВП на глава от населението по покупателна способност; очакваната продължителност на живота и равнище на образованието. С много висок ИЧР през 2013 г. са най-развитите и развити в икономическо отношение старини като. Това са страните с коефициент от 0.800 до 1.000. В него се включват Норвегия (0.955), Австралия (0.938), САЩ (0.937), Нидерландия (0.921), Германия (0.920), Нова Зеландия (0.919), Ирландия (0.916), Швеция (0.916), Швейцария (0.913 ), Япония (0.912), Канада (0.911), Република Корея (0.909) и др.. С висок ИЧР (между 0.700 и 0.800) са повечето източноевропейски (бивши социалистически) страни като Беларус, Русия, Черна гора, Румъния, България, Албания, Грузия, Сърбия, Украйна и др. В тази група попадат и страни като Турция, Иран, Алжир, Тунис, Мароко и някои средноамерикански държави като Куба, Панама, Ямайка и т.н. С нисък ИЧР (под 0.500) попадат предимно страни от Африка като Нигер (0.304), ДРКонго (0.304), Мозамбик (0.327), Чад (0.340), Буркина Фасо (0.343) и др.
2. Политически системи.
Политическата система на една държава включва нормите, които определят конституционно-правното положение на държавата и съвкупността от всички държавни и обществени органи и организации, чрез които се осъществява държавната власт. Всяка държава има своя специфична политическа система, но между държавите има много общи неща, които позволяват групирането им на следните групи:
2.1. Според степента на самостоятелност на държавното управление.
Държавите се поделят на две основни групи: суверенни (независими) и колониални (зависими). При суверенните държави има върховенство на държавната власт в пределите на собствената територия, самостоятелност в международните отношения, недопускане на външно вмешателство във вътрешните работи на страната. При колониалните държави (зависими държави и територии) страната се намира под властта на чужда държава (метрополия), лишена е от политическа и икономическа самостоятелност, обикновено няма своя валута, армия, съд и други държавни органи. В света има 197 самостоятелни държави и няколко десетки зависими територии (владения, колонии, отвъдморски територии). В Европа има само едно колониално владение – Гибралтар, управлявано от Великобритания. Голям е броят на зависимите държави в Океания и Карибския район. Това са предимно малки островни държави като Пуерто-Рико, Кайманови острови, Бермудски острови и др.
2.2. Според формата на държавно управление.
Държавите в света имат две основни форми на държавно управление: монархия и република.
Монархията е по-старата форма на държавно управление. При нея върховната държавна власт принадлежи на едно лице, което обикновено я получава по наследство и предава по наследство. Това лице (монарх) може да има различна титла – крал, княз, цар, император, султан, шейх, шах, емир и др. В зависимост от правата и пълномощията при упражняване на държавната власт монархиите биват: а) абсолютна монархия с почти неограничена власт на монарха. Правителството е отговорно пред монарха, а ако има парламент, той най-често има съвещателна роля. Абсолютни монархии са Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бруней и др.; б) конституционна монархия с ограничена от конституцията власт на монарха, законодателната власт принадлежи на парламента, а изпълнителната – на правителството. Такива са монархиите в Европа – Великобритания, Нидерландия, Белгия, Дания, Испания, Швеция, Норвегия и др.; в) теократична монархия, при която политическата власт принадлежи на главата на църквата или на религиозния лидер. Типичен пример е Ватикана. Подобна държава е и Саудитска Арабия В териториален план държавите с монархическо управление са съсредоточени в два географски региона – Западна Европа (Западна, Югозападна и Северна) и Персийския залив (Саудитска Арабия, Катар, АОЕ, Оман, Кувейт, Бахрейн и Югоизточна Азия (Малайзия, Тайланд, Камбоджа, Бруней).
Републиката е форма на държавно управление при която всички висши органи на държавното управление са изборни за определен срок и при определени правомощия. Основава се на принципите на изборност и сменяемост на лицата, мандатност (продължителност) на упражняване на правомощията. Принципът на изборност се осъществява чрез пряко избирателно право или чрез избор от избрани представители на народа. Републиката има две основни разновидности – парламентарна и президентска.
2.3. Според начина на упражняване на държавната власт.
Държавите в света се поделят на две основни групи: демократични и тоталитарни. Държавите с демократично управление се основават на: върховенството на конституцията и законите; разделение на властите; формиране на органите на държавната власт чрез изборност, сменямост и мандатност; политически плурализъм; свобода и равенство на гражданите пред законите и институциите; спазване правата на човека. Почти всички държави в Европа са демократично устроени.
Държавите с тоталитарно управление се характеризират с почти пълен контрол от държавата на всички дейности в обществото. В миналото такова бе управлението в бившите социалистически страни. Подобен режим на държавно управление има в малък брой държави като КНДР, Куба, Виетнам и др. Към страните с тоталитарно управление могат да се отнесат и всички абсолютни монархии и някои президентски републики, особено в Латинска Америка.
Държавите с тоталитарно управление се характеризират с почти пълен контрол от държавата на всички дейности в обществото. В миналото такова бе управлението в бившите социалистически страни. Подобен режим на държавно управление има в малък брой държави като КНДР, Куба, Виетнам и др. Към страните с тоталитарно управление могат да се отнесат и всички абсолютни монархии и някои президентски републики, особено в Латинска Америка.
Има и редица преходни и специфични форми на управление. Една от тях е т.нар. клерикална форма, т.е. засилена роля на религията в управлението на държавните дела. Особено характерна е за част от ислямските държави.
3. Политическа география и геополитика
Политическа география.
Политическата география е наука, формирана и развиваща се на границата между политиката и географията. Тя има за предмет на изучаване политическите процеси в географското пространство. Идеите за политическата география се развиват още през 18 4 19 векове. Имануел Кант чете лекции в Кьонингсбергския университет по политическа география. В Русия се отпечатва учебник по политическа география. Като наука политическата география се утвърждава в края на XIX век. С най-значими заслуги в това отношение е немският географ Фридрих Ратцел (1844-1904). В своя труд „Антропогеография” той разкрива връзката между природната среда и човешката дейност. Той развива идеята за взаимстването и разпространението на културата, формулира 7 закона за „пространственото развитие на държавите”, стремежа на държавите за подобряване на своето географско положение.
Свой принос имат и Хилфорд Макиндер (1861–1947). Той разглежда световната история като сблъсък между континентални и морски държави, въвежда понятията „хартланд”, “периферен пояс”, „Географската ос на историята” и “зона на пустините”. Развива идеята, че за държавата най-изгодното географско положение е централното. В центъра на света е Евразия, а в самия център на континента е сърцето на света – хартланда. Оттам може да се контролира целия свят.
 |
| Карта на света с Хатланд (pivot area) по Макиндер |
Американският адмирал Алфред Маън (1660−1783) в своята книга „Влиянието на морската мощ върху историята” разкрива географските предимства на морските държави. Той утвърждава следните принципи: морето не е преграда, а път; проблемите се решават чрез овладяването на морето; морската мощ е път за овладяване на морето; основата на морската мощ е сушата; отбраната на собствените брегове започва при бреговете на противника, войната се решава чрез генерално сражение.
Политическата география като наука изучава закономерностите на пространствената организация на политическия живот на обществото, вътрешното административно-териториално делене, регионалната политика и управление на регионите, международните културно-политически и военно-политически обединения и т.н., политическите влияния на партиите в териториален аспект (електорална география) и др.
3.2. Геополитика и геостратегия.
Геополитиката е научно направление, зародило се в политическата география. Изучава политиката на държавите на основата на географската специфика на територията, икономиката и населението им и подпомага изработването на политически решения. Като самостоятелна наука се формира в началото на XX от шведския политик и учен Рудолф Челен. Той пръв въвежда в употреба понятието геополитика. Той оприличава държавата с географски и биологичен организъм, който се стреми към разширение. Определя геополитиката като наука за държавата като географски организъм, развиващ се в пространството. Определя пет взаимосвързани направления на политиката: икономическо, демографско, социално, управленско и геополитика.
Геополитиката е насочена предимно към бъдещето на страната, докато политическа география изучава предно настоящето и миналото на държавата. Тя изследва географското пространство, икономиката и населението в него с цел политически стратегии. За целта използва географското пространство като предпоставка за формиране на политики чрез разкриване на различни отношения, връзки и зависимости като: континент – океан; хартланд (континентална сърцевина) – крайморски райони; гора-степ; влияние и сблъсък между цивилизациите и т.н. Основополагащите идеи на геополитиката са развити от редица учени.
Сред тях се откроява Х. Маккиндер, който в основата на своята теория залага съперничеството (конкуренцията) между световните политически сили. Според него на хардланда (т.е. Русия) трябва да противостои обединението на крайморските страни (т.е страните от Източна и Югоизточна Европа).
В основата на К. Хаусхофер лежи идеята за господство и подчинение в световното пространство. Неговите разработки залягат в основата на хитлеристкия поход на изток.
Френският геополитик Видал де ла Блаш и някои руски учени използват идеята за кооперацията между страните и взаимното допълване на техните възможности за развитие.
Американецът Е. Хънтингтън, разглежда географското пространство на света като разделено на части, повлияни от различен тип цивилизации между които протича процес на сблъсък.
Геостратегията е своеобразно продължение на геополитиката. Тя е съвкупност от средствата, методите и дейностите за постигане на целите на геополитиката на държавата. Разработва се за отделна държава или за групи държави. При геостратегията се анализира геополитическата ситуация в света, в отделен регион или за група държави. Опира се на националната стратегия на държавите или на група държави.
4. Политическа карта на света
4.1. Същност на политическата карта.
Това е вид географска карта, на която са нанесени всички държави в света или отделни географски региони и дава нагледна информация за територията, границите, столиците, най-големите градове и най-важните транспортни магистрали. На някои от политическите карти се отбелязват и административното-териториалното устройство на отделни страни. Обикновено територията на държавите е нанесена с различен цвят. Промяната в държавите (разпадне, сливане, поглъщане), промяна на територията, границите и държавното устройство води до промяна на политическата карта. Изменения на политическата карта могат да бъдат два вида: количествени и качествени. Количествените промени са свързани с измененията на държавната територия и граници по мирен път или чрез война, чрез обединяване (сливане, поглъщане) или разпадане на държави. Качествените промени са свързани с промяната на политическата система на управление на държавите.
4.2. Периоди на изменение на политическата карта
Политическата карта на света възниква със създаването на първите държави. Промените са свързани с определени исторически периоди на развитие. Оформени са следните периоди на промяна на политическата карта на света:
а) Древен период, продължаващ до V век включващ възникването и развитието на страните от древните цивилизации на Асиро-Вавилония, Персия, Древен Египет, Древна Индия, Древен Китай, Древна Гърция, Картаген и Римската империя;
б) Средновековен период (V – XV векове), свързан с овладяването на нови територии и създаването на нови държави в Европа, овладяване на нови земи в други континенти;
в) Нов период (XVI век до края на Първата световна война), свързан със завладяването на нови земи в новите континенти, създаване на колонии и нови държави (САЩ, южноамериканските държави);
г) Най-нов период (След Първата световна война до наши дни). Поделя се три подетапа: първи – разпад на Австроунгарската и Руската империя и създаване на Съветския съюз, създаване на нови държави (Чехословакия, Унгария, Полша, Финландия и др.), разширяване на колониалните владения на Великобритания, Франция, Япония; втори (След Втората световна война) – разпадане на колониалната система и възникване на нови суверенни държави, формиране на т.нар. социалистически лагер, разединение на Германия и др.; трети (след 1990 г.) – разпадане на социалистическата система и на Съветския съюз, разпадане на Югославия, разделяне на Чехословакия, обединение на Германия и др. Продължава процеса на създаване на нови държави: Еритрея се отделя от Етиопия; Южен Судан се отделя от Судан; обединяват се Йемен и Южен Йемен, Палау обявява независимост.
4.3. Характеристика на съвременната политическа карта.
В света общо има към 230 държави. От тях почти 200 са суверенни държави, членуващи в ООН и признати от повечето страни в света. Самостоятелни без преобладаващо международно признание са страни като Тайван, Косово, Абхазия, Южна Осетия, Северен Кипър. Има и много държавни територии, владение на бившите колониални държави, но обявени като отвъдморски територии на Франция, владения на Великобритания, на САЩ и т.н. Между редица държави в света има регионални конфликти и напрежения като тези между Израел и Палестина, Сърбия и Косово, Нагорни Карабах (между Армения и Азербейджан), Судан и Южен Судан, Израел и Сирия и т.н.
Списък на
държавите
с
монархическо управление
№
|
държава
|
вид монархия
|
титла
|
географски регион
|
1.
|
Андора
|
конституционна
|
Князе
|
Югозападна Европа
|
2.
|
Белгия
|
конституционна
|
крал
|
Западна Европа
|
3.
|
Ватикан
|
теократична
|
папа
|
Югозападна Европа
|
4.
|
Великобритания
|
конституционна
|
крал/кралица
|
Западна Европа
|
Гернси
|
конституционна
|
херцог
|
Западна Европа
|
|
Джърси
|
конституционна
|
херцог
|
Западна Европа
|
|
Остров Мен
|
конституционна
|
лорд
|
Западна Европа
|
|
5.
|
Дания
|
конституционна
|
крал/кралица
|
Северна Европа
|
6.
|
Испания
|
конституционна
|
крал
|
Югозападна Европа
|
7.
|
Лихтенщайн
|
конституционна
|
княз
|
Централна Европа
|
8.
|
Люксембург
|
конституционна
|
велик херцог
|
Западна Европа
|
9.
|
Нидерландия
|
конституционна
|
крал/кралица
|
Западна Европа
|
10.
|
Норвегия
|
конституционна
|
крал/кралица
|
Северна Европа
|
11.
|
Швеция
|
конституционна
|
крал/кралица
|
Северна Европа
|
12.
|
Бахрейн
|
конституционна
|
крал
|
Югозападна Азия
|
13.
|
Бруней
|
абсолютна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
14.
|
Бутан
|
конституционна
|
крал
|
Южна Азия
|
15.
|
Йордания
|
конституционна
|
крал
|
Югозападна Азия
|
16.
|
Камбоджа
|
конституционна
|
крал
|
Югоизточна Азия
|
17.
|
Катар
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
18.
|
Кувейт
|
конституционна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
19.
|
Малайзия
|
конституционна
|
крал
|
Югоизточна Азия
|
Джохор (султанат в
Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
Кедах (султанат в
Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
Келантан
(султ. Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
Негри-Сембилан
(Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
Паханг (Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
Перак (Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
Перлис (раджанат в
Малайзия)
|
конституционна
|
раджа
|
Югоизточна Азия
|
|
Селангор (султ.
в Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
Тренгану (султ. в
Малайзия)
|
конституционна
|
султан
|
Югоизточна Азия
|
|
20.
|
Обединени арабски
емирства
|
абсолютна
|
Президент - емир на
Абу Даби
|
Югозападна Азия
|
Абу Даби
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
|
Аджман
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
|
Дубай
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
|
Рас-ел-Хайма
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
|
Ум-ел-Кайвайн
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
|
Ел-Фуджейра
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
|
Шарджа
|
абсолютна
|
емир
|
Югозападна Азия
|
|
21.
|
Оман
|
абсолютна
|
султан
|
Югозападна Азия
|
22.
|
Саудитска Арабия
|
абсолютна
теократична
|
крал
|
Югозападна Азия
|
23.
|
Тайланд
|
конституционна
|
крал
|
Югоизточна Азия
|
24.
|
Япония
|
конституционна
|
император
|
Източна Азия
|
25.
|
Лесото
|
конституционна
|
крал
|
Южна Африка
|
26.
|
Мароко
|
конституционна
|
крал
|
Северна Африка
|
27.
|
Свазиленд
|
конституционна
|
крал
|
Южна Африка
|
28.
|
Тонга
|
конституционна
|
крал
|
Океания
|
