Демографски проблем и демографска политика
1. Демографска ситуация.
Демографската
ситуация е характеристика на моментното състояние на възпроизводството на
населението по основните демографски показатели (раждаемост, смъртност,
естествен прираст), на демографските процеси и структура на населението, на
измененията във времето и пространството. Тя сериозно се влияе от стопански,
социални, религиозни, политически, културни и др. фактори. Резултат е от
протичането на сложни демографски процеси. Може да бъде благоприятна, неутрална
или неблагоприятна и по този начин да влияе върху развитието на страните.
Демографските процеси в
света протичат по различен начин, с различна скорост и се формира различна
демографска ситуация по исторически периоди и в по географски региони, страни и
териториално обособени единици. Тя може да има две крайни състояния – демографски
взрив и демографска криза и едно средно положение – демографска стагнация.
В най-значима степен демографската
ситуация се формира от начина на протичане на процеса на възпроизводство на
населението. Тя е твърде различна за отделните географски региони.
Демографската ситуация и демографските различия в много голяма степен зависят
пряко от типа възпроизводство на населението и преминаването от един към друг
тип.
2. Типове
възпроизводство на населението и
демографски преход:
2.1.
Типове възпроизводство на населението.
Особеностите на отделните
фази на протичане на демографското развитие формират типовете възпроизводство
на населението.
Според количествения
признак има три типа:
разширено, просто и стеснено. При разширеното
възпроизводство – поколението на децата в количествено отношение е повече
от това на родителите като съотношението е 2.6 и повече деца в едно семейство. При
него броят на населението се увеличава като всяко следващо поколение е
по-многочислено от предходното. При разширеното възпроизводство жените в
детеродна възраст раждат много деца. Това е много присъщо за жените от страните
в Западна, Централна и Източна Африка. Например, в Нигер средно на една жена
във фертилна възраст има над 7 деца. Подобна е ситуацията в Мали, Сомалия Д.Р.
Конго, Ангола и др.
При простото
възпроизводство броят на децата в едно семейство е между 2 и 2.6;
При него населението се задържа приблизително на едно и също равнище по брой
или има съвсем незначителни отклонения, то не се променя количествено,
следващото поколение е като предишното. Такова е възпроизводството на
населението във Франция, Ирландия, САЩ, Нова Зеландия, Тунис, Мароко и др.
При стесненото
възпроизводство
броят на децата в семейството е под 2. При населението намалява по брой, всяко следващо поколение
е по-малобройно. С такова възпроизводство са Украйна, Русия, Литва, Латвия,
Румъния, България, Сърбия и др..
Според историческия признак са
формирани два основни типа възпроизводство на населението – традиционен и
съвременен.
Традиционният тип възпроизводство обхваща развитието до
промишления преврат (началото на индустриализацията) и е характерен за аграрния
етап на развитие на човечеството. За него е характерна висока раждаемост и
висока смъртност, малък естествен прираст, малка продължителност на живота. Към
този тип възпроизводство се отнасят някои африкански и азиатски страни.
Съвременният тип възпроизводство на населението възниква
първоначално в страните на Западна Европа, които първи в света се
индустриализират и след това постепенно се разпространява в други географски
региони на света. За него са характерни малка раждаемост и смъртност и
голяма продължителност на живота.
Голяма част от
страните в света се намират в етап на демографски преход от традиционния към
съвременния тип на възпроизводство на населението.
2.2.
Демографски преход
Процесът на промяна на типа на
възпроизводство на населението от традиционен към съвременен тип се нарича
демографски преход. По време на демографския преход по същество се променят
баланса между раждаемост, смъртност и продължителност на живота. Смяната на типа на възпроизводство има
различна продължителност и започва през различно време в отделни страни. В
редица страна от Западна Европа той започва през XVIII век, а през средата на
XX в. обхваща целия свят. Демографският преход последователно преминава през
четири стадия (фази):
Първата фаза е с висока степен на устойчивост. При нея високата
раждаемост е реакция на високата смъртност. Отличава се с висока
раждаемост (жените раждат над 5-6 деца) и висока смъртност, с незначително
увеличаване на броя на населението (страни от Екваториална Африка и Гвинейския
залив), ниска средна продължителност на живот (под 45 г.).
Втора фаза включва началния период на нарастване на броя на
населението. През нея се запазва високата раждаемост (жените раждат
около 4 деца),
понижава се смъртността и нараства продължителността на живота (достига до
около 55 г.). Характерна е за страните от Африка и Югоизточна и Южна
Азия;.
Трета фаза е съвременния период на нарастване на броя на
населението, Тя се характеризира с намалена раждаемост (жените раждат
около 3 деца), стабилизиране на коефициента на смъртност на
ниско равнище, а продължителността на живот достига 65 г. (страни от
Латинска Америка).
Четвърта фаза е с ниска степен на
устойчивост. Характеризира се със снижаване и стабилизация на раждаемостта (жените
раждат около и под 2 деца),
ниска смъртност и незначителни промени в броя на населението, а средната
продължителност на живота е над 65 г. (страни в Европа, Япония и др.).
3. Демографски проблем
Известно е, че
проблемът е някакво несъответствие в протичането на природен или обществен
процес, на извършването на някаква човешка дейност и недостигане на очаквания
резултат. Проблемите се установяват от хората в тяхната научна или практическа
дейност, анализират и се планират и предприемат действия за тяхното решаване.
Демографските проблеми възникват при възпроизводството на населението и
равнището на съответствие на ресурсите за развитието на човечеството и на
отделните народи и общества. Главният критерий за оценка на протичането на
демографските процеси е възможността да се осъществява нормално и съответстващо
на условията и ресурсите възпроизводство на населението.
Демографският
проблем има различни равнища. На глобално (световно) равнище в съвременното
развитие на човечеството е много бързото нарастване на броя на населението
(демографски взрив) и намаляване възможностите за осигуряване на необходимите
ресурси за неговото развитие. На
регионално и национално равнище демографските проблеми, в зависимост от типа на
възпроизводството на населението имат
различни измерения - демографски взрив, демографска стагнация и демографска
криза. Човешкото развитие в отделните региони и страни се оценява през призмата
на двата проблема – демографски взрив и демографска криза.
3.1.
Демографски взрив.
Бързото
нарастване на числеността на населението в света, в отделен географски регион
или в отделна страна се определя като демографски взрив. За него са характерни
високо равнище на раждаемост, намаляваща смъртност и особено детската
смъртност, увеличаване на продължителността на живота. Това е неблагоприятна
демографска ситуация понеже се намаляват възможностите за изхранване на
повечето хора, осигуряване на здравеопазване, образование, работни места и др..
Демографският взрив влияе задържащо на върху перспективите за развитие на
страните и регионите. Характерен е за повечето страни в Африка, някои страни в
Азия и Латинска Америка.
Високата
раждаемост е главната предпоставка за предизвикването на демографския
взрив. Тя, в условията на намаляващата смъртност, осигурява големият прираст на
населението. Най-значими стойности раждаемостта има в континента Африка и
предимно в Западна, Източна и частично в Южна Африка. През 2012 г. 40
африкански държави имат раждаемост над 30‰. С най-високи стойности се отличават
страните Нигер (47.60‰), Мали (46.60‰), Уганда (45.80‰) и др. С високи равнища на раждаемостта са още
страните в Азия. От тях в 3 има раждаемост над 30‰ (Афганистан, Йемен и Източен
Тимор) и 17 с раждаемост между 20 и 30‰.
Намаляващата
обща смъртност е втората по значение предпоставка за демографския
взрив. Тя се дължи преди всичко на развитието на здравеопазването и медицината
и повишаване на жизненото равнище на населението. Под това влияние е равнището
на смъртността в повечето европейски страни, Източна Азия, Северна Америка, района
на Персийския залив (Оман, ОАЕ, Катар, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия).
Намаляващата смъртност в тези страни води до повишаване на средната
продължителност на живота и застаряване на населението. По-ниската смъртност в
редица страни се дължи на възрастовата структура на населението със силно
преобладаване на младите поколения. Това се отнася за редица африкански и
латиноамерикански страни
В тясна връзка със
смъртността е средната продължителност на живота. Тя нараства почти
непрекъснато. Това се дължи на повишаването на жизненото равнище на
населението, начина на живот и подобряване на здравеопазването. По данните на
ООН за периода 2005 – 2010 години очакваната средната продължителност на живот
в света е 67.2 г., при мъжете – 65.0 години, а при жените 69.5 г. С най-висока
средна продължителност на живот са високоразвитите страни: Япония (82.6 г.),
Хонконг (82.2 г.), Швейцария (82.1 г.), Израел (82.0 г.), Исландия (81.8 г.),
Австралия (81.2 г.), Испания и Швеция (80.9 г.) и др. По географски райони с най-висока средна
продължителност на живота се отличават Западна Европа и Англоамерика (САЩ и
Канада). При мъжете най-висока е продължителността на живот в Исландия (80.2
г), следвана от Швейцария и Израел (80.0 г.). При жените най-висока
продължителност на живот има в Япония (86.1 г.), Испания и Швейцария (84.2 г.)
и др. Най-ниска е продължителността на
живота в бедните, изостанали в своето развитие африкански страни като Свазиленд
(39.6 г.), Мозамбик (42.1 г.), Замбия (42.4 г.), Сиера Леоне и Лесото (42.6
г.).
Намаляващата детска смъртност в развиващите се страни, при високата
раждаемост, влияе за увеличаване на броя на населението, а чрез това и върху
демографския взрив. През последните десетилетия много бързо намалява детската
смъртност в арабските страни и на-вече в тези от района на Персийския залив тя
достигна равнището на най-развитите страни
3.2. Демографска криза.
Намаляване на
числеността на населението в определен географски регион или страна формира
ситуацията на демографска криза. Дължи се на ниското равнище на раждаемост,
средни стойности на смъртността, застаряване на населението, отрицателен или
нулев естествен прираст и недостиг на трудови ресурси.
Застаряването
на населението формира неблагоприятна демографска ситуация изразяваща
се в увеличаване броя и относителния дял на хората в надтрудоспособна възраст,
намаляване лицата в подтрудоспобона възраст (деца и младежи), ограничаване на
трудовите ресурси. Особено характерно е за
повечето страна на Европа, Япония и др. страни
Застаряването
на населението се характеризира с показателя
средна
възраст на населението. Тя разкрива достигнатото равнище в процеса на
застаряване на населението в света и на страните. С най-висока средна възраст
(над 40 г.) са страните с висок жизнен стандарт на живота, и висока средна
продължителност на живота като Монако,
Япония, Германия, Италия, Финландия, Швейцария, Швеция, Белгия. С висока средна
възраст са и страни с много високо равнище на емиграция на младо население като
България, Латвия, Хърватска, Словения и др.
Демографската
криза е със най-силни проявления в редица източноевропейски страни като
България, Румъния, Унгария, Украйна, Беларус и др. Тя се дължи на отрицателния
естествен прираст и масовата емиграция на младо население към Западна Европа и
Северна Америка. За нея е характерно, че действителният прираст на
населението в тези страни (сбора от естествения и механичния) е отрицателен и
формира намаляване на броя на населението. Намаляването на населението е
най-значимо в Молдова (-10.1‰), България (-8.0‰), Естония (-6.5‰), Украйна
(-6.3‰), Черна гора (-6.3‰) и др. В демографска криза са още Йордания (-9.7‰), Сирия (-8.0‰), Пуерто Рико (-0.44‰), ЮАР
(-4.1‰) и др.
3.3.Демографска стагнация.
Демографската
стагнация е присъща за множество страни в света. Характерно за нея е
задържането на броя на населението. Действителният прираст е нулев или около
нулата. Тази демографска ситуация се формира и е характерна за страни в
различен етап на демографския преход и различно равнище на
социално-икономическото развитие. В тази група попадат предимно развити и много
развити държави с почти нулев естествен прираст и със положителен механичен
прираст на населението като Република Корея, Португалия, Швеция, Белгия,
Финландия, Австрия, Монако, Германия и др.
3.4.
Детската смъртност – хуманитарен демографски проблем.
Детската
смъртност е много важен демографски
показател, разкриващ отношението между броя на починалите деца до навършването
на едногодишна възраст спрямо 1000 новородени деца през същия период (т.е. в
промили). Върху величината на детската смъртност оказват влияние факторите:
недоносеност на децата (преждевременно раждане); заболявания на майката,
възрастта на майката, равнището на родилната помощ и здравеопазването,
социалните и битови условия на оглеждане на новородените и др. Равнището на
детската смъртност е важен показател, отразяващ жизненото равнище на
населението и равнището на здравеопазването в отделните страни и региони.
Равнището на детската смъртност пряко влияе на равнището на общата смъртност и
на възрастовата структура на населението. Важна закономерност на равнището на
детската смъртност е нейното съответствие със социално-икономическото равнище
на развитие на страните и регионите в света.
Най-ниска
е детската смъртност през 2012 г. в най-развитите държави в света. В тях тя не
е проблем. Такива са Япония (2.21), Италия (3.36‰), Франция (3.40‰), Германия
(3.51‰), Канада (4.85‰), САЩ (6.00‰). Подобна е
картината в повечето страни от Европейския съюз (средно 4.49‰) като
Швеция (2.74‰), Испания (3.37), Финландия (3.40‰), Австрия, Белгия,
Нидерландия, Португалия. Много ниска е детската смъртност и в редица малки, но
развити в икономическо отношение страни като Монако, Исландия, Швейцария,
Норвегия, Андора и др.
Много
сериозен социален, демографски и медицински проблем е равнището на детската
смъртност в континента Африка. В този географски регион тя е изключително
висока. С равнище над 70‰ тя е в страните Мали (108.70‰), Сомалия,
Централноафриканската република, Гвинея-Бисау, Чад, Нигер, Ангола, Буркина
Фасо, Малави, Мозамбик, Сиера Леоне, Д.Р.Конго, Екваториална Гвинея, Либерия,
Южен Судан, Замбия. Много висока е детската смъртност и в редица страни от Азия
като Афганистан (121.60‰), Пакистан
(61.27‰), Йемен (53.50‰), Индия, Непал, Бутан, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Източен
Тимор и др. висока е детската смъртност и в много страни от Централна Америка,
Карибския басейн, Океания.
3.5.
Глобален демографски проблем.
Демографски
проблем е несъответствието между равнището на социално-икономическо развитие,
ресурсната осигуреност на икономиката, производството на храни и стоки и
нарастването на броя на населението. В различните страни и региони
демографският проблем има различни измерения. Общо за света демографският
проблем се състои в това, че броят на населението бързо нараства поради
високата раждаемост и повишаване продължителността на живот на хората,
недостига на природни ресурси и производствени мощности за производство на
храни и предмети за потребление. В развитите страни демографският проблем се
изразява предимно в застаряване на населението и намаляване на човешките
ресурси за стопанско развитие на страните. В развиващите се страни
демографският проблем се изразява с изпреварващо увеличаване на броя на
населението спрямо жизнените потребности и поява на значими трудности в
изхранването на населението, неговото здравно обслужване и развитие на
образованието. Степента и същността на демографския проблем в отделните страни
в голяма степен зависи от социално-икономическото им развитие и от етапа на
демографски преход, на който те се намират.
4. Демографска политика:
4.1. Същност и особености.
Взаимообвързана
съвкупност от действия на държавата (закони, решения и мероприятия) за
регулиране на броя на населението и неговата структура. Това са два основни
типа държавни действия: за регулиране на раждаемостта и за регулиране на
миграциите (преселванията).
4.2. Политика за регулиране на раждаемостта.
Регулирането
(управлението) на раждаемостта на населението се осъществява чрез политически
стратегии и комплексни социални и икономически въздействия – програми,
мероприятия и др..
Демографската
политика е от два типа: пронаталистична и антинаталистична. Пронаталистичната
демографска политика има за цел стимулиране на раждаемостта. Тя е
характерна за повечето европейски страни. Тя включва различни социални мерки
като платен отпуск по майчинство при раждане на дете, семейни надбавки за деца,
безплатни медицински грижи за бременните жени и за малките деца, ниско лихвени
кредити за младите семейства и др. В близкото минало тази политика бе
реализирана във Франция.
Антинаталистичната демографска
политика има цел ограничаване на
раждаемостта. Тя има различни измерения и подходи в различните страни като
принципа „Едно дете в едно семейство”, семейното планиране и др. Тя е
характерна за развиващите се страни. Такава политика се провежда от страните с
най-многобройно население, каквито са Китай, Индия, Индонезия и др. Включва
мерки за повишаване на общата и здравната култура на населението, финансови
стимули за семействата с малък броя деца, стимулиране на по-късното създаване
на семейство и раждане на деца, по-високо пенсионно осигуряване от бездетните
семейства и т.н.
4.3. Политика за регулиране на миграциите
(преселванията).
Тя е две
насоки: ограничаване на имиграцията (заселване на хора от други страни) с цел
съхраняване на работните места за местното население и ограничено привличане на необходими за
страната специалисти от различни сфери на дейност (лекари, учители, инженери,
компютърни специалисти, и т.н.).
Най-развита е политиката за регулиране на имиграцията в САЩ, Канада, Австралия,
Нова Зеландия чрез определянето на квоти за заселване в тези страни или за
отделни видове специалисти.
Демографската
политика се реализира чрез закони, мерки, мероприятия и действия
(социално-икономически, законодателни, административни, психологически) във
всички сфери на живот в обществото.