Страници

петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник З

   З

ЗАБ­ЛА­ТЯ­ВА­НЕ НА ПОЧ­ВИ­ТЕ поч­во­об­ра­зу­ващ­ про­цес, во­дещ до формиране на из­ли­шък от вла­га в поч­ва­та, раз­ви­тие на вла­го­лю­би­ва рас­ти­тел­ност и об­ра­зу­ва­не на бла­та. Резултат е на про­мя­ната на вод­ния ре­жим на поч­ви­те под вли­я­ние на зас­то­я­ва­не на повърх­нос­т­ни­те и поч­ве­ни­те во­ди или по­ви­ша­ва­не равнището на под­поч­ве­ни­те во­ди. При заб­ла­тя­ва­не­то се фор­ми­рат ана­е­роб­ни (от­със­т­вие на сво­бо­ден кис­ло­род) ус­ло­вия в почвата. Заб­ла­тя­ва­не­то вло­ша­ва ка­чес­т­ва­та на поч­ви­те и на­ма­ля­ва тях­но­то пло­до­ро­дие.

ЗАВИСИМА ТЕРИТОРИЯ* те­ри­то­рия, ко­я­то за­ед­но с на­се­ля­ва­щи­те я хора е подчи­не­на (за­ви­си­ма) на дру­га дър­жа­ва и се уп­рав­ля­ва от нея. За за­ви­си­ма се смя­та са­мо  терито­рия, ко­я­то пре­ди то­ва е би­ла са­мос­то­я­тел­на, част от са­мос­то­я­тел­на дър­жа­ва или е би­ла вла­де­ние на дру­га дър­жа­ва. Най-чес­то тя е при­до­би­та на­сил­с­т­ве­но. В нея се пре­сел­ва разли­чен брой на­се­ле­ние от дър­жа­ва­та, ко­я­то е вла­де­тел. За­ви­си­ма­та те­ри­то­рия се подчиня­ва на за­ко­ни­те на дър­жа­ва­та вла­де­тел, ней­но­то уп­рав­ле­ние се осъ­щес­т­вя­ва от лица, назначени от дър­жав­ни­те ор­га­ни на вла­де­е­ща­та я дър­жа­ва. При­мер за за­ви­си­ма терито­рия в Европа в съвремен­ни ус­ло­вия е Гиб­рал­тар, кой­то е бри­тан­с­ко вла­де­ние.

ЗАВОД (от рус - предприятие) – голямо про­миш­ле­но пред­п­ри­я­тие или фир­ма с механи­зи­ра­ни и ав­то­ма­ти­зи­ра­ни про­це­си на про­из­вод­с­т­во, пре­дим­но на сред­с­т­ва за производ­с­т­во. Ка­то на­и­ме­но­ва­ние се из­пол­з­ва най-чес­то за пред­п­ри­я­тия, произвеждащи предимно средства за производство (теж­ка­  про­миш­ле­ност). Например, металургичен завод, машиностроителен завод, нефтохимически завод и т.н.

ЗАДЗЕМИЕ вж.: Хинтерланд.

ЗАЕМ вж.: Кредит.

ЗАЕМОДАТЕЛ вж.: Кредитор.

ЗАЕТОСТ - вж.: Трудова заетост.

ЗАКОН в правото за­дъл­жи­тел­ни­те за всич­ки държавни органи, граж­да­ни, фир­ми и обществени организации и сдружения в ед­на стра­на пра­ви­ла и нор­ми (нормативно-правен акт), ус­та­но­ве­ни от упълномощен орган. Чрез за­ко­ните се оп­ре­де­лят от­но­ше­ни­я­та меж­ду хора­та в граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во, меж­ду граж­да­ни­те и дър­жав­ни­те ор­га­ни и т.н. Законът регулира най-значимите отношения в държавата чрез задължителна за всички граждани норма за поведение и действие. При на­ру­ша­ва­не на за­ко­ни­те се на­ла­гат нака­за­ния в размер, определен от съ­де­бен ор­ган (съд) или оправомощен административен орган. Спазването на законите е белег за демократичното устройство на държавите. Законът може да бъде видоизменен, допълнен или отменен само от този, който го е приел.  Върховен закон в държавата е конституцията.

ЗАКОН в географията, географски закон – необходимата връзка, взаимодействие и отношение между географските обекти, географските явления и процеси, определящи тяхното съществуване, състояние, развитие, стагнация, деградация, унищожение и място в природната среда. Тези връзки, взаимодействия и зависимости (закони) съществуват обективно, не зависят от това дали са известни на науката и хората, желани или нежелани от тях.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ* една от трите основни власти в демократичните общества, функциониращи на основата на принципа за разделение на властите. Тя се осъществява от народно събрание (парламент, дума, скупщина, сейм и др.), което приема, изменя и отменя конституцията и законите в страната, избира и освобождава правителството и т.н. Орган на законодателната власт в държавата е парламента (Народното събрание  и т.н.). На него правото да прави законите му е делегирано от народа. Осъществява се колективно чрез решения, вземани с гласуване и издаване на законодателните актове. Чрез законодателната власт се осигурява демократичното функциониране на държавата. Реализацията на законодателните актове се осъществява посредством изпълнителната власт. 

ЗА­ЛИВ – част от во­ден басейн (оке­ан, мо­ре, езе­ро, язо­вир), вда­ва­ща се на­вът­ре в суша­та, но при­те­жа­ва­ща пря­ка връз­ка с ос­нов­ния во­ден ба­сейн. В зависимост от начина на образуване различават заливите на: естуар, лиман, лагуна, фиорд. Сред най-го­ле­ми­те заливи в све­та са Бен­гал­с­кият, Бис­кайс­кият, Го­ле­ми­ят Ав­с­т­ра­лийс­ки, Гви­нейс­кият, Финският и др. Ня­кои мо­ре­та носят името залив – Хъд­съ­нов за­лив, Пер­сийс­ки залив, Мексикански залив.

ЗАМРЪЗВАНЕ НА ПОЧВИТЕ – процес на превръщане (при отрицателни температури) на почвената вода от течно в твърдо състояние (лед). При замръзване на почвата не могат да се развиват растенията. Това явление е характерно за почвите в умерения и субполярния и полярния географски пояси. То има различна продължителност по време и е на различна дълбочина. В умерения пояс е характерно само за зимния период. С увеличаването на географската ширина продължителността се увеличава и в зоната на полярните пустини почвите могат през годината въобще да не се размръзват. Дълбочината на замръзването също се увеличава с увеличаване на географската ширина. В северната част на умерения континентален пояс и в субполярния географски пояс през топлото време се размръзва само част от почвата, а в дълбочина част от нея остава целогодишно замръзнала, т.е. вечна замръзналост.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА АТМОСФЕРАТА – вж.: Замърсяване на въздуха.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВОДИТЕ – процес на изхвърляне във водите на отпадни продукти от стопанската дейност и бита (физични, химични и биологични вещества) и протичане на процеси, които влошават природните свойствата на водата. Замърсяването превръща естествените питейни (пресни, сладки) води в негодни за употреба от хората, за използване в стопанската дейност и в силен фактор за влошаване средата за живот на живите организми. Източниците на замърсяването са предимно отпадните води от промишленото производство, добива и флотацията на полезни изкопаеми, разливите на нефт и нефтопродукти, комунално-битовите отпадни води, киселинните дъждове и др.  

ЗА­МЪР­СЯ­ВА­НЕ НА ВЪЗ­ДУХА про­цес на из­х­вър­ля­не в ат­мос­фе­ра­та и нат­руп­ва­не в при­зем­ния ат­мос­фе­рен слой на дим, прах, саж­ди, кап­чи­ци ки­се­ли­на, га­зо­ве и др. Източни­ци на за­мър­ся­ва­не са: а) природни явления като изригване на вулкани, прашни бури и др.; б) сто­пан­с­ка­та (про­миш­ле­на, тран­с­пор­т­на и др.) дейност и в) би­то­ва­та дей­ност на хо­ра­та, предимно отоплението с горива и изгарянето на отпадъци. Замърсяването на въздуха води до нежелателни промени в природната среда, които влияят на климата и на условията за живот на хората, на нормалното развитие на растенията и животните.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – процес на внасяне и натрупване н определени части на територията на вещества и протичане на процеси, които влошават свойствата на отделни компоненти и на  екосистемата. Включва замърсяване на въздуха, на водите, на почвата. Главен източник на замърсяването на околната среда е човешката дейност: промишлено и аграрно производство, транспорт и битовия сектор. Влияние оказват и някои стихийни природни явления (изригвания на вулкани, горски пожари и т.н.)

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВАТА – процес на внасяне в почвата на вещества, химични елементи и съединения с различен произход. Замърсявянето на почвата има, когато разтворимите във вода соли са над 1%, обменния натрий е над 15% в сорбционния капацитет. Най-често това са хлоридно замърсяване (засоляване), сулфатно, хлоридно-сулфатно и содово. Особено вредно за хората е замърсяването с тежки метали. При дефицит на влагата и засилено изпарение почвите се засоляват и превръщат в солончаци и солонци. Източниците на замърсяванета са естествените процеси и човешката дейност, и особено неправилното обработване, напояване, наторяване и борба с плевелите.

ЗАНАЯТЧИЙСТВО дреб­но про­из­вод­с­т­во на мал­ки из­де­лия, ха­рак­те­ри­зи­ра­що се с из­пол­з­ва­не пре­дим­но на ръ­чен труд индивидуални умения и сръчности, ръчни инструменти, ръч­на тех­ни­ка, по-ряд­ко на ня­кои мал­ки ма­ши­ни. За­на­ят­чийс­ки­те уме­ния се ус­во­я­ват чрез дъл­го и про­дъл­жи­тел­но обу­че­ние. За­на­ят­чийс­т­во­то се ха­рак­те­ри­зи­ра с прими­тив­на ор­га­ни­за­ция на тру­да. Про­из­веж­да­ни­те из­де­лия мо­гат да бъ­дат: за пол­з­ване от про­из­во­ди­теля, из­ра­бот­ва­ни по по­ръч­ка от пот­ре­би­те­ля и пред­наз­на­че­ни за свободна продажба на па­за­ра. 

ЗАНДРОВИ ПОЛЕТА (от исл. – sandr – пясък) нис­ки и въл­но­об­раз­ни пе­сък­ли­во-чакъ­лес­ти рав­ни­ни, със­то­я­щи се от мо­рен­ни ма­те­ри­а­ли, разположени край ледниците или  останали от раз­то­пе­ни­те в миналото лед­ници, не­пос­ред­с­т­ве­но пред вън­ш­ния край на челна­та им мо­ре­на. Об­ра­зу­ва­ли са се чрез сли­ва­не на пя­съч­ни на­нос­ни ко­ну­си близ­ко до края на лед­ни­ци­те. Те­зи пя­съ­ци, чес­то пъ­ти под вли­я­ние на вятъра, фор­ми­рат дю­ни и гредо­ве. При до­лин­ни­те лед­ни­ци занд­ри­те са из­г­ра­де­ни от средни до дреб­ни сла­бо огладени или ръ­бес­ти нес­по­е­ни ча­къ­ли. Съв­ре­мен­ни зан­д­ро­ви поле­та има в Ис­лан­дия и Аляс­ка. Зан­д­ро­ви­те полета са ши­ро­ко раз­ви­ти в рав­ни­ни­те, в мес­та­та до ко­и­то са достигали плейстоценските кон­ти­нен­тал­ни­ лед­ни­ци в Северна Европа, Средноевропейската равнина, северните части на Източноевропейската равнина, Западен Сибир, Аляска, Исландия и др.

ЗА­ПАД – ед­на от че­ти­ри­те глав­ни по­со­ки на све­та, точ­ка на пре­си­ча­не на ис­тин­с­кия хо­ри­зонт с не­бес­ния ек­ва­тор. Раз­по­ло­же­на е от­ля­во на наб­лю­да­те­ля, обър­нат с ли­це на север. Оз­на­ча­ва се със “З” или “W”. Слън­це­то за­ляз­ва точно на за­пад в дни­те на равноденс­т­вие.

ЗАПРАШЕНОСТ НА ВЪЗДУХА на­ли­чие в при­зем­ния въз­дух на мал­ки твър­ди части­ци с раз­ме­ри 0.001-0.1 мм (прах), под­дър­жа­ни над зем­на­та по­вър­х­ност от въз­душ­ни­те по­то­ци.  Те­  се об­ра­зу­ват от дейс­т­ви­е­то на вът­реш­ни­те и вън­ш­ни­те зем­ни си­ли. Глав­ни­ят им из­точ­ник са ска­ли­те и поч­ва­та. Об­ра­зу­ват се в ре­зул­тат на вул­кан­с­ка­та дей­ност, изветря­не­то на ска­ли­те, раз­ру­ша­ва­не­то на поч­ва­та, ду­ха­не­то на сил­ни и про­дъл­жи­тел­ни вет­ро­ве. Осо­бе­но го­лям обем пра­шин­ки има във въз­ду­ха в ра­йо­ни­те на пус­ти­ни­теи разораните степи. От пусти­ни­те на Зе­мя­та в при­зем­ния слой въз­дух по­па­дат око­ло 200 млн.т прах, ка­то ед­на тре­та от не­го е са­мо от Са­хара. Го­лям про­из­во­ди­тел на прах (кристали на со­ли­те), по­ падащ в при­зем­ния въз­дух, е Све­тов­ни­ят оке­ан. Око­ло 28% от общото количество прах се дължи на стопанската дейност на човека.

ЗА­РАВ­НЯ­ВА­НЕ НА РЕ­ЛЕ­ФА вж.: Планация.

ЗАРЯ – съвкупност от цветови светлинни явления в атмосферата, обикновено червено-жълто осветяване на източната (при изгрев на Слънцето) и на западната (при залез) част на хоризонта. Образува се от слънчевите лъчи, които поради кълбовидната форма на Земята, не се виждат, но осветяват горните слоеве на атмосферата. Червеният цвят се дължи на преминаването на слънчевите лъчи през ниските части на атмосферата, в които има прах, водни капчици и кристалчета лед. Тези частици разсейват предимно червените лъчи. Поради това от земната повърхност се вижда, че хоризонта червенее. По-светлите тонове са характерни при по-чист атмосферен въздух.

ЗАСЕЛВАНЕ – със­тав­на част от ме­ха­нич­но­то дви­же­ние (миг­ра­ция) на на­се­ле­ни­е­то. Представлява ус­та­но­вя­ва­не за пос­то­ян­но мес­то­жи­ве­е­не в друго (ново за преселващия се) на­се­ле­но мяс­то, а в ня­кои слу­чаи и в но­ва стра­на (имиг­ра­ция). За­сел­ва­не­то ви­на­ги се предхож­да от из­сел­ва­не от някакво на­се­ле­но мяс­то. То се извършва при определени природни (климат, надморска височина и др.) и социално-икономически (възможности за работа, образование, здравеопазване, осигуреност с жилище и други социални блага)  условия.

ЗАСОЛЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ про­дъл­жи­те­лен про­цес на по­ви­ша­ва­не на съдържани­е­то в поч­ве­ни­те плас­то­ве на раз­лич­ни раз­т­во­ри­ми со­ли. За­со­ля­ва­не­то на почвите е два вида - пър­вич­но и вто­рич­но. Пър­вич­но­то е ре­зул­тат на ес­тес­т­ве­ни­те про­це­си на вна­ся­не в поч­ва­та на со­ли от ос­нов­на­та ска­ла или от по­вър­хнос­т­но­те­ча­щите и грунтовите во­ди в ус­ло­ви­я­та на сил­но из­па­ре­ние. Вто­рич­но­то за­со­ля­вя­не се дъл­жи на изкус­т­ве­ни про­ме­ни в струк­ту­ра­та и вод­ния ре­жим на поч­ви­те, т.е. неп­ра­вил­но обработване и на­по­я­ва­не. Об­що в све­та са за­со­ле­ни око­ло 17% от поч­ви­те.

ЗАСТАРЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – продължителен процес на увеличаване на относителния дял на възрастните хора от общия брой на населението и повишаване на средната възраст. Дължи се на множество фактори, но основните са: намаляването на раждаемостта и на броя на децата в семействата; повишаване на продължителността на живота на хората. В отделни страни силно влияние има и емиграцията на млади хора. Застаряването е типично за европейските страни. В България най-бързо застарява населението в селата и малките градове.

ЗА­СУША­ВА­НЕ про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от су­хо вре­ме, от­ли­ча­ващ се с ви­со­ка темпе­ра­ту­ра и на­ма­ле­на влаж­ност на въз­ду­ха. За­су­ша­ва­нето има раз­лич­на продължителност – от ня­кол­ко дни до ня­кол­ко го­ди­ни. То води до на­ма­ля­ване на запасите от вла­га във въз­ду­ха, поч­ва­та и рас­те­ни­я­та. На­ру­ша­ват се нор­мал­ни­те ус­ло­вия за раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та. Последиците от засушаването са: увяхване и изсъхване на повечето растения; пресъхване на малките водоеми и потоци; спичане и разрушаване на почвите; засилване на ветровата ерозия. За­су­ша­ва­ни­я­та са най-ха­рак­тер­ни за пустинните райони на Се­вер­на Афри­ка, Араб­с­кия по­лу­ос­т­ров, Ав­с­т­ра­лия и др..

ЗАХАРОДАЙНИ РАСТЕНИЯ – група естествено растящи и отглеждани културни сортове растения, съдържащи в тъканите си значимо количество захари. Някои от тях се използват за извличане на запари чрез промишлени методи. Най-голям дял в производството на захар имат захарна тръстика и захарно цвекло. В ограничени мащаби се използват още захарното сорго, някои сортове царевица, захарната палма, винената палма и др. Значимо количество захари съдържат още цикория, пъпеш, диня и др.

ЗА­ЩИ­ТА НА ПРИ­РО­ДА­ТА целенасочена човешка дейност и взаимосвързана систе­ма от при­ро­до­на­уч­ни, тех­ни­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и прав­ни ме­роп­ри­я­тия, на­со­че­ни към опаз­ва­не на при­род­ни мес­т­нос­ти и забележителности, те­ри­то­рии с ис­то­ри­чес­ко значение, ред­ки и зас­т­ра­ше­ни от из­чез­ва­не видо­ве рас­те­ния и жи­вот­ни. Включ­ва и рационал­но­то из­пол­з­ва­не и действия за възстановяване на при­род­ни­те ре­сур­си и околната среда.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ ка­те­го­рия за­щи­те­на те­ри­то­рия, мал­ка част от зем­на­та по­вър­х­ност, в ко­я­то има: съхранени естествени ландшафти; уни­кал­ни при­род­ни образувания и забележителности; ред­ки или уяз­ви­ми рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки ви­до­ве и съ­об­щес­т­ва и в ко­я­то мо­же да има ин­те­рес­ни архитектур­но-ис­то­ри­чес­ки па­мет­ни­ци. В България има над 500 защитени местности

ЗА­ЩИ­ТЕ­НА ТЕ­РИ­ТО­РИЯ географски обособена час­т от зем­на­та по­вър­х­ност, природно пространство (територия, акватория) с целенасочено управление за защита на природата, за поддържане на естественото и състояние и екологичното и равновесие. Тя има уста­но­вен статут и осо­бен ре­жим на из­пол­з­ва­не с ог­лед за­паз­ва­не на биоло­гич­но­то раз­но­об­ра­зие, еко­сис­те­ми­те и естествени­те про­це­си, про­ти­ча­щи в тях, типич­ни­те, уникални­те или особено жи­во­пис­ни мес­т­нос­ти. В защитените територии се включ­ват и отдел­ни при­род­ни забележителности, има­щи на­уч­но, обра­зо­ва­тел­но, кул­тур­но, историческо или ес­те­ти­чес­ко зна­че­ние. В България защитените територии са: резерват; национален парк; природна забележителност; поддържан резерват; природен парк; защитена местност.

ЗА­ЩИ­ТЕ­НИ РАС­ТЕ­НИЯ И ЖИ­ВОТНИ биологични ви­до­ве, по­ня­ко­га и по-големи гру­пи рас­те­ния и жи­вот­ни с на­ма­ле­на чис­ле­ност, зас­т­ра­ше­ни от из­чез­ва­не или потен­ци­ал­но по­лез­ни за сто­пан­с­т­вото ви­до­ве, под­ле­жа­щи на спе­ци­ал­на ох­ра­на с цел запазва­не­то им. Добивът, ловът и използването им са забранени или ограничени.

ЗВЕЗ­ДА при­род­но кос­ми­чес­ко тя­ло, по­доб­но на Слън­це­то. Звез­ди­те пред­с­тав­ля­ват светещи небесни тела със собствена светлина, ма­сив­ни га­зо­ви сфери с много висока температура. Имат собствена гравитация и електромагнитно излъчване, огромна ядрена енергия. Те се дви­жат с го­ля­ма ско­рост. По­ра­ди отдалечеността им от Зе­мя­та се виж­дат като све­те­щи точки. В зависимост от тяхната яркост звездите са поделени на 6 групи от най-ярките, до най-бледо светещите. Често пъти на небето звездите са специфично разположени, така че образуват съзвездия. С не­въ­о­ръ­же­но око (т.е. без те­лес­коп) се виж­дат око­ло 5000 звез­ди. Най-близка до Слънчевата сис­те­ма е звез­да­та Прок­си­ма от съз­вез­ди­е­то Кен­та­вър.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ част от третичния сектор на стопанството, ко­я­то има за главен предмет на дейност опаз­ва­не, ле­ку­ва­не и ук­реп­ва­не на здра­ве­то на хо­ра­та. В ре­зул­тат на то­ва се уве­ли­ча­ва про­дъл­жи­тел­ност­та на тех­ния жи­вот. Здра­ве­о­паз­ва­не­то включ­ва следните дей­нос­ти: хи­ги­е­но-епи­де­ми­о­ло­гич­на; ле­чеб­но-про­фи­лак­тич­на; са­на­тор­но-курорт­но де­ло; со­ци­ал­ни гри­жи; ме­ди­цин­с­ка на­у­ка; ле­кар­с­т­ве­но снаб­дя­ва­не; ма­те­ри­ал­на ба­за и кад­ри. Ге­ог­ра­фи­я­та изу­ча­ва прос­т­ран­с­т­ве­ни­те ас­пек­ти на здра­ве­ о­паз­ва­ не­ то.

“ЗЕЛЕНА РЕВОЛЮЦИЯ”* - преобразуване на селското стопанство на основата на съвременната агротехника. Включва три основни компонента: въвеждане в селското  стопанство на нови  бързо развиващи се зърнени култури; разширяване на напояването; по-широкото използване на съвременна техника, торове и други химични изделия. Развива се през втората половина на 20 век с цел повишаване на продоволствието и обхваща предимно зърнените култури. “Зелената революция“ има предимно огнищен характер и се развива в Мексико и страните от Южна  и Източна Азия предимно от големите компании и едрите земеделски стопанства. Тя поставя началото на нов етап на развитието на селското стопанство.  Има и някои слабости - увеличаване на химични  елементи от минералните торове във водоемите, увеличаване на масата на фитопланктона, деградация на почвите и др. В света се поставя началото на нова двуединна “зелена революция” осигуряваща ръст на произведената растителна продукция, но и повишаване на екологичната устойчивост.

ЗЕ­МЕ­ДЕ­ЛИЕ 1/. Вид сто­пан­с­ка дей­ност, из­вър­ш­ва­на пре­дим­но от сел­с­ко­то население. Със­тои се от об­ра­бот­ва­не на поч­ва­та, за­ся­ва­не, за­саж­да­не и от­г­леж­да­не на култур­ни рас­те­ния, гри­жи за по­се­ви, плод­ни дър­ве­та и храс­ти, при­би­ра­не на ре­кол­та­та, селектиране и аклиматизация на нови сортове растения, т.е. синоним на растениевъдството. Под влияние на природните условия и фактори са формирани следните видове земеделие: а) устойчиво земеделие, характерно за умерения пояс с достатъчно количество валежи; б) поливно (иригационно) земеделие в районите с недостиг на влага; в) тропично (целогодишно) земеделие с получаване на няколко реколти от една култура през годината. В зависимост от начина на използване на земята земеделието е екстензивно и интензивно. 2/. В ши­рок сми­съл земеделието е синоним на сел­с­кото (аг­рар­ното) стопанство, съвкупност от растениевъдство и животновъдство. 3/. Дял от науката, занимаващ се с изучаването на отглеждането на културните растения.

ЗЕ­МЕН ПЛАСТ плъ­тен пло­сък слой от ска­ли. Зем­ни плас­то­ве об­ра­зу­ват седиментни­те и ме­та­мор­ф­ни­те ска­ли. При маг­ме­ни­те ин­т­ру­зив­ни ска­ли обик­но­ве­но ня­ма сло­ис­тост и не се об­ра­зу­ват зем­ни плас­то­ве. По своите раз­ме­ри зем­ни­те плас­то­ве са различ­ни. В зем­на­та ко­ра те са  раз­по­ло­же­ни хоризонтал­но, вер­ти­кал­но и нак­ло­не­но. Хори­зон­тал­но и ле­ко нак­ло­не­ни­те зем­ни плас­то­ве са ха­рак­тер­ни за ра­йо­ни­те с плат­фор­мен стро­еж. В на­гъ­на­ти­те ра­йо­ни зем­ни­те плас­то­ве могат да бъ­дат и сил­но нак­ло­не­ни и до­ри вер­ти­кал­но раз­по­ло­же­ни (изправени).

ЗЕ­МЕРЕ­СЕ­НИЕ движение на част от земните пластове, водещо до вне­зап­ни тласъци, ко­ле­ба­ния, лю­ле­е­не и раз­ру­ше­ния на ска­ли и на пос­т­рой­ки, образуване на пукнатини на земната повърхност. Те възник­ват на определено място (огнище) в земните пластове в ре­зул­тат на тяхното размест­ва­не и раз­къс­ва­не. Земните пластове се раздвижват, а техните движения се предават на го­ле­ми раз­с­то­я­ния. На зем­на­та по­вър­х­ност земетресени­я­та са съп­ро­во­де­ни с лю­ле­е­не и раз­ру­ше­ния, пре­диз­ви­ка­ни от разпространение­то на сеиз­мич­ни­те въл­ни. Те са най-силни в мястото (епицентъра), разположено на земната повърхност непосредствено над хипоцентъра (централната точка на огнището). По произход земетресенията се поделят на тектонски, вулкански и срутищни. Ежегодно в света се регистрират множество земетресения, но незначителна част от тях са силни и катастрофални. Около 80% от земетресенията в света са свързани с Тихоокеанската зона.  За оп­ре­де­ля­не на си­ла­та на земет­ре­се­ни­я­та се из­пол­з­ва най-често два­на­де­сет­с­те­пен­на­та ска­ла на Мед­ве­дев – Шпон­хо­йер – Кар­ник и магнитуда (скала на Рихтер).

ЗЕМЛЕТЕК вж.: Солифлукция.

ЗЕМ­НА КО­РА* гор­на­та твър­да ка­мен­на об­вив­ка на Зе­мя­та. От­го­ре е пок­ри­та от атмос­фе­ра­та и хид­рос­фе­ра­та, а от­до­лу е ограничена от ман­ти­я­та чрез границата на Мохоровичич. Земната кора е изградена предимно от силиций и алуминий. Де­бе­ли­на­та и под равни­ни­те е 30-35 км, в об­ласт­та на пла­ни­ни­те – 50-75 км, а в мор­с­ки­те па­ди­ни в океани­те – 5-10 км. Различават два типа земна кора: океанска – изградена от базалти и седиментни скали и континентална – изградена от базалти, гранити и седиментни скали.

ЗЕМНА ОРБИТА - пътят, който изминава Земята около Слънцето под влияние на неговото притегляне. Има формата на елипса, която незначително се отличава от окръжност. Поради това разстоянието между Земята и Слънцето през годината е различна – от 147,117 млн.км (перихелий) до 152,083 млн.км (афелий). Средното разстояние е 149.6 млн.км. Средната скорост на движението на Земята по земната орбита е 29.765 км/сек. Земята изминава пътя по своята орбита за една година.- 365.242 средни слънчеви денонощия.

ЗЕМ­НА ОС мислена пра­ва ли­ния, око­ло ко­я­то се из­вър­ш­ва де­но­нощ­но­то вър­те­не на Зе­мя­та. Зем­на­та ос пре­ми­на­ва през цен­тъ­ра на Зе­мя­та и пре­си­ча зем­на­та по­вър­х­ност в геог­раф­с­ки­те по­лю­си (Се­ве­рен и Южен). Тя е нак­ло­не­на спря­мо ек­лип­ти­ка­та (плоскостта на земната орбита) с нак­лон от 66ο33′19′′. При движението на Земята по земната орбита тя не променя своя наклон. Поради това Слънцето през годината нагрява по различен начин Северното и Южното полукълбо и се формират годишните сезони.

ЗЕМНА ПОВЪРХНОСТ 1/. В широк смисъл на думата - по­вър­х­ност­та на пла­не­та­та Зе­мя: су­ше­ва, об­х­ва­ща кон­ти­нен­ти­те и ос­т­ро­ви­те, и вод­на – оке­а­ни­те и свър­за­ни­те с тях мо­ре­та. Вод­на­та повърхност включва и ледената повърхност на океаните и моретата. Тя за­е­ма мно­го го­ля­ма площ – око­ло 71% от цяла­та зем­на повърх­ност. Су­ша­та об­х­ва­ща са­мо око­ло 29%, но е мно­го по-раз­но­об­раз­на. Хо­ра­та пол­з­ват и во­да­та и су­ша­та, но жи­ве­ят вър­ху су­ша­та. 2/. В тесен смисъл на думата – сушевата (на континентите и островите) повърхност, включително и тази на водите, почвената, растителната, снежната и ледената повърхности, намиращи се върху тях.

ЗЕМНО ЯДРО - вътрешната част на Земята с радиус от около 3500 км. Предполага се, че земното ядро е изградено от тежки метали (желязо, никел и др.) и има висока плътност. температурата в него вероятно достига до 5000οС, а налягането в центъра около 3.7 млн. атмосфери Поделя се на твърдо вътрешно ядро (около 1300 км) и течно външно ядро (около 2200 км). Между тях има малка преходна зона. Земното ядро е с висока плътност(10-20 т/м3).

ЗЕ­МЯ тре­та­та по ред пла­не­та на Слън­че­ва­та сис­те­ма. Раз­по­ло­же­на е меж­ду планетите Ве­не­ра и Марс. Има неправилна сферична форма – геоид. Средният и радиус е 6371 км. Площта на земната повърхност е около 510 млн. км2, като от тях 361 млн. км2 е водна (около 71%). Обема на Земята е около 1121 млрд. км3. Дви­жи се око­ло Слънце­то по елип­тич­на ор­би­та, със сред­на скорост 29.76 км/сек, на сред­но раз­с­то­я­ние от Слънце­то 149.5 млн. км и пра­ви ед­но завърта­не за 365 де­но­но­щия, 5 ча­са, 48 ми­ну­ти, 46 секунди. Земя­та има един спът­ник – Луна­та. Притежава силно магнитно поле, достигащо в Космоса до 64 000 км.

ЗЕНИТ (от фр. zenith - път, посока) - точката на пресичане на небесната сфера с отвесната линия, намираща се над главата на наблюдателя. Когато Слънцето е в зенит неговите лъчи падат на земната повърхност под прав ъгъл (отвесно). Обратната точка, противоположно разположена на зенита, се нарича надир.

ЗИБ – вж.: Мъртво вълнение.

ЗИМА – основен годишен сезон между есента и пролетта, характерен за субтропичния, умерения и субполярния географски пояси.. Отличава се с най-ниските температури на въздуха през годината. В умерения и субполярния пояс е и със средни месечни температури под нулата, задържане на снежна покривка, замръзване на водите на земната повърхност и спиране на вегетацията на растенията. По астрономическия календар зимата е разположена между зимното слънцестоене (21-22 декември) и пролетното равноденствие (21-22 март) в Северното полукълбо и съответно 21-22 юни и 21-22 септември в Южното полукълбо. Прието е за зимни месеци да се считат декември, януари и февруари в Северното и юни, юли и август в Южното полукълбо. Зимата има различна продължителност в отделните климатични пояси. Тя е най-голяма в субполярния пояс, намалява в умерения и е най-малка в субтропичния пояс.

ЗИМ­НО СЛЪН­ЦЕС­ТО­Е­НЕ мо­мент, ко­га­то цен­тъ­рът на Слън­це­то пре­ми­на­ва през най-юж­на­та си точ­ка, достига до най-отдалеченото място от Екватора. Зим­но­то слънцестое­не е на 21-22 де­кемв­ри. То­га­ва в Северното полукълбо то се виж­да най-нис­ко над хоризон­та, де­нят е най-къс, а нощ­та е най-продължител­на. В Южното полукълбо зимното слънцестоене е на 21-22 юни и там денят е най-къс.

ЗЛАТО (лат. aurum)- благороден метал със специфични свойства. Има атомен номер 79. На цвят е жълто. Отличава се със своята мекота и ковкост. В природата се среща предимно като самородно злато във вид на зърна и люспи в рудните тела и като пясък. При изветрянето на скалите, съдържащи злато, малки парченца от него попадат в речното корито. При промиване на пясъка се отделят малки златни зрънца. Златото много рядко се среща като съединения в минерали заедно със селен, телур и др. В миналото то се е използвало като разменно средство - за монети и ценни предмети. Сега златото се използва за направата на украшения, прецизни уреди и др. Най-едрите късове самородно злато не са запазени. В света значими находища на злато има в ЮАР, Австралия, Русия, САЩ, Канада и др. страни. Златото се добива чрез пресяване на златоносен пясък, извличане от раздробена руда чрез с помощта на натриев цианид, като страничен продукт на добива на олово, цинк и мед. 

ЗОНА НА ВЛАЖНИТЕ ЕКВАТОРИАЛНИ ГОРИ* – вж.: Влажни екваториални гори.

ЗОНА НА ИГЛОЛИСТНИТЕ ГОРИ* вж.: Тайга.

ЗОНА НА ОБИТАВАНЕ* – условна териториална единица на град, вид градска площ, застроена с жилища и предназначена предимно за жилища на гражданите. В нея освен жилища се развиват предимно отделни обслужващи дейности, изграждат се и използват пътища за придвижване и градски транспорт, учебни, детски и здравни заведения и центрове.
Городская зона - условная территориальная единица города. Городские зоны:
- отражают историческое развитие и внутреннюю организацию города;
- различаются по интенсивности использования занимаемой площади, составу населения и другим социально-экономическим характеристикам.

ЗОНА НА ОТДИХ* – условна териториална единица на град, обособена градска площ, предназначена предимно за отдих, спорт и почивка. В нея са разположени  съответните необходими съоръжения и постройки. Състои се предимно от паркове, градини, стадиони, зали, игрища, възстановителни центрове, фитнес зали и центрове, места за игри, развлечения и т.н. В нея протича част от свободното време на жителите на града и се възстановяват жизнените сили и работоспособност на хората.

ЗОНА НА ПОЛЯРНИТЕ ПУСТИНИ* вж.: Полярна пустиня.

ЗО­НА НА СА­ВА­НИ­ТЕ вж.: Савани

ЗОНА НА ТРОПИЧНИТЕ ПУСТИНИ* вж.: тропична пустиня.

ЗОНА НА ТРУД* - условна териториална единица на град, обособена градска площ, застроена предимно със стопански сгради и съоръжения, и развита като място за производство на стоки, услуги и търговия, за осъществяване на разнообразни трудови дейности. В зависимост от доминиращата стопанска дейност, която се извършвана в зоната, тя може да бъде: индустриална (промишлена), търговска, транспортна и т.н. и комплексна.

ЗО­НА НА ШИ­РО­КО­ЛИС­ТНИ­ТЕ ГО­РИ* вж.: Широколистни гори.

ЗОНАЛНА РАСТИТЕЛНОСТ (от гр. zone – пояс и растителност)  – типичната и доминиращата в определена природна зона (биом) естествена (диворастяща) растителност: за тайгата – иглолистна растителност, за тундрата – мъхове, лишеи студоустойчиви треви, ниски храстчета, за степите – треви и т.н. Тя придава специфичен вид на земната повърхност. Сред нея, само под влияние на азонални фактори може да има друга растителност. Определящо влияние за формирането на зоналната растителност имат климатичните условия и предимно количеството и разпределението на топлината и влагата. 

ЗОНАЛНОСТ* (от гр. zone – пояс) – основна географска закономерност, отразяваща разпространяването на някакво явление на дадена територия. Тя е резултат от естествено­то разделение на географска­та обвивка на пояси и влизащи­те в съста­ва им природни зони. Причината за формиране­то на зоните е предимно неравномерно­то получава­не от земната повърхност на слънче­ва радиация. Най-голямо количество слънчево греене получават местата, в които слънчевите лъчи падат под прав ъгъл (земите около Екватора), а най-малко в полярните области. Главни­те признаци, по които се обособя­ват и разграничават зони­те, са изменени­я­та на температура­та на въздуха и количеството на валежите. Зоналността заедно с азо­нал­ност­та определя формира­не­то на регионални­те ландшафтни комплек­си. Тя се поделя на широчинна (според географската ширина), меридионална (според отдалечеността от океаните), височинна (според надморската височина) и дълбочинна (във водните басейни). Зоналността се проявява в последователната смя­на на природ­ни­те по­я­си и зо­ни, на типовете климат, почви, растителност и др.

ЗОНИ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ* - 1/. Регионални междудържавни обединения за безмитна търговия между две или повече държави при запазване на националния външнотърговски режим с други страни. Създават се с цел разширяване на икономическите връзки, развитие на конкуренцията и като резултат повишаване на равнището на икономическо развитие на страните, включени в зоната. Зоните за свободна търговия подпомагат развитието на инфраструктурата и износните възможни на страните в трети страни. В Европа типични такива организации са Европейският съюз (ЕС) със свободата на движение на стоки, услуги, капитал и труд и  ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия). 2/. Определена част от територията на държава, (най-често пристанище), в която на основата на държавно разрешение може да се организира производство, внос, складиране и съхранение на стоки. Те могат да бъдат изнасяни в други страни без да се заплаща мито. Този вид зони са силно развити в Китай.

ЗО­О­ГЕ­ОГ­РА­ФИЯ (от гр. zoon – животно) – дял на биогеографията, географска наука, изу­ча­ва­ща раз­п­рост­ра­не­нието на жи­вот­ни­те на Зе­мя­та. Тя е междинна между географията и биологията. За­да­чи на зо­о­ге­ог­ра­фи­я­та са ус­та­но­вя­ва­не на ге­ог­раф­с­ко­то разп­рос­т­ра­не­ние, пъ­ти­ща­та и ис­то­ри­я­та на раз­ви­тие на съв­ре­мен­ни­те гру­пи жи­вот­ни.

ЗООГЕОГРАФСКО РАЙОНИРАНЕ – разделяне на земната повърхност на съподчинени териториални единици, различаващи по своя състав местните животински обитатели и възникването, развитието и разселването на животинските видове. Сушевата повърхност на Земята йерархично се поделя на:  а) царства – Арктогея, Палеогея, Неогея и Нотогея, като животните по бреговете на Антарктида не попадат в нито едно от тях; б) области; в) подобласти; г) провинции; д) окръзи; е) участъци. Повърхността на Световния океан се поделя на широчинни пояси, съответстващи на климатичните пояси, а в дълбочина се обособяват два региона– литорален и абисален. Границите между съседните йерархични единици са преходни ивици, в които има взаимно проникване и премесване на животински видове. Резки граници между зоогеографските единици има при резки природно-географски граници – морски бряг, висок планински хребет и др.

ЗО­ОП­ЛАН­К­ТОН (от гр. zoon – животно и plankton - блуждаещ) – вид планктон,  съв­куп­ност­та от жи­вот­ни, ко­и­то нямат възможности за самостоятелно движение и не могат да спрат пренасянето им от водното течение. Те са раз­по­ло­же­ни във водните басейни, не се движат или слабо се движат, а водата ги носи. Зоопланктонът се състои от фораминифери, радиоларии и др.

ЗО­О­ЦЕ­НО­ЗА (от гр. zoon - животно и ценоза) – вж.: Жи­во­тин­с­ко съ­об­щес­т­во.

ЗО­РА сут­реш­на­та свет­ли­на при раз­съм­ва­не; ру­ме­не­е­не на хо­ри­зон­та. Дъл­жи се на раз­сей­ва­не­то на слън­че­ви­те лъ­чи от атмос­фер­ни­те час­тич­ки при пос­те­пен­ния пре­ход от нощ­та към де­ня. Цве­тът на зо­ра­та за­ви­си от об­лач­ност­та и свойс­т­ва­та на въз­душ­на­та ма­са.

ЗЪР­НЕ­НИ КУЛ­ТУРИ голяма група сел­с­кос­то­пан­с­ки кул­тур­ни рас­те­ния, от ко­и­то се получа­ва зър­но, из­пол­з­ва­но за хра­на на чо­ве­ка, за фу­раж на жи­вот­ни­те и ка­то су­ро­ви­на за хра­ни­тел­но-вку­со­ва­та про­миш­ле­ност. Те се по­де­лят на: зър­не­но-хлеб­ни – пше­ни­ца, ръж, лимец; зър­не­но-фу­раж­ни – ца­ре­ви­ца, ече­мик, овес, тритикале, просо; зър­не­но-бо­бо­ви – фасул, ле­ща, грах, нахут (леблебия) и др. Към зърнените култури  се от­на­ся и ори­зът.