Европа: географско положение и обхват

Европа:

географско положение и обхват

            Европа е един от седемте континента на Земята: Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа и Азия. По площ той е сравнително малък – само 10.5 млн.км².

          1. Географско положение

            Континентът Европа е разположен между два океана (Атлантически и Северен ледовит) и два други континента (Азия и Африка). С другите два континента образува т.нар. Стар свят.  Европа е тясно свързана по суша с континента Азия и поради това някои учени и специалисти разглеждат двата континента като един общ с името Евразия.

            По своето астрономическо географско положение Европа е континент, разположен изцяло в Северното полукълбо. Най-северната точка на континента е нос Нордкин (71^ο10′ с.ш. и 27°39′ и.д.), разположен в най-северните части на Скандинавския полуостров. Ако се вземат предвид и островите в Северния ледовит океан най-северната точка на Европа става нос Флигели (81°49′ с.ш. и 59°14′ и.д.) на остров Рудолф в архипелага Франц-Йосифова земя.

         Най-южната точка на континента е нос Мароки (исп. Punta de Tarifa, 36°00′ с.ш. и 5°36′ з.д.), разположен в най-южната част на Пиренейския полуостров (испанската провинция Кадис). Ако се вземат в предвид и островите в Средиземно море, то най-южната точка на Европа  е нос Трипити (35°15′ с.ш. и 24°05′ и.д.), разположена на малкия остров Гавдос, южно от остров Крит.. Ако се вземат предвид само континенталните крайни точки, то максималното разположение на Европа по посока север-юг ще бъде 4900 км, а между островните крайни точки – 5200 км.

            Най-западната точка на континента Европа е португалският нос Кабу да Рока 38°46′ с.ш. и 9°29′ з.д.), разположен на брега на Атлантическия океан), намиращ се в Западното полукълбо. Най-източната точка на континента е разположена в подножието на Полярен Урал, близко до Байдарацкая губа (67^ο20^′ и.д.). Разстоянието по посока запад-изток между най-крайната западна и най-крайната източна точка е 6 800 км.

            От разположението на крайните точки на континента може да се направи извода, че Европа е  разположена изцяло в Северното полукълбо между 35 и 71^ο с.ш., т.е. тя е разположена в по-голямата си част в умерения географски пояс. Освен това спрямо Гринуичкия (Нулевия) меридиан Европа е разположена в двете полукълба – Източно и Западно, като преобладаващата част е в Източното полукълбо. Западно от Европа е големия Атлантически океан.

            По своето природногеографско положение Европа е разположена източно от Атлантическия океан. Това е благоприятно за климатичните условия, понеже в географски ширини, на които е разположена Европа, движението на въздушните маси е в посока от запад на изток. Това води до смекчаване на климата в Западна Европа и частично на Средна Европа. Съседството на север със Северния ледовит океан е неблагоприятно за големи части от континента, особено за Северна и Източна Европа, в които арктичните въздушни маси през зимата водят да силни застудявания и студени ветрове. Широката сушева връзка с Азия формира общи природни зони – полупустини, степи, лесостепи, иглолистни гори, лесотундра и тундра, но и обуславя рязката континенталност на климатичните условия. По-голямата част от континента е част от Евроазиатската литосферна плоча, а южните райони са намират в сферата на доближаване с Африканската плоча. Това обуславя в Южна Европа наличието на активен вулканизъм и земетресения.

            Важно значение за развитието на Европа като център на човешката цивилизация е икономгеографското и положение. Наличието на юг и югоизток на водни басейни (Средиземно море и Черно море) създава благоприятни предпоставки за развитие на корабоплаване, търговия и туризъм, за стопански и културни връзки и влияния със страните и народите от Северна Африка и Югозападна Азия.  

         2. Граници на Европа

          Общоприето е границите на континентите да се определят спрямо главните посоки на света – север, изток, юг и запад.  По такъв начин се определят и границите на Европа – северна, източна, южна и западна.

            Северната граница на Европа е ясно очертана. Тя е със Северния ледовит океан и свързаните с него крайбрежни морета – Баренцово, Бяло, Карско и Норвежко. От островите в Северния ледовит океан към Европа отнасят архипелазите Нова земя, Франц-Йосифова земя, Шпицберген (Свалбар), островите Ян Майен, Исландия и др.

            Източната граница на Европа е по суша и по вода. Сред географите за нея има две различни схващания. Тя започва от залива Байдарацкая губа и преминава по източното подножие на планината Урал. След това на юг преминава през възвишението Мугоджари и на югозапад по река Емба достига до Каспийско море. От тук започват различните схващания. Според група географи от Каспийско море границата между Европа и Азия е по долините на реките Кума и Манич (през Кумо-Маничката низина) до устието на река Дон в Азовско море и след това през Азовско море и Керченския проток до Черно море. Според втората група географи и специалисти границата минава по северозападните  и западните части на Каспийско море до устието на река Кура. След това по суша на запад преминава по границата между Кавказките планини и Арменския планински масив, т.е по долините на реките Кура и Риони до Черно море. Втората граница освен морфоструктурно  е обусловена и демографски, политически, исторически и т.н. Поради това възприемаме за по-правилно, че границата на Европа преминава южно от Кавказ. От източния бряг на Черно море границата продължава на запад през Черно море, през протока Босфор, през Мраморно море, протока Дарданели, Егейско (Бяло) море. Тя преминава почти покрай брега на полуостров Мала Азия и по такъв начин почти всички егейски острови остават към Европа.

            Южната граница на Европа преминава през Средиземно море, т.е. тя е изцяло морска. Тя следи големите дълбочини на морското дъно и преминава южно от остров Крит, така че той остава към Европа, преминава през широкия Туниски проток и след това през тесния Гибралтарски проток достига Атлантическия океан. По такъв начин островите Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови и др. остават към Европа.

            Западната граница е с Атлантическия океан и свързаните с него Бискайски залив и Северно море. По такъв начин към Европа се включват Британските острови, Шетлъндските, Хебридските и др. острови.

         3. Големина

            Европа има площ от 10.5 млн.км.км. Тя е на 6 – то място сред континентите, изпреварвайки само Австралия (7.7 млн.кв.км.). Тази площ на Европа е само 7% от цялата сушева повърхност на нашата планета. По площ Европа е около 4 пъти по-малка от Азия и 3 пъти от Африка. 
             Поради различията в определянето на границите има и различия в определянето на площта на континента Европа. Това обстоятелство повлиява и на определянето на географския център на Европа. Има различни изчисления. Редица учени от Европа в различни години обявяват, че гегорафският център на Европа е на  територията на различни страни - Германия, Полша, Литва, Беларус, Естония, Словакия, Украйна.  В книгата на рекордите на Гинес е признато като географски център на Европа селището Пурнушкес (54^ο54′ с.ш. и 25^ο17′ и.д.), разположено на около 26 км северно от град Вилнюс в Литва. То е определено при различни от действителните крайни точки на Европа: северна - арх. Свалбард; южна - арх. Канарски острови; източна - планината Урал; западна - арх. Азорски острови.    

         4. Брегова линия и брегови очертания

            В сравнение с другите континенти на Земята Европа се отличава със силно разчленена брегова линия. Общата дължина на бреговата линия на континента е 37 600 км. За сравнение при три пъти по-голяма площ, Африка има обща дължина на бреговата линия 30 500 км. Освен дължината, друг характерен белег за разчленеността на континента е делът в площта му  на площта на островите и полуостровите. Островите, които се отнасят към Европа имат дял от нейната площ 9.6%, а полуостровите – 25.0%. Или общо 34.6% (над една трета) от площта на Европа е свързана с разчленеността на бреговата линия.

            Друг много важен показател за разчленеността на бреговата линия (хоризонталното разчленение) на Европа е отстоянието на вътрешните части на континента от моретата и океаните. В Средна Европа най-отдалечените части (планините в Словакия) са само на 620 км. от морски бряг. А възможно най-голямата отдалеченост е при източната граница  в района на Среден Урал – 1580 км.

            Бреговата линия на континентите се разкрива чрез характеризиране на общите показатели и географско описание на крайбрежните водни басейни, заливи, острови и полуострови. 

         4.1. Брегова линия със Северния ледовит океан

            В различните си части бреговата линия на Европа има своите характерни особености. Северната брегова линия се очертава от брега на континента към Северния ледовит океан и свързаните с него крайбрежни морета. Северният ледовит океан  е разделен от Атлантическия от подводен праг, върху който са разположени остров Исландия, Фарьорските острови и Шетлъндските острови. Към този студен океан се отнасят моретата край северните брегове на Европа - Норвежко, Баренцово, Бяло и Карско.

            Карско море (883 хил.км²) е разположено най-североизточно, между най-североизточните брегове на Европа, архипелазите Нова Земя, Франц-Йосифова земя, Северна Земя и най-северозападните части на Азия (полуостровите Ямал и Таймир). То мие малка част от бреговете на Европа – западният бряг на Байдарацкая губа, бреговете на остров Вайгач, източните и североизточните брегове на Нова Земя и югоизточните брегове на Франц-Йосифова Земя.  Тази брегова линия е оформена след отстъплението през плейстоцена на континенталните ледници. Карско море е крайбрежно шелфово студено море, покрито през по-голямата част от годината от ледове.                    

            Архипелагът Нова Земя (83 хил. км²) се състои от два големи острова (Северен и Южен) и множество малки острови. На Северен остров се намира най-източната точка на Европа (разположена на остров) – нос Флисингски (76°42′ с.ш. и 69°05′ и.д.)  На запад Нова Земя граничи с Баренцово море, а на изток с Карско море. Около една четвърт от архипелага е покрита от ледници. На юг от Нова Земя е протокът Карски врата, който отделя архипелага от остров Вайгач (3.4 хил. км²).

            Баренцово море (1424 хил. км²) заема обширна подводна окрайнина (шелф) на континента Европа. То е свързано на изток с Карско море, на юг с Бяло море и на запад с Норвежко море. Бреговете му са силно разчленени и са предимно от фиордов тип. Те са високи и скалисти. Само източно от полуостров Канин те са ниски и слабо нарязани. Сред най-известните заливи в Европа на Баренцово море са Варангер фиорд, Колски залив, Порсангер фиорд и др. В морето има малко острови. Най-големият от тях е Колгуев. На границата с Карско море са остров Вайгач и отделената от него с протока Карски врата Нова земя. През зимата югозападната част на морето не замръзва

            На север от Баренцово море, към Северния ледовит океан е разположен архипелага Франц-Йосифова земя – най-близко разположена част от Европа до Северния полюс. Състои се от около 190 острова с обща площ 16.1 хил. км². Почти цялата сушева повърхност е заета от ледници.

            В северозападния край на Баренцово море е разположен архипелага Шпицберген (норв. Свалбар). Той се състои от над 1000 острова  с обща площ 62 хил. км². Около половината им повърхност е покрита от ледници, а бреговете са фиорди. Развит е добив на въглища от руски и норвежки фирми.    

            На юг от Баренцово море е разположено свързаното с него Бяло море. То има малка площ (55 хил.км²). То е вътрешноконтинентално море, намиращо се в североизточните части на Европейска Русия. Свързано е с Баренцово море чрез протока Горло и северната му част Воронка. В него са обособени няколко по-големи залива като Кандалакшски, Онежки, Двински, Мезенски. Северозападните брегове на Бяло море са високи и скалисти, а югоизточните – ниски, полегати. Има няколко сравнително по-малки острова – Соловецки, Моржовец и др. През зимата морето се покрива с лед. Солеността му е по-ниска – 25‰.

             Норвежко море е разположено на запад от Баренцово море и между Скандинавския полуостров, Шетлъндските (около 100 острова, 1.4 хил. км²) и Фарьорските (над 20 острова с площ 1.4 хил. км²) острови, островите Исландия, Ян Майен (380 км²) и Мечи остров (180 км²). Площта на морето е 1.340 и хил. км². Водите му имат висока соленост и през зимата под влияние на топлото Норвежко течение (продължение на Гълфстрийм) не замръзват. Бреговете му са осеяни с множество малки стръмни и скалисти острови и островчета. Заливите са дълбоки и силно разклонени (фиорди). Бреговете са от преобладаващ фиордов тип.

            По бреговата линия към Северния ледовит океан има и множество полуострови. Най-големият и най-известният от тях е Скандинавския полуостров. Той е най-големият европейски полуостров с обща площ 800 хил. км², дължина около 1900 км и ширина около 800 км. Разположен е между Баренцово, Норвежко, Северно и Балтийско морета, заливи и протоци.  На изток от Скандинавския полуостров между Баренцово  и Бяло море се намира ботатият на полезни изкопаеми (апатити, никел и др.) Колски полуостров. Има площ от около 100 хил. км².            

            Като цяло Северният ледовит океан и свързаните с него крайбрежни морета оказват силно влияние върху климата и стопанската дейност на хората, населяващи северните части на Европа. Под влияние на ледената покривка въздушните маси са силно студени и формират полярен климат в северно разположените острови и субполярен климат по северните крайбрежия на Европа. През студеното полугодие Бяло и Карско море и част от Баренцово море замръзват и силно се затруднява корабоплаването.

           

            4.2. Брегова линия с Атлантическия океан

            Силно  влияние върху развитието на Европа през средните векове, новото и най-новото време има Атлантическият океан. Той, и свързаните с него морета, формира много нарязана брегова линия, множество острови, удобни заливи, полуострови. Те силно влияят върху стопанското развитие на Европа. Поради огромната маса на водата по западните крайбрежия на континента има високи приливи и отливи. Те са оформили редица естуари на големите реки и по такъв начин са ги превърнали в удобни заливи-пристанища и позволяват на морските кораби да плават по част от течението на големите западноевропейски реки. В Темза те навлизат до 150 м., а по Елба до 130 км. Най-високият прилив е в залива Сен-Мало (Франция) с до 13 м. височина на приливната вълна. Там е построена специална приливно-отливна електроцентрала.

            Важно значение за Европа има топлото океанско течение Гълфстрийм, което покрай Европа наричат Североатлантическо течение. То продължава в Северния ледовит океан под името Норвежко течение, а то от своя страна под името Нордкапско движение достига и в Баренцево море. Това течение смекчава климата на голяма част от Европа чрез преноса  на по-влажни въздушни маси през топлото полугодие. Край западните брегове на Европа има обширна подводна плитчина (шелф) на континента. По дъното се проследяват подводни продължения на някои по-големи реки като Рейн, Елба, Темза и др.

            Край западното крайбрежие на Европа са разположени редица острови. В Атлантическия океан е разположен и най-големият европейски архипелаг – Британските острови. От тях най-голям е остров Великобритания с 217 300 км² площ. Той е отделен чрез малкото крайбрежно Ирландско море (47 хил. км²) от остров Ирландия (82 830 км²). От континента остров Великобритания е отделен от протоците Ла Манш (Английски канал) и Па дьо Кале (Дувърски канал) с обща дължина 578 км. Най-тясното място има ширина от 32 км (между Кале и Дувър). Тези протоци свързват Северно море с Бискайския залив и океана. Брегът на Атлантическия океан е разнообразен. В района на Пиренейския полуостров той е висок и стръмен, а заливите са вдадени в сушата (риасов тип бряг). По северозападните и северните части на остров Ирландия, Северна Великобритания и Исландия брегът е осеян с фиорди. Има и брегове с множество скали покрай брега – шхеров тип бряг, редица естуари.

            Северно море е крайбрежно море на Атлантическия океан. То е разположено в континенталния шелф  между Британските острови, Оркнейските и Шетлъндските острови, Скандинавския полуостров, полуостров Ютланд и част от Средноевропейската низина. Има връзка с Норвежко море, Атлантическия океан и чрез протоците Скагерак (225 км дължина), Категат (270 км дължина) и Йоресунд (Зунд; 102 км дължина) с Балтийско море. Северно море е образувано в района на шелфа и е сравнително плитко – 96 м. дълбочина. В района на югозападното му крайбрежие има фиорди и множество малки скалисти островчета. В района на полустров Ютланд, Северозападна Германия и Нидерландия бреговете са ниски и песъкливи. На места има полдери (Нидерландия). Край континенталното крайбрежие са разположени малките Фризки (северни, източни и западни) острови и северно разположеният от тях остров Хелголанд. В открито море няма острови. Оформени са естуарите на Елба, и Темза. По крайбрежието на Великобритания по-значими  заливи са Уош, Форт ъф форт и др. Морето е богато на нефт и  природен газ.

            На изток от Северно море е разположен полуостров Ютланд (около 40 хил. км²). Той има продълговата форма (300 км дължина) с посока север-юг. Разделя Северно от Балтийско море. Отличава се с малка надморска височина (до 173 м.) и равнинен релеф. Източните брегове са по-силно разчленени.

            Балтийско море (419 хил. км²) е вътрешноконтинентално море, свързано със Северно море чрез протоците Йоресунд, Категат и Скагерак. То се вдава дълбоко навътре в континента. Балтийско море  е плитко, средната му дълбочина е 71 м. В него са оформени големи заливи – Ботнически, Фински, Рижки, Гдански, Поморски (Щечински) и др. Характерно за него е наличието край бреговете му на множество малки скалисти острови – шхери. Такъв вид са Аландските острови. Най-значимите острови в Балтийско море са датските острови Зеландия, Лолан, Фюн, Фалетер, Борнхолм. Освен тях по-големи са още Готланд (шведски), Саарема и Хиума, заграждащи Финския залив, остров Рюген (Германия). Като цяло бреговата линия е нарязана. Южните и югоизточни брегове са предимно ниски, песъкливи и чакълести. Покрай тях има пясъчни дюни. По северните крайбрежия бреговете са предимно високи и скалисти, от шхеров тип. През зимата Ботническият, Финският и Рижкият заливи замръзват.

            Бискайският залив е голям по площ (около 200 хил. км²) и широко отворен към океана. Разположен е северно от Пиренейския полуостров. Има голяма дълбочина, достигаща до 5 000 м. Отличава се с голяма височина на приливите (6-7 м.). Между Бискайския залив и протока Ла Манш е разположен полуостров Бретан с дължина около 200 км. Бреговете му са от риасов тип.

           

         4.3. Брегова линия със Средиземно и свързаните с него морета

            На юг бреговете на Европа се мият от водите на Средиземно море. То е вътрешно междуконтинентално море, разположено между Европа, Азия и Африка. Има площ 2505 хил. км². Най-голямата дълбочина в него достига до 5121 м.  Свързано е с Атлантическия океан чрез тесния Гибралтарски проток (дължина 59 км и ширина 14-44 км). То е вътрешно междуконтинентално море.     В Средиземно море се вдават трите големи полуострова на Южна Европа – Пиренейски, Апенински и Балкански.       

            Пиренейският полуостров е разположен  между Атлантическия океан (на запад), Бискайския залив (на север), Средиземно море (на изток) и Гибралтарския проток (на юг).  Има сушева връзка с континента Европа чрез планината Пиренеи. Това е вторият по големина полуостров на Европа – площ 584 хил. км². Има множество удобни заливи и естуари на реките (Гуадалкивир, Дуеро, Тежу).

            Между Пиренейския и Апенинския полуострови са разположени моретата Алборан (53 хил. км²), Балеарско, Лигурско (15 хил. км²), Тиренско и заливите Лионски, Генуезки, Валенция и др.. Близко до Пиренейския полуостров са разположени Балеарските острови. Те включват островите Мальорка, Менорка и Питиуските острови с известния курортен остров Ибиса. Общата им площ е 5 хил. км². На североизток от Балеарските острови в Средиземно море, близко до италианския бряг, се намира френският остров Корсика (8.7 хил. км²). Той е разположен южно от Лигурско море и западно от Тиренско море. Бреговете му са разчленени, западните са стръмни, а източните – ниски. Остров Корсика чрез протока Бонифачо, е отделен от италианския остров Сардиния (24.1 хил. км²). Това е вторият по големина остров в Средиземно море. Бреговете му на изток са по-стръмни. На изток от този остров е разположено Тиренско море (214 хил. км²). То се намира между Апенинския полуостров, островите Корсика, Сардиния и Сицилия. Дълбочината му достига до 3830 м. В югоизточната му част са разположени Липарските острови.

            Почти по средата на Средиземно море в посока от север на юг е разположен големият Апенински полуостров (149 хил. км²). Намира се на изток от Лигурско и Тиренско море. На изток граничи с Адриатическо и Йонийско морета. Бреговете са слабо нарязани, само в южната част има по-големи заливи и полуострови (Калабрия, Салентино, Гаргано). На юг от него е тесният Месинският проток (40 км дължина), който разлея полуострова от остров Сицилия (25.7 хил. км²). Това е най-големият остров в Средиземно море. На него е разположен действащият вулкан Етна (3340 м).  На югозапад от Сицилия е разположен широкият148 км Туниски проток, който свързва западната и източната част на Средиземно море и отделя Европа от Африка. На юг от Сицилия е островната група Малта (Малта, Гоцо и Комино с обща площ 316 км²), отделена от Малтийския проток.  

            Между Апенинския и Балканския полуострови разчленеността на бреговете е значителна. На север е разположено Адриатическо море (144 хил. км²). По източното му крайбрежие са наредени множество заливи, успоредни на брега острови и протоци. Брегът е от далматински тип. Сред заливите най-известни са Триестки и Риечки. Най-голям е полуостров Истра, а сред островите - Хвар, Брач, Корчула и др. В южната част на Адриатическо море широкият Отрантския проток (75 км)  го свързва с Йонийско море (169 хил. км²). То е широко отворено на юг и е най-дълбокото сред моретата в Средиземноморието (5121 м). В него по-значими са заливите Патраски и Таранто, полуостров Пелопонес и Йонийските острови (2.3 хил. км²) – Корфу, Кефалиния, Закинтос и др. В югоизточната част на Йонийско море, на юг от Патраския залив е разположен полуостров Пелопонес. Чрез Коринтския канал той е откъснат от Балканския полуостров, а Йонийско и Егейско море са свързани.

            Балканският полуостров (505 хил. км²) е третият голям полуостров в Средиземно море и Южна Европа. Разположен е между Адриатическо и Йонийско море на запад, Егейско море на юг и Мраморно и Черно море на изток. Има широка сушева връзка с континента. Бреговата му линия е силно разчленена с различни типове бряг – далматински, лиманен, лагунен и т.н.

            Между Балканския полуостров, полуостров Мала Азия и остров Крит е разположено Егейско (Бяло) море (191 хил. км²). В тази част на Средиземноморието бреговата линия е най-силно разчленена. В него се намират  архипелазите Цикладски острови, Северни Споради, Южни Споради, остров Евбея, остров Тасос, остров Самотраки и др. острови. Най-известния полуостров е Халкидическият с трите си пръстовидни полуострова Касандра, Ситония и Атон. Той е разположен между Солунски залив и Струмски залив. На североизток чрез тесния  и дълъг проток Даданели (120 км дължина) Егейско море се свързва с Мраморно море. На юг в Егейско море е разположен големият остров Крит (8.3 хил. км²). Южният му бряг е праволинеен и стръмен, а северният е разчленен с повече удобни заливи.

            Мраморно море е вътрешно междуконтинентално море, свързано чрез Средиземно море с Атлантическия океан. То е малко по площ (12 хил. км²). В него по-значими острови са Мармара и Принцовите острови. То е на границата между Европа (Балкански полуостров) и Азия (полуостров Мала Азия). На север чрез тесния проток Босфор (0.7-3.8 км) е свързано с Черно море.

            Черно море (422 хил. км²) е отдалеченото от Атлантическия океан вътрешно междуконтинентално море. Разположено е в голяма котловина между полуостровите Балкански и Мала Азия, Кавказката планинска система и Източноевропейската равнина. Бреговете му са слабо разчленени и разнообразни – ниски и високи, лиманни, лагунни и т.н. Заливите най-често са широко отворени. Сред тях са Синопски, Варненски, Бургаски и др. Черно море слабо влияе на климата на Европа. То има и по-малка соленост. Има сравнително малко острови. Най-значимият полуостров в него е Крим (27 хил. км²). На североизток от Черно море е разположено плиткото Азовско море (39 хил. км²). Средната му дълбочина е 7 метра. Свързано е с Черно море чрез плиткия Керченски проток (5-15 м. дълбочина). През зимата водната повърхност на Азовско море в продължение на  няколко месеца е замръзнала.

            Силно разчленената брега линия на Европа на юг, към басейна на Средиземно море, и благоприятният средиземноморски (субтропичен) климат са повлияли в древността този район да стане център на възникване и развитие на европейската цивилизация. Той има водещо място в стопанското развитие на континента до Великите географски открития.     

            В заключение, независимо от малката си територия, континентът Европа има много благоприятно географско положение, близка и тясна връзка с Азия и Африка, с Атлантическия океан и незамръзващата част от Северния ледовит океан. Европа попада предимно в умерените географски ширини. Има много разчленена брегова линия, удобни морски заливи, естуари на реки, което позволява развитието и използването на евтиния морски транспорт и удобни транспортни връзки.

            Източници:

1. Гловня М. и Ек. Благоева. Физическа география на континентите. Трето издание. С., УИ „Св. Климент Охридски”, - 1989 г. 
2. Географический энциклопедический словарь. М. Изд. БРЭ, 2003.
3.  Оксфорд Илюстрована енциклопедия. Т. 1 Материалният свят, С., „Абагар холдинг”, 1994.
4. www.bg.wikipedia.org
5. www. ru.wikipedia.org/