Тема 5: Природноресурсен потенциал на света

Тема 5:

Природноресурсен потенциал на света

            Човечеството е възникнало в природната среда. След това то се развива и прогресира, благодарение на взаимодействието си и използването на тази природна среда. Тя му осигурява необходимите жизнени условия (светлина, топлина, влага и храна), без които не би могъл да съществува. С развитието на човешката цивилизация  и развитието на оръдията на труда, разделението на труда и усъвършенстването на технологиите, хората започват да използват в своята стопанска дейност все повече природни сили, вещества и тела. С това природа става не само условие, но и източник на ресурси (енергия, вещества, сили, тела), които чрез технологиите се превръщат в крайна сметка в продукти за потребление на човека.

 

1. Природната среда – условие и ресурс за хората

           

         1.1. Природни условия.

Природни условия са географското местоположение и свойствата на компонентите на географската среда, които оказват непосредствено влияние върху живота на хората на определена територия и върху развитието на човешките дейности. Природните условия са необходима предпоставка, влияние на природата (конкретната природна среда), без което не могат да съществуват организмите и човека. За тяхното съществуване е необходимо благоприятно съчетание на свойствата на природните компоненти. Техните свойства са необходими за живота и за дейността на хората, но не са материално включени в някаква стопанска дейност. В определена териториална единица съществуват реални природни условия. Те имат различно влияние върху живота на хората, тяхната стопанска дейност, върху организмите (растения и животни). Поради това природните условия се оценяват по различен начин, в зависимост от гледната точка, от която се разглеждат. За качеството на природните условия обикновено се съди по свойствата и характеристиките на земната повърхност и релефа, атмосферния въздух и климата, повърхностнотечащите води, подземните води, вида и плодородието на почвите, характеристиките на растителната покривка и животинския свят, наличието или отсъствието на полезни изкопаеми. Главното при характеризиране на природните условия е оценка на специфичното съчетание от свойства и абстрахиране от техния материално-веществен характер.   

            1.2. Природни ресурси.

Природни ресурси са материалните съставки на компонентите на природната среда, които целенасочено се използват в стопанската дейност – материални природни обекти, тела, вещества, елементи, явления и природни сили. Те са източник и материал за преработка и за създаване на нови материални блага и услуги и/или целенасочено използван фактор за човешка дейност. Тяхното използване е с крайна цел – удовлетворяване на определени човешки материални и духовни потребности.

Природните компоненти формират природните условия (благоприятни или неблагоприятни), но могат и да бъдат използвани като природни ресурси. Например, водата е природно условие, но е и природен ресурс. Тя е необходимо условие за съществуването на човека. Без вода няма живот. Но водата става ресурс, когато се използва като сила за производството на електричество,  като фактор за увеличаване земеделската продукция чрез напояване на обработваемите земи, като обект за посещение от туристите, като средство за лечение на определени заболявания и т.н.   

            Отделните природни вещества, сили и явления стават ресурси за дейността на хората при две наличието на четири главни предпоставки и фактори. Първият фактор е съдържанието на полезната компонента във веществото или величината на природната сила. Чрез нея се определя рентабилността за използване. За целта се използват количествени (обем, площ, тегло и т.н.) и качествени (топлотворност за горивата, бонитет за почвите) показатели, дял на полезното вещество в ресурса, пад на водата и  др.). Например, добивът и използването на златото и среброто. Първоначално човка е използват само самородното злато, сребро и мед. Добивът, преработката на рудите и добива на метали става в зависимост от съдържанието на метал в рудата. Вторият основен фактор и основна предпоставка за превръщането на природните вещества, тела и сили в ресурси е равнището на средствата за производство и технология на стопанската дейност – технологии за добив на суровините и технологии за тяхната обработка и преработка и технологии за създаването на нови изделия. Например добива и използването на радиоактивните материали става възможно само при високо равнище на науката и техниката и създаването на специални безопасни технологии. Третият фактор и предпоставка е потребността от определен вид суровина и енергия за създаването на определени изделия. Например, алуминият става необходима става необходим материал при развитието на електротехниката, преноса на енергия, развитието на авиацията и ракетостроенето. Четвъртият фактор е равнището на науката, на познанието на природните процеси, вещества, сили, явления и т.н.. Развитието на знанието (науката) позволява включването на все повече природни вещества, тела и сили в производството на материални и духовни блага за хората, рационализиране на техния добив и преработка.  

            1.3. Природноресурсен потенциал.

Съв­куп­ност­та от всич­ки при­род­ни ресур­си и природни условия, ко­и­то мо­гат да бъ­дат из­пол­з­ва­ни в сто­пан­с­ка­та дей­ност в дадена територия при съ­щес­т­ву­ва­що­то равни­ще на тех­но­ло­гия и тех­ни­ка на производството се наричат природно-ресурсен потенциал. От съществено значение за използването му са количествените и качествените параметри на природните ресурси, които позволяват да се правят приблизителни и точни оценки за природното богатство и за структурата на природните ресурси (географско положение, релеф, енергийни ресурси, минерални суровини, климатични условия и ресурси, водни, почвени, растителни и животински ресурси), за възможностите за тяхното използване. В зависи­мост от тери­то­ри­ал­ния обхват мо­же да ста­ва ду­ма за природ­но-ресурсен по­тен­ци­ал на Зе­мя­та (глобален), на от­де­лен континент, географски ре­ги­он (регионален), страна (национален), об­ласт, район (местен) и т.н.

2. Видове природни ресурси.

Съществуват различни видове групировки и класификации на природните ресурси. Основните са: според способността им за възпроизводство; принадлежността им към геосферите и стопанското им използване.

            2.1. Според способността им за възпроизводство.

Това е групиране на природните ресурси  според възможностите за тяхното количествено използване и за тяхното естествено възобновяване в природната среда. Те се поделят на два основни вида – изчерпаеми и неизчерпаеми.

Неизчерпаемите природни ресурси са предимно природни сили, които се използват предимно като източник на енергия. Каквото и количество от тях да се използва, те не се свършват и не могат да свършат. В тази група се включват: а) енергията  на Слънцето, която Земята получава ежедневно в продължение на милиарди години; б) енергията на морските вълни, приливи и отливи, която зависи от силата на гравитацията на Луната; в) енергията на земните недра (геотермалната енергия), която зависи от вътрешните процеси на планетата; г) енергията на вятъра, която зависи от състоянието на тропосферата.

Изчерпаемите природни ресурси са предимно природни тела и вещества, които при добив имат свойството да намаляват количествено или дори да бъдат напълно изчерпани. Това са природни ресурси, които се възстановяват по естествен път, но с различна скорост и за различно време. Поради това се поделят на два подвида: невъзобновими и възобновими. Невъзобновимите природни ресурси са тези природни вещества, които по естествен път се възобновяват и създават за много дълъг период от време – милиони и милиарди години. Това са всички минерални образувания, образуващи различни видове вещества в литосферата – твърди, течни и газообразни. Към тях се отнасят въглищата, нефта, природният газ, рудите и нерудните минерални суровини, т.е. полезните изкопаеми.  Възобновите природни ресурси са природни компоненти, съставляващи хидросферата (водата), педосферата (почвата) и биосферата (растенията и животните). Те могат да бъдат изчерпвани, но по естествен път за сравнително кратък период от време се възстановяват. Например изсечената гора се възстановява за 40-50 години, източената вода от язовира може да се възобнови за една година и т.н.

 2.2. Според принадлежността им към геосферите.

Всяка геосфера се изгражда от определени природни компоненти, тела и вещества, които могат да бъдат използвани по различен начин от човека.

Литосферни ресурси. Това се ресурси, разположени в земната кора и на земната повърхност. Те са изградени от вещества в различно агрегатно състояние. Това са полезните изкопаеми: горивни – въглища, нефт, природен газ, битумолити, торф; рудните полезни изкопаеми – руди на черните, на цветните, на благородните, на редките и на радиоактивните метали; минералните нерудни изкопаеми, използвани като суровини за промишлеността и материали в строителството – каменна сол, калиеви соли, фосфорити, глини, варовици, гипс, мрамор и т.н. 

Атмосферни рeсурси. Това са група неизчерпаеми ресурси от атмосферен произход и свързани с атмосферата. В тях се включва продължителността и силата на слънчевото греене. Самите слънчеви лъчи не са част от атмосферата, но преминавайки през нея, те и придава специфични свойства и влияят върху формиране на процесите в нея. Самото слънчево греене до голяма степен зависи от състоянието на атмосферата – съдържание на водни пари и облачност, наличието на прах и т.н. С големи стойности е и слънчевото греене в горещия (тропичния) пояс на планета, намалява с отдалечаване от Екватора на север и на юг и с най-малки стойности е в района на полюсите. Неговата продължителност и сила, отдавана топлина влияят върху жизнените условия на хората и възможностите за развитие на определени стопански дейности, особено върху растениевъдството и туризма. ветровата енергия. В миналото вятърът се използвал предимно в мелничарството и корабоплаването. Сега се използва предимно за производството на електричество чрез ветрогенератори.

Ветрогенератор

Пряко слънчевото греене се използва като ресурс в енергетиката за производство на електрическа енергия, в туризма за провеждане на лечебни процедури и за развитие на почивното дело и рекреационния туризъм. Тези ресурси се измерват чрез продължителността на слънчевото греене в часове и в получаваната на земната повърхност слънчева енергия в калории. Към атмосферните ресурси се включва и

Като ресурс в туризма се използват и свойствата на атмосферния въздух – топлина, чистота, влажност, съдържание на примеси (морски соли, вещества от растенията - боров въздух и др.). Важен атмосферен ресурс са валежите. От тяхното количество и разпределение се формират и агроклиматичните условия в различните райони на света.      

Хидросферни ресурси. Тези ресурси включват водите на Световния океан и земите на сушата (повърхностнотечащите). От Световния океан като ресурс се включват приливите и отливите и морските вълни (енергиен ресурс), топлите морски води (климатичен ресурс), солените морски води (солодобив и извличане на полезни вещества). От водите на сушата като природни ресурси се използват солените води на езерата за солодобив и пресните води на изворите, реките и езерата. Те се използват за водоснабдяване и питейни нужди, битови види, за напояване на земеделските земи, производство на електроенергия и т.н.

Поземлени и почвени ресурси. Това са части от земната повърхност, които се използват като: терени за строителство на сгради, съоръжения, пътища, промишлени предприятия и др.; горски терени; стопанисвани земеделски земи.

Биосферни ресурси. Те са два основни вида – растителни и животински. Като растителни ресурси се използват дървесината, гъбите, билките, горските плодове, тревата (за паша и сено) и др. Като животински ресурси се използват дивеча и птиците  (ловен туризъм), водните обитатели (риби, раци, миди, морски бозайници и др.).

2.3. Според стопанското им използване.

В стопанската дейност на хората се използват разнообразни природни ресурси като се използват различни техни естествени свойства и вещества.

             Енергийни ресурси.

Това са природни ресурси, от които се добива необходимата на човечеството енергия: топлинна, механична, електрическа. В тази група попадат: изчерпаеми невъзобновими (горива) и руди на радиоактивните метали; изчерпаеми възобновими (вода);  неизчерпаеми (слънчева енергия, енергия на приливи и отливи, енергия на морските вълни, геотермална енергия, енергия на вятъра).

     Въглищата са вид седиментна скала от растителен произход, съдържаща голямо количество въглерод и притежаваща свойството да горят, като отделят топлина. Съдържат и различни видове примеси като сяра, азот, прах и др. При нагряване в специални пещи при липсата на въздух се превръщат в металургичното гориво кокс. Въглищата на цвят са различни. Тези разлики се дължат на различното съдържание на въглерод и различната степен на въглефикация. В зависимост от съдържанието на въглерод и времето на образуването им се поделят на:

а) антрацитни, най-стари по възраст, с много висока степен на въглефикация (95%), най-висока калоричност 6800-8350 ккал);

б) черни – с висока степен на въглефикация (80-85%) и топлотворност (6000-7000 ккал);

в) кафяви – с по-малка степен на въглефикация (65-70%), съдържание на повече примеси и ниска топлотворност (3000–5000 ккал);

г) лигнитни – най-младите по възраст, често пъти дървесината е отчасти съхранена, с ниска степен на въглефикация (50-55% въглерод) и много голямо съдържание на примеси и прах, с ниска топлотворност.

            За стопанската дейност е много важно качеството на въглищата. Различните видове въглища имат различни качествени характеристики и различно използване. При тяхната оценка е важно определянето на: степента на въглефикация и калоричност; съдържание на примеси – пепел, сяра, влага и др.; разположение въглищните пластове спрямо повърхността; тяхната мощност и обем; промишлени възможности за добив и др.

Въглищата се добиват по два метода: галериен (подземен) и открит. Изпол­з­ват се за добив на електроенер­гия и топлоенергия, в химическата промишленост, в ме­та­лур­ги­я­та, в би­та за отопление на население­то и др. В света има множество големи въглищни басейни в: Китай (Фушун, Хейшунски), Русия (Кузнецки, Ленски, Подмосковски басейн), САЩ (Апалачки и Пенсилвански басейн), Германия (Рурски басейн), Украйна (Донбас), Австралия (Нов Южен Уелс), Казахстан (Карагандински), Бразилия (Алта-Амазона – най-големият в света), Полша (Шльонски басейн), ЮАР (Йоханесбургски басейн) и др.

       Нефтът е го­рив­на мас­ле­на теч­ност, един от основните енергийни източници. Има органичен произход. Об­ра­зу­ва в зем­ни­те нед­ра под въз­дейс­т­ви­е­то на тем­пе­ра­ту­ра­та и на­ля­га­не­то. Ос­нов­ни със­тав­ки на неф­та са: въглерод, во­до­род, ся­ра, кис­ло­род и др. По цвят той ва­ри­ра от поч­ти без­ц­ве­тен до поч­ти че­рен. По плът­ност бива лек, сре­ден и те­жък. При из­га­ря­не раз­ви­ва до 10 000 ккал/кг. Неф­тът се из­пол­з­ва като природен ресурс пре­дим­но в енер­ге­ти­ка­та, хи­ми­чес­ка­та промиш­ле­ност, транспорта и др. сто­пан­с­ки отрас­ли за производството на: горива (бен­зин, ке­ро­син, газьол, ма­зут), сма­зоч­ни материали, плас­т­ма­си, син­те­тич­ни влак­на, син­те­ти­чен ка­у­чук и др.

Платформа за добив на нефт край Бразилия

В све­та ра­йо­ни с голе­ми за­ле­жи на нефт са:  Пер­сийс­кият за­лив (Саудитска Арабия, Ирак, Иран, ОАЕ, Бахрейн, Катар, Кувейт), За­па­ден Си­бир (Русия), Мексиканският за­лив (САЩ и Мексико), Маракайбо (Венецуела), Се­вер­но мо­ре (Великобритания, Норвегия, Германия, Нидерландия, Дания), Гвинейския залив (Нигерия), Северна Африка (Либия, Алжир), Каспийско море (Азербайджан, Русия, Тюркменистан), Малайският архипелаг (Индонезия) и др. Сред най-големите нефтени находища са: Гхавар (Саудитска Арабия) с 10.1 млрд.т.; Голям Бурган (Кувейт) с 9,2 млрд.т.; Боливар (Венецуела); (Саудитска Арабия); Самотлор (Русия); Ромашкинско (Русия) и др. Общо в света запасите от нефт бързо намаляват.

            Природният газ е екологически най-чистото гориво. Като природен газ се разбират природни вещес­т­ва или съ­е­ди­не­ния, ко­и­то при нор­мал­на тем­пе­ра­ту­ра и наляга­не са в га­зо­об­раз­но състояние. Об­ра­зу­ват се в зем­на­та ко­ра. Най-широ­ко разпрос­т­ра­не­ние и използване имат газовете ме­тан, бу­тан, про­пан, изо­бу­тан, пен­тан. Природните газове съ­дър­жат въгле­во­до­ро­ди, азот, се­ро­во­до­род, въг­ле­ро­ден ди­ок­сид, хелий и др. Те за­е­мат под­зем­ни ку­хи­ни и по­ри, но мо­гат да се съ­дър­жат и в неф­та и подзем­ни­те во­ди. В за­ви­си­мост от спо­соб­ност­та им да го­рят при­род­ни­те га­зо­ве се делят на го­рив­ни – во­до­род, сероводород и др., и не­го­рив­ни – азот, въг­ле­ро­ден ди­ок­сид и др. Природният газ се из­пол­з­ва ка­то го­ри­во в енер­ге­ти­ка­та и бита и ка­то су­ро­ви­на в химическа­та промишленост. На­хо­ди­ща­та на при­ро­ден газ са свър­за­ни с неф­то­нос­ни­те седи­мен­т­ни скали. Най-зна­чи­ми на­хо­ди­ща на при­ро­ден газ има в Ру­сия (За­па­ден Сибир, Баренцово море, Каспийско море и др.) с 47.6 трлн.м³; Иран, Саудитска Арабия и др. страни. Сред най-големите газови находища в света са: Северното (Катар), Уренгой (Русия), Ямбург (Русия), Бованенковско (Русия), Южен Парс (Иран), Грьонинген (Нидерландия) и др. През последните години се откриват все повече находища и възможности за добив на шистов газ. Водещо място в това отношение имат САЩ.

            Битуминозните шисти имат ограничено стопанско значение. Това са скали, разположени в съседство с находища на въглища и нефт, в които се е просмукало органично вещество (битум). В тях преобладава неорганичното вещество (50-80%), състоящо се от карбонати, железни, силициеви и глинести компоненти. Имат слоиста структура. При запалване изгаря органичната съставка. Използват се като гориво и като суровина за извличане на различни химични вещества. Разпространени са в земната кора във вид на пластове  и лещи. Големи находища на битуминозни шисти има в Русия (Ленинградска област и Източен Сибир), Естония, Китай, САЩ, Бразилия. 

            Торфът е горивно полезно изкопаемо, образувано от растителни недоразградени отпадъци при излишък на влага в блатни условия. При осушаване се използва като гориво в ТЕЦ и за битово отопление. Торфът се използва и като естествен тор в селското стопанство и за извличане на някои химични вещества. Големи залежи на торф има с Северното полукълбо, в страните (Русия, Финландия, Канада, САЩ, Швеция, Полша, Германия, Ирландия и др.) с хладен влажен климат, с излишък на влага и много блата.

            Руди на радиоактивните метали (уран и полоний). Това са негоривни, рудни полезни изкопаеми. Използва се отделяната топлинна енергията при ядрения синтез, която загрява вода и получената пара задвижва турбините. Сред страните с най-големи залежи на радиоактивни метали са САЩ, Канада, Австралия, ЮАР, Русия, Бразилия и др.. 

             Хидроенергийни ресурси. В съвременни условия се използва силата на падащата вода за производството на електрическа енергия. Сред страните с най-голям хидроенергиен потенциал са тези с високи планини, множество водопади, пълноводни реки. Сред тях са САЩ, Русия, Бразилия (Амазония), Китай, Д.Р.Конго, Канада, Норвегия, Япония, Швеция и др..

             Алтернативните източници на енергия са възобновяеми енергийни ресурси – морски вълни, приливи и отливи, геотермална енергия, слънчево греене, ветрова енергия.  Те се използват за производство на електричество. Енергията на морските вълни се използва ограничено. Това се дължи предимно на несъвършенствата на технологиите и непостоянството на морските вълни. Усъвършенстват се централите за производство на електричество, използващи енергията на приливите и отливите. Такива възможности има само в откритите крайбрежия на океаните, където височината на приливите надминава няколко метра. В редица страни има възможности и се използват геотермалните източници на енергия. Това са горещите гейзери и горещите подземни води. С много добри запаси са Исландия, Нова Зеландия, Камчатка (в Русия), САЩ, Великобритания, Италия и др. През последните десетилетия много голям напредък има по отношение разработването и внедряването на нови технологии за използването на слънчево греене (фотоволтаични инсталации), силата на вятъра (ветрогенератори), предимно от крайморските европейски държави като Дания, Нидерландия, Германия и др..

           Минералносуровинни ресурси.

Това са скали, които притежават полезни свойства и вещества и се използват в различни сфери на стопанската дейности и бита на хората. В зависимост от съдържанието на метали в тях се поделят на рудни и нерудни.

            Рудните полезни изкопаеми съдържат съединения на металите и от тях могат да се извличат метали. В зависимост от съдържащите се метални съединения те се поделят на руди на: черните, цветните, благородните, радиоактивните и на редките метали.  

            Рудите на черните метали включват желязна, манганова, хромова и ванадиева руди, които се използват като суровина за добива на черни метали (чугун, стомана и желязо). Желязната руда е основна за черната металургия. Най-значими запаси и добиви има в Русия (Курска магнитна аномалия, Урал, Средносибирско плато), Бразилия (Бразилска планинска земя), САЩ, Канада, Индия, Австралия, Швеция, Алжир и др. Хромовата руда се използва като добавка в производството на специални стомани и различни изделия. Най-значимите запаси са в ЮАР, Зимбабве, Турция и др. Мангановата руда се използва като добавка в производството на легирани стомани. Най-значими находища има в ЮАР, Бразилия, Австралия, Украйна, Габон, Русия и др. Молибденовите руди се използват в черната медалургия за производство на специални стомани. Най.-значимите находища в света са в Китай, САЩ, Канада, Чили, Русия, Перу, Мексико.

             Рудите на цветните метали включва два типа руди: тежки цветни метали - олово, цинк, калай, мед, никел и леки - алуминий и титан. Алуминиевите руди (боксити) се използват в цветната металургия за производство на алуминий и сплави. Значими находища има в Индия, Гвинея, Бразилия, Австралия, САЩ, Русия, Суринам, Ямайка, Франция и др. Медните руди: Главните медносъдържащи минерали са халкопирит, борнит, халкозин. Много рядко се среща самородна, почти напълно чиста мед. Значимите находища са в Чили, Перу, Замбия, Канада, Д.Р. Конго, САЩ и др. Оловно-цинковите руди са обикновено полиметални. Главни минерали са сфалерит и галенит. В тях често като допълнителни метали се срещат: мед, сребро, злато, кадмий, бисмут, антимон, селен, телур и редица по-редки метали като индий, галий, германий и др. Богати находища на тези руди има в Австралия, Канада, САЩ, Казахстан, Русия, Д.Р.Конго и др. Калаените руди са с главни минерали халкопирит и станин. Най-значимите находища в света са в страните от Индокитай и Малайския архипелаг (Малайзия, Тайланд, Индонезия), в Африка (Нигерия и Д.Р.Конго), в Боливия, Австралия, Великобритания, Китай.

               Благородните метали в природата се срещат в два вида - самородни метали и руди. Платината е най-ценния от редките метали, но е и най-рядко срещан. Запасите са незначителни. Добиваната платина се използва предимно в електротехниката, електрониката, автомобилостроенето, нефтохимията и в ювелирната промишленост. Най-значимите находища в света са в ЮАР, Канада, Русия (Урал и Норилск), САЩ (Аляска), Колумбия, Бразилия, Перу. Златото е рядко срещан благороден метал. Среща се като самородно, руда и разсипи в речните пясъци. Отличава се с редица свойства като мекост, ковкост, топло- и електропроводимост и т.н. Използва се в електротехниката, електрониката и в ювелирната промишленост. С най-значими залежи и добиви на злато са ЮАР, Русия, САЩ, Канада, Австралия, Колумбия, Зимбабве, Гана, Мексико, Бразилия и др. страни. Среброто е много по-често срещано в природата от другите благородни метали.  Среща се като самородно, в сребърни и в полиметални руди. Над 80% от добиваното сребро е от полиметални руди. Използва се в електротехниката и електрониката, в ювелирната промишленост и други. Значими находища на сребро има в Мексико, Китай, Перу, Чили, САЩ, Канада, Австралия, Русия, Казахстан и др.

               Нерудните полезни изкопаеми са природни минерални тела и вещества, от които не се извличат метали. Те се използват в различни стопански дейности като промишлени суровини (каменна сол, калиева сол, фосфорити, апатити, барит, сяра, графити и т.н.); като строителни материали и суровини за производство на строителни материали (гипс, каолин, варовик, доломит, глини, трас, перлит, зеолити, мрамор, гранит, сиенит, травертин и т.н.). Редица от тях имат по-широко приложение като суровини.

               Фосфоритите се използват за производството на минерални торове. Значими находища има в страните Мароко, Сенегал, САЩ. В Русия в Колския полуострови има значими находища на апатити, а в Чили на селитра. Калиевите соли също се използват в производството на минерални торове. Най-богатите находища са в Канада, Белорус, Русия, Германия, Израел, Йордания и др.

               Каменната сол е широко разпространена в природната среда във вид на седиментни скали в земните недра и утайки по дъното и бреговете на солените езера. Използва се като суровина в химическата промишленост за производството на соди и в за производството на готварска сол. Без стопанско значение е солта върху почвената покривка в пустинните райони. Големи находища на каменна сол има в САЩ, Русия, Полша (Величка, Бохня), Германия (Щасфурт), Австрия (Тирол), Румъния (Трансилвания) и др.

               Графитът е минерал, модификация на въглерода. Върху хартията той оставя тъмна следа. Това е широко разпространено полезно изкопаемо.  Среща се сред магмени скали и кристалинни шисти. Използва се в металургията, атомните централи, електротехниката, производството на моливи и др. Значими находища има в Южна Корея, Мексико, Австрия, Германия, Шри Ланка, Мадагаскар и др.

Диамантите също са минерали на въглерода, скъпоценен камък. Имат най-високата твърдост сред природните минерали (10 по скалата на Моос). Използват се в ювелирната промишленост, при производството на режещи елементи, сонди и т.н.  Най-значимите находища в света са в Южна Африка (ЮАР, Зимбабве, Ангола, Намибия), в Русия (Якутия), Канада.

               Мраморите се метаморфна скала, изградена от минерала калцит след трансформация (метаморфоза) на варовици и доломити. Има зърнеста структура и добре се полира и обработва. Мраморът се използва като скално-облицовъчен материал в строителството, като съставка на мазилки, мозайки, подови настилки, в скулптурата, по-рядко в производството на различни предмети за бита. Мраморите са често срещана скала. Използват се находища с различен цвят и здравина на мраморите. Мраморът е разпространен почти повсеместно. Сред най-известните находища са тези в Италия (Карара в Тоскана), Гърция (остров Парос и др.), САЩ (в Апалачите), Узбекистан (Малгузарск), ЮАР (провинция Натал), Северна Африка, Украйна (Крим и Закарпатието) и др.

              Сярата е химичен елемент, който има вулканогенен и седиментогенен произход. В природата се среща като самородна сяра и във вид на серни съединения. Използва за производството на сярна киселина, сулфити, препарати за борба със селскостопанските вредители, в каучуковата промишленост като вулканизатор, в целулозно-хартиената промишленост, производството на химични влакна, в производството на бои и др. Големи находища на вулканогенна сяра има в Андските страни на Южна Америка (Боливия, Чили и Колумбия). Значими находища на седиментогенна сяра има в САЩ, Мексико. Добри находища на сяра има в Русия (Камчатка и басейна на Волга), Средна Азия (Туркменистан и Узбекистан), Италия (Сицилия и Сиена) и много други.

. 

               Каолинът е полезно изкопаемо, образувано при изветрянето на магмените скали и като наслаги. Използва се като суровина за производството на порцелан, фаянс, стъкло и т.н. Сред най-известните находища в света са тези в Китай (провинция Цзянси), Великобритания  (п-ов Корнуел), Германия (района на Дрезден), Чехия (района на Карлови Вари), Русия (Урал), Украйна, Казахстан, България и др.

            Като нерудни полезни изкопаеми се използват широкоразпространените глина, варовик, доломит, гранит и т.н.

     Климатични ресурси.

Като климатични ресурси се разглежда използването на отделни климатични елементи или тяхното съчетание и съвкупност за осъществяването на различни стопански дейности. Из­пол­з­ват се продължителност­та и си­ла­та на слън­че­во­то гре­е­не, тем­пе­ра­ту­ра­та на при­зем­ния слой на въз­ду­ха, ви­дът, количес­т­во­то и раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ва­ле­жи­те, си­ла­та и продължителност­та на вя­тъ­ра и т.н. Те­зи ре­сур­си са: а) аг­рок­ли­ма­тич­ни. Те влия­ят на селското стопан­с­т­во чрез количеството слънчево греене, топлинните условия и влагата. От тях зависи броят на получаваните реколти от обработваемите земи, видът на отглежданите земеделски култури, използването на води за напояване и т.н.; б) климатични рекреационни (туристически) ресурси. Това са климатичните условия, използвани при лечението, отдиха и почивката на хората – слънчево греене, топла морска вода, чист въздух, морски бриз и т.н. Те имат специфика при използването си. Например, в горещия пояс на планетата се използват целогодишно за развитие на морския туризъм. В студения пояс и във високите части на планините могат да се използват целогодишно за ски-туризъм. Но морският рекреационен туризъм в умерения и субтропичния пояси е сезонен, провежда се само през лятото; в) валежни (снежно-дъждовни, плювио-нивални) ресурси. Влияят върху стопанската дейност на хората чрез вида (дъжд, сняг), количеството и разпределението (сухи и влажни сезони, максимални и минимални валежи по сезони, месеци т.н.) на валежите през годината. Все­ки климатичен по­яс, клима­тич­на зона и климатична област имат своите различ­ни характеристи­ки и съответно потенциал.

               Водни ресурси.

Това са годните за ползване водите на сушата, които целево се включват от хората в тяхната стопанска дейност. Като такива се използват водите на Световния океан; повърхностнотечащите води (реки, езера, блата, ледници) и подземните води (грунтови, артезиански,  карстови и минерални). Прак­ти­чес­ки във вод­ни­те ре­сур­си се включ­ва ця­ла­та во­да на хид­рос­фе­ра­та. Те се по­де­лят на: динамични (еже­год­но­  възобно­ви­ми) и статични (ве­ков­ни запа­си). Към еже­год­но въ­зоб­но­ви­ми­те се от­на­сят води­те на ре­ки­те (реч­ни­ят отток), а към ве­ков­ни­те за­па­си – лед­ни­ци­те и подзем­ни­те води. На Зе­мя­та най-го­лям е обемът на во­ди­те на Све­тов­ния оке­ан – 1340 млн.км³. Най-цен­ни ка­то ре­сурс са прес­ни­те во­ди (2.3% от во­ди­те на хид­рос­фе­ра­та). Най-мно­го се изпол­з­ват вод­ни­те ре­сур­си, намиращи се на су­ша­та и пре­дим­но тези на ре­ките и езерата. Во­ди­те ка­то ре­сурс се използват за пи­тей­ни и би­то­ви пот­реб­нос­ти, за получава­не на елек­т­ричество, промишлени води, на­по­я­ва­не, воден туризъм, водолечение, за рибовъдство и риболов, за корабоплаване и др.

               Поземлени ресурси. С най-голямо значение са земеделските земи. Около 30% от площта на планетата е стопанисвана земя за земеделски нужди. Поземлените ресурси са годната за използване от човека част от земната повърхност. Те са природната основа за териториално разположение на селищата и стопанските обекти. Поземлените ресурси са главно средство за производство за селското стопанство. Характеризират се по площ на територията, релеф и почвена покривка. Структурата на поземлените ресурси включва: използваните земеделски площи (обработваеми земи, трайни насаждения, ливади и пасища); гори и храсталаци; слабопродуктивни и непродуктивни земи; земи, заети от селища; пътища; промишлени предприятия и т.н.. С най-голямо стопанско значение са обработваемите земи, понеже те осигуряват преобладаващата част от храните за хората, но те са само около 11% от площта на поземлените ресурси.  Поземлените ресурси, особено обработваемите земи са крайно неравномерно териториално разположени. Най-значими са ресурсите на обработваеми земи в лесостепите и степите на умерения пояс, горските райони на тропиците и субтропиците. Най-значими са поземлените ресурси в континентите Азия, Европа и Африка. Добре осигурени с поземлени ресурси от страните са Русия, Аржентина, САЩ, Канада, Австралия, Украйна и др. страни. С огромен недостиг на обработваеми земи са страни като Япония, Либия, Египет, Исландия и др.

               Биоресурси.

Иглолистна гора

               Като биоресурси се използват живи организми, естествена растителност и естествен животински свят. Те се използват за различни стопански цели. Поделят се на два основни вида – растителни и животински ресурси. Растителните ресурси обхващат естествената и културната растителност. Най-значимите от тях са горските ресурси. На Земята има около 40 млн. км² гори, най-големи площи от които са съхранени в Азия, а най-малко в Австралия. Най-значими са ресурсите от иглолистна дървесина в природната зона на тайгата в Северното полукълбо, а на широколистна дървесина в горещия пояс на планетата. По континенти най.значими са горските ресурси на Южна Америка, а най-незначителни тези на Австралия. Растителните ресурси се използват от хората за: храна; фураж за животните, за гориво за отопление; строителни материали; суровини за промишлеността и като обекти за познавателен и рекреационен туризъм. Животинските ресурси се използват като: храна на хората (дивеч, риба, и др.); за развитие на лов и риболов; за добив на ценни кожи; за познавателен туризъм; суровини за различни промишлени производства.

Биоресурсите на Земята бързо намаляват. Това особено се отнася за тревната растителност в природната зона на степите, широколистните листопадни гори в умерения пояс и твърдолистните вечнозелени гори в субтропичния пояс. Намаляват и почти напълно изчезват редица животински видове.

                Ресурси на Световния океан.

Това са природни вещества, които се намират във водата, на океанското и морско дъно или в земни пластове под него. В зависимост от използването им това са: а) морски биоресурси (риби, молюски, миди, ракообразни, китове, водорасли, тюлени и др.). Най-богатите райони на морски биоресурси са океанският и морски шелф и крайбрежните води около двете полярни окръжности. Едно от най-богатите места на риба в Световния океан е Нюфаундлъндската банка;   б) горивни полезни изкопаеми и най-вече нефт и природен газ. Най-богатите находища са в шелфовата зона на моретата (Персийски залив, Мексикански залив, Северно море, Баренцово море, Гвинейски залив и др); в) минерални ресурси (руди - железни, манганови, калай, злато и др.); химични съединения и вещества (разтворена каменна сол, йод, соли, сяра и др.).

3. Природоползване и движение към устойчиво

    развитие

3.1. Природоползване.

Човешката дейност за използване на природните ресурси оказва силно въздействието върху природната среда. Осъществява се предимно чрез добива на природни материали и суровини. Стопанските отрасли използват пряко и непряко природните ресурси:

            а) пряко използване на природните ресурси. Природно-ресурсно ориентирани стопански отрасли за пряко използване са: аграрно, горско, водно, рибно стопанство, добивна промишленост. Редица стопански отрасли използват определени свойства на природната среда (ландшафта). Такива са: отдих, туризъм, балнеолечение, водни спортове, зимни спортове, научно- изследователска дейност.

            б) Непряко използване на природните ресурси. Това са стопански отрасли, които преработват природни суровини. Такива са енергетика, металургия, химическа промишленост, целулозно-хартиена промишленост, промишленост за производство на строителни материали, строителство и др.

3.2. Движение към устойчиво развитие.

Движението към устойчиво развитие е подход на такова използване от обществото на природата, така че да се осигурява живота както на сегашните, така и на бъдещите поколения. Това движение изисква въвеждане и използване на нови технологии (ресурсоспестяващи и безотпадни), използване на заместители на естествени природни суровини, увеличаване на дела на използване на алтернативните енергийни източници (слънчева енергия, вятър, геотермална енергия, енергия на приливи и отливи) и др.