Тема 4: Природни зони на Земята

Тема 4: Природни зони на Земята

            Земната повърхност е твърде различна. Тя не е еднородна, не е равна, а поради нейната кълбовидна форма и множеството неравности получава различно равнище на енергията от Слънцето. Тези различия са формирани поради различията в географската ширина и надморската височина. Самите природни условия се променят последователно от Екватора към полюсите и от морското равнище във височина и дълбочина. Това са дължи на общата географска закономерност – зоналността. Под нейно въздействие се формират широчинните и височинните пояси и природните зони в тях.

 

1. Същност на природните пояси и зони:

          1.1. Природни (физикогеографски; географски) пояси.

     Географските (природните) пояси са най-го­ля­ма­та структурна единица в географ­с­ка­та об­вив­ка на Зе­мя­та. Физикогеографските пояси са сложна природна система, в която има сходни топлинни условия, но влажността може да е различна. В нея са формиране еднородни природни условия. Ос­но­вен признак за обо­со­бя­ва­не­то на природните по­яси на Земята е количеството получавана от земната повърхност слънчева радиация и пряко свързаните с нея климатични условия. Те определят специфич­ни­я ри­тъм на природ­ни­те про­це­си, вегетацията (развитието) на растенията, миг­ра­ци­я­та (пос­то­ян­ни или вре­мен­ни премествания) на животни­те, кръговра­та на водата и дру­ги. Вътре в поясите се формират изменения под влиянието на надморската височина и отдалечеността на  сушата от океаните и моретата, а в Световния океан от океанските и морските течения. Всеки географски пояс има свои специфични особености на радиационния баланс, атмосферната циркулация, преноса на влага. В отделните географски по­я­си­ се обособяват природни (географски, фи­зи­ко-географски) зони. На основата на доминиращия климат са обособени следните пояси: екваториален (1); субекваториални (2); тропични (2); субтропични (2); умерени (2); субполярни (2) и полярни (2) или общо 13 природни (географски) пояса.

          1.2. Природни зони. 

Това са големи ивици от земната повърхност със сходни топлинни условия и влажност и определящ вид на растителността. Разполо­же­ни са пре­дим­но по па­ра­ле­ла, т.е. имат широчинно разпространение. При­род­ни­те зо­ни се сме­ня­т в оп­ре­де­ле­на последователност в за­ви­си­мост от кли­ма­тич­ни­те фак­то­ри и пре­дим­но под влиянието на промяната на количеството на топ­ли­на­та и вла­га­та. Характеризи­рат се с осо­бен общ вид на земната повърхност, с об­щ­ност на топ­лин­ни­те усло­вия, ов­лаж­не­ни­е­то, биологич­ни­те компоненти, ге­о­мор­фо­лож­ки­те про­це­си, еднородност на свойс­т­ва­та на водни­те обек­ти и про­це­си. Вся­ка зо­на има свои ха­рак­тер­ни осо­бе­нос­ти, но оп­ре­де­ля­ща е  растителността. При­род­ни­те (природногеографските) зо­ни са част от ге­ог­раф­с­ки­те поя­си. Смя­на­та на зо­ни­те в поясите става поради различието в равнището на влагата в тях. А от равнището на влага до голяма степен зависи развитието на растителността, която придава външния облик на природната зона. Вътре в географските пояси редуването на природните зони е широчинно (в посока от Екватора към полюсите) и меридионално (от океаните към вътрешността на континентите). Повечето природни зони са широчинни ивици с простиране от запад на изток. Географските зони имат предим­но за­пад­но-из­точ­но прос­ти­ра­не. На Земята са обособени  множество при­род­ни зони –  екваториални  и тропични гори, степи, тай­га, тун­д­ра, пус­ти­ни­  и т.н.

2. Фактори за формиране и функциониране на

    природните зони

Формирането на природните зони е продължителен процес, осъществяван под влияние на редица природни фактори.  Най-важният от тях е слънчевата радиация. Чрез нея се осигурява необходимата светлина и топлина за протичането на природните процеси.  Различното количество и сила на слънчевото греене формира различни топлинни условия. В горещия пояс на планетата целогодишно има високи температури и необходимите топлинни условия за непрекъснато протичането на жизнените процеси и особено на вегетацията на растенията като главен производител на органично вещество. В умерения пояс има значителни промени през годината на количеството получавана топлина през различните годишни сезони и формирана ясно очертана сезонна ритмика на жизнените процеси. Налице са по-продължителни или по-къси периоди и дни с отрицателни температури, валежи от сняг и образуване на снежна покривка. В студения пояс целогодишно има ниски температури и твърде неблагоприятни условия за протичане на жизнените процеси. Доминира времето с валежи от сняг, почти целогодишно задържане на снежна покривка и превръщането на снежната маса в лед.  

           Друг много силно въздействащ фактор за формиране на природните зони е атмосферната циркулация. Чрез глобалната система на движение на въздуха в тропосферата се осъществява пренос на топлина и на влага. Низходящото движение на въздуха в района на тропиците води до неговото затопляне и осушаване, вследствие на което има недостиг на влага, не са образуват облаци и много рядко вали. Формират се територии с огромен дефицит на влага, а това е крайно неблагоприятно за протичането на жизнените процеси, най-вече за развитието на растителността. Липсата или недостигът на валежи и голямото изпарение от земната повърхност не позволяват формирането на повърхностен отток на водите, липсата на изворни води, течащи реки и т.н. В района на тропиците чрез пасатите се пренася влажен въздух от океаните към източните крайбрежия на континентите. В умерените географски ширини доминиращият пренос на въздуха е в посока запад – изток и поради това в същата посока намалява влажността на въздушните маси и се влошават жизнените условия за организмите. Поради недостатъчния пренос на влага във вътрешните райони на повечето континенти има голям недостиг на влага.

            Релефът има силно въздействие върху формирането на природните зони. Той видоизменя влиянието на слънчевата радиация и на преноса на въздушни маси. Едрите форми на релефа и най-вече планините видоизменят слънчевата радиация чрез надморската височина. Поради влиянието на височината се променят климатичните условия за живот. Изложението на склоновете формира различия в нагряването на земната повърхност. В Северното полукълбо южните склонове получават по-голямо количество слънчева радиация, а в северните тя е значително по-малко. Обратното е в Южното полукълбо.  Едрите форми на релефа влияят и чрез улесняването или затрудняването на преместването на въздушните маси и съответно преноса на топлина и енергия. Наветрените склонове получават значително повече влага, поради издигането на влажните въздушни маси и кондензацията по тях на водните пари. Подветрените склонове получават по-малко влага, поради затоплянето на въздуха при спускането на склона. Големите планински вериги често пъти са не само климатична граница, но и граница между отделните природни зони. Например, южно от Алпите е разположена природната зона на твърдолистните вечнозелени гори, а северно от тях – широколистните листопадни гори. Подобно е ситуацията в Австралия, където Голямата вододелна планина, разположена в източната част, прегражда пътя на влажните въздушни маси към вътрешните райони на континента. По океанското крайбрежия се формира природната зона на тропичните гори, а западно от нея, в централните райони – тропичните пустини.

             Въздействие върху формирането на климата и на природните зони имат и океанските и морските течения, които минават покрай бреговете на континентите. При влажни течения в крайбрежните земи се формират зоните на влажните и на мусонните гори. При студени океански течения в крайбрежните земи се образуват пустини, поради невъзможността да се образуват облаци и да падат валежи. Такъв е примерът с влиянието на Перуанското течение за образуването на пустинята Атакама, Бенгелското течение за образуване на пустинята Намиб, на Калифорнийското течение за образуване на пустините в Северна Америка и др.   

3. Характеристика на видовете природни зони

          3.1. В екваториалния пояс

            В екваториалния пояс има ясно оформена една природна зона – екваториални влажни гори.  

           Влажните екваториални (дъждовни) гори са вечнозелени, буйни, многоетажни. В Африка се наричат хилеи, а в Южна Америка – селваси. Разположени са около Екватора и обхващат земите на басейна на река Конго и Гвинейския залив в Африка, Амазонската низина в Южна Америка и Малайския архипелаг. Развити са при низинен, равнинен, котловинен и планински релеф. Климатът е с постоянно високи температури (24-27^οС), липса на обособени годишни сезони. Той е влажен, с обилни валежи от дъжд, висока влажност на въздуха. годиш -

Източник: www.klimadiagramme.d

ната сума на валежите е  около и над 2000 мм, като по наветрените планински склонове достига и до 10 000 мм. Обикновено валежите от дъжд са ежедневни, без съществени различия по месеци и сезони. В тази природна зона има гъста мрежа от реки, езера и блата. В нея текат най-пълноводните реки на Земята – Амазонка и Конго. Почвите са  латеритни. Растителността е изключително разнообразна по вид, гъста и непроходима, етажирана, вечнозелена. Дърветата от най-високия етаж на тази гора достигат на височина до 70 м. Повечето растителни видове се срещат само в тази природна зона. Характерни дървесни видове са палми, какаово, хининово, махагоново, каучуково, абаносово и др. дървета, както и лиани, орхидеи и др. Характерни животински обитатели са насекоми, земноводни, птици, змии и редица бозайници като слон, ягуар, леопард, пума и др. Горещото време, високата влажност на въздуха, многото валежи и гръмотевични бури, развитието на множество насекоми и паразити правят условията за живот доста трудни за хората. Поради това тази природна зона е сравнително слабо населена.

           3.2. В субекваториалните пояси

         В този пояс има оформени две природни зони – савани и влажни субекваториални гори.

           Саваните са обширни тревни пространства с редки храсти или малки горички. В Южна Америка се наричат лянос (в долината на река Ориноко) и кампос (в Бразилия). Разположени са северно и южно от екваториалните гори. Обхващат значими площи в Африка (около 40% от територията на континента), Южна Америка, Австралия и п-ов Индустан. Релефът е предимно равнинен, но и равнинно-хълмист и платовиден. Климатът е субекваториален с изразени два сезона – влажен  и сух. Влажният период е с различна продължителност. Към границата с екваториалните гори той продължава 8-9 месеца, а към границата с тропичните пустини – 2-3 месеца. Температурите са високи целогодишно, а годишната температурна амплитуда е малка. Реките имат максимум на оттока по време на валежния период. Почвите са червенокафяви и черни. Преобладаващата растителност е тревна, с високи до 3 м треви, отделни дървета и малки горички от чадъровидна акация, баобаб, палми, храсти, редки храсталаци, галерийни гори край реките. Растителните видове се променят от границата с екваториалните гори към тропичните пустини. В близост до пустините вече доминират сухолюбивите растителни видове. Типични обитатели са тревопасните животни – антилопи, слонове, зебри, кенгуру, бивол и др. и едрите хищници – лъв, гепард, леопард и др. животни. Саваните се много благоприятни за живот и стопанска дейност на хората.

           Влажните вечнозелени гори (джунгла) са буйни гъсти, труднопроходими гори, разпространени в Южна Азия и полуостров Индокитай, в Централна и Южна Америка и североизточните части на Австралия. Климатът е горещ и влажен, мусонен, с обилни валежи. Сухият сезон е кратък – от 2.5 до 4.5 месеца. Почвите са червеноземни, жълтоземни и латеритни. Горите са вечнозелени, с разнообразна растителност от дървета и храсти, оплетени от лиани. Има и листопадни гори, с опадващи листа през сухия период. Характерни обитатели са тигри, слонове, змии, маймуни и много други. Условията за живот в джунглите са неблагоприятни за хората.

           3.3. В тропичните пояси. 

            В тропичните пояси на Земята има две основни природни зони – тропични пустини и влажни тропични гори.

Тропичните пустини са огромни пространства с оголена земна повърхност и бедна растителност. Разпространени са около двете тропични окръжности във вътрешните райони на Африка (Сахара, Намиб, Калахари), Южна Америка (Атакама), Австралия (Голяма пясъчна пустиня, Пустинята Виктория, Симпсън, Гибсън), Азия (пустините в полуостров Арабия и пустинята Тар в полуостров Индустан). Релефът е разнообразен. Има различни форми – камениста, пясъчна (с дюни и бархани), глинеста пустиня. За пясъчните пустини са характерни пясъчните хълмове (дюни, бархани). Най-големи са те в пустинята Намиб (до 300 м..). В каменистите пустини има множество скални феномени, образувани от дейността на вятъра. Климатът в тропичните пустини е тропичен, горещ и много сух. Има големи температурни разлики между деня и нощта между 0^οС и 50^οС. Валежите са крайно недостатъчни – под 200 мм. В крайокеанските тропични пустини основен източник на влага са океанските крайбрежни мъгли. В редица места в пустините през година въобще не падат валежи. 

Велвичия мирабилис. Източник: www.ecomedia.bg

Растителността обикновено е развита на отделни петна и е от редки сухоустойчиви видове, предимно храсти, с дълбоки корени, с бодли или кожества обвивка на листата. Разпространени са растения от типа кактуси, алое, бодливи храсти и много рядкото растение велвичия.  Характерни животински обитатели са камилата, щрауса и др. В тропичните пустини условията за живот са крайно неблагоприятни. Това се дължи предимно на много високите температури, сухотата на въздуха и липсата на питейни води. В тях постоянно население има предимно в оазисите. 

           Влажните тропични гори са гъсти гори със сезонна влажност (мусонни). Характерни са за източните крайбрежия на континентите около тропичните окръжности: югоизточното крайбрежие на Африка и о-в Мадагаскар, тихоокеанското крайбрежие на Австралия и Азия (Индокитай, Малайския архипелаг и др.), атлантическото крайбрежие на Северна (по-Флорида, п-ов Юкатан, Антилските острови) и Южна Америка, Океания. Образувани са при различен релеф, при горещ и влажен тропичен или сезонно-влажен климат с обилни валежи, целогодишно или през част от годината. Почвите са червеноземни, жълтоземни и латеритни. Горите са вечнозелени, етажирани, с буйна и гъста растителност. Горите са от два типа – постоянно влажни (вечнозелени) и сезонно влажни (листопадни). Животинският свят е разнообразен. Във влажните тропични гори поради високата температура и високата влажност на въздуха условията за живот на хората са трудни.

            Между тези две основни природни зони има промеждутъчни пространства с ниска влажност и валежи между 200 и 400 мм. Това е природната зона на тропичните полупустини.

          

3.4. В субтропичните пояси.

             В субтропичните пояси на Земята има голямо разнообразие на природните зони -  твърдолистни вечнозелени гори, лесостепи, степи, полупустини, пустини и влажни субтропични мусонни гори.

Твърдолистните вечнозелени гори и храсти са  специфичен вид гори за субтропичния пояс. Те са разположени в района на Средиземно море, калифорнийското крайбрежие на Северна Америка, най-южните части на Африка, Югоизточна и Югозападна Австралия и др.  Релефът е разнообразен. Климатът е с ясно оформени четири годишни сезона, най-често с валежна зима и сухо и горещо лято.

       

Източник: www.klimadiagrrame.de

Почвите са червеноземни („тера роса”), жълтоземни  и канелени. За растителността определящи са дървета и храсти с широки, твърди вечнозелени листа (маслина, вечнозелен дъб (пърнар), корков дъб, смокиня, тамян, лавър), широколистни листопадни като кестен, иглолистни като алепски бор и др. За района на Средиземноморието типични растителни видове са: вечнозелен дъб, корков дъб, маслина, кипарис и храсталаците от вечно зелени твърдолистни видове (маквиси и фригана). От животинските видове за зоната на твърдолистните вечнозлени гори са много характерни насекоми, влечуги, прилепи, чакал,  муфлон и др. В тази природна зона има много благоприятни условия за живот и поради това в древността в нея са възникнали са се развили античната, елинската и римската цивилизация.

           Степите и лесостепите в субтропичния пояс са характерни за Северна Америка (Калифорния, Колорадското плато, Мексиканското плато) и Южна Америка, където ги наричат пампа (Лаплатската низина и източното подножие на Андите). Това са големи равнини и хълмисти пространства. В тях климатът е субтропичен топъл и сух с горещо лято и мека зима. Валежите са в разнообразни, но средно около 500-600 мм. годишно. В пампата на Южна Америка има малки безотточни езера, някои от които през лятото пресъхват Почвите са кестеняви, сиво-кафяви и черноземни, на отделни места засолени. Земната повърхност е обрасла предимно с треви и само на отделни места дървета. В пампата естествената тревна растителност обхваща над 1000 различни вида. Покрай реките има гори от типа галерийни. В субтропичния пояс в местата с валежи над 600 мм годишно са развити лесостепни пространства, в които има редуване на тревни пространства с храсталаци и редки гори. Степите и лесостепите в субтропиците са умерено благоприятни за живот на хората.

            Субтропичните пустини и полупустини обхващат вътрешните континентални райони на Азия (Сирийската пустиня, Каракум, Къзълкум и др.), Африка, Австралия, Северна Америка (Сонора, Моухаве). За тях са характерни хладна зима и много горещо лято, голяма температурна амплитуда, малки количества валежите, голямо изпарение и голяма сухота на въздуха. Растителността е представена от сухоустойчиви треви, редки сухи храсталаци (чапарал и др.), кактуси и др. В тази природна зона условията за живот на хората са много неблагоприятни и поради това е много рядко населена. Постоянно население има предимно в местата с наличие на питейна вода.

            Субтропичните мусонни гори са развити в източните крайбрежия на субтропичния географски пояс в Азия, Северна Америка, Южна Америка и югоизточните райони на Африка и Австралия. Климатът е мусонен с два ясно обособени сезона – валежен и сух. Почвите са жълтоземни и червеноземни. Годишната сума на валежите е над 800 мм. Това са вечнозелени гори, но в тях има и листопадни дървета.

         

          3.5. В умерените пояси.

            В умерените географски пояси има големи различия в разпределението на влагата. Поради това има и големи различия в растителността и в оформените природни зони.  Развити са горски (иглолистни гори, смесени гори, широколистни гори, твърдолистни вечнозелени гори), степни и пустинни зони и преходите между тях (лесостепи и полупустини).           

Широколистните гори са големи пространства, заети от дървета и храсти с падащи през зимата листа (листопадни гори). Разпространени са в Европа, Азия и Северна Америка южно от иглолистните и смесените гори и северно от твърдолистните гори и субтропичните степи и лесостепи. Тези гори имат незначително разпространение в Южна Америка.   Релефът е разнообразен – низини, равнини, възвишения, предпланини и ниски склонове на планините в умерения пояс. Климатът е умерен, предимно морски, с прохладна зима (януарска температура над 0^οС и около 0^οС, топло лято и валежи над 600 мм. Речната мрежа е гъста, а реките са пълноводни. Почвите са предимно кафяви и сиви горски. Типични дървета са широколистните видове дъб, бряст, габър, липа, бук, клен и др. В края на есента листата падат. Новите листа израстват през пролетта. В зависимост от доминиращия растителен вид различават дъбови, дъбово-габърови, букови гори, липови гори, в Южна Америка гори от южен бук и др.. Животинският свят в широколистните гори на Северното полукълбо е представен от типичните горски обитатели на умерения пояс – сърна, елен, мечка, вълк, лисица, различни птици и т.н. Природните условия в тази зона са много благоприятни за живот и стопанска дейност на хората.

           Смесените гори на умерените пояси заемат големи пространства между зоната на широколистните и иглолистните гори. Най-големи площи заемат в Европа, Северна и Южна Америка. По-малки са площите им в Азия, Нова Зеландия и Тасмания. Релефът е разнообразен. Климатът е умерен морски и преходен към умерен континентален. Зимата е студена и снежна, а лятото е топло. Валежите са 400 – 1000 мм годишно.В тези гори има малък излишък на влага, поради намаляване на величината на изпарението. Почвите са предимно подзолисти и сиви горски. Растителността е от двата типа – широколистни листопадни като бук, липа, бреза и др. и иглолистни вечнозелени от видовете бор, ела, кедър и др. Животинският свят е подобен на този в широколистните и в иглолистните тори. Зоната на смесените гори е благоприятна за стопанска дейност и за заселване на хората.

           Иглолистните вечнозелени гори (тайга) заемат огромни пространства в северната част на умерения пояс в Азия, Европа и Северна Америка. Релефът е разнообразен. Климатът е умерен с дълга студена и снежна зима и прохладно валежно лято. Има гъста мрежа от реки, езера и блата, които продължително време през зимата са със замръзнала повърхност. Почвите са предимно подзолисти и на места заблатени. Типични дървета са бор, ела, смърч, кедър, но има и широколистни видове като липа и бреза. Видовият състав на тези гори е ограничен. В тях няма добре развит подлес, има обеднен състав на храстите и тревите. В зависимост от доминиращите видове дървета иглолистните гори (тайгата) е от две разновидности: светли иглолистни гори с доминиране на бор и лиственица; тъмни иглолистни гори с доминиране на бяла ела и сибирски бор. Животинският свят е от типичните горски обитатели, но се срещат и животни с ценни кожи като собол, бялка и др. Природните условия са трудни за живота на хората, а липсата на обработваеми земи и за тяхното изхранване. Поради това тази зона е сравнително слабо населена.

           Лесостепите са разположени в пространството между зоните на горите и степите. Релефът е равнинен до леко хълмист. Климатът е умереноконтинентален с годишна сума на валежите над 400 мм. Повечето реки са транзитни. Почвите са от два основни типа – черноземни и сиви горски. Лесостепите са природна зона с редуване на тревни и горски пространства (малки горички от иглолистни и широколистни видове). Растителните видове са от типичните за степите (тревните) и за горските (дървета и храсти) зони.  Типични са житни и бобови треви, ела, бор, липа, бук и други. Животинският свят е представен от видове характерни за съседните природни зони. Природните условия са благоприятни за живота на хората и за стопанска дейност.
  

           Степите са характерни природни зони за Северното полукълбо. Те обхващат обширни тревни равнинни пространства в Азия, Европа и Северна Америка (прерия). Доминиращият релеф е равнинен. Климатът е сух континентален със студена и снежна зима и горещо лято. През зимата температурите са отрицателни. Температурната амплитуда е голяма (над 20^οС). Валежите са недостатъчни – от 300 до 450 мм годишна сума. През зимата преобладават валежите от сняг, задържа се снежна покривка, има снежни виелици. През лятото температурите са високи, има валежи от дъжд, но често се случват продължителни засушавания. Почвената покривка е от черноземни и тъмнокафяви горски почви. Типичната растителност е тревна. Доминиращи са житни и бобови треви, полски цветя и др. Малки гори и дървета има покрай реките и в местата с повече влага. Животинският свят е представен предимно от насекоми, гризачи (пор, лалугер, полевка и др.), гнездящи в тревата птици (пъдпъдък, яребица и др). Степите са благоприятни за живот на хората и за развитие на стопанската дейност и особено за земеделие.

Пустините и полупустините в умерения пояс са пространства без или с бедна растителност. Простират се в Европа (Прикаспийската низина) и Азия (от Каспийско море до платото Ордос) и в Северна Америка (Големият басейн). Най-голямата от тях е пустинята Гоби в Азия. Големи са пустините на Големия басейн в Северна Америка, Такламакан в Азия и др.  Релефът е разнообразен – низинен, равнинен, платовиден, нископланински. Климатът е умерен континентален със студена зима и горещо лято, с големи абсолютни температурни амплитуди (от -40 до +50^οС). Валежите са оскъдни – от 100 до 300 мм годишна сума, през зимата са от сняг. Повърхностен отток почти няма. Реките са предимно транзитни. Част от езерата и малките реки през лятото пресъхват. Почвите, където ги има, са скелетни каменисти, плитки, неплодородни. Естествената растителност е представена на отделни места от сухолюбиви треви, полухрасти и храсти. Животинският свят е беден. Условията за живот на хората са трудни и поради това тази природна зона е рядко населена  и стопански е неовладяна.

           3.6. В субполярните пояси.

В субполярните пояси са обособени две природни зони – лесотундра и тундра. Те са формирани при сходни топлинни условия и влага.

Лесотундрата е природна зона в Северното полукълбо, разположена между зоната на вечнозелените иглолистни гори (тайга) и тундрата. Има формата на продълговата ивица с ширина от 30 до 300 км. Разпространена е в Северна Америка, Европа (Колски полуостров и най-североизточните европейски територии на Източноевропейската равнина и в Азия (Сибир – от Урал до река Индигирка).  Тя има преходен характер. Релефът е разнообразен. Климатът е студен с продължителна и снежна зима (температури от -10 до -40^οС), кратко и хладно лято (средни юлски температури до 10-12^οС). Валежите са малко по количество и са предимно от сняг. Има малко изпарение и се формира излишък от влага. Реките и езерата през голяма част от годината са замръзнали. Характерно е наличието на много блата и заблатени земи.

Източник: www.ecosistema.ru

Почвите са развити при условията на вечна замръзналост. Те са предимно подзолисти и тундрово-блатни и са плитки и неплодородни. Това са тревни пространства с малки горички от нискорасли предимно иглолистни дървета от видовете черна и бяла ела, лиственица и някои широколистни като бреза и върба. Има и нискорасли храсталаци. Тревните пространства са заети от студоустойчиви треви. Животинският свят се отличава с видово еднообразие. Характерни обитатели са северен елен, леминг, лисица и много различни видове прелетни водоплаващи птици. Поради ниските температури и продължителната зима условията са неподходящи за обитаване от хората и поради това тази природна зона е слабо населена.

           Тундрата е природна зона, разположена около северната полярна окръжност, между лесотундрата и полярната пустиня.  Обхваща предимно северните крайбрежия на Европа и Азия (предимно в Русия) и Северна Америка (Канада и САЩ). Релефът е разнообразен. Климатът е много студен, субполярен. Зимата е продължителна – до 8 – 9 месеца, с кратко и хладно лято. Валежите са незначителни по количество и са предимно от сняг. Характерни са продължителните студени северни ветрове.  Реките са транзитни, пълноводни с продължително замръзване на водната им повърхност. Има множество блата и заблатени места. Почвите в дълбочина са предимно тундрово-блатни, размразяващи се на повърхността през краткото лято. Растителността е оскъдна, растителната покривка е прекъсната от голи пространства и блата. Представена е  дългогодишни мъхове, лишеи, студоустойчиви треви и ниски храстчета. Характерни животински обитатели са северен елен, леминг, полярен заек, полярна лисица, много насекоми и различни видове птици. Тази природна зона е много трудна за обитаване от хората и поради това е много рядко населена.

          

3.7. В полярните пояси.

           Ледена (полярна) пустиня е природна зона, разположена около двата полюса. Почти цялата земна повърхност е покрита от ледници. Само на отделни места се показват скалисти върхове. Незаети от ледници са най-често океанските и морските крайбрежия. Климатът е студен, с незначителни валежи от сняг. Снежната покривка се задържа почти цялата година. Почти цялото количество сняг постепенно се уплътнява и преобразува във фирн и след това лед. Ледниците се движат към крайбрежията, където огромни ледени блокове се откъсват и плават в океана като айсберги. Почти липсват реки, езера и блата. Предимно по крайбрежията на океаните и моретата има оголени каменисти пространства, върху които има каменисти почви. Растителността е представена предимно от лишеи, мъхове и студоустойчиви треви. Животните са предимно водни обитатели – моржове, тюлени, бели мечки, риби, птици и характерните птичи базари  и др. Тази природна зона е крайно неблагоприятна за живот на хората и поради това в нея няма постоянно живеещо население.

          

3.8. В планинските райони (области, пояси).

В планините с промяна на надморската височина се променят природните условия и природните комплекси. Формират се височинни пояси. В подножието на планините височинният пояс съответства на заобикалящата планината природна зона. С промяна на климатичните условия във височина се редуват и височинни пояси, които наподобяват природните зони при широчинната зоналност. В високите планини в екваториалния пояс има повече на брой височинни пояси, отколкото в тропичния и умерения пояси. В студения пояс, особено в зоната на полярните пустини, няма височинно зониране, тъй като ниските части на релефа на Антарктида и Гренландия са заети от лед.

            В природните зони има формирани различни условия на живот и възможности за човешка дейности и човешко развитие. Хората се адаптират, приспособяват към тези различни условия чрез предприемане на целенасочени действия за ограничаване неблагоприятните условия и рационално използване на благоприятните.