География: Осоговско-Беласишка планинска редица и долината на река Струма

Рило-Родопска област
Tеми за матура и кандидатстване в университет

Най-южните части на България са включени в една обща природногеографска област, носеща името на двете най-известни планини – най-високата (Рила) и най-голямата по площ (Родопи). В нея са включени още множество планини, котловини и големи речни долини като тези на Средна Струма и на Места. Общата площ на тази област е 20 267 км 2. Тя се поделя на следните подобласти:

Осоговско-Беласишка планинска редица и долината на река Струма;
Рила, Пирин и долината на река Места;
Родопи;

Осоговско-Беласишка планинска редица и долината на река Струма

1. Географско положение и граници

Източник: Учебник по География и икономика за 10 клас

Осоговско - Беласишката планинска редица и долината на река Струма са подобласт на Рило - Родопската физикогеографска област. Тя е разположена в най-западните части на областта, т.е. в най-югозападните части на България. Включва планините Осогово, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица и котловините по долината на река Струма.

Западната граница е политическа, тя минава по билата на планините Осогово, Влахина, Малешевска, пресича Огражден и долината на река Струмешница и достига до билото на Беласица..

Северната граница минава по северното подножие на Осогово, пресича река Струма южно от Скринския пролом, след това пресича река Джерман югозападно от град Дупница и достига подножието на Рила планина.

Източната граница минава по западното подножие на Рила планина, източно от градовете Рила и Благоевград, по западното подножие на Пирин, източно от градовете Симитли, гара Пирин и град Сандански до българо - гръцката граница.

Южната граница на подобластта е държавната българо-гръцка граница. Тя минава по долината на река пиринска Бистрица (в долното и течение), пресича река Струма северно от Рупелския пролом и след това по билото на Беласица на запад достига до граничния връх Тумба.

По такъв начин по-голямата част от Беласица планина остава извън територията на България. Общата площ в границите на България е 2828 км2, или 12.4% от общата площ на Рило-Родопската област. Средната надморска височина е 806 м.

2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми

Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на река Струма имат сложен геоложки строеж. Гънковите структури са силно повлияни от разседите. Осогово е планински масив, изграден от гранит, който се е вместил между по-стари (допалеозойски и палеозойски) метаморфни скали. Вследствие на тектонските движения са се оформили хорстът на Беласица и грабените по долините на река Струма и на река Струмешница между планините Огражден и Беласица.

Скалният състав на формите на земната повърхност е разнообразен. Преобладаващо разпространение имат старите метаморфни скали – гнайси, шисти, амфиболити. На земната повърхност те изветрят бързо, изветрелият материал се пренася на ново по-ниско място и по такъв начин релефът се заравнява. Широко са представени и седиментните скали, особено в подножието на планините, в областта Пиянец и в котловинните дъна – пясъчници, конгломерати, варовици, слабо споени наносни материали и други. По-слабо са представени магмените скали (с изключение на Осогово), предимно от интрузивните разновидности. Ядрото на Осогово е изградено от гранити. На отделни места гранити се разкриват и в северните склонове на Беласица. По-млади магмени скали – вулканити, има във възвишението Кожух (угаснал вулкан), във Влахина, Малешевска и Огражден.

Полезните изкопаеми са разнообразни. При село Сухострел (община Симитли има малко находище на черни въглища с еоценска възраст. В Симитлийската котловина има находище на кафяви въглища. Малки находища на битуминозни шисти има край селата Страдалово и Църварица (община Невестино). От рудните полезни изкопаеми в Осоговска планина има находища на оловно-цинкови руди в долината на река Бистрица, при с. Соволяно (Кюстендилско). При с. Палат (в Огражден планина, в района на град Сандански) – флуорити, а при с. Коларово, Петричко – азбест.

3. Релеф и морфографска подялба

3.1. Релеф на земната повърхност

Като цяло в Осоговско-Беласишката подобласт и долината на река Струма доминира планинският релеф. Нископланинските земи заемат 40.6% от общата площ, среднопланинският – 26.9% и само 3% е високопланинският релеф или общо 70.5% от площта на подобластта е разположена в планинския пояс, хълмистият релеф е 21.1%, а низинният – само 8.4%. Тук от север на юг покрай границата с Македония са разположени планините Осогово, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица.

Релефът на Осоговско-Беласишката планинска редица е силно разчленен. Най-значимо е вертикалното разчленение на земната повърхност в Беласица, централните части на Огражден и Осогово. Най-слабо е то в североизточните части на Осогово и източните части на Огражден. Котловинният релеф също е добре развит. По долината на река Струма са формирани следните котловини: Бобошевско-Кочериновска, Благоевградска, Симитлийска и Санданско-Петричка. Тези котловини са свързани от река Струма, но са отделени една от друга чрез различни по големина проломи. В релефа на подобластта ясно се очертават формите на остатъчния релеф.

Разкриват се следи от 5 денудационни повърхнини. Най-старото и най-високо разположеното денудационно ниво е старомиоценското. То е съхранено само по билните части на Осогово и Беласица. Второто по възраст – младомиоценското, заема билните части на планините Влахина, Малешевска и Огражден, главните второстепенни ридове на Осогово. Староплиоценската и младоплиоценската денудационни повърхнини имат характера на запазени остатъци във вид на склонови стъпала, разположени на различна надморска височина. Най-младата – плио-плейстоценската денудационна повърхнина в Осогово има характер на подножно стъпало.

На отделни места е силно развит ерозионният релеф. Той е резултат на силно развитата плоскостна и линейна ерозия. Образувани са характерни ерозионни форми. Развитието на ерозионните процеси е следствие от натрошеността на скалната основа на земната повърхност, дължаща се на разнообразни по възраст, посока и интензитет тектонски движения, обезлесеността на голяма част от планинските склонове и голямата разлика във височините (вертикална разчлененост). В северното подножие на Беласица са формирани редица наносни конуси. В Санданското и в Кочериновското поле , в подножието на Рила и Пирин силно е развита съвременната ерозия. Тя е придала характерен облик на релефа, особено в района на града Мелник и при село Стоб. За района на хълмистата област Пиянец освен ерозионнните форми силно развитие имат и свлачищата. Там върху глинеста основа слабо споените пясъчници и конгломерати се свличат.

За долината на река Струма освен котловините характерна форма на релефа са проломите. От северна юг това са Скрински, Белополски (Кочериновски), Орановски и Кресненски. Те са се оформили през кватернера, когато са се дооформили и котловините.

3.2. Морфографска подялба

В зависимост от особеностите на релефа Осоговско-Беласишката подобласт се поделя на три части.

Осоговско-Пианецки район. Този район включва планината Осогово и хълмистата област Пиянец. Осогово е куполовидна планина с две плоски, пресичащи се почти перпендикулярно била с посока на простиране североизток-югозапад и северозапад-югоизток. По второто преминава държавната граница с Македония. И двете са високи и плоски. Най-високият връх на Осогово е Руен – 2251 м. Северните и североизточните склонове на Осогово са стръмни. Масивът на планината е разчленени от радиално разположени речни долини. На изток и на югоизток от Осогово е областта Пиянец. Обхваща земите между реките Елешница и Копривен. Тя е сравнително по-ниска, надморската и височина достига до 800-900 м. Слабоспоените скали, от които е изградена – пясъчници, конгломерати и глини, оказват съществени влияние на релефа. той е хълмист, разчленен, силно опороен. В Пиянец има много свлачища.

Източник: Учебник по
География и икономика за 10 клас

Влахинско-Беласишки район. Обхваща планините Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица. Първите три имат обща посока на простиране север - юг. Влахина е планина с меридионално простиране. Най-високият и връх е Кадийца (Огреяк) с надморска височина от 1924 м. През нейното било преминава през Делчевският проход път, който свързва Благоевград с град Делчево в Македония. Билото на Малешевска планина образува дъга, изпъкнала на юг. Най-високият и връх е Ильов връх -1803 м. Огражден планина има диагонално северозапад – югоизточно простиране. Най-високият връх на Огражден в българска територия е Билска чука 1644 м. Билата на тези три планини са заравнени, а склоновете им на север и изток са по-стръмни и по-ясно очертани.

Беласица е най-южно разположена планина от тази група. Тя има посока на простиране запад - изток. Планината по геоложки произход е типичен хорст. Билото и е по-високо разположено от тези на останалите три планини. То е заравнено. Над него се издигат най-високият връх Радомир – 2029 м. и граничният връх Тумба – 1880 м. (на три държавни граници). Северният склон на планината, намиращ се в България, е стръмен. В подножието на Беласица има множество наносни конуси, които са сляли и образуват голям делувиален шлейф, наричан Подгорие.

Струмски район. Обхваща котловините по течението на река Струма между Осоговско - Беласишката планинска редица на запад и Рила и Пирин на изток. Образуването им е резултат от грабеновидно потъване и развитие на ерозията. От север на юг са разположени поредица от котловини.

Бобошевско-Кочериновската котловина има най-северно разположение. Тя се състои от две полета – Бобошевско и Кочериновско. Бобошевското поле разположено по течението на река Струма южно от Скринския пролом ши по долното течение на река Джерман между Рила и Влахина планина. Надморската му височина е около 380 м. Кочериновското поле представлява долинно разширение, развито по течението на река Струма и Рилска река (между град Рила и река Струма), между Рила и Влахина планина.. Средната му надморска височина е около 370 м. добре са оформени ниските речни тераси. В югозападната му окрайнина са известните Стобски пирамиди. От Благоевградската котловина го отделя Белополският (Кочериновският) пролом.

Благоевградската котловина е разположена в долината на река Струма между двата пролома – на север Белополският, а на юг – Орановският, и в долните течения на притоците на Струма Благоевградска Бистрица и Логодишка река. Образувана е между планините Рила и Влахина. Средната и надморска височина е около 350 м.

Симитлийската котловина е разположена южно от Благоевградската котловина, в долината на река Струма между Орановския (на север) и Кресненския (на юг) пролом и долните течения на притоците на Струма реките Градевска и Брежанска Сушица. Надморската и височина е около 320 м.

Санданско-Петричката котловина е разположена южно от Симитлийската котловина, в долината на река Струма на юг от Кресненския пролом, и до Рупелския пролом на българо - гръцката граница и долното течение на десния и приток река Струмешница. Поделя се на Санданско поле и Петричко поле. В подножието към съседните планини има много наносни конуси, ровини, речни долини, остатъчни височини. В нея са и останките на угаснал вулкан, възвишението Кожух. То е изградено от трахиандезити. Средната надморска височина на Санданско - Петричката котловина е около 200 м.

4. Климат

Както и в цялата Рило-Родопска област, климатът на Осоговско-Беласишката планинска редица и в долината на река Струма се променя от преходно - континентален към континентално - средиземноморски, а във височина се видоизменя и придобива чертите на планинския климат. Поради това обстоятелство в подобластта се обособяват три зони с доминиране съответно на три различни климата. Наличието на многообразни климатични особености се обуславя от съществените различия в надморските височини на формите на релефа, неговото разчленение, различното изложение на склоновете, меридионалното разположение на долината на река Струма. По нея нахлуват и оказват влияние върху елементите на климата средиземноморските въздушни маси. Обаче това влияние се видоизменя от наличието на редица стеснения и проломи в долината. Решаваща е ролята на дълбокия и дълъг Кресненски пролом.

На север от него котловините в долината на река Струма, както и ниската част на склоновете на оградните планини имат преходно-континентален климат. В Бобошевското и в Кочериновското поле, в Благоевградската и в Симитлийската котловина и прилежащите склонове на планините средните януарски температури са от 0 до 1◦С. средните юлски температури са около 24◦С, а средната годишна температурна амплитуда е под 23◦С. Ограничено проявление имат късните пролетни и ранните есенни слани. Температурните суми за активния вегетационен период са около 4000◦ и са достатъчни за отглеждане на почти всички селскостопански култури, виреещи в България.

Валежите са в интервала от 550 до 600 мм годишно. Налице е тенденция на изравняване на количествата валежи по сезони поради средиземноморското климатично влияние. Продължителността на задържане на снежната покривка е около 25 дни.

Ветровете в котловините на север от Кресненския пролом имат посока силно повлияна от посоката на речните долини. В Бобошевско - Кочериновската котловина по долината на река Джерман и в Благоевградската котловина преобладаващите ветрове са с посока север-североизток. Делът на тихото време е значителен – до 75% от всички наблюдения.

Континентално-средиземноморският климат обхваща земите на юг от Кресненския пролом, в долините на реките Струма, Струмешница и ниската част от склоновете на оградните планини. В тази част от долината на река Струма влияние върху климата оказват малката надморска височина, по-южното географско местоположение и следователно по-добрата възможност за пренос на топли въздушни маси от юг.

Температурите са най-високи в Санданско-Петричката котловина, където при станция Сандански средната годишна температура е 13.9◦С, най-високата в България. Лятото е най-топлото и горещото в страната. Средната юлска температура е 25◦С, а средната януарска е около 2◦С. През вегетационния период температурните суми са от 4100 до 4400◦ и позволяват отглеждането на някои средиземноморски култури. Но понякога има много резки застудявания с понижение на температурите под -15◦С, което не позволява да се отглеждат маслината и цитрусовите плодове.

Валежите са сравнително малко по количество – 550-600 мм., но са неравномерно разпределени. Налице е ясно изразен есенно-зимен максимум на валежите и летен минимум. През лятото в Санданско-Петричката котловина има продължителни периоди на засушаване – до 70% от денонощията през месеците юли и август. Снежната покривка е рядко явление и е нетрайна. Понякога сняг се задържа от 2 до 10 дни.

Доминиращите ветрове в Санданско-Петричката котловина и оградните склонове на планините са предимно северозападни. По северното подножие на Беласица са характерни фьоновите ветрове през зимата, пролетта и есента.

Планинският климат е характерен за среднопланинските и високопланинските части на Осоговско-Беласишката планинска редица. Наблюдава се промяна като на една и съща надморска височина север на юг – температурите се повишават. Средната януарска температура е отрицателна от -1◦С до -6◦С, а средната юлска е от 11◦С до 21◦С. Годишните суми на валежите са около 1000 мм, а във високите части на Беласица и повече. В различните планини снежната покривка се задържа различен брой дни, но общо се променя от 80 в Беласица до 130 в Осогово. Ветровете духат по-често и са по-силни, особено във високопланинската част доминират ветровете с посока от северозапад и от юг – фьон по северните склонове на Беласица и Осогово.

5. Води

Водите в Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на река Струма са представен и от повърхностно-течащите води и от подземните води. Тяхното формиране в различните части е повлияно от различни по сила на действие фактори. От повърхностно-течащите води главно проявление имат реките. Езера и блата почти нямат проявление и съответно стопанско значение.

Реки. Главната водна артерия на тази подобласт е река Струма. Тя извира от Витоша, но има множество десни притоци, извиращи от Осоговско-Беласишката планинска редица като Копривен, Логодишка, Сушичка, Лебница и протичащата през Петричкото поле река Струмешница. Като цяло тези притоци са маловодни, с малка разлика във височините, с малки водосборни басейни. В горните се течения те имат дъждовно-снежно подхранване.

Левите притоци на Струма извират от значително по-високите планини Рила и Пирин. Те са по-пълноводни, с по-голяма разлика във височините, т.е. те са по-бързи и имат снежно-дъждовен режим на подхранване. В тази подобласт попадат само долните течения на реките Джерман, Рилска, Благоевградска Бистрица, Градевска, Влахинска, Санданска Бистрица, Мелнишка, и Пиринска Бистрица. Към басейна нар река Струма са и реките, извиращи от планината Осогово и вливащи се в нея в Кюстендилската котловина – Соволянска Бистрица, Новоселска и Елешница.

За режима на реките е типично, че по-голямата част от тях, особено извиращи или протичащи през Осоговско-Беласишката планинска редица, имат пороен характер. Това се дължи на голямата хоризонтална и вертикална разчлененост на релефа и обезлесеността. В по-северните части максимумът на оттока е пролетно-летен с вторичен есенно-зимен максимум. Маловодието на реките в тази подобласт е продължително и обхваща периода от месеците юли до октомври.

Река Струма в отрязъка от течението си, попадащо в тази подобласт, има режим на оттока силно повлиян от рило-пиринските и притоци. Пролетно-лятното и пълноводие се заселва и става по-изразено от север на юг., а месечният и максимум е през май. Притоците на Струма, вливащи се в нея в Санданско-Петричката котловина, в долното си течение имат дъждовно подхранване и зимен максимум на оттока.

Подземни води. Те са с по-голям обем в местата с дебели алувиални наслаги, в наносните конуси и в подножието на Беласица. Грунвтовите подмени води са характерни за дъната на котоловините (полетата) и ниската част на планинските подножия (наносните конуси). Долината на река Струма е богата на минерални води. Находищата им се намират предимно по разломната линия, по която е формирана долината на реката. Това са Благоевградските минерални извори, изворите в Сандански, Левуново, Марикостиново, Рупите и др. Артезианските води са по-малко разпространени. Те са най-характерни за Петричкото поле.

6. Почви

Почвената покривка в Осоговско-Беласишката планинска редица се отнася към две от трите почвени зони в България – южнобългарска (котловините и долината на Струма, ниските склонове на оградните планини) и планинската почвена зона. Тя има ясно изразена вертикална зонираност.

Към южнобългарската почвена зона почвите се отличават с по-плитък почвен профил и с по-голяма скелетност, висока степен на развитие на почвената ерозия. Покрай река Струма и река Струмешница по дъната на котловините са разпространени алувиално-ливадните почви. Част от Петричкото поле е заето и от смолници. По-високо, в подножията на оградните планини, са разпространени излужените канелени горски почви. Този тип почви се среща и по склоновете на Влахина, Малешевска и Огражден.

Към планинската почвена зона се включват среднопланинските и високопланинските части на подобластта. В среднопланинските части на Беласица и Осогово (700-2000 м надм. височина) и по билните части на Влахина са развити кафявите горски почви. Само в беласица на отделни места има малки пространства заето от тъмноцветни горски почви. Само по най-високите билни части на Беласица и Осогово (над 1800 м. надм. височина) са развити планинско-ливадни почви.

7. Растителност

В растилногеографско отношение преобладаващата част от подобластта попада под средиземноморското влияние. Този подрайон, особено Санданско-Петричката котловина е най-богатият на средиземноморски видове растения у нас. Върху видовия състав на растителността оказват влияние климатът (най-силното средиземноморско климатично влияние), почвите, надморската височина и изложението на склоновете.

Горската растителност се променя в зависимост от промяна на географското положение и надморската височина. От север на юг и от високо към ниско се наблюдава увеличаване на видовете растения, характерни за средиземноморската растителност. Тя е представена предимно от склерофилни (приспособени към засушаване, дървета и храсти с твърди листа) видове растения. Тя има най-значимо присъствие в растителната покривка в най-ниските и най-южните части на Санданско-Петричката котловина и оградните склонове на съседните планини. В тази част на подобластта се съчетават типични средноевропейски широколистни листопадни видове като благун, космат дъб, цер, келяв габър, мъждрян и др. и типични средиземноморски вечнозелени широколистни видове като пърнар (вид вечнозелен дъб), дървовидна хвойна, зеленика, грипа, гърбач, бодлива зайча сянка. Тисата (дървовидната хвойна) формира фитоценози най-вече в Кресненския пролом (резерват „Тисата”. Край град Сандански са разпространени пърнарът и грипата, среща се и ефедра. В района на Петрич може да се срещнат представители и на средиземноморския корков дъб. Чинарът е средиземноморски реликт. Той формира малки горски съобщества край река Струма и притоците и край река Струмешница и в Кресненския пролом.

Върху влажните речни тераси с развити алувиални почви покрай река Струма и Струмешница има влаголюбива горска растителност от върби, тополи, елша, и чинар. Характерно растително съобщество в този подрайон на Рило-родопската област са псевдомаквисите.

Европейската широколистна листопадна (неморална) растителност е много по-широко развита в планинските части на подобластта. Тя е част от Македоно-Тракийската провинция (Беласица и земите северно от Кресненския пролом). В миналото основни видове са били космат и виргилиев дъб. Сега в състава на естествената растителност основно място заемат дървесните видове на горуна и габъра. В Осогово и в Малешевска планина по високите части на склоновете добре са развити буковите гори от обикновен и мизийски бук с примес на габър, явор и клен. В подножието на Беласица има реликтна гора от кестени.

Бореалната (субарктическата) растителност е представена от иглолистните гори. Те са развити на отделни малки масиви (на петна) в Осогово и в Беласица. В тях се срещат предимно бял бор, черен бор, смърч. Голяма част от естествените горски насаждения са унищожени.

Храстовата растителност е представена най-често от видовете драка, червена хвойна, дрян, глог.

Естествената тревна растителност е съхранена предимно по билата на високите планини – Осогово и Беласица. В останалите места тя има предимно вторичен характер.

Естествената растителна покривка в Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на река Струма е изменена, променена и дори на места унищожена от човешката дейност. Голяма част от горските насаждения, особено по планинските склонове, са изсечени и поради това терените са опороени.

8. Животински свят

Животинският свят в Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на река Струма, както и в много други физикогеографски области и подобласти на България е разнообразен. Това е обусловено от разнообразието на релефа, климата, растителността и въздействието на човека. Има множество ендемити. Те са особено характерни за Санданско-Петричката котловина и Кресненския пролом – 137 вида.

По долината на река Струма от юг са проникнали множество средиземноморски видове животни. Поради това в Санданско-Петричката котловина и Беласица планина представителите на средиземноморската фауна са почти по равно с тези на евросибирската. – това се отнася за мравки, ципокрили насекоми и т.н. На север от Кресненския пролом по долината на река Струма средиземноморските видове намаляват и доминиращи стават евросибирските видове.

Евросибирските видове животни са доминиращи и характерни за планинските райони. В горите се срещат типичните горски обитатели – сърна, елен, лисица и др. В Осогово, Влахина и Беласица са типични яребица, пъдпъдък, кеклик, усойница, пъстърва, мряна и др.

Арктоалпийските видове животни са незначително представени. Такива видове се срещат само в най-високите части на Осогово.

Редки животински видове са пъстрия смок, котешката змия и редица видове от многоножките, пеперудите, мухите и т.н.

9. Стопанска оценка на природните условия и ресурси

Природните условия и ресурси в Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на река Струма благоприятстват развитието на редица стопански дейности, стопанското усвояване на територията и нейното населяване.

Специфично използване имат поземлените ресурси. Като цяло в тази подобласт те не достигат. Използват се предимно почвите в котловинните дъна, ниските полегати склонове на планините и дори билните части на някои от по-ниските планински ридове. Част от обработваемите земи, особено в планините и в подножията, са силно ерозирани. Почвеното разнообразие, съчетано с по-топъл климат (агроклиматичен ресурс), позволява специализирането на тази част на страната в отглеждането на ранни зеленчуци, лозя, фъстъци, смокини, праскови, череши, киви, анасон, бадеми и др. Това в най-голяма степен се отнася за Санданско-Петричката котловина. В другите части, включително в планинските земи при по-хладен климат се отглеждат ръж, картофи и др.

От дълбока древност се използват минералните ресурси. Разработват се оловно-цинковите рудни находища в Осоговска планина. Разработени са и се използват редица находища на строителни материали. През 20 век започна и се извършва добив на горивни ресурси (въглища). Добиват се кафяви въглища в района на Симитли.

По-слабо се използват водните ресурси. След преминаването през Перник водите на река Струма са силно замърсени. По-пълноценно се използват само подземните води, грунтовите води по речните тераси и дъната на котловините и артезианските води в Петричкото поле. Повечето минерални извори се използват за лечение и възстановяване на човешкия организъм – Сандански, Марикостиново, Благоевград и други. В Петричко има развитие на оранжерийно производство чрез използване на топли минерални извори.

Горските ресурси са недостатъчни. По-добри са те само в Осогово и Беласица и отчасти във високите места на Малешевска планина. Повече от половината от площта на Беласица е включено в горския фонд и над 90% от нея е дървопроизводителна. Като цяло дърводобивът е ограничен.

Използването на разнообразните ресурси се отразява като цяло върху развитието на преработващата промишленост. Нейните главни центрове са Благоевград, Сандански, Петрич, Симитли, Кочериново. От преработващите промишлени отрасли доминиращо място имат хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, леката и дървообработващата промишленост.

Особеностите на релефа и простирането на долината на река Струма в посока север-юг предопределя и развитието транспорта и на транспортната мрежа в същата посока. В нея са съсредоточени железопътния и автомобилния транспорт. Само автомобилните връзки с Македония са в посока запад-изток.

За развитието на туризма най-значим ресурс са минералните води. Това позволява развитие на балнеолечебни дейности в Сандански, Марикостиново и др.

10. Геоекологични проблеми

Като последица от продължителната интензивна човешка дейност е налице съществено влошаване на природната среда. То се изразява предимно в засилената ерозия по обезлесените планински склонове и подножията на планините към котловините. Тези терени се нуждаят от укрепване и залесяване. На следващо място е замърсяването на речните води и особено тези на река Струма. Вследствие на минно-добивните дейности има нарушени части на земната повърхност.

В Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на река Струма се полагат грижи за опазване и съхранение на природната среда. В Осоговска планина са резерватите: край град Кресна е резерватът „Тисата”; „Църна река” в Осогово; „Габра” във Влахина планина; „Соколата” в Малешевска планина. В резервата Конгура край град Петрич е известната реликтна кестенова гора. Възвишението Кожух (останка от кратер на вулкан), земните пирамиди при Мелник и с. Стоб са обявени за природни забележителности.

Източници на информация:

Георгиев Милан. Физическа география на България. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991 г. стр. 321-368.
Иванов Анко. Физическа география на България. С. Изд. „Тилиа”, 1998 г. стр. 194 - 222.
География на България. Физическа гегорафия. Социално-икономическа география. С., Изд. „Форком”, 2002 г. стр. 404-410.
Груев Бл. И Б. Кузманов. Обща биогеография. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1994 г., стр.404 – 450.
Голяма енциклопедия България. Т. 1-12. С. Изд. „Труд”, 2012 г.