Най-дългата река на Земята: река Нил

От много години в географията има спор за най-дългата река на Земята. Първоначално такава наричали Мисисипи с нейния приток Мисури. След това се приема, че река Нил се образува не от сливането на Бели и Сини Нил, а от някаква изворна област. Оказва се, че Бели Нил извира от езерото Виктория. В него се влива река Кагера, чийто приток Рукарара е начало на реката.

Много спорове поражда дължината на река Амазонка. Тя се образува от сливането на Мараньон и Укаяли. Първоначално се приема, че главният и приток е река Мараньон. Някои географи приемат за начало река Укаяли, образува от сливането на Тамбо и Урумаба. Поради това в някои справочници се приема за най-дълга река Амазонка. Преобладаващото мнение е, че най-дългата река на Земята е Нил с начало река Кагера.  

Име на реката	Дължина,  (в км)	Континент	Държава  /регион/
Нил (с Кагера)	6671	Африка	Египет, Судан и др.
Амазонка (с р. Укаяли)	6518	Южна Америка	Бразилия и др.
Мисисипи (с Мисури)	6420	Северна Америка	САЩ
Янцзъ	5800	Азия	Китай
Об (с Иртиш)	5410	Азия	Казахстан-Русия
Хуанхъ	4845	Азия	Китай
Меконг	4500	Азия	Индокитай
Амур (с Аргун)	4440	Азия	Русия-Китай-Русия
Лена	4400	Азия	Русия
Парана	4380	Южна Америка	Бразилия, Аржентина    и др.
Конго (с Луалаба)	4320	Африка	Екватор. Африка
Макензи (с Пийс-Ривър)	4250	Северна Америка	Канада

         

Името на река Нил произхожда от древногръцкото и име „Нейлос”, а сега в Египет носи името Ел-Бахр. Река  Нил е дълга  6671 км. Водосборната и площ е 2.87 мил. км2, а според някои други източници до 3.4 млн. км2. Извира от Източноафриканската планинска земя. За нейно начало се приема река Рукарара, приток на река Кагера. Протича през езерото Виктория и след това носи името Бели Нил (Бахр-ел-Абиад). Сини Нил (Бахр-ел-Азрак) извира от Етиопската планинска земя. Двете реки се сливат в Судан. Река Нил тече на север, пресича пустинята Сахара и се влива в Средиземно море чрез делта с многочислени ръкави, протоци и езера. Плавателна е в долното си течение и в част от средното течение.

Река Нил е известна на човечеството от дълбока древност. В долината на река Нил възниква и се развива една от най-старите човешки цивилизации – древноегипетската. Древните египтяни считали, че бога на реката Хапи, живеел в клисурата Гебел-Силсиле, при първите прагове на реката, южно от Древен Египет, от огромна пещера. Тази пещера била охранявана от огромен змей и ястреб. И оттам извирала реката. Древните египтяни не успели да си обяснят големите разлики в количество вода на реката (големи пълноводия и маловодия). Но те се научили да измерват равнището на водата в реката, да измерват заливаните площи и да възстановяват границите между имотите след оттеглянето на високите води.

С изворите на Нил се занимава още Херодот. В своята "История" отхвърля мнението, че разливите на Нил се дължат на топенето на снеговете  в изворните области. Според картата от това време река Нил се слива с река Нигер. Той възприема мнението на един от египетските жреци, че водите на Нил извират между Сиена и Елефантина, като половината вода тече на юг, а другата половина - на север.

Птолемей считал, че Нил извира от Лунните планини и се образува от сливането на две реки, които извират от езера. Тези планини дори ги нанасяли на картите до средата на 19 век. В началото на 17 век португалският мисионер Педро Паиш, пътешествайки из Етиопия достигнал езерото Тана и видял извиращата от него река, която нарекъл Абай. След това дошло обяснението, че приливите на Нил се дължат на увеличаването на водите на река Абай. През 17 век шотландецът Джеймс Брюс свързва река Абай с Бахр-ел-Азрак, чието име той неправилно превежда като Сини Нил. На арабски името на река звучи като Черни Нил.

Чак в средата на 19 век се откриват изворите на лека Бели Нил. Англичанинът Джон Спик открива за европейците езерото Виктория и установя, че от него извира река Бели Нил. Той пише: "И тъй, експедицията изпълни заданието. Аз лично се убедих, че древният Нил извира от езерото Виктория-Нянца, явяващо се както аз доказвах негов извор... Най-отдалечените води, иначе казано, изворът на Нил се намира в южния край на езеро, много близко до 3° ю. ш., от което следва, че Нил е река с поразителна дължина и тече по права линия в продължение на 34° географска ширина".

През 1875 г. американският журналист и пътешественик Хенри Стенли открива река Кагера, вливаща се в езерото Виктория. Тази река била призната за начало на река Нил. През 1938 г. немският пътешественик Валдекер открива в Източноафриканската планинска земя изворите Казумо, даващи началото на река Кагера.

Река Нил на територията на Египет Източник: www.svali.ru

Река Нил има огромен водосборен басейн с продълговата форма, простиращ се от юг на север. Той обхваща земи с различен релеф и топлинни условия. Това оказва сериозно влияние на режима на реката.

Изворната област е разположена в екваториалния пояс, но при по-голяма надморска височина и по-обилно количество валежи. След това на север преминава през субекваториалния пояс и саваните, тропичните пустини и полупустини.

Река Нил е единствената река, който пресича огромната пустиня Сахара. Поради това губи огромно количество вода. По същество долното течение на река Нил е един огромен оазис в пустинята Сахара. Водосборният басейн попада в територията на 9 африкански държави (Руанда, Кения, Танзания, Бурунди, Уганда, Етиопия, Еритрея, Судан и Египет).

Нил е сложна речна система. Началото на изворите на Нил са изворите на река Рукарара, намиращи се в Източноафриканската планинска земя, южно от Екватора (2°16′56″ ю. ш.) на над 2500 м. надморска височина. Изворите са разположени на територията на държавата Бурунди, близко до северния бряг на езерото Танганика. Рукарара се влива в река Кагера, която има дължина около 800 км. Кагера тече през широка заблатена низина и отводнява територии от държавите Руанда, Танзания и Уганда. Влива се в езерото Виктория. Средният разход на вода е 1500 м3/сек. Плавателна е за малки съдове само в долната част на течението си.

Езерото Виктория е разположено в екваториалната област и събира водите на множество пълноводни реки. Количеството вода зависи не само от тях, но и от обилните валежи. Тази вода се оттича в северната част на езерото от пълноводна река, наричана Виктория-Нил. Тя бърза река, в горното и течение има множество прагове. Дължината и е 420 км, но е голям пада на водата – 670 м.  На нея са разположени и водопадите Оуен. там е изградена язовирна стена, която повишава нивото на водата и на езерото Виктория с 3 м. След водопадите Оуен Виктория-Нил се влива в езерото Кьога, намиращо се в Уганда на надморска височина 1029 м. След езерото Кьога руслото на реката силно се стеснява като на места достига до 6 м. Бързото течение и голямата маса вода образува известния водопад Мърчисън (Кабарега), където водата пада от около 40 м височина. След това реката протича през езерото Мобуту-Сесе-Секо (Алберт).

След езерото Мобуту-Сесе-Секо  до устието на десния приток Ачва реката носи името Алберт-Нил. В началото Алберт-Нил тече с малка скорост, спокойно. След Нимуле течението се променя. Реката преминава през теснина от 20 до 25 м и образува група от речни прагове.  След това реката навлиза в големите равнинни пространства на територията на държавата Судан.

В тази равнинна част (наричана Сед), след град Джуба, реката носи името Бахр-ел-Джебел в протежение на около 900 км. Течението се разделя на множество ръкави. Скоростта е незначителна. Това е район дължина от 400 км. и ширина от 320 км. В руслото на реката има гъст лабиринтот сплетени водолюбиви растения.  На много места водната повърхност е покрита с растения, които образуват своеобразни растителни острови, наричани от арабите седи. За тази част на реката са характерни и множество блата. Поради това реката в тук не е плавателна, дори малки лодки имат трудности при плаванията.

В тази част от течението на реката през зимата падат малко валежи, но през лятото те са обилни. Тогава част от седите се откъсват от корените от дъното и плават по реката като „плаващи острови”. Голяма част от водата се губи поради разливите и голямото изпарение. В тази част на реката получава големия си ляв приток Бахр-ел-Газал (240 км).

Реката носи  името Бахр-ел-Джебел до вливането в нея на река Собат (Бахр-ел-Асфар). Тази река извира от Етиопия и тече след това през Судан. Има дължина от 730 км и водосборен басейн от 350 хил.км2. Тя е бърза пълноводна река, особено през лятото и есента. Носи много наноси, поради, което има мътно бял цвят. Този цвят на водата се придава и на главната река, поради, което тя след устието на Собат се нарича Бели Нил. 

Река Бели Нил (Бах-ел-Абиад) е от устието на река Собат до устието на Сини Нил при град Хартум. Течението на реката е бавно. На разстояние 957 км водният пад е незначителен. Бели Нил не получава значими притоци. При град Хартум водното количество е между 808 м3/сек и 1500 м3/сек.

Сини Нил (Бахр-ел-Азрак) е по-къса река, но много по-пълноводна. Извира от Етиопската планинска земя, от езерото Тана.  Неговият водосборен басейн е голям – 330 хил.км2, а дължината му достига 1600 км. В езерото се влива река Малък Абай. От южната част на езерото Тана извира река Абай, която след 20 км образува водопада Тисисат. След него реката носи името Сини Нил. Протича през дълбок пролом с дължина над 700 км.. В равнината в Судан Сини Нил тече през пустинна територия. На територията на Судан, при столицата Хартум се слива с река Бели Нил.

След сливането на Бели и Сини Нил реката носи името Нил (Ел-Бахр). Тече на север през полупустинни и пустинни райони. Между градовете Хартум и Асуан реката преминава през шест речни прага (наричани катаракти), образувани в местата, където в речното легло има много здравите скали гранит и гнайс. Това е много голям пречка пред корабоплаването по реката. Най-опасен е вторият праг (Батн-ел-Хаджар).

В тази част река Нил има едни значим приток – река Атбара (Бахр-ел-Асуад). Тя извира от Етиопия и тече през Судан. Има дължина от 1120 км. През сухия период е маловодна и понякога пресъхва. Максималният отток е през месеците юли-ноември, когато многократно превишава средните количества на оттока си.  

След праговете и град Асуан река Нил тече между Нубийската пустиня и пустинята Сахара. Долината на реката се променя по ширина. В Горен Египет тя е около  1 км, в средната част – около 25 км, а в делтата достига до над 200 км.

Източник http://visibleearth.nasa.gov

Река Нил се влива в Средиземно море чрез голяма делта. Делтата на Нил е образувана на мястото на плитък морски залив, който е запълнен с наносни материали. Този процес на отлагане на наноси продължава и в наши дни и поради това делтата на Нил продължава да нараства по площ. Тя се простира между град Кайро и брега на Средиземно море. Състои се от многочислени ръкави, протоци, острови, езера и блата. Има триъгълна форма с връх при град Кайро и основа при Средиземно море, където дължината и е около 260 км. Между Кайро и Средиземно море  е около 160 км. Общата и площ е 24 хил. км2. Думата делта е въведена в употреба от древните гърци по името на буквата делта (Δ) от гръцката азбука за делтата на река Нил.

Средният годишен отток на реката е малък. Тя има три пъти по-малко вода от река Волга, макар, че Волга е два пъти по-къса от Нил.  В района на устието среднитя годишен отток на Нил е 73.1 км3/год. По-голямата част от твърдия отток (62 млн. м3) се отлага в долината като плодородна тиня. Пълноводието на река е през септември-ноември.

Режимът на река Нил е много сложен. Той се отличава съществено в горното, средно и долно течение. В много голяма степен зависи от промяната в климата и релефа на земната повърхност. Периодът на пълноводие се обуславя предимно от водите на десните притоци – Собат, Сини Нил и Атбара.  Тези три реките имат дял от 84% от общия обем на оттока на река Нил. Бели Нил има дял само от 16% от оттока на реката. Този нисък относителен дял на Бели Нил във водното количество се дължи на голямото изпарение на вода в района на областта Сед (блатистите судански равнини).

Периодите на пълноводие продължават около три месеца. Периодът от 8 месеца е период на непрекъснато намаляване на количеството на водата  и през месец юни речното легло на Нил е дава пъти по-тясно от обикновеното. Водата непрекъснато мени своя цвят, в зависимост от носените от водата наноси. Пълноводието и маловодие влияят силно развитието на земеделието в долината на река Нил, особено в долното му течение. Пълноводието носи много наноси, които покриват заливаните участъци с плодородна тиня. Разликата между ниското и високото равнище на реката при град Кайро достига до 8 м.

В Нилската долина има много плодородни почви и разнообразна растителност. От юг на север се редуват поредица от природни зони - влажни екваториални гори (в изворните райони), савани, сухи и полусухи тропици, субтропична твърдолистна горска и храстова растителност. На север от екваториалните гори са разположени саваните с характерните им дървета -  баобаб, акация, мимоза и множество високи треви. В саваните се срещат и най-едрите сухоземни обитатели – слон, жираф, антилопа, зебра и др, различни видове хищници – лъвове, гепарди, хиени и др., от птиците – щрауси, фламинго, марабу и т.н.

В зоната тропичните пустини и полупустини са характерни сухолюбивите треви и храсти, пустинните каменисти и пясъчни пространства. Растителността е буйна само покрай леглото на река Нил. Средиземноморската субтропична зона обхваща делтата на река Нил. Почвите са наносни, много плодородни. Растителността е разнообразна – дървесна, храстова и тревна. Характерни са вечнозелените твърдолистни гори и храсти от типа на маслината. За река Нил, особено в горното и средно течение са много характерини крокодили, хипопотами и други едри водни обитатели.

В делтата на Нил има гнездовища на редица водолюбиви птици, включително и прелетни – патици, гъски, лебеди, пеликани, фламинго, морски лястовици, чайки и т.н. Срещат се и хищните птици от рода на белоопашатите орли, ястреби и др.

В Нил се въдят и различни видове риби. Характерен вид риба е хищна бешир. Най-едрата пресноводна риба в Нил е нилския латес, достигаща на дължина до 180 см. Голяма риба е електрическия сом – до 120 см дължина.

Река Нил има много голямо стопанско значение. В нейната долина е развито земеделието. Отглеждат разнообразни хранителни продукти – зеленчуци, плодове, пшеница, маслина, памук, плама и т.н. Много голямо е значението на водите на реката. Те се използват за напяване на площите край реката, особено в на територията на Египет и на Судан. Водите на реката се използват и за водоснабдяване на населението и селищата. Риболова и развит по протежение на цялата река и нейните по-големи притоци. Корабоплаването е развито предимно в Египет и в Судан.  След построяването на Асуанския язовир водите на Нил се използват и за производство на електричество.

В долината на река Нил има множество селища и голяма гъстота на заселването. В нея са развити крупни градове  градски агломерации. Сред най-големите са Кайро и Гиза, Луксор, Асуан, Александрия, Хартум и др.

Стопанското усвояване на водите на Нил носи и някои негативни екологични последици. Сред най-опасните промени е  понижаването на надморското равнище на делтата на Нил. Тя бавно потъва. В миналото това потъване е било компенсирано от огромното количество наноси, които отлагала реката. След построяването на Асуанския язовир по-голямата част от наносите остават на дъното на язовира и не достигат до делтата на реката. Поради това делтата се понижава с около 5 мм годишно.

Използвана литература:

1. Вагнер Б.Б. Сто великих чудес природы, - М., изд. „Вече”, 2004 г., стр. 258-263.
2. Географический энциклопедический словарь. – М., Изд. „Советская  энциклопедия”. 1989 г.
3. Планета на чудеса и загадки. Ридърс дайджест, Превод от Английски., стр. 192-197.
4. Рекорды в мире природы. – М., Изд. „Вече”, 2003 г. стр.118-127.