Темата за образованието в България си остава една от
пренебрегваните в публицистиката. Обикновено се свързва с провеждането на държавните
зрелостни изпити, по-често наричани матури, и частните уроци на учителите.
Въпросите на българското образование са регулирани чрез
различни закони, но основен е Законът за народната просвета (ЗНП) и предстоят
промени. Внимателният поглед навежда на мисълта, че е изгубен центърът на
образователната политика на страната. Вместо повишаване на качеството на
образованието, преобладават второстепенни акценти. Предстоящите изменения в ЗНП
е поредното наказателно действие срещу учителите. Сред част от българското
общество, предимно сред част от родителите, битува една хиперболизация за
обхвата, мащаба, цената и доходите от частните уроци. Голяма част от
родителите, предимно в големите градове, още от 6-и клас започват да търсят
частни уроци за кандидатстване в т.нар. елитни училища след 7-ми клас.
Тази масова психоза се разгоря след промените от 1989 г.
Профилизацията в обучението, все по-широкото застъпване на профилирано обучение
по математика и информатика, по чужди езици и стремежът на родителите децата им
да получат високо равнище на образование ги подтиква към търсене на
допълнителна подготовка, която да осигури предимство на децата им в желаните
училища. Твърде често тази подготовка надхвърля по обхват учебното съдържание в
държавните и общинските училища. Този засилен интерес е почвата за възникване
на десетки частни школи и курсове за подготовка на ученици. В хора на
предлагащите образователни услуги се включиха и почти всички висши учебни
заведения (институционално и чрез отделни преподаватели), както и някои
„елитни” училища.
Но има ли разбиране на ролята на частните уроци?
Правителството на Република България не можа да заеме разумна позиция към
частните уроци и чрез механизмите на държавно регулиране да оптимизира тяхното
количество и да прекрати възможността чрез образователни услуги да се формира
корупция при прием в университети, висши училища и колежи. Нещо повече, по
време на учителската стачка правителството се опитваше да дискредитира
учителите и размаха нависоко като национален флаг въпроса за частните уроци и
високите доходи, които били получавали учителите от тях. Този флаг бе
майсторски поддържан от услужливите на правителството медии.
В общественото мнение се формира настройка срещу учителите.
По този начин правителството измести центъра в борбата със сивата икономика и
пренесе тежестта на своите усилия спрямо най-малкото зло - получаваните от
учителите допълнителни доходи от частни уроци, без да се отчете и ползата от
тях. Никой от управляващите не си направи труда да изследва проблема и да
разбере очевадната истина, че образователни услуги срещу заплащане дават
незначителен брой учители (около 5%), и то предимно за подготовка за
кандидатстване след 7-ми клас (най-вече учители по математика и български език
и литература). Основната маса от частните уроци бе овладяна от частните школи и
курсове на приближени на служители на МОН, както и от университетските
преподаватели. В градовете, в които функционират университети, най-търсените и
най-високо платени образователни услуги на ученици се дават от университетските
преподаватели.
Правителството „забрави” да си потърси необлаганите доходи в
строителството, туризма, комунално-битовите и ремонтните услуги и т.н., а се
вторачи почти изключително в учителите, онези около 5 хил. души от общо 105 хиляди,
които не декларират доходи за около 7-8 млн. лева, от които се получават около
700 хил. лева данъци, не потърси онези над 2 млрд. лева укрити доходи, несъбрани
данъци и осигуровки от строителството, както и от други отрасли.
Този поход срещу учителите (като своеобразно наказание за
продължителната масова стачка) бе продължен и с предложените от правителството
промени в Закона за народната просвета (ЗНП). В него четем: „Учителите нямат
право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на
конфликт на интереси”. Предвидено е за неподаване на декларация или такава с
невярно съдържание директорът да налага наказание „уволнение” (член 188, т. 3
от Кодекса на труда).
От икономическа гледна точка образователната услуга е вид
специфична стока от нематериалното производство, цената на която зависи от
равнището на търсене и предлагане. От педагогическа гледна точка това е
допълнителна специализирана дейност за обучение на ученици и студенти в
индивидуална или групова форма с цел получаване по-високо равнище на знания,
умения и навици. От управленска гледна точка образователната услуга, според
нейния субект (услугодател), може да е институционализирана или
индивидуализирана. Когато в ЗНП се забранява оказване на образователна услуга,
се имат предвид неинституционалните образователни услуги, не тези, които
оказват учебните заведения, дори в тях да има ученици от същото училище или
кандидатстващи за прием в него или в определен ВУЗ.
В проекта за изменение на ЗНП ясно е записано: образователни
услуги, но се подразбират частните уроци (в мотивите е записано „частни
уроци”). Образователната услуга е много по-широко понятие от частен урок, т.е.
урок срещу заплащане от ученика на преподавателя. Това вероятно означава, че
вносителите (Министерски съвет, респективно МОН) не правят, или не могат да
направят, разлика между образователна услуга и частен урок. Образователните
услуги са широко понятие, включващо: уроци, консултации, пробни изпитвания,
различни видове педагогически замервания, подготвителни курсове за
кандидатстване след VII и VIII клас за средните училища и за участие в
олимпиади, подготовка за международни състезания и т.н.; за прием в
университети, колежи и висши училища, специализирани езикови курсове и
множество други разновидности. Главното в тях е, че в процеса на извършването
на услугата участва учител (преподавател, педагог, треньор и т.н.), който
подпомага обучавания да повиши качеството на своето обучение, да достигне
определено равнище на знания, умения и навици. Специфичното в образователната
услуга е, че не се създава нов материално-веществен продукт, а се променят
качествата на младата личност.
Определящ за наличието и развитието на образователните
услуги е услугополучателят (ученик, респективно неговите родители). Той е както
индивидуален, така и групов потребител (чрез различни видове школи и курсове).
Родителите и учениците търсят образователни услуги в зависимост от два фактора:
семейната среда и формираните в нея ценности, интереси и намерения за бъдещото
развитие на детето; материалните условия и възможности на семейството да
осигури допълнителни знания и умения у младата личност.
Силно влияние върху равнището и качеството на
образователните услуги имат: знанието като обществена и личностна ценност;
равнището на обучение в училищата и колежите; нормативната база на
образованието; жизненото равнище на населението. Това са силно влияещи
обществени фактори. Има и много важни личностни фактори като: личностни
стремежи и амбиции на родителите за по-високо интелектуално развитие и по-престижно
бъдещо място на децата в обществото; здравословни проблеми на децата, които не
им позволяват чрез институционализираната форма на обучение да получат високо
равнище на знания; констатирани съществени пропуски в овладяването на знания,
умения и навици и изоставане в обучението; личностни поведенчески проблеми на
част от децата (отсъствие от учебни занятия, невнимание в учебните часове и
т.н.).
Необходимост от образователни услуги
Главното в образованието е усвояването на знания, умения и
навици, така че у обучаваните да се формира основата за социализиране в живота,
т.е. качеството.
От образованието зависи кой от бъдещите равноправни членове
на обществото какво място ще има в живота. Като цяло образованието е обществена
услуга. Обучаваните деца са с различни индивидуални способности и
предпочитания, семейната среда е различна, различни са и качествата на
обучаващите ги учители (преподаватели и т.н.). В изградените обществени системи
основна е груповата форма на обучение. Тя има своите предимства, но и своите,
макар и малки, недостатъци. Главен недостатък е невъзможността достатъчно добре
да се отчитат индивидуалните различия между обучаваните, да се компенсират
своевременно индивидуалните пропуски и недостатъци, да се отговаря на
индивидуалните предпочитания към определен вид и обем знания и умения. Поради
това е изработен специфичен компенсаторен механизъм - допълнителните
образователни услуги, и най-често т.нар. частни уроци. Още с формирането на
съвременната образователна система след Освобождението и до наши дни
образователните услуги (частни уроци, курсове и т.н.) са неотменна част от
българската образователна система.
Частните образователни услуги и училищата са като скачени
съдове. Понижаването на равнището на единия съд води до повишаване равнището в
другия и обратното. Проблемът е не в наличието на частни уроци и курсове, а в
мащаба на тяхното използване от родителите и учениците и начинът на избор на
услугодателя.
Мащабът на използването на допълнителните образователни
услуги е в пряка зависимост от промените в обществото, промените във
функционирането на институционалната система на държавното и общинското
образование. След 1989 г. промените в обществото доведоха до бум на частните
уроци по чужди езици, по компютърна обща и специална грамотност, за прием след
7 клас в профилирани и известни средни училища. В София се достигна до
парадокса кандидатстващите ученици да са по-малко от броя на местата в такива
паралелки. Продължи практиката за допълнителна подготовка чрез частни уроци,
школи и курсове за влизане в университети. И в това отношение настанаха
най-значимите деформации - университетските преподаватели изместиха учителите.
Те използват предимно факта, че са в приемните комисии за кандидатстудентските
изпити. Редица университети утвърждават свои въпросници и критерии избирателно
- без съответствие с учебния материал, изучаван в средното училище. На
кандидатстудента остава само един избор - допълнителна образователна услуга
срещу заплащане при съответен университетски преподавател.
Функционирането на институционалната система на държавното и
общинско образование е един от основните генератори на увеличаване мащаба на
допълнителните образователни услуги. Това става чрез: непълноти в утвърдените
учебни програми (т.е. в учебното съдържание); неразбираемият език на повечето
учебници и учебни пособия (утвърдени от МОН); неразумното въвеждане на
профилизация на изучаваните учебни предмети в повечето училища (с различен
учебен план); нерешителността за осъществяване промени в прехода от прогимназиална
към гимназиална степен на образование; нежелание на МОН да преодолее конфликта
на интереси сред вузовските преподаватели за приемане на резултатите от
държавните зрелостни изпити като вход за почти всички специалности в
университетите; толериране на определени частни школи и курсове за подготовка
за теста след 7 клас и дори съмнения за предварително изтичане на информация за
съдържанието на въпроси и задачи от определени изпити. Изборът къде
допълнително да се учи ученикът (кандидат-студента) в решаваща степен зависи от
формиран авторитет и качества на обучаващите, от приятелската препоръка за
достойнствата на определен учител или преподавател. Понякога има и деформации.
Най-често изтъкваната от управляващите деформация е, че учители принуждават
ученици да ходят при тях на частни уроци срещу заплащане. Това са предимно
учители, които не са търсени от родители и ученици. Тези случаи са по-скоро
изключение - масовата практика е обратната - да бъдат търсени утвърдени, опитни
учители, независимо дали преподават на ученика или не. Важното е качеството.
Повечето родители правилно разсъждават, че ще плащат на този, който може да
научи детето им и на този, който в очите на детето се е утвърдил като
компетентен и авторитетен, внушаващ доверие учител.
Предлаганата в ЗНП забранителна норма не е нова. В
Правилника за прилагане на ЗНП от 2003 г. е записано в чл.129 а - „Учителят не
може да извършва образователни услуги на ученици, които се обучават или ще
полагат изпит в училището, в което преподава”. Тази норма вече 5 години не дава
резултат и следва записването й в нормативен документ с по-висш ранг - Закона
за народната просвета. Новото е, че в предлаганите промени това се таксува като
конфликт на интереси.
Конфликтът на интереси в средното образование
Това е ситуация, в която лице или група лица, притежаващи
определени права, могат да получат лична изгода чрез използване на личностното
си положение в ущърб на други лица. Интерес от образователни услуги имат
учителите, които имат финансови нужди, финансови потребности, за да могат да
преодолеят рестриктивното отношение към тях от страна на държавата и общините.
Това е икономически интерес чрез допълнителен труд да се осигурят допълнителни
доходи. В България има свободен пазар на труда и на услугите. На този пазар има
две страни - търсене и предлагане. Учителите предлагат образователни услуги, но
само при търсене от страна на ученици и родители. За да има конфликт на
интереси трябва за едната страна образователната услуга да е неизгодна. В
образователните услуги няма губеща страна.
Конфликтът на интереси е твърде неясно определен в
предложената допълнителна разпоредба за изменения и допълнения на ЗНП. Той
според законопроекта е „налице, когато образователните услуги срещу заплащане
се предоставят на ученици, които се обучават в училището, в което учителят
преподава”. Направено е изключение само за случаите, когато учителите чрез
образователни и други услуги осигуряват на училището собствени приходи за
издръжка и развитие на материално-техническата база, но са регламентирани с
наредба на министъра на образованието и науката. В проектозакона не е отчетено,
че учителите извършват в извънработното си време специфична трудова дейност,
породена от интерес и изгода и за родители, за ученици. Чрез своя труд те
отговарят на определена обществена потребност. Знанието, давано на учениците, е
не само лична, но и обществена ценност. Предлаганите промени в ЗНП пораждат
риторични въпроси като:
- Провеждането на кандидатстудентски курсове от университетите чрез техните преподаватели и уроци от университетски преподаватели, включително и членове на комисии по прием на нови студенти не е ли конфликт на интереси?
- Благоразположението на ръководители на звена и експерти от МОН към школи, подготвящи седмокласници за прием за профилирано обучение само по български език и литература и по математика, когато самите те са математици и литератори, не води ли до професионално формиран конфликт на интереси?
- Провеждането на подготвителните курсове в т.нар. елитни училища за прием в тях, водени от учители в тези училища, не е ли конфликт на интереси?
- Провеждането на "квалификационна и творческа дейност, образователни други услуги" (чл. 44, ал. 2, т. 6 от ЗНП) с цел осигуряване на собствени приходи на училището (извършвано от същите учители, които дават частни уроци), включително и на ученици от същото училище, не е ли конфликт на интереси?
- Какво да правят учениците от малките населени места, които учат в единственото училище (основно или средно) и няма друг учител, освен този, който ги учи в училище? Трябва ли, за да получат допълнителна образователна услуга, да пътуват до най-близкия голям град?
На тези въпроси всеки може да даде свой отговор.
Прави впечатление обаче различният стандарт на
законотворците. Когато е за непряко подпомагане на държавната хазна, може да се
използва трудът на учителите, за да се получат пари от родителите, а когато се
предлага по-ефективната индивидуална форма учител-ученик, изведнъж я определят
като конфликт на интереси и учителят трябва да бъде уволнен. Университетски преподавател,
член на комисия за прием на студенти, не може да бъде уволнен, а понеже е
допуснал чрез средства за масова информация да бъде изобличен, само е мъмрен.
Законопроектът е израз и на неравнопоставеност на учителите
спрямо други служители на държавна и общинска издръжка. Те биха били равни с
тях само ако правителството бе предвидило същата мярка (уволнение от работа) за
университетските преподаватели, участващи в курсове за подготовка на нови
студенти и ученици в националните гимназии, даващи частни уроци на космически
цени (особено в Медицинския университет, УНСС, СУ „Св.Кл.Охридски” и др), на
експерти от МОН и Регионалните инспекторати по образованието - за даване на
уроци първите въобще, а вторите от съответната административна област. Подобно
равнопоставяне би имало, ако всеки личен лекар бъде уволняван, когато приема
небезизвестната такса за почукване на вратата на лекарския кабинет (2.20 лв. за
еднократно действие), защото той обслужва този пациент и получава средства от
здравната каса за него и т.н.
В този си вид законопроектът за изменение и допълнение на
ЗНП поставя нови функции на директорите. Те трябва да се превърнат в разследващ
дознателски апарат (подобно на полицията), за да установяват има ли невярна
декларация, верни ли са сигналите за отделни учители. Това не е по техните сили
и в почти всички случаи те ще трябва да отидат в съда, за да оправдаят своята
заповед за уволнение. Нещо повече, тази проектонорма осигурява възможност за
развитие на особено явление в училищата - доносничество. Тази норма ще влоши
социално-психологичния климат в редица учителски колективи, особено в ситуации,
когато е влошен микроклиматът. Вносителите на проектозакона не са вникнали в
очакваните последици, просто импулсивно са решили да накажат учителите.
В заключение, борба срещу изкуственото повишаване обема и
обхвата на допълнителни образователни услуги трябва да се води. Трябва да се
промени качеството на обучение в държавните и общински училища, качеството на
учебниците и учебните помагала, да се подготвят на по-високо равнище бъдещите
учители, да се промени начинът на преход от една в друга образователна степен
(задължителен общообразователен тест след 7 клас, завършване на основно
образование след 7 клас, прием в средните училища само с резултатите от общонационален
общообразователен тест с единно национално оценяване и др., прием във ВУЗ само
с оценките от държавните зрелостни изпити и т.н.), изнудването на учениците за
частни уроци да се криминализира и т.н. Само така би могла да се избегне
хиперболизацията на значението и мащаба на частните допълнителни образователни
услуги, респективно и на частните уроци.
