Т
ТАБАН
(от тур taban – стъпало, ходило) – антропогенна форма на
земната повърхност, създадена чрез наслагване на пръст, скална маса или
неизползваем материал, изкопан от рудника. Табанът има формата
на терасна равна площадка, разположена близко до входа на рудника.
ТАЙГА* (от тюрк.) – природна зона в умерения пояс на Северното полукълбо, формирана от вечнозелени иглолистни гори. Климатът е умерен със студена снежна зима и температури на въздуха до -50οС. Задържа се устойчива снежна покривка. Лятото е топло, средната юлска температура е между 10οC и 20οС. Валежите в зоната на тайгата са между 300 и 600 мм, а на отделни места и повече. Количеството им превишава изпарението, което води до създаването на замръзналост, преовлажнение, заблатявания, гъста мрежа от многоводни реки и езера. В ниските места има блата. Почвите са предимно подзолисти. Преобладават иглолистните гори с примеси от дребнолистни широколистни дървета. Най-характерните дървесни видове са иглолистните бор, ела, смърч и широколистните бреза и липа. В тайгата липсва или е слабо развит подлесът, а мъховете, тревите и храстите са еднообразни. При преобладаването на определени дървесни видове тайгата се поделя на два вида – тъмна (бяла ела, сибирски бор, кедър) и светла (лиственица, американски бор и др.). От животинските видове характерни са вълк, лисица, заек, катерица, кафява мечка, както и животни с ценни кожи като белка, собол, ондатра и др. Тайгата заема почти 10% от сушата. Тя има значителни запаси от дървесина, но е слабо населена.
ТАЙФУН* (от кит. през англ. - голям вятър) – наименование в Югоизточна Азия, Китай, Корея и Япония на тропичните циклони, възникващи в западната част на Тихия океан. Скоростта на тайфуните достига до 50 км/час. Придружени са от проливни дъждове. Причиняват големи разрушения по крайбрежието, наводнения, вълнение на океана и моретата и др.
ТАКИРИ (от тюрк.- равен, гол) – плоско, обширно глинесто пространство в пустините и полупустините, вид почва. Образувани са в понижения на земната повърхност. Глинестият слой има дебелина 8-10 см. Когато има валежи (обикновено през пролетта), такирите се покриват с вода, а след изсъхването повърхността става твърда и се напуква на множество пукнатини, които образуват гъста мрежа. Тези почви се отличават с ниско съдържание на хумус (0.2-0.5%), малка мощност (до 30-40 см.) и засоляване. В тях почти напълно липсва растителност. След дъжд се появяват водорасли и лишеи, отличаващи се с много къс вегетационен период. След изсъхването им покриват като тънка пластинка повърхността на почвата. Широко са разпространени в глинестите пустинни райони на Средна Азия, Предна Азия, Монголия, Северна Америка, Австралия.
ТАКСА (от taxarе – определям) – форма на плащане от юридически и физически лица на държавата за извършена от нейни органи определена услуга. Таксите са държавни и местни. Държавните се събират от държавните органи, а местните такси – от общините и кметствата.
ТАКСОН (от лат. taxarе – определям) – 1/. (в географията). Териториална единица със специфични типологични признаци. Характерни равнищата за географските таксони са ареал, зона, район, регион. 2/.(в биологията). Група организми, родствени в една или в друга степен, свързани с общи свойства и признаци и достатъчно обособени за да може да бъде определена таксономична категория – вид, род, семейство, разред и т.н. Таксонът винаги означава конкретен биологичен обект.
ТАКСОНОМИЧНИ КАТЕГОРИИ – понятия, използващи се за обозначаване на съподчинени групи обекти (форми на релефа, ландшафти, растения или животни), т.е. таксони. Те се отличават една от друга с различна степен на родство, обозначават нереални организми, а определен ранг или ниво, т.е. степента в определена йерархия.
ТАКСОНОМИЯ – теория на класификацията и систематизацията на сложно организираните части на действителността, имащи обикновено йерархичен строеж – растителен свят, животински свят, географски обекти, географски ландшафти и др.
ТАЛВЕГ (от нем. talweg) – линията, съединяваща най-ниските части на линейните ерозионни форми, на речна долина, най-дълбоките места по дължината на река, овраг, дере и др. Обикновено в талвега на реката течението на водата е най-бързо.
ТВЪРДИ ВАЛЕЖИ – атмосферни валежи, при които водата е в твърдо агрегатно състояние. Образуват се при отрицателни (минусови) температури на въздушната маса. Характерни са целогодишно за полярните географски ширини и високите части на планините, сезонно и епизодично за умерения климатичен пояс. В тропичните екваториални области са присъщи само за най-високите части на високите планини. Към твърдите валежи се отнасят сняг, суграшица, град (градушка), леден дъжд, скреж и слана.
ТВЪРДИЦА – изпъкнала форма на релефа, издигната над земната повърхност голяма единична скала (или монолитен скален блок), която поради своята здравина е останала неразрушена при протичане на процесите на изветряне и денудация. Обикновено е остатък от по-стар релеф. Често е заобиколена от изветрителни материали и образува свидетелно възвишение.
ТВЪРД ОТТОК – съставна част на речния отток, състояща се от твърдите частици, образувани от размиването на изветрителната кора от дъждовните води и от ерозията на речните легла. Най-големите твърди частици се движат в придънния воден слой, а по-малките плават във водния слой. Поради това материалите на твърдия отток са плаващи и влачени или дънни наслаги.
ТВЪРДОЛИСТНИ ВЕЧНОЗЕЛЕНИ ГОРИ – природна зона, вид гора, растяща в субтропичния пояс със средиземноморски тип климат. В нея зимата е мека и влажна, а лятото е сухо и горещо. Реките са маловодни и дори през лятото пресъхват. Почвите са червеноземни („тера роса”), жълтоземни и канелени. Определящата растителност е вечнозелена. Срещат се твърдолистни вечнозелени дървета и храсти, издържащи на продължителни високи температури и засушавания. Характерни растителни видове са кипарис, корков дъб, вечнозелен дъб, кестен, маслина, пиния и др. Отглеждат се маслини, смокини, нарове. Срещат се множество храсталаци, наричани маквиси и фригана. От храстите характерни са тамян, лавър и др. От животинските видове много характерни са прилепите, влечугите, дивите кози, чакалът и др.
ТВЪРДОСТ НА ВОДАТА – качество на водите, съдържащи калциеви и магнезиеви йони. Тя може да бъде постоянна (остава при кипване на водата) и временна (изчезва при продължително кипване). Измерва се в mg/dm3. В зависимост от количественото съдържание на калциеви и магнезиеви йони водата бива: много мека – до 1.5; мека от 1.5 до 3.0; умерено твърда – от 3.0 до 6.0; твърда – от 6.0 до 9.0 и много твърда – над 9.0 mg/dm3.
ТЕЖКА ПРОМИШЛЕНОСТ – група отрасли на промишлеността, в които се извършва добив и преработка на суровини и се произвеждат предимно средства за производство. Към тежката промишленост се включват отраслите: енергетика, черна и цветна металургия, машиностроителна и металообработваща промишленост, химическа и нефтохимическа промишленост, промишленост за строителни материали, дърводобивна и дървообработваща промишленост и целулозно-хартиена промишленост.
ТЕЖКО ИНВЕСТИЦИОННО МАШИНОСРОЕНЕ – подотрасъл на машиностроителната и металообработващата промишленост, обединяващ предприятия и фирми за производство на комплектни технологични линии, инсталации, съоръжения и уникални машини за производство в промишлеността и строителството. Произвеждат се изделия като: металургични съоръжения, апаратура за химическо производство, парни котли, турбини, багери и др.
ТЕКСТИЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ (от лат. textilis) – отрасъл на преработващата промишленост (вторичен сектор на стопанството), обединяващ предприятия и фирми за производството на различни видове прежди, тъкани, нетъкани текстилни материали, подови покрития (килими, мокети, пътеки и др.). Поделя се на следните подотрасли: памукотекстилна, вълненотекстилна, коприненотекстилна, ленено-конопена, ютена и др..
ТЕКТОНИКА (от гр. tektonike – строително изкуство), геотектоника – геоложка наука (дял на геологията), изучаваща структурата, движенията, измененията и развитието на земната кора или някаква част от нея. Разкрива закономерностите на развитие и разполагане на различните геоложки структури (плочи, щитове, платформи, гънки и др.). От своя страна тя се поделя на морфологическа, регионална, историческа и генетическа тектоника. Основен метод на изследване е структурният анализ.
ТЕКТОНИКА НА ПЛОЧИТЕ (от гр. tektonike – строително изкуство и плоча), нова глобална тектоника – съвременна геоложка теория, разглеждаща литосферата като система от подвижни плочи. Оформена е през 1968 г. Според нея при движението на плочите в граничните между тях райони има най-голяма тектонска, земетръсна и вулканска активност. Литосферните плочи хоризонтално се преместват. При това преместване протичат три различни процеса: а) спрединг -разширяване на пространството между две океански плочи, при което от недрата се издига базалтова магма, която при застиването си образува нова океански тип земна кора; б) субдукция – процес на подпъхване на едната плоча под друга и разтопяване на потъващите скали в астеносферата; в) колизия – сблъскване на две континентални литосферни плочи и образуване на планини.
ТЕКТОНОСФЕРА (от гр. tektonike – строително изкуство и sphaira – кълбо) – обвивка на Земята, в която протичат тектонските, магмените и метаморфните процеси. Включва земната кора и горната част на мантията. Отличава се с нееднородност на скалите в хоризонтална и във вертикална посока, образуването и движението на литосферни плочи.
ТЕКТОНСКА ДОЛИНА – вид долина, образуването на която е предопределено от тектонските движения и геоложки земни форми. Понижението на земната повърхност е формирано в мястото на: дълбок разлом на земните пластове (напр. долините на Струма и Места в България), грабен напр. долината на р. Тунджа в Казанлъшката котловина), синклинала, тектонска падина (напр. Голямата Калифорнийска долина в САЩ), синеклиза, рифтова зона (напр. долината на р. Йордан). Обикновено долините по линията на разломите са дълбоки, понеже скалите покрай разломната повърхност са натрошени и лесно податливи на водната ерозия.
ТЕКТОНСКИ ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМНАТА КОРА – движения на земните пластове, предизвикани от вътрешни земни сили и проявяващи се в земната мантия и в земната кора. В резултат на тектонските движения земните пластове променят своето положение и форма. Това са различни видове издигания, потъвания, хоризонтални размествания, нагъвания, разкъсвания и др. Те водят до промени в разположението на пластове и свойствата на скалите.
ТЕКТОНСКИ ЕЗЕРА– вид езера, образувани в котловини, създадени при потъване на части от земната повърхност чрез огъване, пропадане и вулканска дейност. Най-големите тектонски езера са разположени в падини – Байкал, Танганика, Няса, Мъртво море и др. Тектонски езера са и Каспийско море, Горно, Мичигън, Хюрън, Ери и Онтарио в Северна Америка, Онежкото езеро в Русия и др.
ТЕКТОНСКА СТРУКТУРА – вид геоложка структура, образувана чрез движения на земните пластове; закономерно повтарящи се в земната кора форми на залягане на скалите и земните пластове. В широк смисъл понятието тектонски структури обхваща разнообразните части на земната кора. В зависимост от начина на образуване тектонските структури са: плаформени, блокови (блоково-разломни), разломни, гънкови, магмени (магмени тела), вулкански. Има елементарни тектонски структури – слой, гънка, пукнатина, разломни – надсед, отсед, подсед и др., и магмени тела – дайки, лаколити, батолити и др.
ТЕКУЧЕСТВО НА РАБОТНАТА СИЛА – процес на честа смяна на работещите на своите работни места поради различни причини. При увеличавене на безработицата обикновено текучеството намалява и обратното – при намаляване на безработицата се увеличава текучеството.
ТЕМАТИЧЕН АТЛАС – систематизиран набор от карти, свързани с определено съдържание – геоложки, геоморфоложки, климатични, геоботанически, военно-исторически, на населението, на промишлеността и т.н.
ТЕМАТИЧНА КАРТА* – вид географска карта, показваща отделни обекти, процеси и явления поотделно или в тяхното съчетание. Те се поделят на видове според своята тема – главния предмет на съдържанието (геоморфоложки, климатични, хидроложки, почвени, растителни, туристически, политически и т.н.).
ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА (ат лат.temperatura – правилно съотношение, нормално състояние) – елемент на климата, който показва степента на нагрятост на въздуха. Той се нагрява или изстива в зависимост от температурата на земната повърхност. Основният източник за нагряването му са слънчевите лъчи. В зависимост от ъгъла на тяхното падане върху земната повърхност температурата на приземния слой на въздуха е различна. Най-висока е тя в екваториалните области, понеже там слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и следователно преминават най-къс път през атмосферата, по-малко се разсейват и поглъщат от атмосферата. Обратното е в районите около полюсите. Температурата на приземния слой на въздуха зависи и от характера на подстилащата повърхност – суша или вода. Над водните басейни през лятото температурата на въздуха е по-ниска, а през зимата е по-висока в сравнение с въздушните маси над сушата. Над континентите е точно обратното. Температурата на въздуха е почти постоянна само в екваториалните области и поради това там няма годишни сезони. В останалите части на земната повърхност тя се променя по сезони през годината и през денонощието. Във височина като правило температурата на въздуха се понижава. Има и изключения, които се наричат температурни инверсии.
ТЕМПЕРАТУРА НА ВОДАТА – количествена мярка за равнището на топлина във водата. Температурата на водата се формира и променя под влияние на: слънчевото греене; топлообмена (със скалите, почвата и въздуха); топлината на земните недра. Под влияние на температурата на водата се формират трите агрегатни състояния и преходите между тях – между вода и лед (около 0οС) и между вода и пара (около 100οС). Температурата на водата във водни басейни зависи от силата на слънчевото греене, топлината на приземния слой въздух и масата на водата в тях, дълбочината им, както и от някои свойства на водата (соленост, прозрачност и т.н.). Температурата на водата на водните басейни е важен фактор за формирането на климата и промените на времето, развитието на водните и водолюбивите организми. Тя влияе върху провеждането на различни стопански дейности като корабоплаване по реките, моретата и океаните в студения и умерения пояс, риболова, морския рекреационен туризъм и много други.
ТЕМПЕРАТУРА НА ПОЧВАТА – количествена мярка за равнището на топлина в почвата. Зависи предимно от: радиационния баланс на земната повърхност; преноса на топлина чрез въздушните маси; свойствата на самата почва (цвят, структура, влажност и др.). От нея зависи развитието на растителността (процеса на вегетацията) и вида на растенията. Особено неблагоприятни за растителността са отрицателните температури при липса на снежна покривка. Температурата на почвата се измерва на земната повърхност и в дълбочина на 2, 5, 10 и 20 см.
ТЕМПЕРАТУРЕН ГРАДИЕНТ НА ВЪЗДУХА, вертикален температурен градиент – изменението на температурата във височина се нарича вертикален температурен градиент. Измерва се в градуси на 100 м. Вертикалният температурен градиент се променя в доста широки граници. Промените зависят от годишния сезон, височината на въздуха над земната повърхност, в коя част от денонощието се определя и др. В умерения пояс до 10 000 м. височина и в тропичния пояс до 15 000 м средната стойност на вертикалния температурен градиент е 0.6οС/100 м. Различават два вида вертикален температурен градиент: суходиабатен и влажнодиабатен
ТЕМПЕРАТУРНА АМПЛИТУДА (от температура и от лат. amplitudo - обширност) – най-голямата разлика между две крайни величини на температурата на въздуха за определен отрязък от време (денонощие, месец, година и др.). Температурната амплитуда може да се отчита между най-високите абсолютни (максимални) и най-ниските (минимални) величини, както и между средните многогодишни стойности.
ТЕМПЕРАТУРНА ИНВЕРСИЯ* (от температура и от лат inversio – преобръщане) – процес на повишаване на температурата на въздуха във височина в тропосферата, обратен на нормалното понижаване. Дебелината на инверсионния слой може да достигне стотици метри и разликата да достигне 10οC-15οС. Температурната инверсия в приземните слоеве най-често се образува в безветрени и ясни нощи в резултат на силно излъчване от земната повърхност и нейното изстиване. Образува се и в понижени форми на земната повърхност (котловини, долини), когато по-студен въздух от съседните високи склонове се стича в най-ниската им част. При такива условия в най-ниските части температурата е по-ниска от тази на въздуха, намиращ се на по-голяма височина.
ТЕМПЕРАТУРНА СКАЛА – градуирана скала за измерване на температурата, разработена на основата на разликата между различни моменти на определяне на температурата. Има три скали: а) на Целзий, използваща скала от 100ο между моментите на замръзване (0οС) и изпарение (100οС) на водата; б) на Фаренхайт, използваща като база замръзването на водата (32οF) и температурата на човешкото тяло (98.6οF) и с интервал от 64ο; в) на Келвин (абсолютната скала), при която се започва от -273.15οС или -459.67οF. Скалата на Целзий става се по-употребявана и доминираща в света.
ТЕОКРАТИЧНА МОНАРХИЯ* (от гр theos – бог, kratos – управление и monarchia –“единовластие”) – една от трите разновидности на монархията. При нея има съчетаване на функцийте на монарха с религиозните функции и монархът е едновременно и глава на съответната църква. Типичен пример в това отношение е Ватикана. Римският папа е държавен глава на държавицата Ватикана и същевременно религиозен (духовен) водач на всички католици.
ТЕРАСА (от фр. terrasse) – хоризонтално заравнена или леко наклонена част на земната повърхност, разположена по планинските и долинните склонове и морските крайбрежия. Терасите се образуват от минала рушителна (ерозионна и абразионна) или акумулативна дейност на речна, езерна и морска вода. Терасата е част от старо дъно на река или морско и езерно крайбрежие, издигнато във височина в резултат на издигане на земните пластове. Терасите са разположени на различна височина. В зависимост от произхода са: абразионни, ерозионни, акумулативни и полигенни (ерозионно-акумулативни). В зависимост от мястото, където са образувани, терасите са речни, езерни и морски.
ТЕРАСИРАНЕ – вид противоерозионна дейност за намаляване на наклона на планинските и долинните склонове чрез изграждане на изкуствени тераси. Чрез терасирането се осъществява по-добър воден режим на почвата, регулира се по върхностният воден отток и се намалява податливостта на почвата към ерозия.
ТЕРИКОН (от фр. terri conique – куп негодна за обработване руда и коничен) – антропогенна форма на релефа, съдадена в района на рудник. Образува се чрез наслагване на куп изкопана земя и/или негодна за обработване руда. Има формата на конус. Териконът е характерен за въгледобивните мини.
ТЕРИТОРИАЛЕН ПРОИЗВОДСТВЕН КОМПЛЕКС – териториално съчетание на взаимосвързани стопански отрасли, фирми и дейности на определена територия. Отличава се с гъвкави териториални граници, вертикални (от добива на суровината до готовата продукция) и хоризонтални производствени връзки, общо използване на производствена инфраструктура и т.н. В зависимост от производствената специализация могат да бъдат промишлени, аграрно-промишлени, металургични и т.н.
ТЕРИРОРИАЛНА СТРУКТУРА НА ГРАДА – сравнително добре обособени и специализирани части на градската територия, използвани с различна цел от жителите и гостите на града. Формира се през продължителен период от време под влияние на концентрацията, уголемяването и специализацията на функциите на града, нарастване на броя на населението, стопанската специализация и т.н. Застроената площ на градската територия може да бъде компактна, лентова, поясна и сателитна (разчленена). В нея се обособяват жилищни квартали, улици, площади и тротоари, зелени площи и паркове, промишлени зони, складови зони, обществени институции, транспортни зони и т.н. В оформените централни зони се съсредоточават политически, административни, финансови, културни, образователни и други специализирани дейности.
ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА НА СТОПАНСТВОТО – наличието на определена територия (континент, страна, район и т.н.) на обособени (по определени признаци на стопанското развитие) и взаимно свързани по определен начин стопански отрасли и отделни предприятия, намиращи се в сложно взаимодействие с населението. Териториалното структуриране се извършва на основата на стопанската диференциация, специализация и териториалното разделение на труда, на междуотрасловите и вътрешноотрасловите връзки и инфраструктурна взаимосвързаност на отделните стопански единици на определена територия. В териториалната структура на стопанството могат да се формират райони, подрайони, производствени възли, центрове и пунктове.
ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ – част от воден басейн във вид на ивица, която приляга към сухоземната територия на страната или към вътрешните и морските води. Страната, към която са териториалните води, осъществява своята власт в това пространство - разрешава или забранява навлизането на чуждестранни кораби, прелитането на чужди самолети, осъществява митнически и санитарен контрол. Освен това има и 200 - милна икономическа зона, в която страната може да използва природните морски ресурси.
ТЕРИРОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – разположението на хората в определен момент върху някаква територия (континент, страна, район, община, област, населено място и др.). Зависи от броя на жителите по отделни териториални единици в даден момент. Териториалното разпределение на населението се установява чрез статистически данни от преброяванията и от текуща регистрация на живущите в населените места и райони.
ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО (от лат. territorium – пространство и устройство) – формирането в определена територия на самостоятелни единици, намиращи се в йерархична връзка и зависимост. В зависимост от целите и избраните признаци териториалното устройство най-често е: 1/. Административно-териториално устройство на държавата. В България в има два типа териториални единици: административно.териториални – области и общини (със съставните им кметства и райони в големите градове) и само териториално – населени места (села и градове) и селищни образувания; 2/. Териториално структуриране на стопански, социални, съдебни, административни и други дейности (напр. Национална агенция по горите, регионални дирекции и горски стопанства); 3/. Управление и устройство на дейности с площна организация, при които се разработват специални проекти, програми и планове за териториално развитие на дейността – земеустройство, лесоустройство, управление на водите и др.
ТЕРИТОРИЯ (от лат. territorium – пространство) – 1/. Пространство, обхващащо земната повърхност, вътрешните и крайбрежните води, включително земното и водното пространство (под тях) и въздушното пространство (над тях) в определени граници (населено място, община, област, район, държава, континент и т.н.). 2/. Особена административна единица в някои държави.
ТЕРМАЛНИ ИЗВОРИ (от лат. thermalis) – подземни води с температура над 20οС, които излизат на земната повърхност във вид на горещи извори, а в районите с вулканизъм и във вид на гейзери и парни струи. Те се поделят на: 1. Топли – с температура на водата между 20οC и 37οС; 2. Горещи – между 37οC и 42οС ; 3. Много горещи – над 42οС.
ТЕРМОКАРСТ (от гр. thermos -топъл и карст) – земеповърхни форми, образувани вследствие на пропадане и слягане на земни пластове поради разтопяване на подземен лед и размръзване на земни маси. На земната повърхност се образуват понижения – падини, езерни котловини, блюдца и др. В земните пластове могат да се образуват ниши, ями и други кухини.
ТЕРМОПАУЗА – граничният преходен слой между термосферата и екзосферата, обхващащ малък въздушен пласт от земната атмосфера. Намира се на височина около 800 км над земната повърхност. В нея има незначително поглъщане на слънчевата радиация и температурата на въздуха не се променя във височина.
ТЕРМОСФЕРА – слой на атмосферата, разположен между мезосферата и екзосферата. Намира се на височина от около 80 до 800 км. Термосферата е отделена от мезосферата от мезопаузата, а от екзосферата от термопаузата. В нея с увеличаване на височината температурата се увеличава и към 250 км достига 1000οС. В горната част на термосферата температурата отново намалява. В този слой под влияние на ултравиолетовата и рентгеновата радиация на Слънцето и космическото лъчене има йонизацията на въздуха и се появяват северните (полярните) сияния. Характеристиките на термосферата се променят в зависимост от географското положение, годишния сезон, слънчевата активност и времето на денонощието.
ТЕРЦИЕР (от лат. tertius – трети) – началната част от Неозойската ера. Обхваща палеоген и неоген. Продължителността на терциера е около 70 млн. г. През него са се развили и разпространили по Земята широколистните дървета и бозайниците.
ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА*– вид инфраструктура, която е част от националното богатство. Състои се от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи. Тя има спомагателен характер и осигурява нормалното функциониране на основните системи: транспорт (ж.п.линии, гари, пристанища, летища, шосета, газопроводи, нефтопроводи и др.); съобщения (телефон, пощенски услуги и т.н.); водопровод и канализация; електроснабдяване и електропреносна мрежа; топлофикация; геозащита и др.
ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ – група културни растения, предназначени главно за получаване на суровина за различните отрасли на промишлеността. Те са едногодишни тревисти (лен, коноп, слънчоглед, тютюн и др.), многогодишни храсти (маслодайна роза, лавандула и др.), дървета (орех, корков дъб и др.). В зависимост от използването им се поделят на: влакнодайни (лен, коноп, памук, юта, сизал и др.); захародайни (захарна тръстика, захарно цвекло); маслодайни (маслина, слънчоглед, фъстъци и др.); етерично-маслени (маслодайна роза, лавандула, мента и др.); хранително-вкусови (тютюн, хмел и др.); каучуконосни; лекарствени (дилянка, беладона, женшен, хининово дърво и др.).
ТЕХНОЛОГИЯ (от гр. techne - изкуство, майсторство и logos – наука) – 1/. Наука, която изучава методите и процесите на добив и преработване на суровите материали в предмети за потребление и средства за производство; 2/. Съвкупността от методите и начините на получаване, обработка, и/или преработка на суровините, материалите, полуфабрикатите или изделията, осъществявани в различни отрасли на стопанството.
ТЕЧНИ ВАЛЕЖИ – атмосферни валежи, при които водата е в течно агрегатно състояние. Образуват се при положителни температури на въздушната маса. Те са рядко явление за полярните географски ширини и високите части на планините. В умерения климатичен пояс се срещат през цялата година. През топлата част от годината са основният вид валеж. В тропичните и екваториалните области са присъщи целогодишно, без местата с най-голяма надморска височина. Към течните валежи се отнасят дъжд, ръмеж, поледица, роса.
ТИНЯ – тънкозърнеста микроструктурна утайка, състояща се предимно от минерални и органични вещества. Отлага се в морета, езера, язовири и реки. В естествени условия тинята се намира в течно състояние. При изсушаване придобива свойствата на твърдо тяло. При изсъхването на езерната тиня, под влияние на кислорода от въздуха, органичните вещества се разлагат и се образува сапропел, който може да се използва като тор.
ТИПОЛОГИЯ (от грц. typos - форма, образец) – метод за систематизиране (подреждане и групиране) на съвкупност от обекти и явления с помощта на обобщен модел, образец или форма. Основава се на използване на метода на сравнението чрез разкриване на сходствата (приликите) и различията (разликите) на обекти и явления с избрания образец (модел, форма). Различават теоритична (използване на разработен идеален модел на обекта или явлението) и емпирична типология (количествена обработка и обобщение на данни от реални обекти и явления). Има две основни форми на типология: а) морофологическа (според формата на обекта или явлението, например за растителността типове – дървета, храсти, полухрасти, треви); б) историческа (сравнително-историческа), при която обектите и явленията се групират по етапи на развитие. В географията често се използват различни типологии – на времето, на климатите, на релефа, на ландшафтите, на растителността, на почвите, на стопанството, на туризма, на селищата и т.н.
ТИПОВЕ ПОЧВИ – единица в типологията на почвите, почви, които са образувани при еднакви или сходни природни условия и притежават сходен почвен строеж и свойства. В един тип почва се включват почвите, които имат еднотипни или сходни характеристики на: превръщане и миграция на веществата; топлинен режим на почвата; воден режим на почвата, почвен профил и почвени хоризонти, равнище на плодородие и развитие под сходен тип растителност. В зависимост от климата се формират зонални типове почви, характерни за определени природни зони (черноземни, кафяви горски, латеритни, тундрови и др.). При по-голяма зависимост от особеностите на релефа и почвообразуващата скала се формират азонални типове почви (алувиално.ливадни, хумусно-карбонатни и др.). Почвените типове се поделят на подтипове, родове, видове и др.
ТИПОВЕ РЕЛЕФ (от гр. typos – отпечатък) – обособени части от земната повърхност, в които формите на релефа имат общ произход, общо историческо развитие и възраст. Промените в един от компонентите на релефа води до формирането на видоизменени или нови форми на земната повърхност. По начина на образуване се различават следните типове релеф: денудационен, акумулативен, вулканогенен, екзарационен, абразионен, еоличен, ерозионен. В зависимост от външните климатични условия релефът е ариден, хумиден, нивален, тропичен, екваториален. А по външния вид на земеповърхните форми е планински, хълмист, равнинен, долинен и т.н.
ТИПОВЕ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ* – разделение на селищата според доминиращите функции, които изпълняват. Най-общо в географията на селищата са обособени два основни типа – села и градове. Всеки от тях има свои разновидности (подтипове). Например при селата в България като основни подтипове исторически са се формирали отделни дворове, колиби, махали, гарови селища, манастирски селища. В света има и други подтипове като фермерски селища, хутори и т.н. Градовете според своите функции се поделят на различни видове центрове и съответно селища – административни, търговски, транспортни, туристически (и курортни), промишлени, миньорски и др.
ТИПОВЕ УРБАНИЗАЦИЯ* (от лат. Urbanus - градски и типове)- разновидности на урбанизационните процеси, в зависимост от специфичните начини на протичането им и последващите промени в териториален аспект. Основните типове урбанизация са: агломерация ( силно урбанизирана територия, в която множество селища гравитират към един или няколко центъра); мегаполис (няколко слели се агломерации, образуващи ново пространствено образувание); рурбанизация (разпространяване на градския начин на живот в селата); псевдоурбанизация (бърз ръст на броя на градското население, водещ до влошаване на жизнените условия и появата на неблагоустроени части на градовете); дезурбанизация (упадък на градовете и снижаване на тяхната роля); субурбанизация (ръст и развитие на крайградските зони на големите градове и формиране на градове-спътници).
ТОВАР – някакъв предмет, стока, багаж, продукт, който е натоварен на превозно средство и превозено на определено разстояние. Товарите могат да бъдат превозвани от един или от няколко вида транспорт. Един товар може да включва различни видове продукти (стоки, предмети и т.н.).
ТОВАРООБОРОТ – количествен показател за анализ и оценка на транспортната дейност, изразяващ съвкупността от извършените товарни превози за определен период от време. Измерва се с общото тегло на превозените товари в тонове и превозваческата дейност, изчислена в тонкилометри.
ТОМБОЛО (от итал.) – един от видовете акумулативни форми на релефа на морските брегове. Има вид на ниска и тясна ивица от пясък, дребен чакъл или раковини, присъединяваща към брега на близък остров и преграждаща плитък залив. Обикновено томболото се образува при надлъжно преместване на наноси. Например Поморийското езеро е образувано от двойно томболо.
ТОНКИЛОМЕТЪР (т/км) – мярка за извършената работа в транспорта по превоз на товари. Измерва се като произведение на теглото на превозения товар в тонове по изминатият път в километри (тонкилометър-нето) и теглото на превозното средство и товара по изминатото разстояние (тонкилометър – бруто).
ТОПЛА ВЪЗДУШНА МАСА – вид въздушна маса, която се придвижва над по-студена подстилаща повърхнина (водна или сушева), отдава част от топлината си, предизвиква затопляне, но самата тя постоянно изстива. Изстиването и обхваща само приземните въздушни слоеве.
ТОПЛИ МОРСКИ ТЕЧЕНИЯ – морски течения, при които температурата на постъпателно движещата се вода, независимо от абсолютната и стойност, е по-висока от температурата на околната вода. Топли течения са Гълфстрийм, Северопасатно, Южнопасатно и др.
ТОПЛИННИ ПОЯСИ* – обособени части от земната повърхност според получаваната от тях слънчева енергия и формираните и доминиращите температурни условия. На Земята има пет топлинни пояса – горещ (1), умерени (2) и студени (2). Те сап разграничени от главните паралели – северна (23ο 27′ с.ш.) и южна (23ο 27′ ю.ш.) тропична окръжност и северна (66ο 33′ с.ш.) и южна (66ο 33′ ю.ш.) полярна окръжност.
ТОПЛИННО ИЗВЕТРЯНЕ – вид физическо изветряне, извършващо се предимно под влияние на температурите, и то най-вече през денонощието. През деня повърхността на скалите силно се нагрява, като най-силно се нагряват тъмно оцветените минерали. Поради това разширяването на скалите не е еднакво. Непрекъснатото периодично разширяване и свиване води до напукване и разпадане на повърхността на скалите на все по-дребни частици.
ТОПЛОЕЛEКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ (ТЕЦ) – комплексни енергийни съоръжения, използвани за производство на електрическа енергия или комбинирано на електрическа и топлинна енергия чрез преобразуване на топлинната. При изгарянето на органични горива (въглища, природен газ, мазут и др) водата, нагрявана в големи парни котли, се превръща в пара. Водната пара завърта турбина, а тя от своя страна – ротора на генератора, който произвежда електричество. ТЕЦ са кондензационни за производството на електричество и топлофикационни (когенерация) за електричество, топла вода и пара.
ТОПОГРАФИЯ (от гр. topos – място и grapho – пиша) – наука, изучаваща методите за изобразяване на частите на определена местност, тяхното взаимно разположение и нанасянето им върху карта. В топографията се използват земни, въздушни, космически и други видове снимки.
ТОПОГРАФСКА КАРТА* – един от основните видове общогеографски карти, които дават точно и (в зависимост от мащаба) сравнително подробно изображение на местността. Те са подробни карти на местността, изработени на основата опорна геодезична мрежа и позволяват да се определи разположението и височината на обекти и точки от земната повърхност. Върху тях се изобразяват с присъщите им качествени и количествени характеристики: опорни геодезични точки; релефът (чрез хоризонтали), форми на земната повърхност, природни забележителности; водни обекти (реки, потоци, извори); растителна покривка; населени места; пътища; политически и административни граници; промишлени, селскостопански и културни обекти и др. с присъщите им качествени и количествени характеристики. Топографските карти се изработват в различни мащаби. Според мащаба те са: а) едромащабни с мащаб от 1:5000 до 1:200 000; б) средномащабни с мащаб от 1:200 000 до 1: 1 000 000; в) дребномащабни с мащаб над 1: 1 000 000. Топографските карти се използват в науката, стопанската дейност, военното дело и др.
ТОПОНИМИЯ (от гр. topos – място и onoma – име) – 1/. Междудисциплинарна наука между география, история и езикознание, която се занимава с изучаване на произхода, развитието и значението на географските имена. Изучава имената на селища, реки, кладенци, извори, блата, езера, местности, области, страни и други географски имена, начинът на тяхното произнасяне, написване и превеждане на други езици. 2/. Съвкупността от географските имена от даден район.
ТОПЪЛ АТМОФЕРЕН ФРОНТ – вид атмосферен фронт, при който във фронталната зона топлата и обикновено влажна въздушна маса се премества към студената. По-топлият въздух се надхлъзва над отстъпващата студена въздушна маса и се издига във височина. Там той изстива и влагата кондензира. Образуват се облаци, от които падат продължителни валежи. Този атмосферен фронт води до затопляне на времето, усилване на вятъра и валежи, които обхващат ивица от 300-400 км пред фронта.
ТОРОВЕ – органични и минерални вещества, чрез които в почвата или в органите на растенията се внасят хранителни елементи или които по неявен път повишават плодородието на почвите. В зависимост от химичния състав торовете са: органични и минерални (азотни, фосфорни, калиеви).
ТОРФ (от нем. torf) – горивно полезно изкопаемо, състоящо се от полуразложени растителни останки. Торфът се образува под земната повърхност в условията на преовлажняване и липса на свободен достъп на въздух. Органичната съставка на торфа е над 50% от общата суха маса. Той е рохкав или плътен, на цвят е кафяв или чернокафяв. Обикновено торфът се образува в блатата от различни видове растителност. В мокро състояние съдържа 85-95% вода. Из ползва се като гориво (1500-4000 ккал/кг) и в химическата промишленост. Широко е разпространен в Русия, Финландия, Беларус и др.
ТОРФЕНИ ПОЧВИ (Histosols по ФАО) – клас почви, състоящ се от единствен тип със същото име. Тe се образуват при условия на излишък на овлажнението (преовлажнение) и забавена минерализация на органичното вещество на почвите под специфична влаголюбива растителност и образуването на торф. Отличават се с натрупването на голямо количество органично вещество, много хумус, висока влажност, добра водопропускливост и малка обемна плътност. Мощността на торфените почви е 50-60 см. Те се поделят на два вида: фибристи и хумисти. В света има около 2.4 млрд. дка торфени почви, разпространени предимно в умерения пояс на Северното полукълбо.
ТРАВЕРТИН (от итал. travertino), варовиков туф – лека шуплеста скала, изградена от минералите калцит (СаСО3) и арагонит. Образува се в карстови райони при водопади и прагове и карстови извори с хидрогенкарбонатна (варовита) вода. При съпрокосновение с атмосферния въздух се отделя въглероден диоксид и се отлагат шуплести варовити наслаги, които кристализират и се образува минерала калцит. Образуването на травертина става от по-топли подземни карстови води. Много често в скалата се включва и минерала арагонит. Цветът на травертина е различен от - светъл и жълто сив до кафявосив. Има голяма пористост – до 40%. Природният феномен Памук кале в Турция е изграден от травертин. Травертинът се използва като скално-облицовъчен (декоративен) материал (напр. катедралата „Свети Петър” в Рим), при производството на цимент, вар и като флюси в металургията. Известни са находищата в Италия, Армения и др. страни. Понкога отъждествяват травертина и бигора.
ТРАНЗИТНИ РЕКИ – реки и техни части, водният режим на които не съответства на природните условия на територията, по която те протичат, тъй като са формирани в други области. Особено характерни са реките, пресичащи пустините – Нил, Амударя и др. В България транзитни реки за Дунавската равнина са Искър, Огоста, Вит, Осъм и др..
ТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ* (от лат. transgressio преминаване и замърсяване) - пренасяне на замърсени природни вещества от територията на една държава в тази на друга. Предмет на трансграничния пренос са предимно замърсявания на въздуха и повърхностнотечащите води. Дължи се на преноса на въздушни маси, който в умерения пояс на Северното полукълбо е от запад на изток и на речния отток.
ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО*, презгранично сътрудничество - целенасочена политика и дейност за съвместна стопанска и друга дейност между съседните райони на граничещите държави. Чрез трансграничното сътрудничество се цели преодоляването изоставането в социално-икономическото развитие на граничните райони, повишаване на тяхната привлекателност за инвестиции, развитие на конкуретноспособна стопанска дейност и подобряване на условията за живот на хората. То се осъществява на основата на международни програми и договорености.
ТРАНСГРЕСИЯ (от лат. transgressio - преминаване) – настъпление на морето спрямо сушата, потъване на земната повърхност под морските води поради тектонски движения (понижения и пропадания на земните пластове) или повишаване на нивото на Световния океан. В геоложката история на Земята трансгресиите често са се редували с регресиите.
ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ* (ТНК) (от лат. trans –отвъд и natio - народен, държавен) - едри международни компании (тръстове и концерни), които имат производствени подразделения (филиали) в други страни и които произвеждат голяма част от своята продукция зад граница. Имат акционерна форма на собственост. Собствеността може да бъде държавна, частна и смесена. Централното управление (матерната компания) контролира дейността на всички влизащи в ТНК структурни подразделения, независимо от това, че те са самостоятелни юридически лица. Тези международни обединения контролират множество стопански отрасли.
ТРАНСПОРТ (от лат. transporto – прекарване) – дейност по превоза (преместването) на товари и пътници на различни разстояния, извършвана по различни пътища и с различни превозни средства. Транспортът е основен отрасъл на стопанството, осъществяващ връзка между отделните производители и между производителите на крайната продукция и потребителите. Транспортната продукция се измерва чрез превозените товари и пътници, чрез движение на превозните средства от едно място до друго място. В транспорта преобладава линейното придвижване. В зависимост от това какво се превозва транспортът е товарен и пътнически. Освен това той се поделя на транспорт за общо ползване, ведомствен (фирмен) транспорт и личен транспорт. В зависимост от средата на извършване на превозите той се поделя още и на сухоземен (железопътен, автомобилен), воден (речен, езерен и морски), въздушен, тръбопроводен, въжен. Транспортът се отнася към третичния сектор на стопанството, тясно е свързан и обслужва всички стопански дейности и населението.
ТРАНСПОРТЕН ВЪЗЕЛ – географски пункт, място, в което се събират и/или пресичат няколко пътя, идващи от различни посоки. В зависимост от пресичащите се видове пътища те могат да бъдат елементарни и комплексни. Елементарни са транспортните възли, в които се събират и пресичат пътища само на един вид транспорт (железопътен, автомобилен). Комплексни са транспортните възли, в които се събират и пресичат няколко вида транспорт.
ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА – вид инфраструктура, предназначена да обслужва осъществяването на транспортната дейност. Тя не е самостоятелен отрасъл, а има само спомагателен характер. Транспортната инфраструктура е съвкупност от материално-веществени елементи, подпомагащи осъществяването на транспортната дейност. Тя включва пътища (железопътни и автомобилни), гари, мостове, пристанища, летища, гаражи, депа и други спомагателни съоръжения. Всеки вид транспорт има своя специфична инфраструктура. Тя има важно стопанско значение за развитие на производството, за създаването на нови производства. Влияе и върху формирането на регионалните социално-икономически комплекси.
ТРАНСПОРТНА МРЕЖА – конфигурацията на пътищата в даден географски регион. Тя може да бъде радиална, концентрична, ветрилообразна и др. Има изключително важно социално значение, понеже свързва всички селища в определен географски регион. Критерий за пътната мрежа е нейната географска гъстота. Например, географската гъстота на железопътната мрежа на България е 3.9 км на 100 км 2. Качествен критерий за транспортната мрежа е нейната пропускателна и превозна способност.
ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА – съвкупността от всички видове транспорт, които са взаимосвързани, допълват се, взаимодействат си и функционират като транспортно единство. Тя включва компонентите на всички видове транспорт – пътища, транспортни възли и съоръжения, товаро-разтоварна техника, возила, превозвани товари и пътници, работна сила (транспортен персонал) и системи за организация и управление на транспортния процес. Отделните видове транспорт функционират като отделни подсистеми. Транспортната система функционира на национално и на регионално равнище. Тя се изучава на отраслово равнище (съотношение между видовете транспорт), функционално равнище (разкриване ролята и мястото на видовете транспорт), териториално равнище (местните особености в развитието на отделните видове транспорт).
ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ – взаимосвързани транспортни системи на отделни страни и райони в определени географски направления. Международните транспортни коридори са резултат от международни политически договорености. По тях се транспортират значими количества товари и пътници. При транзитно превозване чрез транспортните коридори се осигуряват допълнителни приходи за страните през които преминават пътниците и товарите. В България са перспективни транспортните коридори Солун – София – Видин – Калафат – Будапеща (№4), Дуръс (Албания) – Тирана – Скопие – Кюстендил – София – Варна или Бургас (№8), Белград (Сърбия) – Ниш – София – Пловдив – Одрин (Турция) – Истамбул (№10), Букурещ – Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Кърджали-Александрополис в Гърция (№9) и международния воден път по река Дунав (№7).
ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА – специални машини и апарати за превозване и преместване по пътна мрежа или определено въздушно и водно трасе на товари и пътници на различни разстояния. Към тях се отнасят самолети, кораби, локомотиви и вагони, трамваи, автомобили, мотокари, електрокари и др.
ТРАНСПОРТНО МАШИНОСТРОЕНЕ – един от основните подотрасли на машиностроенето, специализиран в производството на транспортни средства (автомобили, кораби, самолети, вагони, мотокари и т.н.). В България основните центрове са София, Пловдив, Варна, Бургас, Дряново, Ловеч и др.
ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ВЪЗДУШНИТЕ МАСИ – преобразуване на свойствата на въздушните маси на тропосферата (долната част на атмосферата) при преместването им в други географски ширини и над друга подстилаща повърхнина (водна или сушева). Трансформацията се осъществява чрез промяна в температурата (нагряване или охлаждане), във влажността и облачността.
ТРЕВНА РАСТИТЕЛНОСТ –тип естествена растителност, състояща се от растения, които не образуват правостоящи надземни одървенели стъбла, поникват и израстват в почвата или на нейната повърхност, имат листа и стъбла. Участват в горските и храстови съобщества, а в местата със смяна на сезоните образуват самостоятелни съобщества. Те са типични за природните зони на саваните, степите, прерията, пампата. Разпространени са и в районите на солончаците, тундрата, отделни места в пустините и полупустините. Образуват и растителната покривка на ливадите и пасищата. През сухия или през топлия сезон (лятото) повечето треви изсъхват. Тревната растителност се състои от различни по продължителност на живот треви: а) едногодишни треви – жизнения цикъл приключват през една година, през един вегетационен период (от покълването на семената до образуване на собствени семена и изсъхване; б) многогодишни треви – жизненият цикъл протича за две или повече години и вегетационни периоди, като след първата година надземната част на тревата умира, а подземната прекратява временно (за неблагоприятния сезон) вегетацията и на следващата година от нея покълват новите растения. В зависимост от местоположението си и типичните особености тревните пространства са: степни, лесостепни, високопланински, крайречни и т.н. Най-често тревните пространства са заети от житни, бобови, фуражни и др. видове треви.
ТРЕТИЧЕН СЕКТОР НА СТОПАНСТВОТО*, обслужваща сфера – съвкупност от стопански отрасли и инфраструктура, които подпомагат производството (първичен и вторичен сектор) и населението чрез извършване на разнообразни услуги. В тези отрасли не се добиват, не се обработват и преработват суровини, не се произвеждат материални ценности. Третичният сектор включва отраслите транспорт, съобщения, образование и наука, здравни услуги, управление, комунално-битови услуги и т.н. Те могат да бъдат групирани на производствени (които предимно подпомагат производствените дейности) и отрасли, които предимно извършват услуги за населението. Има и класифициране и на отраслите на групи, които непосредствено обслужват, и отрасли, които непряко участват в процеса на обслужване на населението и производството. Развитието на третичния сектор е важен показател за равнището на социално-икономическото развитие на страните и жизненото равнище на населението.
ТРИАС (от гр. trias – троичност) – първият, най-старият геоложки период на Мезозойската ера. Следва след перм (Палеозойска ера) и предшества юра. Началото му е преди около 215 млн.г. и има продължителност от около 40 млн.г. Поделя се на три епохи – долен, среден и горен триас. През триаса площта на континентите е по-голяма от тази на морските басейни. Планинообразуване има в края на триаса в Източна и Югоизточна Азия. През този геоложки период са се образували пясъчно-глинести пластове. В неговото начало се появяват мезозойските растения и животни. Изчезват дървовидните плаунови, папратови и хвойнови растения. От животните характерни са станали влечугите, обитаващи сушата и моретата. Появили се ихтиозаврите и костенурките.
ТРИКОТАЖНА ПРОМИШЛЕНОСТ (от фр. tricotage - плетене на трико) – подотрасъл на леката промишленост, включващ предприятия и фирми за производство на платове, облекла, чорапи и детайли чрез плетене. Произвежда два вида трикотажни облекла - горни и долни (бельо).
ТРОПИК (от гр. tropikos – обръщане) – въображаем кръг на земната повърхност, отстоящ на 23ο27' с.ш. и ю.ш. На север от Екватора е разположен северният тропик (Тропик на Рака), а на юг – южният тропик (Тропик на Козирога). Северният тропик е най-северната линия, до която достига при видимото си движение Слънцето. Тогава в Северното полукълбо е най-дългият, а в Южното – най-късият ден. Това е по времето на лятното слънцестоене. Южният тропик е най-южната линия, до която достига Слънцето при видимото си движение по небосклона. Тогава в Южното полукълбо е най-дългият ден, а в Северното – най-дългата нощ. Това става по време на зимното слънцестоене. На тропиците Слънцето само веднъж в годината е в най-високата си точка на небосклона. Във всички останали точки между двата тропика то е в най-високата си точка по два пъти.
ТРОПИЧЕН КАРСТ (от гр. tropikos – обръщане и карст) – вид карст, характерен за влажните тропични райони. За него е присъща голямата интензивност на протичане на карстовите процеси и преобладаване на изпъкналите карстови форми - карстови остатъчни височини, отвесни кули (хуми) и др.
ТРОПИЧЕН КЛИМАТ – вид климат, който обхваща два пояса – по един в Северното и Южното полукълбо. Характеризира се с целогодишно преобладаване на тропичните въздушни маси. При този климат, поради действието на пасатите, облачността е малка, слънчевата радиация е голяма, дори по-голяма и от тази в екваториалния пояс. Над океаните атмосферното налягане е по-високо, а над континентите е по-ниско. Над континентите валежите са незначителни. В зависимост от природните особености е континентален и океански; на западните и на източните крайбрежия на континентите. В зависимост от наличието на влага и вода
тропичният пояс се поделят на два вида – влажни и сухи тропици.
ТРОПИЧЕН ЦИКЛОН – вид атмосферен вихър в тропичните географски ширини, появяващ се между 10 и 24ο с.ш. и ю.ш. За него е характерно пониженото атмосферно налягане в центъра и скорост на вятъра над 17 м/сек. Размерите на тропичните циклони са значително по-малки от тези на циклоните в умерения пояс (100-300 км.). Атмосферното налягане в центъра е много ниско и се образува силно възходящо движение на въздуха и мощна облачност. Характерни за тропичните циклони са проливните дъждове и бури. В централната част, наречена “око на циклона”, няма облаци. Най-често тропични циклони се образуват в Тихия, Атлантическия и Индийския океан. Тропичните циклони носят различни имена – циклон, ураган, тайфун и др. Те нанасят сериозни щети на селищата и стопанската дейност на хората.
ТРОПИЧНА ВЪЗДУШНА МАСА – въздушна маса, която се образува над тропиците. Отличава се с високо атмосферно налягане. При нахлуване в умерения пояс предизвиква повишаване на температурите и затопляне на времето. В зависимост от мястото на образуване е морска и континентална.
ТРОПИЧНА ГОДИНА – промеждутък от време между две последователни преминавания на Слънцето през точката на пролетното равноденствие. Тропическата година има 365.242196 средни слънчеви денонощия. Служи за основа на съвременния Слънчев календар.
ТРОПИЧНА ПУСТИНЯ* (от гр. tropikos – обръщане), зона на тропичните пустини – природна зона на тропичните пояси на Северното и Южното полукълбо, в ландшафтите на които преобладават пустините. Разположени са във вътрешността и по западните крайбрежия на повечето континенти. Най-голяма площ тропичните пустини заемат в Северна Африка и Азия – пустините Сахара, пустините в Арабския полуостров и пустинята Тар в Пакистан и Индия. В Северна Америка тропичните пустини заемат тясна ивица покрай Тихия океан. В Южното полукълбо са разположени пустините: Виктория, Голяма пясъчна пустиня (Австралия), Сахара, Калахари и Намиб (Африка), пустинята Атакама (Южна Америка), Невада, Сонора, Моухаве (Северна Америка, множеството пустини в Азия. Тропичните пустини са най-топлите места в света. Отличават се с големи денонощни температурни амплитуди и незначителни валежи. Повърхностният отток е незначителен. Големи пространства са без растителност. Животинският свят е малочислен.
ТРОПИЧНИ ГОРИ – гори, разпространени в екваториалния, субекваториалния и тропичния пояс, между 25οс.ш. и 30οю.ш. Растат при равномерна температура през цялата година – между 23ο и 32οС, както и при висока постоянна влажност – от 2000 до 7000 мм валежи. Това са вечнозелени влажни (дъждовни) гори с непрекъснат вегетационен процес. В екваториалния пояс се наричат хилея (в Африка) и селвас (в Южна Америка). Образувани са от високи дървета (60-80 м.), с изобилие от лиани и епифити, без доминиращ дървесен вид. Преобладват вечнозелените дървета с големи едри листа, които се сменят постепенно, а не в определено време. Само в мусонните тропични гори има листопадни дървета. Цветовете и плодовете се образуват на стволовете и на дебелите клони. Образуват 4-5 горски етажа. Липсват храсталаци. Характерни са за Централна Америка, Антилските острови, Амазония, Западна и Екваториална Африка, Южна и Югоизточна Азия
ТРОПИЧНИ ПОЯСИ* – географски пояси на Земята, разположени по един в Северното и в Южното полукълбо между субтропичните и субекваториалните пояси. Характерно за тропичните пояси е преобладаването на пустините и полупустините в континентите, а в океаните – наличието на висока температура и соленост на водата. За тропичните пояси са типични движението на въздуха отгоре надолу, ниската относителна влажност и малката облачност, високата сума на слънчева радиация, големите денонощни температурни амплитуди. Валежите са незначителни, а растителността е сухолюбива.
ТРОПОПАУЗА – преходният слой атмосферен въздух, разположен между тропосферата и стратосферата. Дебелината му се колебае от няколкостотин километра до 2-3 км. В тропопаузата температурата на въздуха спира да се понижава, нерядко дори има температурна инверсия. Височината и зависи от географската ширина.
ТРОПОСФЕРА – най-долният слой на атмосферата, който опира до земната (водна или сушева) повърхност. Височината и зависи от географската ширина – 18 км при Екватора и 8 км при полюсите. Приземната част на тропосферата с дебелина до няколко метра се нарича приземен слой въздух, отличаващ се със значими денонощни изменения на температурата. Над него (до 1000 м) е слоят на триенето, в който промените в температурата се дължат предимно на релефа. Тропосферата се характеризира с понижаване на температурата във височина, като в горната част достига до –50οС. Обхваща 80% от цялата маса на атмосферния въздух и почти цялото количество водна пара. В нея се развиват явленията турбулентност и конвекция на въздуха, образуват много и различни по вид облаци, циклонални и антициклонални вихри. В тропопаузата се осъществява почти цялата човешка дейност, свързана с използването на атмосферата, с изключение на част от въздушния транспорт. В горната и част тропосферата е отделена е от стратосферата от тънък въздушен слой, наречен тропопауза.
ТРУД – целенасочена дейност за създаване на материални и духовни блага чрез изразходването на човешки сили, знания и умения; процес на взаимодействие на човека с природата чрез използването на оръдия на труда и природни продукти за удовлетворяване на човешките потребности. Създаването на материални и духовни блага е сложен процес, който изисква разделянето на труда на различни етапи, операции и т.н. Това води до формиране на различни видове професионални знания и умения (професии), необходими за извършването на трудовата дейност.
ТРУДОВА БОРСА - специализирано учреждение за посредничество между работодатели и търсещи работа хора, което регистрира търсенето и предлагането на работна сила, осигурява връзка между двете страни, помага за повишаване на трудовата заетост, за избора на професия, квалификация и преквалификация на безработните.
ТРУДОВА ЗАЕТОСТ – статистически показател, отразяващ броя на всички лица, които в определен момент (момента на наблюдение) извършват някаква трудова дейност, независимо от характера на труда, на собствеността на средствата за производство и т.н. Определя се чрез коефициента на трудовата заетост. Изчислява се спрямо общия брой на трудоспособното население и включва икономически активните лица, без да включва безработните.
ТРУДОВА МИГРАЦИЯ – вид миграция на населението. Обхваща преместването на трудоспособното население от едно в друго населено място. Тя е два основни типа: вътрешна (вътре в страната) и външна (при смяна на държавата) трудова миграция. В зависимост от периодичността на движението може да бъде: а) ежедневна трудова миграция, когато хора от едно населено място ежедневно пътуват до друго населено място, в което работят; б) сезонна трудова миграция, когато хората през определен годишен сезон временно се преселват с цел участие в сезонни по своя характери трудови дейности – за участие в земеделски дейности, строителни работи, туристическо обслужване през лятото или зимата и т.н.; б) постоянна трудова миграция със смяна на местожителството. Основните причини за трудовата миграция са социално-икономическите: безработица, ниско трудово възнаграждение, възможности за професионално израстване и др. В страните от Европейския съюз има свобода на придвижването и смяна на местожителството.
ТРУДОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО, икономическа структура на населението – групиране на заетите лица, отразяващо разпределението им между различните отрасли на икономиката (стопанството) на страната или в определен географски или административен район.
ТРУДОВИ РЕСУРСИ, човешки ресурси – част от населението, което притежава физическите способности, знания, умения, навици, психичната нагласа и икономическия интерес да се труди. В групата на трудовите ресурси се включва основната част от лицата в трудоспособна възраст (без инвалидите и трайно заболелите), т.е. лицата между 16 и 65 г. за мъжете и 16-63 г. за жените, както и малка част от населението в подтрудоспособна и в надтрудоспособна възраст. Трудовите ресурси са своеобразен запас от хора, които могат да се включат в стопанската дейност на обществото. Те се поделят на реални и теоретични трудови ресурси. Реалните трудови ресурси включват всички хора, които в настоящия момент могат да се включат в трудова дейност. Към тях се от насят икономически активните лица (извършващи трудова дейност срещу възнаграждение) и неработещите. Към теоретичните трудови ресурси се отнасят лицата, които в момента не са икономически активни и неработещи, а са учащи се, войници, майки с малки деца, които в близко бъдеще могат да се включат в трудовия процес.
ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО (ТКЗС) – вид земеделска кооперация, създадена след Втората световна война в България чрез обединяване на селските стопани за колективно стопанисване на земята. ТКЗС се създава с цел интензифициране на производството, увеличаване на рентабилността на селскостопанското производство. Съществуват до 1992 г., когато със закон са прекратени и земята се връща на бившите собственици или на техните наследници.
ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ (ТПК) – вид кооперация, създадена чрез доброволно обединение за съвместна стопанска дейност (без селскостопанска и транспортна). Специализират се в промишлено и битово обслужване на населението, производство на стоки и изделия за задоволяване потребностите на хората.
ТРУДОЕМКОСТ – характеристика на стопанската (и изобщо на човешка дейност, измервана чрез величината на изразходвания за производството на продукта (стоката) човешки труд. Трудоемкостта обхваща живия труд, изразходван пряко и непосредствено в производството на продукта. Измерва се чрез времето, в което се изразходва живият и вече овещественият труд.
ТРУДОСПОСОБНОСТ – състояние на човека (физическо, психическо, духовно), което му позволява да извършва определен обем с определено качество работа като създава материални и духовни ценности или извършва услуги, предназначени за производството или за бита на хората. При частична загуба на трудоспособността (ако е необходимо) се променя професията и характерът на извършваната работа. Новата работа трябва да съответства на здравословното състояние на организма на работещия.
ТРУДОСПОСОБНА ВЪЗРАСТ – характеристика на населението по възраст спрямо физическото и психическото му състояние. Включва жените от 16 до 63 г. и мъжете от 16 до 65 г. възраст. Трудоспособната възраст се определя с държавни нормативни актове. Нейното нарастване зависи от трудоспособността на населението и продължителността на живота.
ТРУДОСПОСОБНО НАСЕЛЕНИЕ – съвкупност от лицата в трудоспособна възраст, които притежават необходимите психофизически качества, умствени способности, знания и умения за труд.
ТРЪБОПРОВОДЕН ТРАНСПОРТ – вид транспорт, включващ предприятия и фирми, използващи затворена тръбна система и специализирани съоръжения за превоз на еднородни масови товари (нефт, природен газ, бензин и др.). Според товара тръбните системи са нефтопроводи, газопроводи, бензинопроводи, продуктопроводи, солопроводи и др. Тръбопроводният транспорт е икономически най-ефективният транспорт върху сушата.
ТРЪСТ (от англ. trust) – обединение на различни фирми с общо управление от един център и губещи своята търговска и производствена самостоятелност. Предишните собственици на предприятията участват с дял и получават част от печалбата според броя на своите акции. Тръстовете възникват в края на XIX век в САЩ. Първият тръст в света е създаден от Рокфелер -”Стандарт ойл”. Общата печалба в тръста се разпределя в съответствие с дяловото участие на фирмите.
ТУНДРА* (от финл. tunturi) – субполярна природна зона, главно в Северното полукълбо. Разположена е между зоната на арктичната пустиня на север и лесотундрата на юг. Тя обхваща ивица с ширина 300-500 км покрай северните крайбрежия на Европа, Азия и Северна Америка, Южна Гренландия и някои острови в Северния ледовит океан. Характеризира се с отрицателен радиационен баланс продължително време – от октомври до април. Суровата зима продължава 8-9 месеца. Средните януарски температури са -10οC до -40οС. Снежната покривка се задържа от октомври до юни. Положителни температури има през лятото – само 2-3 месеца. Средната юлска температура е 5οC-10οС. През лятото има висока относителна влажност на въздуха и чести мъгли. Годишната сума на валежите е 150-350 мм, но те превишават изпарението. Това води до заблатяване на понижените места на земната повърхност. Почвите са тундрови блатни. Преобладават многогодишни растения – мъхове, лишеи, листопадни храстчета. Тундрата се обитава от растителноядни животни като северен елен, леминг, полярен заек, както и от лисица, насекоми, водоплаващи птици и др. През лятото в нея има много прелетни птици и насекоми. Тундрата се дели на субарктическа (с храсти) и арктическа (без храсти).
ТУНДРОВА РАСТИТЕЛНОСТ – съвкупността от растителни видове, виреещи в тундрата върху студени почви и при студен климат . Това са студоустойчиви растителни видове – мъхове, лишеи, треви, нискорасли храстчета с кратък период на вегетацията през краткото хладно лято. Преобладават споровите растения и низкораслите многогодишни треви. На земната повърхност не се образува плътна растителна покривка. Тревите растат предимно на туфи.
ТУНДРОВИ ПОЧВИ – тип почви, характерни за тундрата. Те се образуват при студен и влажен климат под маломощна растителна покривка. Обикновено са плитки и заемат местата с наличие на вечна замръзналост. Разпространени са в природните зони на тундрата и лесотундрата в Русия, Канада, САЩ (Аляска), Норвегия и др.
ТУРИЗЪМ (от фр. tourisme – разходка, пътуване) – пътуване и временно пребиваване на физически лица извън постоянното им местожителство с цел опознаване на природата, исторически, стопански и други забележителности, почивка, лечение, участие в конгреси, симпозиуми, конференции, изложби, панаири, спортни състезания, фестивали и др. Туризмът в зависимост от преминаването на държавната граница бива вътрешен и международен, според обектите за посещение – планински, морски, воден, пещерен и т.н., според целта на посещение – познавателен, развлекателен, конгресен и т.н.
ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ (от англ. destination – посока, направление и туризъм) – място за отдих, почивка и туризъм с изградена необходимата туристическа инфраструктура.
ТУРИСТИЧЕСКИ СЕЗОН (от фр. saison) – част от година подходяща и използвана за туристическа дейност (екскурзия, почивка и отдих и т.н.) и спорт на дадено място и регион. Свързан е със смяната на климатичните сезони и промяна на условията за рекреация, отдих и почивка. Най-често се обособяват два сезона (активен и мъртъв).
ТУРИСТИЧЕСКИ КАРТИ – вид тематични географски карти, предназначени за използване в туризма. Съпроводени са с рисунки, фотографии, текстове и различни справочни данни. Биват общи и специални. Общите предават общо географските елементи и обекти с туристическо значение. Те могат да бъдат обзорни, маршрутни и на градовете. Специалните карти са за отделни видове туристически обекти.
ТУРИСТИЧЕСКИ КРУИЗ – (от англ. cruise – обикаляне, пътуване по море и туризъм) – организирано туристическо пътешествие по вода. Пътуването се осъществява с кораб по море, река или езеро по определен маршрут, с начална, междинни и крайна спирка (обикновено по затворен маршрут) с едни и същи туристи. Туристическият круиз обхваща посещения на различни обекти на брега или по-далече от него. Корабът се използва като средство за придвижване, нощуване, хранене и развлечение. Туристическият круиз може да бъде с познавателна, рекреационна и развлекателна цел или комбинация от цели.
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ (от фр. mache – ход, движение напред, route - път и туризъм) – предварително специално определен път за движение в туристическите пътувания (круизи, екскурзии, изкачвания, излети) с програмата за посещение на обекти, селища и места за настаняване и обслужване. Маршрутът определя началният пункт (мястото на тръгване на туристите), движение в определена последователност (промеждутъчните пунктове) и завършване (крайният пункт) на пътуването. В зависимост от посоката, началния и крайния пункт туристическите маршрути са: а) линейни, когато началният и крайният пунктове не съвпадат; б) кръгови, когато началният и крайният пункт на пътуването съвпадат; в) радиални, когато туристическото пътуване е до определена цел (пункт), а обратното връщане е по същия път.
ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ (от лат. objectus - предмет) - това към което е насочено посещението, пребиваването и използването от туристите – място, предмет, явление, процес, забележителност. Съвкупността от туристическите обекти на определена територия формира туристическите ресурси. В зависимост от характер произхода туристическите обекти са природни, антропогенни и културно-исторически.
ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ – обекти и места (територии), които се използват в туризма за: показване и разглеждане от туристите; рекреация и развитие на физическите сили и способности; задоволяване на културни и спортни потребности; религиозни поклонения и ритуали; развлечения; профилактика, лечение и възстановяване след лечение. Обособени са три основни групи туристически ресурси: а) природни – релефни форми (морски бряг и плаж, каньоновидна долина, ледников релеф, пещери, скални феномени и т.н.), климатични условия (продължително и силно слънчево греене, чист и прозрачен въздух, дебела снежна покривка и т.н.), водни обекти и площи (реки, водопади, езера, гейзери, язовири, минерални извори и др.), растителност (резервати, гори, храсти, треви, интересни и редки растителни видове, особено вековни и редки дървета, билки и др.), диви животни (ловен дивеч, редки животни, риба, птици и др.); б) антропогенни - стопански обекти (уникални производства, градини, оранжерии, техногенни системи, пътни съоръжения и др), работилници, сгради, паркове и т.н.; в) културно-исторически – културни (музеи, галерии, архитектурни обекти, сгради, традиционни фестивали, карнавали и т.н.) и исторически (паметници, исторически местности, архелогически разкопки, исторически музеи, религиозни храмове и манастири и др.).
ТУФ (итал. tufo) – група седиментни скали с различен произход чрез спояване и кристализиране на разнообразни наслаги. Това са предимно леки скали, с различни по големина шупли в тях. В зависимост от причината за образуването и минералното си съдържание са: а) варовит туф – образуван от варовити наслаги и съдържащ минералите калцит и арагонит (скалите травертин и бигор); б) силициев туф – образуван край горещи извори; в) вулкански туф – образуван от спояване на рохкави вулкански продукти. Тези скали се използват за различни цели предимно в строителството.
ТУФИТИ – вулканогенно-седиментогенни скали, образувани от над 50% материал от изригването на вулкан (пемза, лапили, пясък, прах, късове скали) и седиментни наслаги и скали. Спойващото вещество е карбонатно или глинесто. В зависимост от размера предимно на вулканогенните частици, туфитите ги разделят на: псефитови (валуни, чакъли и др. с размери над 2 мм), псамитови (пясъчни с размери между 2.0 и 0.1 мм.), алевритови с частици с размер 0,1 до 0,01 мм.) и пелитови глинести частици с размер под 0.01 мм). Туфитите се използват като строителен материал
ТЪМНОСИВИ ГОРСКИ ПОЧВИ – подтип на сивите горски почви по старата класификация. Характерни са за прехода между черноземите и сивите горски почви. Те са образувани под лесостепна растителност и имат добре изразен тъмнокафяв хумусен хоризонт и рохкав строеж. Хумусът в горния почвен слой е 1.5-2.5%. Тъмносивите почви се отличават със слаба водопропускливост. Използват се за отглеждането на повечето селскостопански култури.
ТЪМНОЦВЕТНИ ГОРСКИ ПОЧВИ, (Mollic cambisols по ФАО) – тип почви от класа на метаморфните. В България се разглежда като самостоятелен тип, а по системата на ФАО като подтип на камбисолите. Тези почви са образувани почти изцяло върху кисели скали (гранити, гнайси, риолити и др.) под дървесна и храстова растителност, при хладен климат (2.8-4.0οС средна годишна температура) и обилни валежи (годишна сума между 900 и 1000 мм.). Тези почви имат дълбок профил, метаморфен (преобразуван) слой и мощен хумусен хоризонт със съдържание на хумус от 7 до 20%. На цвят са тъмнокафяви, а механичният им състав е глинесто-песъклив. Тъмноцветните почви се поделят на два вида: обикновени и торфенисти. В земеделието почти не се използват, но са важни за горското стопанство. В България са разпространени в горната част на горския пояс под смърч, мура, клек, бук, храсти (боровинка) и треви. Поделят се на два подтипа: обикновени (Cambisols Haplic) и торфенисти (Cambisols Histic).
ТЪРГОВИЯ – стопански отрасъл, обединяващ предприятия и фирми, извършващи специализирани дейности по реализация на произведената продукция чрез покупко-продажба. Поделя се на търговия на едро и търговия на дребно и на вътрешна и външна търговия.
ТЪРГОВСКА МАРКА* - запазен за определена фирма или стока отличителен знак, поставян на продаваните стоки.“ой може да бъде във формата на: графично изображение, оригинално наименование, специфично съчетание на цифри, букви и думи, както и във вид на оригинална опаковка на стоката. Търговската марка се регистрира пред упълномощен орган и осигурява изключителните права на продавача.
ТЪРГОВСКИ ДЕФИЦИТ* - 1/. Превишаване на търсенето спрямо предлагането на стоки и услуги. Дължи се на несъвпадението между търсенето и предлагането и уравновесяваща ги цена. Търговският дефицит е характерен за т.н. дефицитна икономика, т.е. икономика, която не произвежда достатъчно стоки и услуги за потребителите.той е предизвикан от ниската цена на предлаганите стоки и услуги. 2/. Нарушаване на външнотърговския баланс на страна, поради превишаване на вноса на стоки спрямо износа на стоки от страната.
ТЪРГОВСКИ
СТОКООБОРОТ* - осъществената покупко-продажба
на стоки от търговските фирми и предприятия (посредниците между производител и
потребител) на купувачите чрез заплащане в пари за определен срок (ден,
седмица, десетдневка, тримесечие, година). За да се прави стокооборот, е
необходимо да има стоки, които да са обект на покупко-продажба и да е
извършено действието по покупко-продажбата. Стокооборотът не включва
движението на материални блага в натурална форма, преместването на стоките,
а само покупко-продажбата им. В зависимост от субекта на продажбите
(продавача) стокооборотът е два вида – на производителите и на
търговските предприятия (посредниците). В зависимост от територията, на
която се извършва, стокооборотът е вътрешен (в националните граници на
страната) и външен (за търговския обмен с други страни).