С
САВАНЕН
КЛИМАТ (AW по
класификацията на Кьопен) – вид климат, характеризиращ се с постоянно
високи температури, с малка годишна температурна амплитуда и без зима.
Обособени са два сезона – суха зима и влажно лято. Разпространен е в Африка,
Южна Америка, Южна Азия и др.
САВАНИ, зона на саваните (от исп. sabana , от кариб.) – природна зона предимно в субекваториалните пояси на Северното и на Южното полукълбо, отчасти в тропичните и субтропичните области. Заема обширни площи в континентите Африка, Южна Америка, Азия и Австралия. Саваната е обширно пространство от сушата, покрито с тревиста покривка в съчетание с отделни дървета, групи дървета и храсталаци. В тях релефът е равнинен и равнинно-хълмист. Климатът е субекваториален с ясно обособени влажен и сух сезон. Това обуславя сезонния ритъм на всички природни процеси, големи колебания във водността на реките, доминирането на тревистата растителност. Почвите са червенокафяви и черни. Растенията са приспособени към понасянето на продължителен сух период и на влажен период. Листата им са твърди, кората на дърветата е дебела. Някои треви достигат до 3-5 м височина. Дърветата са предимно ниски и често с чадъровидна корона – баобаб, бутилково дърво и др. През сухия сезон опадват листата на мнозинството дървета и храсти. В зависимост от особеностите и отдалечеността им от екваториалната гора саваните са влажни, типични, опустинени и т.н. В саваните има голямо разнообразие на животинските видове с типични обитатели като тревопасни животни (антилопи, зебри, жирафи, слонове и др.) и хищници (лъвове, гепарди, леопарди и др.).
САМБО* (от исп. zambo, англ. sambo)– смесен расов тип между негроидната и монголоидната раса. В Латинска Америка самбо се наричат потомците от браковете между негри и индианци, а на о-в Ямайка – между мулати и негри.
САМУМ (от араб.), сироко, харматан – внезапно започваща, силна кратковременна прашно-пясъчна буря, характерна за северозападното крайбрежие на Африка и Арабския полуостров. Самумът се образува в топлия сектор на циклон, движещ се на изток над Средиземно море. При него видимостта рязко намалява и може да достигне до нула, а температурата на въздуха се повишава. Най-често се проявява през пролетта и лятото. Предвестник му е черен облак от нагорещен пясък и прах. Продължава няколко часа.
САПАРД* – програма на Европейския съюз (ЕС), един от финансовите инструменти, подготвящи страните кандидатки за членство за устойчиво развитие на земеделието и селските райони. Чрез САПАРД ЕС оказва помощ на страните-кандидатки за членство в приоритетните области. За България те са: а) подобряване условия за производство и преработка на земеделска продукция, горски и рибни продукти, развитие на екологично земеделие; б) развитие на селските райони и ограничаване на процеса на обезлюдяването им; в) повишаване качеството на човешките ресурси (квалификация и обучение на заетите в добива и преработката на селскостопанска, горска и рибна продукция; г) техническа помощ. Чрез САПАРД се финансират 50% от разходите по одобрените проекти (от които 75% от ЕС, а 25% - от националния бюджет).
САПРОПЕЛ (от гр. sapros – гнил и pelos – глина) – блатна тиня, състояща се предимно от органични вещества. Сапропелът се образува след измирането на растителни и животински организми и утаяването им върху дъното. При покриване със седиментни наслаги и уплътняване се образува сапропелит.
САПРОФИТИ (от гр. (от гр. sapros – гнил и phyton – растение) – растения, които са лишени от хлорофил (зеления цвят) и поради това са неспособни да усвояват въглерода от въглеродния диоксид. Сапрофитите използват готовите органични вещества, предизвиквайки гниене на различните органични останки.
САТЕЛИТНА ПЛАТФОРМА (от лат. satelles – спътник) – функционален блок за изследване на Земята и земната повърхност, разположен на спътникова орбитална станция или космически кораб и предоставящ на изследователите поотделно или комбинирано фотоснимки, телевизионни изображения, изображения на сканирани обекти и др. източници на информация.
САТЕЛИТНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ* - изображения на земната повърхност, получени от космически кораби и изкуствени спътници (сателити). В зависимост от използваните методи и апаратура те са: спътникови фотоснимки (регистрация на обектите по земната повърхност на светочувстителна лента във вид на фотокадри); телевизионни снимки (чрез специални видеокамери); скенерно изобразяване (снимки, в които отразеният от земната повърхност сигнал се състои от малки елементчета - пиксели, които формират цифрово изображение); радиолокационни снимки и др.. Когато се комбинират различните видове сателитни изображения се получават синтезирани изображения.
СВЕТОВЕН ОКЕАН* (от гр Оkeanos – бог на водната стихия) – непрекъснатата водна обвивка на Земята, окръжаваща всички континенти и острови. В него се включват всички океани и свързаните с тях морета. Световният океан има площ от 361 млн/км2 или 70.8% от повърхността на Земята. Водата е солена, средната соленост е 35 г/л. Той се поделя на Тихи, Атлантически, Индийски и Северен ледовит (Арктичен) океан и множество морета и заливи. Намира се в непрекъснато взаимодействие с атмосферата и земната кора. Източник е на минерални и енергийни ресурси. Водата извършва различни видове движения – приливи и отливи, океански и морски течения, вълни.
СВЕТОВЕН ПАЗАР – съвкупността от взаимосвързани чрез международния стокообмен национални пазари, формиращи едно цяло. Основава се на международното разделение на труда. Функционира чрез система от устойчиви търговски връзки и икономически отношения между страните. Най-големите търговски центрове на световния пазар са Западна Европа, Северна Америка, Китай и Япония.
СВЕТОВНА БАНКА* - една от най-големите финансови институции в света. Основана е през 1944 г. Сега в нея членуват над 180 държави. Седалището и е във Вашингтон. Управлява се от Борд на директорите. Главна задача на Световната банка е подпомагане борбата с бедността като финансира страните, които се нуждаят от средства. “я кредитира над 100 държави. Световната банка свързва пет близки институции: Международна банка за реконструкция и развитие; Международна асоциация за развитие; Международна финансова корпорация; Инвестиционна агенция за гаранции; Международен център за регулиране на инвестиционите спорове.
СВЕТОВНА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ (СТО)* - международна организация за многостранно съгласуване и регулиране на търговската политика на страните, членуващи в нея, за разрешаване на търговските спорове и разработка и внедряване на стандартизирана външнотърговска документация. Приемник е на ГАТТ и е образувана през 1995 г. на основата на Маракешкото споразумение от април 1994 г. като постоянна световна организация. Регулира търговските отношения на страните, членуващи в нея, чрез осъществяването на съгласувани принципи за поведение в международната търговия. Най-важните принципи са: търговия без дискриминация и предоставяне на всички страни режим на най-облагодетелствани; либерализация на международната търговия чрез намаляване на митата; отказ от използване на протекционизма като търговска политика; предсказуемост на търговската политика; поощряване на конкуренцията чрез отказ от дъмпинг и експортни субсидии.
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО* – исторически формирана и развиваща се съвкупност от взаимосвързани национални стопанства на всички страни в света, международните икономически връзки и взаимоотношения. Основава се на международното разделение на труда, политическите и икономическите отношения между страните. То започва да се формира след Великите географски открития и създаването на световен пазар. До началото на XX век световното стопанство се развива на основата на един световен център – Европа. Сега в света има няколко големи световни центрове – Европа, Северна Америка, Източна Азия. Важни характеристики за световното стопанство са: международното разделение на труда; развитието и функционирането на транснационалните компании, създаването и функционирането на регионални икономически обединения (ЕС, НАФТА и др.), на Световната търговска организация и т.н.
СВЕЩЕНИ ГРАДОВЕ* – градове, които са център на масови религиозни посещения на вярващи за участие в религиозни церемонии и посещение на свети места, свързани с исторически религиозни събития. Най-известният свещен град в света е Йерусалим. Той е религиозен център за вярващите от три религии – християнство, ислям и юдаизъм. Отделните религии имат свои свещени градове. За изповядващите исляма, такива градове са Мека и Медина в Саудитска Арабия. За индуистите свещен град е Варанаси на река Ганг. За ламаистите свещен град е Лхаса в Тибет. Дори отделни религиозни секти имат свои свещени градове. Например за мюсюлманите – шиити свещен град е Кербала в Ирак.
СВЛАЧИЩЕ* – място на сушевата повърхност, в което има преместване на земна маса по наклона на склона под действието на силата на тежестта (гравитацията). Свлачищата се образуват при наличието на редуващи се водонепропускливи (глинести) и водопропускливи пластове чрез плъзгане по повърхността на водонепропускливия пласт на части от водопропускливия пласт или чрез подмиване на брега от реките или от морето. Свличането става обикновено при обилно напояване на водопропускливия пласт след проливни дъждове или бързо снеготопене, когато водата достигне наклонения глинест водонепропусклив пласт и неговата повърхност стане по-хлъзгава. Свличането на земни пластове е епизодично и зависи от количеството просмукваща се вода. То е необратимо. Свлачищата имат обособени: тяло, повърхност на хлъзгане, чело и др.
СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА* – Пространство, разположено върху част от територията на отделна страна, в която стопанската дейност е насочена към външния пазар и се осъществява при изгодни за националния и чуждестранния капитал икономически условия. Представлява единен комплекс от научна дейност, производство (на преработващата промишленост) и търговия. Свободната икономическа зона има особен юридически статут, предоставя изгодни данъчни и митнически облекчения, безвизов режим на пътуване. Свободните икономически зони се създават с цел привличане на чуждестранни инвестиции и овладяване на нови технологии на производство. Те според целите на създаването им са: зони за свободна търговия; зони за смесени фирми с участието на чуждестранен капитал; технологични зони; зони за развитие на банково дело и застрахователни дейности; комплексни зони. Особено силно развитие имат в някои азиатски страни и особено в Китай..
СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОДУКЦИЯТА – разходите, които са направени за производство и реализация на продукцията в парична форма, част от стойността. Тя разкрива колко струва, каква е цената на произведената продукция за самия производител. Формира се от разходите за суровини и материали, гориво, енергия, работна заплата, амортизация (намаляване на стойността на имуществото), разходи за обръщението и др. Отношението на чистия доход (печалбата) към себестойността определя рентабилността на производството.
СЕВЕР (N) една от главните посоки на света, точка на хоризонта, която е разположена в мястото, в което се пресича истинският хоризонт с небесния меридиан, най-близката до Северния полюс. Намира се отляво на обърнат към изгрева наблюдател.
СЕВЕРЕН ПОЛЮС – точката, в която въображаемата ос на въртене на Земята пресича нейната повърхност в Северното полукълбо. Всяка друга точка от земната повърхност спрямо Северния полюс се на мира в посока юг. Полярният ден и полярната нощ на Северния полюс имат продължителност по около 6 месеца. Северният полюс е разположен в централната част на Северния ледовит океан. През цялата година в района му има многогодишни океански ледове. Температурата на въздуха през зимата на Северния полюс достига –40οС, а през летните месеци до 0οС. За пръв път той е достигнат от американския полярник Робърт Пири.
СЕГРЕГАЦИЯ (от лат. segregatio – отделяне) – разновидност на расовата дискриминация. Изразява се в разделянето на населението на расови групи по цвета на кожата. Съществува в две форми: институционална и териториална. Институционалната сегрегация се проявява в сферата на обществения живот. Тя се изразява в създаването на отделни звена или учреждения (училища, болници, транспорт и др.) за бели и за “цветни”. Териториална сегрегация има, когато отделни расови групи се заселват в специално определени за тях територии.
СЕДИМЕНТНИ СКАЛИ (от лат. sedimentatio - утаяване), утаечни скали – природни минерални образувания, създадени чрез утаяване и уплътняване. Седиментните скали се образуват по-различен начин. Това става чрез процесите на: утаяване на наноси, преобразуване на утайките, уплътняване, обезводняване, образуване на нови материали, разтваряне на неустойчиви съединения и прекристализация. Тези процеси се осъществяват във водни басейни или на сушата. Отличителна особеност на седиментните скали е тяхната слоистост. В зависимост от своя произход те са: механични (кластични), химични (хемогенни), глинести (пелитови), биогенни и бракични.
СЕДИМЕНТОГЕНЕЗА (от лат. sedimentatio – утаяване и от грц. genesis – произход, възникване) – природен процес на образуване от носените от водата на твърди частици с различна големина и разтворени вещества на неподвижни утайки, първи стадий на образуване на седиментните скали (литогенеза). Протича през три фази: отнасяне на разрушения скален материал от изветрителната покривка; преноса му от течащите води до водните басейни; утаяване на дъното на водните басейни (големи реки, езера, морета, океани). След завършването на седиментогенезата започва диагенезата.
СЕДЛОВИНА – понижение между планински върхове или по планинско било. С тях са свързани планинските проходи и са място за пресичане на планинска преграда. Обикновено от двете им страни са развити речни долини.
СЕЗОН* (от фр. saison) – 1/. Едно от годишните времена – зима, пролет, лято, есен. 2/. Част от годината, отличаваща се с някакви постоянни природни явления – дъждове, снеговалеж, суша и т.н., както и времето, подходящо за някаква дейност (ваканционен сезон и др.).
СЕЗОННА МИГРАЦИЯ – периодично, през определени периоди от годината, придвижване на населението от районите, в които живее, към други райони във връзка с извършването на някаква стопанска дейност. В зависимост от това дали при нея се пресича държавната граница, тя е външна (сезонна емиграция и сезонна имиграция) и вътрешна.
СЕЗОННА РИТМИКА – промените в растенията и поведението на животните под влияние на промените в условията за живот през различните годишни сезони. Сезонната ритмика е добре проявена в географските пояси със смяна на годишните времена – зима, пролет, лято и есен, както и редуването на влажен и сух сезон.
СЕИЗМИЧЕН РИСК* (от греч. seismos - колебание, земетресение) - възможна опасност за хората, за селищата и стопанските, транспортните, културните и други обекти и съоръжения от бъдещо земетресение. Най-висок е сеизмичният риск в районите на проявление на вулканизъм, дълбоко разкъсване на земните пластове (разломи), сблъсък на литосферните плочи.
СЕИЗМИЧНИ ЗОНИ* - големи части от земната повърхност, в които има чести и силни земетресения. На Земята има две главни сеизмични зони. Тихоокеанската зона обхваща крайбрежията на Тихия океан, срединните океански хребети, островните дъги и дълбоководните падини, където има подпъхване на литосферните плочи. Тя включва и планинските пояси на Кордилери, Анди и др. В тази зона са регистрирани до 80% от всички земетресения. С нея са свързани и мнозинството от действащите вулкани на планетата и от най-силните цунами. Средиземноморската зона обхваща южните части на Европа и Азия, от Пиринейския полуостров до Малайския архипелаг, в района на сблъсък на Евроазиатската с Индийската и Африканската плочи. Обхваща младонагънати планини като Алпи, Апенини, Карпати, Кавказ, Хималаи. Извън тези зони има места със силна сеизмична активност. Такива са Източна Африка и Червено море, планината Тян-Шан в Азия и др.
СЕИТБООБРАЩЕНИЕ – последователно редуване на засяването на различни културни селскостопански растения върху една и съща обработваема площ. Осъществява се с цел поддържане на високо почвено плодородие и получаване на високи и качествени добиви. Обикновено се редуват зърнени житни с окопни култури и бобови треви.
СЕЙШИ (от фр. seiche) – стоящи вълни, образувани под влияние на промени в атмосферното налягане, вятър, земетресение и отразени от брега вълни. При сейши има колебания на цялата маса вода, но има места без промяна на равнището. Те се проявяват в затворени или полузатворени водни басейни и се отличават с различна продължителност на периода им – от няколко минути до десетки часове. Височината им също е различна от няколко милиметра до няколко метра. Напр. в Женевското езеро височината достига до около 2 м., а периода на стоящата вълна (сейши) е до около 1 час.
СЕКТОРНА ДИАГРАМА* (от гръц. diagramma - изображение, рисунка, чертеж) - графично изображение на разпределението на някакви обекти, явления и т.н., представени във вид на кръг и оформени в него сектори. Големината на секторите показва съотношението на някакви величини. Те се оформят чрез градуси и минути от дължината на окръжността.
СЕЛИ
(от араб. сайл – бурен поток),
кално-каменни потоци – внезапно
образувани буйни потоци с грамадна разрушителна сила, образуващи се
в речните легла на планинските реки. Образуват се най-често в планинските
райони в дълбоко врязани речни долини със стръмни и обзлесени склонове, с
наличието на дълбока ронлива изветрителна покривка. Съдържат твърди частици с
различна големина – кал, пясък, чакъл, валуни и вода. Течащата маси има голямо
тегло – до 2 т/м3. носените твърди части;и могат да достигнат до 3-4
метра и маса до 100 т. Поради това имат огромна разрушителна сила. Обикновено
текат на вълни, а не непрекъснато. Продължителността им е обикновено 1-3 часа.
Главни фактори за тяхното образуване са ерозията на земната повърхност под
влияние на поройни и продължителни валежи, бързо топящи се снегове и ледници, свличане,
вулканично изригване във високите планини или съчетание от няколко фактора. В
зависимост от носения материал са: кални,
кално-каменни, водо-каменни и др. Селите са много характерни за Средна
Азия, Кавказ, Андите и др. планини.
СЕЛИЩНА МРЕЖА – съвкупност от селищата на определена територия, взаимно са свързани със средства за комуникация – пътища, превози, съобщения и др. С развитието на взаимовръзките между селищата, с осъществяването между тях на тесни стопански и социални връзки и разпределение на изпълняваните функции, селищната мрежа прераства в селищна система.
СЕЛИЩНО ОБРАЗУВАНИЕ – територия извън строителните граници на населените места, устроена за осъществяване на специфични функции. Това е застроена и стопански използвана част от територията на едно или няколко населени места, със свои граници и наименование, но без постоянно живеещо население и самостоятелно землище. Създава се при необходимост от развитие на курортни и промишлени потребности и при наличие на устройствен план. Според функциите и обема на извършваната дейност има два типа селищни образувания – с национално и с местно значение.
СЕЛИЩНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО* – групиране на населението чрез разпределението му по вид селище - град и село. Селищната структура зависи от доминиращата стопанска дейност, естествения прираст, миграциите (механичния прираст) и др. фактори. В икономически развитите страни преобладава градското население поради по-силното развитие на неселскостопанските дейности – промишленост, транспорт, обслужване и т.н. Съотношението между градско и селско население е показател за развитостта на страната и отразява стопанската структура и тенденциите на развитието и. В света делът на градското население расте и то вече е почти половината от цялото население.
СЕЛО* – малък населен пункт, в които населението е заето предимно в селското стопанство и отчасти в други дейности. Според гъстотата на застрояването си селата са: събрани (купни) и пръснати (образувани от махали, колиби и единични дворове).
СЕЛСКОСТОПАНСКИ СУРОВИНИ – вид суровини, произвеждани от растениевъдството и животновъдството в резултат от биохимични процеси. Те са с органичен произход и разнообразен състав. Отличават се със сезонност в производството. Използват се от предприятията и фирмите на преработващата промишленост – хранително-вкусова, текстилна, кожаро-кожухарска и обувна, химическа и др.
СЕЛСКО НАСЕЛЕНИЕ* – категория население, обхващаща хората, които постоянно живеят или продължително време пребивават в селски селища. То е заето предимно в селскостопански (аграрни) дейности. Общо в света леко доминира селското население. Селското население намалява след индустриализация на страните и масовите миграции към градовете и особено към най-големите градове в развиващите се страни.
СЕЛСКОСТОПАНСКО МАШИНОСТРОЕНЕ – подотрасъл на машиностроенето, специализиращ в производството на машини, апарати и съоръжения за механизация и автоматизация на производствените процеси в селското стопанство. Произвеждат се трактори, зърнокомбайни, култиватори, дъждовални машини и др.
СЕЛСКО СТОПАНСТВО, аграрно стопанство – отрасъл на икономиката от първичния сектор, обхващащ стопански дейности за производство на храни, растителни и животински суровини с цел удовлетворяване на потребностите от храни за хората и суровини за промишлеността. Основните отрасли на селското стопанство са растениевъдство и животновъдство. Главен използван ресурс е поземленият.
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, брачност – демографски показател, който характеризира създаването и поддържането на брачни връзки. При опре деляне на семейното положение на хората се използват 4 значения: неженен (неомъжена); женен (омъжена); разведен (разведена) и вдовец (вдовица).
СИВИ ГОРСКИ ПОЧВИ – тип почви, образувани върху разнообразна рохкава песъкливо-глинеста основа, по-рядко върху мергели, мергелни варовици, варовици и пясъчници, при хълмист и пресечен релеф, под разнообразна растителност (дъб, габър, липа, клен и др.) при умереноконтинентален климат с валежи между 580 и 700 мм годишно и средна годишна температура от 10-11οС. За сивите горски почви е характерно наличието на глинест хоризонт и съдържание на органично вещество от 2-3%. Те се поделят на три вида: тъмносиви, сиви (обикновени), светлосиви. Сивите горски почви се обработват. Върху тях добре виреят много селскостопански култури – пшеница, царевица, ечемик, ръж, фуражни култури, плодни дървета, лозя и др.
СИВОЗЕМИ - тип почви, характерни за субтропичните полупустинни райони. Образувани са върху льос и льосовидни глини и наносни материали. Имат ниско съдържание на хумус - от 1 до 4%. Сивият им цвят се дължи на малкото хумус и многото варовито вещество, което съдържат. Разпространени са в Средна Азия, Северна Африка, Северна Америка и Австралия. При напояване могат да дават високи добиви от отглежданите културни растения.
СИЕНИТ (от гр. syenites lithos – камък от Сиена, днешен Асуан)– вид магмена ефузивна (вулканска) пълнокристалинна скала. Има зърнест строеж. Съдържа 55-65% силициев двуокис. На цвят е светлосива до червеникава. Сиенитът е изграден от калиев фелдшпат, плагиоклаз и др. минерали.
СИЛА НА КОРИОЛИС (по името на фр. математик и инженер Г. Кориолис (G. Coriolis; 1792 - 1843) – допълнителната сила на инерцията, действаща на телата при тяхното движение. Обусловена е от въртенето на Земята около земната ос. Под нейното действие свободно падащите тела в Северното полукълбо се отклоняват надясно (т.е. на изток), а в Южното полукълбо наляво (т.е. на запад). Това влияние се отразява на движението на въздушните маси, морските течения и течението на реките. В Северното полукълбо, водите на реките които текат в обща посока север разрушават десния бряг, речното легло се премества надясно. Поради това се формират асиметрични речни долини със стръмен десен склон и полегат ляв склон. В Южното полукълбо действието е обратно – формира се стръмен ляв склон и полегат десен склон.
СИЛИКАТИ (от лат. silicatum - кремък) – едни от най-разпространените минерали. Изграждат над 75 % от земната кора, а заедно с кварца – 87% и над 95% от ефузивните скали. Групата на силикатите обхваща около 500 минерала, в това число пироксени, амфиболи, слюди и др.
СИЛУР (от лат. Silures - име на келтско племе от Уелс) - третият геоложки период на Палеозойската ера, следващ след Ордовик и предшестващ Камбрий. Започва преди около 440 млн. г. и продължава около 30-35 млн. г. В края на Силура завършва Каледонския етап на планинообразуване и се създава Гондвана. През този геоложки период се оформят всички класове на безгръбначните животни.
СИНДИКАТ (от лат. syndicatus – действащ заедно) – 1/. Съглашение между самостоятелни предприемачи (стопански субекти) за съвместна продажба на продукция, чрез общ продаващ орган, общо определяне на цените и условията за продажба. 2/. Наименование на профсъюзните организации в редица страни.
СИНЕКЛИЗА (от грц. syn - заедно и klisis – наклон)- обширна леко вдлъбната част от платформа. Формира се чрез бавно и продължително потъване на част от платформата или на цялата платформа, но в определен район и с по-големи стойности. В районите на потъване се отлагат допълнително седименти и се увеличава мощността на надстройката на платформата. В България синеклиза има в района на град Лом.
СИНКЛИНАЛА (от гр. synclino) – вдлъбната надолу коритообразна гънка на земните пластове. Синклиналата има вдлъбната част и наклонени бедра (наклонени плоскости). Във вдлъбната част (понижението) на синклиналата обикновено са разположени по-младите скали. Пластовете при синклинална гънка са наклонени от периферията към най-ниската част, а бедрата се раздалечават във височина.
СИНКЛИНАЛНА ДОЛИНА (от гр. synclino и долина) - речна долина образува в понижената (вдлъбната, синклиналната) част на земна гънка, по нейната надлъжна ос. Обикновено в нея скалите са по-млади и по-лесно разрушими от тези от изпъкналата част (антиклиналата). Поради това реката ги разрушава по-бързо. Склоновете на синклиналните речни долини са полегати.
СИНКЛИНОРИЙ (от гр. synclino и oros – планина) – голяма и сложна геоложка структура със синклинален строеж. Състои се от множество свързани земни гънки с различна форма и простиране. Характерни за геосинклиналите.
СИНОПТИЧНИ КАРТИ (от гр. synoptikos - прегледен) – вид географски карти, на които с условни знаци и цифри са нанесени данните от едновременните наблюдения на времето върху дадена територия или акватория. Основават се на данните от метеорологичните наблюдения. Чрез тях се прави прогноза на времето.
СИНТЕТИЧНИ ВЛАКНА (от гр. synthetikos - изкуствен), изкуствени влакна – вид влакна, получавани от синтетични смоли чрез използването на химичен процес. Отличават се с висока здравина, водоустойчивост, износоустойчивост, еластичност и др. качества. Използват се като суровина предимно в текстилната промишленост.
СИПЕЙ – форма на релефа, образувана чрез натрупване на продуктите от изветрянето на скалите в подножието на склона под влиянието на силата на тежестта (гравитацията). Това преместване е станало без въздействието на водата. Сипеите обикновено имат формата на конус, долепен до подножието на склона. В България сипеите се срещат в подножието на стръмните склонове на високите български планини като Рила, Пирин, Витоша, Средна Стара планина и др.
СИСТЕМАТА “ПРИРОДА-СТОПАНСТВО-ОБЩЕСТВО”* - сложно единство, чрез което се реализират взаимоотношенията природа-общество и благодарение на което се развива човечеството. Процесите в тази система протичат чрез сложно преплитане и взаимно влияние на природните и обществените закономерности. В нея са обособени две основни подсистеми - природна и обществена. Връзката между тях се осъществява чрез стопанската дейност. Природната подсистема е природно условие и среда, важен източник на ресурси за развитие на стопанството, а чрез стопанството и на обществото. Обществената подсистема влияе на природната подсистема и я променя предимно чрез стопанската дейност. Поддържането на динамично равновесие между двете подсистеми е гаранция и в бъдеще тази система да функционира нормално и да осигурява условия и ресурси за човешкото развитие.
СИСТЕМЕН ПОДХОД* (от гр. systema – цяло, съставено от части) – подход на разглеждане на природните, икономическите и всички обществени явления и обекти като цяло, съставено от взаимно свързани и взаимно зависими части, разкриващи цялостността на обекта или явлението. Сложните обекти могат да бъдат разглеждани в няколко структурни разреза и да се избира кой от тях е най-плодотворен. Всяка система се състои от различен брой елементи, всеки от които може да се разглежда самостоятелно и във взаимна връзка и зависимост с другите елементи. Географските и икономическите системи са много сложни и с различен обхват – глобален, регионален и локален.
СКАЛА НА БОУФЪРТ – скала за определяне на скоростта на вятъра в балове по визуална оценка. Състои се от 12 степени. Започва с безветрие (0.0-0.2 м/сек), с 1, 2 и 3 са означени тих, лек и слаб вятър със скорост до 4.4 м/сек. Скалата завършва с ураган (32.7 и повече м/сек). Широко се използва в мореплаването. Предложена е за пръв път от английския адмирал Боуфърт през 1606 г. През 1963 г. е приета като единица от световната метеорологична организация.
СКАЛА НА МООС, минералогична скала – десетобална (десетостепенна) скала за определяне на относителната твърдост на минералите. Разработена и предложена е през 1811 г. от немския учен Моос. Съставена е от 10 еталона за твърдост – талк (1), гипс (2), калцит (3), флуорит (4), апатит (5), ортоклаз (6), кварц (7), топаз (8), корунд (9) и елмаз (10). Използва се само за бързо определяне на твърдостта на минералите.
СКАЛИ* – плътни или рохкави природни минерални образувания, изграждащи земната кора. Те се отличават с повече или по-малко постоянен минерален и химичен състав. Образувани са чрез сложно взаимодействие на вътрешните и на външните земни сили. В земната кора формират самостоятелно геоложко тяло. Техните състав, строеж, структура, текстура и др. зависят от физико-химичните условия и протичащите геоложки процеси при тяхното образуване. Всяка скала съдържа един или множество минерали, в различна комбинация от около 50 минерала и наличие на различни физични и химични характеристики. Всяка скала има свои характерни морфологични особености (форма, размери и взаимно разположение на минералните зърна), физични и химични характеристики. Скалите са образувани чрез: а) продължителни и сложни процеси на изстиване и кристализация на магма (магмени скали); б) утаяване и уплътняване във водни басейни на изветрителен материал (седиментни скали); в) чрез преобразуване под влияния на температурата и налягането в земните недра (метаморфни скали). Пряко влияят върху формирането на земната повърхност, образуването и видоизменението на формите на релефа чрез различните си свойства: твърдост, плътност, водопропускливост и начинът им на изветряне (разрушаване).
СКАЛИСТИ БРЕГОВЕ – части от сушата, разположени край воден басейн и изградени от здрави скали. Състоят се от клифове (скални откоси, стръмни склонове), прибойни ниши, пещери и абразионни площадки. Тези форми се образуват от ударната сила на океанските и морските вълни, приливите и отливите, крайбрежните течения.
СКАЛООБРАЗУВАЩИ МИНЕРАЛИ – вид минерали, които са постоянна съставка на скалите. Те са сред най-разпространените минерали на Земята. Най-голямо значение имат силикатите ( не по-малко от 75% от земната кора). Всяка скала има своите характерни скалообразуващи минерали. За магмените скали това са кварц, полеви шпат, пироксени, амфиболи, слюди, оливин и др. За седиментните скали това са калцит, доломит, анхидрит и др. За метаморфните са дистен, андалузит, хлорит, серпентинит и др.
СКЛОН – елемент на изпъкналите и вдлъбнатите форми на земната повърхност с различен наклон. Склоновете се образуват както на сушата, така и в океанското и морското дъно. Те имат твърде различна форма. Тя за виси от изграждащите ги скали, изложението, особеностите на климата, растителността и т.н. По склона се преместват надолу материалите на изветрянето под действието на течащата вода и силата на тежестта. По произход склоновете са три вида: тектонски, денудационни и акумулативни. По форма те са прави – с постепенен наклон, вдлъбнати, изпъкнали, стъпаловидни.
СКЛОНОВ ОТТОК – стичащите се по земната повърхност води по време на дъжд или снеготопене. Те достигат речното легло и предизвикват временно покачване на нивото на реката. Величината на склоновия отток зависи от интензивността на валежите и снеготопенето, наклона на склона и характера на земната му повърхност – водопропусклива или водонепропусклива. Най-голям е склоновият отток при интензивни валежи и снеготопене, голям наклон на склона и водонепропускливост на повърхностния земен пласт.
СКОРОСТ НА ВЯТЪРА – числената стойност на пътя, изминат от въздуха за единица време. Измерва се в метри в секунда (м/сек) или километри в час (км/час), а в мореплаването във възли (морски мили в час). В зависимост от своята скорост вятърът обикновено се определя като тих, лек, слаб, умерен, свеж, силен, много силен, буря, силна буря, много силна буря, ураган.
СКРЕЖ – вид хоризонтален твърд валеж, състоящ се от снежно бели тънки и нежни нишки, снегоподобни ледени кристалчета, отложени по клоните на дърветата, проводници и други тънки предмети. Има формата на папратови листа, ветрило или малки ледени зрънца. Образува се от сублимация на водните капки и замръзване на капчици, главно от към наветрената страна на предметите при ясно време и ниски температури (–10ο, –20οС), както и при гъста мъгла и силен вятър при по-ниска температура (–3ο, –8οС). Скрежът най-често се отлага по клоните на дърветата.
СКРИТА БЕЗРАБОТИЦА – положение в държавата или района, при което има повече желаещи да работят, отколкото посочват официалните данни на статистиката и бюрата по труда. В тази група попадат омъжени жени, някои студенти, пенсионери и др., които не считат за необходимо да се регистрират в бюрата по труда.
СКРЪБ (от англ. scrub) – сухи храсталаци в Австралия. Срещат се в засушливите райони. На височина достигат до 2 м. Състоят се предимно от вечнозелени храсти от акация, евкалипти и др. Имат твърди листа с восъчен налеп по тях. На цвят листата са сиво-зелени. Някои от храстите са с бодли. В тези храсталаци тревите са слабо застъпени. Заемат големи площи в Източна и Югозападна Австралия. Подобни растителни съобщества има и в Африка.
СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ – минерални образувания, части от скали с голяма твърдост. Скъпоценните камъни са прозрачни, безцветни или красиво оцветени с ярко преливане на цветовете и могат да бъдат обработвани. Ценността им зависи от тяхната рядкост. Тя се измерва с карати. В зависимост от ценността им скъпоценните камъни са три групи: Първи клас – елмаз (брилянт), сапфир, изумруд и др.; Втори клас – топаз, берил, турмалин, аметист и др.; трети клас – епидот, андалузит и др. Най-известните находища на скъпоценни камъни са в Русия, ЮАР, Мадагаскар, Индия и др.
СЛАНА – хоризонтален твърд валеж във вид на тънък слой от ледени кристалчета, които се образуват върху земната повърхност. Слана има при ясно и тихо време или при съвсем слаб вятър и температура под 0οС. Тя се образува върху предметите на земната повърхност и растенията. Водните пари от приземния слой преминават от газообразно в твърдо състояние върху повърхностите, охладени до отрицателни температури.
СЛОЕСТИ ОБЛАЦИ (Stratus) – ниски (0.05-2.5 км) облаци, образувани близко до земната повърхност. Имат вид на еднороден плътен сив слой, който обикновено закрива цялото небе. Понякога се разполага много ниско до земята. Основата на слоестите облаци обикновено е на 50-100 м височина над земната повърхност. Те се състоят от множество дребни капчици. От слоестите облаци обикновено ръми или падат дребни снежинки или снежни зърна.
СЛОЕСТО-ДЪЖДОВНИ ОБЛАЦИ (Nimbostratus)– ниски (0.1-8.0 км) облаци с голяма мощност. Имат вид на безформена плътна сива облачна маса. През слоесто-дъждовните облаци не се виждат Слънцето и Луната. Основата им е близко до земната повърхност. Състоят се от капки и ледени кристалчета. Обикновено покриват цялото небе и от тях вали продължително.
СЛОЕСТО-КЪЛБЕСТИ ОБЛАЦИ (Stratocumulus)– ниски (0.2-2.5 км) облаци. Те имат синкав цвят и образуват ниско разположени ивици. Често пъти покриват цялото небе. Състоят се предимно от дребни капчици. От тях обикновено не вали, а може да ръми или да пада силен сняг.
СЛЪНЦЕ – звезда, огнено плазмено кълбо, централно тяло в Слънчевата система. Слънцето е най-близката до Земята звезда. То излъчва светлина, която достига до Земята за 8 1/3 минути. Вероятно Слънцето е възникнало преди около 5 млрд. години от газово-прахова мъглявина. В центъра му температурата вероятно достига 15 млн. градуса. В него е съсредоточена 99.866% от масата на цялата Слънчева система. Състои се предимно от водород и хелий. Всички останали елементи са около 2.5%. Излъчваната енергия се дължи на протичащите ядрени процеси в неговите недра.
СЛЪНЦЕСТОЕНЕ – момент, в който Слънцето преминава или през най-северната точка (лятно слънцестоене 23ο27' с. ш.), или през най-южната точка (зимно слънцестоене 23ο27' ю.ш.) при видимото си движение по небосвода. В течение на няколко дни височината на Слънцето по обяд остава почти постоянна. Лятното слънцестоене е на 21 или 22 юни, а зимното на 21 или 22 декември.
СЛЪНЧЕВ КАЛЕНДАР – система за отчитане на времето, основа на движението на Земята около Слънцето. В основата на тази система е тропическата година – 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Слънчевият календар е създаден в Древния Египет, а е усъвършенстван от римляните. Към слънчевите календари се отнасят Юлиански, Григориански, Единният национален календар на Индия, Републиканският календар на Великата френска революция и др. Сега основа на международния календар е Григорианският календар.
СЛЪНЧЕВ ЧАСОВНИК – уред за отчитане на времето, основан на движението на сянката, хвърляна от слънчев показалец при видимото денонощно преместване на Слънцето по небето. Той има показалец и циферблат с нанесени деления. Мястото, на което пада сянката на показалеца, посочва времето (часа). В зависимост от начина на разполагане на циферблата слънчевите часовници са екваториални, хоризонтални и вертикални. Първият слънчев часовник е изработен през VI век пр.н.е. във Вавилон.
СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ* – излъчваната от Слънцето енергия, която се разпространява в пространството във вид на електромагнитни вълни. От Земята се вижда като слънчеви лъчи. От слънчевата радиация зависи степента на затопляне на земната повърхност. До нея достига само част от излъчваната от Слънцето енергия. Слънчевата радиация е най-важният компонент на радиационния баланс на Земята. От нея 47% е видимата слънчева радиация. Тя е основният енергиен източник за Земята.
СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА – система от небесни тела, имащи общ произход и движещи се в сферата на преобладаващото привличане на Слънцето и свързаните с него движения. Слънчевата система включва Слънцето, девет големи планети (Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон) и 34 техни спътници, над 100 000 малки планети (астероиди), неизброимо количество малки метеорни тела, космически прах. Всички планети в Слънчевата система се въртят по посока на осовото въртене на Слънцето по кръгови орбити.
СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ – видимата от хората част от слънчевото греене. Слънчевите лъчи преминават през атмосферата и достигат до земната повърхност, като я нагряват. Ъгълът на падането им върху земната повърхност зависи от географската ширина и от годишния сезон.
СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ – една от характеристиките на климата на дадено място и същевременно е фактор за формиране на климата. То влияе върху формирането на климата със своята продължителност и височината на Слънцето над хоризонта. Величината на влиянието на слънчевото греене върху климата зависи от географската ширина, продължителността на деня, количеството на облачността. То осигурява основната енергия за развитие на екзогенните процеси, за биопроцесите на планетата. Продължителността на слънчевото греене и сумата на слънчевата радиация за отделното място винаги са различни за различните периоди на годината. Най-силно Слънцето грее в районите около Екватора, а най-слабо – край географските полюси на Земята. През студеното полугодие слънчевите лъчи в Северното полукълбо нагряват по-слабо поради по-ниското положение на Слънцето на небето.
СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ – природно явление, при което Слънцето изцяло или частично е закрито. Образува се, когато Луната при своето движение около Земята застава за кратко време между Земята и Слънцето и закрива изцяло или частично слънчевия диск.
СЛЯПА ДОЛИНА – плитка речна долина, която в карстова местност завършва без речно устие, а с понор. През него повърхностнотечащите води навлизат и текат в подземни кухини. Те се появяват на друго място под формата на карстов извор.
СМЕРЧ, вихрова буря, торнадо, тромба – вид атмосферен фуниеобразен вихър с вертикална ос, възникващ в буреносен облак. Прилича на хобот, който във формата на фуния се слива с долната част на облака. Вътре във вихъра (хобота) има понижено налягане. Най-често се образува в топлия сектор на циклона, но близко до студен фронт, в добре овлажнен въздух с температура над 25-27οС и при кълбесто-дъждовна облачност. При смерч въздухът се движи с голяма скорост, спираловидно около вертикална или леко наклонена ос. Вихърът засмуква по пътя си прах, въздух и различни предмети. Във височина смерчът може да достигне 150-1500 м. В него въздухът се върти по посока обратна на часовниковата стрелка и със скорост от 40 до 100 км/ч. Диаметърът на смерча над водна повърхност е около 25-100 м, а над сушата обикновено около 100-1000 м. Дължината на пътя му е средно 5-10 км., а скоростта на преместване е 30-40 км/час. Често пъти смерчът се придружава от градушка, проливен дъжд или силна буря. Отличава се с малка продължителност. Смерчът причинява сериозни разрушения върху земната повърхност.
СМЕСЕНА ИКОНОМИКА, социално пазарно стопанство – тип икономическа система, в която се съчетават положителните страни на пазарната (капиталистическата) и плановата (социалистическата) икономика. В обществения (държавния) сектор се произвежда голяма част от брутния вътрешен продукт. Силно е развита преразпределителната функция на държавата чрез данъците върху доходите. По такъв начин не се допускат големи отклонения в равнището на средните доходи. Пазарните принципи и механизми не се прилагат в такива сфери като здравеопазване, образование и обществено осигуряване. Този тип стопанство възниква най-напред в Швеция. Подобен тип стопанство развиват още Норвегия, Финландия и Дания. В последните години към смесена икономика вървят и Китай и Виетнам, в които основа на стопанството е плановостта с привнесени редица пазарни механизми.
СМЕСЕНИ ГОРИ – природни зони на умерените пояси в Северното и в Южното полукълбо, разположени предимно в приокеанските и преходни райони южно от тайгата на Европа, Азия и Северна Америка, както и в Южна Америка. Климатът се отличава със студена снежна зима, топло лято, а количество на валежите от 400 до 1000 мм. В Източна Азия смесените гори са развити при мусонен климат. Почвите са предимно подзолисти и сиви горски. Преобладават иглолистни и широколистни дървета, които растат върху подзолисти почви. Характерни дървесни видове са ела, бор, дъб, бук, бряст и т.н. Животинският свят е сходен на този от тайгата.
СМЕСЕНО НАСЕЛЕНИЕ – голяма група от хора, образувана чрез бракове и семейно съжителство между представители на различни расови групи. Най-интензивно се формират след Великите географски открития и преселването на европейци в новооткритите и завладяни земи. Основни смесени расови групи население са мулати, метиси, самбо, малгаши и др.
СМОГ (от англ. smog от smoke – дим), градска мъгла – вид мъгла, характеризираща се с намаляване на видимостта поради силно замърсяване на въздуха в големи градове и промишлени центрове. Обикновено се образува при слабо движение на въздуха и/или безветрие при температурни инверсии. За пръв път е наблюдавана в Лондон. Смогът е характерен и за градове като Лос Анджелис Торино и др.
СМОЛНИЦИ (vertisols по ФАО)* – тип минерални, дълбоки, тъмни на цвят почви. Те са образувани: върху различни наноси, обогатени с глини; при равнинен акумулативен (наносен) релеф; под горска, степна и ливадна растителност; при преходен (между умерен и средиземноморски) климат с ясно обособени по-влажен и по-сух сезон. Смолниците имат сив до черен цвят и съдържат голямо количество глина. През влажния период набъбват, а през сухия – изсъхват и се напукват. Поделят се на: излужени (eutric); карбонатни (calcic); ливадни (gleyc); гипсови (gipsic). Благоприятни са за отглеждане на зърнени култури.
СМЪРТНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО* – социално-биологично явление, изразяващо се в прекъсване на живота на човека и неговите социални връзки в обществото и в семейството. Смъртността има различен интензитет. Измерва се с коефициент, който представлява отношението на броя на умрелите лица на 1000 души от населението на дадена териториална единица (страна, район, област, община). Основните фактори за смъртността са: демографски (особено възрастта); социално-икономически (материална култура, трудова заетост и др.); политическите (войните); природни бедствия и катастрофи. Основните причини за смъртността на населението са заболяванията, трудовите злополуки, транспортните произшествия и др. Най-висока е смъртността в държавите в Африка. Особено важно е равнището на детската смъртност.
СНЕГОЗАДЪРЖАНЕ – система от целенасочени действия, осигуряващи натрупване на сняг на определени места с цел увеличаване на запасите от вода в почвата при снеготопенето и за предпазване на зимуващите растения от измръзване. Снегозадържането се осъществява чрез поставянето на изкуствени прегради за вятъра. Снегозадържаща роля имат полезащитните горски пояси.
СНЕЖИНКА – атмосферна вода във вид на ледени кристалчета с разнообразна форма. Диаметърът им достига до няколко милиметра. Много често снежинките приличат на звезди с шестоъгълна форма (шестоъгълни плоски пластинки). Те са с размери от 0.1 до 7 мм. В зависимост от температурата снежинките могат да бъдат сухи и дребни, едри и снежни парцали. Образуват се при сублимация (преминаване от пара към лед, без да се минава през течно състояние) на водна пара върху замръзнали водни капки и прашинки. При падането си към земята често се съединяват и придобиват вид на „големи парцали“.
СНЕЖНА ВИЕЛИЦА, снежна буря – местен бурен, много силен снежен вятър с отрицателна температура. Отличава се с пренасяне на голямо количество сняг над земната повърхност. Образува се при следните случаи: приз снеговалеж ; чрез отнасяне и навяване на стар сняг и комбинация от предните два случая. Снежните виелици са характерен за зимата за умерения, субполярния и полярния климатични пояси. Снежната буря може да бъде ниска и висока. Ниската обхваща пространството до над 2 м над земната повърхност. При нея вятърът повдига от повърхността снежинки и ги върти във въздуха. Придружена е от обилен снеговалеж. Тя се отличава с малка видимост, образуването на преспи (снегонавявания). Снежните бури са характерни за Антарктида, северните райони на Азия, Гренландия, Арктическия архипелаг на Северна Америка и др. В различните страни ма различни критерии за класифициране като ветровете според скоростта на вятъра и видимостта. Например във Великобритания е прието силата на вятъра да е над 48 км/час, а видимостта да е под 200 м.
СНЕЖНА ГРАНИЦА (ЛИНИЯ) – условна линия на земната повърхност, определяща баланса между валежи от сняг и топене на снеговете. Над нея валежите са преобладавщи, а под нея топенето е доминиращо. Над снежната граница има условия за целогодишно задържане на снежна покривка, дори през лятото. Тя е на различна надморска височина. Тя се определя предимно от температурните условия, но зависи и от континенталността на климата (във вътрешността на континентите е по-висока) и количеството валежи от сняг. В районите над снежната линия има условия да образуване на ледници. В Антарктида снежната линия е на морското равнище, на Екватора е около 45000 м., в Тибет достига до 7 000 м. надморска височина. В България е на около 3000 м. надморска височина, т.е. над най-високата точка на страната.
СНЕЖНА ЛИНИЯ – височинна граница, над която снегът не се разтопява напълно през летния период, т.е. задържа се постоянна снежна покривка. Височината на снежната линия зависи от климатичните условия и преди всичко от температурата на въздуха и количеството на валежите. В полярните области е на морското равнище, а в екваториалния пояс достига до 6400 м надм. височина.
СНЕЖНА ПОКРИВКА – натрупан върху земната повърхност слой от неразтопен сняг. Образува се в резултат от валеж от сняг при отрицателни температури на въздуха и подстилащата повърхност. Задържа се различно време – в умерените ширини през зимата, в субполярния пояс през студеното полугодие, а в полярните области и високо в планините – целогодишно. С увеличаване на надморската височина се увеличава броят на дните със снежна покривка
СНЯГ – вид твърд атмосферен валеж, който пада от облаците. Снегът се състои от снежинки с различна големина, слепени в симетрична форма. Образува се чрез процес на преминаване на водната пара в облаците в твърдо състояние, без да преминава в течно. Вятърът може да предизвиква нарушаване и раздробяване на снежинките. Сняг вали, когато температурата на облака и на въздуха под него е отрицателна, но понякога и при температури до +3/+4οС. Той има бял цвят поради наличието между кристалчетата на въздушни мехурчета. В умерените, субполярните и полярните пояси, както и във високите части на планините снегът се задържа постоянно или временно върху земната по върхност и образува снежна покривка.
СОБСТВЕНОСТ – положение, изразяващо имуществените отношения между хората, отнасящи се към духовни и материални блага като към свои. Собственоста се реализира чрез притежаване и разпореждане, владеене и крайно ползване на материални и духовни блага.
СОЛАРЕН КЛИМАТ (от лат. solaris – слънчев) – вид климат определен според теоретичното количество постъпваща на Земята слънчева радиация без ад се отчитат влиянието на атмосферата и на различията в земната повърхност.
СОЛЕНИ ЕЗЕРА – вид езера, чиято вода има висока минерализа ция (над 30‰). Те се образуват в безотточни котловини, в които се внасят соли от повърхностнотечащите и от подземните води и при засушлив климат. Натрупването на по-голямото количество соли се дължи на по-силното изпарение от езерната повърхност. При отсъствието на отток на води солите остават в езерото. В зависимост от химическия си състав солените езера са: карбонатни (содови), сулфатни (горчиво-солени) и хлоридни (солени). Едни от най-солените езера в света са Мъртво море, Грийт Солт Лейк (САЩ), Тузгьолю (Турция) и др.
СОЛЕНИ МОРСКИ ВОДИ – морски и океански води, чиято соленост (общото количество на всички съдържащи се соли) е между 24.5 и 42‰. Средната соленост на Световния океан е около 35‰. Солеността на повърхностните води на моретата и океаните зависи от силата на изпарението от водната повърхност и количеството паднали върху нея атмосферни валежи. В крайбрежните райони на моретата и океаните солеността зависи и от количеството пресни води, които реките вливат в тях. С най-голяма соленост се отличават водите на Червено море – 38-42‰.
СОЛИФЛУКЦИЯ (от лат. solum – почва и fluo – тека), землетек – стичане по наклона на склона на наситени с вода скални частици и почва. Тя е характерна за полярните и за високопланинските райони с наличие на сезонна и многогодишна замръзналост. Образува се при разтопяване на замръзналия повърхностен почвен слой и преовлажняване на почвата, поради невъзможността разтопената вода да проникне в по-долните замръзнали слоеве. При солифлукцията се образуват валове, гредове, тераси и др.
СОЛОНЦИ, герени, (Solonetz по ФАО) – тип минерални почви, образуващи се в полувлажни и полупустинни земи при равнинен релеф и в условията на непромивен воден режим на почвата. Солонците се отличават с натрупването на натрий, с голяма плътност, буцеста, призматична или колонна (стълбчеста) структура, с малка водопропускливост, излишък на вода, понижена водопропускливост и слаба аерация. Съдържат в дълбочина между 20 и 80 см. соди и лесно разтворими соли (солонцов хоризонт). В горния почвен хоризонт (от 1 до 30 см) съдържат хумус от 0.5 до 9.0%. Под него е илувиалният (солонцовият хоризонт). Най-често се образуват при понижаване на земната повърхност и заблатяване. Разпространени са предимно в полупустините, но и в някои пустини и сухи степи във всички континенти (без Антарктида). Характерни са за редица райони на Африка, Казахстан, долното Поволжие в Русия и др. В България се срещат в долините на Марица и Тунджа и на отделни петна в други райони на страната. Солонците у нас са от два подтипа: 1/. Обикновени солонци (Solonetz Haplic); 2/. Глееви (Solonetz Gleyic), т.е ливадни солонци.
СОЛОНЧАЦИ, засолени почви, солени почви, (Solonchaks по ФАО) – тип минерални почви, отличаващи се с натрупването на водоразтворими соли (хлориди, сулфати и карбонати) в количество над 1% и висока киселинност – pH над 8.5. Солончаците се образуват при наличието на солени подпочвени води (хидроморфни солончаци) или солени скални материали (автоморфни солончаци) преди всичко в по-сухи райони, в условията на изпарение от повърхността на грунтови води, както и при влошаване на дренажа и неправилно напояване на почвите. Често на повърхността им се образува солев хоризонт, има светлосиви петна без растителност. Те са вторично образувани почви, произлезли от наносни, ливадни, блатни и други почви. Върху тях виреят соленолюбиви растения (стъкленка, сантонинов пелин и др.). разпространени са в пустинните и полупустинни райони с недостиг на влага и високо равнище на изпарение. В България имат ограничено разпространение на отделни места в Горнотракийската низина, долината на р. Тунджа, по периферните части на бургаските езера и в някои крайдунавски низини. Поделят се на 4 подтипа: 1/ Обикновени солончаци (Solonchaks Haplic); 2/. Глееви солончаци (Solonchaks Gleyic); 3/ карбонатни солончаци (Solonchaks Calcic); 4/. Содови солончаци (Solonchaks Sodic), т.е.солонци-солончаци.
СОЛФАТАРИ (от ит. Solfatara - собственото име на вулкан до Неапол) – струи от серни газове и сероводород с примес на водни пари и други газове, отделящи се от каналчетата и пукнатините по стените и дъното на кратерите и по склоновете на затихнали вулкани. Излизащите на повърхността струи от газове и пара са с температура 100-300οС.
СОЦИАЛИЗЪМ (от фр. socialisme от лат. socialis – обществен) – тип общество, характеризиращо се с функциониране на държавата на основата на обществената собственост върху средствата за производство, планиране и цялостно държавно регулиране на икономиката, преразпределяне на материалните блага (средства) на основата на лично потребление според труда и според социалните потребности.
СОЦИАЛНА ГЕОГРАФИЯ – дял на социално-икономическата география. Има за предмет изучаването на пространствените процеси и форми на организацията на живот на хората – техния труд, бит, отдих, възпроизводство и т.н. Социалната география има за обект на изследване на различни териториални общности от хора. Използва методи като: географски, социологически, демографски, икономически и др.
СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА* – вид инфраструктура, която осигурява нормалния живот и бит на хората. Тя има спомагателен характер. Включва дейности, свързани с: удовлетворяване на потребностите на хората и обслужването на населението като пътнически транспорт, водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, пощенски услуги; осигуряването на възпроизводството на човешките ресурси и професионалната подготовка на кадри (образование); култура; снабдяване със стоки и предмети от първа необходимост; комунално-битови услуги и т.н.. От нея зависи жизненото равнище и качеството на живот на хората.
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, социални грижи – система от дейности (социални, икономически, здравни, педагогически и др.) за подобряване на условията на живота на хора с ограничени финансови възможности – инвалиди, болни, сираци, безработни и др. Включва отпускането на финансови и предметни (материални) помощи, безплатно хранене, настаняване в заведения за социални грижи, приготвяне и доставяне на храна по домовете на стари хора и инвалиди, безплатно пътуване или пътуване с намаление на цената и т.н.
СПЕКУЛАЦИЯ (от лат. speculatio – проследяване, избиране)– 1/. Купуване и продаване на стоки или ценни книжа с цел бърза и лесна печалба от голямата разлика между покупната и продажната цена; 2/. Черна борса, продажба на стоки със забранени от закон (нормативен акт на държавата) цени.
СПЕЛЕОЛОГИЯ (от гр. spelaion – пещера и logos – наука, зна ние) – наука, която се занимава с изучаването на пещерите. Формира се през втората половина на XIX век. Изучава произхода на пещерите, тяхната морфология – форма и размери, микроклимат, води, пещерна растителност и животни, следите от материалната и духовната култура на хората, които в миналото са обитавали пещерите и възможностите за тяхното съвременно използване.
СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ*(от фр. spcialisation, от лат. specialis – особен) – 1/. Начин на осъществяване на стопанската дейност, при който тя се обособява на производства на отделни продукти, части (възли, детайли) от продукти или отделни стадии на технологична обработка в отделни самостоятелни предприятия. Някои от отделните стопански производства в предприятията или в районите стават главни, а други – спомагателни или допълнителни. 2/. Ограничаване на стопанската дейност само в една област. Специализираните предприятия произвеждат еднородна продукция. В резултат на специализацията се увеличава производството на продукция, повишава се качеството на изделията, увеличава се производителността на труда.
СПЛАВИ - тела, образувани чрез втвърдяване на разтопени и примесени различни вещества, образуващи еднородна система. Продукт са на човешката дейност, в съвременни условия на индустрията. В зависимост от съставките сплавите са: а) метали, когато се образуват от два или повече метала. Различават медни, алуминиеви и др. видове сплави като бронз, месинг, дуралуминий и т.н.; б) метално-неметални, когато се свързват метали друго вещество. Например желязовъглеродните сплави (чугун и стомана); в) неметални сплави, когато в създаването им не участват метали; г) изкуствени сплави.
СПРЕДИНГ (англ. spreading, от spread - разтягане, разширяване) – процес на раздалечаване на литосферните плочи в районите на срединните океански хребети (СОХ), непръксната издигане на магмено вощество от мантията, изливане на магма и при нейното застиване образуване на нова океански тип земна кора.
СПРИЯ – вид въздушен вихър, развит около хоризонтална ос. Характеризира се с внезапно и краткотрайно засилване на вятъра (поривистост) и променливост на посоката. Понякога скоростта бързо нараства. Сприята се образува при мощна кълбесто-дъждовна облачност и под нея предимно през горещите летни дни. Според скоростта си сприята е слаба (под 14 м/сек), умерена (15-29 м/сек) и силна (над 30 м/сек).
СПЪTНИК – малко космическо тяло от Слънчевата система, което обикаля около планета под действието на нейното привличане. В слънчевата система са известни 34 спътника. Планетите Меркурий и Венера нямат спътници, а Земята има само един – Луната. Марс има 2 спътника, Юпитер – 14 (сред тях е и най-големият – Ганимед), Сатурн - 10, Уран – 5, Нептун – 2.
СРАВНИТЕЛЕН ГЕОГРАФСКИ МЕТОД – емпиричен географски метод, използван за разкриването на сходства (тъждество, прилика) и различия при съпоставяне на еднородни географски обекти, явления и процеси по предварително определени показатели. Чрез сравнението се разкриват количествените и качествените характеристики, определя се спецификата на сравняваните обекти, техните реални или възможни отношения и тяхното класифициране и типологизиране. Има особено голяма роля и място в процеса на обучение по география тъй като помага възприемания учебен материал да бъде осмислен.
СРЕДИЗЕМНОМОРСКА РАСТИТЕЛНОСТ, медитеранска растителност – название на растителността в граничещите със Средиземно море райони на Южна Европа, Предна Азия и Северна Африка. Характерна е за райони със субтропичен (средиземноморски) климат с горещо и сухо лято, мека и влажна зима. Това са растения, виреещи при обилна слънчева светлина, висока температура и с ниска мразоустойчивост. Основна място в съобществата на медитеранската растителност имат вечнозелените твърдолистни широколистни дървета и храсти – каменен дъб, корков дъб, дива маслина, пърнар, грипа, дървовидна хвойна, цитрусовите култури (лимон, портокал, мандарина) както и съобщества на иглолистни дървета и храсти – пиния, алепски бор, кипарис и др. Особено широко е разпространението на вечнозелените храсталаци (маквиси), образувани предимно под влияние на човешката дейност.
СРЕДИЗЕМНОМОРСКА ФАУНА, медитеранска фауна – комплекс от видове животни, възникнал в Средиземноморието. Състои се от видове, които не излизат извън границите на Средиземноморието, и експанзивни видове, проникнали по-далеч на север или на изток (субсредиземноморска фауна). Характерни животински видове са ровещи гризачи, змии, гущери, костенурки, насекоми (комари, цикади и др.), прилепи, елен-лопатар, муфлон и др.
СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ КЛИМАТ – вид климат, който обхваща ивица от сушата по западните крайбрежия на континентите – Средиземноморието, Западна Калифорния, Южна Африка, Югозападна Австралия. При този тип климат лятото е горещо, времето е ясно и тихо, валежите са незначителни. Средните температури са 20ο-25οС, слънчевата радиация е силна, духат бризи. Зимата е прохладна, дъждовна, средните температури са 10ο-12οС. Валежите са около 400-600 мм/м2 годишно, но в отделни райони са незначителни.
СРЕДНА ГОДИШНА ТЕМПЕРАТУРА* – количествен показател за температурните стойности през годината. Получава се като средна величина от средните дневни температури през годината. Изчисляването им става на два етапа. През първия се определят средните месечни температури, а след това и средните годишни температури. Средните годишни температури дават ориентировъчна представа за климата на мястото или територията за която са изчислени.
СРЕДНА НАДМОРСКА ВИСОЧИНА – показател с обобщаващ характер за релефа на определена територия, изразяващ се в средните стойности на надморската височина на земната повърхност. Изчислява се по карта, като за база се приема морското равнище (0 м.). Средната надморска височина позволява да се получи по-вярна представа за процесите, които стават на земната повърхност, за нейния вид и особености.
СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА – демографски показател, разкриващ средната възраст на определена съвкупност от хора. Зависи от жизненото равнище на населението, състоянието на здравеопазването и др. Определя се като единичните възрасти на индивидите се сборуват и след това получената сума се разделя на техния брой. С най-високо средна продължителност на живота са най-развитите в икономическо отношения страни като Япония, западноевропейските страни и др.
СРЕДНА РЕКА – река с водосборен басейн с площ между 2 000 и 50 000 км2, протичаща в една природна зона и речен режим характерен за тази природна зона. Това са предимно равнинни реки. Например, в България към средните реки се отнася Русенски Лом с водосборен басейн от 2 874 km2.
СРЕДНОПЛАНИНСКИ РЕЛЕФ, средно високи планини – част от планинския релеф, заемащ междинно положение между високите и ниските планини. Средната им надморска височина не надхвърля 3000 м. В България е прието за среднопланински релеф да се счита релефът с надморска височина от 1000 до 1600 м. В повечето случаи за него са характерни меки очертания на формите, за облени върхове, сравнително полегати склонове, съхранени части от денудационни повърхнини. Склоновете на средновисоките планини обикновено са покрити с гори и в тях не са развити ледникови форми.
СРЕДСТВА – материални и финансови ценности, които могат да се използват или се използват за осъществяване на стопанските дейности. Средствата могат да бъдат: а) основни – активи за дългосрочно ползване със срок над 1 година – сгради, съоржения, земя, машини, апарати и т.н.; б) оборотни средства – пари и активи, които лесно се обръщат в пари за период не по-дълъг от една година (ценни книжа, стокови и материални запаси и др.).
СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО – съвкупността от средствата на труда (производствени сгради, съоръжения, машини, инструменти, оборудване, производствената инфраструктура, земята и т.н.) и предметите на труда (вещи, суровини и материали), използвани от производителите в процеса на производството на материални блага (стоки, суровини (въглища, руда, нефт, памук, дървесина, метал), материали, полуфабрикати и т.н.). Чрез средствата на труда хората въздействат на предметите на труда и създават нова потребителна стойност на произвежданите изделия.
СРЕДСТВА НА ТРУДА – съвкупност от съоръжения, инструменти, машини, апарати и др., с помощта на които производителите (хората) въздействат върху природата и предметите на труда. Към тях се отнасят оръдията на труда (механичните средства на труда), които могат да са: активни (инструменти, машини, двигатели, апарати и т.н); пасивни като: производствената инфраструктура (сгради, складове, транспортни ленти, канали, електропроводи, водопроводи, паропроводи, ж.п. коловози и линии, шосета и т.н.. към средствата на труда отнасят още и земята и специализираните съдове за съхраняване на предметите на труда (цистерни, бъчви, варели и др.) и др.
СРУТИЩЕ* – място, където има откъсване и падане на големи късове скали от високите и стръмни склонове на планините, речните долини и океанските и морските крайбрежия. Срутищата се образуват под влияние на изветрянето, дейността на водите, силата на тежестта, земетресенията. Те са денудационно-гравитационна форма на релефа. По-големите късове се наслагват в най-отдалечените части на склона. Срутищата са характерни за високите части на планините и стръмните морски, речни и други брегове. Най-голямото срутище е Сарезкото в Памир (2,7-4,1 млрд. т. земна маса), което прегражда речната долина и се образува Сарезкото езеро.
СТАДИЙ НА РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА – закономерно сменящи се етапи в процеса на формиране и изменение на земната повърхност, смяна на типовете релеф и съответните им форми. Дължи се на промяната на влиянието на релефообразуващите фактори. Обособени са три стадия на развитие на релефа: а) млад релеф, характеризиращ се голяма разлика в надморските височини, дълбоко всичане на реките и образуване на дълбоки долини, активна рушителна дейност на външните земни сили (ерозия, екзарация и т.н.); б) зрял релеф, характеризиращ се с забавяне на релефообразуващите процеси, намалявана на разликите в надморските височини, заобляне на формите на земната повърхност и т.н. в) стар релеф, характеризиращ се силно забавени екзогенни релефообразуващи процеси, заравняване на земната повърхност и образуване на денудационна повърхнина.
СТАЛАГМИТ (от гр. stalagmos – капене) – подземна карстова форма; издигащо се от пода на пещерата остро тяло, изградено от карбонатно вещество. Той се образува чрез отлагане на калциевия карбонат при продължително падане на капки вода върху пода на пещерата. Диаметърът им е от няколко сантиметра до няколко метра, а на височина може да достигне 30 м. Образуват се за продължително време, обикновено милиони години.
СТАЛАКТИТ (от гр. stalaktos – капещ) – подземна карстова форма; висулка от тавана на пещера, образувана от отлагането на карбонатно вещество от подземната вода, достигнала тавана на пещерата през тясна пукнатина. По форма може да бъде като висулка, конусовиден, мечовиден, сферичен и др. При по-дълги пукнатини по тавана може да образува своеобразни завеси, драперии и др.
СТАЛАКТОН (от гр.) – подземна карстова форма; колона в пещера, разположена между пода и тавана. Сталактонът е образуван от карбонатен материал чрез срещуположно нарастване и сливане на сталактит и сталагмит. Той може да достигне до десетки метра в диаметър и височина.
СТАРОНАГЪНАТИ ПЛАНИНИ – планини с голяма геоложка възраст, образувани чрез тектонски нагъвателен процес. В геоложката история на Земята има три големи планинообразуващи нагъвателни процеса – Каледонски, Херцински и Алпийски. Каледонският и Херцинският тектонски цикли са станали през Палеозойската ера. Планините, образувани през тези тектонски цикли чрез нагъване на земните пластове, се наричат старонагънати. Старонагънати планини в Европа са Урал, Скандинавските планини, а в България – Рило-Родопския масив.
СТАЦИОНАРНИ НАБЛЮДЕНИЯ* (от лат. stationarius - постоянен, неподвижен) - група специфични географски методи за получаване на първична информация за наблюдаваните обекти и явления чрез непрекъснато наблюдение в определено място на земната повърхност. Чрез тях се набира сравнително пълна информация за отделните обекти, в които се води наблюдението. За провеждането на стационарни наблюдения обикновено се оборудват с необходимите прибори и инструменти за наблюдение специални постоянни станции. Тези методи са много характерни за наблюденията на времето и оттока на реките и др.
СТЕП* – природна зона, част от земната повърхност, в естествения облик на която преобладава тревната растителност. Релефът е предимно равнинен. Степта е характерна за субтропичните и умерените пояси. Поделя се на две зони. Степната зона на субтропичните пояси се отличава със сух и топъл климат, преобладаване на тревиста и храстова растителност. Обхваща земи и в северния, и в южния субтропичен пояс на планетата – Калифорнийската долина, южната част на Големите равнини, платото Колорадо и вътрешната част на Мексиканското плато (в Северна Америка), Лаплатската низина и източното подножие на Андите в Южна Америка, южната и югозападната част на Австралия. Степта в умерените пояси се характеризират със сух континентален климат (студена зима и топло лято), преобладаваща тревиста растителност върху черноземни, тъмнокафяви и кафяви почви. Обхваща части от Източна Европа, Азия, Северна Америка и южните части на Южна Америка. Различават типични, ливадни и опустинени степи. В Северна Америка степите се наричат прерия, в Унгария се наричат пуста.
СТЕПЕН КЛИМАТ– тип сух климат, характерен за зоната на степите, с топло или жарко лято и сухо лято с валежи до около 450 мм годишно. В отделни години валежите са недостатъчни за отглеждане на растенията. При степния климат (BS по класификацията на Кьопен) максимумът на валежите е през лятото. В степите на умерения пояс зимата е студена, а в субтропичния и тропичния пояс – топла. Степният климат е характерен за Източна Европа, Казахстан, САЩ, Монголия, Китай и др. страни.
СТЕПНА РАСТИТЕЛНОСТ – вид тревна растителност, съставена от сухоустойчиви съобщества с преобладаване на предимно плътнотуфести житни растения (коило, власатка и др.) и по-рядко от разнотревни видове с участието на ниски храсти и храстчета.
СТЕПНА ФАУНА – комплекс от видове животни, които населяват открити пространства със сухолюбива тревиста растителност. Характерна е за степните и лесостепните райони на Европа и Азия. Тя е представена от дропла, скачаща мишка, обикновен хомяк, черногръд хомяк, степен пор, пъдпъдъци, различни видове влечуги, насекоми и др.
СТЕПНИ ЗОНИ – природни зони, в които преобладава степта. Разпространени са в умерените и субтропичните пояси на Северното и Южното полукълбо. Сега преобладаващата част от степите са разорани и превърнати в обработваеми земи.
СТЕПНИ БЛЮДЦА - негативни льосови форми на релефа, затворени овални или леко продълговати понижения на земната повърхност. Льосовите блюдца се срещат по единично или на групи в равнините на степната и лесостепната зона. Те имат диаметър до няколко десетки метра и дълбочина до няколко метра. Образуват се най-често при слягане на льосовата основа.
СТИМУЛИ* (от лат. stimulus – остен) – подбуди, подтикване да бъде извършена някаква работа или тя да се свърши по-добре. Стимулите са материални и морални. Материалните стимули се изразяват в по-високо заплащане на труда, допълнително възнаграждение за извършената работа, награди (предметни и парични) и т.н. Моралните стимули са израз на публична одобрителна оценка на извършената дейност, информираност и гласност за резултатите от нея. Тези два вида стимули могат да бъдат съчетавани в различна степен. За стимулиране на определена дейност се използват различни методи и средства.
СТИХИЙНИ ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ – природни явления с неопределен във времето момент на настъпване, сила и интензитет на проявление и непредвидимост на последствията за хората, техните селища и стопанската им дейност. Те крият много опасности за живота на хората, за тяхната стопанска дейност и често причиняват многобройни разрушения и катастрофи. Към стихийните природни явления се отнасят земетресения, изригвания на вулкани, цунами, свлачища, срутища, снежни лавини, кално-каменни потоци, обилни снеговалежи, урагани, тайфуни, смерч, градушка, мълнии, наводнения, пожари, слани, мъгли, поледици и др. Тези явления в малка степен могат да бъдат предсказвани. Когато нанасят сериозни материални щети и има човешки жертви, стихийните природни явления имат характер на природни бедствия и катастрофи.
СТОЙНОСТ – ценността на нещо (стока, предмет и т.н.) за неговия притежател; овещественият човешки труд в произведената продукция (стока), предназначена за размяна. Стойността бива два основни вида – потребителна и разменна (пазарна). Разменната стойност (или просто стойност) изразява количественото отношение при размяна на продукция (стоки) с различна потребителна стойност. Потребителната стойност е вещественото съдържание на стоката, която я отличава от другите стоки и удовлетворява някаква човешка потребност.
СТОКА – материално благо, добито от природата или произведено от човека (продукт на труда) в хода на стопанската дейност и което е предмет на покупко-продажба. За да бъде стока продуктът на труда трябва да удовлетворява потребности на купувача и да може да се разменя с други стоки в определени количествени пропорции. Производството на стоки е резултат от общественото разделение на труда. Всяка стока има две свойства - потребителна стойност и разменна стойност.
СТОКОВА БОРСА – специализирано тържище, на което търговци и борсови посредници чрез мостри, стандарти, описание на най-важните качествени характеристики на различни видове стоки сключват сделки за покупко-продажба. На стоковите борси се извършват реални сделки (за налични стоки) и срочни (фючърсни) за стоките, които ще се доставят в по-късен срок след сключването на сделката. Борсите се специализират в зависимост от предлаганите стоки: за зърнени храни; за текстилни суровини; за черни и цветни метали; за продоволствени стоки и др.
СТОКОВО ПРОИЗВОДСТВО – стопанска дейност, готовата произведена продукция която е предназначена за размяна чрез покупко-продажба, т.е. тя е превърната в стока. В стоковото производство не се включват произведените продукти, използвани за собствено потребление от производителя.
СТОЛИЦА – главен град в държава, административен, политически, икономически и културен център. В столицата са разположени седалището на висшите органи на държавната власт и управление, ведомства и учреждения, висши военни, съдебни и други институции.
СТОМАНА – продукт на черната металургия, желязно-въглеродна сплав, съдържаща 2% въглерод и примеси, останали от процеса на производството – манган, силиций, фосфор, сяра, кислород, азот, водород. Стоманата се използва като суровина в машиностроенето и металообработването, в строителството и др. дейности.
СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ – тип човешка дейност, насочена към производството на материални блага и обслужването на производството и живота на населението на определена територия. Тя е свързана с добива, обработката и преработката на суровини, производството на полуфабрикати, стоки и предмети за потребление, обслужване на производството и бита на населението. Процесът на осъществяване на стопанската дейност протича в условията на използването на природната среда и природните ресурси, физически и духовни сили на човека и капитала (средствата за производство и парични средства). В зависимост от предмета на стопанската дейност се поделя на производствена (материална) и непроизводствена (обслужваща).
СТОПАНСКА КАРТА* – вид тематична географска карта, главното съдържание на която е изобразяването на: териториалното разположение и развитие на стопанските дейности по избрани показатели и с помощта на условни знаци и статистически данни. Стопанските карти имат географска основа (граници на територията, брегова линия, речна мрежа, главни пътни артерии, стопански центрове и т.н.), която позволява получаването на по-пълна информация за стопанството на определена територия.
СТОПАНСКИ ОТРАСЪЛ* – съвкупност, обединение на самостоятелни стопански единици (предприятия, фирми, стопанства, фабрики, заводи и т.н.), произвеждащи еднаква по предназначение продукция (напр. консерви, платове и т.н.), използващи еднакви суровини и материали (напр. машиностроене и металообработване) или имащи еднаква технология на производството (напр. химическа) и приблизително еднакъв професионален състав на работниците и специалистите.
СТОПАНСКИ СЕКТОР* – група стопански дейности и отрасли, формирана на основата на определен общ признак. Общоприето е стопанството да се поделя на три сектора в зависимост от избрания основен признак. Стопанските дейности и отрасли, свързани с непосредствения (пряк) добив на суровини, като се използват природните компоненти, се нарича първичен сектор. Вторичният сектор включва стопански дейности и отрасли, свързани с обработката и преработката на суровини и на тази основа производството на нови изделия в готов или полуготов вид. Третичният сектор обхваща всички стопански дейности и отрасли, свързани с извършването на услуги на производството и на населението.
СТОПАНСКИ ТУРИЗЪМ, туристическа индустрия – отрасъл на третичния сектор на стопанството, специализиращ в обслужването на туристите. Включва съвкупност от обособени дейности по: а) база за нощуване, отдих и развлечения (хотели, мотели, къмпинги, хижи, заведения за хранене, плувни басейни, игрища и т.н.); б) транспорт о чрез използване на различни превозни средства и по определен маршрут; в) организиране и осигуряване на посещения на природни, исторически, културни, техногенни обекти и забележителности, на различни видове мероприятия, (изложби, концерти, фестивали, спортни състезания, панаири, търговски центрове и т.н.); г) осигуряване и провеждане на мероприятия за развлечение и отдих; д) провеждане на профилактични, лечебни и възстановителни процедури с използването на морска и минерална вода, кал, слънце, въздух. Тези дейности не са субсидирани (заплащани) от държавни или обществени фондове. Осъществяват се от различни специализирани организации и фирми за: стопанисване на материалната база (туристичски комплекси, курорти, хотели и т.н.), транспортни, туроператорски, екскурзоводски и др. туристически услуги.
СТОПАНСКО ПЛАНИРАНЕ – съставна част на управленския процес в стопанските единици, включваща определянето на целите за развитие, разработването и практическото реализиране на планове за бъдещата дейност, ресурсите, пътищата и средствата за нейното осъществяване и показателите за постигане на целите. Плановете се реализират след вземане на управленско решение. Това е специализирана дейност изискваща определени знания и умения. Планирането може да бъде комплексно, съставено от самостоятелни планове за определени дейности. На държавно равнище, в зависимост от степента на задължителност на плановете то е директивно (при плановото стопанство) или индикативно (елемент на държавното регулиране на икономиката).
СТОПАНСТВО*, икономика – основна сфера на дейност в обществото, съвкупност от стопанските отрасли на дадена страна. Стопанството е обусловено от действието на природно-географските, социално-икономическите, научно-техническите, екологичните фактори и историческите традиции. Структурира се на три основни стопански сектора: първичен (добивен), вторичен (преработващ) и третичен (обслужващ). Включва следните отрасли: промишленост, селско стопанство, горско стопанство, строителство, транспорт, търговия, туризъм, здравеопазване, образование, наука, култура, управление и др.
СТРАНИ В ПРЕХОД* – група страни, които в края на XX век започват промяна на стопанската система от планово към пазарно стопанство. В основата на този преход са промяна на собствеността и въвеждането на пазарните механизми на икономическо регулиране. Към тази група страни се отнасят държави като Русия, Украйна, Полша, Унгария, България и др.
СТРАНИЧНА МОРЕНА – акумулативна ледникова форма на релефа, състояща се от разрушен материал, отложен в краищата на долинните ледници. Изградена е от едри късове скали, чакъли, откъснати от ледника от склоновете на долината, по която той се движи. Страничната море на има формата на вал с извивки, повтарящи тези на ледника. Разположена е в местата, в които е ставало топенето на ледника – от снежната линия до края на ледения език, от двете страни на дъното на троговата (коритообразната) долина.
СТРАНОЗНАНИЕ, география на страните – дял в системата на географските науки, възникнал още в древността. Занимава се с комплексно изучаване на континентите, страните, големите райони. Обикновено в странознанието частта от територията се описва и изучава "покомпонентно", т.е. последователно се изучават отделните природни компоненти в изучаваната страна или район, както и специфичните стопанско-географски, политически и други характеристики.
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ (от грц. stratos - войска, армия и ago – водя и развитие) – определените и осъществявани дългосрочни цели, приоритети и планове за действие на човешка дейност – политическа, икономическа, социална, духовно-културна, демографска. Главната цел на всяка стратегия е необратимо целенасочено изменение на дейността и функционирането на системата, които ще доведат до привеждането и в съответствие с изменените външни условия и придобиване на ново качествено състояние на системата. Разработват се и се осъществяват на различни йерархични равнища (междудържавно, национално, местно, фирмено) и териториални единици. Стратегиите се разработват на комплексно и проблемно равнище (решаване на отделни възлови проблеми).
СТРАТИГРАФИЯ (от лат. stratum- слой и от грц. graphо - пиша) – дял на историческата геология, изучаващ хронологическата последователност на образуването на скалите в земната кора, първичните им взаимоотношения, тяхната възраст, географско разпространение и участието им в геоложкия строеж. Използва разнообразни методи на изследване – палеонтоложки, радиометрични, геохимични, литоложки. Използва специална стратиграфска скала. Резултатите от стратиграфските изследвания се използват в географията (геоморфологията) за обяснение на произхода и изменението на формите на земната повърхност.
СТРАТИФИКАЦИЯ НА АТМОСФЕРАТА (от лат. strastum – слой и facere – правя) – разпределение на температурата в атмосферата на Земята във височина над земната повърхност. От температурите на въздуха зависи неговото движение и вертикално преместване на въздушни маси (конвекция), образуването на облаци и падането на валежи. Прието е да се разглеждат три състояния на атмосферата: а) устойчива стратификация при по-малък вертикален температурен градиент. Отличава се със затихване или пълна липса на вертикални (конвективни) движения и образуване на облаци, наличие на ясно небе или слоисти облаци; б) безразлична стратификация на атмосферата има когато вертикалният температурен градиент (суходиабатния или влажнодиабатния) не се променя, конвекцията на въздуха не се променя - нито се усилва, нито намалява; в) неустойчива стратификация на атмосферата има при по-голям температурен градиент, засилени възходящи движения на въздуха и образуване на облаци.
СТРАТОВУЛКАНИ (от лат. stratum – слой и по името на остров Вулкано) – вид вулкани, чиито конуси са образувани чрез редуване на потоци от застинала лава и рохкав вулканичен материал (вулкански прах, лапили и др.), който се е превърнал във вулкански туф. Образуването на стратовулканите е резултат от самата вулканична дейност. Вулканският конус на стратовулканите достига на височина до няколко километра (напр. Фуджияма – 3776 м), а диаметърът на кратера – от няколко десетки метра до 2-3 километра. Горната част на конуса е със стръмни склонове.
СТРАТОПАУЗА (от лат. stratum – слой и пауза) – преходен слой на атмосферата, разположен между стратосферата и мезосферата. Температурата на въздуха е около 0°C).
СТРАТОСФЕРА (от лат. stratum – слой и sphaira – кълбо) – слой на атмосферата, разположен между тропосферата и мезосферата. Отделена е от тропосферата от тропопаузата. Във височина разпростирането на стратосферата се влияе от географската ширина – от 8-18 км до 45-55 км. Заема почти 20% от масата на атмосферата. Характерно за нея е повишаването на температурата на въздуха във височина, като достига до 1οС и намаляване на водната пара. То се дължи на наличието на атмосферен озон и поради това някой наричат този слой озоносфера. Може да се каже, че почти няма водна пара. В стратосферата се съдържа почти цялото количество озон. В нея почти не се образуват облаци. Топлинният и режим се определя главно под влиянието на лъчистия топлообмен. Ветровете в са силни (60-100 м/сек), особено тези към горната и граница, където е разположен преходния атмосферен слой стратопауза.
СТРОЕЖ НА АТМОСФЕРАТА – вътрешното разположение на съставните части на атмосферата (слоевете въздух). Определя се преди всичко от вертикалните изменения на температура на въздуха. Обособени са основни слоеве: а) тропосфера; б) стратосфера (долна и горна); в) мезосфера; г) термосфера д) екзосфера. Между тях са разположени следните преходни слоеве: тропопауза (между тропосфера и стратосфера); стратопауза (между стратосфера и мезосфера); мезопауза (между мезосфера и термосфера) и термопауза (между термосфера и екзосфера).
СТРОИТЕЛСТВО – стопански отрасъл, отнасящ се към индустрията и вторичния сектор. Обединява предприятия и фирми, предназначени за изграждане, разширение и ремонт на неподвижни основни фондове (сгради и съоръжения) с производствено и непроизводствено предназначение, за монтаж на машини и съоръжения, свързани със строящите се обекти. Строителството се отличава със сравнително продължителен производствен процес. То обхваща проучвателни, проектантски, геологопроучвателни и сондажни, строителни и монтажни дейности.
СТРУКТУРА – (от лат. structura – строеж) 1/. Строеж, устройство на нещо, изградено от отделни обособени части, но имащи взаимовръзка и взаимозависимости помежду си; 2/. Съвкупността от устойчивите връзки на обектите, осигуряващи запазване на основните свойства при външни влияния и вътрешни изменения.
СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО* – разпределение на населението на различни по големина групи по предварително определени признаци. Структурата на населението е съвкупност от променящи се характеристики по определени количествени и качествени показатели: пол, възраст, брачен статус (положение), образование, местоживеене, професия, религиозна принадлежност и др. Структурите на населението се класифицират на следните основни групи: демографски (пол, възраст, брачен статус, семейно положение), социално-икономически (образование, квалификация, социална, етническа и религиозна принадлежност и др.) и селищни (селски и градски жители).
СТРУКТУРА НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО* – разпределение на стопанските отрасли на една държава на различни по големина групи по основни признаци. По предназначение на произвежданата продукция националното стопанство се структурира на три сектора: първичен (добивен); вторичен (преработващ) и третичен (обслужващ). В стопанските сектори са обособени отделни отрасли. Всеки един от тях се поделя на подотрасли и самостоятелни обособени производства. Те формират отрасловата структура на националното стопанство. В зависимост от спецификата на териториалното разположение на стопанските дейности се формира и териториалната структура – райони, подрайони, микрорайони, възли, центрове, пунктове и т.н. Националното стопанство може да се структурира и по относителните дялове на отделните отрасли на икономиката в брутния вътрешен продукт. По тази стопанска структура се съди за степента на развитие на стопанството и мястото на отделните отрасли в националната икономика.
СТРУКТУРА НА ПОЧВАТА – взаимното разполагане на почвените частици под определена форма в различните хоризонти на почвения профил. При механично въздействие почвата се разпада на различни по големина и форма частици. Почвите могат да имат буцеста, троховидна или зърнеста структура. Най-ценна за земеделието е троховидно-зърнестата структура.
СТРУКТУРА НА СКАЛИТЕ – особености на строежа на скалите, обусловени от размерите и формата на минералните зърна, степента на кристалинност, начините на съчетаване на кристалите по между им и т.н. Тя зависи от състава на магмата и условията и скоростта на нейното изстиване. При интрузивните скали е характерна пълнокристалинната структура, а за ефузивните – порфировата структура, създадена при бързата кристализация на магмата. При седиментните скали структурата може да бъде: кластична (обломъчна), съдържаща късове от скали с различна големина и форма; биоморфна, съдържаща останки от различни организми. При химичните утаечни скали в зависимост от големината на зърната структурата може да бъде: аморфна (зърната са по-малки от 0.001 мм), микрозърнеста (0.001-0.01), дребнозърнеста (0.01-0.1), среднозърнеста (0.1-0.5), едрозърнеста (0.5-1.0) и разнозърнеста. При метаморфните скали по формата на зърната структурата им бива: зърнеста (кварцити, мрамори), слоиста (слюдени шисти, филити) и зърнесто-слоиста.
СТРУКТУРИРАНИ КАРТОДИАГРАМИ* - вид графични изображения върху географска карта, които разкриват вътрешната структура на изобразяваното явление или процес. Например, делът на отделните видове въглища в годишния въгледобив.
СТРУКТУРНА БЕЗРАБОТИЦА – вид безработица, възникваща в резултат на промени в търсенето или технологиите на производството. Намалява се чрез преквалификация и пренасочване на безработните на по-нискоквалифицирана работа.
СТРУКТУРНА РЕФОРМА*– промяна във функционирането на стопанството, въвеждането на нови икономически принципи и механизми на стопанска дейност и на тази основа съществена промяна в секторната и отрасловата структура на националното стопанство, формиране и извеждане на нови приоритети.
СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ* (от лат. structura – строеж) - фондове на Европейския съюз (ЕС), предназначени за финансиране на бедни райони с цел преструктуриране на тяхното стопанство, постигане на икономическо и социално единство и единен вътрешен пазар в съюза. Такива фондове са: Европейски фонд за регионално развитие (European Regional Development Fund - ERDF); Европейски социален фонд (European Social Fund - ESF); Европейският фонд за насърчаване и гарантиране на селското стопанство (European Agricultural Guidance and Guarantee Fund - EAGGF) и новият финансов инструмент за развитие на риболова -(Financial Instrument for Fisheries Guidance - FIFG). Тези фондове се набират на основата на финансовата солидарност на страните членки на ЕС и са около една трета от бюджета на общността. Структурните фондове са достъпни само за държавите-членки на ЕС. Със структурна цел е формиран и предприсъединителният фонд ИСПА (Instrument for Structural Policies for pre-Accession - ISPA) осигурява помощ на кандидатстващите за членство в ЕС страни от Централна и Източна Европа.
СТУДЕН АТМОСФЕРЕН ФРОНТ – вид атмосферен фронт, при който студената въздушна маса измества топлата, като се подпъхва под нея и я изтласква във височина. При това издигащият се по-топъл въздух се охлажда и настъпва кондензация на водните пари. Образуват се кълбести и кълбесто-дъждовни облаци и падат краткотрайни валежи, понякога придружени от гръмотевични бури. Студеният фронт има две разновидности: а) Студен фронт от I род – преобладава бавното издигане на топлия въздух; б) Студен фронт от II род – студеният въздух се движи с голяма скорост (над 40 км/час) и се образуват кълбесто-дъждовни, слоесто-дъждовни и др. видове облаци. Валежите са ограничени и са в сравнително тясна ивица.
СТРУКТУРНО-ДЕНУДАЦИОННО СТЪПАЛО (от лат. structura – строеж), denudatio – оголване и стъпало) – хоризонтално стъпало (площадка) на повърхността на наклонен склон, образувано от здрави скали, устояли на изветрянето и денудацията. Когато на склона има множество подобни стъпала, разположени на различна височина се формира стъпаловиден склон.
СТУДЕН ТОПЛИНЕН ПОЯС* – един от трите пояса на Земята, формирани в зависимост от доминиращите температурни условия. Той включва части от земната повърхност около двата географски полюса до двете полърни окръжност. Поради това на Земята има два студени пояса. Слънцето е винаги ниско над хоризонта и продължително време не залязва или не изгрява (полярна нощ и полярен ден). През цялата година е студено. В тях доминиращо е влиянието на полярните въздушни маси. Включва двата климатични пояса – субполярен (смяна на влиянието на полярни и на умерени въздушни маси) и полярен. Характерни природни зони за този пояс са: лесотундра; тундра и полярна пустиня. В този пояс има най-неблагоприятни природни условия за живот на хората.
СТУДЕНА ВЪЗДУШНА МАСА – вид въздушна маса, която се придвижва над по-топла подстилаща повърхност (водна или сушева), като предизвиква застудяване, но самата тя се затопля. Всяка въздушна маса в сравнение с другите, съседни на нея въздушни маси може да бъде по-студена.
СТУДЕНИ ТЕЧЕНИЯ – морски течения, при които температурата на постъпателно движещата се вода, независимо от абсолютната и стойност, е по-ниска от тази на околната вода. Те се движат от големите към малките географски ширини. Студено течение е Перуанското (Хумболтово), движещо се покрай западните брегове на Южна Америка, Калифорнийското течение покрай западните брегове на Северна Америка и др.
СТЪКЛАРСКА И ПОРЦЕЛАНОВО-ФАЯНСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ – отрасъл на промишлеността, обхващащ предприятия и фирми за производство на строително и опаковъчно стъкло, стъклени тухли, стъклена вата и други стъкларски изделия, както и домакински порцелан, фаянсови плочки, санитарно-керамични изделия и др. Използва като суровини нерудни полезни изкопаеми като кварцов пясък, пясъчници, каолин и др. Поделя се на два подотрасъла - стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост.
СУБАЛПИЙСКА РАСТИТЕЛНОСТ (от лат. sub – под и Алпи) – високопланинска растителност, която образува височинен пояс, разположен над горната граница на горите и подпояса на алпийските ливади. Характеризира се с разпространението на високотревни съобщества, ниски храсти и храстчета, нискорастящи треви. Субалпийската растителност е разпространена предимно в умерения и субтропичния пояс – Алпи, Карпати, Хималаи и др.
СУБАЛПИЙСКИ ПОЯС – височинен природен пояс в умерените и субтропичните географски пояси, характеризиращ се с преобладаване на хладен климат и субалпийска растителност. Субалпийският пояс е разположен под алпийския пояс и над горския пояс във влажните райони, а в сухите – над степния. Височинното му положение зависи от географската ширина, изложението на склона и степента на континенталност на климата. В Алпите е над 1700-2300 м, а по южните склонове на Хималаите достига до 3200-4000 м.
СУБАНТАРКТИЧЕН ПОЯС – наименование на субполярния пояс в Южното полукълбо. Разположен е между умерения пояс и полярния (антарктичния) пояс. Субантарктическия пояс е само океански, понеже в него попадат океански и морски басейни с незначителен брой малки острови. В него през зимата доминира студен полярен въздух, а през лятото е преобладаващо въздействието на въздушните маси на умерените географски ширини. През лятото температурата на водата и на въздуха е от 0οС до 2οС, а през зимата от -5ο до -15οС. През зимата океаните и моретата, попадащи в този пояс, са покрити с плаващи ледове. Годишната сума на валежите достига до около 500 мм, вали предимно сняг. Духат силни бурни ветрове. В морските води има много планктон.
СУБАРКТИЧЕН ПОЯС – наименование на субполярния географски пояс в Северното полукълбо. Той е разположен между умерения от юг и полярния (арктичния) пояс от север. В него попадат и водни басейни и сушева повърхност и се намират природните зони на тундрата и лесотундрата. През зимата доминират полярните, а през лятото – умерените въздушни маси. Характерни за зимата са антициклоните и значително по-ниските температури (сравнено със субантарктическия), достигащи от –30ο С на запад до –40/50οС на изток. Валежите са 300-500 мм годишно, и то предимно от сняг. Снежната покривка се задържа 8 месеца. Валежите превишават изпарението. Почвите са тундрови блатни. Растителността е предимно от треви и малки храсти. Само близко до границата с тайгата има малки дървета. Животинският свят е представен от елени, гризачи, птици, полярен заек и др. Океанските и морските води са богати на планктон.
СУБДУКЦИЯ (от англ. subduction) – процес на понижаване, потъване и разтопяване в в астеносферата на скали от една литосферна (океанска) плоча под друга (континентална). В тази зона се образува океански ров, има чести земетресения и изригвания на вулкани. Субдукцията е характерна за подпъхването на Тихоокеанската плоча под Евроазиатската литосферна плоча.
СУБЕКВАТОРИАЛЕН КЛИМАТ – вид климат, който обхваща два пояса – северно и южно от Екватора. Характеризира се със сезонна смяна на въздушните маси, като през лятото преобладава екваториален въздух, а през зимата – тропичен. Поради това се формират зимен сух и летен влажен сезон. Разграничават се следните типове субекваториален климат: континентален, морски, на западните и на източните крайбрежия на континентите.
СУБЕКВАТОРИАЛЕН ПОЯС* – два географски пояса на Земята, разположени в Северното и в Южното полукълбо между екваториалния и северния и съответно южния тропичен пояс. В субекваториалните пояси има сезонна смяна на въздушните маси: през лятото доминират екваториалните, а през зимата – тропичните. Поради това са се оформили и два сезона – сух и влажен. Средната месечна температура е обикновено от 20οC до 30οС. Годишната сума на валежите в тези пояси е твърде различна в отделните им части – от 250 до 2000 мм годишно. Характерна е саванната растителност и мусонните листопадни гори. В океанската вода в тези пояси е ниско съдържанието на планктон.
СУБЛИМАЦИЯ (от sublimation – възвишаване, издигане) – 1/. В физиката е процес на преход на веществото от твърдо кристално състояние в газообразно, без да се преминава през вода; 2/. В географията (климатология и глациология) и метеорологията е процес на преход на водата в атмосферата от газообразно в твърдо състояние с образуването на кристали. Характерен процес е за образуването на сланата и скрежа.
СУБПОЛЯРЕН КЛИМАТ - вид климат, който обхваща ивица от океанската и сушевата повърхност в районите на двете полярни окръжности – в Северното полукълбо над сушата и водата, а в Южното – само над океана. Характеризира се с наличието на две редуващи се въздушни маси – на умерените географски ширини и полярни. При субполярния климат зимата е продължителна и сурова, а лятото е късо и прохладно – средната температура е около 12οС. За този климат са характерни още излишъкът на овлажнение и заблатяването на почвите. Различават се два типа: континентален (субарктичен) и океански (субарктичен и субантарктичен).
СУБТРОПИЧЕН КЛИМАТ – вид климат, който обхваща земите между 25ο и 40ο с.ш. и ю.ш. По-голяма площ заема в Северното полукълбо – голяма част от територията на Китай, САЩ, Средиземноморието. Субтропичният климат се отличава със сезонна смяна на въздушните маси – тропични и на умерените ширини. В Северното полукълбо през зимата доминират въздушните маси на умерените ширини, а през лятото – тропичните. Слънчевата радиация е по-малка с около 20% спрямо тропичния климат. Субтропичният климат се отличава и с наличието на атмосферни фронтове и циклонална и антициклонална дейност. Обособени са 4 типа субтропичен климат: континентален, океански, на западните (средиземноморски) и на източните крайбрежия на континентите.
СУБТРОПИЧЕН ПОЯС* – географски пояс на Земята, разположени в Северното или Южното полукълбо между тропичния и умерения пояси. За него е характерна периодичната смяна на умерените и на тропичните въздушни маси. През лятото определящо е влиянието на тропичните въздушни маси, а през зимата доминират циклоните от умерения пояс. Средната месечна температура през лятото е над 20οС, а през зимата – над 4οС. Субтропичните пояси се поделят на зони: средиземноморска (полусух субтропик), океанска, континентална (сух субтропик) и мусонна (влажен субтропик). В полусухия субтропик растителността е представена от средиземноморските твърдолистни гори и храсталаци, развити върху кафяви почви. На югоизток те преминават в субтропичните степи, развити върху сиво-кафяви почви. В сухия субтропик растителността е представена от полупустини и пустини. Във влажния субтропик преобладават вечнозелените растения, а в по-северните (в Северното полукълбо) части и лятнозелени широколистни гори. Животинският свят е от характерни за тропичния и умерения географски пояси видове.
СУБТРОПИЧНА РАСТИТЕЛНОСТ – разнообразна растителност, виреща при различия в климата на субтропичния пояс при продължително слънчево греене, високи температури, четири климатични сезона. В зависимост от количеството на валежите и влажността на въздуха (влажни, полусухи и сухи субтропици) растителността е разнообразна. В сухите субтропици тя е пустинна с изобилието на ефемери през пролетта. В полусухите субтропици растителността е от твърдолистни вечнозелени дървета и храсти, приспособени да издържат продължителен сух период и някои иглолистни вечнозелени видове. Във влажните субтропици растителността е предимно вечнозелена, състояща се от влаголюбиви широколистни видове дървета и храсти.
СУБУРБАНИЗАЦИЯ* (от лат sub – под и от urbanis – градски) – процес на изселване на население от централните части на големите градове и преселването му в крайградски територии. Включва и преместване от центъра на градовете в предградията и на различни предприятия и стопански дейности. Осъществява се под влияние на различни фактори като неблагоприятна природна и социална среда (шум, запрашеност и замърсеност на въздуха, престъпност, забавено движение на транспортните средства и др.) и висока цена на терените и строителството в централните части. Субурбанизацията води до формирането на градове-спътници и на градски агломерации.
СУГРАШИЦА – вид твърд атмосферен валеж във формата на малки снегоподобни непрозрачни матови парченца (снежни зърна) с кръгла форма и диаметър от 2 до 5 мм. В тях има мехурчета въздух, но са по-малки от градовите зърна и нямат кристална основа. Суграшицата вали от конвективни облаци. Тя се образува при преминаването на снежни кристали през облак, съдържащ преохладени капки вода. Вали предимно при температура около 0οС или малко над нея. Суграшицата е характерна за началото и края на зимата.
СУМАРНА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ (от лат. summa, radiation – сияние, блясък и слънце) – част от радиационното излъчване на Слънцето, която достига до земната повърхност (около 50-60%). В нея се включват пряката и разсеяната слънчева радиация. Тя е главният източник за протичането на физикогеографските процеси на земната повърхност и в приземния слой на атмосферата. Има различна интензивност през годината и през денонощието. Най-голяма е през лятото и в обедните часове на деня. Количеството достигаща до земната повърхност сумарна слънчева радиация зависи от височината на Слънцето над хоризонта (географската ширина), прозрачността на атмосферата, облачността, изложението и наклона на склоновете. Най-голяма е сумарната слънчева радиация в района на тропиците.
СУРОВИНЕН ПРОБЛЕМ – реален или потенциален недостиг на суровини за производствената дейност на стопанските отрасли и териториални единици. Дължи се на ускореното използване на естествените суровини през втората половина на XX век. Обособяват се два основни суровинни проблема: суровинно-енергиен и минерално-суровинен. Суровинно-енергийният проблем е в недостига на енергийни източници – нефт, природен газ, въглища, а минерално-суровинния – в недостига на рудни и нерудни полезни изкопаеми (минерални суровини). Суровинният проблем се решава чрез намаляване темповете на използване на изчерпаемите невъзобновими природни ресурси, внедряване на ресурсоспестяващи и енергоспестяващи технологии на производство, внедряване в производството на заместители на естествените суровини, използването на нови неизчерпаеми енергийни източници (слънчева енергия, енергия на приливите и отливите, ветрова енергия и др.), рециклиране на част от използваните суровини.
СУРОВИНИ – изходните продукти на производството; предмети на труда, които чрез човешки труд се извличат от природата или се създават чрез стопанска дейност и се подлагат на промишлена обработка и преработка. Суровините по своя произход са промишлени и селскостопански. Промишлените суровини са с минерален и с химичен произход. Селскостопанските суровини се добиват чрез отглеждане на растения и животни и съответно имат растителен и животински произход.
СУРОВИННО-ЕНЕРГИЕН ПРОБЛЕМ* – повишеното и непрекъснато повишаващото се равнище на потребление на природни ресурси (енергийни и минерални), намаляване на техните запаси и липсата на възможности природната среда да ги възпроизвежда. Това налага да се използват все повече нискокачествени ресурси и по този начин да се влошава екологичната обстановка. Разрешаването на този проблем може да стане чрез намаляване на енергоемкостта и суровиноемкостта на повечето производства, внедряване в производството на нови, неизползвани досега материали и заместители на естествените природни суровини.
СУТУРА (от лат. sutura - шев) - мястото на съединяване на континентите. В него в процеса на подпъхване (субдукция) на океанската земна кора се подпъхва под континенталната, потапя се в мантията и се разтопява в нея.
СУФОЗИЯ (от лат. suffossio – подкопаване, подриване) – процес на измиване и на малки минерални частици от грунтовите води, попили в земните пластове. Това води до образуване на малки празнини в земните пластове и слягането им. На земната повърхност в местата на слягане се образуват затворени понижения като степни блюдца, падини, фунии, свлачищни тераси в долините и др.
СУХ КЛИМАТ, ариден климат – тип климат с недостатъчно атмосферно овлажнение. Формира се при недостиг на влага, поради ниската влажност на въздуха, и неравномерното разпределение по сезони и количество на валежите. За него са характерни чести засушавания. Сухият климат е присъщ за пустините, полупустините и сухите степи. Отличава се с голяма денонощна и годишна температурна амплитуда на въздуха и незначително количество валежи – до 200 мм за една година. Този климат е особено характерен за Австралия, където 90% от континента е с дефицит на влага. Следват Африка със Сахара и Калахари, Средна Азия, Арабският полуостров и други земи по земната повърхност.
СУХ СЕЗОН – ежегодно повтарящ се период от време при някои типове климат (субекваториален, мусонен, средиземноморски) с продължителност от един до няколко месеца. Отличава се с понижена влажност на въздуха, незначителна облачност, почти пълна липса на валежи.
СУХ ТРОПИК* – географски пояс на Земята, разположен в континентитеоколо северната и южната тропична окръжност и между субекваториалния и субтропичния пояс. Формира се под влияние на континентална тропична въздушна маса и антициклонална обстановка. Отличава се с високи стойности на сумарната слънчева радиация и силно слънчево греене, големи температурни амплитуди, малка облачност, ниска относителна влажност на въздуха, незначителни валежи (50-200 мм), средна месечна температура при топлите месеци 30οC-35οС, а през хладните – около 10οС. В сухите тропици са разположени природните зони на тропичните пустини и полупустини, които се отличават с бедни почви и с бедна сухолюбива растителност и беден животински свят.
СУХОВЕЙ – сух и топъл вятър с температура на въздуха 20ο-25οС и ниска относителна влажност. Характерен е за степите и полупустините на Европа и Азия през лятото. При суховеи много силно се увеличава изпарението на влагата от листата на растенията (транспирация ). Те силно вредят на селскостопанските култури, които се спаружват, изсъхват и узряват преждевременно и т.н.
СУХОДОЛ – понижено място в земната повърхност, образувано от ерозионната дейност на водата, но в което няма постоянен воден отток. В суходолията тече вода само при дъжд и топене на снеговете.
СУХОЗЕМНА ГРАНИЦА – част от държавната граница на страна, която преминава по сушевата повърхност. Тя представлява прокарана по земната повърхност линия. Сухоземната граница може да бъде геометрична (прокарана по паралел или меридиан и тогава тя е права линия), неправилна линия трасирана по формите на релефа. Прието е за естествена сухоземна граница да се счита държавната граница, която преминава по билата на планинските ридове, по вододелите и т.н.
СУША – 1/. Част от повърхността на планетата Земя (сушева повърхност), която не е заета от водите на Световния океан. Състои се от скали, пясъци, почви, растителност, повърхностнотечащи води. Заема около една четвърт от повърхността на Земята; 2/. Времеви период от годината (над 1 месец), през който има незначителни или въобще няма валежи. Отличава се с високи температури, сухота на въздуха (много ниска относителна влажност), горещи и топли ветрове (суховеи – въздух с температура над 25οС и скорост на вятъра над 5 м/сек), високо равнище на изпарение от реките, водните басейни, почвата и растенията. Причинява недостиг на питейна вода, битови води, води за напояване, изсъхване на растителността и т.н..
СЧЕТОВОДСТВО – документална форма на отразяване на производствените процеси и дейности в парични стойности и предназначена за осъществяване на управление и контрол върху стопанската дейност. Според начина на воденето на сметките счетоводството е едностранно и двустранно.
СЪВЕТ НА ЕВРОПА* – регионална политическа организация на държавите от Европа. Създадена е през 1949 година с цел поддържане и спазване на принципите на парламентарната демокрация. В нея членуват почти всички европейски държави. Седалището и е в град Страсбург – Франция.
СЪВРЕМЕНЕН РЕЛЕФ* – релефът, който има сега на Земята. Той е създаден през последния (неотектонски) етап от геоложката история, когато в основни линии завършва формирането на сегашните едри форми на земната повърхност.
СЪДЕБНА ВЛАСТ* – една от трите самостоятелни власти в демократично устроените общества, която функционира на основата на принципа на разделението на властите. Включва система от органи, на които е възложено осъществяването на правосъдието. Тези органи в зависимост от избраната съдебна система са различни.
СЪДЪРЖАНИЕ НА КАРТАТА* – съвкупността от всички изобразени на картата природни и обществени обекти и явления и данните за тях, подбрани и включени според предназначението и темата на картата. Съдържанието на географските карти разкрива териториалното разположение, състоянието и връзките между обектите и явленията.
СЪЗВЕЗДИЯ – група от звезди, видими на небето и образуващи характерна форма. В зависимост от подобието на тази форма с различни предмети, животни и т.н. те са наименовани – Лира, Голяма мечка, Персей, Колар, Малка мечка, Андромеда и др.
СЪОБЩЕНИЯ – стопански отрасъл, обединяващ предприятия и фирми, които осигуряват обмен на сведения, информация и общуване между хората от разстояние, приемане и доставяне на писма, колетни пратки и др. Обхваща пощенските съобщения, далекосъобщенията и материално-техническата база.
СЪСТАВЯНЕ НА КАРТА – съвкупност от дейности, включващи: установяване на границите на картографираната площ, нанасяне на рамките на картата, избор на ориентири спрямо рамката и образуване на листа, разполагане на допълнителни карти, легенди, извънрамково оформление. Крайният резултат на всички тези дейности е готовата карта.