ОАЗИС
(по името на древноегипитския град Оазия)
– място в пустиня и полупустиня, в което поради наличието на вода
има развито интензивно земеделие, осъществявано чрез изкуствено
напоявани земи и участъци с дървета, храсти и треви. Оазисът съществува
благодарение на наличието на вода. В зависимост от достъпа до водата,
оазисите са разположени край извори и кладенци в местата с по-високо
равнище на сладководните грунтови и артезиански води, в места с периодични
наводнения и разливания на съседни реки. Оазисите могат да имат
различна големина. В исторически план естествените оазиси са огнища
на древна култура. В съвременни условия, чрез прокопаване на галерии,
сондажи за използване на артезиански води, прехвърляне на води от
реки, се създават и изкуствени оазиси. Най-характерни са за пустините в
Северна Африка, Арабския полуостров и Средна Азия.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ – процес на намаляване на броя на населението в определена територия – страна, район, област, община и т.н. Основните причини за намаляване на населението са социално-икономически и политически. По-малко влияние имат естествените причини – влошаване на природните условия за живот, биологични причини. В отделни случаи може да не остане население на дадена територия.
ОБЕКТ НА ГЕОГРАФИЯТА* – (от лат. obiectum) – обект на изучаване в географията е географската обвивка и най-вече тази част от нея, която е свързана с човека и неговата дейност, т.е. географската среда. Обектът на географското знание се изучава на глобално (общо), регионално (част от общото) и локално (местно) равнище. Той включва изследване и изучаване на природните и обществените системи и населението.
ОБЛАК – част от атмосферния въздух, в която са натрупани кондензирани водни пари във вид на огромен брой малки капчици вода или дребни ледени кристалчета. Облаците се образуват в резултат на протичане на процесите на кондензация (сгъстяване) и сублимация (преминаване от твърдо в газообразно състояние) най-често над 50 м височина над подстилащата повърхност. Те са нетрайни. При намаляване на влажността се изпаряват, а при висока влажност се изваляват. Образуват се в тропосферата и по-рядко в стратосферата. Долната им граница зависи от равнището на кондензация. Горната им граница достига до мястото, в което температурата на издигащия се въздух се изравнява с тази на околния въздух. Облаците могат под действието на ветровете да се преместват на хиляди километри разстояние. В зависимост от състава си са: водни, ледени и смесени. В съвременни условия метеоролозите различават 10 типа облаци: купести (cumulus), перести (cirrus), слоести (stratus), високи (alto) и дъждовни (nimbus) и комбинации между тях.
ОБЛАСТ (от старославянски) – 1/. Местност, земя, край, част от някаква територия, отделена при райониране по някакъв съществен признак. 2/. Най-голямата административно-териториална единица в България. 3/. Географско пространство (район, зона), в пределите на което се намира или разпростира нещо. 4/. Една от таксономичните единици на различните видове природно-географско и административно-териториално райониране.
ОБЛАЧНОСТ – степента на покритост от облаци на видимия небосвод на дадено място. Определя се визуално (окомерно) в скала от 0 до 10. При 0 небето е напълно ясно, а при 10 небето е изцяло покрито с облаци. Ясни са дните с облачност до 2, а мрачни – над 8. Останалите дни с облачност от 2 до 8 се наричат облачно време.
ОБЛЕДЕНЯВАНЕ – процес на образуване на лед върху открити повърхности при отрицателни температури на клоните и листата на дърветата, проводниците, върху пътната настилка и самолетните писти, вълноломите и кейовете в пристанищата, самолетите и корабите и т.н. Източник на обледеняването е замръзването на преохладени дъждовни капки, замръзване на дъждовна вода след валеж при изстудена земна повърхност, уплътняване и замръзване на мокър сняг, замръзване на водата върху мокри и овлажнени повърхности. В резултат от обледеняването се образува ледена корица, покриваща повърхностите, както и поледица, слана и скреж.
ОБЛОЖНИ ВАЛЕЖИ – спокойни и продължителни по време (от няколко часа до над денонощие) валежи от дъжд или сняг с равномерна интензивност и върху голяма площ. Обикновено пада от слоесто-дъждовни, високо-слоести и по-рядко от слоесто-кълбести облаци, образувани по линията на настъпване на топъл атмосферен фронт.
ОБОГАТЯВАНЕ НА ПОЛЕЗНИТЕ ИЗКОПАЕМИ, флотация - промишлен процес на първична обработка на добитите полезни изкопаеми, при която чрез различни методи се отстраняват вредните и ненужни вещества. По такъв начин се повишава съдържанието на полезната съставка (компонента). При този процес, най-вече при рудите, много често добитата скална маса първоначално се натрошава и след това фино смлените частици се промиват с вода и по такъв начин се отделя полезната компонента. При обогатяването не се променя минералния състав. По такъв начин се намаляват транспортните разходи по превозването на полезното изкопаемо.
ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ* – част от стопанисваната земя. В нея се включват само земи (ниви, трайни насаждения, ливади), които ежегодно се обработват от хората чрез извършването на различни стопански дейности като: оране, копане, напояване, торене, косене и др. Общо на планетата обработваемата земя заема около една трета от сушевата повърхност. Обработваемите земи намаляват поради: увеличаване на броя на населението и селищата, открития добив на полезни изкопаеми, изграждане на нови пътища и съоръжения и неправилна обработка.
ОБРАЗОВАНИЕ – 1/. Процес на усвояване на знания и придобиване на някои умения и навици. 2/. Обществена сфера, част от духовната, която има за цел социализирането на младата личност чрез усвояването на знания, умения и навици.
ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО* – групиране на населението чрез разпределението на лицата с над предучилищна възраст по образователни степени: без образование; с начално; с основно; със средно и с висше образование. В изостаналите страни населението над 15 - годишна възраст се групира на неграмотни и грамотни. Образователната структура на населението зависи от социално-икономическата развитост на страните, жизненото равнище на населението и т.н. Най-голям дял на неграмотно население има в страните Индия, Пакистан, Бангладеш, Иран, Афганистан, Непал и др. С минимален дял на неграмотните са Израел, Япония, Германия, САЩ, Канада и др. развити страни.
ОБУВНА ПРОМИШЛЕНОСТ – подотрасъл на кожаро-кожухарската и обувна промишленост, включващ предприятия и фирми за производство на различни видове обувки и обувни изделия. Като основна суровина се използва естествената кожа. Използват се и различни синтетични материали, текстил, каучук, лепила, бои и др.
ОБЩА АТМОСФЕРНА ЦИРКУЛАЦИЯ*, глобална атмосферна циркулация – системата от едромащабни въздушни течения над земната повърхност, осъществяващи хоризонтален и вертикален обмен на въздуха, а чрез това и обмен на топлина, влага и енергия. Тя се дължи на кълбовидната форма на Земята и свързаните с нея различия в разпределението на сушата и водата по земната повърхност и влиянието на студените и топлите океански и морски течения. Тя включва: пасати, мусони, циклони, антициклони, западен и източен пренос на въздух. Основни свойства на глобалната атмосферна циркулация са преобладаване на зоналните (по паралелите) въздушни течения над меридионалните, по-голяма скорост на хоризонталното преместване на въздушните маси сравнено с вертикалните движения, преобладаване на вихровата форма на преместване на въздуха, променливост по време на въздушните движения и др. Тя е главен климатообразуващ фактор на Земята.
ОБЩА ПРОМИШЛЕНА ПРОДУКЦИЯ – статистически стойностен показател, чрез който се измерва цялата произведена продукция в промишлените предприятия и фирми и в отделен отрасъл за определен период от време. Тя е част от брутния вътрешен продукт. В общата промишлена продукция се включват редица елементи като: стойността на произведените готови изделия; стойността на полуфабрикатите, продадени на купувачи извън отрасъла или предприятието; стойността на произведените готови изделия с материали на клиента; стойността на остатъците от незавършено производство и др.
ОБЩЕСТВЕНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА – разпределение в обществото на функциите между хората и на тази основа формирана на обособени видове труд, на техните специфични дейности и операции, както и на сфери на дейности (политическа, стопанска, социална, културна (духовно-културна) и допълнителни сектори и отрасли на като: добивни отрасли (селско, горско, рибно стопанство и др.), преработващи отрасли (промишленост, строителство, енергетика), обслужващи отрасли (транспорт, търговия, проектиране, туризъм, наука и т.н.). Общественото разделение на труда води до формирането в обществото на различни професионални и социални групи. Различават международно разделение, отраслово, технологично и други видове разделение на труда.
ОБЩИНА* – административно-териториална единица в България. Формирана е на основата на принципите на децентрализацията на управлението и самоуправление на териториалните общности. Всяка община има център, в който функционират общинските органи на управление. В общините има по-малки административни единици - кметства.
ОБЩОГЕОГРАФСКА КАРТА* – вид географски карти, предаващи с еднаква подробност и с различни картографски средства основните елементи на местността. На нея са изобразени релеф, морета, езера, речна мрежа, растителност, граници, пътища, населени места и др. В общогеографските карти няма доминиращ елемент.
ОВОЩАРСТВО – подотрасъл на растениевъдството, предназначен за отглеждането на овощни култури и производство на различни видове плодове. Включва дейностите по избор на местата за отглеждане, размножаване, засаждане, отглеждане и прибиране на плодовете.
ОВРАГ – линейна ерозионна форма на релефа, голяма ровина или дол с многочислени разклонения и стръмни склонове с V - образна форма на напречното сечение, т.е. дол със стръмни, необрасли с растителност брегове. Образува се по склонове, изградени от слабоспоени скали, под действието на временно течащите води. Характерна форма е за равнинно-хълмистите земи и подножията. Може да достигне до няколко километра дължина, десетки метри дълбочина и ширина. Най-честата причина за образуването на овразите е неправилната обработка на земята. Те са характерни за лесостепите и степите и за подножията на хълмове, възвишения и др. форми на земната повърхност.
ОВЦЕВЪДСТВО – подотрасъл на животновъдството, предназначен за развъждане, отглеждане и използване на овцата. Основната продукция на овцевъдството е вълна, месо, мляко и кожи. Развива се предимно пасищно. Най-голям брой овце в света се отглеждат в Китай, Австралия и Нова Зеландия.
ОВЧА ГЪРБИЦА – екзарационна ледникова форма на релефа, характерна за планинските райони с минала ледникова дейност. Овчата гърбица е разположена в дъното на трогова (коритообразна) долина. Тя представлява добре заоблена, изстъргана или набраздена от движението на ледника здрава скала.
ОГНИЩЕ НА ВУЛКАНА – обособено място в земната кора, в което има магма, която подхранва вулкана при неговите изригвания. Огнищата на вулканите са разположени на различна дълбочина. Поради това магмата, преди да се появи на земната повърхност, изминава по-голям или по-малък път.
ОЗИ (от швед. asar) – тесни, криволичещи валообразни вериги с ледников произход. На височина достигат до няколко десетки метра, дължина до 40 км и ширина до 3 км. Имат стръмни склонове и тесни била. Изградени са от пясък, чакъл и валуни. Озите са образувани от акумулативната дейност на вътрешноледниковите потоци на континенталните ледници. Характерни са за районите на последния ледников период в Европа, Азия и Северна Америка.
ОЗОНОВ СЛОЙ (от грц. оzon – миришещ) – обособен слой атмосферен въздух в стратосферата, намиращ се на височина 20-25 км. В него плътността на озона (газ, със три атома кислород, син цвят и силна миризма) е най-висока (около 10 пъти повече от тази на земната повърхност). Озонът се образува при поглъщане от кислорода на късовълновата част на ултравиолетовата радиация. Съдръжанието на озн в този слой има годишен режим и се променя през сезоните, максимумът му е през пролетта, а минимумът през есента. Годишната амплитуда на съдържанието на озон се увеличава от в посока от Екватора към полюсите. Озоновият слой предпазва от вредните космически излъчвания.
ОЗОНОВА ДУПКА* –част от озоновия слой на планетата със силно понижаване на количеството на озона в него, понякога до 50%, разкъсване на озоновия слой. През 80-те години на миналия век такава дупка се образува над Антарктида. Учените предполагат, че озоновите дупки са резултат от нарушаване на целостта на озоновия слой поради замърсяването с някои вещества, предимно фреони. Поради това до земната повърхност могат да достигнат вредни за живите организми ултравиолетови лъчи.
ОЙКУМЕНА (от гр. oikumene – обитавам, населявам) – населената от хората част от сушевата повърхност на Земята. Първото описание на ойкумена, включващо Европа (без Северна), Мала и Предна Азия, Индия и Северна Африка, е направено от древногръцкия философ Хекатей Милетски (края на 6 – началото на 5 век пр.н.е.).
ОКЕАН* (от гр Оkeanos – по името на древногръцки бог) – голямо водно пространство, разположено между континентите. В него има острови. На Земята има четири океана – Тихи, Атлантически, Индийски и Северен ледовит (Арктичен) океан. Всеки от тях е свързан с различен брой крайбрежни, вътрешни (междуконтинентални и вътрешноконтинентални) и междуостровни морета.
ОКЕАНОЛОГИЯ (от гр. okeanos и logos – учение, знание) – дял на хидрологията, изучаващ природните процеси в Световния океан. Предмет на изучаване са общите закономерности, протичащи в океаните и моретата. Важно място има измерването на определени параметри и явления и определяне на природният им потенциал за стопанската дейност и живота на хората. В зависимост от изуваното океанологията се поделя на: а) океанография – наука за описание и характеризиране на Световния океана, отделните океани и морета; б) геология на океаните – изучава геоложкия строеж на океанското дъно и процесите на образуване на океаните и моретата и полезните изкопаеми в тях; в) геоморфология на океаните – изучава формите на релефа на океанското и морското дъно и крайбрежните земи; г) физика на океаните – изучава физичните процеси и явления в океаните и моретата; д) химия на океаните – изучава химичните и физикохимичните процеси в океанската и морската вода; е) биология на океаните – изучава биологичните процеси в океанската и морската вода, обитателите на океаните и продуктивността и екологията на екосистемите.
ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) ЕКВАТОРИАЛЕН КЛИМАТ – разновидност на екваториалния климат, характерна за екваториалната част на Тихия, Атлантическия и Индийския океан, техните крайбрежия и островите. При този климат преобладаващата част от слънчевата енергия се изразходва за изпарение. Средните месечни температури са 25–29οС, а годишните суми на валежите са около 2 000 мм. Максимумът на валежите е през нощта.
ОКЕАНСКИ ОСТРОВИ – острови, разположени в границите на океанското дъно или срединните океански хребети, т.е. вътре в областта, ограничена от андезитовата линия. Такива са Азорските, Канарските, Хавайските острови, остров Исландия и др.
ОКЕАНСКИ РОВОВЕ – тесни, затворени падини в океанското дъно, най-често разположени в островните дъги. Склоновете им имат стъпаловидни очертания и са прорязани от многобройни подводни каньони. Образувани са под действието на вътрешните земни сили и разкъсване и потъване на части от дъното (тектонски грабени). Общият брой на океанските ровове е 26, като 21 от тях са в Тихия океан. Най-дълбокият ров е Марианската падина – 11 034 м.
ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) СУБЕКВАТОРИАЛЕН КЛИМАТ – разновидност на субекваториалния климат, характерна за Атлантическия и Тихия океан, крайбрежията и островите в тях в Северното полукълбо и за Индийския и западната част на Тихия океан в Южното полукълбо. Намира се съответно северно и южно от екваториалния климатичен пояс. При него валежният сезон е по-сух и с по-ниска (с 2–3οС) температура.
ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) СУБПОЛЯРЕН КЛИМАТ – разновидност на субполярния климат. Обхваща повърхността на океаните и морските басейни, както и крайбрежията им около двете полярни окръжности. Зимата в сравнение с континенталния е по-мека, но лятото е по-хладно. Годишната температурна амплитуда при океанския субполярен климат не надхвърля 20οС. През лятото температурите са около 0οС, а през зимата достигат до –20οС. При този климат има значителна на облачност и чести валежи и мъгли.
ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) СУБТРОПИЧЕН КЛИМАТ – разновидност на субтропичния климат. Обхваща ивица от повърхността на океаните и моретата и техните крайбрежия в Северното полукълбо на Атлантическия и Тихия океан, а в Южното полукълбо – на Атлантически, Тихи и Индийски океан. Океанският субтропичен климат се отличава с ясно и сухо време през лятото, а през зимата – ветровито, облачно, валежно, с резки промени на температурата. Средната температура на най-студения месец е 12οС, а на най-топлия e 20οС.
ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) ТРОПИЧЕН КЛИМАТ – разновидност на тропичния климат. Обхваща повърхността над океаните и съседните им части от сушата около тропиците в Северното и Южното полукълбо. Отличава се с по-ниски температури в сравнение с континенталния тропичен климат. Летните температури са около 20-27οС, а зимните падат до 10-15οС. Температурните амплитуди са малки, а количеството на валежите е незначително. Изключение правят тропичните циклони, които се появяват сравнително рядко. Облачността е значителна, но валежите са малки. Изключения правят наветрените склонове на океанските крайбрежия и острови – напр. Хавайските острови.
ОКЕАНСКО ЛЕГЛО – главен елемент от релефа геоложката структура на океанското дъно, обширни пространства с океански тип строеж на земната кора и разнообразен релеф. Разположено е по-ниско от континенталния склон. Океанското легло е изградено от хребети, валове, възвишения, абисални равнини, котловини, подводни вулкани, океански ровове. В него са оформени срединните океански хребети (СОХ), при които остава раздалечаване на литосферните плочи и формиране на нова океански тип земна кора.
ОКЛЮЗИОНЕН АТМОСФЕРЕН ФРОНТ (от къснолат. Occlusion – сливане, размиване) – сложен атмосферен фронт с взаимодействие на три различни въздушни маси – две студени и една топла. Образува се в последния етап на развитието на циклоните, когато придвижването на студения фронт достига топлия фронт и между двете студени въздушни маси топлият въздух се издига във височина. В зависимост от разположението на двете студени въздушни маси се образуват три типа оклюзионен фронт: а) топъл оклюзионен фронт – тилният студен въздух има по-висока температура от челния; б) студен оклюзионен фронт – тилният студен въздух има по-ниска температура от челния; в) неутрален оклюзионен фронт – двете студени въздушни маси имат приблизително еднакви температури.
ОКОЛНА СРЕДА – окръжаващата човека природна и антропогенна среда, определяща условията за живот и дейност на хората. Включва: 1/. Природните материални тела и вещества (въздуха, водата, земята, природните ресурси, растителноста, животните), природните сили, природните процеси и явления; географското пространството, с което хората са в непосредствен контакт; 2/. Видоизменената от човека и неговата дейност природна среда (антропогенни обекти, сгради и съоръжения).
ОКОЛОПОЛЮСНО ПРОСТРАНСТВО* – пространство от повърхността на планетата, намиращо се около полюс – Северен или Южен. Двете околополюсни пространства си при ли чат по географското положение спрямо екватора и полюсите и климата. Той е полярен, студен. Валежите са от сняг, който се задържа целогодишно и в Антарктида и островите в Северния ледовит океан има съвременно континентално заледяване. Има ясно очертани и продължителни полярен ден и полярна нощ. Околополюсните пространства се различават съществено. В Северното полукълбо пространството около полюса е заето от водите на Северния ледовит океан. Към него някои причисляват и островите в океана и дори най-северните части на Азия и Северна Америка като цялата област наричат Арктика. Поради това в него климатът е полярен морски, по-мек. В Южното полукълбо околополюсното пространство е заето от континента Антарктида. Климатът в тези области е по-суров. Температурите са много ниски.
ОКОЛОСВЕТСКИ ПЛАВАНИЯ – плавания, при които се пресичат всички меридиани на Земята. Маршрутите на всички околосветски плавания преминават в различна последователност през Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Първото околосветско плаване е извършено от Магелан през 1519-1522 г.
ОКРЪЖАВАЩА (ОКОЛНА) СРЕДА – средата, в която съществува човек. Тя включва част от природната среда, антропогенизирана (видоизменена от човека) природа и социална среда. Географията изучава част от окръжаващата човека среда, а именно тази, която се използва от човека, т.е. географската среда.
ОМАРА - вид атмосферно явление, за което е характерно потъмняването (помътняването) на приземния слой на въздуха. Наблюдава се на разстояние между 1 и 10 км от мястото на наблюдателя. Дължи се на замърсяването на въздуха с дим и прах при ниска относителна влажност (под 50%). Предметите в далечината се виждат като обвити със син или белезникав воал.
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – система от природонаучни, технически, икономически и административно-правни мерки. Тя е предназначена за запазване и подобряване на качеството на природната среда, планомерно изменение на природата и рационално използване на природните ресурси. Опазването на околната среда включва следните обособени дейности: а) опазване на водите; б) опазване на въздуха; в) опазване на почвата; г) опазване на биологичното разнообразие; д) опазване на природните забележителности (скални образувания, карстови форми, вековни дървета, местности и т.н.
ОПИСАНИЕ – основен географски метод на изследване, състоящ се във фиксация на данни от наблюдения, измервания, експерименти и др. и използващ система от означения, думи и изрази в определена последователност или възпроизводство на основни характеристики и елементи на географски обект, явление, процес или територия с цел възпроизводство на определени образи и представи (напр. характеристика на Витоша). Географското описание може да бъде: а) емпирично – наблюдение, измерване, стандартизация, систематизация, групировка, класификация и обобщение на данни за географски обект или явление; б) теоретично - създаване на теоретичен модел на емпирично описаните географски обекти и явления.
ОПЕК* (организация на страните износители на нефт) – международна организация, създадена с цел координация на действията по: обема на добива; обема на продажбите и цените на международните пазари на нефт. Седалището на щаб-квартирата на ОПЕК е във Виена. Организацията има дял в добива на нефт около 40%, а в търговията около 50%. Най-значим добив имат страните Саудитска Арабия (около 1/3 от световния добив), Иран, Венецуела, Ирак, ОАЕ, Нигерия, Кувейт, Либия, Индонезия и т.н. Страни със статут на наблюдатели са Русия, Мексико и др. страни.
ОПОДЗОЛЯВАНЕ, подзолообразуване (от рус. подзол) – почвообразуващ процес, протичащ при наличието на горска растителност и промивен тип воден режим. Оподзоляването е най-типичен процес за тайгата. При него растителните отпадъци се натрупват на повърхността под формата на дебела горска постеля, бедна на азот. За оподзоляването е присъщо забавянето на минерализацията. В почвата постъпват много киселини, поради което тя бързо се излужва, т.е. по-голямата част от хранителните вещества се изнасят в дълбочина. Чрез химични процеси се разрушават и глинестите минерали. Под горската постеля не се отлага хумус, а остава предимно пясък. Подзолистите почви имат сивопепеляв цвят. Оподзоляването води до влошаване на свойствата на почвата.
ОПУСТИНЯВАНЕ, разширяване на пустините – процес на превръщане на части от земната повърхност в пустиня; настъпване на пустините. Така се нарича и процесът на повишаване на безжизнеността на съществуващите пустини. Опустиняването е характерно за районите със сух климат и се отличава с унищожаване на растителната покривка. Този процес се развива под влияние на промени в климата и при неправилна обработка и стопанско използване на земите. В сухите райони е невъзможен бърз ръст и възстановяване на растителността. Вместо това има условия за разрушаване на горния почвен слой и навяване на пясък от съседните пустини. В резултат на това се разширяват границите на пустините. Опустиняването е много характерно за земите на юг от Сахара.
ОРАН – вид обработка на почвата, при която горният почвен пласт се преобръща, раздробяват се и се разместват почвените части. Оранта се извършва преди засяването или засаждането на културните растения. При нея се използват специализирани уреди – рала и плугове. В зависимост от времето на извършване оранта е пролетна, лятна и есенна. Чрез разораването на почвата се подобряват условията за развитие на растенията – улеснява се притокът на въздух, проникването и задържането на влагата в почвата, образуването на хранителни вещества.
ОРГАНИЗАЦИЯ ИСЛЯМСКА КОНФЕРЕНЦИЯ* – междуправителствена религиозна организация, включваща мюсюлмански държави. Създадена е през 1971 година и след това придобива статут на наблюдател при ООН. Основната и цел е да подпомага укрепването на мюсюлманската солидарност, поддържане на международния мир и опазването на “светите места”. Ръководи се от ежегодната Конференция на министрите на външните работи, а текущата дейност – от Генералния секретариат със седалище в Джеда (Саудитска Арабия).
ОРГАНИЧНО ИЗВЕТРЯНЕ – вид изветряне на скалите върху земната повърхност или близо до нея, природен процес на разрушаване на скалите, осъществяващ се под въздействието на организмите и продуктите на тяхната жизнена дейност. В зависимост от начина на неговото осъществяване то е биофизично (механично) и биохимично. Биофизичното включва механичното разрушаване на скалите под въздействието на корените на растенията и ровещата дейност на животните. Биохимичното изветряне се извършва под влиянието на органичните киселини и кислорода, отделяни от живите организми. Под въздействието им скалите се разрушават и образуват изветрителна покривка.
ОРДОВИК (от лат. Ordovices - име на келтско племе от Уелс) - втората геоложка епоха на Палеозойската ера, следваща след камбрия и прехождаща силура. Началото и е преди около 500 млн години и има продължителност около 60 млн. години. В края на ордовика има големи нагъвателни и планинообразуващи процеси (Каледонски тектонски движения). За органичния свят е характерно наличието в океанските и морски води на множество безгръбначни и водорасли.
ОРИЕНТИРАНЕ* (от лат. oriens – изток) – 1/. Определяне на своето положение в пространството (спрямо земната повърхност) по отношение на посоките на света, обекти и предмети на земната повърхност, движението на Слънцето, светила на небесната сфера и др. и посоката на движение. Извършва чрез помощта на географска карта, компас, бусола и др. помощни средства. 2/. Човешка дейност за разбиране на окръжаващата среда, на условията и възможностите за живот и дейност в нея.
ОРИЕНТИРАНЕ НА МЕСТНОСТТА* – определяне на местоположението по посоките на света чрез компас, карта, аерофотоснимка или други методи. Приблизителното ориентиране е възможно да се прави и по местни ориентири – положение на Слънцето, Луната, звездите, дърветата и др.
ОРОГЕНЕЗА (от гр. oros – планина и genesis – произход), орогенни движения на земната кора – вж.: Планинообразуване.
ОРТОДРОМА (от гр. orthos – пряк и dromos – път) – най-малкото разстояние по елипсоида на Земята между две точки по права линия. Пресича меридианите под различен ъгъл. Ортодромата се използва във корабоплаването и мореплаването.
ОСКЪДНОСТ НА РЕСУРСИТЕ* - Недостатък на природни ресурси за някаква стопанска дейност.Дължи се на липсата или малкото количество промишлени запаси от определен ресурс, както и на прекомерната употреба на този ресурс в миналата стопанска дейност. Преодоляването на оскъдността на ресурсите става чрез откриване на нови находища или се използват нови, нетрадиционни ресурси, както и се използват заместители на природните ресурси. Недостиг може да има и на други видове ресурси като капиталови, на достатъчна по количество и като квалификация работна ръка и др.
ОСТРОВ – част от сушата, заобиколена от всички страни с водите на океан, море, езеро или река. В зависимост от водния басейн, в който се намират, острови те са: морски, езерни и речни. Морските острови от своя страна са континентални, вулкански, коралови и др. Речните острови в зависимост от мястото си на образуване са леглови (руслови) и поймени. В света най-големият остров е Гренландия.
ОСТРОВНИ ДЪГИ – линейно ориентирани островни групи, отделящи крайбрежните морета от дълбоководните падини. Островните дъги са образувани върху подводни хребети, в мястото, където се сблъскват две литосферни плочи, прие което едната е с океански тип земна кора и потъва, подпъхва се под другата. Те са изградени предимно от вулканогенни (ефузивни) скали – базалт, андезит. Характерни са за северните и западните части на Тихия океан – Курилски острови, Мариански острови и др.
ОТВОДНЯВАНЕ (ОСУШАВАНЕ), дрениране – стопанска дейност за премахване на излишъка от влага в почвата и подобряване на нейния режим и повишаване на плодородието на обработваемите земи. Особено характерно е за блатистите и мочурливи райони. Осъществява се чрез изграждането на специализирани отводнителни канали.
ОТВОРЕНА ИКОНОМИКА – икономическа система, при която има силно развита търговия, износ на голяма част от произведената продукция и значим внос. При отворената икономика няма или са незначителни ограниченията при движението на капитали, стоки и работна сила към или извън страната.
ОТДИХ – съвкупност от дейности, извършвани от хората през свободното им време и предназначени за възстановяване, укрепване на здравето и повишаване на дееспособността чрез използването на подходящи природни условия и режим.
ОТКОС - стръмната част на склон (планински, долинен, терасен или друг) образуван под влиянието на различни фактори: тектонски движения; геоморфоложки процеси (свличане на земни маси, срутване на скални материали; ерозия на течащата вода, абразия, екзарация, както и от вида и начина на изветряне на скалите на мрамори, варовици, доломити и др.); антропогенна дейност (изграждане на пътища, хидротехнически съоръжения, кариери, котловани и др.).
ОТКРИТ РУДНИК – вид рудник, при който добивът на полезни изкопаеми става от земната повърхност или след из гребване и преместване на покриващия полезното изкопаемо повърхностен земен пласт. При откритите рудници себестойността на добива на полезните изкопаеми е по-малка, но силно се влошава природната среда – увреждат се естествени форми на релефа, унищожават се почвената и растителната покривка, променя се режимът на подпочвените води и се видоизменя животинския свят.
ОТЛИВ* – периодично понижаване на водите в океаните и моретата, явление, обратно на прилива. Причина за неговото образуване е привличането от Луната на Земята. Времето между началото на два отлива е 12 часа и 25 минути. Отливите, както и приливите, са най-големи край бреговете. Те са най-високи, когато Слънцето, Земята и Луната се намират в една права линия (новолуние и пълнолуние) поради това, че слънчевото притегляне усилва притегателното действие на Луната върху водната маса в океаните.
ОТНОСИТЕЛНА ВИСОЧИНА – разстоянието по вертикала между две точки от земната повърхност; разликата между височината на определена точка от земната повърхност и някаква друга, постоянна по височина точка, приета за начално равнище на измерване.
ОТНОСИТЕЛНА ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА – отношението между абсолютната влажност и количеството водни пари, което е необходимо, за да се насити въздухът при температурата, която има. Например при 0οС при умерен климат един куб.м. въздух може да съдържа до 4.6 грама водна пара. Но всъщност тя винаги е по-малка, някаква част от нея. Тази част, определена в проценти, се нарича и относителна влажност на въз духа. Тя показва степента на насищане на въздуха с водна пара. При ниски температури относителната влажност е по-голяма, тъй като студеният въздух се свива, а влагата остава в същото количество. Относителната влажност достига максимална стойност (100%), ако водната пара, която се съдържа във въздуха, го насища. През нощта и през зимата тя е по-висока.
ОТРАЗЕНА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ - част от достигналата земната повърхност сумарна слънчева радиация, който не се поглъща от нея, а се отразява обратно в атмосферата. Количеството на отразената радиация от получената от земната повърхност радиация (албедото) зависи от вида на земната повърхност – скална, пясъчна, тревна, горска, водна, снежна, ледена и т.н., от физичните свойства на телата и цвета на повърхността им.
ОТРАСЛОВ РАЙОН* – една от териториалните структури на стопанството, формирана на основата на развитието на отделен отрасъл върху част от територията на страната. В за ви си мост от отрасъла те са промишлени, аграрни, транспортни, туристически и т.н. За някои от отраслите в районите се включва цялата територия на страната. Така е например при аграрния отрасъл поради повсеместното развитие на селското стопанство. В други отрасли се обособяват дейности само на част от територията на страната. Например отраслов район на черната металургия в България е Софийско-Пернишкият. Когато в отделни селища или части от територията се развива определен отрасъл, се формират средища, възли, центрове, пунктове.
ОТРАСЛОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО – групиране на населението чрез разпределението му по трудова заетост в отраслите на стопанството. Основата на това групиране е общественото разделение на труда, специфичният характер на трудовата дейност в отделните отрасли. При промяната на производството се променя и отрасловата структура на населението. Тя зависи от специализацията на производствената дейност, равнището на производителност на труда, развитието на нови производства и др.
ОТРАСЛОВА СТРУКТУРА НА СТОПАНСТВОТО – групиране на стопанските единици на отделни отрасли и на отраслите в подотрасли и производства в зависимост от основното им производство. Тя е продукт на общественото разделение на труда. В отрасловата структура на стопанството са формирани множество отрасли: добиващи (селско, горско и рибно стопанство, добивна промишленост и др.), преработващи (преработваща промишленост, строителство и производство на електроенергия и топлоенергия) и обслужващи (транспорт, търговия, туризъм, здравеопазване, образование, наука и т.н.). Всяка от тези групи се поделя на множество самостоятелни отрасли, подотрасли и обособени производства.
ОТРИЦАТЕЛНИ ФОРМИ НА РЕЛЕФА, негативни форми на релефа – понижени части от земната повърхност (спрямо съседните им части) като: падини, котловини, речни долини, долинни разширения, карстови ями, ували, валози и др. Когато са под морското равнище се наричат депресии.
ОТСЕД – вид геоложка разломна структура, образувана чрез хоризонтално преместване по линията на разломната повърхнина на двата блока. Разграничават леви и десни отседи. Причина за разместване на земните блокове са хоризонтален натиск и напрежение.
ОТТОК – процесът на постоянно или временно стичане на дъждовна, снежна и ледникова вода по наклона на земната повърхност (повърхностен отток) и в земните пластове (подземен отток). Повърхностният отток е речен и склонов. Оттокът е от природния кръговрат на водата. Той зависи от количеството и режима на валежите и изпарението, температурата, характера на релефа, геоложкия строеж на земните пластове и растителната покривка. Оттокът влияе върху формирането на релефа, протичането на процесите в земната кора, развитието на почвената покривка, разпределението на растителността и др.
ОТТОЧНА ОБЛАСТ* – част от земната повърхност, от която течащите води се оттичат в определен воден басейн. Всеки воден басейн, в който се вливат реки има своя отточна област. Най-големи са океанските. Те могат да се поделят на отточни области на моретата, свързани с тях. Например в отточната област на Атлантическия океан в територията на Европа може да се отдели отточната област на Средиземно море. От своя страна в нея се обособяват отточните области на Черно, Адриатическо, Егейско, Балтийско и др. морета.
ОТТОЧНИ ЕЗЕРА – езера, от които изтича река. Тя може да се влива в друга река или в океан и море като части от Световния океан. Например от езерото Тана извира Сини Нил, който заедно с Бели Нил образува река Нил, която се влива в Средиземно море.
ОФЕРТА (от лат. offertus – “предложен”) – предложение, обикновено в писмена форма, на производител или търговец да продаде стока при определени условия. Офертата може да е твърда (обикновено за един възможен купувач и валидност в определен срок) и свободна (изпраща се до повече възможни купувачи).
ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ОВОС) – специализирана експертна дейност с превантивен характер спрямо опасностите и риска от въздействията върху околната среда от стопанската дейност (всички стопански отрасли и инфраструктурата). Тя се осъществява в етапа на проучване и разработване на отделните инвестиционни проекти и пригодността на използваните технологии и начини на строителство. Изготвената оценка има задължителен характер за изпълнителите на инвестиционните проекти.