Географски речник О

   O

ОАЗИС (по името на древноегипитския град Оазия) – мяс­то в пус­ти­ня и по­лу­пус­тиня, в ко­е­то по­ра­ди на­ли­чи­е­то на во­да има раз­ви­то ин­тен­зив­но зе­ме­де­лие, осъ­щес­т­вя­ва­но чрез из­кус­т­ве­но на­по­я­ва­ни зе­ми и учас­тъ­ци с дър­ве­та, храс­ти и тре­ви. Оа­зи­сът съ­щес­т­ву­ва благо­да­ре­ние на на­ли­чи­е­то на во­да. В за­ви­си­мост от дос­тъ­па до во­да­та, оа­зи­си­те са разполо­же­ни край из­во­ри и кла­ден­ци в мес­та­та с по-ви­со­ко рав­ни­ще на слад­ко­вод­ни­те грун­то­ви и артезиански во­ди, в мес­та с пе­ри­о­дич­ни на­вод­не­ния и раз­ли­ва­ния на съ­сед­ни ре­ки. Оа­зи­си­те мо­гат да имат раз­лич­на го­ле­ми­на. В ис­то­ри­чес­ки план ес­тес­т­ве­ни­те оа­зи­си са ог­ни­ща на древ­на кул­ту­ра. В съв­ре­мен­ни ус­ло­вия, чрез про­ко­па­ва­не на га­ле­рии, сондажи за из­пол­з­ва­не на ар­те­зи­ан­с­ки во­ди, прех­вър­ля­не на во­ди от ре­ки, се съз­да­ват и изкус­т­ве­ни оа­зи­си. Най-характерни са за пустините в Северна Африка, Арабския полуостров и Средна Азия.

ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ – про­цес на на­ма­ля­ва­не на броя на на­се­ле­ни­е­то в оп­ре­де­ле­на тери­то­рия – стра­на, ра­йон, об­ласт, об­щи­на и т.н. Ос­нов­ни­те при­чи­ни за на­ма­ля­ва­не на насе­ле­ни­е­то са со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки. По-мал­ко вли­я­ние имат естествени­те при­чи­ни – вло­ша­ва­не на при­род­ни­те ус­ло­вия за жи­вот, би­о­ло­гич­ни при­чи­ни. В от­дел­ни слу­чаи мо­же да не ос­та­не на­се­ле­ние на да­де­на те­ри­то­рия.

ОБЕКТ НА ГЕОГРАФИЯТА* – (от лат. obiectum) – обект на изучаване в географията е ге­ог­раф­с­ка­та об­вив­ка и най-ве­че та­зи част от нея, която е свърза­на с човека и неговата дей­ност, т.е. ге­ог­раф­с­ка­та сре­да. Обек­тът на географското зна­ние се изучава на гло­бал­но (об­що), ре­ги­о­нал­но (част от об­що­то) и локално (местно) рав­ни­ще. Той включва из­с­лед­ва­не и изу­ча­ва­не на при­род­ни­те и обществени­те системи и населението.

ОБ­ЛАК – част от ат­мос­фер­ния въз­дух, в ко­я­то са нат­ру­па­ни кон­ден­зи­ра­ни вод­ни па­ри във вид на ог­ро­мен брой мал­ки кап­чи­ци во­да или дреб­ни леде­ни­  крис­тал­че­та. Об­ла­ците се об­ра­зу­ват в ре­зул­тат на про­ти­ча­не на про­це­си­те на кон­ден­за­ция (сгъс­тя­ва­не) и суб­ли­ма­ция (пре­ми­на­ва­не от твър­до в га­зо­об­раз­но със­то­я­ние) най-чес­то над 50 м ви­со­чи­на над подстила­ща­та по­вър­х­ност. Те са нет­рай­ни. При на­ма­ля­ва­не на влаж­ност­та се из­па­ря­ват, а при ви­со­ка влаж­ност се из­ва­ля­ват. Об­ра­зу­ват се в тро­пос­фе­ра­та и по-ряд­ко в стратосферата. Дол­на­та им гра­ни­ца за­ви­си от равнището на кон­ден­за­ция. Гор­на­та им грани­ца дос­ти­га до мяс­то­то, в ко­е­то тем­пе­ра­ту­ра­та на из­ди­га­щия се въз­дух се из­рав­ня­ва с тази на окол­ния въз­дух. Об­ла­ци­те могат под дейс­т­ви­е­то на вет­ро­ве­те да се пре­мес­т­ват на хи­ля­ди ки­ло­мет­ри раз­с­то­я­ние. В за­ви­си­мост от със­та­ва си са: вод­ни, ле­де­ни и сме­се­ни. В съв­ре­мен­ни ус­ло­вия ме­те­о­ро­ло­зи­те раз­ли­ча­ват 10 ти­па об­ла­ци: ку­пес­ти (cumulus), пе­рес­ти (cirrus), сло­ес­ти (stratus), ви­со­ки (alto) и дъж­дов­ни (nimbus) и ком­би­на­ции меж­ду тях.

ОБЛАСТ (от старославянски) – 1/. Мес­т­ност, зе­мя, край, част от ня­как­ва те­ри­то­рия, от­де­ле­на при ра­йо­ни­ра­не по ня­ка­къв съ­щес­т­вен приз­нак. 2/. Най-го­ля­ма­та ад­ми­нис­т­ра­тив­но-те­ри­то­ри­ал­на еди­ни­ца в България. 3/. Ге­ог­раф­с­ко прос­т­ран­с­т­во (ра­йон, зо­на), в предели­те на ко­е­то се на­ми­ра или раз­п­рос­ти­ра не­що. 4/. Ед­на от так­со­но­мич­ни­те еди­ни­ци на раз­лич­ни­те ви­до­ве при­род­но-ге­ог­раф­с­ко и административно-териториално ра­йо­ни­ра­не.

ОБ­ЛАЧ­НОСТ – сте­пен­та на пок­ри­тост от об­ла­ци на ви­ди­мия не­бос­вод на да­де­но място. Оп­ре­де­ля се ви­зу­ал­но (око­мер­но) в ска­ла от 0 до 10. При 0 не­бе­то е на­пъл­но яс­но, а при 10 не­бе­то е из­ця­ло пок­ри­то с об­ла­ци. Яс­ни са дни­те с об­лач­ност до 2, а мрачни – над 8. Ос­та­на­ли­те дни с об­лач­ност от 2 до 8 се на­ри­чат об­лач­но вре­ме.

ОБЛЕДЕНЯВАНЕ – процес на образуване на лед върху открити повърхности при отрицателни температури на клоните и листата на дърветата, проводниците, върху пътната настилка и самолетните писти, вълноломите и кейовете в пристанищата, самолетите и корабите и т.н. Източник на обледеняването е замръзването на преохладени дъждовни капки, замръзване на дъждовна вода след валеж при изстудена земна повърхност, уплътняване и замръзване на мокър сняг, замръзване на водата върху мокри и овлажнени повърхности. В резултат от обледеняването се образува ледена корица, покриваща повърхностите, както и поледица, слана и скреж. 

ОБЛОЖНИ ВАЛЕЖИ – спокойни и продължителни по време (от няколко часа до над денонощие) валежи от дъжд или сняг с равномерна интензивност и върху голяма площ. Обикновено пада от слоесто-дъждовни, високо-слоести и по-рядко от слоесто-кълбести облаци, образувани по линията на настъпване на топъл атмосферен фронт.

ОБОГАТЯВАНЕ НА ПОЛЕЗНИТЕ ИЗКОПАЕМИ, флотация - промишлен процес на първична обработка на добитите полезни изкопаеми, при която чрез различни методи се отстраняват вредните и ненужни вещества. По такъв начин се повишава съдържанието на полезната съставка (компонента). При този процес, най-вече при рудите, много често добитата скална маса първоначално се натрошава и след това фино смлените частици се промиват с вода и по такъв начин се отделя полезната компонента. При обогатяването не се променя минералния състав. По такъв начин се намаляват транспортните разходи по превозването на полезното изкопаемо.

ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ* – част от сто­па­нис­ва­на­та зе­мя. В нея се включ­ват са­мо земи (ни­ви, трай­ни на­саж­де­ния, ли­ва­ди), ко­и­то еже­год­но се об­ра­бот­ват от хо­ра­та чрез извър­ш­ва­не­то на раз­лич­ни сто­пан­с­ки дей­нос­ти ка­то: ора­не, ко­па­не, на­по­я­ва­не, то­ре­не, косене и др. Об­що на пла­не­та­та об­ра­бот­ва­е­ма­та зе­мя за­е­ма око­ло ед­на тре­та от су­ше­ва­та по­вър­х­ност. Обработваемите земи намаляват по­ра­ди: уве­ли­ча­ва­не на броя на на­се­ле­ни­е­то и се­ли­ща­та, от­к­ри­тия до­бив на по­лез­ни из­ко­па­е­ми, из­г­раж­да­не­  на но­ви пъ­ти­ща и съоръже­ния и неп­ра­вил­на­  об­ра­бот­ка. 

ОБРАЗОВАНИЕ – 1/. Про­цес на ус­во­я­ва­не на зна­ния и при­до­би­ва­не на ня­кои уме­ния и на­ви­ци. 2/. Об­щес­т­ве­на сфе­ра, част от духовната, ко­я­то има за цел социализирането на младата личност чрез усвояването на зна­ния, уме­ния и на­вици.

ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО* – гру­пи­ра­не на населението чрез раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ли­ца­та с над пре­ду­чи­лищ­на въз­раст по образователни сте­пе­ни: без об­ра­зо­ва­ние; с на­чал­но; с ос­нов­но; със сред­но и с вис­ше образо­ва­ние. В изос­та­на­ли­те стра­ни на­се­ле­ни­е­то над 15 - го­диш­на въз­раст се гру­пи­ра на  нег­ра­мот­ни и гра­мот­ни. Об­ра­зо­ва­тел­на­та струк­ту­ра на на­се­ле­ни­е­то за­ви­си от со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та раз­ви­тост на стра­ни­те, жиз­не­но­то рав­ни­ще на на­се­ле­ни­е­то и т.н. Най-голям дял на нег­ра­мот­но на­се­ле­ние има в стра­ни­те Ин­дия, Па­кис­тан, Бан­г­ла­деш, Иран, Аф­га­нис­тан, Не­пал и др. С ми­ни­ма­лен дял на нег­ра­мот­ни­те са Из­ра­ел, Япо­ния, Гер­ма­ния, САЩ, Ка­на­да и др. раз­ви­ти стра­ни.

ОБСЛУЖВАЩА СФЕРА – вж.: Третичен сектор.

ОБУВНА ПРОМИШЛЕНОСТ – по­дот­ра­съл на ко­жа­ро-ко­жу­хар­с­ка­та и обув­на промиш­ле­ност, включ­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми за про­из­вод­с­т­во на раз­лич­ни ви­до­ве обувки и обувни изделия. Ка­то ос­нов­на су­ро­ви­на се из­пол­з­ва ес­тес­т­ве­на­та ко­жа. Из­пол­з­ват се и раз­лич­ни син­те­тич­ни ма­те­ри­а­ли, тек­с­тил, ка­у­чук, лепила, бои и др.

ОБЩА АТМОСФЕРНА ЦИРКУЛАЦИЯ*, глобална атмосферна циркулация –  сис­те­ма­та от едромащабни въздушни течения над земната повърхност, осъществяващи хоризонтален и вертикален обмен на въздуха, а чрез това и обмен на топлина, влага и енергия. Тя се дължи на кълбовидна­та фор­ма на Земя­та и свързани­те с нея различия в разпределени­е­то на сушата и вода­та по зем­на­та повърх­ност и влияни­е­то на студените и топ­ли­те океан­с­ки и морс­ки течения. Тя включ­ва: па­са­ти, му­со­ни, циклони, антициклони, запа­ден и изто­чен пре­нос на възду­х. Основни свойства на глобалната атмосферна циркулация са преобладаване на зоналните (по паралелите) въздушни течения над меридионалните, по-голяма скорост на хоризонталното преместване на въздушните маси сравнено с вертикалните движения, преобладаване на вихровата форма на преместване на въздуха, променливост по време на въздушните движения и др. Тя е главен климатообразуващ фактор на Земята.

ОБЩА ПРОМИШЛЕНА ПРОДУКЦИЯ – ста­тис­ти­чес­ки стой­нос­тен по­ка­за­тел, чрез кой­то се из­мер­ва ця­ла­та про­из­ве­де­на про­дук­ция в про­миш­ле­ни­те пред­п­ри­я­тия и фир­ми и в отделен от­ра­съл за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме. Тя е част от брут­ния вът­ре­шен про­дукт. В об­щата про­миш­ле­на про­дук­ция се включ­ват ре­ди­ца еле­мен­ти ка­то: стой­ност­та на произведе­ни­те го­то­ви из­де­лия; стой­ност­та на по­лу­фаб­ри­ка­ти­те, про­да­де­ни на ку­пу­ва­чи извън от­ра­съ­ла или пред­п­ри­я­ти­е­то; стой­ност­та на про­из­ве­де­ни­те го­то­ви из­де­лия с материа­ли на кли­ен­та; стой­ност­та на ос­та­тъ­ци­те от не­за­вър­ше­но про­из­вод­с­т­во и др.

ОБЩЕСТВЕНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА – разпределение в обществото на функциите между хората и на тази основа формирана на обособени видове труд, на техните специфични дейности и операции, както и на сфери на дейности (политическа, стопанска, социална, културна (духовно-културна) и допълнителни сектори и отрасли на като: добивни отрасли (селско, горско, рибно стопанство и др.), преработващи отрасли (промишленост, строителство, енергетика), обслужващи отрасли (транспорт, търговия, проектиране, туризъм, наука и т.н.). Общественото разделение на труда води до формирането в обществото на различни професионални и социални групи. Различават международно разделение, отраслово, технологично и други видове разделение на труда.

ОБЩИНА* – ад­ми­нис­т­ра­тив­но-те­ри­то­ри­ал­на еди­ни­ца в Бъл­га­рия. Фор­ми­ра­на е на осно­ва­та на прин­ци­пи­те на де­цен­т­ра­ли­за­ци­я­та на уп­рав­ле­ни­е­то и са­мо­уп­рав­ле­ние на терито­ри­ал­ни­те об­щ­нос­ти. Вся­ка об­щи­на има цен­тър, в кой­то фун­к­ци­о­ни­рат об­щин­с­ки­те ор­га­ни на уп­рав­ле­ние. В об­щи­ни­те има по-мал­ки ад­ми­нис­т­ра­тив­ни еди­ни­ци - кмет­с­т­ва­.

ОБ­ЩО­ГЕ­ОГ­РАФС­КА КАР­ТА* – вид ге­ог­раф­с­ки кар­ти, пре­да­ва­щи с ед­нак­ва подробност и с раз­лич­ни кар­тог­раф­с­ки сред­с­т­ва ос­нов­ни­те еле­мен­ти на мес­т­ност­та. На нея са изобразени ре­леф, морета, езера, речна мрежа, рас­ти­тел­ност, гра­ни­ци, пъ­ти­ща, на­се­ле­ни мес­та и др. В общогеографските карти няма доминиращ елемент.

ОВОЩАРСТВО – по­дот­ра­съл на рас­те­ни­е­въд­с­т­во­то, пред­наз­на­чен за от­г­леж­да­не­то на овощ­ни кул­ту­ри и про­из­вод­с­т­во на раз­лич­ни ви­до­ве пло­до­ве. Включ­ва дей­нос­ти­те по из­бор на мес­та­та за от­г­леж­да­не, раз­м­но­жа­ва­не, за­саж­да­не, от­г­леж­да­не и при­би­ра­не на плодо­ве­те.

ОВРАГ – линейна еро­зи­он­на фор­ма на ре­ле­фа, го­ля­ма ро­ви­на или дол с мно­го­чис­ле­ни раз­к­ло­не­ния и стръм­ни скло­но­ве с V - об­раз­на фор­ма на нап­реч­но­то се­че­ние, т.е. дол със стръм­ни, необрасли с растителност бре­го­ве. Об­ра­зу­ва се по склонове, изградени от слабоспоени скали, под дейс­т­ви­е­то на вре­мен­но­ те­ча­щи­те во­ди.  Ха­рак­тер­на фор­ма е за рав­нин­но-хъл­мис­ти­те зе­ми и под­но­жи­я­та. Мо­же да дос­тиг­не до ня­кол­ко ки­ло­мет­ра дължина, де­сет­ки мет­ри дъл­бо­чи­на и ши­ри­на. Най-честата причина за об­ра­зу­ването на овразите е неп­ра­вил­ната об­ра­бот­ка на зе­мя­та. Те са характерни за лесостепите и степите и за подножията на хълмове, възвишения и др. форми на земната повърхност.

ОВЦЕВЪДСТВО – по­дот­ра­съл на жи­вот­но­въд­с­т­во­то, пред­наз­на­чен за раз­въж­да­не, от­г­леж­да­не и из­пол­з­ва­не на ов­ца­та. Ос­нов­на­та про­дук­ция на ов­це­въд­с­т­во­то е въл­на, ме­со, мля­ко и ко­жи. Раз­ви­ва се пре­дим­но па­сищ­но. Най-голям брой овце в света се отглеждат в Китай, Австралия и Нова Зеландия.

ОВЧА ГЪРБИЦА – ек­за­ра­ци­он­на лед­ни­ко­ва фор­ма на ре­ле­фа, характерна за планинските райони с минала ледникова дейност. Овчата гърбица е раз­по­ло­же­на в дъ­но­то на тро­го­ва (ко­ри­то­об­раз­на) до­ли­на. Тя пред­с­тав­ля­ва доб­ре за­об­ле­на, из­с­тър­га­на или наб­раз­де­на от дви­же­ни­е­то на лед­ни­ка здра­ва ска­ла.

ОГНИЩЕ НА ВУЛКАНА – обо­со­бе­но мяс­то в зем­на­та ко­ра, в ко­е­то има маг­ма, която под­х­ран­ва вул­ка­на при не­го­ви­те из­риг­ва­ния. Ог­ни­ща­та на вул­ка­ни­те са разположени на раз­лич­на дъл­бо­чи­на. По­ра­ди то­ва маг­ма­та, пре­ди да се по­я­ви на зем­на­та по­вър­х­ност, из­ми­на­ва по-го­лям или по-ма­лък път.

ОЗИ (от швед. asar) – тес­ни, кри­во­ли­че­щи ва­ло­об­раз­ни ве­ри­ги с ледников произход. На ви­со­чи­на достигат до ня­кол­ко де­сет­ки мет­ра, дъл­жи­на до 40 км и ши­ри­на до 3 км. Имат стръм­ни скло­но­ве и тес­ни би­ла. Из­г­ра­де­ни са от пя­сък, ча­къл и ва­лу­ни. Ози­те са образувани от аку­му­ла­тив­на­та дей­ност на вът­реш­но­лед­ни­ко­ви­те по­то­ци на континентални­те лед­ни­ци. Характерни са за районите на последния ледников период в Европа, Азия и Северна Америка.

ОЗОНОВ СЛОЙ (от грц. оzon – миришещ) – обособен слой атмосферен въздух в стратосферата, намиращ се на височина 20-25 км. В него плътността на озона (газ, със три атома кислород, син цвят и силна миризма) е най-висока (около 10 пъти повече от тази на земната повърхност). Озонът се образува при поглъщане от кислорода на късовълновата част на ултравиолетовата радиация. Съдръжанието на озн в този слой има годишен режим и се променя през сезоните, максимумът му е през пролетта, а минимумът през есента. Годишната амплитуда на съдържанието на озон се увеличава от в посока от Екватора към полюсите. Озоновият слой предпазва от вредните космически излъчвания. 

ОЗОНОВА ДУПКА* –част от озоновия слой на планетата със силно понижаване на количеството на озона в него, поняко­га до 50%, разкъсване на озоновия слой. През 80-те години на мина­лия век такава дупка се образу­ва над Антарктида. Уче­ни­те предполагат, че озоно­ви­те дуп­ки са резултат от нарушаване на целост­та на озо­но­вия слой поради замърсяването с някои вещества, предим­но фреони. Поради то­ва до зем­на­та повърх­ност могат да дос­тиг­нат вредни­ за живите организми ултрави­о­ле­то­ви лъ­чи.

ОЙКУМЕНА (от гр. oikumene – обитавам, населявам) – населената от хората  част от сушевата повърхност на Земята. Първото описание на ойкумена, включващо Европа (без Северна), Мала и Предна Азия, Индия и Северна Африка, е направено от древногръцкия философ  Хекатей Милетски (края на 6 – началото на  5 век пр.н.е.).

ОКЕ­АН* (от гр Оkeanos – по името на древногръцки бог) – го­ля­мо вод­но пространство, раз­по­ло­же­но меж­ду кон­ти­нен­ти­те. В не­го има ос­т­ро­ви. На Зе­мя­та има четири оке­а­на – Ти­хи, Ат­лан­ти­чес­ки, Ин­дийс­ки и Се­ве­рен ле­до­вит (Ар­к­ти­чен) оке­ан. Всеки от тях е свър­зан с раз­ли­чен брой крайб­реж­ни, вътрешни (меж­ду­кон­ти­нен­тал­ни и вътрешноконтинентал­ни) и междуостровни мо­ре­та.

ОКЕАНОЛОГИЯ (от гр. okeanos и logos – учение, знание) – дял на хидрологията, изучаващ природните процеси в Световния океан. Предмет на изучаване са общите закономерности, протичащи в океаните и моретата. Важно място има измерването на определени параметри и явления и определяне на природният им потенциал за стопанската дейност и живота на хората. В зависимост от изуваното океанологията се поделя на: а) океанография – наука за описание и характеризиране на Световния океана, отделните океани и морета; б) геология на океаните – изучава геоложкия строеж на океанското дъно и процесите на образуване на океаните и моретата и полезните изкопаеми в тях; в) геоморфология на океаните – изучава формите на релефа на океанското и морското дъно и крайбрежните земи; г) физика на океаните – изучава физичните процеси и явления в океаните и моретата; д) химия на океаните – изучава химичните и физикохимичните процеси в океанската и морската вода; е) биология на океаните – изучава биологичните процеси в океанската и морската вода, обитателите на океаните и продуктивността и екологията на екосистемите.  

ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) ЕКВАТОРИАЛЕН КЛИМАТ – раз­но­вид­ност на екваториал­ния кли­мат, ха­рак­тер­на за ек­ва­то­ри­ал­на­та част на Ти­хия, Ат­лан­ти­чес­кия и Индийс­кия оке­ан, техните крайбрежия и островите. При то­зи кли­мат пре­об­ла­да­ва­ща­та част от слън­че­ва­та енер­гия се из­раз­ход­ва за из­па­ре­ние. Сред­ни­те ме­сеч­ни тем­пе­ра­ту­ри са 25–29^οС, а го­диш­ни­те су­ми на ва­ле­жи­те са око­ло 2 000 мм. Мак­си­му­мът на ва­ле­жи­те е през нощ­та.

ОКЕАНСКИ КЛИМАТ – вж.: Морски климат.

ОКЕАНСКИ ОСТРОВИ – острови, разположени в границите на океанското дъно или срединните оке­ан­с­ки хре­бе­ти, т.е. вът­ре в об­ласт­та, ог­ра­ни­че­на от ан­де­зи­то­ва­та ли­ния. Таки­ва са Азор­с­ки­те, Ка­нар­с­ки­те, Ха­вайс­ки­те ос­т­ро­ви, ос­т­ров Ис­лан­дия и др.

ОКЕАНСКИ РОВОВЕ – тес­ни, зат­во­ре­ни па­ди­ни в оке­ан­с­ко­то дъ­но, най-чес­то разполо­же­ни в ос­т­ров­ни­те дъ­ги. Скло­но­ве­те им имат стъ­па­ло­вид­ни очер­та­ния и са проряза­ни от мно­гоб­рой­ни под­вод­ни каньо­ни. Об­ра­зу­ва­ни са под дейс­т­ви­е­то на вътрешните зем­ни си­ли и раз­къс­ва­не и по­тъ­ва­не на час­ти от дъ­но­то (тек­тон­с­ки гра­бе­ни). Об­щи­ят брой на оке­ан­с­ки­те ро­во­ве е 26, ка­то 21 от тях са в Ти­хия оке­ан. Най-дъл­бо­ки­ят ров е Ма­ри­ан­с­ка­та па­ди­на – 11 034 м.

ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) СУБЕКВАТОРИАЛЕН КЛИМАТ – раз­но­вид­ност на субек­ва­то­ри­ал­ния кли­мат, ха­рак­тер­на за Ат­лан­ти­чес­кия и Ти­хия оке­ан, крайбрежията и островите в тях в Се­вер­но­то по­лу­къл­бо и за Ин­дийс­кия и за­пад­на­та част на Ти­хия оке­ан в Юж­но­то по­лу­къл­бо. Намира се съот­вет­но се­вер­но и юж­но от ек­ва­то­ри­ал­ния кли­ма­ти­чен по­яс. При не­го валежният сезон е по-су­х и с по-нис­ка (с 2–3^οС) тем­пе­ра­ту­ра.

ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) СУБПОЛЯРЕН КЛИМАТ – раз­но­вид­ност на суб­по­ляр­ния кли­мат. Об­х­ва­ща по­вър­х­ност­та на оке­а­ни­те и мор­с­ки­те ба­сей­ни, както и крайбрежията им око­ло две­те по­ляр­ни ок­ръж­нос­ти. Зи­ма­та в срав­не­ние с кон­ти­нен­тал­ния е по-ме­ка, но лято­то е по-хлад­но. Го­диш­на­та тем­пе­ра­тур­на ам­п­ли­ту­да при оке­ан­с­кия суб­по­ля­рен кли­мат не над­х­вър­ля 20^οС. През ля­то­то температурите са око­ло 0^οС, а през зи­ма­та дос­ти­гат до –20^οС. При то­зи кли­мат има зна­чи­телна­ на об­лач­ност и чес­ти ва­ле­жи и мъг­ли.

ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) СУБТРОПИЧЕН КЛИМАТ – раз­но­вид­ност на субтропичния кли­мат. Об­х­ва­ща иви­ца от по­вър­х­ност­та на оке­а­ни­те и моретата и техните крайбрежия в Се­вер­но­то по­лу­къл­бо на Ат­лан­ти­чес­кия и Ти­хия оке­ан, а в Юж­но­то полукъл­бо – на Ат­лан­ти­чес­ки, Ти­хи и Ин­дийс­ки оке­ан. Оке­ан­с­ки­ят суб­т­ро­пи­чен кли­мат се от­ли­ча­ва с яс­но и су­хо вре­ме през ля­то­то, а през зи­ма­та – вет­ро­ви­то, об­лач­но, ва­леж­но, с рез­ки про­ме­ни на тем­пе­ра­ту­ра­та. Сред­на­та тем­пе­ра­ту­ра на най-сту­де­ния ме­сец е 12^οС, а на най-топ­лия e 20^οС.

ОКЕАНСКИ ТЕЧЕНИЯ – вж.: Морски течения.

ОКЕАНСКИ (МОРСКИ) ТРОПИЧЕН КЛИМАТ – раз­но­вид­ност на тро­пич­ния климат. Об­х­ва­ща по­вър­х­ност­та над оке­а­ни­те и съседните им части от сушата около тропиците в Се­вер­но­то и Юж­но­то по­лу­къл­бо. От­ли­ча­ва се с по-нис­ки тем­пе­ра­ту­ри в сравне­ние с кон­ти­нен­тал­ния тро­пи­чен кли­мат. Лет­ни­те тем­пе­ра­ту­ри са око­ло 20-27^οС, а зим­ни­те па­дат до 10-15^οС. Тем­пе­ра­тур­ни­те ам­п­ли­ту­ди са мал­ки, а ко­ли­чес­т­во­то на валежите е нез­на­чи­тел­но. Из­к­лю­че­ние пра­вят тро­пич­ни­те цик­ло­ни, ко­и­то се по­я­вя­ват срав­ни­тел­но ряд­ко. Об­лач­ност­та е зна­чи­тел­на, но ва­ле­жи­те са мал­ки. Из­к­лю­че­ния пра­вят на­вет­ре­ни­те скло­но­ве на оке­ан­с­ки­те крайбрежия и ос­т­ро­ви – напр. Ха­вайс­ки­те ос­т­ро­ви.

ОКЕ­АН­С­КО ЛЕГ­ЛО – главен елемент от релефа геоложката структура на океанското дъно, об­шир­ни прост­ран­с­т­ва с оке­ан­с­ки тип стро­еж на зем­на­та ко­ра и раз­но­об­ра­зен релеф. Разположено е по-ниско от континенталния склон. Океанското легло е изградено от хребети, валове, възвишения, абисални равнини, котловини, подводни вулкани, океански ровове. В него са оформени срединните океански хребети (СОХ), при които остава раздалечаване на литосферните плочи и формиране на нова океански тип земна кора.

ОКЛЮЗИОНЕН АТМОСФЕРЕН ФРОНТ (от къснолат. Occlusion – сливане, размиване) – сложен   атмосферен фронт с взаимодействие на три различни въздушни маси – две студени и една топла. Образува се в последния етап на развитието на циклоните, когато придвижването на студения фронт достига топлия фронт и между двете студени въздушни маси топлият въздух се издига във височина. В зависимост от разположението на двете студени въздушни маси се образуват три типа оклюзионен фронт: а) топъл оклюзионен фронт – тилният студен въздух има по-висока температура от челния; б) студен оклюзионен фронт – тилният студен въздух има по-ниска температура от челния; в) неутрален оклюзионен фронт – двете студени въздушни маси имат приблизително еднакви температури.

ОКОЛНА СРЕДА – окръжаващата човека природна и антропогенна среда, определяща условията за живот и дейност на хората. Включва: 1/. Природните материални тела и вещества (въздуха, водата, земята, природните ресурси, растителноста, животните), природните сили, природните процеси и явления; географското пространството, с което хората са в непосредствен контакт; 2/. Видоизменената от човека и неговата дейност природна среда (антропогенни обекти, сгради и съоръжения).

ОКОЛОПОЛЮСНО ПРОСТРАНСТВО* – прос­т­ран­с­т­во от по­вър­х­ност­та на планета­та, на­ми­ра­що се око­ло по­люс – Се­ве­рен или Южен. Две­те око­ло­полюс­ни пространс­т­ва си при­ ли­ чат по ге­ог­раф­с­ко­то по­ло­же­ние спря­мо ек­ва­то­ра и по­лю­си­те и кли­ма­та. Той е по­ля­рен, сту­ден. Ва­ле­жи­те са от сняг, кой­то се за­дър­жа це­ло­го­диш­но и в Ан­тар­к­ти­да и ос­т­ро­ви­те в Се­вер­ния ле­до­вит оке­ан има съв­ре­мен­но кон­ти­нен­тал­но заледява­не. Има яс­но очер­та­ни и продължителни полярен ден и полярна нощ. Околополюс­ни­те прос­т­ран­с­т­ва се раз­ли­ча­ват съ­щес­т­ве­но. В Северното полукълбо простран­с­т­во­то око­ло по­лю­са е заето от водите на Се­вер­ния ле­до­вит оке­ан. Към не­го някои при­чис­ля­ват и ос­т­ро­ви­те в оке­а­на и до­ри най-се­вер­ни­те час­ти на Азия и Се­вер­на Амери­ка ка­то ця­ла­та об­ласт на­ри­чат Ар­к­ти­ка. По­ра­ди то­ва в не­го кли­ма­тът е поля­рен морс­ки, по-мек. В Юж­но­то полукъл­бо око­ло­полюсното пространство е за­е­то от континента Ан­тарк­ти­да. Кли­ма­тът в тези об­лас­ти е по-су­ров. Тем­пе­ра­ту­ри­те са мно­го ниски.

ОКО­ЛОС­ВЕТС­КИ ПЛА­ВА­НИЯ – пла­ва­ния, при ко­и­то се пресичат всички меридиани на Зе­мя­та. Мар­ш­ру­ти­те на всич­ки околосветски плава­ния преминават в различна последователност през Атлантическия, Тихия и Индийския океа­н. Пър­во­то околос­вет­с­ко пла­ва­не е из­вър­ше­но от Ма­ге­лан през 1519-1522 г.

ОКРЪЖАВАЩА (ОКОЛНА) СРЕДА – сре­да­та, в ко­я­то съ­щес­т­ву­ва чо­век. Тя включва част от при­род­на­та сре­да, ан­т­ро­по­ге­ни­зи­ра­на (ви­до­из­ме­не­на от чо­ве­ка) при­ро­да и со­ци­ал­на сре­да. Ге­ог­ра­фи­я­та изу­ча­ва част от ок­ръ­жа­ва­ща­та чо­ве­ка сре­да, а имен­но та­зи, ко­я­то се из­пол­з­ва от чо­ве­ка, т.е. ге­ог­раф­с­ка­та сре­да.

ОМАРА - вид атмосферно явление, за което е характерно потъмняването (помътняването) на приземния слой на въздуха. Наблюдава се на разстояние между 1 и 10 км от мястото на наблюдателя. Дължи се на замърсяването на въздуха с дим и прах при ниска относителна влажност (под 50%). Предметите в далечината се виждат като обвити със син или белезникав воал.

ОПАЗ­ВА­НЕ НА ОКОЛ­НА­ТА СРЕ­ДА – сис­те­ма от при­ро­до­на­уч­ни, тех­ни­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и ад­ми­нис­т­ра­тив­но-прав­ни мер­ки. Тя е пред­наз­на­че­на за за­паз­ва­не и подобрява­не на ка­чес­т­во­то на при­род­на­та сре­да, пла­но­мер­но из­ме­не­ние на при­ро­да­та и раци­о­нал­но из­пол­з­ва­не на при­род­ни­те ре­сур­си. Опазването на околната среда включва следните обособени дейности: а) опазване на водите; б) опазване на въздуха; в) опазване на почвата; г) опазване на биологичното разнообразие; д) опазване на природните забележителности (скални образувания, карстови форми, вековни дървета, местности и т.н.

ОПИСАНИЕ – основен географски метод на изследване, състоящ се във фиксация на данни от наблюдения, измервания, експерименти и др. и използващ система от означения, думи и изрази в определена последователност или възпроизводство на основни характеристики и елементи на географски обект, явление, процес или територия с цел възпроизводство на определени образи и представи (напр. характеристика на Витоша). Географското описание може да бъде: а) емпирично – наблюдение, измерване, стандартизация, систематизация, групировка, класификация и обобщение на данни за географски обект или явление; б) теоретично -  създаване на теоретичен модел на емпирично описаните географски обекти и явления.

ОПЕК* (организация на страните износители на нефт) – международна организация, създадена с цел координация на действията по: обема на добива;  обема на продажбите и цените на международните пазари на нефт. Седалището на щаб-квартирата на ОПЕК е във Виена. Организацията има дял в добива на нефт  около 40%, а в търговията около 50%. Най-значим добив имат страните Саудитска Арабия (около 1/3 от световния добив), Иран, Венецуела, Ирак, ОАЕ, Нигерия, Кувейт, Либия, Индонезия и т.н. Страни със статут на наблюдатели са Русия, Мексико и др. страни.

ОПОДЗОЛЯВАНЕ, подзолообразуване (от рус. подзол) – почвообразуващ про­цес, протичащ при на­ли­чи­е­то на гор­с­ка рас­ти­тел­ност и про­ми­вен тип во­ден ре­жим. Оподзолява­не­то е най-ти­пи­чен про­цес за тай­га­та. При не­го рас­ти­тел­ни­те от­па­дъ­ци се натруп­ват на по­вър­х­ност­та под фор­ма­та на де­бе­ла гор­с­ка пос­те­ля, бед­на на азот. За оподзо­ля­ва­не­то е при­съ­що за­ба­вя­не­то на ми­не­ра­ли­за­ци­я­та. В поч­ва­та пос­тъп­ват мно­го кисе­ли­ни, по­ра­ди ко­е­то тя бър­зо се из­луж­ва, т.е. по-голямата част от хранителните вещества се изнасят в дълбочина. Чрез хи­мич­ни про­це­си се раз­ру­ша­ват и гли­нес­ти­те минера­ли. Под гор­с­ка­та пос­те­ля не се от­ла­га ху­мус, а ос­та­ва пре­дим­но пя­сък. Подзолистите поч­ви имат си­во­пе­пе­ляв цвят. Опод­зо­ля­ва­не­то во­ди до вло­ша­ва­не на свойст­ва­та на поч­ва­та.

ОПУСТИНЯВАНЕ, разширяване на пустините – про­цес на прев­ръ­ща­не на час­ти от зем­на­та по­вър­х­ност в пус­ти­ня; нас­тъп­ва­не на пус­ти­ни­те. Та­ка се на­ри­ча и про­це­сът на повишаване на без­жиз­не­ност­та на съ­щес­т­ву­ва­щи­те пус­ти­ни. Опус­ти­ня­ва­не­то е ха­рак­тер­но за ра­йо­ни­те със сух кли­мат и се от­ли­ча­ва с уни­що­жа­ва­не на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка. То­зи про­цес се раз­ви­ва под вли­я­ние на про­ме­ни в кли­ма­та и при неп­ра­вил­на об­ра­бот­ка и стопан­с­ко из­пол­з­ва­не на зе­ми­те. В су­хи­те ра­йо­ни е не­въз­мо­жен бърз ръст и възстановяване на рас­ти­тел­ност­та. Вмес­то то­ва има ус­ло­вия за раз­ру­ша­ва­не на гор­ния почвен слой и на­вя­ва­не на пя­сък от съ­сед­ни­те пус­тин­и. В ре­зул­тат на то­ва се раз­ши­ря­ват гра­ни­ци­те на пус­ти­ни­те. Опус­ти­ня­ва­не­то е мно­го ха­рак­тер­но за зе­ми­те на юг от Са­ха­ра.

ОРАН – вид об­ра­бот­ка на поч­ва­та, при ко­я­то гор­ни­ят поч­вен пласт се пре­об­ръ­ща, разд­ро­бя­ват се и се раз­мес­т­ват поч­ве­ни­те час­ти. Оран­та се из­вър­ш­ва пре­ди за­ся­ва­не­то или за­саж­да­не­то на кул­тур­ни­те рас­те­ния. При нея се използват спе­ци­а­ли­зи­ра­ни уре­ди – ра­ла и плу­го­ве. В за­ви­си­мост от вре­ме­то на из­вър­ш­ва­не оранта е про­лет­на, лят­на и есен­на. Чрез ра­зо­ра­ва­не­то на поч­ва­та се по­доб­ря­ват ус­ло­ви­я­та за раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та – улес­ня­ва се при­то­кът на въз­дух, про­ник­ва­не­то и за­дър­жа­не­то на вла­га­та в поч­ва­та, об­ра­зу­ва­не­то на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва.

ОРГАНИЗАЦИЯ ИСЛЯМСКА КОНФЕРЕНЦИЯ* – меж­дуп­ра­ви­тел­с­т­ве­на религиозна организация, включ­ва­ща мю­сюл­ман­с­ки дър­жа­ви. Съз­да­де­на е през 1971 година и след то­ва при­до­би­ва ста­тут на наб­лю­да­тел при ООН. Ос­нов­на­та и цел е да подпома­га ук­реп­ва­не­то на мю­сюл­ман­с­ка­та со­ли­дар­ност, под­дър­жа­не на меж­ду­на­род­ния мир и опаз­ва­не­то на “све­ти­те мес­та”. Ръ­ко­во­ди се от еже­год­на­та Кон­фе­рен­ция на министри­те на вън­ш­ни­те ра­бо­ти, а те­ку­ща­та дей­ност – от Ге­не­рал­ния сек­ре­та­ри­ат със седа­ли­ще в Дже­да (Са­у­дит­с­ка Ара­бия).

ОРГАНИЧНО ИЗВЕТРЯНЕ – вид изветряне на скалите върху земната                       повърхност или близо до нея, природен процес на разрушаване на скалите, осъществяващ се под въздействието на организмите и продукти­те на тяхната жизнена дейност. В зависимост от на­чи­на на неговото осъществяване то е биофизично (механично) и биохимично. Биофизично­то включва механично­то разруша­ва­не на скали­те под въздействието на корени­те на растенията и ровещата дей­ност на животните. Биохимичното изветря­не се извършва под влиянието на органич­ни­те киселини и кислорода, отде­ля­ни от жи­ви­те организми. Под въздействие­то им скали­те се разрушават и образуват изветрител­на покривка.

ОРДОВИК (от лат. Ordovices - име на келтско племе от Уелс) - втората геоложка епоха на Палеозойската ера, следваща след камбрия и прехождаща силура. Началото и е преди около 500 млн години и има продължителност около 60 млн. години. В края на ордовика има големи нагъвателни и планинообразуващи процеси (Каледонски тектонски движения). За органичния свят е характерно наличието в океанските и морски води на множество безгръбначни и водорасли.

ОРИЕНТИРАНЕ*  (от лат. oriens – изток) – 1/. Определяне на своето положение в пространството (спрямо земната повърхност) по отношение на посоките на света, обекти и предмети на земната повърхност, движението на Слънцето, светила на небесната сфера и др. и посоката на движение. Извършва чрез помощта на географска карта, компас, бусола и др. помощни средства. 2/. Човешка дейност за разбиране на окръжаващата среда, на условията и възможностите за живот и дейност в нея.

ОРИ­ЕН­ТИ­РА­НЕ НА МЕС­ТНОСТТА* – оп­ре­де­ля­не на мес­то­по­ло­же­ни­е­то по посоки­те на све­та чрез ком­пас, кар­та, ае­ро­фо­тос­ним­ка или дру­ги ме­то­ди. Приблизителното ори­ен­ти­ра­не е въз­мож­но да се пра­ви и по мес­т­ни ори­ен­ти­ри – положение на Слън­це­то, Лу­на­та, звез­ди­те, дърветата и др.

ОРО­ГЕ­НЕ­ЗА (от гр. oros – планина и genesis – произход), орогенни движения на земната кора – вж.: Пла­ни­но­об­ра­зу­ва­не.

ОРОГРАФИЯ (от (от гр. oros – планина и graphos - пиша) – вж.: Морфография.

ОРТОДРОМА (от гр. orthos – пряк и  dromos – път) – най-малкото разстояние по елипсоида на Земята между две точки по права линия. Пресича меридианите под различен ъгъл. Ортодромата се използва във корабоплаването и мореплаването.

ОСКЪДНОСТ НА РЕСУРСИТЕ* - Недостатък на природни ресурси за някаква стопанска дейност.Дължи се на  липсата или малкото количество промишлени запаси от определен ресурс, както и на прекомерната употреба на този ресурс в миналата стопанска дейност. Преодоляването на оскъдността на ресурсите става чрез откриване на нови находища или се използват нови, нетрадиционни ресурси, както и се използват заместители на природните ресурси. Недостиг може да има и на други видове ресурси като капиталови, на достатъчна по количество и  като квалификация работна ръка и др.

ОС­ТРОВ – част от су­ша­та, за­о­би­ко­ле­на от всич­ки стра­ни с во­ди­те на оке­ан, мо­ре, езеро или ре­ка. В зависимост от водния басейн, в който се намират, ос­т­ро­ви­ те са: мор­с­ки, езерни и реч­ни. Мор­с­ки­те ос­т­ро­ви от своя стра­на са кон­ти­нен­тал­ни, вул­кан­с­ки, ко­ра­ло­ви и др. Реч­ни­те ос­т­ро­ви в за­ви­си­мост от мяс­то­то си на об­ра­зу­ва­не са лег­ло­ви (рус­ло­ви) и пойме­ни. В све­та най-го­ле­ми­ят ос­т­ров е Грен­лан­дия.

ОС­ТРОВ­НИ ДЪ­ГИ – ли­ней­но ори­ен­ти­ра­ни ос­т­ров­ни гру­пи, от­де­ля­щи крайб­реж­ни­те мо­ре­та от дъл­бо­ко­вод­ни­те па­ди­ни. Ос­т­ров­ни­те дъ­ги са об­ра­зу­ва­ни вър­ху под­вод­ни хребети, в мястото, където се сблъскват две литосферни плочи, прие което едната е с океански тип земна кора и потъва, подпъхва се под другата. Те са из­г­ра­де­ни пре­дим­но от вул­ка­но­ген­ни (ефу­зив­ни) ска­ли – ба­залт, ан­де­зит. Харак­тер­ни са за се­вер­ни­те и за­пад­ни­те час­ти на Ти­хия оке­ан – Ку­рил­с­ки ос­т­ро­ви, Мариан­с­ки ос­т­ро­ви и др.

ОТВОДНЯВАНЕ (ОСУШАВАНЕ), дрениране – стопанска дейност за премахване на излишъка от влага в почвата и подобряване на нейния режим и повишаване на плодородието на обработваемите земи. Особено характерно е за блатистите и мочурливи райони. Осъществява се чрез изграждането на специализирани отводнителни канали.

ОТВОРЕНА ИКОНОМИКА – ико­но­ми­чес­ка сис­те­ма, при ко­я­то има сил­но раз­ви­та тър­го­вия, из­нос на го­ля­ма част от про­из­ве­де­на­та про­дук­ция и зна­чим внос. При от­во­ре­на­та ико­но­ми­ка ня­ма или са нез­на­чи­тел­ни ог­ра­ни­че­ни­я­та при дви­же­ни­е­то на ка­пи­та­ли, сто­ки и ра­бот­на си­ла към или из­вън стра­на­та.

ОТДИХ – съв­куп­ност от дей­нос­ти, из­вър­ш­ва­ни от хо­ра­та през сво­бод­но­то им вре­ме и пред­наз­на­че­ни за въз­с­та­но­вя­ва­не, ук­реп­ва­не на здра­ве­то и по­ви­ша­ва­не на де­ес­по­соб­ност­та чрез из­пол­з­ва­не­то на под­хо­дя­щи при­род­ни ус­ло­вия и ре­жим.

ОТКОС -  стръмната част на склон (планински, долинен, терасен  или друг) образуван под влиянието на различни фактори: тектонски движения; геоморфоложки процеси (свличане на земни маси, срутване на скални материали; ерозия на течащата вода, абразия, екзарация, както и от вида и начина на изветряне на скалите на мрамори, варовици, доломити и др.); антропогенна дейност (изграждане на пътища, хидротехнически съоръжения, кариери, котловани и др.).  

ОТКРИТ РУДНИК – вид руд­ник, при кой­то до­би­вът на по­лез­ни из­ко­па­е­ми ста­ва от зем­на­та по­вър­х­ност или след из­ г­реб­ва­не и пре­мес­т­ва­не на пок­ри­ва­щия по­лез­но­то изкопае­мо по­вър­х­нос­тен зе­мен пласт. При от­к­ри­ти­те руд­ни­ци се­бес­той­ност­та на до­би­ва на по­лез­ни­те из­ко­па­е­ми е по-мал­ка, но сил­но се вло­ша­ва при­род­на­та сре­да – ув­реж­дат се естес­т­ве­ни фор­ми на ре­ле­фа, уни­що­жа­ват се поч­ве­на­та и рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка, про­ме­ня се ре­жи­мът на под­поч­ве­ни­те во­ди и се ви­до­из­ме­ня жи­во­тин­с­кия свят.

ОТЛИВ* – пе­ри­о­дич­но по­ни­жа­ва­не на во­ди­те в оке­а­ни­те и мо­ре­та­та, яв­ле­ние, об­рат­но на при­ли­ва. При­чи­на за не­го­во­то об­ра­зу­ва­не е прив­ли­ча­не­то от Луната на Зе­мя­та. Вре­ме­то меж­ду на­ча­ло­то на два от­ли­ва е 12 ча­са и 25 ми­ну­ти. От­ли­ви­те, как­то и при­ли­ви­те, са най-го­ле­ми край бре­го­ве­те. Те са най-ви­со­ки, ко­га­то Слън­це­то, Зе­мя­та и Лу­на­та се на­ми­рат в ед­на пра­ва ли­ния (но­во­лу­ние и пъл­но­лу­ние) по­ра­ди то­ва, че слън­че­во­то при­тег­ля­не усил­ва при­те­га­тел­но­то дейс­т­вие на Лу­на­та вър­ху вод­на­та ма­са в оке­а­ни­те.

ОТНО­СИ­ТЕЛ­НА ВИ­СО­ЧИ­НА – раз­с­то­я­ни­е­то по вер­ти­ка­ла меж­ду две точ­ки от земна­та по­вър­х­ност; раз­ли­ка­та меж­ду ви­со­чи­на­та на оп­ре­де­ле­на точ­ка от зем­на­та повърхност и ня­как­ва друга, пос­то­ян­на по ви­со­чи­на точка, при­е­та за на­чал­но рав­ни­ще на из­мер­ва­не.

ОТНОСИТЕЛНА ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА – от­но­ше­ни­е­то меж­ду аб­со­лют­на­та влаж­ност и ко­ли­чес­т­во­то вод­ни па­ри, ко­е­то е не­об­хо­ди­мо, за да се на­си­ти въз­ду­хът при тем­пе­ра­ту­ра­та, ко­я­то има. Нап­ри­мер при 0^οС при уме­рен кли­мат един куб.м. въз­дух мо­же да съ­дър­жа до 4.6 гра­ма вод­на па­ра. Но всъщ­ност тя ви­на­ги е по-мал­ка, ня­как­ва част от нея. Та­зи част, оп­ре­де­ле­на в про­цен­ти, се на­ри­ча и от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ ду­ха. Тя по­каз­ва сте­пен­та на на­си­ща­не на въз­ду­ха с вод­на па­ра. При нис­ки тем­пе­ра­ту­ри относителна­та влаж­ност е по-го­ля­ма, тъй ка­то сту­де­ни­ят въз­дух се сви­ва, а вла­га­та ос­та­ва в съ­що­то ко­ли­чес­т­во. От­но­си­тел­на­та влаж­ност дос­ти­га мак­си­мал­на стой­ност (100%), ако вод­на­та па­ра, ко­я­то се съ­дър­жа във въз­ду­ха, го на­си­ща. През нощ­та и през зи­ма­та тя е по-ви­со­ка.

ОТРАЗЕНА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ -  част от достигналата земната повърхност сумарна слънчева радиация, който не се поглъща от нея, а се отразява обратно в атмосферата. Количеството на отразената радиация от получената от земната повърхност радиация (албедото) зависи от вида на земната повърхност – скална, пясъчна, тревна, горска,  водна, снежна, ледена и т.н., от физичните свойства на телата и цвета на повърхността им.

ОТРАСЛОВ РАЙОН* – ед­на от те­ри­то­ри­ал­ни­те струк­ту­ри на сто­пан­с­т­во­то, формира­на на ос­но­ва­та на раз­ви­ти­е­то на от­де­лен от­ра­съл вър­ху част от територията на стра­на­та. В за­ ви­ си­ мост от от­ра­съ­ла те са про­миш­ле­ни, аг­рар­ни, транспортни, туристичес­ки и т.н. За ня­кои от от­рас­ли­те в ра­йо­ни­те се включ­ва ця­ла­та територия на страна­та. Та­ка е нап­ри­мер при аг­рар­ния от­ра­съл по­ра­ди пов­се­мес­т­но­то раз­ви­тие на селско­то сто­пан­с­т­во. В дру­ги от­рас­ли се обо­со­бя­ват дей­нос­ти са­мо на част от те­ри­то­ри­я­та на стра­на­та. Напри­мер от­рас­лов ра­йон на чер­на­та металур­гия в Бъл­га­рия е Со­фийс­ко-Перниш­ки­ят. Кога­то в от­дел­ни се­ли­ща или час­ти от терито­ри­я­та се раз­ви­ва оп­ре­де­лен отра­съл, се форми­рат сре­ди­ща, въз­ли, цен­т­ро­ве, пун­к­то­ве.

ОТРАСЛОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО – гру­пи­ра­не на на­се­ле­ни­е­то чрез раз­п­ре­де­ле­ни­е­то му по тру­до­ва за­е­тост в от­рас­ли­те на сто­пан­с­т­во­то. Ос­но­ва­та на то­ва групи­ра­не е об­щес­т­ве­но­то раз­де­ле­ние на тру­да, спе­ци­фич­ни­ят ха­рак­тер на тру­до­ва­та дейност в от­дел­ни­те от­рас­ли. При про­мя­на­та на про­из­вод­с­т­во­то се про­ме­ня и от­рас­ло­ва­та струк­ту­ра на на­се­ле­ни­е­то. Тя за­ви­си от спе­ци­а­ли­за­ци­я­та на про­из­вод­с­т­ве­на­та дей­ност, рав­ни­ще­то на про­из­во­ди­тел­ност на тру­да, раз­ви­ти­е­то на но­ви про­из­вод­с­т­ва и др.

ОТРАСЛОВА СТРУКТУРА НА СТОПАНСТВОТО – гру­пи­ра­не на сто­пан­с­ки­те еди­ни­ци на от­дел­ни от­рас­ли и на от­рас­ли­те в по­дот­рас­ли и про­из­вод­с­т­ва в за­ви­си­мост от ос­нов­но­то им про­из­вод­с­т­во. Тя е про­дукт на об­щес­т­ве­ното раз­де­ле­ние на тру­да. В отрасло­ва­та струк­ту­ра на сто­пан­с­т­во­то са фор­ми­ра­ни множество отрасли: добиващи (селско, гор­с­ко и рибно сто­пан­с­т­во, до­бив­на про­миш­ле­ност и др.), преработващи (преработ­ва­ща про­миш­ле­ност, стро­и­тел­с­т­во и про­из­вод­с­т­во на елек­т­ро­е­нер­гия и топлоенер­гия) и об­с­луж­ва­щи (транспорт, тър­го­вия, туризъм, здра­ве­о­паз­ва­не, образование, наука и т.н.). Вся­ка от те­зи гру­пи се по­де­ля на мно­жес­т­во са­мос­то­я­тел­ни от­рас­ли, подотрасли и обособени производства.

ОТРИ­ЦА­ТЕЛ­НИ ФОР­МИ НА РЕ­ЛЕ­ФА, негативни форми на релефа – пони­же­ни час­ти от зем­на­та по­вър­х­ност (спря­мо съ­сед­ни­те им час­ти) ка­то: па­ди­ни, кот­ло­ви­ни, речни долини, долинни раз­ши­ре­ния, кар­с­то­ви ями, ува­ли, ва­ло­зи и др. Ко­га­то са под мор­с­ко­то рав­ни­ще се на­ри­чат деп­ре­сии.

ОТСЕД – вид геоложка разломна структура, образувана чрез хоризонтално преместване по линията на разломната повърхнина на двата блока. Разграничават леви и десни отседи. Причина за разместване на земните блокове са хоризонтален натиск и напрежение.  

ОТТОК – процесът на постоянно или временно стичане на дъждовна, снежна и ледникова во­да­ по наклона на земната повърхност (по­вър­х­нос­тен от­ток) и в зем­ни­те пласто­ве (под­зе­мен от­ток). Повърхностният отток е речен и склонов. Оттокът е от природния кръговрат на водата. Той за­ви­си от количес­т­во­то и ре­жи­ма на ва­ле­жи­те и изпарението, тем­пе­ра­ту­ра­та, харак­те­ра на реле­фа, геолож­кия стро­еж на зем­ни­те плас­то­ве и рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка. Оттокът влияе вър­ху формира­не­то на ре­ле­фа, про­ти­ча­не­то на процесите в зем­на­та ко­ра, раз­ви­ти­е­то на почвената пок­рив­ка, раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на растител­ност­та и др.

ОТТОЧНА ОБЛАСТ* – част от зем­на­та по­вър­х­ност, от ко­я­то­ те­ча­щи­те во­ди се оттичат в оп­ре­де­лен во­ден ба­сейн. Все­ки во­ден ба­сейн, в кой­то се вли­ват ре­ки има своя отточ­на об­ласт. Най-го­ле­ми­ са оке­а­нски­те. Те мо­гат да се по­де­лят на от­точ­ни об­лас­ти на мо­ре­та­та, свър­за­ни с тях. Нап­ри­мер в от­точ­на­та об­ласт на Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан в територи­я­та на Ев­ро­па мо­же да се от­де­ли от­точ­на­та об­ласт на Сре­ди­зем­но мо­ре. От своя стра­на в нея се обо­со­бяват от­точ­ни­те об­лас­ти на Чер­но, Ад­ри­а­ти­чес­ко, Егейс­ко, Балтийско и др. морета.

ОТТОЧ­НИ ЕЗЕ­РА – езе­ра, от ко­и­то из­ти­ча ре­ка. Тя мо­же да се вли­ва в дру­га ре­ка или в океа­н и мо­ре ка­то час­ти от Све­тов­ния оке­ан. Нап­ри­мер от езе­ро­то Та­на из­ви­ра Си­ни Нил, кой­то за­ед­но с Бе­ли Нил об­ра­зу­ва ре­ка Нил, ко­я­то се вли­ва в Сре­ди­зем­но мо­ре.

ОФЕРТА (от лат. offertus – “предложен”) – пред­ло­же­ние, обик­но­ве­но в пис­ме­на фор­ма, на про­из­во­ди­тел или тър­го­вец да про­да­де сто­ка при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия. Офер­та­та мо­же да е твър­да (обик­но­ве­но за един въз­мо­жен ку­пу­вач и ва­лид­ност в оп­ре­де­лен срок) и сво­бод­на (из­п­ра­ща се до по­ве­че въз­мож­ни ку­пу­ва­чи).

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ОВОС) – специализирана експертна дейност с превантивен характер спрямо опасностите и риска от въздействията върху околната среда от стопанската дейност (всички стопански отрасли и инфраструктурата). Тя се осъществява в етапа на проучване и разработване на отделните инвестиционни проекти и пригодността на използваните технологии и начини на строителство. Изготвената оценка има задължителен характер за изпълнителите на инвестиционните проекти.