НАВЛАК
– вид разломна геоложка структура, образувана в мястото
на наклонен разлом (под 45ο), при който висящото крило при
издигането застава над лежащото крило. Образува се при хоризонтален натиск и
преместване или под силата на гравитацията, поради което скални маси се смъкват
на по-ниското място на земната повърхност върху лежащото крило.
НАВОДНЕНИЕ – рязко повишаване на равнището на водата в реки, езера и язовири, при което тя залива съседните ниски части на земната повърхност – долини, низини и др. Причина за наводненията са максимални валежни количества за малко време, бързо топене на снеговете или и двете едновременно. Наводненията често пъти предизвикват размиване на части от заливната речна тераса, заливане на селища и обработваеми земи, активизиране на свлачища, разрушаване на части от пътища, мостове и др.
НАДИР (от араб. назир – противоположен) – точка на пресичане на с отвесна линия, продължена от мястото на наблюдателя надолу под хоризонта; точката, противоположна на зенита.
НАДСТРОЙКА НА ПЛАТФОРМАТА – горният структурен етаж на платформените области. Изграден е от почти хоризонтални седиментни (утаечни) и отчасти от вулкански пластове. Има малка мощност (дебелина) – до 3-4 км. В някои случаи в платформените области се формират малки понижения (синеклизи) и малки подутини (антеклизи).
НАЛИЧНО НАСЕЛЕНИЕ – съвкупността от хората, живеещи в определено населено място или територия за постоянно или временно пребиваващи. Установява се в момента на преброяване на населението.
НАНОСЕН КОНУС – акумулативна (наносна) форма на релефа. Има вид на слабоизпъкнал полуконус, образуван от неспоени изветрителни материали, носени от постоянни или временни потоци в предпланинска равнина или поле. Наносните конуси се образуват на места, където намалява скоростта на течението на реката. В тях има значими количества води.
НАНОСИ, наслаги – твърди частици (чакъл, пясък, тиня), пренесени от течащата вода на реките, теченията, ледниците и вятъра и отложени на определено място във воден басейн или долина. Те са неспоени или слабоспоени и най-често са водопропускливи. Отлагането им става в различна форма – наносни конуси, заливни речни тераси, пясъчни коси, делти, речни острови, морени и др. В зависимост от мястото на отлагане наносите са: континентални и морски.
НАПОЯВАНЕ, иригация – вид специализирана селскостопанска дейност за изкуствено овлажняване на почвата с цел подобряване на водния и топлинния режим на земеделските земи и подобряване развитието на отглежданите културни растения. В зависимост от начина на извършване напояване е гравитачно (повърхностно), подпочвено и дъждуване. При неправилно напояване някои почви се заблатяват или осоляват и стават частично или напълно негодни за стопанисване. Общо на Земята се напояват над 2.3 млн. км2 земи.
НАРОДЕН ПАРК, национален парк – защитени територии и/или акватории, които включват непроменени или слабо променени от човека екологични системи, редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове и техните местообитания, природни забележителности или добре съхранени природни ландшафти. В тях може да има защитени природни обекти, защитени местности, резервати, природни забележителности. В народните паркове са разрешени посещения, отдих и почивка, научни изследвания.
НАСЕЛЕНИЕ – съвкупността от хората, които живеят на Земята или на някаква част от земната територия. Населението се характеризира с неговия брой, географска гъстота, естествено и механично движение, структура и т.н.
НАСЕЛЕНО МЯСТО, селище – постоянно място, част от сушевата повърхност, която се обитава от група хора и върху която са изградени сгради, помощни съоръжения, инсталации и т.н.. Най-често населените места се поделят на села и градове. Те имат географски имена. Селищата имат различни особености, различна социална роля в обществото. Различните типове селища дават различни възможности за живот, професионална и обществена реализация, различни условия за образование, култура, спорт и т.н. Те са с различна численост на населението, пространствена форма, начин на застрояване, функции, административно положение и т.н. Населеното място е със силно видоизменена природна среда.
НАТО (NATO)*, Североатлантически пакт – международна военна организиция на страни от Европа и Северна Америка, създадена през 1949 г. за отразяване на външна агресия. Учередена е от държавите САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Италия, Недерландия, Белгия, Люксембург, Дания, Исландия, Нровегия и Португалия. След това се присъединяват Германия, Гърция, Труция и Испания. В Края на 20 век към НАТО се пирсъъдинямат множество източноевропейски съюз, включително и България. Сега в НАТО членуват 28 държави.
НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА – процес на превръщане на част от добавената стойност в капитал. То пряко зависи от разширяването на производството и производителността на труда. Движещите стимули за натрупване на капитала са стремежът към увеличаване на богатството и конкуренцията на пазара. Последната принуждава предприемачите да разширяват и увеличават производството, за да съхранят и разширят своите позиции на пазара. Натрупването на капитала исторически преминава през различни стадии: първоначално натрупване; концентрация и централизация.
НАТУРАЛИЗАЦИЯ (от фр. naturalisation) – приемане на гражданство или поданство на държавата от лица, които не са такива по рождение. Натурализация има, когато: се придобива гражданство или поданство от лица, които го нямат; преминаване от едно гражданство или поданство в друго.
НАТУРАЛНО СТОПАНСТВО (от лат. natura ) – тип стопанство, при което производството е насочено към удовлетворяване на собствените потребности на производителя или на някаква стопанска единица. То е характерно за първобитното и за феодалното общество. Натуралното стопанство се характеризира със затвореност, ограниченост, примитивна техника и технология, много бавни темпове на развитие. Исторически се заменя от стоковото пазарно стопанство.
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ – основно, качествено преобразуване на производството на основата на използването на научните достижения и внедряването им в стопанската дейност. Научно-техническата революция се основава на развитието на науката и техниката и на обществото. Тя се отличава със: засилване на взаимодействието на наука, техника и производство, дори тяхно сливане; превръщане на науката във водеща сфера на дейност в обществото; качествено преобразуване на производителните сили; интензифициране на производството; нарастване на ролята на творчеството в труда; използване на нови източници на енергия и синтетични материали; ръст на информационната дейност, образованието и културата.
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС – процес на възходящо развитие на науката и техниката в тяхното единство и взаимна обусловеност. Развитието на науката намира материален израз в усъвършенстването на техниката. От своя страна техниката е предпоставка за развитие на науката. Научно-техническият прогрес оказва силно въздействие върху всички сфери на дейност в обществото.
НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СТОПАНСТВОТО* - влиянието на науката и техниката върху стопанското развитие и териториалното разположение на стопанските дейности. Осъществява се посредством: а) внедряване в стопанската дейност на новостите в науката; б) разработването и внедряването на нови технологии на производство и обслужване; в) създаване и използване на нова по-надеждна, и по-производителна техника; г) разработване и налагане на пазара на нови изделия и нов асортимент стоки и услуги, нови сортове растения и нови породи домашни животни; д) използването на нови управленски системи, компютризиране и автоматизиране на процесите на набиране, обработване, съхраняване и ползване на стопанската и друга информация.
НАХОДИЩЕ НА ПОЛЕЗНО ИЗКОПАЕМО – част от земната кора, на чиято повърхност, под нея или в земните недра има натрупвания на минерални вещества от един или няколко вида, от които се добиват суровини. Образуването на находището е резултат от геоложките процеси, протичали на дадено място и/или с дейността на организми. В зависимост от състава и използването им находищата са: рудни, нерудни и горивни. По големина на запасите находищата се поделят на големи, средни и малки. Най-достъпни за използване са находищата, разположени на земната повърхност или на малка дълбочина под нея. В тези случаи се използва открит способ за добива не на полезните изкопаеми.
НАЦИОНАЛЕН ДОХОД* – част от стойността на съвкупния обществен продукт, произведена през определен период от време (обикновено година) и която е резултат от вложения в сферата на материалното производство жив труд; общата сума на новосъздадената стойност в различните отрасли на стопанството. Националният доход се измерва чрез разликата между произведения съвкупен обществен продукт и материалните разходи в сферата на материалното производство. В парична форма националният доход е разликата между сумата от цените на продуктите, съставляващи съвкупния обществен продукт, и сумата на цените на материалните разходи, извършени в процеса на производството. В натурална форма националният доход включва всички предмети за потребление и частта от средствата за производство, използвана за натрупване.
НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ (от фр. nationalisation) – изземване на средствата за производство и други имущества (земя, мини, заводи, фабрики, банки, транспортни средства и др.) от частни собственици и превръщането им в държавна собственост. Национализацията се осъществява в различни форми: конфискация на частни имоти в полза на държавата; реквизиции (принудително изземване); отчуждавания; изкупуване; частична компенсация и др.
НАЦИОНАЛИЗЪМ (от фр. nationalisme) – психология, идеология и политика по отношение на националния въпрос. За национализма са присъщи схващанията за: любов към родната земя и народ, родния език, исторически формирани традиции и обичаи, стремеж към политическа независимост, нетърпимост към чуждопоклонничество и чужда религия и култура. Национализмът има две крайни проявления: а) национален шовинизъм - крайна, агресивна форма на национализма с характерните му прояви на схващанията за националното превъзходство и изключителност, националната ненавист, расизмът, расовата сегрегация и геноцидът; б) национален нихилизъм – крайна форма на отрицание на достойнствата на собствения народ, история, култура и т.н.
НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА (от лат. natio – народ) – суверенна общност от хора, съвместно обитаващи определена територия, в която доминира определена нация и държавата изразява предимно волята на тази нация. Националните държави се образуват чрез политическо самоопределение на определена нация. Националните държави се създават и развиват на основата на принципа „една държава-една нация”. Националните държави възникват и се развиват през XIX и XX век. Повечето европейски развиващи се страни са със статут национални (еднонационални) държави (напр. България, Румъния, Чехия и др.). В края на XX век в резултата от глобализацията намалява влиянието на националните държави, а се повишава значението на наднационалните политически и икономически организации (напр. Европейския съюз).
НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО – всички материални блага, създадени и използвани от нацията. В него се включват природните ресурси, които се използват като суровини, средствата за производство, произведените стоки и други предмети. Основа на националното богатство е това, което хората от дадена страна са добили, построили, произвели и използват за свои цели. В символичен смисъл може да се причисли към националното богатство и самия народ, с неговите традиции, опит, умения, способности и т.н.
НАЦИОНАЛНОСТ (от лат. natio – народ) – 1/. Отделен народ, общност от хора с общо историческо развитие, език,у култура, бит, обичаи, традиции т.н. 2/. Принадлежност на група хора или отделна личност към определена народностна общност, отличаваща се със свой език, култура, традиции, обичаи, начин живот и т.н.; 3/. Статистически показател за населението, отразяващ принадлежността на хората към определен етнос. Чрез него се характеризира етническата структура на населението на определена територия. Националността се отразява в данните чрез самоопределение на хората, а за децата, от техните родители, а при смесените бракове чрез националността на майката.
НАЦИОНАЛНО СТОПАНСТВО* – исторически формирала се взаимосвързана съвкупност от отраслите на стопанството на територията на дадена държава. Националното стопанство в съвременни условия е част от световното стопанство. То се състои от различни по големина и предмет на дейност фирми, предприятия, стопанства, ферми и т.н. Структурира се в зависимост от характера на извършваната стопанска дейност на отрасли, които пък от своя страна се групират в сектори (първичен - добив на суровини, вторичен –преработка на суровини и производство на различни изделия и третичен - обслужващ). В зависимост от произвеждания продукт националното стопанство се поделя още и на материална и духовна сфера.
НАЦИЯ (от лат. natio – народ) – общност от хора, възникнала на основата на общност на езика и етническия произход, територията, икономическите връзки, културата, общо историческо минало и традиции и чувството за принадлежност към нея. Нацията се формира от различни племена и народи и най-вече през периода на преодоляване на феодалната разпокъсаност и развитие на пазарните отношения.
НЕБЕСНА СФЕРА (от грц. sphaire – кълбо и небе) – въображаема кълбовидна повърхност с произволен радиус, на която от мястото на наблюдателя се вижда разположението и движението на небесните светила. Тяхното местоположение се определя с помощта на небесни координати. На небесната сфера се определят: точките зенит и надир; посоките север, изток, юг и запад; небесен Екватор, Северен и Южен полюси на света.
НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ – група природни явления, които са опасни за живота или влияят негативно върху условията на живот на хората, на тяхната стопанска дейност, и за земната повърхност. Това са: а) литоложки явления, които променят земната повърхност и някои форми на релефа като следствие от влиянието на вътрешните земни сили – земетресения, вулканизъм. Към тях се отнасят и свлачища, срутища и др.; б) атмосферни електрически явления като светкавици и гръмотевици; в) климатични явления като суша, градушка, поледица, слана, скреж, мъгла, проливен (пороен) дъжд, лавина, ураганен вятър, киселинен дъжд, пясъчна и прашна буря и др. г) хидроложки – цунами, наводнения, водна ерозия на почвите и др.; д) биологични – различни болести по растенията и животните, нашествия на скакалци и т.. Неблагоприятните природни явления в зависимост от влиянието си върху хората, природната среда и стопанската дейност се поделят на преки и косвени, в зависимост от обхвата на обектни, локални, регионални, национални и глобални. Редица неблагоприятни явления са стихийни и трудно предсказуеми (напр. изригване на вулкани, земетресения, цунами и т.н.).
НЕВЪЗОБНОВИМИ ПРИРОДНИ РЕСУРСИ* – изчерпаеми природни ресурси, които не могат по естествен път да се възобновяват. Към групата на невъзобновимите природни ресурси се отнасят горивните полезни изкопаеми като въглища, нефт, природен газ, битумолити, рудните полезни изкопаеми и неметалните минерални ресурси.
НЕГРО-АВСТРАЛОИДНА (ЧЕРНА) РАСА – една от големите човешки раси. Хората от тази раса се отличават с тъмен цвят на кожата, черни очи и черна, силно къдрава коса, широк нос и дебели устни. Поделя се на две големи групи – негроидна и австралоидна. При негрите челото е право, а при австралоидите е малко полегато. Негро-австралоидната раса е разпространена в континента Африка, в Австралия и като преселено население в Америка и други райони.
НЕК (от англ. neck – шия) – магмено тяло с различна форма (цилиндрична, кръгла, елипсовидна), изградено от здрава магмена ефузивна (вулканска) скала. Първоначално магменото тяло запълва гърлото на вулкана и застива. При разрушаване на кратера некът рязко се издига над земната повърхност, често във формата на отвесен стълб. Сред най-високите некове в света е Шип-Рок в Ню-Мексико (САЩ) с височина до 4 000 м.
НЕКТОН (от гр. nekton – плаващо) – вид организми, които обитават водоемите. Способни са активно да се преместват във водата, т.е. да преодоляват силата на водните течения и съпротивлението на водата. В нектона се включват разнообразни животински видове от малките ракообразни до гигантските китове. Основната маса на нектона са рибите. В групата на животните от нектона се включват още калмари, змии, костенурки, игуани и др.
НЕОГЕН (от гр. neos - нов и genos - раждане, възраст) - вторият геоложки период от Неозойската ера, който следва палеогена и предхожда кватернера. Започнал е преди около 25 млн. години и има продължителност 23.5 млн. години. Поделя се на две епохи - миоцен и плиоцен. През този геоложки период завършва развитието на Кавказ, Алпите, Хималаите, Пиренеите и други младообразувани планини. През него има обновяване на растителния и животински свят на сушата и се появяват първите човекоподобни маймуни. В земните недра се образуват нефт, природен газ, кафяви и лигнитни въглища и др. полезни изкопаеми.
НЕОЗОЙСКА ЕРА, кайнозойска ера (от гр. neos – нов и zoikos – живот) – последна та геоложка ера в историята на Земята. Започнала е преди 65-67 млн. г. и продължава до наши дни. Поделя се на три геоложки периода: палеоген, неоген и кватернер. През тази ера е завършило оформянето на съвременния облик на планетата. През Неозойската ера е образувана дебела изветрителна кора върхуземната повърхност и множество ледникови наслаги. Господстващи организми стават топлокръвните гръбначни животни и цветните растения. През кватернера се появява и развива човека.
НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ (от гр. neos - нов и лат. colonia – населено място) – съвкупност от икономически, политически, идеологически, военни и др. средства и методи, използвани от развитите държави за подчиняване и експлоатация на развиващите се страни, освободили се от колониалното владичество. Неоколониализмът се проявява в прикрити форми като: предоставяне на кредити и субсидии; налагане на неравноправни договори; политически, военен и икономически натиск; чуждестранни инвестиции и т.н.
НЕОТЕКТОНИКА (от гр. neos – нов и tektonike строително изкуство) – раздел от тектониката, който изучава най-новите движения на земната кора (през неозойската ера – неоген-кватернерни) и формирали основните черти на съвременния релеф на Земята.
НЕПРОИЗВОДСТВЕНА СФЕРА, сфера на услугите – дял на стопанството, в който дейностите нямат материално-веществен характер, а са свързани с предоставянето и ползването на различни видове услуги – транспорт, търговия, туризъм, проектиране, финансови, информационни, юридически, административни, здравни, образователни, научни и т.н. В икономически най-развитите страни имат доминиращ дял в структурата на националното стопанство.
НЕРУДНИ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ – група полезни изкопаеми, от които не се добиват метали и които се използват в химическата промишленост, производството на цимент, стъкло, порцелан и фаянс, строителна вар, керамични изделия и т.н. Те се използват в естествен или преработен вид, но без използването в металургичен процес. Към групата на нерудните се отнасят следните минерални суровини: гипс, каолин, глини, слюда, кварцит, каменна сол, калиева сол, фелдшпат, фосфорити, мрамори, варовик, сиенит, скъпоценни камъни и много други.
НЕСТРУКТУРИРАНИ КАРТОДИАГРАМИ** - графични изображения, които не разкриват вътрешната структура на изобразяваните явления на географската карта, а преди всичко тяхната величина. Например, количеството на добиваните въглища в основните въгледобивни райони.
НЕТЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ВЪЗПРОИЗВОДСТВО НА НАСЕЛЕНИЕТО – обобщен демографски показател, отразяващ средният брой момичета, които би родила една жена през детеродната си възраст и биха доживели до възрастта на майката при раждането. При нетен коефициент под единица няма пълна смяна на поколенията.
НЕУТРАЛНА ДЪРЖАВА* (от лат. neutralis) – държава, която не участва във война, поддържа мирни отношения с воюващите, не оказва военна помощ на нито една от воюващите страни. В Европа традиционно неутрални държави са Швейцария, Швеция, Сан Марино.
НЕФТ (от гр. naphta през тур. neft от перс.) – горивна маслена течност, важно горивно полезно изкопаемо. Нефтът се образува в земните недра под въздействието на температурата и налягането върху утаечните скали. Основни съставки на нефта са: въглерод, водород, сяра, кислород и др. По цвят той варира от почти безцветен до почти черен. По плътност бива лек, среден и тежък. При изгаряне развива до 10 000 ккал/кг. В света райони с големи залежи на нефт са: Персийският залив, Западен Сибир, Мексиканският залив, Венецуела, Северно море, Нигерия, Саудитска Арабия, Либия, Иран, Ирак, Кувейт и др. Нефтът се използва предимно в енергетиката, химическата промишленост, транспорта и др. стопански отрасли. От него се получават бензин (при 40-180οС), керосин (180-240οС), газьол (240-360οС) и мазут, които се използват като горива. Нефтът е и суровина за производството на смазочни материали, пластмаси, синтетични влакна, синтетичен каучук и др.
НИВАЛЕН КЛИМАТ – вид студен климат, при който през годината падат повече твърди валежи, отколкото могат да се разтопят и изпарят. Това води до образуването на ледници. Характерен е за местата от земната повърхност, разположени над снежната линия – Антарктида, Гренландия, високите части на планините.
НИВАЛЕН ПОЯС – поясът на вечните снегове, най-горният височинен пояс в планините, разположен обикновено над снежната граница. Климатът в него е нивален (снежен). В полярните и субполярните области нивалният пояс достига и до морското равнище. За него е характерно съчетаването на снежници и ледници със скали и сипеи, с преобладаване на мразовото изветряне.
НИВАЦИЯ (от лат. nivalis – снежен) – релефообразуващ процес, протичащ под действието на снега главно в полярните, субполярните и високопланинските райони. За да има процес на нивация, трябва да има колебание на температурата около 0οС и мразово изветряне. Към този процес се отнасят още и солифлукцията (землетека), плоскостният смив и др. При такива условия скалите се разрушават, а малките частици се отнасят от водата. Образуват се понижения на земната повърхност, откоси, ниши и др. форми на релефа.
НИЗИНА – ниска, равна, слаборазчленена част от земната повърхност с надморска височина до 200 м. Изградена е предимно от млади наносни материали и има еднообразна плоскоравнинна повърхност, на места леко хълмиста. Тя има и слаб наклон към съседната река, море, езеро. Малки низини, намиращи се под морското равнище, се наричат депресия. Низините се образуват чрез заравняване на земната повръхност, запълване на понижения на сушевата повърхност с наноси.
НИЗИННИ БЛАТА, евтрофни блата – вид блата, запълващи някаква негативна форма на земната повърхност в равнинните места (езера, старици и др) и подхранвани с атмосферни и съдържащи доста минерали речни води. За тях са характерни виреенето на елша, храстовидна върба, острици, блатняк, камъш и др. Низинните блата са характерни за Балтийската низина, Скандинавския полуостров, Полесието в Беларус и др.
НИСКОПЛАНИНСКИ РЕЛЕФ – релефът на ниските планини с надморска височина до 1000 м. Нископланинският релеф е характерен за крайните части на големите планински масиви. При него разграничение на пояси почти не се наблюдава, различията са главно в наклона и изложението на склоновете и различния скален състав.
НИША – форма на релефа, удълбана част на склона на планини, речни долини, морски, езерни и речни брегове. Нишите са с малки размери и се образуват под действието на различни екзогенни (външни) земни сили – рушене на земните пластове под влияние на абразията, мразовото изветряне, дейността на вятъра, карстов процес и т.н.
НОВИ ИНДУСТРИАЛНИ СТРАНИ – група от развиващи се и развити страни от континента Азия, изпреварили по брутен вътрешен продукт на глава от населението останалите държави. Към тях се отнасят Тайван, Сингапур, Хонконг (сега Сянган в Китай) и Република Корея (Южна Корея). За стопанството им е характерно развитието на електрониката. Към тези държави в последните години причисляват и Малайзия, Бразилия, Индонезия и др.
НООСФЕРА (от гр. noos - разум и sphaira – кълбо) – сфера на взаимодействието между природата и обществото. В ноосферата разумната човешка дейност е главен, определящ фактор на развитието. В нея човек управлява биосферата. Терминът за пръв път е използван от Е.Леруа през 1927 г., но придобива съвременно значение в трудовете на В.И. Вернадски.
НОРМА НА ОТТОКА (от лат. norma) – характеристика на речния отток, изразяваща средното значение на водното количество на оттока на река за многогодишен период. Изчислява се чрез осреднените годишни величини на оттока (норма на годишния отток), норма на пролетния отток, за отделните месеци или други периоди. Най-често се използва като израз на понятието норма на годишния отток.
НОС – малка част от сушата, вдаваща се във воден басейн (океан, море, езеро, голяма река) във формата на издадена навътре част от брега. Характерен е за бреговете на континенти, полуострови и острови. Носовете най-често са образувани от най-устойчивите скали, които се вдават във водния басейн. Някои от тях са крайни географски точки на континентите и на островите.
НОЩ* - тъмната част от денонощието от залеза на Слънцето до неговия изгрев. В нея се обособява отрязък от време, наречен полунощ. Продължителността на нощта е средно около 12 часа, но се променя с промяната на географската ширина и годишните сезони. Пряко свързана е с продължителността на деня. При по-дълъг ден има по-къса нощ обратното. В районите на полюсите има явлението полярна нощ, когато продължителността на нощта е 24 часа (полярна нощ) в денонощието и през него няма изгрев на Слънцето. На полюсите полярната нощ продължава около 6 месеца.
НУНАТАК (от ескимоски) – изолиран скалист връх, показващ се над повърхността на континентален ледник в местата с най-малка дебелина на леда и обграден от всички страни от лед. Нунатаците са най-типични за Гренландия и Антарктида.
НУТАЦИЯ (от лат. nutatio – колебание) – периодични малки колебания (амплитуда 9.2′′) в оста на въртене на Земята, породено от неправилната кълбовидна форма на Земята, положението на плоскостта на лунната орбита и гравитационното влияние на Луната върху Земята. Периодът на тези колебания е около18.6 години. Нутацията води до изменение на координатите на небесните светила