петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник Н

   Н
НАВЛАК – вид разломна геоложка структура, образувана в мястото на наклонен разлом (под 45ο), при който висящото крило при издигането застава над лежащото крило. Образува се при хоризонтален натиск и преместване или под силата на гравитацията, поради което скални маси се смъкват на по-ниското място на земната повърхност върху лежащото крило. 

НАВОДНЕНИЕ ряз­ко по­ви­ша­ва­не на рав­ни­ще­то на во­да­та в ре­ки, езе­ра и язо­ви­ри, при ко­е­то тя за­ли­ва съ­сед­ни­те нис­ки час­ти на зем­на­та по­вър­х­ност – до­ли­ни, ни­зи­ни и др. При­чи­на за на­вод­не­ни­я­та са мак­си­мал­ни ва­леж­ни ко­ли­чес­т­ва за мал­ко вре­ме, бър­зо то­пе­не на сне­го­ве­те или и две­те ед­нов­ре­мен­но. На­вод­не­ни­я­та чес­то пъ­ти пре­диз­вик­ват раз­ми­ва­не на час­ти от за­лив­на­та реч­на те­ра­са, за­ли­ва­не на се­ли­ща и об­ра­бот­ва­е­ми зе­ми, активизиране на свла­чи­ща, раз­ру­ша­ва­не на час­ти от пъ­ти­ща, мос­то­ве и др.

НАДИР (от араб. назир – противоположен) – точка на пресичане на  с отвесна линия, продължена от мястото на наблюдателя надолу под хоризонта; точката, противоположна на зенита.

НАД­МОР­С­КА ВИ­СО­ЧИ­НА вж.: Аб­со­лют­на ви­со­чи­на.

НАДСТРОЙКА НА ПЛАТФОРМАТА – гор­ни­ят струк­ту­рен етаж на плат­фор­ме­ни­те об­лас­ти. Из­г­ра­ден е от поч­ти хо­ри­зон­тал­ни се­ди­мен­т­ни (ута­еч­ни) и от­час­ти от вул­кан­с­ки плас­то­ве. Има мал­ка мощ­ност (де­бе­ли­на) – до 3-4 км. В ня­кои слу­чаи в плат­фор­ме­ни­те облас­ти се фор­ми­рат мал­ки по­ни­же­ния (си­нек­ли­зи) и мал­ки по­ду­ти­ни (ан­тек­ли­зи).

НАЛИЧНО НАСЕЛЕНИЕ – съвкупността от хората, живеещи в определено населено място или територия за постоянно или временно пребиваващи. Установява се в момента на преброяване на населението. 

НА­НО­СЕН КО­НУС – аку­му­ла­тив­на (на­нос­на) фор­ма на ре­ле­фа. Има вид на слабоизпък­нал по­лу­ко­нус, об­ра­зу­ван от нес­по­е­ни из­вет­ри­тел­ни ма­те­ри­а­ли, но­се­ни от посто­ян­ни или вре­мен­ни по­то­ци в пред­п­ла­нин­с­ка рав­ни­на или по­ле. На­нос­ни­те ко­ну­си се об­ра­зу­ват на мес­та, къ­де­то на­ма­ля­ва ско­рост­та на течението на ре­ка­та. В тях има зна­чи­ми ко­ли­чес­т­ва во­ди.

НА­НО­СИ, наслаги – твър­ди час­ти­ци (ча­къл, пя­сък, ти­ня), пре­не­се­ни от те­ча­ща­та вода на ре­ки­те, те­че­ни­я­та, ледниците и вя­тъ­ра и от­ло­же­ни на оп­ре­де­ле­но мяс­то във во­ден ба­сейн или до­ли­на. Те са нес­по­е­ни или сла­боспо­е­ни и най-чес­то са во­доп­ро­пус­к­ли­ви. Отла­га­не­то им ста­ва в раз­лич­на фор­ма – на­нос­ни ко­ну­си, за­лив­ни реч­ни те­ра­си, пя­съч­ни ко­си, дел­ти, речни острови, морени и др. В за­ви­си­мост от мяс­то­то на от­ла­га­не на­но­си­те са: кон­ти­нен­тал­ни и мор­с­ки.

НАНОСНИ ПОЧВИ – вж.: Алувиално-ливадни почви.

НАПОРНИ ВОДИ – вж.: Артезиански води.

НА­ПО­Я­ВА­НЕ, иригация вид спе­ци­а­ли­зи­ра­на сел­с­кос­то­пан­с­ка дей­ност за изкуствено ов­лаж­ня­ва­не на поч­ва­та с цел по­доб­ря­ва­не на вод­ния и топ­лин­ния ре­жим на земе­дел­с­ки­те зе­ми и по­доб­ря­ва­не раз­ви­ти­е­то на от­г­леж­да­ни­те кул­тур­ни рас­те­ния. В зависи­мост от на­чи­на на из­вър­ш­ва­не на­по­я­ва­не­ е  гра­ви­тач­но (по­вър­х­нос­т­но), под­почве­но и дъж­ду­ва­не. При неправилно напояване някои почви се заблатяват или осоляват и стават частично или напълно негодни за стопанисване. Общо на Земята се напояват над 2.3 млн. км2 земи.

НА­РОДЕН ПАР­К, национален парк за­щи­те­ни те­ри­то­рии и/или ак­ва­то­рии, ко­и­то включ­ват неп­ро­ме­не­ни или сла­бо про­ме­не­ни от чо­ве­ка еко­ло­гич­ни сис­те­ми, ред­ки и застра­ше­ни от из­чез­ва­не рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки ви­до­ве и тех­ни­те мес­то­о­би­та­ния, природ­ни за­бе­ле­жи­тел­нос­ти или доб­ре съх­ра­не­ни при­род­ни лан­д­шаф­ти. В тях мо­же да има за­щи­те­ни при­род­ни обек­ти, за­щи­те­ни мес­т­нос­ти, ре­зер­ва­ти, при­род­ни забележителнос­ти. В на­род­ни­те пар­ко­ве са раз­ре­ше­ни по­се­ще­ния, от­дих и по­чив­ка, научни из­с­лед­ва­ния.

НА­РОД­НОСТ – вж.: Етнос

НАРОДНО СЪБРАНИЕ* вж.: Парламент.

НА­СЕ­ЛЕ­НИЕ – съв­куп­ност­та от хо­ра­та, ко­и­то жи­ве­ят на Зе­мя­та или на ня­как­ва част от зем­на­та те­ри­то­рия. На­се­ле­ни­е­то се ха­рак­те­ри­зи­ра с не­го­вия брой, ге­ог­раф­с­ка гъс­то­та, ес­тес­т­ве­но и ме­ха­нич­но дви­же­ние, струк­ту­ра и т.н.

НАСЕЛЕНО МЯСТО, селище пос­то­ян­но мяс­то, част от су­ше­ва­та по­вър­х­ност, която се оби­та­ва от гру­па хо­ра и вър­ху ко­я­то са из­г­ра­де­ни сгра­ди, по­мощ­ни съ­о­ръ­же­ния, ин­с­та­ла­ции и т.н.. Най-чес­то на­се­ле­ни­те мес­та се по­де­лят на се­ла и гра­дове. Те имат географ­с­ки име­на. Селищата имат раз­лич­ни осо­бе­нос­ти, различ­на со­ци­ал­на ро­ля в об­щес­т­во­то. Раз­лич­ни­те ти­по­ве се­ли­ща да­ват раз­лич­ни възможнос­ти за жи­вот, про­фе­си­о­нал­на и об­щес­т­ве­на ре­а­ли­за­ция, раз­лич­ни ус­ло­вия за обра­зо­ва­ние, кул­ту­ра, спорт и т.н. Те са с различ­на чис­ле­ност на на­се­ле­ни­е­то, прос­т­ран­с­т­ве­на фор­ма, на­чин на зас­т­ро­я­ва­не, фун­к­ции, админис­т­ра­тив­но по­ло­же­ние и т.н. На­се­лено­то мяс­то е със сил­но ви­до­из­ме­не­на при­род­на сре­да.

НАС­ЛА­ГИ – вж.: На­но­си.

НАТО (NATO)*, Североатлантически пакт  – международна военна организиция на страни от Европа и Северна Америка, създадена през 1949 г. за  отразяване на външна агресия. Учередена е от държавите САЩ, Великобритания, Канада, Франция,  Италия, Недерландия, Белгия, Люксембург, Дания, Исландия, Нровегия и Португалия. След това се присъединяват Германия, Гърция, Труция и Испания. В Края на 20 век към НАТО се пирсъъдинямат множество източноевропейски съюз, включително и България. Сега в НАТО членуват 28 държави.

НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА – про­цес на прев­ръ­ща­не на част от до­ба­ве­на­та стой­ност в ка­пи­тал. То пря­ко за­ви­си от раз­ши­ря­ва­не­то на про­из­вод­с­т­во­то и производителност­та на тру­да. Дви­же­щи­те сти­му­ли за нат­руп­ва­не на ка­пи­та­ла са стремежът към уве­ли­ча­ва­не на бо­гат­с­т­во­то и кон­ку­рен­ци­я­та на па­за­ра. Пос­лед­на­та принуж­да­ва пред­п­ри­е­ма­чи­те да раз­ши­ря­ват и уве­ли­ча­ват про­из­вод­с­т­во­то, за да съх­ра­нят и раз­ши­рят сво­и­те по­зи­ции на па­за­ра. Нат­руп­ва­не­то на ка­пи­та­ла ис­то­ри­чес­ки пре­ми­на­ва през раз­лич­ни ста­дии: пър­во­на­чал­но нат­руп­ва­не; кон­цен­т­ра­ция и цен­т­ра­ли­за­ция.

НАТУРАЛИЗАЦИЯ (от фр. naturalisation) – при­е­ма­не на граж­дан­с­т­во или по­дан­с­т­во на дър­жа­ва­та от ли­ца, ко­и­то не са та­ки­ва по рож­де­ние. На­ту­ра­ли­за­ция има, ко­га­то: се придо­би­ва граж­дан­с­т­во или по­дан­с­т­во от ли­ца, ко­и­то го ня­мат; пре­ми­на­ва­не от ед­но граждан­с­т­во или по­дан­с­т­во в дру­го.

НАТУРАЛНО СТОПАНСТВО (от лат. natura ) – тип сто­пан­с­т­во, при ко­е­то производ­с­т­во­то е на­со­че­но към удов­лет­во­ря­ва­не на соб­с­т­ве­ни­те пот­реб­нос­ти на производителя или на ня­как­ва сто­пан­с­ка еди­ни­ца. То е ха­рак­тер­но за пър­во­бит­но­то и за фе­о­дал­но­то общес­т­во. На­ту­рал­но­то сто­пан­с­т­во се ха­рак­те­ри­зи­ра със зат­во­ре­ност, ограниче­ност, прими­тив­на тех­ни­ка и технология, мно­го бав­ни тем­по­ве на раз­ви­тие. Истори­чес­ки се заменя от сто­ко­во­то па­зар­но сто­пан­с­т­во.

НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ – ос­нов­но, ка­чес­т­ве­но пре­об­ра­зу­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то на ос­но­ва­та на из­пол­з­ва­не­то на на­уч­ни­те дос­ти­же­ния и внед­ря­ва­не­то им в сто­пан­с­ка­та дей­ност. На­уч­но-тех­ни­чес­ка­та ре­во­лю­ция се ос­но­ва­ва на раз­ви­ти­е­то на науката и тех­ни­ка­та и на об­щес­т­во­то. Тя се от­ли­ча­ва със: за­сил­ва­не на вза­и­мо­дейст­ви­е­то на на­у­ка, тех­ни­ка и про­извод­с­т­во, до­ри тях­но сли­ва­не; прев­ръ­ща­не на на­у­ка­та във во­де­ща сфе­ра на дей­ност в об­щес­т­во­то; ка­чес­т­ве­но пре­об­ра­зу­ва­не на про­из­во­ди­тел­ни­те си­ли; интен­зи­фи­ци­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то; на­рас­т­ва­не на ро­ля­та на твор­чес­т­во­то в тру­да; използ­ва­не на но­ви из­точ­ни­ци на енер­гия и син­те­тич­ни ма­те­ри­а­ли; ръст на информационна­та дей­ност, об­ра­зо­ва­ни­е­то и кул­ту­ра­та.

НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС – про­цес на въз­хо­дя­що раз­ви­тие на на­у­ка­та и тех­ни­ка­та в тях­но­то един­с­т­во и вза­им­на обус­ло­ве­ност. Раз­ви­ти­е­то на на­у­ка­та на­ми­ра матери­а­лен из­раз в усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на тех­ни­ка­та. От своя стра­на тех­ни­ка­та е предпостав­ка за раз­ви­тие на на­у­ка­та. На­уч­но-тех­ни­чес­ки­ят прог­рес оказ­ва сил­но въз­действие вър­ху всич­ки сфе­ри на дей­ност в об­щес­т­во­то.

НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СТОПАНСТВОТО* -  влиянието на науката и техниката върху стопанското развитие и териториалното разположение на стопанските дейности. Осъществява се посредством: а) внедряване в стопанската дейност на новостите в науката; б) разработването и внедряването на нови технологии на производство и обслужване; в) създаване и използване на нова по-надеждна, и по-производителна техника; г) разработване и налагане на пазара на нови изделия и нов асортимент стоки и услуги, нови сортове растения и нови породи домашни животни; д) използването на нови управленски системи, компютризиране и автоматизиране на процесите на набиране, обработване, съхраняване и ползване на стопанската и друга информация. 

НАХОДИЩЕ НА ПОЛЕЗНО ИЗКОПАЕМО – час­т от зем­на­та ко­ра, на чи­я­то повърхност, под нея или в зем­ни­те нед­ра има нат­руп­ва­ния на ми­не­рал­ни ве­щес­т­ва от един или няколко вида, от ко­и­то се до­би­ват су­ро­ви­ни. Об­ра­зу­ва­не­то на на­хо­ди­ще­то е резултат от ге­о­лож­ки­те про­це­си, про­ти­ча­ли на да­де­но мяс­то и/или с дей­ност­та на ор­га­низ­ми. В зави­си­мост от със­та­ва и из­пол­з­ва­не­то им на­хо­ди­ща­та са: руд­ни, не­руд­ни и го­рив­ни. По големина на запасите находищата се поделят на големи, средни  и малки. Най-дос­тъп­ни за из­пол­з­ва­не са на­хо­ди­ща­та, раз­по­ло­же­ни на зем­на­та по­вър­х­ност или на мал­ка дъл­бо­чи­на под нея. В те­зи слу­чаи се из­пол­з­ва от­к­рит спо­соб за до­би­ва­ не на по­лез­ни­те изко­па­е­ми.

НАЦИОНАЛЕН ДОХОД* част от стойността на съвкупния обществен продукт, произведена през определен период от вре­ме (обикновено годи­на) и която е резул­тат от вложения в сфе­ра­та на материалното производст­во жив труд; об­ща­та сума на новосъздадена­та стойност в различните отрас­ли на стопанството. Национал­ни­ят доход се из­мер­ва чрез разликата между произведения съвкупен обществен продукт и материални­те раз­хо­ди в сферата на материалното производство. В парич­на форма националният доход е раз­ли­ка­та между сума­та от цените на продук­ти­те, съставлява­щи съвкупния обществен продукт, и сума­та на це­ни­те на материални­те раз­хо­ди, извърше­ни в процеса на производст­во­то. В натурал­на фор­ма националният до­ход включ­ва всички предмети за потреб­ле­ние и част­та от средствата за производство, из­пол­з­ва­на за натрупване.

НА­ЦИ­О­НА­ЛЕН ПАРК – вж.: На­роде­н пар­к.

НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ (от фр. nationalisation) – из­зем­ва­не на сред­с­т­ва­та за производс­т­во и дру­ги иму­щес­т­ва (зе­мя, ми­ни, за­во­ди, фаб­ри­ки, бан­ки, тран­с­пор­т­ни средст­ва и др.) от час­т­ни соб­с­т­ве­ни­ци и прев­ръ­ща­не­то им в дър­жав­на соб­с­т­ве­ност. Национа­ли­за­ци­я­та се осъ­щес­т­вя­ва в раз­лич­ни фор­ми: кон­фис­ка­ция на час­т­ни имо­ти в полза на дър­жа­ва­та; рек­ви­зи­ции (при­ну­ди­тел­но из­зем­ва­не); от­чуж­да­ва­ния; из­ку­пу­ва­не; час­тич­на ком­пен­са­ция и др.

НАЦИОНАЛИЗЪМ (от фр. nationalisme) – пси­хо­ло­гия, иде­о­ло­гия и по­ли­ти­ка по от­но­ше­ние на националния въп­рос. За на­ци­о­на­лиз­ма са при­съ­щи схва­ща­ни­я­та за: лю­бов към род­на­та земя и народ, род­ния език, ис­то­ри­чес­ки фор­ми­ра­ни тра­ди­ции и оби­чаи, стре­меж към полити­чес­ка не­за­ви­си­мост, не­тър­пи­мост към чуж­до­пок­лон­ни­чес­т­во и чуж­да ре­ли­гия и кул­ту­ра. Национализмът има две крайни проявления: а) национален шовинизъм - край­на, аг­ре­сив­на фор­ма на на­ци­о­на­лиз­ма с характерните  му прояви на схващанията за национално­то пре­въз­ход­с­т­во и из­к­лю­чи­тел­ност, националната не­на­вист, ра­си­змът, расовата сег­ре­га­ция и ге­но­цидът; б) национален нихилизъм – крайна форма на отрицание на достойнствата на собствения народ, история, култура и т.н.

НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА (от лат. natio – народ) – суверенна общност от хора, съвместно обитаващи определена територия, в която доминира определена нация и държавата изразява предимно волята на тази нация. Националните държави се образуват чрез политическо самоопределение на определена нация. Националните държави се създават и развиват на основата на принципа „една държава-една нация”. Националните държави възникват и се развиват през XIX и XX век. Повечето европейски  развиващи се страни са със статут национални (еднонационални) държави (напр. България, Румъния, Чехия и др.). В края на XX век в резултата от глобализацията намалява влиянието на националните държави, а се повишава значението на наднационалните политически и икономически организации (напр. Европейския съюз).

НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВОвсич­ки ма­те­ри­ал­ни бла­га, съз­да­де­ни и из­пол­з­ва­ни от на­цията. В не­го се включ­ват при­род­ни­те ре­сур­си, ко­и­то се из­пол­з­ват ка­то суровини, сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во, про­из­ве­де­ни­те сто­ки и дру­ги пред­ме­ти. Ос­но­ва на национално­то бо­гат­с­т­во е то­ва, ко­е­то хо­ра­та от да­де­на стра­на са до­би­ли, пос­т­ро­и­ли, произ­ве­ли и из­ползват за свои це­ли. В сим­во­ли­чен сми­съл мо­же да се при­чис­ли към нацио­нал­но­то бо­гат­с­т­во и са­мия на­род, с не­го­ви­те тра­ди­ции, опит, уме­ния, спо­соб­нос­ти и т.н.

НАЦИОНАЛНОСТ  (от лат. natio – народ) – 1/. Отделен народ, общност от хора с общо историческо развитие, език,у култура, бит, обичаи, традиции т.н. 2/. Принадлежност на група хора или отделна личност към определена народностна общност, отличаваща се със свой език, култура, традиции, обичаи, начин живот и т.н.; 3/. Статистически показател за населението, отразяващ принадлежността на хората към определен етнос. Чрез него се характеризира етническата структура на населението на определена територия. Националността се отразява в данните чрез самоопределение на хората, а за децата, от техните родители, а при смесените бракове чрез националността на майката.

НАЦИОНАЛНО СТОПАНСТВО*ис­то­ри­чес­ки фор­ми­ра­ла се вза­и­мос­вър­за­на съвкуп­ност от от­рас­ли­те на сто­пан­с­т­во­то на те­ри­то­ри­я­та на да­де­на дър­жа­ва. Националното сто­пан­с­т­во в съв­ре­мен­ни ус­ло­вия е част от све­тов­но­то сто­пан­с­т­во. То се състои от различни по големина и предмет на дейност фирми, предприятия, стопанства, ферми и т.н. Структурира се в зависимост от характера на извършваната стопанска дейност на отрасли, които пък от своя страна се групират в сектори (първичен - добив на суровини, вторичен –преработка на суровини и производство на различни изделия и третичен - обслужващ).  В за­ви­си­мост от про­из­веж­да­ния про­дукт националното стопанство се поделя още и на ма­те­ри­ал­на и духовна сфера.

НАЦИЯ (от лат. natio – народ) – об­щ­ност от хо­ра, възникна­ла на ос­но­ва­та на общност на ези­ка и етническия произход, те­ри­то­ри­я­та, икономи­чес­ки­те връз­ки, култу­ра­та, общо историческо минало и традиции и чувството за принадлежност към  нея. На­ци­я­та се фор­ми­ра от раз­лич­ни пле­ме­на и на­ро­ди и най-ве­че през пе­ри­о­да на пре­о­до­ля­ва­не на феодал­на­та раз­по­къ­са­ност и раз­ви­тие на па­зар­ни­те от­но­ше­ния.

НЕБЕСНА СФЕРА (от грц. sphaire – кълбо и небе) – въображаема кълбовидна повърхност с произволен радиус, на която от мястото на наблюдателя се вижда разположението и движението на небесните светила. Тяхното местоположение се определя с помощта на небесни координати. На небесната сфера се определят: точките зенит и надир; посоките север, изток, юг и запад; небесен Екватор, Северен и  Южен полюси на света.  

НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ – гру­па при­род­ни яв­ле­ния, ко­и­то са опасни за живота или вли­я­ят негативно вър­ху ус­ло­ви­я­та на жи­вот на хората, на тяхната сто­пан­с­ка дей­ност, и за зем­на­та по­вър­х­ност. Това са: а) литоложки яв­ле­ния, ко­и­то променят зем­на­та повър­х­ност и ня­кои фор­ми на ре­ле­фа ка­то следствие от вли­я­ни­е­то на вът­реш­ни­те зем­ни си­ли – зе­мет­ре­се­ния, вул­ка­ни­зъм. Към тях се отнасят и свлачища, срутища и др.; б) атмосферни електрически явления като светкавици и гръмотевици; в) климатични явления като суша, градушка, поледица, слана, скреж, мъгла, проливен (пороен) дъжд, лавина, ураганен вятър, киселинен дъжд, пясъчна и прашна буря и др. г) хидроложки – цунами, наводнения, водна ерозия на почвите и др.; д) биологични – различни болести по растенията и животните, нашествия на скакалци и т.. Неблагоприятните природни явления в зависимост от влиянието си върху хората, природната среда и стопанската дейност се поделят на преки и косвени, в зависимост от обхвата на обектни, локални, регионални, национални и глобални. Редица неблагоприятни явления са стихийни и трудно предсказуеми (напр. изригване на вулкани, земетресения, цунами и т.н.).

НЕВЪЗОБНОВИМИ ПРИРОДНИ РЕСУРСИ* – из­чер­па­е­ми при­род­ни ре­сур­си, кои­то не мо­гат по ес­тес­т­вен път да се въ­зоб­но­вя­ват. Към гру­па­та на не­въ­зоб­но­ви­ми­те природ­ни ре­сур­си се от­на­сят го­рив­ни­те по­лез­ни из­ко­па­е­ми ка­то въг­ли­ща, нефт, при­ро­ден газ, би­ту­мо­ли­ти, руд­ни­те по­лез­ни из­ко­па­е­ми и не­ме­тал­ни­те ми­не­рал­ни ре­сурси.

НЕ­ГА­ТИВ­НИ ФОР­МИ НА РЕ­ЛЕ­ФА – вж.: Отри­ца­тел­ни фор­ми на ре­ле­фа.

НЕГ­РО-АВ­С­ТРА­ЛО­ИД­НА (ЧЕР­НА) РА­СА – ед­на от го­ле­ми­те чо­веш­ки ра­си. Хората от тази раса се от­ли­ча­ват с тъмен цвят на ко­жа­та, чер­ни очи и чер­на, сил­но къд­ра­ва ко­са, ши­рок нос и де­бе­ли ус­т­ни. По­де­ля се на две го­ле­ми гру­пи – нег­ро­ид­на и австралоидна. При нег­ри­те че­ло­то е пра­во, а при ав­с­т­ра­ло­и­ди­те е мал­ко по­ле­га­то. Нег­ро-ав­с­т­ра­ло­ид­на­та ра­са е раз­п­рос­т­ра­не­на в кон­ти­нен­та Аф­ри­ка, в Ав­с­т­ра­лия и ка­то пре­се­ле­но на­се­ле­ние в Аме­ри­ка и дру­ги ра­йо­ни.

НЕК (от англ. neck – шия) – маг­ме­но тя­ло с раз­лич­на фор­ма (ци­лин­д­рич­на, кръг­ла, елип­со­вид­на), из­г­ра­де­но от здра­ва маг­ме­на ефу­зив­на (вул­кан­с­ка) ска­ла. Пър­во­на­чал­но маг­ме­но­то тя­ло за­пъл­ва гър­ло­то на вул­ка­на и зас­ти­ва. При раз­ру­ша­ва­не на кра­те­ра не­кът ряз­ко се из­ди­га над зем­на­та по­вър­х­ност, чес­то във фор­ма­та на от­ве­сен стълб. Сред най-висо­ки­те не­ко­ве в све­та е Шип-Рок в Ню-Мек­си­ко (САЩ) с ви­со­чи­на до 4 000 м.

НЕКТОН (от гр. nekton – плаващо) вид ор­га­низ­ми, ко­и­то оби­та­ват во­до­е­ми­те. Способ­ни са ак­тив­но да се пре­мес­т­ват във во­да­та, т.е. да пре­о­до­ля­ват си­ла­та на вод­ни­те те­че­ния и съп­ро­тив­ле­ни­е­то на во­да­та. В нек­то­на се включ­ват раз­но­об­раз­ни жи­во­тин­с­ки ви­до­ве от мал­ки­те ра­ко­об­раз­ни до ги­ган­т­с­ки­те ки­то­ве. Ос­нов­на­та ма­са на нек­то­на са рибите. В гру­па­та на жи­вот­ни­те от нек­то­на се включ­ват още кал­ма­ри, змии, кос­те­нур­ки, игу­а­ни и др.

НЕОГЕН (от гр. neos - нов и genos - раждане, възраст) - вторият геоложки период от Неозойската ера, който следва палеогена и предхожда кватернера. Започнал е преди около 25 млн. години и има продължителност 23.5 млн. години. Поделя се на две епохи - миоцен и плиоцен. През този геоложки период завършва развитието на Кавказ, Алпите, Хималаите, Пиренеите и други младообразувани планини. През него има обновяване на растителния и животински свят на сушата и се появяват първите човекоподобни маймуни. В земните недра се образуват нефт, природен газ, кафяви и лигнитни въглища и др. полезни изкопаеми.

НЕОЗОЙСКА ЕРА, кайнозойска ера (от гр. neos – нов и zoikos – живот) пос­лед­на­ та ге­о­лож­ка ера в ис­то­ри­я­та на Зе­мя­та. За­поч­на­ла е пре­ди 65-67 млн. г. и про­дъл­жа­ва до на­ши дни. По­де­ля се на три ге­о­лож­ки пе­ри­о­да: па­ле­о­ген, не­о­ген и ква­тер­нер. През та­зи ера е за­вър­ши­ло офор­мя­не­то на съв­ре­мен­ния об­лик на пла­не­та­та. През Не­о­зойс­ка­та ера е обра­зу­ва­на де­бе­ла из­вет­ри­тел­на ко­ра вър­хузем­на­та по­вър­х­ност и мно­жес­т­во лед­ни­ко­ви нас­ла­ги. Гос­под­с­т­ва­щи ор­га­низ­ми ста­ват топ­лок­ръв­ни­те гръб­нач­ни жи­вот­ни и цвет­ни­те рас­те­ния. През ква­тер­не­ра се по­я­вя­ва и раз­ви­ва чо­ве­ка.

НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ (от гр. neos - нов и лат. colonia – населено място) съвкупност от ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки, иде­о­ло­ги­чес­ки, во­ен­ни и др. сред­с­т­ва и методи, из­пол­з­ва­ни от раз­ви­ти­те дър­жа­ви за под­чи­ня­ва­не и ек­с­п­ло­а­та­ция на раз­ви­ва­щи­те се стра­ни, ос­во­бо­ди­ли се от ко­ло­ни­ал­но­то вла­ди­чес­т­во. Не­о­ко­ло­ни­а­лиз­мът се про­я­вя­ва в прик­ри­ти фор­ми ка­то: пре­дос­та­вя­не на кре­ди­ти и суб­си­дии; на­ла­га­не на не­рав­ноп­рав­ни до­го­во­ри; по­ли­ти­чес­ки, во­е­нен и ико­но­ми­чес­ки на­тиск; чуж­дес­т­ран­ни ин­вес­ти­ции и т.н.

НЕОМАЛТУСИАНСТВО – вж.: Малтусианство.

НЕОТЕКТОНИКА (от гр. neos – нов и tektonike строително изкуство) – раздел от тектониката, който изучава най-новите движения на земната кора (през неозойската ера – неоген-кватернерни) и формирали основните черти на съвременния релеф на Земята.

НЕПРОИЗВОДСТВЕНА СФЕРА, сфера на услугите – дял на стопанството, в който дейностите нямат материално-веществен характер, а са свързани с предоставянето и ползването на различни видове услуги – транспорт, търговия, туризъм, проектиране, финансови, информационни, юридически, административни, здравни, образователни, научни и т.н. В икономически най-развитите страни имат доминиращ дял в структурата на националното стопанство.

НЕ­РУД­НИ ПО­ЛЕЗ­НИ ИЗ­КО­ПА­Е­МИ гру­па по­лез­ни из­ко­па­е­ми, от ко­и­то не се доби­ват ме­та­ли и ко­и­то се из­пол­з­ват в хи­ми­чес­ка­та про­миш­ле­ност, про­из­вод­с­т­во­то на цимент, стък­ло, пор­це­лан и фа­янс, строителна вар, керамични изделия и т.н. Те се използват в ес­тес­твен или пре­ра­бот­ен вид, но без из­пол­з­ва­не­то в ме­та­лур­ги­чен про­цес. Към гру­па­та на не­руд­ни­те се от­на­сят след­ни­те минерални суровини: гипс, ка­о­лин, гли­ни, слю­да, квар­цит, ка­мен­на сол, калиева сол, фел­д­ш­пат, фосфорити, мра­мори, ва­ро­вик, сиенит, скъ­по­цен­ни ка­мъ­ни и мно­го дру­ги.

НЕСТРУКТУРИРАНИ КАРТОДИАГРАМИ** - графични изображения, които не разкриват вътрешната структура на изобразяваните явления на географската карта, а преди всичко тяхната величина. Например, количеството на добиваните  въглища в основните въгледобивни райони.

НЕТЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ВЪЗПРОИЗВОДСТВО НА НАСЕЛЕНИЕТО – обобщен демографски показател, отразяващ средният брой момичета, които би родила една жена през детеродната си възраст и биха доживели до възрастта на майката при раждането. При нетен коефициент под единица няма пълна смяна на поколенията.

НЕУТРАЛНА ДЪРЖАВА* (от лат. neutralis) дър­жа­ва, ко­я­то не учас­т­ва във вой­на, под­дър­жа мир­ни от­но­ше­ния с во­ю­ва­щи­те, не оказ­ва во­ен­на по­мощ на ни­то ед­на от воюващите стра­ни. В Ев­ро­па тра­ди­ци­он­но не­ут­рал­ни дър­жа­ви са Швей­ца­рия, Швеция, Сан Марино.

НЕФТ (от гр. naphta през тур. neft от перс.) – го­рив­на мас­ле­на теч­ност, важ­но горивно по­лез­но из­ко­па­е­мо. Неф­тът се об­ра­зу­ва в зем­ни­те нед­ра под въз­дейс­т­ви­е­то на тем­пе­ра­ту­ра­та и на­ля­га­не­то вър­ху ута­еч­ни­те ска­ли. Ос­нов­ни със­тав­ки на неф­та са: въглерод, во­до­род, ся­ра, кис­ло­род и др. По цвят той ва­ри­ра от поч­ти без­ц­ве­тен до поч­ти че­рен. По плът­ност бива лек, сре­ден и те­жък. При из­га­ря­не раз­ви­ва до 10 000 ккал/кг. В све­та ра­йо­ни с го­ле­ми за­ле­жи на нефт са:  Пер­сийс­кият за­лив, За­па­ден Си­бир, Мексиканският за­лив, Ве­не­цу­е­ла, Се­вер­но мо­ре, Ни­ге­рия, Са­у­дит­с­ка Ара­бия, Ли­бия, Иран, Ирак, Кувейт и др. Неф­тът се из­пол­з­ва пре­дим­но в енер­ге­ти­ка­та, хи­ми­чес­ка­та промиш­ле­ност, тран­с­пор­та и др. сто­пан­с­ки от­рас­ли. От не­го се по­лу­ча­ват бен­зин (при 40-180οС), ке­ро­син (180-240οС), га­зьол (240-360οС) и ма­зут, ко­и­то се из­пол­з­ват ка­то го­ри­ва. Неф­тът е и су­ро­ви­на за про­из­вод­с­т­во­то на сма­зоч­ни ма­те­ри­а­ли, плас­т­ма­си, син­те­тич­ни влак­на, син­те­ти­чен ка­у­чук и др.

НЕФТОШИСТИ – виж.: Битумолити.

НИВАЛЕН КЛИМАТ – вид сту­ден кли­мат, при кой­то през го­ди­на­та па­дат по­ве­че твър­ди ва­ле­жи, от­кол­ко­то мо­гат да се раз­то­пят и из­па­рят. То­ва во­ди до об­ра­зу­ва­не­то на лед­ни­ци. Ха­рак­те­рен е за мес­та­та от зем­на­та по­вър­х­ност, раз­по­ло­же­ни над снеж­на­та ли­ния – Ан­тар­к­ти­да, Грен­лан­дия, ви­со­ки­те час­ти на пла­ни­ни­те.

НИВАЛЕН ПОЯС  – по­я­сът на веч­ни­те сне­го­ве, най-гор­ни­ят ви­со­чи­нен по­яс в планини­те, раз­по­ло­жен обик­но­ве­но над снеж­на­та гра­ни­ца. Кли­ма­тът в не­го е ни­ва­лен (снежен). В по­ляр­ни­те и суб­по­ляр­ни­те об­лас­ти ни­вал­ни­ят по­яс дос­ти­га и до мор­с­ко­то равни­ще. За не­го е ха­рак­тер­но съ­че­та­ва­не­то на снеж­ни­ци и лед­ни­ци със ска­ли и си­пеи, с пре­об­ла­да­ва­не на мра­зо­во­то из­вет­ря­не.

НИВАЦИЯ (от лат. nivalis – снежен) – ре­ле­фо­об­ра­зу­ващ про­цес, про­ти­чащ под дейст­ви­е­то на сне­га глав­но в по­ляр­ни­те, суб­по­ляр­ни­те и ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те ра­йо­ни. За да има про­цес на ни­ва­ция, тряб­ва да има ко­ле­ба­ние на тем­пе­ра­ту­ра­та око­ло 0οС и мра­зо­во извет­ря­не. Към то­зи про­цес се от­на­сят още и со­лиф­лук­ци­я­та (землетека), плос­кос­т­ни­ят смив и др. При та­ки­ва ус­ло­вия ска­ли­те се раз­ру­ша­ват, а мал­ки­те час­ти­ци се от­на­сят от вода­та. Об­ра­зу­ват се по­ни­же­ния на зем­на­та по­вър­х­ност, от­ко­си, ни­ши и др. фор­ми на реле­фа.

НИ­ЗИ­НА – нис­ка, рав­на, сла­бо­раз­ч­ле­не­на част от зем­на­та по­вър­х­ност с над­мор­с­ка ви­со­чи­на до 200 м. Из­г­ра­де­на е пре­дим­но от мла­ди на­нос­ни ма­те­ри­а­ли и има ед­но­об­раз­на плос­ко­рав­нин­на по­вър­х­ност, на мес­та ле­ко хъл­мис­та. Тя има и слаб нак­лон към съ­сед­на­та ре­ка, мо­ре, езе­ро. Мал­ки ни­зи­ни, на­ми­ра­щи се под мор­с­ко­то рав­ни­ще, се на­ри­чат депресия. Ни­зи­ни­те се об­ра­зу­ват чрез заравняване на земната повръхност, за­пъл­ва­не на по­ни­же­ния на сушева­та по­вър­х­ност с на­нос­и.

НИЗИННИ БЛАТА, евтрофни блата – вид бла­та, за­пъл­ва­щи ня­как­ва не­га­тив­на форма на зем­на­та повър­х­ност в рав­нин­ни­те мес­та (езе­ра, ста­ри­ци и др) и под­х­ран­ва­ни с атмос­фер­ни и съ­дър­жа­щи дос­та ми­не­ра­ли реч­ни во­ди. За тях са ха­рак­тер­ни ви­ре­е­не­то на ел­ша, храс­то­вид­на вър­ба, ос­т­ри­ци, блат­няк, ка­мъш и др. Ни­зин­ни­те бла­та са ха­рак­тер­ни за Бал­тийс­ка­та ни­зи­на, Скан­ди­нав­с­кия по­лу­ос­т­ров, По­ле­си­е­то в Бе­ла­рус и др.

НИСКИ ВАЛЕЖИ вж.: Хоризонтални валежи.

НИС­КОП­ЛА­НИН­С­КИ РЕ­ЛЕФ – реле­фът на нис­ки­те пла­ни­ни с над­мор­с­ка ви­со­чи­на до 1000 м. Нис­коп­ла­нин­с­ки­ят ре­леф е ха­рак­те­рен за край­ни­те час­ти на го­ле­ми­те планински ма­си­ви. При не­го раз­г­ра­ни­че­ние на по­я­си поч­ти не се наб­лю­да­ва, раз­ли­чи­я­та са глав­но в нак­ло­на и из­ло­же­ни­е­то на скло­но­ве­те и раз­лич­ния ска­лен със­тав.

НИТИСОЛИ (от лат. nitidus — блестящ) вж.: Червеноземни почви.

НИША – фор­ма на ре­ле­фа, удъл­ба­на­ част на склона на пла­ни­ни, реч­ни до­ли­ни, морски, езерни и речни брегове. Ниши­те са с мал­ки раз­ме­ри и се об­ра­зу­ват под дейс­т­ви­е­то на раз­лич­ни ек­зо­ген­ни (външни) зем­ни си­ли – ру­ше­не на зем­ни­те плас­то­ве под вли­я­ние на аб­ра­зи­я­та, мра­зо­во­то из­вет­ря­не, дей­ност­та на вя­тъ­ра, кар­с­тов про­цес и т.н.

НОВА ГЛОБАЛНА ТЕКТОНИКА – вж.: Тектоника на плочите.

НОВИ ИНДУСТРИАЛНИ СТРАНИ гру­па от раз­ви­ва­щи се и раз­ви­ти стра­ни от кон­ти­нен­та Азия, из­п­ре­ва­ри­ли по бру­тен вът­ре­шен про­дукт на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то остана­ли­те дър­жа­ви. Към тях се от­на­сят Тай­ван, Син­га­пур, Хон­конг (сега Сянган в Китай) и Ре­пуб­ли­ка Ко­рея (Южна Ко­рея). За сто­пан­с­т­во­то им е ха­рак­тер­но разви­ти­е­то на електрони­ка­та. Към те­зи дър­жа­ви в пос­лед­ни­те го­ди­ни при­чис­ля­ват и  Малайзия, Бразилия, Индонезия и др.

НООСФЕРА (от гр. noos - разум и sphaira – кълбо) – сфе­ра на вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то между при­ро­да­та и об­щес­т­во­то. В но­ос­фе­ра­та ра­зум­на­та чо­веш­ка дей­ност е гла­вен, опреде­лящ фак­тор на раз­ви­ти­е­то. В нея чо­век уп­ра­вля­ва би­ос­фе­ра­та. Тер­ми­нът за пръв път е из­пол­з­ван от Е.Ле­руа през 1927 г., но при­до­би­ва съв­ре­мен­но зна­че­ние в тру­до­ве­те на В.И. Вер­над­с­ки.

НОРМА НА ОТТОКА (от лат. norma) – ха­рак­те­рис­ти­ка на реч­ния от­ток, из­ра­зя­ва­ща сред­но­то зна­че­ние на водното количество на оттока на река за  мно­го­го­ди­шен пе­ри­од. Изчис­ля­ва се чрез ос­ред­не­ни­те го­диш­ни ве­ли­чи­ни на от­то­ка (нор­ма на го­диш­ния от­ток), нор­ма на про­лет­ния от­ток, за от­дел­ни­те ме­се­ци или дру­ги пе­ри­о­ди. Най-чес­то се из­пол­зва ка­то из­раз на по­ня­ти­е­то нор­ма на го­диш­ния от­ток.

НОС мал­ка част от су­ша­та, вда­ва­ща се във во­ден ба­сейн (оке­ан, мо­ре, езе­ро, го­ля­ма ре­ка) във фор­ма­та на из­да­де­на на­вът­ре част от бре­га. Ха­рак­те­рен е за бре­го­ве­те на континен­ти, по­лу­ос­т­ро­ви и ос­т­ро­ви. Но­со­ве­те най-често са об­ра­зу­ва­ни от най-ус­той­чи­ви­те ска­ли, ко­и­то се вда­ват във вод­ния ба­сейн. Някои от тях са край­ни­  ге­ог­раф­с­ки точ­ки на кон­ти­нен­ти­те и на ос­т­ро­ви­те.

НОЩ* - тъмната част от денонощието от залеза на Слънцето до неговия изгрев. В нея се обособява отрязък от време, наречен полунощ. Продължителността на нощта е средно около 12 часа, но се променя с промяната на географската ширина и годишните сезони. Пряко свързана е с продължителността на деня. При по-дълъг ден има по-къса нощ  обратното. В районите на полюсите има явлението полярна нощ, когато продължителността на нощта е 24 часа (полярна нощ) в денонощието и през него няма изгрев на Слънцето. На полюсите полярната нощ продължава около 6 месеца.

НУЛЕВ МЕРИДИАН - вж.: Гринуички меридиан.

НУНАТАК (от ескимоски) – изо­ли­ран ска­лист връх, по­каз­ващ се над по­вър­х­ност­та на кон­ти­нен­та­лен лед­ник в мес­та­та с най-мал­ка де­бе­ли­на на ле­да и об­г­ра­ден от всич­ки стра­ни от лед. Ну­на­та­ци­те са най-ти­пич­ни за Грен­лан­дия и Ан­тар­к­ти­да.

НУТАЦИЯ (от лат. nutatio – колебание) – периодични малки колебания (амплитуда 9.2′′)  в оста на въртене на Земята, породено от неправилната кълбовидна форма на Земята, положението на плоскостта на лунната орбита и гравитационното влияние на Луната върху Земята. Периодът на тези колебания е около18.6 години. Нутацията води до изменение на координатите на небесните светила