Ж
ЖДРЕЛО
– много тясно място в каньоновидна долина на река.
Това е силно стеснена част на долината, с много стръмни, твърде често отвесни
скалисти склонове, между които тече буйна река. Ждрелото е характерно
предимно за речните долини, които са в планините или ги пресичат. То се образува
сред дебели пластове скали, твърде често варовици. В България са известни
ждрелото на река Ерма при гр. Трън, Триградското ждрело, Вратцата и
др.
ЖЕЛЕЗНИЦА (железен път, железопътна линия) – вид път, изграден от железни релси, по които се движат локомотиви с прикачени вагони и обслужващите технически средства. В зависимост от разстоянието между двете релси железниците са: широколинейни 1676 мм (Индия, Испания), 1520 мм (Русия, Украйна, Беларус и др.); нормални 1435 мм (България, Германия, САЩ и др.); теснолинейни (1000, 914, 891, 762 и 600 мм). А по своето предназначение железните пътища са: за общо ползване, промишлени, градски (трамвай и метро). В планинските райони се използват още и зъбчати железници. Първата железница в света е пусната в действие от Дж. Стефенсон в Англия през 1825 г. В България първата ж.п. линия е построена между градовете Русе и Варна и е пусната в действие през 1866 г.
ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ – вид сухоземен транспорт, система от транспортни средства (локомотиви, вагони и др.), съобщителна и друга техника за превоз на товари и пътници по железен релсов път. Той има редица предимства: по-слабо се влияе от неблагоприятните климатични явления (градушки, проливни дъждове, поледица и т.н.); способност за превоз на големи обеми от товари; сравнително ниска себестойност на превозите на средни и дълги разстояния; по-висока производителност на труда. Железопътният транспорт има и недостатъци като: висока себестойност на товарно-разтоварните работи, което го прави икономически неизгоден за къси разстояния; по-малка маневреност и динамичност; транспортна връзка с по-малко селища. Началото му се поставя с пускането през 1825 г. на линията Стоктън – Дарлингтън (21 км) в Англия.
ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА – част от транспортната мрежа; всички линии на железницата, разположени на територията на една страна, област, район и т.н. Характеризира се с дължина в километри, гъстота на мрежата на 100 км2 територия, обем на превозите и др. С голяма обща дължина на железопътните линии са САЩ, Русия и др., а с голяма гъстота на железопътната мрежа са Германия, Белгия, Унгария и др.
ЖЕЛЕЗНИ РУДИ - природни минерални образувания, които съдържат желязо в количество, което е пригодно за извличане на метал. На цвят са различни – от сиво през жълто до червено. Рудите съдържат съчетание от различни минерали, с различно количествено съдържание на желязо. Най-често срещаните в железните руди минерали са: магнетит (Fe3O4), с най-високо съдържание на желязо (72%); хематит (Fe2O3), сидерит (FeCO3); лимонит (FeOOH); гьотит (FeO(OH)). Железните руди се използват в черната металургия за добив на чугун и стомана. Сред най-големите находища в света е Курската магнитна аномалия, Магнитогорско и Качканарско (Русия), Кривой рог (Украйна), Итабира, Итабирита и Каражас (Бразилия), Ел-Пао и Серо-Боливар (Венецуела), Горно езеро (САЩ), Лабрадор-Сити (Канада), Кирунавара (Швеция) и др. Страните с най-големи запаси на железни руди са: Русия, Украйна, Австралия, Китай, Бразилия, Индия.
ЖИВА ПРИРОДА – общото название на всички видове животни, растения и други видове организми, формиращи биомасата на планетата. Формите и видовете на живот са обусловени от многообразието на природните условия, протичането на процесите на еволюцията, чрез която сe осъществява приспособяването (адаптацията) към промените в природните условия. Живата природа включва растения, животни, гъби, микроорганизми.
ЖИВОТИНСКИ СВЯТ*, фауна – съвкупност от животните, обитаващи определена територия или населяващи цялата Земя. Животинският свят обхваща съвкупността от животински индивиди, които влизат в състава на някакво съобщество (тайга, степ, савана и т.н.) и се характеризира с видов състав и численост на животните. Те са обект на изследване от биоложките науки, както и от биогеографията, зоогеографията и др.
ЖИВОТИНСКО СЪОБЩЕСТВО, зооценоза – съвкупността от животните, влизащи в състава на организмовото съобщество (биоценозата), населяваща определена територия. Животинските съобщества се обособяват от биоценозите за удобство на изследването им. Те се формират под въздействието на взаимовръзките на животните едно с друго, връзките и зависимостите им с висшите растения, с микроорганизмите и с неорганичната природна среда.
ЖИВОТНИ* – организми, част от живата природа, които се хранят с готови органични съединения (хетеротрофни) и не са способни да усвояват неорганично вещество. Повечето животни са подвижни във водата или на сушата и във въздуха. Поделят се на две групи – прости (едноклетъчни) и многоклетъчни. На Земята са известни около 1.5 млн. вида. Животните са свързани с човека. Част от тях служат за негова храна, за добив на суровини за промишлеността или се използват като работна сила. В зависимост от това как влияят върху човешките дейности животните са полезни и вредители. Те се поделят на групи според използваната храна на растителноядни (фитофаги) и месоядни (зоофаги). На Земята има около 1-5 млн. вида животни, обитаващи различна природна среда.
ЖИВОТНОВЪДСТВО – основен отрасъл на селското стопанство, занимаващ се с развъждане, отглеждане и използване на домашни животни за производство на хранителни продукти (мляко, месо, мазнини, яйца и др.), суровини за промишлеността, теглителна сила и тор за селското стопанство. Поделя се на подотрасли в зависимост от вида на отглежданите животни – говедовъдство, биволовъдство, овцевъдство, козевъдство, свиневъдство, птицевъдство, коневъдство, зайцевъдство, рибовъдство, бубарство, пчеларство и др. Произвежданата продукция се използва за пряка консумация от населението и като суровина за хранително-вкусовата, химическата, текстилната и кожаро-кожухарската и обувната промишленост.
ЖИЗНЕН МИНИМУМ, социален минимум – (от лат. minimum – най-малкото и живот) – най-ниската степен на жизненото равнище на хората, най-малкото количество необходими материални блага и финансови средства в определена страна за възпроизводство на физическите сили и работоспособността на човек, за живеене и възпроизводство на отделен индивид или социална група. Определя се като стойностен показател, включващ стойността на използваните предмети за потребление и разходите за използваните услуги за отопление, осветление и т.н. Използва се т.нар. „потребителска кошница”. В различните страни се определя по различен начин и има различно стойностно равнище.
ЖИЗНЕН СТАНДАРТ НА НАСЕЛЕНИЕТО (от англ. standard – съвкупност от социално-икономически показатели, разкриващи равнището и степента на удовлетворяване на жизнените (материални, духовни и социални) потребности на населението чрез количествени измерители. Използват се показатели за: жилищни условия; използвани в бита предмети за дълготрайна употреба (автомобили, битова техника, уреди, апарати, компютри и др.); получавани доходи (размер на заплатата, допълнителни доходи, реален доход, равнище на почасово заплащане и др.); равнище на потребление на стоки и услуги; продължителност на свободното и работното време; равнище на здравеопазване (брой лекари, зъболекари, медицински сестри, брой обслужвани пациенти от един лекар и т.н.); възможности и равнище за образование и задоволяване на културните потребности. Жизненият стандарт се определя и анализира на различни равнища - средни стойности за обществото, за отделни социални групи от населението и за отделни индивиди) и по териториални единици (селища, общини, области, региони, страни и т.н.). Оценката на жизнения стандарт се прави: като действителен за определен момент; нормативен (заложен в правителствени нормативни документи за различните измерения като здравеопазване, образование, минимална работна заплата и т.н.); желаното жизнено равнище от хората. При определяне на жизнения стандарт се използват данни от икономическата и социалната статистика и социологическите изследвания.
ЖИЗНЕНА СРЕДА – среда, която предоставя всички необходими условия и предпоставки за развитие и съществуване на организмите – светлина, топлина, вода, минерали и соли, хранителни вещества. Промените в жизнената среда водят да промяна на организмите или дори до изчезване на някои от тях, които не могат да се приспособят към новите условия.
ЖИЗНЕНА ФОРМА НА РАСТЕНИЯТА – външният облик (хабитус) на растенията, основните сходни форми, чрез които те се приспособяват към условията на природната среда. Формира се чрез естественият отбор и развитие на видовете. Всяка конкретна жизнена форма се променя в процеса на своето развитие. На основата на външния облик, структурата и продължителността на живота са обособени следните жизнени форми: а) дървета – растения със стъбло и продължителност на живот от стотици години; б) храсти – с продължителност до 20-30 години; в) полухрасти – малки храстчета с продължителност на живот до 5-10 години; г) треви – с ежегодни израстване и продължителност на живот, една (едногодишни), две и повече години (многогодишни). Всяка част от земната повърхност има свои характерни преобладаващи жизнени форми. Когато доминират дървета се образуват гори. Тревните пространства образуват природни зони на савани, степи, лесостепите, както и ливади, пасища, поляни и др.. Храстите образуват съобщества от типа маквиси, фригана, шибляци, чапарал, скръб и др. и подлес в горите. Полухрастите са характерни най-вече за тундрата и в пустините.
ЖИЗНЕНА ФОРМА НА ЖИВОТНИТЕ – съвкупност от животни, понякога от различни родове, със сходни приспособления за обитаване на природната среда. За редица видове има смяна на жизнените форми в индивидуалното развитие на отделните представители на вида (личинка, какавида и имаго при насекомите). При класификациите на жизнените форми на животните се използват множество признаци – начин на придвижване, начина на доставяне на храна, степен на активност и т.н. Според мястото на обитаване най-често животните са: водни обитатели, земноводни животни, наземни (сухоземни), ровещи (обитават почвата), скални обитатели, дърволази живеят върху растенията), въздушни обитатели (птици, насекоми).
ЖИЛА – минерално тяло, образуващо продълговат пласт от руди. Жилата е разположена сред други скали или между други скали. Образува се в резултат на запълване на пукнатини и кухини в земните пластове с вещества, отделили се от дълбоки магмени огнища или от метаморфозирали скали. В жилите често има редица минерални полезни изкопаеми.
ЖЪЛТОЗЕМИ, алисоли по системата на ФАО – зонален тип почви от класа на лесивираните. На цвят са охровожълти или сиво жълти. Цветът се дължи на химичното изветряне на алумосиликатните скали, при което те се разрушават и изветрителния материал се обогатява с алуминий и желязо. Имат лешникова до ореховидна структура. Образувани са върху слабо наклонени терени и сенчести долове в долините на реките Велека и Резовска и разнообразна скална основа (глинести лиски, шисти, пясъчници и др.), под влаголюбива широколистна горска растителност (колхидско-понтийска) с подлес от странджанска зеленика, при по-влажен субтропичен климат (около 1000 мм годишна сума на валежите). Отличават се с наличието на глинест хоризонт, ниско съдържание на хумус – до 5%, жълто оцветен профил и кисела реакция. Жълтоземите са с дебелина на почвения слой 30 - 70 см. Те са преходен тип между кафявите и червеноземните почви. Имат два подтипа: 1/. Обикновени жълтоземи (Alisols Hapic); 2/. Оглеени жълтоземи (Alrsols Gleyis), т.е. жълтоземно-одзолисти.
ЖЪЛТО-КАФЯВИ ПОЧВИ – тип почви, разпространени в субтропиците. Образувани са под горска растителност и при субтропичен климат. Имат жълто-кафяв цвят, постепенно просветляващ в дълбочина, и неутрална реакция. Съдържанието на хумус е от 2% до 8 %. Жълто-кафявите почви са плодородни. Широко са разпространени в Китай.