Ф
ФАБРИКА
(от лат.fabrica – работилница) – предприятие, най-често на леката и
хранително-вкусовата промишленост, в което се преработват суровини чрез
използване на машини и се произвеждат предимно стоки за потребление.
Фабриката може да произвежда и полуготови изделия, които след това се
използват като суровина или материал в друго промишлено предприятие.
ФАБРИКАТ (от лат. fabricatum) – готово промишлено изделие, окончателно завършен продукт на някаква промишлено-стопанска (фабрична) дейност, който може да се използва като суровина или като стока за крайно потребление.
ФАЙОЗЕМИ, (Phaeozems) (от гр. phaios – тъмен и рус. земля – земя, почва, пръст), тъмни черноземовидни почви – наименование по системата на ФАО на разпространените в България видове сивите горски почви и черноземни почви. В България са разпространени в Северобългарската почвена зона между черноземните и сивите горски почви. Развити са върху равнинен и леко хълмист релеф, при умерен континентален климат, върху льос и льосовидни глини, под широколистна горска растителност (дъб, липа, воден габър и др.). В България се срещат три типа: обикновени файоземи (Phaeozems Haplic, т.е оподзолени черноземи); карбонатни файоземи (Phaeozems Calcic, т.е. карбонатни ливадно-черноземовидни); лесивирани ((Phaeozems Luvic, т.е. тъмносиви горски) и глееви файоземи (Phaeozems Gleyic, т.е ливадно-черноземовидни).
ФАКТОРИ ЗА СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ* – движещите сили, съществените причини, влияещи върху вида, характера, развитието и териториално разположение на производството. Върху развитието на стопанството и местоположението на стопанските структури влияят фактори като: природни фактори (природни условия и ресурси – географско положение, релеф, полезни изкопаеми, климат, води, почви, растителен и животински свят); човешки (демографски - трудови ресурси, гъстота и разпределение на населението и др.); социално-икономически (капитали, пазари, разделение на труда, инженерна инфраструктура и т.н.); научно-технически и екологични фактори.
ФАКТОРИ НА ОТТОКА - елементи на външната природогеографска среда, определящи големината и особеностите на формирането на оттока в даден воден басейн. Факторите на оттока могат да се разделят на климатични (валежи, изпарение, температура на въздуха) и други природно-географски фактори, отразяващи особеностите на подстилащата повърхнина (почвено-геоложки, залесеност, заблатеност и др.).
ФАР (PHARE)* – програма на Европейския съюз и основен финансов инструмент за сътрудничиство със страните от Централна и Източна Европа при прехода към пазарна икономика и демокрация. Създадена е през 1989 г. , а след 1998 г. нейна главна цел става подготовката за присъединяване на страните към ЕС. Средствата се набират от страните-членки на ЕС, а разпределението е на основата на БВП на глава от населението. Средствата се разходват за: а) институционално изграждане и възприемане на правото на ЕС (демократизация и развитие на гражданското общество) и повишаване на административния капацитет; б) за инфраструктура и за трансгранично сътрудничество.
ФАРВАТЕР (хол. varwater, от нем. fahren - пътуване и wasser – вода) – мястото в река или воден басейн, изкуствен или естествен воден път по който безопасно се движат корабите, избягвайки различни препятствия (подводни скали, плитчини, бързеи и др.). В реките обикновено това е най-дълбоко място, в което речната вода тече най-бързо. Много често фарватерът е обозначен със специални приспособления като шамандури, жалони и др.
ФАЦИЯ, фациес (от лат. facies - лицe, облик) – термин с различно значение в отделните науки. 1/. В геологията фацията се разбира като природно-географските условия (морски, езерни, блатни, лагунни, коралови, дълбоководни, плитководни) на образуване на седиментните скали и земен пласт или свита от пластове с общи свойства и произход; 2/. В ландшафтознанието фацията (синоним на геотоп) е елементарна мофологична единица на ландшафта, най-малкият природен териториален комплекс с единни природни условия – скална основа, земна повърхност, микроклимат (температурни условия и овлажнение), почва, организми. Включва в своя състав близки или сходни биоценози; 3/. В почвознанието фацията е синоним на почвена област или почвена провинция и се разбира като част от географски пояс със специфичен почвообразуващ процес и определен състав на почвите, формиран под влияние на климата; 4/. В биогеографията се разглежда като част на биотопа, отличаващ се със специфични почвено-климатични условия и видов състав на организмите или обединение на сходни биогеоценози; 5/. В екологията се разглежда като най-малката структурна единица на растително съобщество, в която доминира някакъв растителен вид; обединение на подобни биоценози.
ФЕДЕРАТИВНА ДЪРЖАВА* (от лат. foederatio – съюз, обединение) – държава, състояща се от образувания (републики, щати, провинции, кантони и др.) с определена политическа и юридическа самостоятелност. Във федеративната държава има разделение на правата между общите (федералните) и влизащите в състава образувания. Федеративни държави са САЩ, Германия, Русия, Австрия, Бразилия, Австралийски съюз и др.
ФЕЛДИ (от норв. fjeld) – платообразни повърхности на върховете на Скандинавските планини. Те са части от стар релеф. Над фелдите на отделни места има ледници, наподобяващи шапки. Често са покрити с тундрова растителност. Понякога над тях се извисяват остри незаледени върхове.
ФЕНОЛОГИЯ (от грц. phainomena – явление и logos – знание, учение) – дял на биологическата наука за изучаване на сезонните природни явления в живата природа, обусловени от промените в климатичните условия. Изучава промените в развитието организмите на различно равнище– вид, популация, биоценоза, биосфера. Прилагат се най-често методите на наблюдение. Резултатите от изучаването им се използват предимно в селското и горското стопанство.
ФЕРМА (от фр. ferme) – селскостопанско предприятие, специализирано за отглеждане на домашни животни – напр. свинеферма, кравеферма, овцеферма и т.н. Понякога включва и прилежащата и земя, използвана за отглеждане на фуражни култури и паша на селскостопанските животни.
ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ, природно-географски закономер- ности – природни закономерности за развитието на географската обвивка, териториалната диференциация и формиране на природните комплекси и техните компоненти. Проявяват се в географската зоналност, вертикалната диференциация, във вътрешните ландшафтни закономерности.
ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИ КАРТИ, природно-географски карти – тематични географски карти, на които са изобразени от делни компоненти или процеси и явления на природата и техните съчетания в природните териториални комплекси. Те могат да бъдат: геоморфоложки, климатични, хидроложки, океанографски, почвени, растителногеографски, зоогеографски, ландшафтни и др.
ФИЗИКОГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ – комплекс от природните условия на някаква територия, характеризиращи се със специфично съчетание и взаимодействие между геоложки строеж и скална основа, релеф, води, климат, почви, растителен и животински свят.
ФИЗИКОГЕОГРАФСКО РАЙОНИРАНЕ, природно-географско райониране – система от териториални подразделения на земната повърхност (региони), притежаващи вътрешно единство и своеобразни черти на природата. Физико-географското райониране включва изучаване на съподчинените териториални комплекси (физико-географски пояси, зони, райони и други) и съставяне на тяхна всестранна характеристика. То може да се извършва по комплекс от признаци и по някакъв частен признак.
ФИЗИЧЕСКО ИЗВЕТРЯНЕ – механично разрушаване на скалите под влияние на промените на температурата, замръзването и размръзването на водата в пукнатините, натиска на корените на растенията и др. Физическото изветряне бива топлинно, механично и мразово.
ФИЛТРАЦИЯ (от лат. filtratio) – просмукването на вода в почвата или скалата под действието на силата на тежестта и движението на подземните води в изцяло запълнени пори и пукнатини на водоносния хоризонт.
ФИНАНСИ (от фр. finances, от лат. financia – доход, на лич ност) – съвкупността от паричните отношения в процеса на набиране (акумулиране) и разходване на парични средства. Свързани са със създаването и използването на парични фондове за покриване на разходите.
ФИНАНСИРАНЕ – специфична икономическа дейност по снабдяване на фирмите с парични средства чрез из ползване на различни източници – собствени приходи, кредити и т.н. Финансирането може да бъде: самофинансиране от собствени приходи, кредитиране (заеми) и бюджетно финансиране. В зависимост от продължителността то е: краткосрочно (до 1 г.), средносрочно (от 1 до 5 г.) и дългосрочно (над 5 г.).
ФИНАНСОВА ГРУПА – сдружаване на формално самостоятелни юридически лица (фирми) чрез обща политика и обединяване на капиталите обикновено около една финансова институция (банка, финансова къща и др.) с цел осигуряване на по-висока норма на печалба.
ФИНАНСОВА СИСТЕМА – организация на финансовите отношения в страната, създадено по законодателен ред с нормативни документи и органите, които организират финансовата дейност.
ФИОРД* (от норв. fjord) – тесен, дълбок, криволичещ залив, дълбоко вдаден навътре в сушата. Отличава се със стръмни склонове и неравно дъно. Той е образуван от екзарационната (рушителната) дейност на континенталния тип ледници, които в миналото са образували коритообразни (трогови) долини, водещи до морето. След разтопяването на ледника морето е заляло част от тази ледникова долина. Фиордите са характерни за крайбрежията на Норвегия, Чили, Гренландия, Колски полуостров, Шотландия и други.
ФИОРДОВ БРЯГ* (от норв. fjord) – тип морски бряг, отличаващ се с множество дълбоки, тесни и криволичещи заливи (фиорди), образувани от екзарационната (рушителната) дейност на ледниците в миналото. Характерен е за северозападното крайбрежие на Скандинавския полуостров (Норвегия), Северните брегове на о-в Великобритания, Исландия, южната част на Чилийското тихоокеанско крайбрежие.
ФИРН* (от нем. firn ) – едрозърнест уплътнен сняг, съставен от различни по размер ледени зърна. Образува се над снежната граница (във високите планини или в полярните области) от натрупалия се сняг, който след време се уплътнява под влияние на собствената си тежест. Има сив цвят. В дълбочина плътността му се увеличава.
ФИРНОВ БАСЕЙН – област на подхранване на долинните ледници, разположени по планинските склонове. Фирновият басейн заема кресловидни вдлъбнатини (циркуси, кари), в които става натрупването на сняг и фирн. Повърхността не е равна, а е леко наклонена, прорязана от пукнатини.
ФИТОБЕНТОС (от гр. phyton – растение и от benthos - дълбочи на) – съвкупността от растителните организми, които обитават дъното на водните басейни и най-често са прикрепени за дъното. Фитобентосът се състои предимно от бактерии, водорасли и морска трева.
ФИТОГЕОГРАФСКО (РАСТИТЕЛНОГЕОГРАФСКО) РАЙОНИРАНЕ – разделение на земната повърхност на части по състав на ендемичните растения, възникване и развитие на растенията. Осъществява се на основата на йерархична подчиненост на териториални единици. В голяма сетпен се базира на ландшафтното райониране. Във фитогеографското райониране са възприети следните единици: а) царство (Холарктично, Палеотропично, Неотропично, Капско, Австралийско, Холантарктично, Океанско), поделящо се на области; б) фитогеографски области (34-37), поделящи се на провинции; в) провинции (около 150).
ФИТОПЛАНКТОН (от гр. phyton – растение и plankton – блуждаещо) – част от планктона; съвкупност от свободно плаващите в повърхностните слоеве на сладки или солени води растителни организми, предимно водорасли.
ФЛЕКСУРА (от лат. flexura – извивка, изкривяване) – геоложка форма, стъпалообразна извивка на хоризонтално разположени скални пластове, образувана чрез разместване (понижаване на част от земния пласт). Образува се при нагъване на земните пластове, разтегляне и изтъняване, но без тяхното разкъсване. Състои се от две извивки и три крила. Флексурите са особено характерни са за краищата на платформите
ФЛИШ (от швейцар. диал. Flysh) – мощна серия от редуващи се тънкослойни седиментни ритмично повтарящи се скали. Скалите са образувана от механично натрошени скални късове с различна големина чрез утаяване във воден басейн. При редуването на пластовете най-отдолу обикновено са конгломерати, следват пясъчници, алевролити, мергели и понякога варовици. Повторението на редуващите се пластове се дължи на периодично възникващи мътни потоци.
ФЛУВИАЛЕН РЕЛЕФ (от лат. fluvius – река, поток) – вид релеф, образуван от действието на постоянните и временни водни потоци на земната повърхност. Флувиален произход имат следните форми: алувиални низини, речни тераси, речни острови, речни долини, наносни конуси, делувиално-пролувиални шлейфове, долове, оврази и др.
ФЛУОРИТ (от лат. fluor – течение) – вид минерал, калциев флуорит (CaF2). Отличава се с нисък коефициент на пречупване на светлината. Има различен цвят – виолетов, черен, зелен, жълт, безцветен. Образува се при средно- и низкотемпературни хидротермални процеси. Съдържа се в гранитите и други ефузивни скали и пегматити и кухини, съврзани с тях. По-голяма концентрация на флуорит има в хидротермални находища. Използва се като металургичен флюс, за изготвяне на лещи за обективите и за намаляване на хроматичната аберация. Най-значими находища има в Русия, Мексико, ЮАР, Франция. В България находища има при с. Палат (Санданско), Михалково (в Родопите) и Чипровци.
ФОРМИ НА ЗАЩИТА НА ПРИРОДНАТА СРЕДА* – съвкупност от различни действия за опазване на природната среда. Най-важните са: а) в различна степен защитени от човешка намеса територии: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк, защитена местност; б) опазване и поддържане на биологичното разнообразие чрез защита на определени видове застрашени, уязвими, редки и недостатъчно известни видове растения и животни, отделни вековни дървета.
ФОРМИ НА РАЗСЕЛВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – специфични дейности по разпределение и преразпределение на населението в определена територия. Разселването на населението е пряк резултат от развитието на обществото. Основните форми са създаването на нови селища в процеса на усвояване на нови територии; развитието на селищата с съответствие с промените в социално-икономическото и духовно-културното развитие; миграциите на населението, преселването от едно в друго населено място.
ФОРМИ НА РЕЛЕФА* – неравности по земната повърхност с различни размери и външен вид, образуващи самостоятелни отделни образувания. Формите на релефа имат тримерни характеристики като височина (респ. дълбочина), дължина, ширина. Всяка от тях е ограничена от елементи на земната повърхност като склон и хоризонтална повърхност. Формите на релефа по външен вид биват изпъкнали или положителни (планини, възвишения, плата, хълмове, могили), равнинни (равнини, низини) и вдлъбнати или отрицателни (котловини, долини, падини и др.). В зависимост от тяхната големи на формите на земната повърхност образуват: мегарелеф (континенти, океанско дъно), макрорелеф (низини, планини, равнини и др.), микрорелеф (ували, степни блюдца и др.), нанорелеф (ерозионни бразди, термитници и др.). В зависимост от произхода им формите на релефа най-общо се поделят на ендогенни и екзогенни. Те могат да бъдат още ерозионни, акумулативни, денудационни, гравитационни, глациални (екзарационни), периглациални, абразионни, дефлационни, льосови, карстови, антропогенни или комбинация от тях.
ФОСИЛИ (от лат. fossilis изкопаем), вкаменелости – изкопаеми минерализирани (вкаменени) останки от растения и животни (отпечатъци на листа, клонки, стволове; кости, зъби, скелети, раковини, люспи и др.) от минали геоложки епохи. По тях се прави реконструкция на палеогеографските условия, образуването на скалите, климата и т.н. Съвкупността от фосилите формира фосилната флора и фосилната фауна.
ФОСИЛИЗАЦИЯ (от лат. fossilis изкопаем) - природен процес на превръщане на растителни и животински останки във вкаменелости чрез заместване на органичното вещество с минерално. Протича в земните недра с различна скорост и при различни условия.
ФОСФОРИТИ - вид седиментни скали, богати на фосфорни съединения, обикновено над 18%. Фосфоритите може да съдържат различни примеси. Обикновено, в зависимост от начина на образуване, поделят фосфоритите на две групи - пластови и зърнести. Те се използват предимно в химическата промишленост за производството на минерални фосфорни торове. Големи находища на фосфорити има в Мароко, САЩ, ЮАР и др. страни.
ФОТОГРАМЕТРИЯ (от грц. phos – светлина, gramma – записване и metreo – измервам) – наука и дейност за фиксиране на местоположението на обекти на земната повърхност чрез използване на фотоизображения. В зависимост от мястото на заснемане на повърхността се поделя на: наземна фотограметрия и аерофотограметрия.
ФОТОКАРТИ* - нови географски изображения на земната повърхност, изработени чрез съчетаване на класическите картографски методи с аерокосмически фотографски изображения. Върху фотокартите са нанесени различни картографски знаци. Аерокосмическите фотографски изображения се получават с помощта на сложна апаратура, монтирана на въртолети, самолети, изкуствени спътници на Земята. Фотокартните изображения се отпечатват от плотери (специални електронни устройства).
ФРИГАНА (от гр. phryganon – съчки) – разредени ниски храсталаци и полухрасталаци и многогодишни треви, разпространени в Средиземноморието. Много от растенията съдържат етерични масла. Във фриганата преобладават вечнозелени бодливи храсти и треви – розмарин, астрагал, тамян и др. Образуват се по сухите каменисти, предимно южни склонове на мястото на маквиси или гарига (ниски и разредени вечнозелени храсталаци).
ФРОНТАЛНА ПОВЪРХНИНА – място в атмосферата, в което се допират и си взаимодействат две въздушни маси с различна температура и влажност. Тя е наклонена спрямо земната повърхност и винаги по-студеният въздух е до земната повърхност, а по-топлият над фронталната повърхнина. Фронталната повърхнина е мястото, на което се образува топъл или студен фронт. При топлия фронт по-топла въздушна маса настъпва на мястото на оттегляща се по-студена въздушна маса. При студен фронт по-студена въздушна маса измества по-топла.
ФУМАРОЛА (от итал. fumarola, от fumo – дим) – форма на осъществяване на вулканската дейност, изразяваща се в отделянето на пари и газове от магмата (във вид на струя) през неголеми отвори – вторични кратери и пукнатини. Отделянето на газове често става под налягане и е съпроводено от звукове. При понижаване на температурата водните пари се превръщат във вода, в която се разтварят някои газове и вещества.
ФУНДАМЕНТ НА ПЛАТФОРМАТА, цокъл – долният структурен етаж (кристален фундамент) на платформените области, формиран е от предплатформения геосинклинален стадий на развитие на земната кора. Има голяма мощност (дебелина) и заравнена (пенепленизирана) повърхност. Фундаментът е изграден от деформирани земни пластове и форми и от здрави метаморфозирани скали, на места пронизани от магмени интрузии. Той обикновено е припокрит от седиментните скали на надстройката. Когато има скали от надстройката се образува формата плоча, а когато тя липсва се образува геоложки щит. Фундаментите на платформата и включително и щитове са богати на рудни полезни изкопаеми.
ФУНКЦИОНАЛНА ТИПОЛОГИЯ НА СЕЛИЩАТА – разпределение на селищата на групи в зависимост от наличното население и осъществяваните в тях доминиращи и определящи дейности. 1/. Разпределение на селищата по групи според броя и вида на доминиращите и характерни за тях дейности: а) една дейност – промишлени (фабрични, напр. Девня), земеделски (напр. гр. Ветрен, всички села), туристически (напр. Свети Влас), минни (напр. Мадан), транспортни (напр. Мездра), и др.; б) две дейности – промишлено-търговски, промишлено-транспортни (напр. Горна Оряховица) и т.н.; в) селища със сложни функции, т.е. повече от две основни функции (напр. Перник); г) селища с комплексни функции, т.е. развитие на повечето функции (напр. Пловдив); д) селища със столични функции (София). 2/. Разпределението на общини и селища по интегрални оценки на типове общини и типове населени места. Използва се при действията по устройство на територията, определянето на държавни такси, размери на данъци и т.н.
ФУРАЖ (от фр. fourrage) – растителен продукт (части от растение – семена, стъбла, листа), който се използва за храна на селскостопанските животни. В зависимост от използваната част бива тревен и зърнен, а също така и сочен, сух, груб, концентриран и т.н. Като фуражи се използват и промишлени отпадъци при преработката на растителни суровини като цвеклови резанки, меласа, кюспе и др.
ФУРАЖНИ КУЛТУРИ – група културни растения, които се отглеждат и използват предимно за храна на селскостопанските животни. Някои от тях се използват и като храна на хората и суровини за хранително-вкусовата промишленост – за производство на масла, бира и др. Основните фуражни култури са царевица, ечемик, овес, фуражен грах, соя, кръмно цвекло, люцерна, детелина и др.
ФЬОН*
– топъл, поривист, сух вятър, който духа
по подветрения склон на планинска преграда. Той е епизодичен, непостоянен
вятър. Може да духа от всички посоки в зависимост от това как е разположена
планинската преграда и откъде се придвижват въздушните маси. В България
фьонът духа предимно от юг при пренос на въздушни маси от юг и югозапад и по
северните склонове на планините. При достигане на наветрения склон въздушната
маса започва да се изкачва, температурата и се понижава, а относителната и
влажност се увеличава и се образуват облаци. При спускането по подветрения
склон облаците се разрушават, а въздухът се затопля и се намалява неговата
относителна влажност.