Географски речник Ч

Ч

ЧАКЪЛ (от тур.) – нес­по­е­на се­ди­мен­т­на ска­ла (едър пя­сък или по-дреб­ни за­об­ле­ни пар­че­та ска­ла), със­та­ве­на от къ­со­ве с го­ле­ми­на от 2 до 70 мм. Ес­тес­т­ве­ни­ят ча­къл е ръ­бест, сла­бо за­об­лен и сил­но за­об­лен. Той има зак­ръг­ле­на, яй­це­вид­на или елип­со­вид­на фор­ма. По го­ле­ми­на на час­ти­ци­те се де­ли на: ед­ро­зър­нест (70-20 мм), сред­но­зър­нест (20-5 мм) и дреб­но­зър­нест (5-2 мм). Сре­ща се в речното легло, в реч­ни­те те­ра­си, мор­с­ки и езер­ни пла­жо­ве, в нос­ните кону­си, речните острови и дру­ги фор­ми на ре­ле­фа. Из­пол­з­ва се в строител­с­т­во­то за нас­тил­ки, про­из­вод­с­т­во на бе­тон, бе­то­но­ви из­де­лия и др.

ЧАПАРАЛ (от исп.) – рас­ти­тел­на фор­ма­ция от лис­то­пад­ни и час­тич­но веч­но­зе­ле­ни суб­т­ро­пич­ни храс­та­ла­ци. Сред тях има мно­жес­т­во бод­ли­ви рас­те­ния. На ви­со­чи­на достигат до 2 м, по­ня­ко­га до 3-4 м. Ча­па­ра­лът се от­ли­ча­ва със зна­чи­тел­но ви­до­во разнообра­зие – храс­то­ви­ден дъб, ака­ция, как­ту­си, юка и др. Той е ха­рак­те­рен за се­вер­на­та част на Мек­си­ко и югоза­пад­ни­те час­ти на САЩ, за мес­та­та със суб­т­ро­пи­чен кли­мат, сходен на сре­ди­зем­но­мор­с­кия. По­ра­ди то­ва се въз­п­ри­е­ма ка­то се­ве­ро­а­ме­ри­кан­с­ки ана­лог на мак­ви­си­те.

ЧАРТЪР (от англ. charter – наемане) – договор между две или повече фирми за морски или въздушен превоз на товари и пътници за определен срок, рейс или дестинация. Чрез договора владетелят на транспортното средство (фрахтовчик) предоставя за ползване на другата страна (фрахтовател, т.е. наемател) срещу заплащане цялата товарна вместимост или част от нея, всички пътнически места или част от тях за превоз на товари, пътници, туристи и др. за превоз от определено място и в определено време до мястото на доставяне на товара или пристигане на пътниците и туристите.

ЧА­СО­ВИ ПО­ЯСИ – вж.: Поясно време.

ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ – пра­во на соб­с­т­ве­ност (сво­бод­но раз­по­ла­га­не, притежание) на граж­да­ни (фи­зи­чес­ки ли­ца) и на юри­ди­чес­ки ли­ца (фир­ми и др.) вър­ху вещи, иму­щес­т­во, сгра­ди, зе­ме­дел­с­ка зе­мя и др., ос­вен обя­ве­ни­те от Кон­с­ти­ту­ци­я­та и закони­те за из­к­лю­чи­тел­на дър­жав­на или об­щин­с­ка соб­с­т­ве­ност.

ЧЕЛНА МОРЕНА – аку­му­ла­тив­на лед­ни­ко­ва фор­ма на ре­ле­фа във вид на дъгоообразни иви­ци в дол­ния край на лед­ни­ка. Чел­ни­те мо­ре­ни се об­ра­зу­ват при за­паз­ва­не на раз­ме­ри­те на лед­ни­ка и мястото до кое­то дос­ти­га. Един лед­ник мо­же да има ня­кол­ко чел­ни мо­ре­ни, по­каз­ва­щи ета­пи­те на не­го­во­то от­с­тъп­ва­не. Чел­на­та мо­ре­на включ­ва матери­ал от дру­ги­те ви­до­ве мо­ре­ни, об­ра­зу­ва­ни от лед­ни­ка.

ЧЕРВЕНА КНИГА – ут­вър­ден от дър­жав­ни ор­га­ни или от меж­ду­на­род­ни организации спи­сък на ред­ки ви­до­ве и под­ви­до­ве рас­те­ния и жи­вот­ни, ко­и­то са застрашени от из­чез­ва­не и тряб­ва да се съх­ра­нят. За впи­са­ни­те в чер­ве­на­та кни­га ви­до­ве има заб­ра­на за пол­з­ва­не и уни­що­жа­ва­не. Чер­ве­ни­те кни­ги са на три рав­ни­ща: све­тов­но (меж­ду­на­род­но); на­ци­о­нал­но и ре­ги­о­нал­но. В тях се впис­ват ви­до­ве, ко­и­то са с раз­лич­на сте­пен на зас­т­ра­ше­ност.

ЧЕРВЕНОЗЕМНИ ПОЧВИ, "тера роса", червенопръстица, нитисоли по ФАО – тип поч­ва, фор­ми­ра­на вър­ху кар­бо­нат­ни ска­ли, при ви­со­ки се­зон­ни ко­ли­чес­т­ва на ва­ле­жи­те, ви­со­ки тем­пе­ра­ту­ри на въз­ду­ха и под ши­ро­ко­лис­т­на горска и храстова рас­ти­тел­ност. Имат чер­вен цвят. Скална­та ос­но­ва, вър­ху ко­я­то са об­ра­зу­ва­ни, е сил­но из­вет­ря­ла и има ос­та­на­ли ма­те­ри­а­ли, на­си­те­ни с же­ля­зо (же­лез­ни оки­си). Чер­ве­но­зем­ни­те поч­ви се сре­щат по нис­ки­те мес­та вър­ху ва­ро­ви­ти те­ре­ни. Ха­рак­тер­ни са за суб­т­ро­пич­ния по­яс. Различават се от латеритите по това, че не образуват кора и железни конкреции. В Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров се сре­щат в Дал­ма­ция и Гър­ция. Вър­ху те­зи поч­ви се раз­ви­ва храс­то­во­то съ­об­щес­т­во га­ри­га. Има три подтипа: 1/. Канелено-червени (Nitisols Rhodic); 2/.  Обикновени червеноземни почви (Nitisols Haplic); 3/. Плитки червеноземни  (Nitisols Lithic). В България са разпространени в района на Странджа само канелено-червените почви.

ЧЕРВЕНОПРЪСТИЦА – вж.: Червеноземни почви.

ЧЕРНА ИКОНОМИКА, сенчеста икономика – вид тай­на сто­пан­с­ка дей­ност (ня­ма обя­вя­ва­не и глас­ност) с цел из­бяг­ва­не на да­нъч­но­то об­ла­га­не. Чер­на­та ико­но­ми­ка не е свър­за­на с офи­ци­ал­на­та дър­жав­на от­чет­ност и ста­тис­ти­ка. Чрез нея се уве­ли­ча­ва пе­чал­ба­та на соб­с­т­ве­ни­ци­те.

ЧЕР­НА МЕ­ТА­ЛУР­ГИЯ – по­дот­ра­съл на ме­та­лур­ги­я­та, обе­ди­ня­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми за до­бив и обо­га­тя­ва­не (фло­та­ция) на ру­ди­те на чер­ни­те ме­та­ли, про­из­вод­ст­во на кокс, чу­гун, сто­ма­на, фе­рос­п­ла­ви, вал­цу­ва­ни чер­ни ме­та­ли и из­де­лия от тях. В све­та най-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во чер­ни ме­та­ли се до­би­ват в Япо­ния, Китай, САЩ, Гер­ма­ния, Ру­сия и др.

ЧЕР­НИ ВЪГ­ЛИ­ЩА – вид въг­ли­ща, сил­но въг­ле­фи­ци­ра­ни, ви­со­ко­ка­ло­рич­ни. При тях съ­дър­жа­ни­е­то на въг­ле­род е 80-85%. При го­ре­не чер­ни­те въг­ли­ща раз­ви­ват от 7500 до 8000 ккал/кг. Из­пол­з­ват се пре­дим­но в ме­та­лур­ги­я­та и в енер­ге­ти­ка­та. В света сред най-големите въглищни басейни са Илинойски (САЩ), Донбаски (”крайна и Русия), Рурски (Германия) и др..

ЧЕР­НО­ЗЕ­МИ (Chernozems по ФАО) – клас поч­ва, имащ един-един­с­т­вен ед­но­и­ме­нен поч­вен тип. Широко са разпространени в умерения континентален пояс на Европа, Азия и Северна Америка. В България заемат почти изцяло Дунавската равнина, Добруджа и част от Лудогорието общо около 20 % от територията на страната. Образувани са вър­ху льос, льо­со­вид­ни гли­ни, пе­съч­ли­во-гли­нес­ти ма­те­ри­а­ли, мергелни гли­ни, ва­ро­ви­ци и др., при рав­ни­нен и хъл­мист ре­леф, под степ­на (ливадно-степна) трев­на и лесостепна (тревна и горска) рас­ти­тел­ност и уме­ре­но­кон­ти­нен­та­лен климат с го­диш­на су­ма на ва­ле­жи­те 450-600 мм, с редуването на влажни и сухи периоди, в услови­я­та на непромивен или пе­ри­о­дич­но про­ми­вен во­ден ре­жим. Чер­но­зе­ми­те се отличават със значител­на мощ­ност на ху­мус­ния хо­ри­зонт (до 120 см) и съ­дър­жа­ние на хумус (2.5-6.0%, а в повър­х­нос­т­ния слой до 12%), зър­нес­то-тро­хо­вид­на структура, до­бър хра­ни­те­лен и во­ден режим и др. Чер­но­зе­ми­те се от­ли­ча­ват с високоплодо­ро­дие. По досегашната българска класификация те се поде­лят на кар­бо­нат­ни, типич­ни, из­лу­же­ни и опод­зо­ле­ни. В зависимост от съдържанието на хумус те са: слабо мощни (до 40 см), средно мощни (40-80 см) и мощни (над 80 см.). Благоп­ри­ят­ни са за отглеждането на пше­ни­ца, ца­ре­ви­ца, слън­чог­лед, за­хар­но цвек­ло, фу­раж­ни кул­ту­ри и други. По съвременната система на ФАО се различават следните подтипове: 1/. Карбонатни черноземи (Chernozems Calcic), т.е. карбонатни и типични черноземи; 2/. Обикновени черноземи (Chernozems Нaplic), т.е излужени черноземи; 3/ Лесивирани (деградирани) черноземи (Chernozems Luvic); 4/ Ливадни (глееви) черноземи (Chernozems Gleyic).

ЧЕРНОМОРСКИ СТРАНИ – гру­па стра­ни от Ев­ро­па и Азия, ко­и­то имат из­лаз на Чер­но мо­ре. Към та­зи гру­па стра­ни се включ­ват: Тур­ция, Гру­зия, Ру­сия, Ук­рай­на, Ру­мъ­ния и Бъл­га­рия.

ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО** - специфична регионална икономическа организация за сътрудничество между група страни в сферите на търговия, промишленост, наука и технологии, околна среда, транспорт, телекомуникации, енергетика, туризъм, селско стопанство, фармацевтика, здравеопазване, статистика и стандартизация. Учредена е през 1992 г. от страните: Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

ЧЕТВЪРТИЧЕН ПЕРИОД – вж.: Кватернер.

ЧИСТ ДОХОД – раз­ли­ка­та меж­ду стой­ност­та (це­на­та) и се­бес­той­ност­та на произведена­та про­дук­ция след из­п­ла­ща­не на да­нъ­ци­те. Съ­щес­т­ву­ва в па­рич­ни фор­ми ка­то пе­чал­ба, рен­та, лих­ва, да­нък и т.н.. Чис­ти­ят до­ход се съз­да­ва в про­це­са на про­из­вод­с­т­во­то.

ЧИСТА ПЕЧАЛБА – пе­чал­ба­та от сто­пан­с­ка­та дей­ност на про­из­во­ди­те­ли­те. Получава се ка­то от пе­чал­ба­та се прис­пад­нат да­нъ­ци­те, ко­и­то се пла­щат на дър­жа­ва­та.

ЧИСТА ПРОДУКЦИЯ – част­та от про­из­ве­де­на­та об­ща про­дук­ция в пред­п­ри­я­тие или фир­ма или друг сто­пан­с­ки су­бект, от­ра­съл на ико­но­ми­ка­та или об­що в стра­на­та, ко­я­то включ­ва но­во­съз­да­де­на­та стой­ност.

ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ – уме­ни­я­та и зна­ни­я­та на ра­бот­на­та си­ла, ко­и­то по­ма­гат за уве­ли­ча­ва­не на про­из­во­ди­тел­ност­та на тру­да и оси­гу­ря­ва­не­то на по-ви­со­ка пе­чал­ба. Основ­ни фак­то­ри за по­ви­ша­ва­не ка­чес­т­во­то на чо­веш­кия ка­пи­тал са об­ра­зо­ва­ни­е­то, квалифи­ка­ци­я­та, ор­га­ни­за­ци­я­та на тру­да, сти­му­ли­ра­не на твор­чес­ка­та тру­до­ва ак­тив­ност.

ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ* (от фр. ressurces - запаси) – вж.: Тру­до­ви ре­сур­си.

ЧОВЕШКИ ФАКТОРИ* - вж.: Демографски фактори за развитие на стопанството.

ЧУГУН (рус. от тюрк.) – сплав на же­ля­зо и въг­ле­род (съ­дър­жа над 2% въг­ле­род), пър­ви­чен про­дукт на чер­на­та ме­та­лур­гия. По­лу­ча­ва се при то­пе­не на же­лез­ни­те ру­ди в домен­ни­те пе­щи. Из­пол­з­ва се за про­из­вод­с­т­во­то на сто­ма­на и ка­то ле­яр­с­ка сплав. Има два ви­да чу­гун: бял чу­гун (от 2.0% до 4.3% въг­ле­род) и сив чу­гун (над 4.3% въг­ле­род).

ЧУЖДИ ИНВЕСТИЦИИ – при­до­би­ва­не­то от дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции, фир­ми или физи­чес­ки ли­ца (от ед­на дър­жа­ва) на ак­ти­ви в дру­га стра­на; вла­га­не на па­ри (ка­пи­та­ли) в ико­но­ми­ка­та на стра­на­та от чуж­дес­т­ран­ни ин­вес­ти­то­ри.