Филство, фобство и политика
автор: Анко иванов (сп. „Ново време”, №10 от 1991 г. с.3-8)
Бурната
политическа промяна в бившите социалистически страни и особено у нас създаде
предпоставки за възраждането на такива позабравени явления като филството и
фобството. Те започнаха да вземат все по-очертани размери, а в някои случаи и
да се превръщат в основа за създаване на политически партии, движения, съюзи,
да се налагат като същностна черта на някои вестници и списания, да определят
почерка на журналисти и редактори в Българското радио и Българската телевизия.
Все по-осезаемо е влиянието им върху нашия политически живот,
външноикономическа ориентация, културни връзки и т.н.
Всяко ново
или възраждащо се явление трябва добре да се изучи, да се вникне в неговата
същност, още повече, когато то пряко влияе върху вътрешния живот и
международните отношения на държавата, а не се изразява само в отделни
личностни възгледи и предпочитания.
I
По своята
същност филството е отношение към даден народ, към неговата държава и
респективно към нейната политика. Думата „фил” произхожда от гръцкото „филео”
(обичам) и обикновено се използва като съставна част в началото или в края на
сложни по своя състав думи, за да изрази личното отношение на обич към някого
или не. В зависимост от значението на основната част на думата то определя и
предмета, към който е насочено чувството на обич и предпочитание – филология,
философия, филателия и т.н. Когато е свързана с името на определена народност
или държава думата „фил” придобива значение на благоприятно отношение, на обич
към нея, говори за формирана благоприятна личностна установка. Такова е
значението на думите: русофил, германофил, американофил, туркофил и т.н....
Това благоприятно отношение може да придобие формата на обич, трайна симпатия,
предпочитания към други държави и народи, като се запазва националната
идентичност на субекта, изразяващ такива отношения. Именно по това филството се различава от манството
- т.е възприемането на чужди езикови, религиозни, културни и битови
белези в поведението и в живота. В нашата история има достатъчно примери за
прояви на туркоманство, гръкоманство, сърбоманство и т.н., т.е. на постепенно
изгубване на националната идентичност и самосъзнание, възприемане като своя на
друга народностна духовност.
Отношението
към други народи и държави освен позитивно може да бъде и негативно. В
последния случай се употребява съставката „фоб” в сложни думи като: русофоб,
германофоб, англофоб и т.н. Тя изразява враждебно настроение към някоя
народност или държава, към нейни действия, политика, култура, армия и т.н. Но
то може да изразява и по-мека степен на негативно отношение от враждебната чрез
отричане, пренебрегване и т.н.
В
съдържателен план филството и фобството могат да бъдат много разнообразни в
зависимост от доминантата в проявата на позитивно или негативно лично отношение
– политическо, икономическо, културно, военно и т.н.
Самото
отношение на отделните личности към други народи и страни може да придобие
политически характер, когато тези предпочитания
или отрицания залегнат в основата на политическите цели, програми и
действия на политическите партии, организации, съюзи, в управлението на
държавните дела. В края на 19 и в началото на 20 век у нас филството и
фобството в продължителен период от време стават основа на междупартийната
борба, вътрешния политически живот и външнополитическата ориентация на
страната, прокарвана от монарха и властващите партии.
Филството и
фобството в крайна сметка са израз на интереси. Макар и да се коренят в
емоционалната страна на човешката дейност, когато залегнат в основите на
политиката и станат доминиращ политически интерес, те могат да доведат и
неведнъж са довеждали до погрешни политически решения и действия, дори до
катастрофи. Такова е решението на Фердинад и В. Радославов да включат България
в Първата световна война на страната на Тройния съюз.
Обикновено
малките, а понякога и средните и дори по-големи държави не могат да решават
самостоятелно своите териториални, народностни, геополитически и други
проблеми, без да засегнат нечии други интереси. При пресрещането на различните
интереси на международното поле доминиращ става интересът на най-големите и
силни държави. Още Тукидит (История на Пелопонеската война, С.,1979 г., с.370)
посочва, че „съществува един природен закон, по силата на който, онзи, който е
по-силен, той властва”. Това положение се потвърждава вече над 2000 години.
Всяка малка страна, решавайки свои геополитически проблеми неминуемо
засяга интересите на някой „по-силен”.
Тази страна, чийто интерес е пречка за решаването на определен национален
проблем на друга страна, се превръща в предмет на фобия. Така у нас след
Берлинския конгрес (1878 г.) се роди англофобството. Обратното – когато някоя
велика сила има интереси, които съвпадат или се доближават до интересите на
определена народност или страна, става предмет на формиране на филство. Така у
нас се роди русофилството.
Обикновено
филството и фобството, формирани на политическа основа, имат за своя база
доминиращият икономически интерес – придобиването на територия (т.е земя, води,
руди), транспортни съобщителни артерии, пазари и т.н. Такъв е и меракът на Бай
Ганю за Солунската митница. Ако този интерес остане само на индивидуално -
личностно равнище, той не може силно да влияе на политиката. Свързването на
отделните личности на основата на определени интереси превръща тези интереси в
групови, по-общи и тогава те придобиват определено политическо отношение към
даден народ и страна. Това е предпоставката за полагането на даден интерес в
основата на определена политика – т.е. политизиране на филството и
фобството.
Основа на
формирането на фило-фобски отношения, настроения и пристрастия е и външното
влияние в страната. Обикновено всяка една от великите държави се стреми да
привлича на своя страна симпатиите на по-голямата част от населението на дадена
страна, да формира сред него свой благоприятен имидж, образ на безкористен
помощник в трудна ситуация, да заеме (лъжливата) поза на равностоен партньор и
т.н.
Същевременно
силните на деня в международната политика, за да формират свое влияние в дадена
страна, свое лоби от привърженици и симпатизанти, използват различни средства:
икономически изгодни заеми, помощи и т.н.; хуманитарна помощ – храни, лекарства
и др.; образование – стипендии в свои университети, откриване в определена страна
на училища, лицеи, университети; политическа и идеологическа пропаганда на своя
начин на живот и други.
В психичен
план филството се основава на позитивната идеализация на всичко или поне на
главните неща в определен народ или държава. Фобството пък се основава на
негативната идеализация. Всъщност и в двата случая има съществено отклонение от
истината, от реалистичната оценка на стойностите.
В нашата
страна филството и фобството имат своето историческо битие, периоди на
възникване, развитие, затихване и възраждане, своите специфични български
измерения и прояви. Появяват се в епохата на мрачното турско робство, в
условията на тирания, безпросветност и скотска духовност, наложена ни от
азиатския мюсюлмански примитивизъм и фанатизъм. Българите са живели разпръснати
в обширни части на Балканския полуостров, но предимно в малки села, махали,
колиби и в планините. Многократното обезлюдяване на равнините от българско
население вследствие на водените от Турция войни, чумата и други епидемии,
кърджалии и даалии, изселванията след неуспешните въстания и руско-турските
войни пречи на развитието на стопанството и икономическите връзки. През XVIII и
XIX век мнозина от българите за да развият своята стопанска, занаятчийска и
търговска дейност, по-често се заселват в големите градове. По такъв начин те
увеличават в тях българският елемент. Това – от една страна. Но от друга, там
те неминуемо попадат под силното турско и гръцко народностно влияние и една
част от тях не само започват да имат предпочитания към турското или гръцкото,
т.е. стават туркофили и гъркофили, но и започват да губят своята българска
самоидентичност, овладяват чуждия език, обичаите, културата, обрядите - т.е.
превръщат се в туркомани и гръкомани. Именно в този момент на историческата
сцена се явява забележителният родолюбец Отец Паисий. В следващите периоди със
замогването на част от българските занаятчии, скотовъдци и търговци се набират
средства за изграждане на български църкви и училища, създават се материални
условия да се води борба за духовно - народностна и политико - национална
самостоятелност.
През XIX век
се формира и една малка група сърбофили, които разчитат, че Сърбия ще помогне
на България да се освободи от турска власт. Дори се издигат гласове за
създаване на единна дуалистична сръбско - българска държава начело със сръбския
крал.
Водените
няколко руско-турски войни засилват у голяма част от българското население
убеждението, че Русия е политическата сила, защитаваща интересите на
християните в Турция, която, воювайки ще помогне на България да се освободи от
турското потисничество. Могъщият Дядо Иван става символ на надеждата за
освобождение. И когато Руско - Турската война от 1877-1878 г. завършва успешно,
русофилството става доминиращо явление сред българския народ.
След Освобождението
в зависимост от икономическите интереси и връзки на различни групи от раждащите
се промишленици и търговци се формират и по-големите групи от различни филства
– австрофили, германофили, франкофили, англофили – т.е. филство само към
големите и силните държави и народи в
Европа.
След
Сръбско-българската война от 1885 г. се формира доста ясно изразено
сърбофобство, което затихва само в навечерието на Балканската война и
продължава да се развива особено силно след Междусъюзническата и Първата
световна война.
Последователно
в политическия, а чрез него и в икономическия и културен живот се налага
влиянието на двете най-крупни филски групи: русофилската и германофилската. В
разгорялата се у нас междупартийна борба, както и съседните ни балкански
държави се ражда едно навярно специфично балканско явление – вътрешнодържавно
фобство, т.е.- враждебно настроение спрямо лица, групи и партии, симпатизиращи
на определена политическа сила в международните отношения. Най-драстичната му
проява е преследването от правителството на Стамболов на русофилите. Това е
една от най-големите беди за един народ – противопоставяне и омраза между
отделни групи хора заради тяхната различна привързаност към определена страна
или народ.
Политическата
сцена у нас след началото на XX век и до 1947 г. е превърната в арена на силни
политически борби, ярко обагрени от фило-фобски страсти. След разгрома на
опозицията и установяване властта на БКП и БЗНС на повърхността на политически
живот у нас затихват фило-фобските страсти. Направеният опит русофилските
традиции да се трансформират в своеобразно съветофилство не се увеличава с
някакъв сериозен успех, тъй като няма единен съветски народ, а сбор от
народности.
II
След 10
ноември 1989 г. започна процес на бързо възраждане на различните видове филства и фобства у нас. Най-бързо напредва американофилството. Създават се различни
видове асоциации и обществени обединения в подкрепа и на основата на
американофилството. Възстановява се американският колеж, създава се в
Балгоевград Американски университет, формира се обществена психоза за
суперсъвършенството на САЩ и т.н. В това американофилско движение бързо се
включиха голяма част от редакторите и репортерите на Българското радио и
Българската телевизия. Видими са пристрастията на президента Желев към това филство.
Възраждат
се и германофилските настроения. Все по-често редица обединения от хора по-ясно
или по-приглушено се обявяват за германофили. Зачестиха редица връзки и
контакти. Но те ще разгръщат по-силно едва след като Германия се пребори с
проблемите си в новите източни провинции (бившата ГДР). След двете ни
национални катастрофи евентуално трето обвързване с Германия плаши твърде много
хора у нас. Но редица наши политици са склонни да предпочетат Германия като
партньор във външната политика и икономическите отношения. А това неминуемо
поражда и съответните германофилски настроения.
Засилена
актовност за културно, а напоследък и за икономическо влияние у нас провеждат
французите. Това не е случайно. По такъв начин те се стремят да подпомогнат
формирането на профренски (франкофилски) чувства и настроения. На фона на
бъдеща обединена Европа Франция е силно застрашена от англосаксонското и
германското влияние и затова търси опора в редица бивши социалистически страни.
навярно поради това и нашата страна бе обявена за франкофонска – т.е.
френскоговоряща.
Поне видимо
не се чувства ясно изразено русофилството. Разгромът на източноевропейската
социалистическа система, разрушаването на икономическите връзки, драстичното
едностранно прекратяване на абонамента за съветски вестници и списания не могат
да не доведат естествено до временен или по-постоянен отлив от русофилски и
съветофилски позиции у много хора в
нашата страна. Но една голяма част от политиците като Луканов, Томов и други
разбират полезността от поддържането на стабилни дружески отношения със
Съветския съюз.
Напоследък
групата крайнодесни депутати от СДС, интегрирани около Стоян Ганев (съветски
възпитаник), Ал. Йорданов (известен с лозунга си „Никога с СССР”), М. Неделчев
и др., откровено застана на антисъветски позиции, със своите речи и декларации
настройва доста хора към формиране на антисъветизъм и русофобски
настроения.
Характерен
нашенски белег за възраждане на фило-фобските страсти е отношението ни към
съседите. Независимо от историческата обремененост сега то придобива някои
по-ясни очертания. Движението за права и свободи явно се организира като
политическа партия на етническа основа, като туркофилска във външната политика
(пътят за Европа минавал през Босфора) и туркоманска във вътрешната, стреми се
дори българомохамеданите да се представят за етнически турци, проявява се
българофобство в някои райони на Разградско и Кърджалийско. Това води до
насрещно формиране у част от българското население на туркофобски настроения. И
по такъв начин се създават огнища на много вероятни етнически сблъсъци. За
развитието на туркофилството и туркоманството у нас съдействат и турските
държавни институции.
В по-друг
аспект са македоно-сръбскофилските настроения и пристрастия на ОМО „Илинден”,
които понякога имат българофобска основа. Те ясно личат по различен повод и в
различни нейни политически и обществени
прояви.
Напоследък
се засилва и интересът към Гърция. От години и предишните, и настоящото
българско правителство провеждат балансирана и разумна политика на отношения с
нашата южна съседка. Но и в това направление започнаха да се формират филски
страсти. В средствата за масова информация започна един процес на идеализиране
на политическото, икономическото и социалното положение на Гърция. Дори някои
наши бързоръки политолози и депутати във Великото народно събрание предложиха България да се федерира веднага,
бързо, незабавно с Гърция – без да питат дори нашия и гръцкия народ. Мнозина
остават с впечатление, че и нашият Министър-председател Д. Попов има
изключителни предпочитания към политическо сближение и партньорство с Гърция.
III
Възраждането
на филството и фобството у нас сега налага да си дадем ясна сметка за опасностите, които те крият в себе си, за някои техни нежелателни последствия и
атрофии, които могат да напакостят на развитието на страната. Досегашният ни
исторически опит, както и опитът на други страни, следва да се преосмисли
отново. Вече могат да се очертаят и някои деформации.
Първата
възможна деформация от развихряне на фило-фобските пристрастия е засилването на
култа към чуждестранното, на чуждопоклонството в най-грозния му вид. Не само
към това, което е достояние на световната култура и цивилизация, но и на
пошлото, на ретроградното, дори на престъпното, само и само защото е чуждо.
Това крие така също и опасността за отхвърляне на общочовешки ценности и
достижения единствено защото са от народи и страни, които някои не обичат.
Втората
възможна деформация, до която в момента сме реално много близко, е формирането
на национален нихилизъм, пренебрежение към всичко българско, към българската
история, култура, бит и обичаи.
Третата
възможна деформация на основата на филството е една бъдеща самоасимилация на
българите сред другите народи и в други култури, особено при очертаващата се
тенденция за европейски свят без граници
и засилена чуждестранна инвазия у нас, както и намалени съпротивителни духовни
сили (липсата на национален имунитет) срещу силна чужда културна асимилация.
Четвъртата
много възможна деформация на основата на българофобството и туркофобството е
възникването на сериозни етнически сблъсъци в районите на Източните Родопи и
Лудогорието.
Петата
опасна деформация произтича от фило-фобските настроения сред висшия държавен
екип, които влияят за провеждането на външна политика в интерес на чужди
държави и в ущърб на българските национални интереси, както това неведнъж е
ставало в последните 110 години от нашата история.
Основания
за подобни опасения ни дава битуващата у нас едностранна идеализация на отделни
народи, общества и съюзи, липсата на реализъм в политическия анализ, прогнозна
оценка до какво може да ни доведе определено силно пристрастно филство или
фобство.
В духа на
общочовешките ценности и хуманизма би трябвало да няма филство и фобство. Но
светът се управлява не само и не толкова от разума, а и от интересите и
страстите човешки, включително и политическите и народностните пристрастия,
дори и в най-развитите страни. Следователно в политиката трябва повече да се
държи на разума, на доминирането на националния интерес, на интересите на
България пред предпочитанията на политиците към отделни страни и народи.
Сега на нас
в обстановката на конфронтационна политическа борба ни трябва обединително
звено. А това може да бъде не някакво ново или старо филство и фобство, а
филетизъм, т.е. привързаност към своя народ, стремеж да се запази и обогати
родното. От тази гледна точка всички сега би следвало да мислим и действаме
като българофили.
Забележка:
Статията е подготвена за печат преди изборите 1991 г.