Българско черноморско крайбрежие

Теми за матура и кандидатстване в университет 

Виж е темата Черно море

Българското черноморско крайбрежие не е самостоятелна природногеографска област на България. То обхваща източните части на Дунавската равнина, Старопланинската и Тракийско - Странджанската области. Водещ фактор за обособяването на черноморското крайбрежие е климатичното влияние на Черно море.

1. Географско положение

Източник: Учебник по География и икономика за 10 клас

Българското Черноморско крайбрежие представлява една ивица от сушата, разположена на запад от черноморския бряг. Тя се простира от север от нос Сиврибурун на юг до река Резовска) и има дължина около 378 км и ширина от 30 до 50 км, т.е. об­хваща местата, в които се чувства черноморското климатично влияние. По права линия дължината е само 199 км.

От север на юг в Бъл­гарското Черноморско крайбрежие се включват най-източните части на Дунавската равнина, Предбалкана, Главната Старопланинска верига, ця­лата Бургаска низина и източните разклонения на Странджа планина. На север граница е държавната ни граница с Румъния, а на юг – държавната граница с Турция, минаваща по река Резовска. Към българска територия се включва и 12 – милната част от морето, намираща се непосредствено край бреговата линия.

Българският черноморски бряг е слабо разчленен. На самия бряг има различни абразионни и акумулативни форми на земната повърхност – клифове, плажове и др.

На България принадлежат и няколко острова, с малки размери и намиращи се близко до брега - Свети Иван, Свети Петър, Света Анастасия, Змийски остров и други.

Най-големите заливи са Бургаски, Варненски, Несебърски и др. В Странджанското крайбрежие бреговата линия е по-нарязана, с множество малки полуострови, носове и заливи. По-добре са оформени двата по-големи залива – Бургаски и Варненски.

Най-големи полуострови са Калиакра, Емине, Атия, Масленноски (най-големият - 5 км2) и други.

По Българското черноморско крайбрежие има редица известни морски носове. Особено импозантен е нос Калиакра, който се извисява 70 метра над морската повърхност и навлиза около 2 км навътре в морето.

2. Релеф и полезни изкопаеми

   2.1. Геоложки строеж и развитие на релефа

Релефът е формиран и носи отпечатъкът на разнообразните геоложки  условия и палеогеографско развитие. Той носи отпечатъкът на източните части на главните морфоструктири на България.

Геоложката основа на земната повърхност е с разнообразен скален състав. В северните и средни части това са предимно варовици, мергели и пясъчници. В района на долното течение на Камчия (Лонгоза) има дебели слабо споени седимен­тни наслаги. В Ай­тоска планина са разпространени и андезити, туфи и туфити. В най-северно разположените части скалите са припокрити от льос, както в цялата Дунавска равнина. Районът на Бургаската низина е изграден от наносни материали.  Южните части на Българското черноморско крайбрежие са изградени предимно от различин видове ефузивни магмени скали, най-вече андезити, андезитни туфи и туфити. Има и варовици, мергели и съвре­менни алувиални наслаги.

В геоложко отношение Българското Черноморско крайбрежие е раз­нообразно. То има различен геоложки строеж. На север в него се включват земни пластове с платформен тип геоложки строеж - това е част от Мизийската плоча. Земните пластове имат хоризонтално разположение и са изградени от седиментни скали. Скалният състав е от варовици, варовити пясъчници, глини и мергели. В него се откроява Провадийско-Долнокамчийското понижение. В него се открояват няколко грабенови лимана – Варненски, Долнокамчийски, Провадийски и др.

На юг от река Камчия земни пластове имат гънков и блоков геоложки строеж. Те са част от Предбалкана и Главната Старопланинска верига - Камчийска планина, Еминска планина и Айтоска планина. Част от гънките са наклонени на север.

Южната част от Черноморското крайбрежие геоложкият строеж също е гънков. Тя е изградена от две гънкови геоструктури - Бургаски синклинорий и Странджански антиклинорий.

Развитието на релефа на Българското Черноморско крайбрежие е протекло под въздейст­вието предимно на вътрешните земни сили. Това не  е ставало плавно, а чрез редуване на етапи на издигане и понижаване. Едновременно са се осъществявали и двата вида движения на земните пластове – издигане и понижаване. През кватернера поради няколкократно издигане на земните пластове са се образували 6 абразионни тераси. Тези движе­ния са характерни и за съвременния етап. Платата (Франгенско и Моми­но), планините в Старопланинската област (Камчийска, Еминска и Ай­тоска) продължават да се издигат, а Бургаската низина потъва. В районите на съвременно потъване на земните пластове устията на реките са превърнати в лимани (удавени речни устия).

   2.2. Характеристика на съвременния релеф

В Българското черноморско крайбрежие надморската височина е малка – от 0 до 600 м. Преобладават ниските части до 100 м. В тях се включват източните части на Приморска Добруджа, лиманите на реките Провадийска (Варненско-Белославски), Батова, Камчия, Бургаската низина, отделни части от Странджанската част на крайбрежието. Между 100 и 300 м надморска височина попадат платата Добруджанско, Франгенско, Момино (Авренско) и възвишенията, ограждащи Бургаската низина. С над 300 до 600 м., т.е. в ридово-хълмистият височинен пояс, са само малки части от планините Камчийска, Еминска и Айтоска, ридът Босна.

Земната повърхност в Българскато черноморско крайбрежие по съвременни форми на релефа е разнообразна, има редуване на земните форми. На север релефа е равнинен. Той е част от Дунавската равнина. На юг следват по-високи части на земната повърхност, а именно платата Франгенско и Момино. Те имат малка надморска височина. Още по-южно е алувиалната низина край долното течение на река Камчия (Лонгоза). След това са ниските планински ридове на Камчийска, Еминска и Айтоска планини. Следва низинната форма – Бургаска низина. Най-южно са ниските Росен баир, Медни рид и ридовете  на Странджа планина.

Във височинно отношение Българското Черноморско крайбрежие е развито до 600 м надморска височина. Състои се от няколко височинни пояса. Най-нисък е низинният пояс (до 100 м). Той обхваща значими площи Приморска Добруджа, Батовската лиманна низина (Балтата), Варненско-Белославския лиман, Камчийската лиманна низина (Лонгоза), Бургаската низина и отделни части на Странджанското черноморско крайбрежие. Равнинно-платовидният пояс (100-300 м надм. височина) обхваща Добруджанско, Франгенско, Авренско плато и редица оградни ридове на Бургаската низина. Ридово-хълмистият пояс (300-600 м надм. височина) обхваща части от Камчийска, Еминска, Айтоска планина и Странджа. 

Сред формите на релефа в ивицата на Българското Черноморско крайбрежие добре личат останките от минала релефообразуваща дей­ност. Остатъчни форми на релефа има от два етапа на заравняване - т.е. има следи от две денудационни повърхнини. Понтийската (Староплиоценската) денудационна повърхнина заема горните заравнени части на Добруджанското, Франгенското и Моминото плато, билото на Еминската планина и най-високите части на Странджанското крайбрежие на око­ло 450 м надморска височина. По-младата Левантийска (младоплиоценска) денудационна повърхнина е представена като склоново стъпало на платата в Северното крайбрежие и Еминска планина, както и по билните заравнености на Камчийска и Айтоска планина.

Източник: Учебник по География и икономика за 10 клас

В ивицата на Българското Черноморско крайбрежие има характерни брегови (абразионни) процеси и форми на релефа, образувани под въздействието на морската вода като клифове, прибойни ниши, абразионни тераси. Като цяло бреговата линия, както вече бе посочено, е слабо нарязана. Съвременната абразионна дейност обхваща 72% от черноморската брегова ивица на България. Развита е предимно механичния тип абразия, резултат от вълново-прибойната дейност. Абразията е слаба – около половината клифов бряг е слабо податлив на разрушаване. Най-висока скорост на протичане на абразионните процеси има в местата на свлачищата. Най-силни са абразионните процеси при наличието на щормови североизточни ветрове и образуването на големи морски вълни. Най-силно се руши морския бряг северно от нос Шабла, поради наличието на льосови скали. 

Абразионните тераси са съхранени ограничено. Това се дължи на здравината на скалите, преобладаващата част от които са податливи на размиване и разрушаване. Най-добре е съхранена горноплейстоценската тераса по носовете на Старопланинското и Странджанското черноморско крайбрежие.

Характерна особеност на Българското Черноморско крайбрежие е наличието на множество плажове. Те заемат 34% от българския бряг. Най-дълъг е Камчийско-Шкорпиловският плаж - 12 км. По-големи са плажовите ивици между Варна и Балчик и между Бургас и Емине. По-известни са плажо­вете Русалка, Албена, Златни пясъци, Варненски, Обзорски, Слънчев бряг, Несебърски, Поморийски, Бургаски, Созополски, Каваците, Китенски и др. По някои от пясъчните  плажове са образувани пясъчни дюни високи до 6-8 метра.

Отличителен белег на долинния ре­леф на Българското черноморско крайбрежие са  удавените речни устия на реките Батова, Провадийска, Кам­чия, Двойница, Хаджийска, Айтоска, Ропотамо, Дяволска, Велека, Резовска и др.

Същевременно има участъци, в които брегът е висок и скалист - т.е. клифов бряг. Такъв е бре­гът в районите на нос Калиакра, нос Емине, Маслен нос и др. По северното крайбрежие във варовития черноморски бряг има интересни скални форми като откоси, подмоли и пещери край селата Камен бряг и Тюленово.   

От съвременните релефообразуващи процеси по черноморското крайбрежие са характерни денудационно-гравитационните процеси и форми на земната повърхност. От тях най-голямо разпространение имат свлачищата. Те са разпространени в местата с висок клифов бряг и долината на Батова река. Общата им дължина е около 52 км и имат обща площ от 5 400 ха. Активизирането им е свързано с продължителни валежи и промяна на равнището на подземните води. Те са най-силно проявени в района северно от Варна, в районите на курортните комплекси "Свети Константин и Елена", "Златни пясъци" и "Албена".

Срутища има в района на Русалка и село Българево, Каварненско. Те са разпространени в места със стръмен, дори отвесен морски бряг. Образуват се при изветряне на скалите, ерозия, абразия, земетресения и други процеси. Стават активни след продължителни валежи и при земетресения. Разпространени са в района на скалните откоси на платата в северната част на черноморското крайбрежие.

В Българското черноморско крайбрежие има и отделни места с развити карстови форми. Те са най-характерни за черноморската част на Добруджа. Това е гол карст, представен от голи карни полета, наричани от местното население „кайряци”.

   2.3. Морфографска подялба

В морфографско отношение Черноморското крайбрежие се поделя на три части - Северно, Средно и Южно.

Северно крайбрежие. Обхваща частта от Българското Черноморс­ко крайбрежие от границата с Ру­мъния (нос Сиврибурун до устието на река Фъндъклийска. Дължината му е 37.9% от българската черноморска брегова линия. Най-северно разположените земи са ниски. Това е ниска равнина, на места, особено около Дуранкулашкото и Шабленското езера и заблатена. След това на юг е разположено Добруджанското пла­то, което на изток към морето об­разува стръмен бряг, а на юг дости­га до долината на река Батова. Тук има множество свлачища, особено в района на града Балчик. 

На юг от Балчик е разположена образуваната от река Батова лиманна низина, наречена Балтата. Между нея и Черно море е обширен пясъчен плаж Между Батова река и Варненското езеро е разположено Франгенското плато. Високата част на това плато е заета от твърди варовити скали. Поради това към морето са образувани скални корнизи. Към брега на морето има редица свлачища. Тук най-голям е плажът, наречен Златни пясъци. Южно от Франгенското плато е разположено Белославско-Варненското грабеново понижение. В него са разположени двете езера – Белославско и Варненско, които са част от дългия 30 км лиман. 

Между това понижение и долината на река Камчия е разположено Момино (Авренско) плато. То има сравнително по-заоблена форма, дължаща се на липсата на варовици в неговото горнище. На юг е разположен  Камчийският участък на Черноморското крайбрежие. Той започва от Авренското плато и достига до устието на река Фъндъклийска. Тук е развита най-голямата у нас лиманна низина – Камчийската (Лонгоза). Тук се намира най-дългият български пясъчен плаж – Шкорпиловския (11 км). 

Средно (Старопланинско) крайбрежие има само 12.1% от дължината на бреговата линия. Обхваща земите на юг от устието на река Фъндъклийска до долината на река Айтоска. Морският бряг е напречен на осите на антиклиналите и синклиналите. В Старопланинското крайбрежие се включват ниската Камчийска планина, част от Еминска планина и Ай­тоска планина.  Релефът е гънков.  Образувани са три ниски планини – Камчийска, Еминска и Айтоска, които са част от Предбалкана и Източна Стара планина. Между тях има понижени равнинни и хълмисти части на земната повърхност, през които протичат реките, вливащи се в Черно море. Преобладава абразионният морски бряг (стръмен, почти отвесен). В района на синклиналните понижения морето се вдава в брега и образува плажове, най-значим от които е Обзорския плаж.

Южно крайбрежие. Обхваща 50.0% от бреговата линия на България с Черно море. В тази част на страната бреговата линия е по-силно нарязана. Южното черноморско крайбрежие се състои от две съществено отличаващи се части – Бургаско крайбрежие (Бургаска низина) и Странджанско крайбрежие.

Бургаската низина е обширна ниска алувиална низина. Наклонена е към Бургаския залив. Разположена между Айтоска и Еминска панина на север, Черно море на Изток, Странджа на юг и на запад рзклоненията и склоновете на Бакаджиците. Дължината и е около 30 км, а ширината до 50 км. Надморска и височена е 80-100 м. Реките Айтоска, Русокастренска, Средецка и Факийска формират радиална долинна мрежа (подковообразна форма). В нея са разположени големите крайморски езера - Бургаско, Мандренско и Атанасовско. Край морето се откроява само една по-висока част – възвишението Върли бряг (209 м). В северната част е развит големия плаж „Слънчев бряг” и в плажовете има пясъчни дюни с височина до 11 м.

Странджанската подобласт на Южното крайбрежие обхваща ниските ридове и техните разклонения. Бреговата линия е по-силно разчленена. Образувани са множество малки заливи, скалисти носове, плажове, пясъчни дюни, удавени речни устия. Характерни са малки полуострови (до 2 км дължина), завършващи със стръмни носове в морето. Сред тях са Атия, Св. Агалина, Маслен нос, Синеморец и др.  Има и редица малки заливи като Атия, Созополски, Алепу, Стомопло и др. Най-северно местоположение в Странджанската подообласт има Росен баир. На юг са разположени Медни рид (376 м), Босна  (502 м), Граничен (Белевренски) рид на Странджа. Между ридовете са разположени долините на реките, вливащи се пряко в Черно море като Ропотамо, Дяволска, Китенска, Велека и Резовска. Има и малки езера (Стомопло, Алепу, Аркутино) и лиманни устия на реките Ропотамо, Дяволска, Китенска, Велека и Резовска. Това създава по голяма разчлененост на релефа.

   2.4. Полезни изкопаеми

Полезните изкопаеми в Черноморското крайбрежие са резултат от геоложкия строеж, геоложкото и палеогеографското развитие на района. В ивицата на Черноморското крайбрежие попадат редица местата с нахо­дища на полезни изкопаеми.

Сравнително по-разнообразни са находищата на горивни полезни изкопаеми. Има находищата на въглища от два вида. Черни въглища има в голямото находище в Добруджа (в района на Каварна). Те са с карбонска възраст (Палеозойска ера) и се намират на голяма дълбочина от 1400 до 2700 м., което не позволява да се добиват при съвременните технологии.

Кафяви въглища има в Бургаския въглищен басейн. Той е разположен северно от град Бургас, при селата Рудник и Сарафово. Те са с еоценска възраст. Този въглищен басейн има 54 млн. тона запаси или 18% от всички запаси на кафяви въглища в България. Има 9 въглищни пласта, но само 6 имат производствено значение. Долната топлотворност е 26-30 МДж/кг. Съдържанието на въглерод достига до 70%. Използват се предимно като енергийно гориво. 

Находища на нефт има в района на с. Тюленово, в северната част на черноморското крайбрежие. Находището е малко и почти изчерпано. Природен газ е открит в находищата в долина­та на Камчия, при с.Тюленово и в черноморския шелф, близко до нос Галата.

От рудните полезни изкопаеми в Българското Черноморско крайбрежие попадат находищата на манган в долината на река Батова (Оброчище), Игнатиево и Бяла, Варненско. Находищата на медни руди са в южната част на крайбрежието - в Медни рид, Росен баир, Върли бряг и в Странджа. Магнетитови пясъци (желязна руда) има в района на плажовата ивица между Бургас и Поморие.

От нерудните полезни изкопаеми стопанско значение имат варовиците, особено тези в Момино и Франгенско плато, добивът на сол, луга и лечебна кал край Поморие, Балчик, от Атанасовското езеро и др. В района на Бургас (при град Българово) има рядката скала българити, от която могат да се извличат редица редки елементи. С добро качество са кварцовите пясъци при Белослав, Варненско. Със стопанско значение са находищата на лечебна кал в Балчишката тузла и Поморийското езеро.

3. Климат

Българското Черноморско крайбрежие попада в Черноморската климатична област. Формирана е под влияние на доминирането на два климатообразуващи фактора – атмосферната циркулация и влиянието на Черно море. Има различно проявление на континенталното влияние  (от северозапад и североизток) и средиземноморското (от югозапад). Черноморското влияние е слабо изразено и ограничено в тясна ивица по черноморското крайбрежие. Черноморският климат има различни характеристики – на север с доминиране на континентално климатично влияние, а на юг – на средиземноморско влияние. В Северното крайбрежие черноморското влияние и бризовата циркулация на въздуха смекчават континенталното влияние.

По отношение на температурата има ясно изразена закономерност на повишаване на средните годишни температури от север на юг. – от 11.7 0С на север до 13.30С на юг. Подобни промени има и в средните януарски и средните юлски температури. Средната януарска температура е положителна. От север на юг тя също се повишава – от 0.8°С (при Калиакра), в средните части между 1 и 2°С, а в Южното черноморско крайбрежие достига до 2.0 - 4,0°С (при Царево). През лятото температурите са по-ниски спрямо съседните географски об­ласти поради влиянието на Черно море и са около 22-24оС. 

Поради смекчаващата роля на морския басейн и температурната амплитуда е по-малка от тази в съсед­ните области и е между 20-21оС. Като цяло зимата е по-топла, пролетта е по-хладна в сравнение с есента, лятото е по-хладно в сравнение с другите части от страна­та с низинно-равнинен и хълмист релеф, есента е по-топла и по-мека в сравнение с пролетта. Тези температури осигуряват по-продължителен вегетационен период, който в района на Созопол е 301 дни.

При разглеждане на количеството и хода на валежите също са забелязва определена трайна закономерност - увеличаване по количество от север на юг. В Северното крайбрежие те са 450-500 мм, в средното - 500-600 мм и в Южното - от 500 до 1000 мм. По-големите валежни суми в Южното крайбрежие се дължат на влиянието на средиземноморските циклони. Различия има и във валежния режим. В Северното крайбрежие под влияние на умереноконтиненталния климат валежите имат юнски максимум и февруарски минимум. В Средното крайбрежие са с неомврийски максимум. В Южното крайбрежие зимният максимум на валежите е най-добре очертан. 

Валежите от сняг също намаляват от север на юг. В северните части на черноморското крайбрежие снежната покривка се задържа 2-4 седмици. В южната част рядко се образу­ва снежна покривка, а когато се образува, не се задържа и бързо се стопява. Нейната продължителност е обикновено 4-5 денонощия. От неблагоприятните климатични явления проявление в районите на Варна и Бургас имат проливните дъждове.

Ветровете в Българското черноморско крайбрежие през зимата са предимно запад-северозападни или северни, а през топлото полугодие до­минират изток-североизточните ветрове. Само в отделни дни, обикновено през студеното полугодие има силни и бурни ветрове. Съществено влияние върху кли­мата има черноморският бриз, особено през топлото полугодие и най-вече в Южното черноморско крайбрежие.

По-високата относителна влажност на въздуха през лятото се отра­зява благоприятно върху развитието на растенията, поради това засушаванията по Черноморското крайбрежие се чувстват по-слабо.

4. Води

   4.1. Реки

Българското черноморско крайбрежие се отличава със слаба (15-60 мм)  и много слаба водоносност (под 15 мм). Най-малка е водоносността на северната добруджанска част на крайбрежието.

Речната мрежа в черноморското крайбрежие е формира­на от реки с малък водосборен басейн, малка дължина и незначително водно количество. Изключение прави река Камчия. Повечето от тях извират от други райони и само част от течението им попада в ивицата земя на Черноморското крайбрежие. Те имат ясно изразена източна посока на течение. 

Водосборните басейни са с малка средна надморска височина. Всички реки се вливат пряко в Чер­но море или чрез лиманни езера. От север на юг през Черноморското крайбрежие текат реките Батова, Провадийска, Камчия, Двойница, Ха­джийска, Ахелой, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропота­мо, Дяволска, Китенска, Велека и Резовска. Най-пълноводни от тях са реките, които извират от Източна Стара планина и Странджа. С най-голяма гъстота на речната мрежа на водосборния басейн се отлива река Камчия, следвана от Айтоска и Провадийска река.

Речният режим и модулът на оттока са пряка връзка и зависимост от климата, скалната основа и геоложкия строеж. Подхранването на реките е различно. В Северното крайбрежие е ви­сок делът на карстовото подхранване (до около 70%). Реките Батова, Девня и Провадийска са с типично карстово подхранване и карстов режим на оттока. В Средното и в Южното крайбре­жие преобладава дъждовното подхранване (до около 80%).

Максимуът на речния отток също е различен. В Северното крайбрежие е мартенски, в Средното - но­емврийски, а в Южното - февруарски.

Модулът на оттока  нараства от север на юг.  В най-северните части той е под 1/л/сек/км2, а в южните части на Странджанското крайбрежие достига до 15/л/сек/км2. Незначителният модул на речния отток в северните части се дължи на малкото количество на валежите, равнинния характер на земната повърхност и наличието на водопропусклива земна повърхност от льос и варовици.

Най-значимата река в Българското черноморско крайбрежие е Камчия.  Тя събира водите си предимно от Източна Стара планина. Образува от сливането на реките Голяма Камчия и Луда Камчия. За нейно начало се приема Голяма Камчия. Тече на изток и приема големите си притоци Луда Камчия и Елешница. В долното си течение в широката, лиманна по произход, долина Лонгоза. Влива се в Черно море като образува подводна делта. Има дължина от 244.5 км. и водосборна площ  от около 5.4 хил. км2.  Тя има най-голяма средна надморска височина на водосборния си басейн – 327 м.  Средният и годишен отток е около 700 млн. м3.

   4.2. Езера

По Черноморското крайбрежие са разположени крайморските езера на България. Общият обем на езерната вода в крайморските езера на България е 223 млн.м3. В зависимост от произхода си езерата са лагунни и лиманни.

Лагунните езера са образувани чрез преграждане на част от залив с пясъчна коса. Такова е Поморийското езеро. Отделено е от Черно море с тясна и дълга 6 км пясъчна коса. То има 5 км2 площ, средна ширина до 500 м и дълбочина до 3 метра. Равнището на неговата вода е под морското равнище.

Атанасовското езеро е много плитко. Бреговете му са ниски. През много сухи лета солеността му достига до 250‰. Дълбочината му е около 1 м. Поради това от него се добива морска сол чрез изпаряване на морска солена вода.

Лагунни по произход още са езе­рата (блатата) Алепу, Аркутино, Стомопло. Особени характеристики имат трите Добруджански тузли - Балчишка тузла, Наневска тузла, Шабленска тузла. Те са малки, плитки, свръхсолени лагуни, чиято повърхност, особено през лятото е под морското равнище. На дъното им се образува лечебна кал. Балчишката и Наневската тузли са образувани в райони на свлачища и поради това могат да се разглеждат и като свлачищни езера.

Лиманните езера са много повече. Те са образувани в удавените устия на реките. Най-голямо от тях по площ е Бургаското езеро. Отделено е от Черно море с тясна пясъчна ивица. Бреговете му са ниски и заблатени. То е развито в доли­ната на Айтоска река. Дълго е около 15 км, площта му е 27,6 км2, а водният му обем е      19 млн. м3.

Следващото по площ е Варненското езеро. То има тясна удължена форма в посока запад-изток. Неговата площ е 17,4 км2. Варненското езеро има най-голям обем - 165,5 млн. м2 вода. Подхранва се от води от дъждовете и от Белославското езеро. Варненското езеро е и най-дълбокото крайморско езеро в България. Неговата дълбочина достига до 19 м. В миналото е било пресноводно, но след прокопаването на канал е осолено от нахлуващи от Черно море солени води.

Лиманни по произход са и езерата Дуранкулашко, Езерецко, Шабленско, Белославско, Мандренско.

   4.3. Блата

Като блата могат да бъдат разглеждани някои разливи на реките в долните им течения. През някои лета те намаляват равнището на водата си и дори пресъхват. Към тази група лиманни образувания се отнасят Камчийските блата, Дяволското блато (южно от Приморско), Батовското блато (в устието на Батова река). Като езера–блата се разглеждат някои от лагунните езера – Алепу, Стомопло,  Аркутино и тузлите – Балчишка, Наневска и Шабленска.

   4.4. Подземни води

Подземните води са представени от всички видове – грунтови, карстови, артезиански (напорни) и минерални.

Грунтовите води са акумулирани под горния  водопропусклив пласт на Бур­гаска низина, Лонгоза, Варненско-Белославското понижение, Балтата и в речните тераси.

Карстовите води  са характерни за районите с широко разпространение на варовици. Те са най-разпространени в северната част на Българското черноморско крайбрежие. Те подхранват реките. На повърхността излизат във вид на карстови извори. Сред тях най-известни и с най-голям дебит са Девненските извори.

Артезианските води са акумулирани на по-голяма дълбочина във водопропускливи пластове. Най-значимите находища са във Варненския артезиански басейн. Такива води и в по-долните земни пластове и в Бургаската низина и в Лонгоза.

Минерални води има в района на гра­довете Варна (по черноморското крайбрежие северно от града), Бургас (Бургаски минерални бани) и находището в района на Старо Оряхово-Шкорпиловци.

5. Почви

Поради различията в скалната основа, релефа, климата и растителност­та, почвената покривка е разнообразна. Това се дължи на промяната на почвено-климатичните условия и растителността от север на юг.

По Северното крайбрежие в по-нис­ките места върху льос са развити плодородните излужени черноземи. По гор­нищата на Франгенско и Момино плато предимно върху карбонатна скална основа са развити сиви горски почви. Покрай реките и авулвиалните низини има алувиално-ливадни почви. 

В Средното крайбрежие доминиращо разпростране­ние имат оподзолените канелени почви в по-голямата част на Еминска и Айтоска планина, сиви горски почви в Камчийска планина и алувиално-ливад­ни и блатни в долините на реките Камчия, Двойница и Хаджийска. Срещат се на малко места и пясъчни почви.

В Юж­ното крайбрежие широко са разпространени излужените и оподзолени кане­лени почви. В Бургаската низина широко са застъпени и смолниците. В долините на реките Велека и Резовска има жълтоземни почви с реликтен произход. Образувани са върху дълбоко изветрели скали и преходно-средиземноморски климатични условия с годишни валежни суми около 800 мм. В рида Босна в Странджа има на малка площ развити червеноземни почви. В тази част на черноморското крайбрежие се срещат и блатни и пясъчни почви.

В Българското черноморско крайбрежие са развити и някои видове азонални почви. В мес­тата покрай реките и удавените речни устия са развити алувиално-ливадни и блатни почви. На много места  върху варовита земна повърхност са развити хумусно-карбонатни почви (рендзини) - в Приморска Добруджа и Малкотърновско. Покрай лиманите в условията на дебели наносни материали и преовлажнение се срещат заблатени и засолени (солончаци и солонци) почви.

6. Растителност и животински свят

Растителността е в пряка зависимост от характера на релефа, климата и почвите. Тя е различна в отделните части. Променя се в посока север-юг.

Характерна е евксинската растителност – около 30 вида. Срещат се и множество лесостепни вида, средноев­ропейски и средиземноморски видове. От степните видове се срещат различни видове треви предимно сухоустойчиви плътнотуфести житни видове треви – формациите на тревите сазина, белизма, ливадина.  Срещат се тревите коило, пирей, горицвет, божур и др.

Но като цяло доминира широколистната горската растителност от средноевропейски тип.  Преобладава дъбът – цер, благун, космат дъб, вергилиев дъб.. Срещат се още габър, липа, бряст и храсти като грипа, драка, смин. На отделни места вирее и смокинята. Покрай долните течения на реките, които се вливат в Черно море са развити формациите на полския ясен, особено в лонгозните гори. В  тях се срещат още и полски бряст, полски клен и др. Развити са още формациите на източния бук, източния горун, обикновения горун.

Най-разнообразна е растителността в Юж­ното крайбрежие, особено в Странджанската подобласт. В нея по-широко са представени редица средиземноморски видове. Характерни са дъб, източен бук, понтийско бясно дърво, лавровишня, странджанска зеленика и др. Развити са формациите на грипата (около Малко Търново).

Богати на растителни видове са лонгозните гори, развити в районите на удавени речни устия на реките, вли­ващи се в Черно море. Такива са горите в устието на Батова река (Балтата), Камчия (Лонгоза), Велека, при Аркутино и други. По пясъците и дюните на черноморското крайбрежие се среща рядката  пясъчна линия.

В Българското черноморско крайбрежие са разпространени редица растения, водни обитатели. Сред тях са: едрата морска трева (Атанасовско и Варненско езеро) и водната лилия (устието на Камчия и Аркутино). Тръстиката е характерен растителен вид за крайбрежните черноморски езера и блата.

Животинският свят по Българското Черноморско крайбрежие, също както и растителността, е разнообразен. Представен е от степни, средноевропейски и средиземноморски видове обитатели.

В Северното крайбрежие той е представен предимно от степни видове. Срещат се хомяк, скакалци, яре­бици, пъдпъдък, заек и др.

В Средното крайбрежие преобладават средно­европейските видове, но се срещат и средиземноморски.

В Южното крайб­режие има почти еднакво съотношение между средноевропейските и сре­диземноморските видове. От бозайниците най-често се срещат дива сви­ня, сърна, чакал (по Странджанското крайбрежие). За  южната част от на­секомите са характерни термитите.

Българското Черноморско крайбрежие попада в пътя на прелетните птици наречен Виа Понтика. Това води до голямо разнообразие на птичия свят и необходимост от опазването на условията за пребиваване на  прелетните птици. От птиците най-типични за цялото Чер­номорско крайбрежие са чайките и гларусите. Езерата и блатата край Черно море са богати на риба.

7. Стопанско усвояване и опазване на природната среда

Българското черноморско крайбрежие е обект на сто­панско усвояване още от древността. В съвременни условия има изключително важно значение за развитието на икономиката на страната. В Бургаския и Варненския залив са постро­ени големи пристанищни съоръжения. Чрез тях се реализира по-голямата част от пре­воза на товари. 

Използват се природните ресурси на Черно море и крайбрежието. Мор­ските води и крайбрежните езера са подходящи за риболов. Риболовът оси­гурява препитание на част от населението, обитаващо бреговете на Черно море. В Бургаско се използват и плитките езера за добиване на сол. 

Същес­твено значение имат климатично-балнеоложките ресурси. На основата на многото плажове, чистия въздух, морската вода, интересните природни за­бележителности, минерални води и лечебна кал са развити стопанският ту­ризъм и балнеолечението. Изградени са големи курортни комплекси като Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена, Русалка, Дюни и други.

Поради благоприятното транспортно местоположение по Българското Черноморско крайбрежие е добре развита промишлеността. С голямо сто­панско значение е химическата промишленост в Девня и Бургас, машино­строенето във Варна, Бургас, Каварна и др., енергетиката във Варна и т.н. Представена е добре и хранително-вкусовата промишленост във Варна, По­морие, Бургас. Селското стопанство по Черноморското крайбрежие се раз­вива на основата на отглеждането на разнообразни култури. Застъпено е и животновъдството. Във връзка с осигуряването на курортното дело по-сил­но са развити лозарството, зеленчукопроизводството, овощарството и др.

От древността по Българското черноморско крайбрежие са се фор­мирали редица селища, които в съвременни условия имат нов облик и функции. Най-значимите селища са Варна, Бургас, Балчик, Каварна, Не­себър, Поморие, Созопол и др.

Интензивното използване на природните ресурси и природната среда са довели до някои негативни в екологично отношение последици. Силно се замърсява морската вода в района на Бургаското пристанище, във Вар­ненското и Белославското езеро. Девненските химически заводи, „Нефтохим" - Бургас, ТЕЦ Варна и др. силно замърсяват въздуха. От рекултивация се нуждаят деградираните ландшафти около мините, кариерите за до­биване на строителни материали и суровини за промишлеността, строи­телните обекти.

Черноморско крайбрежие има редица резервати, които са предназна­чени да съхранят природната среда в естествения й вид. Известни са за­щитените обекти и резервати Калиакра, Балтата, Камчия, Атанасовското езеро, Пясъчна лилия, Водните лилии, Морски пелин и Аркутино. Змийският остров е превърнат в резерват с богат и разнообразен живо­тински свят.

Използвана литература

1. Георгиев Милан. Физическа география на България. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991 г. стр. 321-368.
2. Иванов Анко. Физическа география на България. С. Изд. „Тилиа”, 1998 г. стр. 194 - 222.
3. География на България. Физическа география. Социално-икономическа география. С., Изд. „Форком”, 2002 г. стр. 404-410.
4. Голяма енциклопедия България. Т. 1-12. С., Изд. „Труд”, 2012 г.