Географски речник Р

Р

РАБОТНА СИЛA –  хората на 16 и над 16 годишна възраст, които могат да се трудят. Състои се от две групи: а) заети в стопанството (работят) на определени работни места и длъжности; б) безработни - физически лица, които не работят, но търсят работа. От нея са изключени недееспособните лица. В някои страни различават: обща работна сила, включваща работещите, безработните и лицата на военна служба; гражданска работна сила – без лицата на военна служба. В зависимост от квалификацията работната сила се поделя на квалифицирана и неквалифицирана.

РАВ­НИ­НА – плос­ка, рав­на или ле­ко на­хъл­ме­на част от су­ше­ва­та по­вър­х­ност, без плани­ни и го­ле­ми въз­ви­ше­ния, с мал­ка раз­ли­ка във ви­со­чи­ни­те (до 200 м) и нез­на­чи­те­лен наклон на повърхността (до 5^ο). В за­ви­си­мост от ха­рак­те­ра на зем­на­та по­вър­х­ност равнини­те са: плос­ки, въл­но­об­раз­ни, хъл­мис­ти и др. В за­ви­си­мост от начина на образуване­то им се по­де­лят на платформени, де­ну­да­ци­он­ни и аку­му­ла­тив­ни. В зависимост от покривката повърхнините са: каменисти, пясъчни, солени, тревисти и др. В океанското и морското дъно равнините са абразионни (шелф) и абисални (дълбоководни).

РАВНОВЕСНА ЦЕНА - вид цена на пазара, при която цената на предлагането на стока или услуга е равна на цената на търсенето на същата стока или услуга.

РАВНОДЕНСТВИЕ – момент, в който центъра на Слънцето при неговото видимо движение по небосвода преминава през небесния екватор. Тогава продължителността на деня и нощта е равна, по 12 часа, а слънчевите лъчи падат на земната повърхност под прав ъгъл (90⁰) на Екватора. През една година има две равноденствия: пролетното (21-22 март), когато Слънцето, движейки се от север на юг пресича небесния екватор; есенно (22-23 септември, когато Слънцето движейки се от юг на север пресича небесния екватор.

РАДИАЦИОНЕН БАЛАНС (от лат. radius – лъч и от фр. balans) – раз­ли­ка­та меж­ду по­гъл­на­та (при­ход­на) и из­лъ­че­на­та (раз­ход­на) част от ра­ди­а­ци­я­та от зем­на­та по­ вър­х­ност. В при­ход­на­та част се включ­ва пос­тъ­пи­ла­та от ат­мос­фе­ра­та ра­ди­а­ция (су­мар­на слън­че­ва ра­ди­а­ция) и ат­мос­фер­но­то сре­щу­лъ­че­не. В раз­ход­на­та част се включ­ват: от­ра­зе­на­та от зем­на­та по­вър­х­ност слън­че­ва ра­ди­а­ция, зем­на­та ра­ди­а­ция и из­раз­ход­ва­на­та топ­ли­на за изпа­ре­ние. Ба­лан­сът мо­же да бъ­де по­ло­жи­те­лен или от­ри­ца­те­лен. Ра­ди­а­ци­он­ни­ят ба­ланс за­ви­си от ко­ли­чес­т­во­то пос­тъп­ва­ща слън­че­ва ра­ди­а­ция, от от­ра­жа­тел­на­та спо­соб­ност на зем­на­та по­вър­х­ност, от нас­рещ­но­то из­лъч­ва­не на ат­мос­фе­ра­та и ефек­тив­но­то из­лъч­ва­не от зем­на­та по­вър­х­ност. До зем­на­та по­вър­х­ност дос­ти­га 43% от слън­че­ва­та ра­ди­а­ция. Радиаци­он­ни­ят ба­ланс оп­ре­де­ля топ­лин­ния ба­ланс на Зе­мя­та и в край­на смет­ка кли­ма­та.

РАДИАЦИОННА МЪГЛА (от лат radius – лъч) – вид мъг­ла, характерна за  антицикло­на­лен тип вре­ме, за яс­ни и ти­хи но­щи и ви­со­ка от­но­си­тел­на влаж­ност на въздуха. Об­ра­зу­ва се при из­с­ти­ва­не на зем­на­та по­вър­х­ност и при­зем­ния слой въз­дух. Радиа­ци­он­ни­те мъг­ли са най-ха­рак­тер­ни за есен­та, ко­га­то поч­ва­та е по-влаж­на, след полунощ и пре­ди плад­не.

РАДИАЦИОННИ КЛИМАТООБРАЗУВАЩИ ФАКТОРИ – вид при­род­ни климатооб­ра­зу­ва­щи фак­то­ри, ко­и­то вли­я­ят вър­ху фор­ми­ра­не­то и из­ме­не­ни­е­то на кли­ма­та, об­ра­зу­ва­не­то и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на кли­ма­тич­ни­те по­я­си чрез раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на слънче­ва­та ра­ди­а­ция по зем­на­та по­вър­х­ност и ра­ди­а­ци­он­ния ба­ланс. От дейс­т­ви­е­то на ради­а­ци­он­ни­те фак­то­ри за­ви­сят: тем­пе­ра­ту­ра­та на зем­на­та по­вър­х­ност и при­ле­жа­щия и въз­дух; си­ла­та на из­па­ре­ни­е­то, сне­го­за­дър­жа­не­то и т.н.

РАЖ­ДА­Е­МОСТ НА НА­СЕ­ЛЕ­НИ­Е­ТО* – ин­тен­зив­ност на раж­да­ни­я­та сред населени­е­то в оп­ре­де­ле­на те­ри­то­ри­ал­на еди­ни­ца. Раж­да­е­мост­та е би­о­ло­ги­чен, но и социално-ико­но­ми­чес­ки про­цес. Ос­но­ва­ва се на би­о­ло­гич­на­та спо­соб­ност на чо­ве­ка да въз­п­ро­из­веж­да по ес­тес­т­вен път по­том­с­т­во. Фак­то­ри­те, ко­и­то вли­я­ят вър­ху раж­да­е­мос­та, са де­мог­раф­с­ки (брач­ност, брой на же­ни­те в де­те­род­на въз­раст, раз­во­ди­мост и др.), социал­но-ико­но­ми­чес­ки (жиз­не­но рав­ни­ще, рав­ни­ще на без­ра­бо­ти­ца, не­ре­ше­ни би­то­ви и со­ци­ал­ни проб­ле­ми, со­ци­ал­на и де­мог­раф­с­ка по­ли­ти­ка на дър­жа­ва­та), пси­хи­чес­ки и религи­оз­ни. Из­мер­ва се на 1000 ду­ши. В све­та най-ви­со­ка раж­да­е­мост има в ре­ди­ца африкан­с­ки стра­ни.

РАЗ­ВИ­ВА­ЩИ СЕ СТРА­НИ – го­ля­ма гру­па стра­ни, ко­и­то най-чес­то срав­ни­тел­но късно са тръг­на­ли по са­мос­то­я­те­лен път на сто­пан­с­ко раз­ви­тие (бив­ши ко­ло­нии). Те се отли­ча­ват с пре­об­ла­да­ва­ща ро­ля и мяс­то на аг­рар­но­то сто­пан­с­т­во в струк­ту­ра­та на сво­и­те ико­но­ми­ки, с нис­ка сте­пен на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция, нис­ко рав­ни­ще на про­из­вод­с­т­во­то на глава от на­се­ле­ни­е­то, лип­са на ка­пи­та­ли за ин­вес­ти­ра­не (вла­га­не) в про­из­вод­с­т­во­то, ви­сок ес­тес­т­вен при­раст, без­ра­бо­ти­ца и нис­ко жиз­не­но рав­ни­ще на на­се­ле­ни­е­то. В сто­пан­с­т­во­то им обикновено доминират земеделието и добива на суровини. Око­ло две тре­ти от държави­те в све­та се от­на­сят към гру­па­та на раз­ви­ва­щи­те се стра­ни. Сред тях има и стра­ни с мно­го ви­сок до­ход на на­се­ле­ни­е­то, фор­ми­ран от до­би­ва на пет­рол (Ку­вейт, Ка­тар, Саудит­с­ка Ара­бия и др.) и раз­ви­тие на сто­пан­с­кия ту­ри­зъм (Фи­джи, Мал­див­и и др.).

РАЗВИТИ СТРАНИ – гру­па стра­ни, от­ли­ча­ва­щи се с ви­со­ко­ раз­ви­та про­миш­ле­ност, ви­со­ки тем­по­ве на со­ци­ал­но и ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие, из­пол­з­ва­не­то на но­ви ви­со­ки техно­ло­гии. В тях сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во е тяс­но об­вър­за­но с про­миш­ле­ност­та. Та­зи гру­па стра­ни на ос­но­ва­та на про­из­ве­де­ния бру­тен вът­ре­шен про­дукт на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то се по­де­ля на че­ти­ри под­г­ру­пи: най-раз­ви­ти дър­жа­ви в све­та (САЩ, Япо­ния, Гер­ма­ния, Франция, Ве­ли­коб­ри­та­ния, Ита­лия и Ка­на­да; мал­ки дър­жа­ви с ви­сок бру­тен вът­ре­шен продукт на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то (Швей­ца­рия, Нор­ве­гия, Ни­дер­лан­дия, и др.); дър­жа­ви-джу­дже­та” с осо­бен меж­ду­на­ро­ден ста­тут (Люк­сем­бург, Мо­на­ко, Андора и др); стра­ни с т.нар. п­ре­се­лен­чес­ки ка­пи­та­ли­зъм (Ав­с­т­ра­лия, Но­ва Зе­лан­дия и ЮАР).

РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА – необратими качествени изменения на земната повърхност и нейните форми под влияние на вътрешните и външните земни сили и формиране на видоизменен или на нов релеф. То може да се осъществя чрез доминиране на вътрешните земни сили, доминиране на външните земни сили  при почти равновесно влияние на вътрешни  и външни земни сили. Различават два типа развитие на релефа: възходящо – чрез увеличаване на скоростта на ерозионното врязване, формиране на изпъкнали долинни склонове и повишаване на относителната височина; низходящо – намаляване на скоростта на ерозионното врязване, формиране на вдлъбнати склонове и намаляване на относителната височина. 

РАЗВОДИМОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО – про­цес на раз­т­рог­ва­не на бра­ко­ве­те и прекра­тя­ва­не на се­мей­ния жи­вот меж­ду мъ­жа и же­на­та, т.е се­мей­ни­те ста­ват не­се­мей­ни. Вър­ху раз­во­ди­мост­та вли­я­ят со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки­те ус­ло­вия, ре­ли­ги­я­та и др. Промените в раз­во­ди­мост­та вли­я­ят вър­ху раж­да­е­мост­та.

РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ* – ос­но­вен прин­цип на уп­раж­ня­ва­не на власт­та в общес­т­во­то, осо­бе­но в съв­ре­мен­ни­те, в де­мок­ра­тич­ни­те об­щес­т­ва. Ос­но­ва­ва се на самостоя­тел­ност и нев­ме­ша­тел­с­т­во в ра­бо­та­та на три­те влас­ти – за­ко­но­да­тел­на, изпълнител­на и съ­деб­на. То­зи прин­цип се зак­реп­ва в кон­с­ти­ту­ци­я­та на стра­на­та.

РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА – ор­га­ни­за­ция на про­из­вод­с­т­во­то, при ко­я­то все­ки работник се спе­ци­а­ли­зи­ра в ед­на или в ня­кол­ко тру­до­ви опе­ра­ции в про­из­вод­с­т­ве­ния процес. Раз­де­ле­ни­е­то на тру­да се ос­но­ва­ва на раз­де­ля­не­то на дей­ност­та на раз­лич­ни видове и спе­ци­а­ли­за­ция в из­вър­ш­ва­не на от­дел­ни тру­до­ви опе­ра­ции. То по­ви­ша­ва произво­ди­тел­ност­та на тру­да чрез по-пъл­но­то из­пол­з­ва­не на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те уме­ния и сръч­нос­ти и ико­но­ми­я­та на вре­ме. Ко­га­то раз­де­ле­ни­е­то на тру­да об­х­ва­ща всич­ки хо­ра в об­щес­т­во­то, то се на­ри­ча об­щес­т­ве­но раз­де­ле­ние на тру­да. Фор­ми­те на об­щес­т­ве­но­то разде­ле­ние на тру­да са две. От­рас­ло­ва­та струк­ту­ра об­х­ва­ща раз­де­ля­не­то на гру­пи на стопан­с­ки­те дей­нос­ти на ос­но­ва­та на ня­ка­къв приз­нак. Те­ри­то­ри­ал­на­та (ге­ог­раф­с­ка­та) струк­ту­ра се ос­но­ва­ва на те­ри­то­ри­ал­но­то раз­де­ле­ние на тру­да на ос­но­ва­та на специализаци­я­та на оп­ре­де­ле­на част от те­ри­то­ри­я­та.

РАЗЛОМ – мяс­то, в ко­е­то зем­ни­те плас­то­ве са раз­къ­са­ни (го­ля­ма пук­на­ти­на), разделени са един от друг и могат да са зна­чи­мо хо­ри­зон­тал­но или вер­ти­кал­но разместени един спря­мо друг. В зависимост от мястото на разкъсване разломите са два основни типа: разломи в земната кора и дълбочинни разломи, достигащи мантията. В за­ви­си­мост от поло­же­ни­е­то на два­та бло­ка спря­мо ли­ни­я­та на разлома се об­ра­зу­ват раз­се­ди, въз­се­ди, подседи и от­се­ди. Двата земни блока, разделени от разлома се наричат крила. Когато има вертикално разместване, блокът разположен по-високо се нарича висящо крило, а този, който е по-ниско – лежащо крило. В мес­та­та на дъл­бо­ки раз­ло­ми обик­но­ве­но има земетресе­ния и на от­дел­ни мес­та бли­кат ми­не­рал­ни изво­ри.

РАЗЛОМНА СТРУКТУРА – вид геоложка структура, образувана чрез разкъсване на земната кора в определен район. Има линейно простиране и голяма дълбочина. Образуват се два типа структури: а) параклази – образувани чрез разместване на земните пластове по линията на разлома (разсед, възсед, отсед, навлак, подсед); б) диаклази (пукнатини), образувани без разместване на пластовете по линията на разлома

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – 1/. Териториално разпределение на населението. Отразява степента на населеност на определена територия (континент, регион, страна, район, селище) и на височинни пояси чрез показателя гъстота (географска гъстота) на населението. То зависи от природните условия, социално-икономическото и историческото развитие. Най-гъсто населени са низините, равнините, котловините, речните долини и крайбрежията на топлите (незамръзващите) морета. Сред най-гъсто населените райони са атлантическото крайбрежие на САЩ, Източнокитайската равнина, Западна Европа, Индо-Гангската низина и др.  Най-слабо населени са районите със студен климат, пустините, полупустините, тундрата, високите части на планините. 2/. Групиране на населението по някакъв демографски, селищен, социален или друг признак. Чрез разпределението по определени признаци се формират демографската, социалната, културната, образователната и т.н. структури на населението.

РАЗСЕД – вид раз­лом (раз­къс­ва­не) на зем­ни­те плас­то­ве, при който има разместване на съседните блокове. Об­ра­зу­ва се при про­па­да­не или из­ди­га­не на съ­сед­ни­те по разломната повърхност зем­ни плас­то­ве във вер­ти­кал­на по­со­ка по ли­ни­я­та на стръм­на го­ля­ма пукнатина или хоризонтално. При из­ди­га­не на зем­ни­те плас­то­ве меж­ду два раз­ло­ма се обра­зу­ва хорст, а при про­па­да­не – гра­бен.

РАЗСЕЯНА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ – част от свет­лин­но­то из­лъч­ва­не на Слънцето, раз­сей­ва­що се в ат­мос­фе­ра­та от раз­лич­ни дреб­ни час­тич­ки (кап­чи­ци во­да, прашин­ки и др.) и дос­ти­га­що след то­ва до по­вър­х­ност­та на Зе­мя­та.

РАЗШИРЯВАНЕ НА ПУСТИНИТЕ* – вж.: Опустиняване.

РА­ЙОН (от фр. rayon) – вж.: Географски региони.

РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ – териториална единица, създадена с цел планиране, програмиране, управление, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие, създадени в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз. Създадени са на основата на териториалната близост и връзки между съседните административни области. С тяхна помощ се реализира държавната политика за регионално развитие.В България са формирани 6 района за планиране, включващи различен брой области: Северозападен (Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч); Северен централен (Русе, Силистра, Разград, Велико Търново и Габрово); Североизточен (Варна, Добрич, Шумен и Търговище); Югоизточен (Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора); Южен централен (Пловдив, Пазарджик, Смолян и Кърджали); Югозападен (София-столица, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград).

РАЙОН ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ПОДКРЕПА - обособена териториална единица в административна област (ниво 3 от общата класификация на териториалните единици), обхващащи една или повече съседни общини. В тях се концентрират ресурси с цел намаляване на вътрешнорегионалните различия в нивото на развитие на общините и постигане целите на държавната политика за регионално развитие.

РАЙОНИРАНЕ (от фр. rayon) – спе­ци­а­ли­зи­ра­на дей­ност за оп­ре­де­ля­не и разграничава­не на от­дел­ни те­ри­то­ри­ал­ни еди­ни­ци по пред­ва­ри­тел­но определена цел и с из­б­ран приз­нак или приз­на­ци. Раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то на те­ри­то­ри­я­та, раз­де­ля­не­то и на час­ти и обо­со­бя­ва­не­то на райо­ни­те се пра­ви по пред­с­та­ви­тел­ни, най-зна­чи­ми приз­на­ци. То­ва ста­ва чрез съ­би­ра­не и обоб­ща­ва­не на фак­ти­чес­ки ма­те­ри­ал, кой­то поз­во­ля­ва да се ха­рак­те­ри­зи­рат най-важ­ни­те обек­ти, яв­ле­ния, про­це­си и т.н., раз­г­ра­ни­ча­ва­не на ед­на те­ри­то­рия (площ, мес­т­нос­ти т.н.) от дру­га. След то­ва с по­мощ­та на ге­ог­раф­с­ка кар­та се мар­ки­рат гра­ни­ци­те на ра­йо­ни­те. В зависимост от обхвата на признаците районирането може да бъде общо (съчетание от признаци, позволяващи обособяването на комплексни райони) и частно (използва се един водещ признак). В зависимост от избрания признак най-често районирането е: географско, икономическо, политическо, демографско, социално и т.н. Районирането се прави на различни йерархични равнища (световно, регионално, национално, районно, местно).

РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 10 до 40 см., намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. покрите са с горска или тревна растителност.

РА­СА* – го­ля­ма гру­па от хо­ра с общ про­из­ход, об­що раз­ви­тие и с ед­нак­ви или сход­ни фи­зи­чес­ки бе­ле­зи, ко­и­то се пре­да­ват по нас­лед­с­т­во. Та­ки­ва бе­ле­зи са цвят на ко­жа­та, косите и очи­те, фор­ма на ли­це­то, но­са, че­ло­то, фор­ма и раз­мер на че­ре­па, съ­от­но­ше­ние меж­ду раз­лич­ни­те час­ти на тя­ло­то и др. По те­зи бе­ле­зи хо­ра­та от ед­на ра­са се от­ли­ча­ват от дру­ги­те хо­ра. При­чи­на за по­я­вя­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на ра­со­ви­те бе­ле­зи са раз­ли­чи­я­та в при­род­ни­те ус­ло­вия и ге­ог­раф­с­ка­та изо­ла­ция в жи­во­та на го­ле­ми гру­пи от хо­ра в миналото. Има три ос­нов­ни ра­си – бя­ла (ев­ро­пе­ид­на), жъл­та (мон­го­ло­ид­на) и чер­на (нег­ро­-австралоидна). Ос­вен те­зи ос­нов­ни ра­си има и смесени расови ти­по­ве (мулати, ме­ти­си и др.). В съвременни условия има интензивен процес на смесване на расовите типове. По този начин се изглаждат съществените различия във външните белези на хората.

РАСОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО – гру­пи­ра­не на на­се­ле­ни­е­то на гру­пи по ос­нов­ни­те ра­со­ви приз­на­ци. То­ва гру­пи­ра­не ста­ва по ос­нов­ни ра­си (ев­ро­пе­ид­на, монголо­ид­на, нег­ро-ав­с­т­ра­ло­ид­на), кло­но­ве и под­ра­си, как­то и сме­се­ни­те ти­по­ве население – му­ла­ти, ме­ти­си, сам­бо. В све­та най-раз­п­рос­т­ра­не­на е го­ля­ма­та ев­ро­пе­ид­на раса. Тя до­ми­ни­ра в Ев­ро­па и Се­вер­на Аме­ри­ка.

РАС­ТЕ­НИ­Е­ВЪД­С­ТВО – ос­но­вен от­ра­съл на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во, включ­ващ дейности за от­г­леж­да­не на кул­тур­ни рас­те­ния, от ко­и­то се про­из­веж­да рас­ти­тел­на продукция за хра­на на хо­ра­та, фу­раж за жи­вот­ни­те и су­ро­ви­ни за про­миш­ле­ност­та. Включва след­ни­те по­дот­рас­ли: зър­ноп­ро­из­вод­с­т­во, от­г­леж­да­не на тех­ни­чес­ки кул­ту­ри, зелен­чу­коп­ро­из­вод­с­т­во, ово­щар­с­т­во, ло­зар­с­т­во, от­г­леж­да­не на фу­раж­ни кул­ту­ри, цветарст­во и гъ­боп­ро­из­вод­с­т­во.

РАСТИТЕЛЕН ЕТАЖ – характеристика на вертикалната структура на растителните съобщества; растителен пласт, образуван от надземната част на определен тип растения – лишеи и мъхове, треви, храсти и дървета. Най-характерни са растителните етажи за горите. Често се образуват: а) първи етаж – високи дървета (светлолюбиви); б) втори етаж – по-ниски дървета (сенколюбиви); в) трети етаж – храсти (подлес); г) четвърти етаж – треви; д) пети етаж – мъхове и лишеи. Първият и вторият етаж формират дървостой, който в някои гори образува само един етаж.

РАСТИТЕЛЕН ПОЯС – височинен пояс, с характерна за него растителност. Формира се под влияние на релефа (надморската височина, наклона и изложението на склоновете), почвите и климата. В зависимост от доминиращият тип растителност може да бъде тревен, храстов, горски и комбинация между тях. В България са оформени следните височинни растителни пояси: дъбов горски, дъбово-габъров горски, буков горски, смесен горски (широколистно-иглолистен), иглолистен горски, субалпийски тревно-храстов и алпийски храстов.  

РАСТИТЕЛНА АСОЦИАЦИЯ (от лат. association – връзка, съединение) – вж.: Растително съобщество.

РАСТИТЕЛНА ЗОНАЛНОСТ – проявление на общата географска закономерност за зоналност на природните явления. Основава се на различията в получаваната слънчева топлина и количеството влага, което води до промяна на растителността и редуване на растителните пояси от Екватора към полюсите и от ниско към високо в планините. Различават обща растителна зоналност, интразоналност, екстразоналност и азоналност.

РАС­Т­ИТЕЛ­НА ПОК­РИВ­КА – вж.: Рас­ти­тел­ност.

РАСТИТЕЛНА СУКЦЕСИЯ – (от лат. succesio — приемственост, наследяване) – последователна смяна на биоценозите на една и съща територия под въздействието на природните условия и фактори. Например, горско езеро се превръща в блато, пресушеното блато се превръща в тревна площ (поляна), а тя в храсталак, който се сменя от дървета (гора). Растителните сукцесии са два типа: първични, появяващи се в повърхности без почва (скали, наноси, застинала вулкански лава и др.) и вторични – на мястото на повредени или унищожени биоценози.

РАС­ТИ­ТЕЛ­НИ КАР­ТИ – вид ге­ог­раф­с­ки кар­ти, на ко­и­то е изоб­ра­зе­на пространствена­та струк­ту­ра, осо­бе­нос­ти­те и за­ко­но­мер­нос­ти­те на рас­ти­тел­ност­та (флората) на от­дел­ни ра­йо­ни, дър­жа­ви, ре­ги­о­ни, кон­ти­нен­ти и т.н. Пър­ва­та рас­ти­тел­на кар­та в Бъл­га­рия е из­гот­ве­на през 1909 г.

РАС­ТИ­ТЕЛ­НИ ПО­Я­СИ (ЗОНИ) – големи части от земната повърхност с еднотипна растителност и доминиране на определен тип и видове растения. Рас­ти­тел­ни­те по­я­си се отлича­ват един от друг по пре­об­ла­да­ва­щи­те ви­до­ве и жиз­не­ни фор­ми, със­тав, структура и рит­ми­ка на раз­ви­тие на из­г­раж­да­щи­те ги рас­ти­тел­ни съ­об­щес­т­ва. На Земята са формирани два типа растителни пояси: 1/. Широчинни растителни пояси от естествена растителност, която образува самостоятелни ивици на земната повърхност като екваториални гори, тропични гори, субтропични твърдолистни гори, широколистни листопадни гори, смесени гори, иглолистни гори, савани, степи, тундра и приходни зони между тях – лесостепи, лесотурндра, полупустиня. Основен фактор за формираните им са почвено-климатичните условия. 2/. Вертикални растителни пояси - иви­ци рас­ти­тел­ност по пла­нин­с­ки­те скло­но­ве, закономерно ре­ду­ва­щи се от нис­ки­те към по-ви­со­ки­те час­ти. Ос­но­вен фак­тор за тях­но­то обособява­не е про­мя­на­та на кли­ма­тич­ни­те ус­ло­вия и на почвите с уве­ли­ча­ва­не на над­мор­с­ка­та височина.

РАС­ТИ­ТЕЛ­НИ РЕ­СУР­СИ – вид би­о­ло­гич­ни ре­сур­си, ко­и­то об­х­ва­щат съв­куп­ност­та от по­пу­ла­ци­и­те (съв­куп­ност­та от рас­те­ни­я­та от един вид на оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия) на расти­тел­ни­те ви­до­ве и тех­ни­те съ­об­щес­т­ва, от ко­и­то се по­лу­ча­ват ма­те­ри­а­ли и су­ро­ви­ни.  Като ресурс се използват целите растения или отделни техни части  - стъбла, клони, листа, цветове, плодове, корени и т.н. От растителните ресурси се до­ биват: дър­ве­си­на, фу­раж, билки, хра­ни­тел­ни про­дук­ти, су­ро­ви­ни за хра­ни­тел­но-вку­со­ва­та, пар­фю­ме­рий­но-козметич­на­та, хи­ми­ко-фар­ма­цев­тич­на­та про­миш­ле­ност и др..

РАСТИТЕЛНОГЕОГРАФСКО РАЙОНИРАНЕ, геоботаническо райониране – вид ра­йо­ни­ра­не, при ко­е­то има раз­г­ра­ни­ча­ва­не на те­ри­то­ри­ал­ни еди­ни­ци от раз­ли­чен ранг въз ос­но­ва на рас­ти­тел­но­ге­ог­раф­с­ки, ге­о­бо­та­ни­чес­ки кри­те­рии. Ос­нов­ни еди­ни­ци на то­зи вид ра­йо­ни­ра­не са: цар­с­т­во (до­ми­ни­он, прос­т­ран­с­т­во), об­ласт, про­вин­ция, ок­ръг и ра­йон.

РАСТИТЕЛНО РАЗНООБРАЗИЕ – многообразие на растителността в определена териториална единица, включващо разнообразието на три равнища: а) вътре в съобществото или местообитанието по растителни видове (алфа разнообразие); б) степента на нарастване или намаляване на видовете в местообитанието (бета разнообразие); в) съчетаване на алфа и бета разнообразието (гама разнообразие) на растителните видове. Растителното разнообразие е показател за сложността на естествената растителност.  То се определя по различни показатели като: брой на видовете растения общо, на единица площ, динамиката на промените в разнообразието на видовете и т.н.  Най-голямо е растителното разнообразие в екваториалния пояс и по крайбрежията на океаните. То намалява към полюсите и вътрешността на континентите. В Амазония е най-голямото растително разнообразие на Земята.

РАС­ТИ­ТЕЛ­НО СЪ­ОБ­ЩЕС­ТВО, фитоценоза, растителна асоциация – съжителство на го­ле­ми гру­пи растения, за­е­ма­щи оп­ре­де­ле­на ед­но­род­на част от зем­на­та повърхност и прис­по­со­бе­ни към оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия за жи­вот. От­ли­ча­ва се с ус­той­чив и еднороден със­тав и струк­ту­ра, едно­тип­ни вза­и­мо­от­но­ше­ния меж­ду рас­те­ни­я­та, осо­бе­на вътреш­на сре­да (фи­тос­ре­да) и тяс­но вза­и­модейс­т­вие с ус­ло­ви­я­та на при­род­на­та сре­да. Растител­но­то съ­об­щес­т­во за­е­ма те­ри­то­рия с ес­тес­т­ве­на рас­ти­тел­на пок­рив­ка, съз­да­де­на чрез вза­им­но прис­по­со­бя­ва­не на ви­до­ве­те под въз­дейс­т­ви­е­то на вън­ш­ни­те ус­ло­вия. В него расте­ния­та имат раз­лич­на ро­ля и мяс­то. По­ра­ди то­ва се по­де­лят на до­ми­нан­ти (стро­и­те­ли), едификато­ри (глав­ни стро­и­те­ли), су­бе­ди­фи­ка­то­ри (под­чи­не­ни стро­ите­ли) и асек­та­то­ри (съпътстващи рас­те­ния). Съществува­що­то пос­то­ян­с­т­во в със­та­ва на фи­то­це­но­за­та се намира в подвиж­но равновесие, ко­е­то при на­ру­ше­ние мо­же да бъ­де въз­ста­но­ве­но. Видовете фитоцено­зи са гори, храс­та­ла­ци, ли­ва­ди, сте­пи и др. Ос­нов­на еди­ни­ца на фитоценозата е асоциа­ци­я­та.

РАС­ТИ­ТЕЛ­НОСТ*, растителна покривка, флора – съв­куп­ност­та от рас­ти­тел­ни­те съ­об­щес­т­ва (фи­то­це­но­зи) на оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия – кон­ти­нент, стра­на, ра­йон и т.н. Растител­ност­та би­ва от два ос­нов­ни ти­па – ес­тес­т­ве­на (ди­во­рас­тя­ща) и кул­тур­на.

РЕАЛИЗАЦИЯ (от лат. realis -веществен) – 1/. Прев­ръ­ща­не на про­из­ве­де­на продукция, иму­щес­т­во, цен­ни кни­жа от сто­ко­ва в па­рич­на фор­ма, т.е. раз­мя­на­та им сре­щу па­ри; про­да­ва­не на про­из­ве­де­на­та от ня­как­ва сто­пан­с­ка еди­ни­ца про­дук­ция; 2/. Осъществява­не на не­що, на ня­ка­къв план, про­ект, прог­ра­ма, на­ме­ре­ние и т.н.

РЕГИ, серир – ог­ром­ни за­рав­не­ни по­вър­х­нос­ти в пус­ти­ня­та Са­ха­ра. Об­ра­зу­ва­ни са чрез нас­лаг­ва­не на но­се­ни­те от буй­ни вре­мен­ни реки на­но­си в ра­йо­ни­те на па­ди­ни­те. Те са пок­ри­ти с едър и дре­бен ча­къл, ед­ро­зър­нест пя­сък. Ре­ги­те неп­ре­къс­на­то са из­дух­ва­ни от сил­ни­те вет­ро­ве, ко­и­то от­на­сят пра­ха и пя­съ­ка. Ка­ме­нис­та­та по­вър­х­ност на ре­ги­те обикнове­но е пок­ри­та с пус­ти­нен за­гар.

РЕГИОН (от  лат. regio — „страна”, „област”) – териториална единица с различен обхват, големина и особености, която има характеристиките цялостност, взаимовръзка и взаимно влияние между  отделните съставни единици и ясно определени граници. В зависимост от обхвата и големината на територията регионите са: международни и вътрешно национални.  Международните региони обхващат част от територията на континент или части от територията на съседни континенти, включващи различен брой държави. Те обикновено имат сходни природните, национално-културните, религиозните и икономическите условия. Националните региони са част от територията на определена страна и са формирани по съществени характерни признаци.  В зависимост от избрания признак регионите могат да бъдат: а) природни (с общност на природните условия), социално-икономически (с общност социално-икономическите условия) - комплексни, политически, икономически, историко-културни  и др. Регионите могат да бъдат образувани и по стопански отраслов признак (промишлен, аграрен, туристически и т.н.); в) административни (част от таксономията на административно-териториалното устройство..

РЕГИОНАЛИЗЪМ* (от лат. regio, regionalis) – под­ход на раз­г­леж­да­не на ня­ка­къв проблем от гледната точка на интереса на оп­ре­де­лен те­ри­то­ри­а­лен (ге­ог­раф­с­ки) ре­ги­он. Нап­ри­мер европейска ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка.

РЕГИОНАЛНА ГЕОГРФАИЯ*– един от основните дялове на географската наука. Осно­ва­ва се на прин­ци­па на диференциаци­я­та на териториите по някакъв признак. Изучава в те­ри­то­ри­а­лен ас­пект определени географски компоненти. Разновидности на реги­о­нал­на­та ге­ог­ра­фия са: регионал­на природна география; регионал­на обществе­на (соци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка) география; регионал­на география на страните; регионал­на полити­чес­ка ге­ог­ра­фия и т.н.

РЕГИОНАЛНА ИКОНОМИКА, регионални стопански единства - 1/. Научно направление в икономическата и в географската наука, разработващо теоретичните основи на рационалното пространствено разположение на предприятията и фирмите, формирането и развитието на пазарите, организацията на териториалните стопански връзки и взаимовръзки и т.н. на определена територия, в определен географски регион. 2/. Стопанството в определен географски регион, неговото развитие, специфика, характерни териториални взаимовръзки и взаимозависимости, отношения, проблеми и перспективи за развитие като цялостна стопанска териториална система.  

РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА* – по­ли­ти­чес­ки, за­ко­но­да­тел­ни, ико­но­ми­чес­ки, социал­ни и дру­ги ре­ше­ния, чрез ко­и­то дър­жа­ва­та фор­ми­ра сво­и­те при­о­ри­те­ти за раз­ви­тие и уп­рав­ле­ние на те­ри­то­ри­и­те, за на­ма­ля­ва­не на те­ри­то­ри­ал­ни­те дис­п­ро­пор­ции и т.н. Главната цел на регионалната политика е намаляване на диспропорциите в развитието на отделни райони на страната чрез бюджетната, инвестиционната, социалната и др. политики, преструктурирането на стопанството и т.н.. В съв­ре­мен­на­та ре­ги­о­нал­на политика на ев­ро­пейс­ки­те дър­жа­ви при­о­ри­тет­но мяс­то за­е­ма раз­ви­ти­е­то на т.нар. депресив­ни (изос­та­на­ли в раз­ви­ти­е­то си) ра­йо­ни.

РЕГИОНАЛНА СТОПАНСКА ПОЛИТИКА* - съставна част от държавната икономическа политика, насочена към развитие на определени региони. Тя се състои от икономически решения, мероприятия и дейности, насочени към развитие на стопанството в определен регион (район, област, страна, група страни). Включва съвкупността от мерки, провеждани от държавни и местни органи и организации, насочени към промяна на състоянието на икономиката. Те обхващат стопанските дейности в сферата на производството, услугите, разпределението, обмяната, потреблението и др..

РЕГИОНАЛНИ СТОПАНСКИ ЕДИНСТВА* - вж.: Регионална икономика.

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ –  закономерни промени в територията на определен регион, водещи до нови качествени състояния на природата и обществото. То се осъществява чрез преход  от едно (старо) в друго (ново) състояние. Регионалното развитие се осъществява с различна с различна скорост и промените се характеризират като: а) еволюционни (бавни) – с постепенни количествени натрупвания и качествени промени в територията; б) бързи (или революционни за общественото развитие) промени в територията. Според посоката на измененията то може да бъде: прогресивно (подобряване на природните  и обществените условия и характеристики); регресивно (влошаване на обстановката в региона); стагнация (относително съхраняване на обстановката в региона). Регионалното развитие се измерва със комплекс от показатели за състоянието на природната среда и социално-икономическите и демографски характеристики (климат, БВП, жизнено равнище, устойчиво развитие и др.).

РЕГИОНАЛНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ* - специфичните особености на демографското развитие в определен район, област, страна като резултат от общото социално-икономическо развитие, от социалната и демографска политика и обстановка в определен географски регион.

РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА СТОПАНСТВОТО* - съвкупност от управленски принципи, методи, средства, форми, решения и действия, насочени към управлението на стопанската дейност и постигане на поставени цели в обособен географски регион. Осъществява се на основата на общата за страната или съгласувана между група държави икономическа политика, при отчитане на регионалната специфика и регионалната стопанска политика.

РЕГИОНАЛНОСТ* (от лат. regio - област, район, част от страна) - политика, решения и действия на държавни, областни и общински, стопански, културни и др. органи за управление, отнасящи се за определен район, част от страна. 

РЕГОСОЛИ (regosols по ФАО) – тип примитивни почви, образувани след  разрушаване и отнася от ерозията на черноземи, сиви почви и смолници и запазване само рохкавия изветрял материал от хоризонт С. Имат слабо развити хумусен хоризонт А (около 10 см) със светъл цвят и с ниско плодородие. Поделят се на подтипове: наситени (Eutric), ненаситени (Dystric) и карбонатни (Calcaric).

РЕГРЕСИЯ (от лат. regressus – връщане, движение назад) – бавно отдръпване на морето или океана от сушата поради: издигане на земната повърхност, потъване на океанското (морското) дъно и намаляване обема на водите в Световния океан (през ледниковите епохи). Проявява се при тектонски движения на земната кора и промяна на климата.

РЕГУЛИРАНЕ НА ОТТОКА (от лат. regula – ред, правило) – про­цес на из­кус­т­ве­но пре­раз­п­ре­де­ле­ние на реч­ния от­ток във вре­ме­то в съ­от­вет­с­т­вие с не­об­хо­ди­мос­ти­те на потре­би­те­ли­те. Из­вър­ш­ва се чрез на­ма­ля­ва­не или уве­ли­ча­ва­не на ко­ли­чес­т­во­то во­да, оттича­що се през оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме. Ре­гу­ли­ра­не­то на от­то­ка се осъ­щес­т­вя­ва чрез за­дър­жа­не на во­да­та в язо­ви­ри­те през пе­ри­о­ди­те на ва­леж и сне­го­то­пе­не (из­ли­шък на во­да) и из­раз­ход­ва­не на нат­ру­па­ни­те за­па­си през пе­ри­о­ди­те на не­дос­тиг на во­да.

РЕДКИ ВИДОВЕ – рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, пред­с­та­ве­ни с мно­го ма­лък брой на ин­ди­ви­ди­те или по­пу­ла­ци­и­те, ви­ре­е­щи или оби­та­ва­щи мно­го ма­лък по площ аре­ал и уни­кал­ни при­род­ни ус­ло­вия на мес­то­о­би­та­ва­не­то. На­ма­ля­ва­не­то на тех­ни­те по­пу­ла­ции се дъл­жи пре­дим­но на чо­веш­ка­та дей­ност, осо­бе­но при сто­пан­с­ко­то ус­во­я­ва­не на но­ви тери­то­рии. Рис­кът да из­чез­нат те­зи ви­до­ве е мно­го го­лям. Обик­но­ве­но те­ се впис­ват в т.нар. “Чер­ве­на кни­га” и се пред­п­ри­е­мат мер­ки за опаз­ва­не­то и съх­ра­ня­ва­не­то им.

РЕ­ЖИМ НА ОТТО­КА – про­ме­ни­те в ха­рак­те­рис­ти­ки­те на реч­ния от­ток във вре­ме­то, обикновено през годината. Про­ме­нят се ко­ли­чес­т­ве­ни­те по­ка­за­те­ли, тем­пе­ра­ту­ра­та на вода­та, хи­мич­ният със­тав и ко­ли­чес­т­во­то на твър­дия от­ток. Ос­но­вен фак­тор за ре­жи­ма на от­то­ка е кли­ма­тът с не­го­ви­те ос­нов­ни еле­мен­ти – ва­ле­жи и из­па­ре­ние.

РЕ­ЗЕР­ВАТ (от лат. reservatus – запазен) – за­щи­те­на при­род­на те­ри­то­рия, в ко­я­то обект на за­щи­та е един от при­род­ни­те ком­по­нен­ти – поч­ви, рас­те­ния, жи­вот­ни. В тях са защи­те­ни от уни­що­жа­ва­не об­раз­ци от ес­тес­т­ве­ни еко­сис­те­ми, включ­ва­щи ха­рак­тер­ни и/или за­бе­ле­жи­тел­ни ди­ви рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки ви­до­ве и мес­то­о­би­та­ни­я­та им. Резерва­ти­те са гор­с­ки, бла­тен и др. В тях се заб­ра­ня­ват вся­как­ви чо­веш­ки дей­нос­ти, с изклю­че­ние на по­се­ще­ни­я­та с на­уч­на и об­ра­зо­ва­тел­на цел, ох­ра­на и гри­жи за рас­те­ни­я­та и жи­вот­ни­те.

РЕ­ЗЕР­ВАТ* (от лат. reservatus – запазен) – част от те­ри­то­ри­я­та на зав­ла­дя­на от европейс­ки­те ко­ло­ни­за­то­ри стра­на, оп­ре­де­ле­на за пос­то­ян­но мес­то­о­би­та­ние на ко­рен­но на­се­ле­ние. Ре­зер­ва­ти­те са ав­то­ном­ни, но не­ са­мос­то­я­тел­ни (не­су­ве­рен­ни) по­ли­ти­чес­ки обра­зу­ва­ния. Съз­да­де­ни са за съх­ра­ня­ва­не на тра­ди­ци­и­те и на­чи­на на жи­вот на мес­т­ни­те пле­ме­на. Обик­но­ве­но за ре­зер­ва­ти са оп­ре­де­ле­ни най-неб­ла­гоп­ри­ят­ни­те за жи­вот завоювани те­ри­то­рии. Съ­щес­т­ву­ват в САЩ, Ка­на­да, Ав­с­т­ра­лия, ЮАР, Бра­зи­лия.

РЕ­КА – ес­тес­т­ве­но­  вод­но те­че­ние със срав­ни­тел­но по-го­ле­ми раз­ме­ри, об­ра­зу­ва­но от от­ти­ча­щи­те се по­вър­х­нос­т­ни (ва­леж­ни) и под­зем­ни во­ди. Во­да­та те­че в офор­ме­но от самата нея ко­ри­то. Пред­ пос­тав­ка за фор­ми­ра­не­то на ре­ка са оп­ре­де­ле­ни съ­че­та­ния на форми­те на ре­ле­фа и кли­ма­тич­ни­те ус­ло­вия на да­де­на те­ри­то­рия. При сли­ва­не­то на повърх­нос­т­ноте­ча­щи­те ва­леж­ни (дъж­дов­ни и снеж­ни) и под­зем­ни­те (из­вор­ни­те) во­ди се об­ра­зу­ват ру­чеи. При пос­ле­до­ва­тел­но­то сли­ва­не на ру­чеи на­до­лу по скло­на се об­ра­зу­ва река. Всяка река тече в изработена в земната повърхност от самата нея речна долина. В зави­си­мост от ус­ло­ви­я­та на фор­ми­ра­не ре­ки­те са рав­нин­ни, пла­нин­с­ки, езер­ни, блат­ни, кар­с­то­ви. В за­ви­си­мост от раз­ме­ра те се поделят на: го­ле­ми, сред­ни и мал­ки и на главни реки и притоци. Главната река има по-голям водосборен басейн и се влива в езеро, море или океан. Най-пъл­но­вод­на­та ре­ка на Зе­мя­та е Ама­зон­ка, а най-дъл­га­та е Нил.

РЕКРЕАЦИОННИ РЕСУРСИ (от лат. recreatio -въз­с­та­но­вя­ва­не и от фр. ressources – запаси) – вид ту­рис­ти­чес­ки ре­сур­си, съв­куп­ност от природни, материални и социални ресур­си, ко­и­то се из­пол­з­ват за по­чив­ка, от­дих и възстановяване на сили­те и здравето на хо­ра­та. Бъл­га­рия раз­по­ла­га с доб­ри рек­ре­а­ци­он­ни ресурси – климатич­ни, балне­о­лож­ки, пла­нин­с­ки и др. при­род­ни ре­сур­си, как­то и материално-техничес­ка ба­за и т.н.

РЕКРЕАЦИОННО-КЛИМАТИЧНИ РЕСУРСИ – кли­ма­тич­ни ту­рис­ти­чес­ки ресурси, включ­ва­щи ха­рак­те­рис­ти­ки на кли­ма­та, чи­е­то из­пол­з­ва­не е бла­гоп­ри­ят­но за по-бър­зо­то въз­с­та­но­вя­ва­не на фи­зи­чес­ка­та де­ес­по­соб­ност на чо­веш­кия орга­ни­зъм. Вър­ху човеш­кия ор­га­ни­зъм влия­ят ат­мос­фер­но­то на­ля­га­не, тем­пе­ра­ту­ра­та на възду­ха, влаж­ност­та на въз­ду­ха, ко­ли­чес­т­во­то и ви­да на ва­ле­жи­те, си­ла­та на вя­тъ­ра, чистота­та на при­зем­ния слой въз­дух.

РЕКУЛТИВАЦИЯ* (от лат. re – обратно, назад и от лат. cultivatio – отглеждане,обработване) – въ­зоб­но­вя­ва­не на част от зем­на­та по­вър­х­ност или при­ро­ден обект, пов­ре­ден от сто­пан­с­ка­та дей­ност, в пре­диш­ния му ес­тес­т­вен вид. Ре­кул­ти­ва­ци­я­та включ­ва це­ле­на­со­че­ни дей­нос­ти по въз­с­та­но­вя­ва­не на на­ру­ше­ни фор­ми на ре­ле­фа, на почве­на­та пок­рив­ка, на ес­тес­т­ве­на­та рас­ти­тел­ност.

РЕ­ЛЕФ* (от фр. relief – изпъкналост) – съв­куп­ност­та от раз­лич­ни по ви­со­чи­на и форма час­ти на зем­на­та по­вър­х­ност. Ре­ле­фът е про­дукт от про­дъл­жи­тел­но­то дейс­т­вие на вът­реш­ни­те и вън­ш­ни­те зем­ни си­ли. Той се със­тои от мно­гок­рат­но пов­та­ря­щи се и редуващи се фор­ми. Те би­ват: из­пък­на­ли (по­ло­жи­тел­ни, по­зи­тив­ни), от­но­си­тел­но издигнати (планини, хъл­мо­ве, въз­ви­ше­ния и др.); равнинни (низини, равнини); вдлъб­на­ти (от­ри­ца­тел­ни, не­га­тив­ни – кот­ло­ви­ни, до­лин­ни раз­ши­ре­ния, реч­ни до­ли­ни, падини).

РЕ­ЛЕФНА КАР­ТА (от фр. relief – изпъкналост) – вид ге­ог­раф­с­ка кар­та, ко­я­то изобра­зя­ва част от зем­на­та по­вър­х­ност чрез ма­щаб­но из­ра­бо­те­ни из­пък­на­лос­ти на ед­ри­те фор­ми на ре­ле­фа. Ре­леф­на­та кар­та се от­ли­ча­ва с по-го­ля­ма наг­лед­ност и по­ра­ди то­ва се изпол­з­ва пре­дим­но в обу­че­ни­е­то.

РЕ­ЛЕ­ФО­ОБ­РА­ЗУВА­ЩА ДЕЙ­НОСТ НА ВЯ­ТЪ­РА – спе­ци­фи­чен вид релефообразува­ща дей­ност, из­вър­ш­ва­на от вятъра чрез от­вя­ва­не на из­вет­ре­лия ма­те­ри­ал (дефлация), ме­ха­нич­но въз­дейс­т­вие вър­ху зем­на­та по­вър­х­ност чрез ос­тър­г­ва­не, заглаждане и т.н. (ко­ра­зия) и нас­лаг­ва­не на но­се­ния от вя­тъ­ра из­вет­ри­те­лен ма­те­ри­ал (акумулация). Тя пря­ко за­ви­си от ха­рак­те­ра на под­с­ти­ла­ща­та по­вър­х­ност и от не­го­ва­та ско­рост. В ре­зул­тат се об­ра­зу­ват ко­ра­зи­он­ни (еолич­ни гъ­би, скални мос­то­ве) и дефлационни (дю­ни, ва­ло­ве, бар­ха­ни) форми на земната повърхност.

РЕ­ЛЕ­ФО­ОБ­РА­ЗУВА­ЩА ДЕЙ­НОСТ НА ЛЕД­НИ­ЦИ­ТЕ – спе­ци­фи­чен вид дей­ност, из­вър­ш­ва­на от лед­ни­ци­те чрез раз­ру­ша­ва­не (ек­за­ра­ция) на зем­на­та по­вър­х­ност, вър­ху която се дви­жи лед­ни­кът, пре­на­ся­не от лед­ни­ка на раз­ру­шен ма­те­ри­ал и аку­му­ла­ция (отлага­не) на пре­на­ся­ния ма­те­ри­ал. Тя мо­же да бъ­де ек­за­ра­ци­он­на (рушителна), транспорт­на (пренасяща) и аку­му­ла­тив­на (наносна). В ре­зул­тат се об­разуват екзарационни (цир­ку­си, кар­лин­ги, ри­ге­ли, тро­го­ви до­ли­ни, ви­ся­щи до­ли­ни, ов­чи гър­би­ци) и акумулативни (мо­ре­ни, ози, ка­ми и др) форми .

РЕ­ЛЕ­ФО­ОБ­РА­ЗУ­ВА­ЩА ДЕЙ­НОСТ НА ОКЕ­АН­С­КА­ТА И МОР­С­КА­ТА ВО­ДА – спе­ци­фи­чен вид ре­ле­фо­об­ра­зу­ва­ща дей­ност, осъществявана чрез ру­ше­не от въл­ни­те на бре­га (аб­ра­зия); раз­т­ва­ря­не на ска­ли и дру­ги зем­ни ма­те­ри­а­ли от во­да­та; пре­на­ся­не (тран­с­пор­ти­ра­не) на раз­ру­ше­ния ма­тери­ал; от­ла­га­не (аку­му­ла­ция) на носения ма­те­ри­ал на но­во мяс­то. Тази дейност во­ди до фор­ми­ра­не­то на аб­ра­зи­он­ни (клиф, абразионна тера­са, прибой­на ни­ша, полуос­т­ров, ос­т­ров, пров­лак, за­лив и др.) и аку­му­ла­тив­ни (пясъч­ни ко­си, пя­съч­ни ос­т­ро­ви и др.) форми на земната повърхност.

РЕ­ЛЕ­ФО­ОБ­РА­ЗУВА­ЩА ДЕЙ­НОСТ НА ТЕ­ЧА­ЩА­ТА ВО­ДА – спе­ци­фи­чен вид реле­фо­об­ра­зу­ва­ща дей­ност, из­вър­ш­ва­на чрез ру­ше­не на част от зем­на­та по­вър­х­ност (ерозия), пре­на­ся­не на раз­ру­ше­ния ма­те­ри­ал и нас­лаг­ва­не на на­но­си­те на но­во мяс­то (акуму­ла­ция). Осъществява се от пос­то­ян­но ­ те­ча­щи и вре­мен­но те­ча­щи во­ди. Во­ди до фор­ми­ра­не­то на еро­зи­он­ни (браз­ди, ро­ви­ни, до­ло­ве, во­до­па­ди, пра­го­ве, бър­зеи, все­че­ни ме­ан­д­ри и др.) и аку­му­ла­тив­ни (алу­ви­ал­ни ос­т­ро­ви, алу­ви­ал­ни ни­зи­ни, за­лив­ни те­ра­си на ре­ки­те, дел­ти и др.) форми на земната повърхност.

РЕЛЕФООБРАЗУВАЩИ ПРОЦЕСИ (от лат. processus – придвижване напред) – преобразуването на земната повърхност под влияние на съвкупност от вътрешни и външни земни сили, водещо до изменение на съществуващите и/или създаване на нови форми на релефа. Протичат чрез обмен на вещество и енергия. Релефообразуващите процеси протичат през последователни етапи (стадии, фази) на въздействия, изменения, преобразувания и създаване на нов облик и нови форми на земната повърхност. При формирането на релефа участват едновременно и вътрешни и външни земни сили, като доминират едните или другите В зависимост от доминиращият вид енергия релефообразуващите процеси са: а) ендогенни релефообразуващи прочцеси, протичащи в недрата на Земята и под влияние на вътрешната земна енергия и включващи: разкъсване (разломяване), разместване (издигане, понижаване, нагъване, магматизъм); б) екзогенни релефообразуващи процеси, протичащи на земната повърхност или малко под нея предимно под влияние на слънчевото греене, гравитацията и дейността на организмите. Те  и включват: изветряне, денудация, ерозия, абразия, екзарация, дефлация, окарстване и др.

РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ, конфесионална общност - трайна, устойчива група от хора, формирана на основата на изповядването на еднаква религия. Например, католическа общност, православна общност и т.н.

РЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО, кон­фе­си­о­нал­на струк­ту­ра на на­се­ле­ни­е­то – гру­пи­ра­не на на­се­ле­ни­е­то чрез раз­п­ре­де­ле­ни­е­то му по ве­ро­из­по­ве­да­ние (ре­ли­ги­оз­на при­над­леж­ност). Религиите имат свои осо­бе­нос­ти, раз­лич­на со­ци­ал­на ро­ля в об­щес­т­во­то и в се­мейс­т­во­то, раз­ли­чен бит и кул­ту­ра и т.н. Ре­ли­ги­оз­на­та струк­ту­ра за­ви­си най-ве­че от се­мей­на­та сре­да и ис­то­ри­чес­ки офор­ми­ла­та се ре­ли­ги­оз­на при­над­леж­ност на ет­но­си­те (на­род­нос­ти­те). В ре­ли­ги­оз­на­та струк­ту­ра на на­се­ле­ни­е­то в све­та до­ми­ни­рат тъй на­ре­че­ни­те све­тов­ни ре­ли­гии (хрис­ти­ян­с­т­во, ис­лям, бу­ди­зъм), ко­и­то се из­по­вяд­ват от над 2/3 от на­се­ле­ни­е­то в све­та. В най-раз­ви­ти­те стра­ни пре­об­ла­да­ват хрис­ти­я­ни­те про­тес­тан­ти и ка­то­ли­ци. Из­к­лю­че­ние е са­мо Япо­ния (пре­дим­но шин­то­ис­ти).

РЕ­ЛИ­ГИЯ* (от лат. religio) – фор­ма на от­ра­же­ние на дейс­т­ви­тел­ност­та във фан­таз­ни об­ра­зи, пред­с­та­ви и по­ня­тия. Гла­вен оп­ре­де­лящ приз­нак на ре­ли­ги­я­та е вя­ра в ре­ал­ност­та на свръ­хес­тес­т­ве­но­то – вя­ра в зад­г­роб­ния жи­вот, въз­к­ре­се­ние на мър­т­ви­те, явя­ва­не­то на ме­сия (спа­си­тел) и др. В ос­но­ва­та на ре­ли­ги­и­те ле­жи не­поз­на­ва­не­то и лип­са­та на ра­зум­но обяс­не­ние на яв­ле­ни­я­та и про­це­си­те око­ло чо­ве­ка и в са­мия чо­век. Ре­ли­ги­и­те се класифици­рат спо­ред броя на пос­ле­до­ва­те­ли­те си и спо­ред вре­ме­то на въз­ник­ва­не­то им. Спо­ред броя на из­по­вяд­ва­щи­те оп­ре­де­ле­на ре­ли­гия те се по­де­лят на све­тов­ни ре­ли­гии (хрис­ти­ян­с­т­во, ис­лям и бу­ди­зъм) и мес­т­ни (кон­фу­ци­ан­с­т­во, шин­то­и­зъм и др.) ре­ли­гии. Рели­ги­я­та оказ­ва сил­но вли­я­ние вър­ху би­та и кул­ту­ра­та на хо­ра­та, тях­но­то по­ве­де­ние и т.н.

РЕ­ЛИК­ТИ (от лат. relictum  - остатък) – съхранени от минали геоложки епохи неорганични обекти, явления, предмети, организми, форми и т.н.  В зависимост от природата им са: 1/. Ви­до­ве рас­те­ния или жи­вот­ни в да­де­на стра­на, об­ласт, ре­ги­он и др., ко­и­то са съх­ра­не­ни от ми­на­ли ге­о­лож­ки епо­хи и са включени в състава на съвременната растителна покривка и съвременния животински свят.. Фор­ми­ра­ли са се ка­то ор­га­низ­ми пре­ди съвременната епо­ха. Обик­но­ве­но са раз­п­рос­т­ра­не­ни на мал­ка те­ри­то­рия, чес­то пъ­ти са и ен­де­ми­ти (сре­ща­щи се са­мо в то­зи ге­ог­раф­с­ки ра­йон). На­ми­рат се в ня­как­во несъответствие със съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия на съ­щес­т­ву­ва­не. В България типични реликтни растения са конски кестен, силивряк, пърнар и др.  Реликтни­те растения и животни обикно­ве­но се срещат на мно­го мал­ка те­ри­то­рия, в ко­я­то про­дъл­жи­тел­но вре­ме не са става­ли рез­ки и значи­ми из­ме­не­ния в при­род­ни­те ус­ло­вия. 2/. Неорганични природни обекти като: форми релефа, реликтови озера  (остатък от древно море или морски залив), реликтови почви, реликтен термокарст.

РЕЛИКТОВ РЕЛЕФ (от лат. relictum  - остатък и релеф) – форми на релефа, образувани при други (стари) палеогеоложки и палеогеографски условия и съхранени като остатък от релеф от миналото. Намира се в някакво несъответствие със съвременния релеф, но е част от него. Такива са съхранените части от денудационните повърхнини, речните тераси, абразионните тераси, редица ледникови форми на релефа..

РЕН­Д­ЗИ­НИ (от пол.) – вж.: Хумус­но-кар­бо­нат­ни поч­ви.

РЕНТА (фр. rente от лат. reddita – отдадена) – фор­ма на ре­дов­но по­лу­ча­ван до­ход от соб­с­т­ве­ник на зе­мя или цената на земята като производствен фактор. Поземленият собственик не из­вър­ш­ва­  ня­как­ъв производителен труд или друга стопанска дейност.  Форма­та на по­лу­ча­ва­ния до­ход е най-чес­то па­рич­на. В съв­ре­мен­ни ус­ло­вия все по-ряд­ко се из­пол­з­ва на­ту­рал­на­та рен­та, при ко­я­то по­лу­ча­ва­ни­ят до­ход е във вид на про­дук­ти.

РЕНТИЕР – ли­це, ко­е­то по­лу­ча­ва до­хо­ди под фор­ма­та на рен­та, лих­ви и ди­ви­ден­ти от бан­ко­ви де­по­зи­ти и вло­го­ве, дър­жав­ни цен­ни кни­жа, ак­ции от тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва, застра­хов­ки и дру­ги, но без да учас­т­ва в про­из­вод­с­т­ве­ния про­цес, тър­гов­с­ка­та дей­ност и т.н.

РЕПАРАЦИИ (от лат. reparatio - възстановяване) – фор­ма на обез­ще­тя­ва­не на матери­ал­ни­те вре­ди, при­чи­не­ни по вре­ме на вой­на от дър­жа­ва­та, счи­та­на за аг­ре­сор, спрямо дру­га дър­жа­ва, на­пад­на­та или оку­пи­ра­на от нея. През XX век Бъл­га­рия на два пъти, след Пър­ва­та и Вто­ра­та све­тов­на вой­на по меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри е за­дъл­же­на да из­п­ла­ща ре­па­ра­ции на дру­ги стра­ни.

РЕПРОДУКТИВНА ВЪЗРАСТ (от лат. re - отново и productio – производство, произведение), фертилна възраст – демографски показател, посочващ възрастта, при която жените и мъжете имат физиологичните възможности да раждат деца; детеродна възраст. Има условно приети граници: начална възраст от 15 години и пределна – 49 г. за жените и 59 г. за мъжете. Раждаемостта е в пряка връзка и зависимост предимно от броя на жените в репродуктивната (детеродната) възраст.

РЕПУБЛИКА* (от лат. res publica – обществено дело) – фор­ма на уп­рав­ле­ние, при ко­я­то вис­ша­та дър­жав­на власт при­над­ле­жи на ли­ца, из­б­ра­ни от на­се­ле­ни­е­то чрез гласуване. Из­бо­рът на длъж­нос­т­ни­те ли­ца в дър­жав­ни­те ор­га­ни е с оп­ре­де­лен срок на продъл­жи­тел­ност на осъ­щес­т­вя­ва­не на влас­то­ви­те фун­к­ции. В за­ви­си­мост от предоставени­те от ос­нов­ния за­кон (Кон­с­ти­ту­ци­я­та) фун­к­ции ре­пуб­ли­ки­те са пре­зи­ден­т­с­ки (напр.САЩ) и пар­ла­мен­тар­ни (напр. България). Ре­пуб­ли­ка­та ка­то фор­ма на осъ­щес­т­вя­ва­не на дър­жав­на­та власт въз­ник­ва в древ­ност­та и се­га е пре­об­ла­да­ва­ща­та фор­ма на уп­рав­ле­ние сред дър­жа­ви­те в све­та.

РЕСТИТУЦИЯ* (от лат. restitutio) – въз­с­та­но­вя­ва­не на пър­во­на­чал­но прав­но (старото) по­ло­же­ние по от­но­ше­ние соб­с­т­ве­ност­та на иму­щес­т­во. В Бъл­га­рия след 1989 г. то­ва е про­цес на въз­с­та­но­вя­ва­не на соб­с­т­ве­ност­та на на­ци­о­на­ли­зи­ра­ни­те пред­п­ри­я­тия и имо­ти след Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Рес­ти­ту­ци­я­та се осъ­щес­т­вя­ва чрез връ­ща­не в ре­ал­но вла­де­ние на пре­диш­на соб­с­т­ве­ност или чрез ком­пе­нса­тор­ни бо­но­ве.

РЕ­СУР­СИ (от фр. ressurces – запаси) – сред­с­т­ва (па­ри, су­ро­ви­ни, ма­те­ри­а­ли, природни вещества и си­ли), ко­и­то чо­век из­пол­з­ва при не­об­хо­ди­мост и от ко­и­то в про­це­са на сто­пан­с­ка­та дей­ност се про­из­веж­дат сто­ки и ус­лу­ги. В за­ви­си­мост от своя про­из­ход ресур­си­те са: при­род­ни (енер­гий­ни, ми­не­рал­ни, вод­ни, поч­ве­ни, гор­с­ки, климатични и т.н.), сел­с­кос­то­пан­с­ки и син­те­тич­ни (по­лу­че­ни чрез пре­ра­бот­ка). Ос­вен то­ва те се по­де­лят на ма­те­ри­ал­но-ве­щес­т­ве­ни (въг­ли­ща, нефт, при­ро­ден газ, ру­ди, дър­ве­си­на) и фи­нан­со­ви.

РЕУРБАНИЗАЦИЯ (от лат. re – обратно, назад и urbis – град) – про­цес, об­ра­тен на ур­ба­ни­за­ци­я­та. За не­го е ха­рак­тер­но ус­во­я­ва­не­то на чер­ти­те на град­с­кия на­чин на жи­вот от на­се­ле­ни­е­то в се­ла­та, про­мя­на в ха­рак­те­ра на тру­до­ва­та за­е­тост на сел­с­ко­то на­се­ле­ние, пре­сел­ва­не на част от град­с­ки­те жи­те­ли в сел­с­ки се­ли­ща. Ре­ур­ба­ни­за­ци­я­та се раз­ви­ва в зави­си­мост от рав­ни­ще­то на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на стра­ни­те и ра­йо­ни­те. Вло­ша­ва­не­то на еко­ло­гич­ни­те ус­ло­вия за жи­вот в го­ле­ми­те и свръх­ го­ле­ми­те гра­до­ве е една от ос­нов­ни­те при­чи­ни за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на реур­ба­ни­за­ци­я­та.

РЕЦЕСИЯ (от лат. recessus – отстъпление) – про­дъл­жи­те­лен (над 6 месеца) относително умерен про­цес на спад в сто­пан­с­ка­та дей­ност (ико­но­ми­ка­та) на ед­на стра­на, лип­са­та или забавяне на ико­но­ми­чес­ки рас­теж. Из­пол­з­ва се ка­то на­и­ме­но­ва­ние на пе­ри­о­да на сто­пан­с­ка кри­за.

РЕ­ЧЕН БА­СЕЙН, водосборна област на река – част от зем­на­та по­вър­х­ност, обхваща­ща мес­та­та, от ко­и­то се оттича во­да­та в от­дел­на ре­ка, реч­на сис­те­ма или езе­ро. Реч­ни­ят ба­сейн включ­ва повърхнос­тен и под­зе­мен во­дос­бор. По­вър­х­нос­т­ни­ят во­дос­бо­рен ба­сейн е част от зем­на­та по­вър­х­ност, от ко­я­то пос­тъп­ва во­да в да­де­на реч­на сис­те­ма или в от­дел­на ре­ка. Подземният во­дос­бо­рен ба­сейн об­х­ва­ща поч­ва­та и зем­ни­те плас­то­ве, от ко­и­то во­да­та постъп­ва в реч­на­та мре­жа. По­вър­х­нос­т­ни­ят и под­зем­ни­ят во­дос­бо­рен ба­сейн не съв­па­дат.

РЕ­ЧЕН БРЯГ – иви­ца от су­ша­та, в ко­я­то се осъ­щес­т­вя­ва вза­и­мо­дейс­т­в­и­е­то меж­ду зем­ни­те плас­то­ве по скло­на на реч­на­та до­ли­на и вод­но­то те­че­ние на ре­ка­та. Формиране  под въздействието на речната ерозия чрез разрушаване (размиване) и наслагване  на наносен материал. Формирането на речните брегове зависи от геоложкия строеж, тектонските движения и пълноводието на реката. На речните брегове се формират различни форми като откоси, срутища, свлачища и др. В зависимост от височината си речните брегове са ниски и високи, а в зависимост от наклона към реката са стръмни и полегати.

РЕЧЕН ОТТОК  – количеството вода, което протича през воден поток (река, ручей за единица време (денонощие, седмица, месец, сезон, година) в избрано напречно сечение в определен момент или в определени времеви единици (ден, седмица, месец, година и др.). Измерва се в dm³/s или в m³/s. Стойностите на измереното количество се използват за характеризиране на воден обект и/или определяне на количеството на водните ресурси

РЕЧЕН ПРАГ – стръм­на част от лег­ло­то на ре­ка, в ко­я­то има ряз­ко па­да­не на во­да­та (по­ни­жа­ва­не на реч­но­то ни­во) при зна­чи­ма ско­рост на те­че­ни­е­то. При пра­го­ве­те се наруша­ва плав­но­то те­че­ние на ре­ка­та. При тях има про­па­да­не и пре­об­ръ­ща­не на реч­ни води. Пра­го­ве­те обик­но­ве­но се об­ра­зу­ват в мес­та, къ­де­то ре­ка­та пре­си­ча ска­лис­ти ри­до­ве или по­каз­ва­щи се на по­вър­х­ност­та по-здра­ви ска­ли, нат­руп­ва­не на ва­лу­ни и т.н. Вод­на­та еро­зия раз­ру­ша­ва дру­ги­те ска­ли, а по-здра­ви­те ос­та­ват ка­то зъб­ци по реч­но­то лег­ло. Мо­гат да се об­ра­зу­ват и при срут­ва­не и свли­ча­не на скални маси в реч­но­то лег­ло. По­ня­ко­га речни­ят праг е ос­тан­ка от раз­ру­шен во­до­пад. Пра­го­ве­те сил­но зат­руд­ня­ват корабоплаването по ре­ки­те. След вре­ме, под вли­я­ние на реч­на­та еро­зия, те се прев­ръ­щат в бър­зеи. Из­вес­т­на с мно­го­то си пра­го­ве е ре­ка Нил.

РЕЧЕН РЕЖИМ* – дъл­го­го­диш­ни­те ус­той­чи­ви про­ме­ни във вод­ния от­ток на ед­на река, раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на реч­ния от­ток през го­ди­на­та. Ха­рак­те­ри­зи­ра се с пе­ри­о­ди на пълно­во­дие, т.е. мак­си­ма­лен ре­чен от­ток, и на ма­ло­во­дие. Реч­ни­ят ре­жим за­ви­си от ви­да на под­х­ран­ва­не на ре­ки­те. Пълноводията са характерни за периодите с валежен максимум, а маловодията – минимум на валежите от дъжд и при образуване и продължително задържане на снежна покривка. Най-пос­то­я­нен е режи­мът на ре­ки­те, с карстово подхранва­не.

РЕЧЕН РЪКАВ – раз­к­ло­не­ние на те­че­ни­е­то на ре­ка, въз­ник­ва­що при об­ти­ча­не­то на ос­т­ро­ви, раз­ми­ва­не на на­но­си­те в дел­та­та и др. Ръ­ка­вът обик­но­ве­но е по-ма­ло­во­ден, отколко­то глав­но­то те­че­ние. Най-мно­го ръ­ка­ви об­ра­зу­ват ре­ки­те, ко­и­то се вли­ват във воден ба­сейн чрез дел­та. Ре­ка Ду­нав при вли­ва­не­то си в Чер­но мо­ре об­ра­зу­ва три глав­ни ръ­ка­ва.

РЕЧЕН ТРАНСПОРТ – по­дот­ра­съл на вод­ния тран­с­порт, спе­ци­а­ли­зи­ран в извършване­то на пре­во­зи на път­ни­ци и то­ва­ри с ко­ра­би и дру­ги пла­ва­тел­ни съ­до­ве по речни вод­ни пъ­ти­ща. Използват се пристанища по речните брегове. Много от плавателните реки са свързани помежду чрез плавателни канали и с помощта на специални съоръжения (шлюзи) корабите преминават от една в друга река.

РЕЧНА ДОЛИНА – про­дъл­го­ва­та вдлъб­на­та удъл­же­на и неп­ра­вил­на фор­ма на релефа, съз­да­де­на от тек­тон­с­ки­те про­це­си и ве­ков­на­та ру­ши­тел­на (еро­зи­он­на) дей­ност на ре­ка­та. Реч­на­та до­ли­на има яс­но очер­та­ни еле­мен­ти – реч­но лег­ло, реч­но дъ­но и до­лин­ни скло­но­ве, заливна и надзаливни речни тераси. Ха­рак­те­рен за нея е нак­ло­нът на реч­но­то дъно от из­во­ри­те към ус­ти­е­то. До­ли­ни­те, как­то и ре­ки­те не се пре­си­чат, а се сли­ват. По своя про­из­ход реч­ни­те до­ли­ни са еро­зи­он­ни, тек­тон­с­ки, вул­кан­с­ки, лед­ни­ко­ви. В зависимост от ге­о­лож­ка­та струк­ту­ра, в ко­я­то са об­ра­зу­ва­ни, реч­ни­те до­ли­ни са синклинални, ан­тик­ли­нал­ни, раз­лом­ни, гра­бе­но­ви и мо­нок­ли­нал­ни. По нап­рече­н про­фил те са си­мет­рич­ни и аси­мет­рич­ни, каньо­но­вид­ни, V-об­раз­ни, U-об­раз­ни (ко­ри­то­вид­ни, трого­ви), тра­пе­цо­вид­ни, ета­жи­ра­ни. Об­що с при­точ­ни­те до­ли­ни об­ра­зу­ват до­лин­на мре­жа. До­ли­на­та но­си име­то на ре­ка­та, ко­я­то те­че в нея.

РЕЧНА МРЕЖА – част от хид­рог­раф­с­ка­та мре­жа, об­ра­зу­ва­на от съв­куп­ност­та на всич­ки ре­ки, на­ми­ра­щи се в гра­ни­ци­те на оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия. Сте­пен­та на раз­ви­тост на реч­на­та мре­жа се ха­рак­те­ри­зи­ра с ко­е­фи­ци­ен­та на гъс­то­та­та на реч­на­та мре­жа.

РЕЧНА СИСТЕМА – съв­куп­ност­та от ре­ки­те, вли­ва­щи во­ди­те си в об­ща ре­ка или река  и нейните притоци, вли­ва­щи се в мо­ре или езе­ро. Реч­на­та сис­те­ма се със­тои от главна ре­ка и при­то­ци от пър­ви, вто­ри и след­ва­щи ре­до­ве. При­то­ци от пър­ви ред са реките, ко­и­то не­пос­ред­с­т­ве­но се вли­ват в глав­на­та ре­ка, от вто­ри ред – при­то­ци­те на прито­ци­те от пър­ви ред и т.н. Име­то на реч­на­та сис­те­ма се оп­ре­де­ля по име­то на глав­на­та ре­ка, ко­я­то най-чес­то е най-дъл­га­та и най-мно­го­вод­на­та.

РЕЧНА ТЕРАСА – вид те­ра­са, об­ра­зу­ва­на в ре­зул­тат на раз­ру­ша­ва­не от реч­на­та ерозия на ста­ро реч­но лег­ло и за­паз­ва­не­то на час­ти от не­го на от­дел­ни мес­та по до­лин­ни­те скло­но­ве. Със­тои се от след­ни­те еле­мен­ти: те­рас­на пло­щад­ка, от­кос, цо­къл, че­ло, тил, теме. Реч­ни­те те­ра­си се об­ра­зу­ват в ре­зул­тат на тек­тон­с­ки дви­же­ния, из­ме­не­ни­я­та на клима­та и еро­зи­он­на­та и аку­му­ла­тив­на дей­ност на реч­на­та во­да. В за­ви­си­мост от на­чи­на на об­ра­зу­ва­не те са два ви­да: еро­зи­он­ни и аку­му­ла­тив­ни. Реч­ни­те те­ра­си са за­лив­на (пойма) и над­за­лив­ни. Най-ви­со­ко раз­по­ло­же­ни по скло­но­ве­те са най-ста­ри­те по въз­раст реч­ни те­ра­си.

РЕЧНИ НАНОСИ – неразтворените във водата и несвързани с други вещества материали (твърд отток – дребен и едър чакъл, пясък, глина), носени от реката чрез търкаляне, подскачане (плаващи наноси) или отлаган на дъното (дънни наноси).

РЕЧНИ НАСЛАГИ, алувиални наслаги – вж.: Алувий. 

РЕЧНИ ОСТРОВИ – ос­т­ро­ви, об­ра­зу­ва­ни от те­ча­ща­та реч­на во­да вът­ре в реч­но­то лег­ло. Те са два ви­ да: 1/. Лег­ло­ви реч­ни ос­т­ро­ви – об­ра­зу­ват се чрез от­ла­га­не на на­но­сен ма­те­ри­ал в от­дел­ни час­ти на реч­но­то лег­ло. 2/. Пой­ме­ни реч­ни ос­т­ро­ви – об­ра­зу­ва­ни в залив­на­та те­ра­са (поймата) в ре­зул­тат на раз­де­ля­не­то и от­час­ти под въз­дейс­т­ви­е­то на течаща­та во­да.

РЕЧНИ ПРИИЖДАНИЯ – ряз­ко по­ви­ша­ва­не на реч­но­то ни­во по­ра­ди уве­ли­ча­ва­не на вод­но­то ко­ли­чес­т­во. При при­иж­да­не обик­но­ве­но ре­ки­те из­ли­зат из­вън сво­е­то лег­ло и зали­ват (на­вод­ня­ват) съ­сед­ни­те нис­ко­ раз­по­ло­же­ни час­ти на реч­на­та до­ли­на. Реч­ни­те прииж­да­ния са ре­зул­тат от ин­тен­зив­ни (про­лив­ни) ва­ле­жи от дъжд и ин­тен­зив­но краткосроч­но сне­го­то­пе­не.

РЕЧ­НО КО­РИ­ТО – вж.: Речно лег­ло.

РЕЧ­НО ЛЕГ­ЛО, речно корито – най-нис­ка­та част от до­ли­на­та, об­ра­зу­ва­на от речното те­че­ние, в ко­я­то се съ­би­рат во­ди­те. В реч­но­то лег­ло те­кат обик­но­ве­но нис­ки­те и сред­ни­те во­ди. Глав­ни­те му час­ти са реч­ни­те бре­го­ве и реч­но­то дъ­но. В рав­ни­ни­те то е с по­ве­че из­вив­ки, а в пла­ни­ни­те е по-пра­во и в не­го чес­то има бър­зеи, пра­го­ве и во­до­па­ди.

РЕЧНО ПОДХРАНВАНЕ - процес на постъпване в реката на вода от различен източник. В зависимост от произхода на водата то може да бъде: а) дъждовно, когато доминиращата част от постъпващата в реката вода през годината е дъждовна. Много характерно е за екваториалния пояс (р. Конго, р. Амазонка), влажния тропичен пояси и др.; б) снежно, когато е голям делът на постъпващата вода от топенето на снеговете в северните райони на умерения и субполярния пояси (р. Енисей, р. Лена и др.); в) ледниково, когато е много голям делът на водите, получени от топенето на ледниците в районните с континентални планински ледници и във високите части на планините (например, горните течения на реките, извиращи от Алпите); г) подземно (изворно), когато водите постъпват в реката от извори; д) смесено (снежно-дъждовно, дъждовно-снежно и др.), когато в реката постъпват води от различни източници. То е най-характерно за умерения пояс със смяната на годишните сезони и наличието на течни  твърди валежи.   

РЕЧНО ТЕЧЕНИЕ – движението, преместването на водата във вид на поток в речното легло от изворите до устието под влияние на силата на гравитацията. Характеризира се чрез водното количество (обема вода, който протича през реката), скоростта на течението и режима на оттока. Скоростта се променя в зависимост от големината на наклона на речното легло. От нея зависят силата и скоростта на ерозионно-акумулативните процеси. В зависимост от скоростта на течението, реките обикновено се поделя на три части: горно течение (предимно рушене на скалите и пренасяне на разрушения материал по течението), средно течение (рушене, транспортиране и акумулация на носения от реката материал) и долно течение (предимно наслагване на речните наноси).

РИАСОВ БРЯГ* (от гр. rheos – поток) – вид еро­зи­о­нен мор­с­ки бряг, об­ра­зу­ван при по­тъ­ва­не на нап­ре­чен тип бряг и за­ли­ва­не от мо­ре­то на реч­ни­те до­ли­ни, раз­по­ло­же­ни напреч­но на бре­га. При ри­а­со­вия бряг се об­ра­зу­ват кли­но­вид­ни по фор­ма за­ли­ви, а вододели­те са обик­но­ве­но пер­пен­ди­ку­ляр­ни спря­мо бре­га. То­зи тип мор­с­ки бряг е характе­рен за ис­пан­с­ко­то крайб­ре­жие на Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан.

РИБОВЪДСТВО – стопански отрасъл и стопанска дейност по развъждането на риба  и осигуряване на стокова продукция за потребление от населението и суровини за преработващата промишленост. Осъществява се в естествени и изкуствени (язовири, рибарници) водоеми.

РИБОЛОВ – дейност по улова на речна, езерна и морска риба с цел използването и като храна в прясно, консервирано или преработено състояние, рибно масло и рибно брашно. Развива се в две направления: масов риболов в свободното време като форма на отдих и развлечение и промишлен риболов с цел продажба и преработка на риба и рибни продукти.

РИГЕЛ (от нем. Riegel) – ек­за­ра­ци­он­на (ледникова) фор­ма на ре­ле­фа, пред­с­тав­ля­ва­ща нап­ре­чен ска­лист праг на дъ­но­то на цир­ку­са. Ри­ге­лът се об­ра­зу­ва от дви­же­ни­е­то на ле­да при наличие на дъ­но­то на лед­ни­ко­ва­та до­ли­на на здра­ви ска­ли, ко­и­то при уси­ле­на­та дейност на лед­ни­ка се ру­шат по-бав­но.

РИД – 1/. Ли­ней­но прос­ти­ра­ща се въз­ви­ше­ност, обик­но­ве­но със за­об­ле­ни сво­до­ви (върхови) час­ти. Чес­то пъ­ти е ос­та­тък от ста­ра сил­но раз­ру­ше­на пла­ни­на. 2/. Ли­ней­но прос­ти­ра­ща се част от пла­ни­на, раз­по­ло­же­на меж­ду две реч­ни до­ли­ни.

РИФ (от нем. riff) – ряз­ко над­вод­но или под­вод­но по­ви­ша­ва­не на мор­с­ко­то дъ­но от плит­чи­ни­те. Ри­фо­ве­те се об­ра­зу­ват при раз­ми­ва­не на дъ­но­то и бре­го­ве­те или се из­г­раж­дат от ко­ра­ли. Те пре­чат на раз­ви­тието на ко­ра­боп­ла­ва­не­то. В тро­пич­ни­те мо­ре­та ши­ро­ко са раз­п­рос­т­ра­не­ни ко­ра­ло­ви­те ри­фо­ве, из­г­ра­де­ни от ске­ле­ти­те на ко­ра­ли.

РИФТ (от англ.) – го­ля­ма ли­ней­на струк­ту­ра на зем­на­та ко­ра, прос­ти­ра­ща се на стотици и хи­ля­ди ки­ло­мет­ри. Тя е об­ра­зу­ва­на при хо­ри­зон­тал­но раз­тег­ля­не на зем­на­та кора, обик­но­ве­но на фо­на на об­шир­но сво­до­во из­ди­га­не. Пред­с­тав­ля­ва тяс­на и дъл­га зо­на, в ко­я­то са раз­къ­са­ни зем­ни­те плас­то­ве на кон­ти­нен­ти­те и оке­а­ни­те. Риф­то­ва­та зо­на се състои пре­дим­но от се­рия раз­ло­ми и гра­бе­ни (тек­тон­с­ки ро­во­ве). Най-го­ле­ми­ят рифт в света е Из­точ­но­аф­ри­кан­с­ка­та риф­то­ва зо­на.

РО­ВИ­НА – еро­зи­он­на фор­ма на ре­ле­фа, об­ра­зу­ва­на от вре­мен­но те­ча­ща во­да. Представ­ля­ва срав­ни­тел­но къ­са, тяс­на и дъл­бо­ка до­ли­на с мно­го раз­к­ло­не­ния. Дъ­но­то на ро­ви­на­та не е рав­но, а скло­но­ве­те са стръм­ни. Най-чес­то ро­ви­ни­те се об­ра­зу­ват в обезлесени, стръм­ни учас­тъ­ци и при рон­ли­ви ска­ли или зем­на ма­са. На дъл­бо­чи­на достигат до ня­кол­ко де­сет­ки мет­ра.

РОЗА НА ВЕТРОВЕТЕ – вид гра­фич­но изоб­ра­же­ние, на ко­е­то е на­не­се­на по­со­ка­та на вет­ро­ве­те и ин­тен­зив­ност­та на про­яв­ле­ни­е­то им по ос­нов­ни по­со­ки на хо­ри­зон­та през месе­ца, се­зо­на или го­ди­на­та. На ро­за­та на вет­ро­ве­те пос­лед­ни­те се изоб­ра­зя­ват ка­то стрелки по по­со­ки­те се­вер, се­ве­ро­из­ток, из­ток, юго­из­ток, юг, юго­за­пад, за­пад, се­ве­ро­за­пад. Дъл­жи­на­та на стрел­ки­те е раз­лич­на и вся­ка ед­на от тях по­каз­ва чес­то­та­та на ду­ха­не­то на вя­тъ­ра в та­зи по­со­ка. Ро­за­та на вет­ро­ве­те се из­пол­з­ва в ме­те­о­ро­ло­ги­я­та и кли­ма­то­ло­ги­я­та.

РО­СА – хо­ри­зон­та­лен те­чен ва­леж във вид на раз­лич­ни по го­ле­ми­на вод­ни кап­чи­ци, раз­по­ло­же­ни пре­дим­но вър­ху трев­на­та рас­ти­тел­ност и пред­ме­ти­те по зем­на­та по­вър­х­ност. Ро­са­та се об­ра­зу­ва в ре­зул­тат на кон­ден­за­ци­я­та на вод­ни па­ри вър­ху тях­на­та по­вър­х­ност при тем­пе­ра­ту­ри на пред­ме­ти­те и въз­ду­ха над 0^οС. Тя се об­ра­зу­ва през топ­ло­то по­лу­го­дие в края на нощ­та или ра­но сут­рин по­ра­ди сил­но­то нощ­но из­лъч­ва­не на зем­на­та по­вър­х­ност и из­с­ту­дя­ва­не на при­зем­ния въз­ду­шен слой под точ­ка­та на оро­ся­ва­не. Ро­са­та е най-обил­на при яс­ни но­щи и мно­го слаб вя­тър. В уме­ре­ни­те ге­ог­раф­с­ки ши­ри­ни от ро­са­та го­диш­но мо­гат да се на­ бе­рат от 10 до 30 мм ва­леж.

РУДА – вид при­род­но тя­ло, ми­не­рал­но об­ра­зу­ва­ние, ко­е­то съ­дър­жа ме­та­ли в концентра­ции, при­год­ни за из­пол­з­ва­не от чо­ве­ка. Ру­ди­те по сво­е­то съдъ­р­жа­ние са ру­ди на: чер­ни­те (же­ля­зо, ман­ган, хром, ти­тан, ва­на­дий); цвет­ни­те (алу­ми­ний, мед, оло­во, цинк, калай вол­ф­рам, ни­кел, мо­либ­ден); бла­го­род­ни­те (пла­ти­на, зла­то, среб­ро); ра­ди­о­ак­тив­ни­те (уран, то­рий, ра­дий) метали. Рудите по съдържанието на вида полезна съставка са: мономе­тал­ни (съ­е­ди­не­ния на един ме­тал) и по­ли­ме­тал­ни (съединения на много метали).

РУДОДОБИВ - отрасъл на добивната промишленост, предназначен за изкопаване на различни видове руди, от които се добиват метали. В най-голямо количество се добиват руди на черните метали и най-вече железни руди. Рудодобивът на сушата се извършва по два основни способа - галериен (минен) и открит (кариерен). От океанското дъно се добиват руди чрез използване на магнити. При добив на бедни на метално съдържание руди се извършва предварителна обработка с цел обогатяване на рудите (флотация).

РУДНИ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ – гру­па по­лез­ни из­ко­па­е­ми, ко­и­то съ­дър­жат ру­ди на ме­та­ли­те и са стру­па­ни в от­дел­ни места в земните пластове (на­хо­ди­ща). В за­ви­си­мост от съ­дър­жа­ни­е­то им те се из­пол­з­ват за до­би­ва­не на раз­лич­ни ви­до­ве ме­та­ли.

РУДНИК – вж.: Мина.

РУДНО НАХОДИЩЕ – нат­руп­ва­не на руд­ни те­ла на по­вър­х­ност­та или в зем­ни­те нед­ра, год­ни по сво­и­те раз­ме­ри, ка­чес­т­ва и ус­ло­вия за про­миш­лен ру­до­до­бив. Със­то­ят се от ед­но или ня­кол­ко те­ла (нат­руп­ва­ния на ру­да­та на да­де­но мяс­то в зем­ни­те недра и повърхността), ко­и­то мо­гат да се раз­ра­бот­ват ед­нов­ре­мен­но.

РУРБАНИЗАЦИЯ (от фр. rural - селски и от лат. urbs - град) – процес на разпространение на градския начин на живот в селото, разновидност на урбанизацията. Може да бъде съпроводен с преселване на градски жители в селата и развитие на неземеделска стопанска дейност в тях.

РУЧЕЙ – ма­лък пос­то­я­нен или вре­ме­нен по­ток, об­ра­зу­ван от сти­ча­не­то на снеж­ни­те или дъж­дов­ни­те во­ди или от из­ви­ра­щи­те на по­вър­х­ност­та под­зем­ни во­ди. Ня­ма яс­на грани­ца меж­ду мал­ка ре­ка и ру­чей.

РЪМЕЖ – вид ат­мос­фе­рен те­чен ва­леж. При­ли­ча на дъжд. Ръ­ме­жът се със­тои от водни кап­чи­ци с ди­а­ме­тър между 0.5  и 0.05 мм. Па­да от нис­ки сло­ес­ти об­ла­ци. Капчиците дос­ти­гат зем­на­та по­вър­х­ност чес­то пъ­ти във вид на мъг­ла. Ко­га­то па­дат вър­ху вод­на повър­х­ност, те не об­ра­зу­ват кон­цен­т­рич­ни кръ­го­ве как­то при дъж­да. Ръ­ме­жът е характерен за про­лет­та и есен­та, по-ряд­ко се по­я­вя­ва през зи­ма­та.