Някои предложения за промени в държавните зрелостни изпити по География и икономика

Изминаха вече четири години от въвеждането на държавните зрелостни изпити (ДЗИ). Време напълно достатъчно за трезв анализ, открояване на слабости и пропуски, които да бъдат отстранени през следващата учебна година. През тези години ДЗИ се утвърдиха като начин на оценяване на равнището на подготвеност на завършващите средно образование. Тяхното предимство е в приблизителната равнопоставеност на зрелостниците, намаляване на субективизма в оценяването на равнището на подготвеност. Все повече висши училища приемат резултатите от ДЗИ за прием на студенти, без да провеждат собствени приемни изпити. Всичко това се отразява положително на обстановката в българското образование. Ефектът от въвеждането на ДЗИ все още е непълен. Необходимо е преодоляването на някои слабости, грешни подходи в организацията, провеждането и съдържанието на изпитите.

Географията е най-често избираният учебен предмет за втори държавен зрелостен изпит. И това не е случайно и не е, както се опитват някои да обясняват, че това е изпит, на който чрез "обща култура" може да се изкара положителен резултат. Истината е съвсем друга. Някои от зрелостниците я осъзнават, а други подсъзнателно разбират, че в географията знанието е свързано с образна яснота и разбираема, нагледна представа за реални обекти и явления (планина, река, езеро, град, село, завод, ж.п. линия и т.н, ), т.е. неща, които могат реално да се видят и познаят. Знанията по повечето други учебни предмети са в повечето случаи базирана на абстрактни представи, връзки и зависимости. Втора причина са процесите на глобализация в света. Искаш или не искаш, придобиваш повече знания за света, където в реално време чрез Интернет, и др. технически средства можеш да общуваш, да разменяш информация с хора от цялата планета.

Успехът по география е нисък, но причините не са толкова в учениците и в учителите, а в цялостната целева политика на МОМН за ограничаване на географските знания за сметка на други учебни предмети и прекалена възможност за ЗИП и СИП. Часовете за последните в българското училище реално се определят по учебни предмети не от желанието на учениците, а от желанието на директорите да осигурят учебни часове на всички учители от училището.

В провеждането на държавния зрелостен изпит по География и икономика има проблеми, възможности за оптимизация и нови решения. Министерството на образованието, младежта и науката обяви намерение за някои частични промени за следващата учебна 2011/2012 година. Те се свеждат до частични промени в учебната програма и размера на оценките по компоненти. С тези така предвидени  промени не се решават най-важните проблеми и остават много въпроси.

Необходимо е преодоляване на някои доста сериозни слабости и предприемане на мерки за повишаване на качеството и ефективността на държавния зрелостен изпит по География и икономика. Става дума за:

1. Неравнопоставеност на зрелостниците, които се явяват на държавен зрелостен изпит по география. Тази неравнопоставеност е в няколко измерения. Първото измерение е в неравнопоставеността спрямо равнището на обучение в различните общообразователни училища. Правилно ДЗИ са по учебното съдържание от общообразователния минимум. Но в редица училища някои общообразователни учебни предмети се изучават не на минимума, а на максимума като учебни часове и като учебно съдържание. Например, ученикът от езикова гимназия (английска, немска, френска, испанска, италиански колеж, американски колеж и т.н.) е привилегирован спрямо ученика от средно общообразователно непрофилирано училище или непрофилирана (в чуждоезиково обучение) паралелка. Съвсем естествено е ДЗИ по чужди езици на общообразователния минимум с лекота да се полагат от учениците от езиковите гимназии и да се получават рекордно високи резултати, в сравнение с тези от нормалните български училища. И защо сравняват резултатите от ДЗИ по География и икономика с тези по чужди езици (езикови гимназии) и математика (математически и природноматематически)? Тези сравнения са крайно необективни, защото не се отчита хорариума обучение и учебното съдържание по учебни предмети. Едно е да учиш География и икономика с 1.5 учебни часа седмично, а съвсем друго – с десетина учебни часа седмично чужд език или математика. По този начин има несправедливост при избора на втория изпит. Справедливо би било учениците от езиковите и математически гимназии да се явяват на ДЗИ по избор на профилния им учебен предмет, но поне на второ равнище, а не на минималното задължително равнище.
   Второто измерение на неравнопоставеността е във формата на изпита. Правилно в основата на всички ДЗИ са заложени тестовите задания. Използват се две от формите на тестови задания: закрити (с избираем отговор) и открити (за допълване). Приоритетно място имат закритите тестови задания. По същество при формата на изпита е налице неравнопоставеност при определяне на оценката. Тя е в два аспекта. Първият - в използваните техники за измерване равнището на знание и структурата на отделните компоненти във формиране на оценката. При три от учебните предмети се използват една техника (тестова форма на проверка) с две разновидности с 50 задания и максимален сбор от 100 точки (Химия и опазване на околната среда, Физика и астрономия и Биология и здравно образование). В останалите учебни предмети се добавят и самостоятелно съставяне на текст във вербална форма. Само при География и икономика има три компонента на изпита. Тази ситуация в използваните компоненти за проверка и оценяване е резултат от отношение на неравнопоставеност не само и не толкова между учебните предмети, а и влияе съществено при избора на учебен предмет от зрелостниците.
   Вторият аспект в неравнопоставеността е в различията във величината на отделните компоненти в общата структура на оценката от държавните зрелостни изпити. Тя е твърде съществена. Не може самостоятелното съставяне на текст по български език и литература и чужд език, за които то е един от най-важните елементи на знание, да се оценява с 30 точки, а по география и икономика, за които това е помощно средство, да се оценява с 35 точки. Тази неравнопоставеност не произтича от спецификата на учебните предмети. При писмена разработка по География и икономика няма нищо по-различно от умението да се дава писмен отговор на въпрос по биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда. Но при посочените учебни предмети няма съставяне на текст като компонент на ДЗИ. Изводът е, че не е логично и не е проява на равнопоставеност изискването да има писмена разработка по география с тежест на оценката по-висока от тази по български език и литература и чужд език. Самото съставяне на текст по География и икономика,  се влияе не само и не толкова от равнището на знания по този учебен предмет, а предимно от умението да се съставя свързан текст. Това умение се усвоява в обучението по български език и литература и в обучението по чужди езици.
   Още през 1982 г. в специализирано издание на ЮНЕСКО бе защитена от Норман Грейвз тезата, че "географските тестове проверяват именно географски знания. Умението да се пише съчинение, свързан разказ и граматическата правилност на изложението не трябва да влияят на оценката." Следователно крайно време е да се премахне писането на текст от зрелостниците по време на ДЗИ по География и икономика, тъй като правилата и умението за съставяне  на текст и усвояване на правопис не е присъщо на географската наука. При отпадане на съставянето на текст може и трябва да се увеличи броят на тестовите задания.
   Третото измерение на неравнопоставеност на Географията с другите общообразователни учебни предмети, включени в групата на избираемите за втори изпит, е в обема на учебното съдържание. По География и икономика има явен максимализъм, най-разширен обхват на учебно съдържание включено в учебния материал за явяване на ДЗИ. В Програмата са заложени общо 39 теми (28 за География на света и 11 за География на България). Какво учебно съдържание се крие в тези теми? Например, по темата „Географски региони на България” се изисква от зрелостниците да имат подробни знания за всеки отделен регион, а те общо са 8. Следователно в тази тема се крият най-малко 8 самостоятелни теми. Вече редица от тези теми се използват като самостоятелни теми за писмени разработки на ДЗИ. Подобна е ситуацията с темите: Вторичен сектор, Първичен сектор, География на природните области в България (6 самостоятелни теми). Реално в програмата за ДЗИ това са над 60 различни теми по География на света и по География на България. Едва ли дори конспектите за държавен изпит на завършващите специалност география в българските университети са толкова всеобхватни. По същество това е нетолерантен подход спрямо зрелостниците и техните родители, на които чрез обявяването на по-малък брой на темите се внушава, че обхватът на учебния материал за изпита е по-малък.
   В същото време по други учебни предмети има друг подход. Сравнението разкрива истината. В три от учебните предмети за явяване на ДЗИ се формира нацоналното и патриотично самосъзнание на младите хора като българи – Български език и литература, История и цивилизация и География и икономика. Сравнението между тях показва, че най-разширено е учебното съдържание (спрямо отделеното учебно време за изучаване на предмета в училище), включено в държавните зрелостни изпити по География и икономика. И то при положение, че в гимназиалния курс учебният предмет География и икономика е със седмичен хорариум от 1.5 учебни часа, История и цивилизация по 2 учебни часа, а по-Български език и литература от 2 до 3 пъти повече учебно време. В програмата за явяване на ДЗИ по География и икономика неоправдано са заложени твърде много знания от География на света – 28 теми от всички дялове на географското знание. За сравнение държавният зрелостен изпит по български език и литература включва само 15 български автора. Няма нито един автор и произведение от световната литература. В програмата за държавен изпит по История и цивилизация са включени 11 големи теми. От тях 7 са за История на България, но те обхващат цялото учебно съдържание по История на България. От световната история са включени 4 теми, но те са само по съвременна световна история.
   Четвъртото измерение на неравнопоставеността на ДЗИ по География и икономика е спрямо обема на учебния материал, предвиден за прием във висшите училища. След като вече повечето висши училища използват резултатите от ДЗИ по география и икономика за вход, заместващ кандидатстудентския изпит, би следвало да има равнопоставеност в обема на учебния материал за тези, които се явяват във ВУЗ и тези, които се явяват на ДЗИ по География и икономика. Във всички университети кандидатстудентските изпити по география са само върху учебно съдържание по География на България. Това поражда огромно несъответствие между обхвата на учебния материал на явилия се на матура по География и икономика зрелостник с този, който се явява на приемен изпит във ВУЗ. За ДЗИ е включено практически почти цялото учебно съдържание по География и икономика. В икономическите университети са включени 20-21 теми,  в СУ „Св. Климент Охридски само 16 теми от География на България.
   Премахването на тази неравнопоставеност може да стане само с отпадане от Програмата за явяване на ДЗИ по География и икономика на всички теми от География на света и да остане само География на България.
   Предвижданото от МОМН намаляване на броя на държавните зрелостни изпити на учениците от професионалните гимназии от три на два ще стане за сметка на отпадане за почти всички ученици на ДЗИ по учебен предмет по избор и то предимно География и икономика. Това е не само и не толкова ново ограничаване на полето на географските знания, а предимно въвеждането на нова неравнопоставеност на учениците от професионалните гимназии. На тях силно им се ограничават възможностите за кандидатстване във висшите училища с резултатите от ДЗИ, независимо дали изпитът е по География и икономика или по друг учебен предмет. Това може да бъде определено и като дискриминация при кандидатстването във ВУЗ.
2. Усъвършенстване на формата и проверката на държавния зрелостен изпит по География и икономика. Сегашната система на организация на провеждане на ДЗИ чрез използването на тестовия метод на проверка и оценка на равнището на подготвеност на учениците има редица положителни страни. Практиката във всички развити държави показва, че закритите тестове (с избираем отговор) имат предимството да: а) обхващат най-много задания по голям брой учебни единици и чрез тях да проверяват най-голям обем знания и умения; б) те се проверяват най-бързо и с успешно прилагане на новите компютърни технологии; в) отпада потребността от независими оценители (двама или трима проверители за всяка работа); г) бързина на оценяването (сканирането на бланката с отговорите позволява резултатите да са ясни още на следващия ден от провеждането на изпита); д) значително по-ниски разходи за извършване на проверката и за оценяване на резултатите.
   Закритите тестови задания имат един недостатък – възможността за налучкване на верния отговор. Поради това, по разпореждане на бившия министър г-н Д. Вълчев, бяха въведени т.нар. открити въпроси. По същество и при тях също има трудности. Верният отговор се определя предварително, но тестваният зрелостник може да използва синоним или израз или поне близки по значение до предвидения от състовителя термин или израз (напр. селско стопанство-аграрно стопанство-земеделие). И отново оценката става субективна. Допълването на твърдение може да стане и чрез закрит тип тестови задания, каквито примери има и в държавните зрелостни изпити през 2011 г. Преодоляването на проблема с налучкването е по-успешно чрез въведената методика на провеждане на тестовете за приемните изпити в икономическите университети (Софийски, Варненски и Стопанската академия в Свищов), където тестовете от закрит тип са с по пет предлагани възможности за избор. При този подход се намалява вероятноста за налучкване на 20%. Увеличаването на броя на тестовите задания пък ще намали още повече влиянието на налучкването. Въвеждането само на закрити тестови задания с избираем отговор от 5 предложени възможности ще направи ДЗИ още по-обективен,  ще донесе икономия на време и на милиони левове.
3. Недостатъчен обем на учебното време за обучение по География и икономика. От количеството учебно време (часове) и качеството на обучение пряко зависи равнището на подготовка на учениците и налагането на нормален ритъм на учебния процес. Значим обем учебен материал може да се усвоява трайно само при съответстващото му по количество учебно време. Това са педагогически аксиоми. Намаляването на учебното време по повечето общообразователни учебни предмети, включително и по География и икономика, рязко намали възможностите за качествена подготовка и високи резултати на ДЗИ. Училищната практика безспорно показа, че по учебен предмет, който има 1 учебен час седмично през учебния срок не протича нормален учебен процес. Често пъти има множество пропуски в учебни часове и в учебен материал. На учителите не остават възможности за затвърдяване на знанията. Това налага да се преразгледа разпределението на учебното време като по матуритетния общообразователен учебен предмет География и икономика се осигурят най-малко по два учебни часа седмично, което означава съответно годишен норматив от 68 (за прогимназиален етап) или 72 учебни часа (за гимназиален етап). Това може лесно да стане за сметка на часове за ЗИП, които в някои класове са неимоверно раздути.          
4. Наличие на някои организационно-методически слабости и грешки в разработването на материалите за явяване на ДЗИ. Става дума  за няколко неща.

Първото от тях е включването на учебен материал от прогимназиалния етап на обучение. Например, практическата задача по география на света от 19.05.2011 г. изисква знаене на морета, полуострови и реки в Европа. Природната география на Европа се учеше в 7 клас, а сега се учи в 8 клас. Това са 10 точки от учебен материал, непредвиден за явяване на ДЗИ.

На второ място е нерационалното структуриране на проверяваните знания по ядра, стандарти и теми. Например в държавния зрелостен изпит по География и икономика от 19.05.2011 г. 26 точки са максималните възможни за География на света, но поради използването на т.нар. географска задача, се проверява едно знание (карта на света) и едно умение (разпознаване на изображение по контурна карта) и се получават 10 т. или 38.5% от оценката се дава за едно проверявано чрез изпита умение. Още по-драстична е ситуацията с География на България. За нея са отделени 74 точки от оценката на ДЗИ по География и икономика. От тях за Регионална география на България са използвани 56 точки. О тях: 4 за закрити (с избираем отговор) задания, 1 за открито тестово задание – 2 т., 15 точки за географска задача 15 т. и за писмена разработка – 35 т. или общо 75.7% от тези 74 точки за География на България. По същество се проверява подготвеността по ограничено знание и едно умение (разпознаване на местоположението на административни области по географски региони или по административно-териториално устройство). Останалите учебни ядра, стандарти и теми по География на България са силно пренебрегнати.

На трето място е включването на някои недостатъчно коректни задания в тестовете по География и икономика. Това са предимно тестови задания, свързани с разпознаване на изображение по снимка. Например, в изпитните материали при закрити въпроси (№ 11) за разпознаване на атмосферен вихър (явление) е показана сателитна снимка на тайфун. В програмата по География и икономика за IX клас не са предвидени понятията тайфун, тропичен циклон и ураган. В четири от най-често използваните учебници за 9 и 10 клас по География и икономика не се дава ясно определение на понятието тайфун. В два от тях има изображения, подобно на изпитното. В учебника за 9 клас на изд. „Булвест 2000” стр. 28 терминът „тайфун” се споменава като име на вид безфронтален циклон, а под изображението му (фиг.5) е написано „тропичен циклон”. В учебника на изд. „Сиела” е използван термина „тайфун” като „ураган”, но на изображението на стр. 27 (фиг. 6) е написано „тропичен циклон”. Как ученикът да свърже изображението на тайфун с понятието, след като под изображението е написано понятието „тропичен циклон”?

Подобен е случаят с тестово задание № 6 от държавния зрелостен изпит, проведен на 20.05.2011 г., в което се поставя поръчка на зрелостниците да посочат кое е второто голямо разделение на труда в историята на човечеството. Това задание е некоректно, понеже в ядро 3, стандарт № 2 и тема 2 на Учебната програма по География и икономика за 9 клас задължителна подготовка, в очакваните резултати не е включено познаването на общественото разделение на труда и историческите етапи на неговото развитие. В понятията, които трябва да се знаят на първо равнище на обучението по География и икономика (задължителната подготовка) няма посочено понятието „обществено разделение на труда”. Само в два от четирите най-използвани учебника се разглежда общественото разделение на труда. В учебника на изд. „Сиела” се разкрива смисъла на понятието и се разглеждат само двете форми на общественото разделение на труда – отраслово и географско. Само в учебника на изд. „Булвест 2000” са разгледани етапите на развитие на общественото разделение на труда. Следователно само малка група ученици би могла да различи етапите на развитие на общественото разделение на труда.  

На четвърто място е непълното отразяване на равнището на знания чрез подбиране на темите за писмените разработки. По експертна оценка от 22 000 хиляди явили се на ДЗИ по География и икономика около 5000 са кандидати за следване в икономическите университети и в икономическите специалности в други университети с приемен изпит по география. Те се подготвят за приемен изпит предимно по 20-21 теми от География на България и са в състояние да направят отлични или много добри писмени разработки по тях. Но в последните две години има явна тенденция на изпитите да се поставят теми, по които най-добрите ученици по География и икономика не се подготвят за кандидатстване в университетите. От пет поставени писмени разработки по География и икономика през 2010 г. и 2011 г. 4 (Източен Тракийско-Родопски -2 теми, Западен Тракийско-Родопски -1 и Северен централен -1)  са за региони, които не са включени в програмите за писмените изпити на трите икономически университета и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Това е съществена предпоставка за по-ниски резултати от държавния зрелостен изпит по География и икономика. Не случайно голяма част от кандидатстващите във висшите училища с география не се явяват на ДЗИ по География и икономика.

          

В заключение, за да се повиши равнището на подготвеност по География и икономика и съответно на резултатите от полаганите държавни зрелостни изпити, е необходимо:

• увеличаване на седмичния хорариум минимум на 2 учебни часа задължителна подготовка за География и икономика за всички класове – от V до XI включително;
• отпадане на учебния материал за География на света за ДЗИ и по-подробно изписване в програмата на темите по География на България;
• промяна на формата на ДЗИ като отпаднат писмената разработка и откритите задания, а географската задача да се трансформира в множество тестови задания с изображения, географска карта и т.н.;
• използване само на закрити тестови задания (с избираем един верен отговор) като предлаганите възможности от 4 станат 5, а броят на заданията от 30 на 60.

Тези изменения могат да станат чрез бързи частични промени в нормативната база за разпределението на учебното време и на Наредбата за провеждане на държавните зрелостни изпити и съдържанието на учебния материал за явяване на ДЗИ. Очакванията на географската общност са, че МОМН твърде сериозно и отговорно ще подходи към разрешаване на проблемите за повишаване на качеството на държавния зрелостен изпит по География и икономика и на обучението по География и икономика.

Литература по темата:

1. New UNESCO source book for Geography teaching edited by Norman J. Graves, Longman/The UNESCO Press, 1982).
2. Дамянова М. Ученици и учители искат тези промени. Интервю на зам. министър Дамянова . В-к „Азбуки”, 28 юли-3 август 2011 г., стр. 2-3.
3. Дреновски, Ив., Кр. Стоянов, Ем. Патарчанова (2008) Матурите по география – първи анализи и коментари - География’21, кн. 3, 2008, с.24-27, http://www.geography.iit.bas.bg/
4. Дреновски, Ив. (2009) Матурите по география – отрезвяването - География’21, кн. 3, 2009, с. 41-42, http://www.geography.iit.bas.bg/
5. Дреновски, Ив. (2009) За необходимостта от промени в учебно-изпитната програма за матурите по география - География’21, кн. 5-6, 2009, с. 46-47, http://www.geography.iit.bas.bg/
6. Дреновски, Ив. (2010) Защо на матурата по география пак има най-много (и все повече) двойки - География’21, кн. 3, 2010, с. 4-7, http://www.geography.iit.bas.bg/
7. Отворено писмо от университетски преподаватели и учители по „География и икономика” в средните училища в страната до министъра на образованието, младежта и науката. – География’21, кн. 2/2011,   www.geography.iit.bas.bg 2/2010

 Нормативни актове:

1. Закон за народната просвета
2. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план
3. Наредба № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование.
4. Наредба № 1 от 11.04.2003 г. за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити (изм., бр. 80 от 12.09.2008 г., в сила от 12.09.2008)

Забележка: Текстът на статията е написан и предложен на списание География′21 през 2011 г., но поради неясни причини няма отговор (нито да, нито не) от редакционната колегия.