Австрия

(Austria)

Много пъстра е географската картина на Европа и в частност на Европейския съюз. Обитаването на общото европейско икономическо пространство от различни народи, наличието на множество самостоятелни държави е едно огромно предимство на Европа. В нашия континент се формира ново единство на основата на огромното разнообразие на географските условия на народите, на тяхната история, бит, култура и т.н. Общуването между европейските народи изисква познаване на другите. Това опознаване става най-пълно чрез  географската характеристика, в която са вплетени знанията за природата, народа, историята, културата, стопанството на отделната страна.

Географско положение

Австрия е разположена в Централна Европа, в източната част на Алпите  и в част от долината на река Дунав. Тя е средноевропейска, алпийска и дунавска страна, вътрешноконтинентална държава без излаз на море. Почти две трети от територията на страната (63%) е в Източните Алпи. Нейната територия е с клиновидна форма, с посока на простиране по паралела, с острата част на запад.

Държавните граници на Австрия в по-голямата си част съвпадат с естествените природни граници – планински ридове или реки. Само на  изток границата с Чехия и Словения е трасирана през равнинни участъци. Общата дължина на границите е 2 562 км. Австрия граничи с икономически развити държави, повечето членуващи в Европейския съюз. 

Изключение прави Швeйцария и икономически свързаната с нея държавица Лихтенщайн. По такъв начин територията на Австрия се свързва с Европейското икономическо пространство. Най-дълга е границата с Германия – 784 км. Тя се пресича от дунавския воден път, свързващ страната не само с Германия, но и със западноевропейските високоразвити държави - Франция, Белгия и Нидерландия. През нея преминават и автомагистрали и три железопътни линии. 

На север е и границата с Чехия, дълга 362 км. През нея се осъществяват активни автомобилни и железопътни транспортни връзки. На изток са границите със Словакия (91 км) и Унгария (366 км). Дунавският воден път преминава и през тази гранцица. През нея преминават и железопътните и автомобилни връзки. На юг Австрия граничи със Словения (330 км) и Италия (430 км). Тази граница е планинска, но през нея има сравнително удобни транспортни връзки през проходите в Алпите. Най-къса е западната граница.  Тя е с Швейцария (164 км) и Лихтенщайн (35 км). Част от нея преминава през Боденското езеро.

Източник:  http://www.geo2000.nm.ru

В тези граници Австрия има територия с обща площ 83 858 км2 и население около 7.6 млн. души. Тя се намира на 113 – то място в света по площ на територията. Преведено на български език името на страната означава “Източна страна”.  

Австрия има благоприятно транспортно-географско положение. През нейната територия преминават важни европейски транспортни артерии от запад на изток и от север на на юг (от скандинавските страни и страните от Централна Европа към Италия) през проходите Бренер и Земеринг и в обратна посока. Преминаването на транзитните превози на товари и пътници носи допълнителни доходи на страната и населението.

Природа

Релеф. Ако се разгледа природата, не може да не се забележи, че около три четвърти от държавата заемат Алпите и част от техните предпланини. Като цяло в Австрия доминира планинския релеф. Приблизително три четвърти от територията на страната са планини и амо 7% са равнини. Средната надморска височина е около 900  м., т.е около два пъти по-голяма от тази на България и три пъти от средната за Европа.

Източник: Flickr

От планините най-забележителна е Алпи. Тя е високата планина,   разположена на територията на няколко държави - Италия, Франция, Швейцария, Австрия, Германия и Словения. Алпите се поделят на две части - Западни и Източни Алпи.

Голяма част от територията на Източните Алпи попада в границите на Австрия. Алпите по произход са сравнително млади планини. Образувани са при последното голямо планинообразуване на Земята чрез нагъване на земните пластове. Най - висок е масива на Монблан - 4807 м, но в Австрия най-висок връх е Гросглокнер - 3 797 м.

Източните Алпи се различават от Западните. Те имат простиране в посока запад-изток, т.е. по паралела. Започват да се разклоняват като ветрило и да се понижават във височина. Поради това те са много по-достъпни. Ледниците са по-малко и по-къси. В Източните Алпи има много ливади и гори. Те са по-богати на полезни изкопаеми от Западните Алпи. Източните Алпи са разделени от долините на множество хребети. Поделят се на Северни Варовикови Алпи, Централни Кристалинни Алпи и Южни Варовикови Алпи. Между тях се намират две продълговати понижения на земната повърхност.

От Източните Алпи най-високи са Кристалинните Алпи. Те са изградени от гнайси, шисти и гранити. В тях са разположени масивите на Високия Тауерн и Ниския Тауерн. От  запад на изток височината на планинските ридове намалява. Алпийският релеф (около две трети от територията на страната) се отличава с високо издигнати планински ридове, остри планински върхове, дълбоко всечени речни долиниу спускащи се от високото езици на планинските ледници. В Австрия има над 900 планински върха с надморска височина над 3 000 м. Най-висока част на Източните Алпи се нарича Висок Тауерн. Той от своя страна се поделя на три планински групи: Венедигер, Грантшпице и Глокнер. От тях най-висок е Глокнер 3797 м. Под него е най-дългия ледник в Източните Алпи Пастерце - над 10 км. Гросглокнер за пръв път е изкачен през 1800 година от граф фон Салм. И други високи алпийски върхове са обвити в подножието си от ледници. Редица от реките са формирали надлъжни долини.

В предпланинските части на  Алпите има и няколко котловини - Грацка (в долината на река Мур) и Клагенфуртска (в долината на река Драва).

На изток от Източните Алпи е разположена Щирийско-Бургенландската хълмиста равнина. Тя е част от Среднодунавската равнина. На север и североизток от Източните Алпи  и от долината на река Дунав, към границата с Чехия,  са разположени  хълмисти и нископланински земи, които са южна част на планините Чешки масив. Между тях и Алпите има понижение на релефа през което протича река Дунав.

Като цяло релефът на Австрия може да бъде определен като предимно планински. Високите и красиви планински хребети и ридове на Алпите са прекрасна предпоставка за развитие на туризма.

Полезни изкопаеми. Австрия разполага с разнообразни по вид и качество полезни изкопаеми. Териториално те са пръснати по цялата територия на страната.

От горивните полезни изкопаеми в Австрия има находища на всички основни видове. Находищата са разположени:

Кафяви въглища в Щирия и Горна Австрия, около 250 млн.т. запаси, с най-големи запаси в находището Фонсдорф-Зееграбен;

Нефт във Виенския басейн, между реките Дунав и Морава.Запасите са малки;

Природен газ в Горна и Долна Австрия.

Запасите от горива са незначителни по количество и качество. Особено се чувства липсата на черни коксуващи се въглища, които страната се принуждава да внася от съседните държави. Недостигът на горива се компенсира чрез използването на хидроенерегийните ресурси за производство на електроенергия.

Рудните полезни изкопаеми са разнообразни и могат да зодоволят голяма част от потребностите на австрийското стопанство. Най-значимите сред тях са находищана на:

Железни руди в Щирия (Ерцберг) и Каринтия (Хютенберг);

Манган в Тирол, находището Щренген;

Боксити в провинции Щирия и Бургенланд;

Медни руди в провинция Залцбург, в находищата Верфен и Мителсберг;

Оловно-цинкова руда в Каринтия при Блайберг.

Нерудните полезни изкопаеми и особено каменната сол, магнезита и др. са в изобилие. Те се използват в промишлеността като суровини и в строителството като градивни материали. Най-значимете от тях са:

Графит в Щирия;

Каменна сол в Залцбург, Щирия, Горна Австрия и Тирол

Магнезит (кристален) в Щирия и Каринтия. Австрия е на първо място в света по запаси (80 млн.т.). Най-голямото находище е Заглеркогел;

Скъпоценни камъни във Високия Тауерн, находището в Хабахтал;

Строителни материал като гранит, мрамор, варовик и др. има в достатъчни количества.

Климат. Климатът на Австрия се определя от  нейното географско положение и влиянието на надморската височина на Алпите. Той понякога е определян като „умерен средноевропейски с влияние на атлантическия”, т.е. в по-голямата част от територията на страната той е умерено-континентален, но с атлантическо влияние. Формира се под влияние на доминиращия западен и северозападен пренос на атлантически въздушни маси. Поради това от запад на изток средногодишните температури се повишават, макар и  незначително, а количеството на валежите намалява.

Източник: http://klimadiagramme.de

Средните годишни температури в Австрия са около 10οС. Те са различни, поради различията в постилащата повърхност, особеностите на формите на релефа и надморската височина. В равнините и предпланините средните месечни температури през месец януари са между  -1  и +4οС (по Целзий), а през лятото са около 20οС. Годишните температурни амплитуди (разлики между средномесечните температури на най-топлия и най-студения месеци) са около 20ο и малко над 20οС. Това определя и преходността на климата и се дължи на влиянието на океанските атлантически въздушни маси.

Източник: http://klimadiagramme.de

Климатът на равнините и предпланините е умерено-континентален (виж.: климатограмата на станция Виена). В западните части климатът е по-мек. Макар, че зимните температури в равнините части на Австрия са близки до тези в равнинните части на България, то лятото е по-хладно. Този климат е наричан и мек средноевропейски климат. В планинската част климатът е значително  по-суров, студен и влажен (виж.: климатограмата на станция Зонблик). Зимата е продължителна. Снежната покривка се задържа до 7-8 месеца през годината. А това е много благоприятно за развитието на ски-туризма.  В по-ниските части на страната валежите са между 500 и 900 мм. Във високата част на планините валежите са между  1500 и 2000 мм и са предимно от сняг.

За Австрия са много характерни западните ветрове. Но предимно през пролетта и есента по северните склонове на Алпите се чувства вятърът фьон (топъл, поривист вятър).

На територията на  Австрия има обособени три климатичени области:

Източноавстрийска климатична област. В източните части на територията на страната се чувства континенталното влияние. Валежите са около 800 мм и има топло, продължително лято (температури над 19οС и значима разлика между денонощните и между зимните и летните температури.

Западноавстрийска климатична област. Обхваща вътрешните райони на страната. Климатът се определя като алпийски (планински) – с голямо количество на валежите, дълга зима, продължително задържане на снежната покривка и кратко, прохладно лято. С повишаване на надморската височина в планините се увеличава количеството на валежите, които достигат до 2000 мм и повече, особено по западните склонове. Температурата се понижава с  един градус на всеки 200 м. височина.

Централноавстрийска климатична област. Климатът е преходен (от морски към континентален), умерено влажен, средноевропейски. Средната юлска температура е 14-19οС.

Като цяло този климат в Австрия е благоприятен за развитие на различни стопански дейности като земеделие в долината на река Дунав и източните части на страната, на планински туризъм и ски-спорт в алпийската част на страната.

Води. Австрия е изключително богата на повърхностнотечащи води. Това се дължи на наличието на ледници в Алпите, голямото количество валежи в планините  и продължителното задържане на снежна покривка.

Планинските райони на страната се отличават с изобилие на чиста прясна вода. Тя се акумулира във вид на снегове и ледници през голяма част от годината, а през лятото те се стопяват и водата на хиляди буйни потоци се устремява към реките и езерата и формира лятното пълноводие на река Дунав.

На територията на Австрия има множество реки. Преобладаващата част от територията на Австрия е разположена в басейна на река Дунав. Тя извира от Германия от планината Шварцвалд и навлиза в Австрия при град Пасау.  След пролома Шлегел река Дунав става по-широка и при град Виена достига ширина от около 300. 

При напускане на австрийските земи река Дунав нализа в Девинския пролом. Дължината на река Дунав на австрийска територия е 350 километра.  Най - значимите и притоци в тази част на течението са Ин, Енс.  От южните склонове на хребетите Високи и Ниски Тауерн извират реките Драва и Мур. Левите притоци на река Дунав на австрийска територия, извиращи от Чешкия лес, са маловодни. Алпийските притоци на Дунав  поради голямата разлика във височините имат бързо течение, което е много благоприятно за производството на електрическа енергия. 

Река Дунав има много голямо стопанско значение за Австрия. Чрез нея  по евтин воден път Австрия и нейната столица Виена се свързват с държавите  Германия, Словакия, Унгария, Хърватска, Югославия, Румъния, България и Украйна. А след пускането в действие на канала Рейн - Майн - Дунав и със всички страни, свързани с река Рейн. Пълноводните и притоци Ин, Енс, Залцах и други имат големи водноенергийни ресурси и осигуряват голямо количество прясна вода за населението, за риболов и спорт.

В най-западните части територията на Австрия се свързана с отточната област на горното течение на река Рейн.

Река Ин (Inn) извира от Швейцария, но през по-голямата си част тече през Австрия и се влива в Дунав в Германия. Дълга е 517 км. Водосборният и басейн обхваща западната високопланинска част на Австрия и има площ от 26.1 хил. км2. В горното си течение преминава през коритообразна долина.  Важен нейн десен приток е река Залцах (220 км), на който е разположен град Залцбург. На Ин е изградена група от ВЕЦ (водноелектрически централи). Внасяната от нея вода в река Дунав е около 760 м3/сек. На бреговете и е разположен главният град на Тирол – Инсбрук.         

Река Енс (Enns), десен приток на река Дунав, има дължина от 256 километра. Водосборната и площ е 6.1 хил км2.  Извира от хребета Ниски Тауерн, на значително разстояние тече покрай северните му подножия, проломява Северните Варовити Алпи, образувайки пролома Гезейзе. В долното си течение преминава през хълмиста равнина. Внасяната от нея вода в река е 210 м3/сек. На Енс има построена ВЕЦ.

Драва (Drava, нем. Drau), десен приток на река Дунав. Има дължина 720 км, площ на водосборния басейн около 40 хил. км2. Извира от Италия, в Карнийските Алпи. Горното и течение е в Австрия, където пресича Клагенфуртската котловина, проломява южните разклонения на Източните Алпи и навлиза в Среднодунавската низина на територията на Словения. В Австрия на реката има група ВЕЦ.

Езерото Шпейхерзее (Speichersee), 

планина Pengelstein

Източник: http://www.turatlas.com

В Австрия има около 580 езера. Най - големите от тях са по границата с други държави. Преобладаващата част на езерата е образувана на мястото на бивши  ледници, разтопени след затоплянето на климата. Особено много са езерата в северните предпланински части на Алпите и на юг, в района на Клагенфурт. Котловините им за издълбани от древните ледници. В мнозинството случаи езерата са дълбоки, със студена и прозрачна вода.

Езерото Гепатч. 

http://www.geo2000.nm.ru/

Най-известно е граничното Боденско езеро в западната част на страната. То е разположено на границата между трите държави Австрия, Швейцария и Германия. Има площ от 538 км2, дължина 63 км и дълбочина до 252 м. През него протича река Рейн. На неговите брегове е град Брегенц.

Интересно е езерото Нойзидлер Зее в провинция Бургенланд. То е единственото в Европа степно езеро, с дължина 33,5 км и средна ширина от 12 км. То е плитко и никъде не достига на дълбочина по-голяма от 180 см. Нойзидлер Зее наричат "Виенското езеро", понеже виенчани често го посещават в почивните дни. По бреговете му расте камъш и поради това в него има много добри условия за живот на различни видове животни и птици.

Източник: http://naturewonders.chat.ru

В Тирол, край Китцбюел, са разположени много красиви езера. Плавателни са езерата Пилерзее и Шварцзее, а в Източен Тирол е езерото Тристахер Зее. Ледниковите езера във високата част на Алпите са разположени най-вече в района на северните склонове на Алпите. Те  са много красиви, водата им е бистра и студена. Поради това привличат множество туристи.

В Източните Алпи, в Австрия има множество ледници. В Австрийските Алпи има 878 ледника и над 200 многогодишни снежника. Ледниците заемат площ около 600 км2 и съдържат запаси от около 30 милиарда м3 чиста прясна вода. Най-големият ледник - Пастерце има дължина около 10 км и площ около 32 км2. Той е разположен в ниските части склоновете на връх Гросглокнер.

Почвите в Австрия не са от най-плодородните. Плодородни черноземни почви има предимно в  югоизточните райони, но тяхната площ е малка. Преобладават кафявите горски почви, развити в средните и високите части на планините. В най-високите части, по заравнените билни части са развити планинско - ливадни почви.

Естествената растителност в Австрия е предимно горска. Голяма част от естествените горски насаждения са унищожени в миналото. Сега горите в Австрия заемат малко повече от една трета от територията на страната (39%). Голям е и относителният дял на пасищата (23%). Това означава че почти две трети от територията на страната е със съхранена естествена растителна покривка.

В австрийските гори има ясно изразена височинна зоналност. До 800 м надморска височина са съхранени много малко широколистни листопадни гори. Те са предимно от дъб, бук, ясен. До към 1400 м горите са непрекъснати и са смесени, но предимно широколистни видове. По - нагоре се появяват иглолистните дървета –ела, бор, смърч. Над 1800/2000 надморска височина са субалпийските храсти (мати), а над 2000 м. са алпийските (алми) ливади. От страните, членуващи в Европейския съюз повече горски площи имат само скандинавските страни Финландия и Швеция. Повечето гори са пригодни за промишлен дърводобив. Това с най-голяма сила се отнася за планинската част на Щирия, наричана често пъти „зеленото сърце на Австрия”.

Естественият животински свят в Австрия е силно видоизменен, голяма част от животните са унищожени от човека. Предимно в резерватите са съхранени благороден елен, сърна, кафява мечка, див глиган, планински орел и други. В Австрия има 180 резервата и над 200 защитени територии с обща площ 1.5 млн.ха. Сред националните паркове са известни Националния парк Високи Тауерн, заемащ площ от 1187 км2. Паркът Донау-Ауен се отличава със съхраняването на силно увлажнена природна среда, с наличието на множество реки, езера и блата. В него се срещат над 5000 различни видове животни и птици. Той се счита за най-големият подобен парк в Централна Европа.

Население и селища

Броят на населението е 8 188 хил. души през 2003 г. Географската гъстота е 97.6 души на км2. Най-голяма е гъстотата на населението в Долна Австрия и района на столицата Виена. Тази гъстота е по-висока от средната за Европа, но е значително по-малка в редица развити европейски страни като Нидерландия (389), Белгия (337), Германия (230), Италия (193), Швейцария 177 и др.  В цяла Австрия, в сравнение с други развити държави от Европейския съюз, както и редица новоприсъединени,  селското население има висок относителен дял – 44%.

Териториално разпределение на населението. Територията на Австрия е заселена твърде неравномерно. При средна географска гъстота на населението около 90 души на 1 км2 в източните райони е от 150-200 души, а в алпийската част – 10/15 души. В големи части от територията на страната, поради недостиг на обработваема земя, хората живеят в малки селца или в отделни дворове. През последните десетилетия намалява броя на населението на алпийските територии. Над 1000 м надм. височина постоянно живее около 2% от населението на страната.

Над една четвърт от населението живее в столицата Виена. Само 4 града имат население над 100 до 250 хиляди души население – Грац,  Линц,  Залцбург и  Инсбрук. Увеличаването на градското население се дължи на развитието на промишлените и обслужващи стопански дейности.

Населението е съсредоточено в района на столицата град Виена, Щирия и долините на Дунав и Рейн. В тях обитава почти три четвърти от населението на Австрия при около една пета от територията на страната. Средната населеност е около 90 души на км2. Над три четвърти от населението (около 78%) живее в градовете.

Демографска ситуация. Една от главните особености на населението на Австрия е прекратяване от началото на 70 –те години на XX век на неговия ръст. Това се дължи на намаляването на раждаемостта. Броят на населението се поддържа предимно за сметка на повишаване на средната продължителност на живот на хората, достигаща над 75 години. Намаляването на раждаемостта се обяснява с ниското материално положение на част от австрийците като последствие от Втората световна война. По-висок естествен прираст на населението се е запазил само в западните провинции.

В Австрия има незначително увеличаване на броя на населението по естествени причини. Естественият прираст (родени – умрели) през 2004 г. е само 0.6‰. Раждаемостта е ниска - 9,7‰ през 2004 г.. Смъртността е умерено висока - 9,1‰ през същата година. В страната има много ниска детска смъртност – 4.5‰. Средната продължителност на живот в страната е висока - 78,2 години, като при мъжете тя е по-ниска (75), а при жените е висока - 81,5. Относителният дял на младото население е малко повече от този на възрастното. Силно преобладава населението в работоспособна възраст – от 14 до 64 години, с дял от 68.3%. По данни на ООН се очаква населението на Австрия през 2025 година да достигне 8 186 хил. души, а през 2050 година – 7 094 хил. души. Това означава, че се очаква населението на Австрия да намалява.

Състав на населението. 

Етнически състав. Населението на Австрия е относително еднородно в етническо отношение: около 97% са австрийци. В Австрия, в отделни райони Щирия, Каринтия, Бургенланд и други живеят малки групи словенци, хървати, унгарци, сърби и роми, във Виена и чехи и евреи. Мнозина австрийски граждани се считат не само за австрийци, но и за представители на определена провинция - щирийци, тиролци и т.д. Официален държавен език е литературният немски език.

Религиозен състав на населението.  Преобладаващата част от населението на Австрия са хората (над 70%) са католици. Следва голяма група (9%) са протестанти – лютерани и реформатори.

Трудови ресурси и безработица. Числеността на трудоспособното население на Австрия е 3,8 млн. души. Преобладаващата част от населението в трудоспособна възраст работи във фабрики, заводи и малки промишлени предприятия . Значителна част от населението е заето в сферата на обслужването и предимно в туристическото обслужване. Безработица в миналото е била много ниска. През 2003 г. безработните са около 5%. В страната пребивават голям брой емигранти предимно от Хърватска, Словения и Турция.

Държавно устройство и управление

По своето държавно устройство Австрия е федерална република начело с  президент. Висш законодателен орган е парламентът. Той е двукамарен, състои се от долна камара (националрат) и горна камара федерален съвет – бундесрат). Депутатите от долната камара се избират пряко от населението и представляват всички жители. Членовете на Федералния съвет се избират от събранията на провинциите (ландтази). Всички жители на Австрия имат пълни граждански права. Избирателни права имат лицата навършили 19 години.

Начело на страната е президент, който се избира за срок от 6 години чрез пряко гласуване от пълноправните граждани. Президентът има големи властови права, може да издава укази със силата на закони.

Правителството обикновено се формира партиите имащи най-много места в парламента. То има изпълнителни и административни функции. Срокът на пълномощията на федералното правителство зависи от одобрението или неодобрението на неговата работа от националния съвет.

Всяка провинция има свой парламент (ландтаг) и свое правителство. Те се занимават със всички въпроси и проблеми, които не са включени в правата на федералните институции. Провинциите се поделят на окръзи. В селата, малките и средни по големина градове се избират муниципални (общински) съвети, които избират бургмистрите (кметовете).

Административно-териториално Австрия е разделена на 9 провинции - Бургенланд, Горна Австрия, Залцбург, Каринтия, Долна Австрия, Тирол, Форарлберг,  Щирия и град Виена, който има същия статут. По река Дунав са разположени Горна и Долна Австрия, в Алпите са Залцбург, Тирол, Форарлберг, Каринтия и Щирия, на изток е Бургургенланд. В миналото почти всяка от провинциите е била самостоятелно феодално владение.

Австрия участва в работата на редица международни организации като ООН, Европейски съюз, и т.н..

Стопанство

Обща характеристика

В стопанско  отношение Австрия се нарежда в редицата на много добре развитите държави. В нея има висока производителност на труда, висок национален доход. Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2004 г. е 294.3 млн. щатски долара. Той е над 10 пъти по-голям от този на България. На глава от населението в Австрия се произвежда БВП в размер на 31 812 долара. По този показател Австрия е в първата десетка на европейските страни и изпреварва страни като Германия, Великобритания, Белгия, Франция.

Промишлеността е по-добре развита от селското стопанство и държавата е определяна като промишлено - аграрна.

След разпада на Австро-Унгарската империя и образуването на самостоятелната държава Австрия  (1918 г.) страната преживява много остра икономическа криза. По време на аншлуса (насилствено присъединяване към Германия) природните ресурси на Австрия започват да се използват в интерес на Германия. Построени са ВЕЦ, металургични  и химически заводи.

След Втората световна война са национализирани главните предприятия на тежката промишленост и банките. Важна роля в развитието на стопанството на Австрия има чуждестранния капитал. Австрия е в групата на икономически развитите страни с относително бързо развиваща се индустрия. Върху икономическото развитие на Австрия добре се отразява нейният неутралитет, поради който страната има незначителни военни разходи. В структурата на австрийското национално стопанство доминиращо място има индустрията. Стопанството се характеризира с неравномерно развитие на отделните стопански отрасли. Недостатъчно развито е машиностроенето и производството на съвременни изделия като самолети, автомобили, електронна техника. Реализираният в нея брутен вътрешен продукт е многократно по-голям от този на селското стопанство. Поради това Австрия е развита индустриална държава.

Главният стопански район на страната (промишлен и аграрен) са земите покрай река Дунав.

Селско стопанство

Селското стопанство на Австрия също е добре развито. В страната се използват за селскостопански цели около 40% от всички земи, като най-много от тях (над половината) са пасищата. Над две трети от произведената селскостопанска продукция се осигурява от животновъдството. С фуражни култури са заети около 25% от обработваемите земи. Поради това основен отрасъл на селското стопанство е животновъдството. Отглеждат се около 2.5 млн. броя говеда. Голям е броят на млечните крави, поради което е голямо производството на мляко и млечни продукти и се осигуряват необходимите за страната количества от тези много важни хранителни продукти.

Растениевъдството зависи от използването на обработваемите земи. Като цяло в страната обработваемата земя е малко. Част от земите се обработват непостоянно. Това означава, че през някои години те са използват като пасища. Този подход се използва предимно в планинските райони. То е представено предимно от зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица, ръж и овес), захарно цвекло и картофи. На най-много площи и най-голяма по количество е произвежданата продукция от пшеница, ечемик и захарно цвекло. Тези културни растения се отглеждат предимно в придунавската част на Австрия и дори в предпланинските райони и Шумава, където климатът е по-топъл и има по-плодородни почви. В равнинно-хълмистите земи е развито отглеждането на трайни насаждения – овощарство и лозарство (в североизточните и източните части на Австрия). В по-високите места се сеят предимно ръж и картофи.

Промишленост

Промишлеността в Австрия е добре развита и многоотраслова. Добивната промишленост има незначително място в структурата на австрийското стопанство. От развитите добивни дейности най-голямо стопанско значение има добивът на магнезит, графит и готварска сол.

Енергетиката се отличава с голямото производство на евтина електроенергия от  водноелектрическите централи (ВЕЦ), повече от половината произведено електричество. Те използват бързите води и големия пад на реките в алпийската част на страната. През последните години нараства произведената електрическа енергия в топлоелектрическите централи (ТЕЦ). Едно от най-слабите места на австрийската промишленост е незначителният добив на горива. Те не достигат и страната внася почти цялото количество черни въглища, повече от половината от необходимите и кафяви въглища, 75% от нефта и почти половината от природния газ. Вносът на горива (енергоносители) е по-голям от добиваните в страната количества. Нефтът и природният газ имат дял от около 60% от потребяваните енергоносители.

В Австрия се  добиват по-малко от 2 млн. т. нефт годишно, като добивът непрекъснато намалява. Добиваният нефт е с високо качество и ниска себестойност, понеже се извлича от малка дълбочина. Основните използвани находища се намират на североизток от Виена. Преработката на нефта е съсредоточена в град Швехат, намиращ се близко до столицата. Нефт се внася  предимно от арабските страни по нефтопровода от Триест до Виена. Природният газ се доставя по газопровод от Русия.

При преработващата промишленост главен отрасъл на австрийската промишленост е машиностроенето. Но то в сравнение с другите развити европейски държави е по-слабо развито. Най-голяма роля имат транспортното машиностроене (речни кораби, локомотиви и вагони и др.), електротехническото машиностроене и производството на машини за фабрики и заводи, т.е. промишлено оборудване, машини и апарати за леката и за хранително-вкусовата промишленост. Недостигът от машини Австрия компенсира чрез внос от други страни. Най-големият машиностроителен център на страната е Виена.

Металургията е един от най-важните стопански отрасли в Австрия. Производството е по-голямо от потребностите на страната. Голяма част от чугуна и стоманата се произвежда за износ в други страни. Център на черната металургия в Австрия е град Линц в Горна Австрия. В него се произвежда по-голямата част от чугуна и половината от стоманата. При стоманодобива се използва по-ефективния процес (кислородно-конверторен). Само 75% от използваната руда е австрийска. Останалата част се внася от чужбина.

Цветната металургия е представена предимно от добива на алуминий, макар че страната не разполага с находища и запаси на боксити (вид алумииниева руда). Производството е ефективно благодарение на евтината електроенергия, получавана от водните електрически централи, разположени на река Ин. Център на това производство е град Рансхофен, където работи един от най-големите алуминиеви заводи в Европа. Останалите производства на цветната металургия не задоволяват потребностите на страната от цветни метали и сплави.

Дърводобивната и дървообработващата промишленост е отрасъл, включващ добива и обработката на дървесината и производството на целулоза, хартия и картон. Продукцията е предназначена предимно за износ. Този отрасъл осигурява около една трета от целия промишлен износ на Австрия. Дърводобива и първичната обработка на дървесината са развити предимно в провинция Щирия.

Химическата промишленост произвежда азотни торове за селското стопанство, сярна киселина, пластмаси, соди, парфюмерия и др.

Австрия има и високоразвита лека промишленост. Водещ неин отрасъл е текстилната промишленост. Тя е най-добре развита във Форарлберг и Виенския басейн. Развити са още кожарската, обувната и шивашката промишлености.

Обслужващи отрасли и дейности

Транспорт

В Австрия транспортът е добре развит. Пътната мрежа е гъста не само в равнинните части, но и в планините. Тя е улеснена от вертикалната разчлененост на Източните Алпи от надлъжните и напречни речни долини. Изградени са редица пътни съоръжения като тунели, виадукти, мостове, защитни съоръжения и др. В страната има над 10 тунела с дължина над 1 км. От тях най-дълъг е Албергския автомобилен тунел с дължина от 14 км. Тази пътна мрежа подпомага стопанското развитие на Австрия чрез по-голямата достъпност на горските, хидроенергийни и туристически ресурси на страната. Главните видове транспорт са железопътния и автомобилния.

Основна роля има железопътния транспорт с главни железопътни центрове градовете Виена, Линц, Грац и др. Около 1/2 от общата дължина на железопътните линии е електрифицирана. Това са предимно участъци в планинската част на страната, поради използването на евтината водноелектрическа енергия. Електрифицирани са също и главните международни линии и връзки, включително тези с Германия, Италия, Швейцария, както и трансалпийските. По останалите пътища се движат предимно дизелови локомотиви.

От Виена, като на-голям железопътен възел, лъчеобразно излизат най-важните магистрали. Главната магистрала е в западна посока и свързва придунавските и алпийските райони на страната. На северозапад са пътните магистрали, свързващи Австрия с Германия и Чехия. Голямо значение има тръгващата от Виена Земерингска магистрала, свързваща столицата с Горна Щирия и Италия. Основните магистрали имат връзка с високопланинските пътища, пресичащи Алпите.      

Автомобилният транспорт успешно конкурира железопътния по превози предимно на пътници. Главните автомобилни пътища имат същата териториална конфигурация както железопътната мрежа. Междуградските автобуси превозват два пъти повече пътници в сравнение с железниците. През последните години са построени няколко нови пътни участъка на автомагистралите. Най-важната автомагистрала е Виена – Залцбург.

Речният транспорт в Австрия е сравнително добре развит. Нараства неговата роля, особено след пускане в действие на канала "Рейн-Майн-Дунав". В Австрия има само една плавателна река – Дунав. На протежение от 350 км са изградени редица пристанища. Най-голямото речно пристанище в страната е град Линц. В него за потребностите на развитата черна металургия се разтоварват внасяни по реката черни въглища и кокс (металургично гориво), желязна руда и други промишлени суровини.  Речният транспорт извършва по-малко от 10% от товарните превози в Австрия.

Стопански туризъм

Стопанският туризъм е много добре развит. В това отношения Австрия се нарежда на едно от челните места в Европа, редом с Италия, Швейцария, Гърция, Испания, Франция и др.  Страната ежегодно е посещавана от много туристи. През 2003 г. това са 19 млн. души. Около две трети от посетилите страната туристи са от Германия. Следват по брой туристите от Великобритания и Нидерландия. Приоритетно развитие има планинския туризъм - предимно зимен и летен главно в Алпийската част. Главен център на планинския туризъм  е град Инсбрук. Основните туристически центрове за зимен ски-туризъм са:

• Lech (Лех);
• St. Anton (Сант-Антон);
• Saalbach-Hinterglemm (Заалбах-Хинтерглем);
• Mayrhofen (Майерхофен);
• Kitzbuhel (Китцбюел);
• Цел-ам-Зее, Капрун;
• Бадгащайн;
• Зеефелд.

Културният туризъм (посещения на театрални и музикални фестивали и прояви) е много добре развит. Главните му центрове са Виена и Залцбург. 

Сравнително малък е относителният дял на пътуващите австрийци в други страни с цел туризъм. Туристическите потоци извън Австрия са насочени предимно към съседните страни Италия (за летен и културен туризъм), Германия, Швейцария, Унгария  и др.

През 2005 година България е посетена от 119 хил. австрийци, но от тях  61.1 хил. са преминали транзит през страната. За туризъм и почивка в България  са дошли само 39.5 хил. австрийци. В обратната посока – от България към Австрия са пътували 92.2 хил. души. От тях за туризъм са пътували 42.2 хил. души.

       

Външноикономически връзки

Стопанството на Австрия се развива в тясна връзка с другите страни. В продължение на много години вносът на стоки и капитал превъзхожда износа. През 2003 и 2004 години обаче износът започва да доминира и външнотърговския баланс на страната става положителен. Предоставяните услуги са повече от ползваните от австрийците услуги от други страни. Това се дължи предимно на силно развития туризъм.     

      

Значително място в износа на Австрия имат суровините и полуфабрикатите: дървесина и продукти от нейната преработка, черни метали, химически продукти, електроенергия. От готовата промишлена продукция се изнасят предимно някои видове машини и оборудване, речни кораби. Изнасят се и малки количества хранителни продукти.  

         

В страната се внасят предимно готови изделия и най-вече потребителски стоки. По-малък обем има вносът на машини и оборудване, битова техника и електроника. В големи количества се внасят нефт, природен газ, кокс и черни въглища, руди на черните  и цветни метали. Внасят се и хранително-вкусови продукти, предимно продукция от тропичното земеделие (кафе, какао, банани, цитрусови плодове и др.), фуражи за животновъдството.

По страни, вносът и износът на Австрия са ориентирани предимно към страните от Европейския съюз и най-вече към Германия.  (около 40%). Следват Италия, и Швейцария.

В търговията с България балансът е в полза на Австрия. През 2005 г. България е внесла от Австрия стоки за 619.9 млн.лева, а е изнесла стоки за 347.7 млн. лева. Дефицитът от вноса и износа в Австрия е за България е 272.2 млн. лева. Това е само 2.7% от външнотърговския дефицит на България.

Висок е относителният дял на чуждестранните инвестиции с австрийски произход в България. През 2004 г. австрийски фирми са инвестирали в България в нефинансови предприятия 1503845.3 хил. щат.долара или 21.5% от всички преки чуждестранни инвестиции в България.

Образование и култура

След Втората световна война Виена възстановява своето значение като център култура и образование. Виенският университет е най-големият в страната (над 70 хил. студенти). Университети има в Грац, Инсбрук, Клагенфурт, Залцбург и други градове. Специално образование по музика, театрално и други видове изкуство има в шест академии.

Мнозинството ученици получават общо (непълно средно) образование, а след това се обучават в средни специални (занаятчийски, търговски или технически) училища. Функционират и около 1000 школи за професионално обучение. Ежегодно в 25 центъра се обучават и над 100 000 души възрастни хора. Използват се за образование и около 2600 народни библиотеки.

В света Австрия е известна като страната на музиката и драматичното изкуство. В Залцбург е роден Моцарт, във Виена са живели живели и творили Бетовен, Хайдн, Шуберт и Брамс. Иоханн Штраус-баща е направил този град столицата на валса. Залцбургският фестивал, провеждан от 1917, се е превърнал в ежегоден празник на драматичното и музикалното изкуство. Виена е център на обучение по театрално изкуство. Световна известност имат Виенската филхармония и Виенската опера, където са работили такива прочути диригенти, като Густав Малер, Рихард Штраус, Херберт фон Караян, Карл Бьом и Лорин Маазел. Висок авторитет има и Виенският симфоничен оркестър. Културние празници и фестивали се провеждат и в градовете Брегенц, Инсбрук, Грац  и др.

Особено място в австрийската култура има Музея на историята на изкуството във Виена. В него са съхранени произведения на изкуството, принадлежали в миналото на династията на Хабсбургите.

Дворците Белведер и Шьонбрун в предградията на Виена са прекрасни образци архитектурното изкуство. Във всички австрийски провинции има множество паметници на архитектурата от късната готика, барок и рококо. Инсбрук и Залцбург са истински музеи на архитектурните стилове. В Бургенланд и Тирол са запазени множество замъци от епохата на късното Средневековие.

През 20 век Австрия и по-точно Виена стават световен център на изследвания в областта на психоанализата. Тук е работил Зигмунд Фройд.

Регионална география на Австрия

Австрия е федерална държава, състояща се от 8 провинции и приравнената към тях в административно отношение Виена.

Провинции	Административни центрове
Бургенланд (Burgenland)	Айзенщадт (Eizenstadt)
Залцбург (Salzburg)	Залцбург (Salzburg)
Долна Австрия (Niederoesterreich)	Виена (Vienna)
Горна Австрия (Oberoesterreich)	Линц (Linz)
Тирол (Tirol)	Инсбрук (Innsbruck) (Perth)
Каринтия (Kaernten)	Клагенфурт (Klagenfurt)
Форарлберг (Vorarlberg)	Брегенц (Bregenz)
Щирия (Steiermark) Грац (Graz)	Грац (Graz)
Виена (Wien)	Виена (Vienna)

Придунавски район

Придунавският район обхваща 42% от територията на страната и включва провинциите Горна Австрия, Долна Австрия, Бургенланд и столицата Виена.  В този регион живее 63% от населението на Австрия и произвежда 66% от промишлената продукция и по-голямата част от селскостопанската продукция на страната. Важни фактори за обособяването на региона са ниският равнинен и хълмист релеф, по-мекият климат, река Дунав и кръстопътното географско положение. В стопанско отношение региона е специализирал в развитието на промишлени производства. Тук се добива и преработва нефт, произвежда се електричество. Има разнообразна преработваща промишленост със силно развито машиностроене, металургия, нефтопреработка, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост. Селското стопанство е механизирано. Специализирано е в зърнопроизводство, лозарство, овощарство, месо-млечно животновъдство и зеленчукопроизводство. Има силно развит третичен (обслужващ) сектор на стопанството и то най-вече в град Виена.

Долна Австрия

Намира се в североизточната част на  страната. Граничи с Чехия и Словакия и с австрийските федерални провинции Горна Австрия, Бургенланд, Щирия. Простира се от север на юг на 170 км разстояние, а от запад на изток  - на 180 км.

Столицата на Австрия град Виена (48°13' с.ш. и 16°22' и.д.) има население през 2003 г. 1 543 100 д. или около 22% от населението на цяла Австрия. Разположена е на река Дунав, в подножието на разклонението на Алпите, наричано Виенски Лес, практически в централната част на страната. 

Виена е отделена в самостоятелна административна единица. Виена е и административен център на провинция Долна Австрия. Като селище възниква в древността – създадена е от келтите. През 1 век е превърната във римски военен лагер – Виндобон. Той е бил устроен на мястото на пресичане на древния Кехлибарен път – от Балтийско за Средиземно море. Около лагера се образува гражданско селище. През 180 г. във Виндобон умира римския император Марк Аврелий. През 5 в. римляните изоставят под натиска на варварските племена града. От средата на  12 в.

Източник: http://allhotels.narod.ru/austria/austria_foto.html

Виена е резиденция на австрийските ерцгерцози; от 1282 е под властта на Хабсбургите и е  столица на тяхната държава (от 1867 - 1918  Австро-Унгария). От 1918 Виена е столица Австрийската република. Продължително време Виена е музикалната столица на Европа. В този град са музеите на Л. Бетовен, И. Гайдн, В. А. Моцарт, Ф. Шуберт, И. Штраус.

Сега Виена е голямо речно пристанище. Обслужва се от международното летище Швехат. В него функционира вътрешноградска подземна железница (метро). Във Виена се произвежда над 1/3 от общата австрийска промишлена продукция. Основните стопански отрасли са: машиностроене, химическа, полиграфическа, шивашка, обувна, Хранително-вкусова промишленост. В други страни се изнасят модни облекла, обувки, музикални инструменти и др. Виена е седалище на редица международни организации (ЮНИДО, МАГАТЕ и др.). 

Градът е културния център на Австрия, в него функционират университети и Академия на науките. Виенската опера е известна в цял свят, известни са още оперетата, картинната галерия, австрийския музей на приложните изкуства, Австрийския етнографски музей, Музея на военната история, Техническия музей и др. Голямата част от архитектурните паметници на Виена са от  17 - 18 вв., от времето, когато Австрийската империя е най-могъща. От това време са лятната резиденция на Хабсбургите – замъка Ховбург, дворцовият комплекс в Шьонбрун, двореца Белведер, църквата Свити Стефан (12— 15 вв.).

Горна Австрия

Горна  Австрия е федерална провинция на Австрия, намираща се в най-северните и части. Тя граничи с Чехия и Германия и с австрийските федерални провинции Долна Австрия, Залцбург и Щирия. Горна Австрия се простира от север на юг на 140 км, а от запад на изток на 170 км.

Град Линц (200 хил. ж.) е административен център на Горна Австрия. Той е разположен на река Дунав и е най-голямото речно пристанище в страната. В него са развити металургията, речното корабостроене, производството на азотни торове, нефтохимическата промишленост и др.   В града има много старинни дворци и църкви, музеят на Горна Австрия, Градският музей, архитектурният паметник Ландхаус (16 в.) и др.

Бургенланд

Бургенланд - е най-източната австрийска провинция. Граничи със страните Унгария, Словакия и Словения и с австрийските провинции Долна Австрия и Щирия. Простира се от север на юг на 140 км, а от запад на изток – на 80 км разстояние.

Айзенщадт е главен град на провинция Бургенланд. Името му в превод означава „железен град”. Неговите географски координати са 47051' с.ш. и 16о 32' и.д. Надморската височина е малка – 194 м. Основан е през 1118 г. Има население около 12 000 жители. Площта на града е 43 кв.км. Само на 15 км от него е голямото езеро Нойзидлер-Зее. Главни забележителности на града са домът-музей на композитора Хайдн, дворецът Естерхази, сградата на кметството и др.

Южен регион

Южният австрийски регион обхваща провинциите Щирия и Каринтия. Включва 31% от територията на страната и 22% от населението. Силно развита е промишлеността – въгледобив, рудодобив, черна и цветна металургия, машиностроене, дървообработване и целулозно-хартиена промишленост. 

Щирия

Щирия - федерална провинция на Австрия. Тя граничи със Словения и с австрийските провинции Долна Австрия, Залцбург, Горна Австрия, Бургенланд и Каринтия.

Грац

Грац (Graz) е административен център на провинция Щирия. Има около 240 000 жители. Разположен е в подножието на Щирийските Алпи, на двата бряга на река Мур. Градът за пръв път се споменава в исторически документи от 12 век. Това е вторият по големина и стопанско значение град в Австрия. Градът е важен транспортен център. В него е развито машиностроенето, електротехническата промишленост, химическа текстилна и други промишлености. В Грац има архитектурни паметници от XIII-XIV векове, Музей на криминалистиката, руините на замъка Шлосберг и други забележителности. Арсеналът е музей на средновековното оръжие, съхраняващ над 30 000 експоната. В града функционират три университета с около 40 000 студенти.

Каринтия

Каринтия е най-южно разположената австрийска провинция. Тя граничи с Италия и Словения и с австрийските федерални провинции Тирол, Залцбург и Щирия. На нейна територия е и най-високият връх в Австрия – Гросглокнер и множество красиви езера. От север на юг провинцията се простира на 110 км разстояние, а от запад на изток – на 140 км. 

Клагенфурт е разположен в междупланинска котловина близо до езерото Вертер-зее, близко до границата със Словения. Той е административен център на провинция Каринтия и е важен транспортен възел. Център е на машиностроене, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост и туризъм.

Западен регион

Западният австрийски регион обхваща провинциите Тирол, Залцбург и Форарлберг.

Залцбург - федерална провинция на Австрия, намираща се в центъра на страната. Тя граничи с Германия и Италия, а също така и с австрийските федерални провинции Горна Австрия, Тирол, Щирия и Каринтия. Главен град на провинция Залцбург е град Залцбург.

Източник: http://worldgirl.biz/pytewest/zalcbyrg.html

Залцбург (145 хил. ж.) е разположен на река Залцах. Основан е през 7 век от н. е. на мястото на римски военен лагер. Той е административен център на провинция Залцбург и важен транспортен възел. Жителите му са около 144 000. Край града има международно летище. Основните стопански отрасли са: машиностроене, полиграфическа, дървообработваща, шивашка промишленност. 

Залцбург е резиденция на архиепископ, което придава определен отпечатък на облика на града. На улиците често се срещат монаси, има и теологичен (църковен) университет. Залцбург е родното място на Моцарт. В града има два негови дома-музеи и ежегодно се провеждат музикални фестивали. Интересни архитектурни паметници са: крепостта Хоензалцбург (11 — 16 вв.), замъкът Мирабел (18 в.), епископската резиденция (16 - 18 вв.), църкви от 17-18 вв.

Тирол

Тирол е федерална провинция на Австрия, намираща се в западната част на страната. Тя граничи с държавите Италия, Швейцария и Германия, а също така и с австрийските федерални провинции Каринтия, Залцбург и Форарлберг. Тирол от север на юг се простира на  110 км, а от запад на изток  на 210 км. Главен град на Тирол е град Инсбрук.

Инсбрук е много красив  град в Западна Австрия, разположен в долината на река Ин. Административен център на провинция Тирол. Разположен е на бреговете на река Ин, приток на река Дунав. Възникнал е през 13 век. В началото на 16 век градът е резиденция на император Максимилиан. През средните векове и до сега Инсбрук е център на художествените занаяти (мозайка, стъкло, метални изделия). През 16 в. е  център за производството на часовници. Градът наброява около 120 хил.жители. Има международно летище и университет. 

В него са добре развити стопанските отрасли: текстилна, металообработваща, химико-фармацевтична, хранително-вкусова промишленост и занаятчийско производство на сувенири. Инсбрук е център на туризма и зимния спорт. В него са проведени IX и XII зимни Олимпийски игри (1964 г. и 1976 г). Има интересни архитектурни паметници: Императорския дворец Хофбург (14-18 вв.), придворната църква Ховкирхе (16 в.). В Инсбрук е и Арсенала на император Максимилиан и Музея на тиролското изкуство. По пътя от Инсбрук към Италия се намира най-високият в Европа мост (височина 200 м, дължина 800 м). Център е на туризма и зимните видове спорт.

Форарлберг – заема най-западните части на страната. Тази федерална австрийска провинция граничи с Швейцария и Германия и с австрийската провинция Тирол. Столица на Форарлберг е град Брегенц с население под 30 000 души.

Брегенц е разположен на 400 м надморска височина, на източния бряг на Боденского езеро. Красива и интересна е старата част на града. Първи тук, още преди новата ера, са се заселили келтски племена, след това римляни, които по достойнство оценили красотата на мястото. Средновековната история на Брегенц е свързана с имената на двама ирландски монаси - Колумбан и Гал, мисионери, които дошли тук, за да проповядват християнската вяра. За градостроителството са характерни малките тихи улички, дворове с дървени домове.

Забележка: Текстът е съставен през 2008 г.

Източници на информация

Печатни издания

1. Голяма енциклопедия на страните. т.4.,  Издание на Mediasat East Europe. 2007 г.
2. Джифърд Клайв и Найджъл Уайт. Енциклопедия. География на света. С., Изд. „Фют”, 2005 г.
3. Географический энциклопедический словарь. Москва, изд. „Большая Российска  энциклопедия”, 2003 г.
4. Сиротенко Н.Г., В.А.Менделев. Малая энциклопедия стран. Харьков, изд.”Торсинг”, 2000 г. 
5. Луканов А., Н.Божинов, С. Димитров. Страните в света 2006-2007 г. София,
6. Дойков В. и А.Дерменджиев. Европа. Стопанска  география. Русе,  изд.”Парнас”, 2000 г.
7. Статистически справочник 2006 г. София, изд. „Национален статистически институт”, 2006 г.

Интернет

1. http://klimadiagramme.de/
2. http://www.krugosvet.ru/
3. http://wgeo.ru/
4. http://www.outdoors.ru/
5. http://www.nsi.bg/
6. http://www.pomagalo.bg/
7. http://www.znam.bg/

Приложение № 1

Историческа справка за Австрия

Преди около 3000 години територията на страната е била обитавана от илирийски племена. През V век пр.н.е. на тази територия нахлуват келтите. През 15 г. пр. н. е. страната е завоювана от римляните. Създадени са първите римски селища, сегашните Виена и Залцбург.

През 778 г. територията е включена в състава на франкската държава. През 1156 г. се създава самостоятелно херцогство Австрия.

През 1278 г. се поставя началото на управлението на династията на Хабсбургите. През XIV век в състава на Австрия се включват  Каринтия, Тирол, Триест и страната получава морски излаз на Адриатическо море.

През 1438 г. австрийските Хабсбурги стават императори на Свещената Римска империя.

През 1529 г. турците обсаждат Виена, но не успяват да я превземат. Австрийския император става монарх и на Чехия и Унгария.

През 1699 г. след австро-турската война Австрия разширява своята територия, като включва част от Унгария, Трансилвания, Хърватия и Словения. През 1714 г. в резултат на победоносната война за “испанското наследство” Австрия придобива и територии в Южна Нидерландия и Северна Италия.

През периода 1772-1795 години в резултат на раздела на Полша в австрийско владение преминават редица полски и украински земи. В началото на XIX век Наполеон I разбива Австрия  и тя губи редица земи.

През 1815 г. след Виенския конгрес Австрия си възвръща загубените земи от войните с Наполеон.

През 1866 г. след неуспешната австро-пруска война Австрия губи редица земи в Силезия.

През 1867 г. австрийската империя се превръща в дуалистична Австро-Унгарска империя.

През 1908 г. австрийците анексират Босна и Херцеговина.

След Първата световна война (1918 г.) Австро-Унгарската империя се разпада на редица самостоятелни държави, в това число и Австрия. На 12 ноември 1918 г. е провъзгласена независимата Република Австрия.

През 1938 г. германските войски превземат Австрия и тя е присъединена към Германия.

През 1945 г. в Австрия влизат войските на антихитлеристката коалиция – Съветски съюз, САЩ, Великобритания и Франция. През 1955 г. е възстановена независимостта на Австрия.

През 1996 г. Австрия е приета за член на Европейския съюз.