Старопланинска област

Стара планина или както в миналото е била известна – Балкана – е планинска верига тясно свързана с античната и с българската история. Балканът става име на целия полуостров и нарицателно име за някои политически действия и прояви. Стара планина е събирателно име за поредица от планински вериги с различна дължина и височина, с различно разположение и геоложки строеж. Мнозинството от тях имат общ произход и развитие и поради това образуват една цялостна природногеографска област, наречена Старопланинска. Тя има обща площ от 25 985.8 км2. Разположена е между Дунавската равнина и Краищенско-Средногорската природногеографска област и между границата със Сърбия и Черно море. Има дължина от 550 км и ширина от 20 до 70 км. Състои се от успоредно подредени планински ридове, разположени в посока запад-изток, надлъжни вътрешни котловини и напречни речни долини. В Старопланинската област геоложки и географски са обособени две самостоятелни подобласти – Предбалкан и Главна Старопланинска верига. Общото в тях е гънковият геоложки строеж и общата възраст и развитие на формите на земната повърхност. Всяка от тези подобласти има своите специфични природни характеристики и особености. Поради това те се изучават и разглеждат относително самостоятелно.

I.Предбалкан

1. Географско положение и граници

Той заема северната част на Старопланинската област, по границата с Дунавската равнина. Има формата на продълговата и тясна ивица от земната повърхност, простираща се от Връшка чука на запад до Черно море на изток. В него се включват ниски и средни планини.

Северната граница на Предбалкана е с Дунавската равнина. Тя преминава последователно от запад на изток по северните подножия на Връшка чука, Рабишка могила, Белоградчишки Венец, Широка планина, Веренишко бърдо, Владимировски рид, могилата край село Борован, Маркова могила при град Червен бряг, през землищата на селата Садовец, Беглеж и Слатина, пресича река Осъм при село Александрово. След това на изток северната граница преминава по северното подножие на Деветашкото плато, Търновските и Антоновските височини, Преславската и Драгоевската планини и по долината на река Камчия достига до Черно море. Тази граница преминава по надлъжния земен разлом между Старопланинската област и Дунавската равнина.

Южната граница на Предбалкана в общи линии следи надлъжен разлом и добре изразени разседни линии. Тя започва от Белоградчишкия проход, преминава на изток през редица седловини и речни долини: Салашката седловина, Превалската седловина, долината на река Огоста, северните подножия на Берковска планина, Козница планина, Врачанска планина, пресича река Искър при Лютиброд, преминава по седловината между Ржана планина и рида Гола глава, след това по южната ограда на Ботевградската котловина, следи линията на напречените чупки на реките Малък Искър (при Етрополе), Черни Вит, Бели Вит (при село Рибарица), Васильовската седловина, долината на река Бели Осъм, Черни Осъм, река Видима (при град Априлци), река Росица, река Янтра (при Габрово), Дряновска река (при град Трявна), реките Белишка, Златаришка и Стара река. След това на изток преминава по северното подножие на Котленска и Върбишка планина, пресича долината на река Луда Камчия и Камчийска планина и по долината на река Двойница достига до Черно море.

Западната граница минава  по долината на река Тимок, но само за земите в България минава по билото на Бабин нос, от прохода Връшка чука до Белоградчишкия проход.

За източна граница се приема брега на Черно море от долината на река Камчия до долината на река Двойница.

Общата площ на Предбалкана е 14 389.8 км2. Дължината му е около 460 км, а ширината се променя от 20 - 30 км в западната и източната част до 50-60 км в средната му част.

2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми

Строежът на земната кора в територията на Предбалкана се характеризира с наличието на гънкови структури, усложнени от надлъжни или напречни разломи. В северната си част Предбалканът представлява естествен преход между равнинните структури на Дунавската равнина и гънковите структури на Предбалкана и Главната Старопланинска верига. Средната му част е образувана от три големи гънкови структури – Белоградчишки, Тетевенски и Преславски антиклинории. В южната част на Предбалкана се включва една ивица от синклинали – Салашка, Рибаришка, Габровска и Ришка. Нагъването на Предбалкана е станало на три етапа. Освен двата големи надлъжни разлома на земните пластове, които образуват северната и южната граница има и множество напречни разломи по местата, на които реките са развили проломни долини.

В Предбалкана преобладават вулканогенни и седиментни скали. В Белоградчишко има различни видове магмени интрузивни скали. Добре са представени варовиците, пясъчниците, доломитите, варовитите пясъчници. По долините на реките и долинните разширения са образувани дебели алувиални наслаги.

Полезните изкопаеми  в Предбалкана са малко. От групата на горивните полезни изкопаеми са открити въглища и природен газ. Малки находища на въглища има в Белоградчишко и Тетевенско. Находища на природен газ има при село Чирен, но то вече е изчерпано, както и при село Деветаки (Ловешко) и в долината на река Камчия при Старо Оряхово.

От рудните полезни изкопаеми има златоносни пясъци в долината на река Огоста. В Предбалкана няма типични рудопроявления и промишлени запаси на рудни полезни изкопаеми.

От нерудните полезни изкопаеми по значимо е находището на каменна сол при град Омуртаг. Стопанско значение, особено в строителството и промишлеността за строителни материали, има използването на варовиците (край Бели извор, Златна Панега, Мездренско, Кунино и др.), на пясъчниците и редица други видове скали.

Общата оценка е, че Предбалканът е беден на горивни и рудни полезни изкопаеми. Стопанско значение имат предимно глините, кварцовите пясъци, пясъчниците, варовиците и някои други видове скали.

3. Релеф и морфографска подялба

    3.1. Релеф на Предбалкана

Доминиращият релеф в Предбалкана е хълмисто-ридовият, формиран от нормални и наклонени на север гънки. Това са сравнително ниски форми на земната повърхност. Средната надморска височина е 364 м. Най-високата точка е Васильов връх (1490 м) във Васильовска планина, в средната част на Предбалкана. Най-малка е надморската височина в източната му част. Общо в Предбалкана планинските земи (над 600 м. надморска височина) заемат само 10% от общата му площ. Доминират хълмисто - ридовите земи (200-600 м.) със 72% и низините с 18%. Тази надморска височина е по-голяма от Дунавската равнина, но сравнително по-малка от тази на Главната Старопланинска верига. Поради това във височинно отношение повърхността на Предбалкана има междинно положение. Хоризонталното разчленение на релефа в Предбалкана е от 1.5 км/км2 до 2.0 км/км2. Вертикалното разчленение е от 50 до 150 м/км2.

За земната повърхност е характерно доминирането на изпъкналите (позитивните) форми – планини, ридове, възвишения и плата. Планинските ридове от Връшка чука до Васильова планина имат посока на простиране от северозапад на югоизток, а от Микренските височини до Лиса планина посоката на простиране на изпъкналите форми е запад - изток. На изток от Лиса планина няма доминираща, ясно очертана посока на простиране. Надморската височина се увеличава от запад на изток до средните части, а след това до Черно море намалява.

Друга характерна особеност е, че ридовете и възвишенията, разположени северно, в съседство с Дунавската равнина, са по-ниски, а тези в южната част, край Главната Старопланинска верига са по-високи. Следователно е налице повишаване на надморската височина от север на юг.

Вдлъбнатите (негативните) форми на земната повърхност също са характерни за Предбалкана. Те са представени от котловини като Севлиевската (40 км2 и надм. височина 250-350 м.), Ботевградската котловина (150 км2; 300-400 м надм.височина), Герловската котловина, Бързийско - Ботунското понижение и други.

Много характерни са речните долини. Те са развити надлъжно и напречно на  посоката на простиране на планините, ридовете и възвишенията. На места в тях са образувани тесни, дълбоки и дълги речни проломи. Такива са Ломският при село Долни Лом, Огостенският при град Монтана, Янтренският през платото Стража (северно от Габрово), Преславският на река Голяма Камчия, Боаза на река Вит и др. За Предбалкана е характерна скаровидната речна мрежа. Образувана е от меридионално (напречно) и паралелно (надлъжно) ориентирани речни долини и притоци на реките, вливащи се в тях. Типични в това отношение са долините на реките Огоста и Ботуня, Янтра и нейните притоци между Търновските и Еленските височини, долината на река Голяма Камчия, в Герлово и други.

Поради гънковия строеж на земните пластове в Предбалкана са благоприятствали развитието на гънкови форми на земната повърхност. Такъв произход имат редица планини и ридове, образувани в антиклинали и синклинали. Антиклинални са ридовете Владимировски, Маркова могила, Търновските височини. Има и моноклинални ридове, образувани вследствие на разрушаване на едната част на антиклиналата и образуване на стръмни северни или южни склонове и полегати обратни склонове като например Севлиевските височини. Съществуват антиклинални долини като тази между Ловчанските и Микренските височини, образувани поради разрушаване на ядрото на анклиналата. В районите на синклиналите обикновено са развити речни долини, но има и инверсни положения, когато в синклиналите са образувани и сега съществуват позитивни форми на земната повърхност като плата и ридове. Синклинални по произход са ридовете Драгоица и Микренски височини, както и платото Стража.

В Предбалкана има множество форми на остатъчния релеф (съхранени от минали етапи на палеогеографското развитие на Предбалкана). Това са денудационните повърхнини и речните тераси. Най-старата денудационна повърхнина – старомиоценската, е запазена частично по билата на планините в Западен и Среден Предбалкан – Бабин нос, Венеца, Широка, Васильовска, Лиса и на други места на надморска височина около 1000 м.

Следващата по възраст денудационна повърхнина е младомиоценската. Части от нея са съхранени по билата на планините и ридовете Връшка чука, Веренишко бърдо, Веслец, Драгоица, Микренските височини, Преславска и Драгоевска планина и др. и като склоново стъпало в Бабин нос, Венеца, Широка планина и т.н. на височина 700 - 900 м.

Староплиоценската денудационна повърхнина е съхранена в Деветашкото плато, Милин камък, Ловчанските височини, Севлиевските, Търновските, Антоновските височини на височина до 400 - 700 м.

Младоплиоценската денудационна повърхнина е съхранена на от­делни места в подножията на ридовете и планините на Предбалкана и в долинните разширения на реките Бързия, Росица, Видима, в Герлово и се­верното подножие на Камчийска планина. По речните долини са добре развити и речните тераси. Най-широко развитие има най-ниско разполо­жената тераса (3 - 5 м). Терасите са по-добре развити и съхранени в над­лъжните долини на реките и много по-слабо в напречните долини.

В Предбалкана е добре развит карстовият релеф. Това се дължи на широкото разпространение на варовиците. Развити са комплекси от повърхностни карстови форми - кари, валози, ували, понори, ями, пропасти и карстови полета (Деветашкото плато и др.). Добре развити са и подзем­ните карстови форми в Карлуковския карстов район, северната част на Васильовска планина, Венеца и други. В Предбалкана се намират едни от големите и красиви пещери на България - Магурата, Съева дупка, Градешнишка, Бачо Киро и други.

   3. 2. Морфографска подялба

От долините на реките Вит и Стара река Предбалканът се поделя на Западен, Среден и Източен.

Западният Предбалкан има площ от 4659 км2 и средна надморска височина от 332 м. Простира се от долината на река Тимок до Малки Искър и Вит. Отличава се със сравнително малка надморска височина – под 100 м. Най-високата му точка достига 1073 м при връх Лисец. Има хълмист и нископланински облик, сложна долинна мрежа и дълбоко разчленение на релефа. В него се включват: Връшка чука, Бабин нос, Рабишка могила, Белоградчишки Венец, Ведернишки рид, Широка планина, Веренишко бърдо, Пъстрина, Милин ка­мък, Веслец, Гола глава, Драгоица, Лакавица и Лисец, Бързийско-Ботунското понижение на релефа, Ботевградската котловина и др. Общо за Западния Предбалкан хоризонталното и вертикалното разчленение на релефа имат средни стойности. Възвишенията, ридовете на планините имат предимно посока на простиране северозапад - югоизток. Речните долини са с посока юг-север. Характерни форми на земната повърхност да останките от денудационните заравнености, ерозионни форми (речни тераси, оврази, долове и др.), карстови форми и особено пещери, изветрителни форми (Белоградчишки скали) и др.

Източник: Учебник по География и  икономика за 10 клас

Средният Предбалкан обхваща земите между долините на реките Вит и Стара река. В тази си част Предбалканът има най-голяма ширина и височина. Има обща площ от 6576 км2 и средна надморска височина от 420 м. Това е най-високата част от Предбалкана. Най-високата точка на Средния Предбалкан е Васильов връх (1490 м) във Васильовската планина. В него са включени следните по-едри форми на релефа: планините - Васильовска, Лествица; Черновръшки рид; възвишенията - Микренски (инверсен релеф), Ловчански, Севлиевски, Габровски, Търновски и Елен­ски; платата - Деветашко, Стража (инверсен релеф); котловините - Севлиевска, Еленска. В южните части на Средния Предбалкан, където е и най-голямата надморска височина, хоризонталното и вертикалното раз­членение на релефа е най-голямо. Характерни форми на релефа са скаровидната речна мрежа, проломите на реките, карстовите повърхностни и подземни форми и особено пещерите (Съева дупка, Градешнишка пещера, Бачо Киро, Андъка и др.).

Източният Предбалкан обхваща земите на изток от Стара река и достига до Черно море. По площ той е най-малък - 3154 км2, и има средна надморс­ка височина от 296 м. Най-високата му точка е връх Голям Сакар - 1054 м в Лиса планина. На изток Предбалканът силно се стеснява. Релефът се отличава със заоблени форми и по-малка вертикална разчлененост. Разчленението на релефа има най-големи стойности в Преславска­та, Драгоевската и Лиса планина. Източният Предбалкан обхваща Антоновските възвишения, планините Лиса, Прес­лавска, Драгоевска, Камчийска, хълмисто-ридовата област Сланник, Герловската и Ришката котловина. Преобладава слабоиздигнатият хълмист релеф.

Общо в Предбалкана планинските земи заемат само около 10% от общата площ, низините - 18%, а хълмисто - ридовите земи 72%. Общо за релефа на Предбалкана е характерно по-голямото спрямо Дунавската равнина и по-малкото спрямо Главната Старопланинска верига разчленение. Хоризонталното разчленение на релефа в Предбалкана е от 1,5 км/км2 до 2,0 км/км2. Вертикалното разчленение е от 50 до 150 м/км2.

В стопанско отношение релефът на Предбалкана е недостатъчно благоприятен за редица стопански дейности като растениевъдство, прокарване на транспортни артерии, развитие на големи селищни системи и т.н. По-благоприятни са котловинините земи и ниските склонове на планинските ридове и възвишенията. Този релеф е благоприятен като ресурс за развитие на определени видове стопански дейности предимно на пасищно животновъдство.

4. Климат

Предбалканът е разположен в умереноконтиненталната климатич­на област и елементите на климата имат стойности, характерни за умерено-континенталния климат. Поради по-голямата надморска височина, сравнено с Дунавската равнина, и близостта до климатичната прег­рада - Главната Старопланинска верига, също и по-добрата залесеност, климатът на Предбалкана има свои специфични особености.

В Предбалкана температурите са разнообразни и зависят от влиянието на релефа – географско положение, надморска височина и изложение на склоновете. Съществени различия има между температурите, от една страна, между изпъкналите форми на релефа (планини, ридове, височини) и склоновете и, от друга - вдлъбнатите (котловини, долинни разширения). При първите средната годишна температура е над 11°С, а при вторите е под 11°С. Това се дължи на по-силното слънчево греене по ридовете, въз­вишенията и склоновете на планините, докато котловините и долините на реките по-често са обхванати от мъгли. Средните януарски температури са между – 1.5°С и – 3.5°С, в отделни случаи до -5.0°С. Абсолютните минимални температури са в нис­ките, а не по високите части на релефа. През зимата най-ниски са темпе­ратурите в добре затворената Севлиевска котловина -3,1°С средна януар­ска и -35,4°С абсолютна минимална температура. В по-отвореното Габровско долинно разширение абсолютната минимална тем­пература е -21,6°С. Средните юлски температури са малко по-ниски от тези в Дунавската равнина и са между 20° и 21,5°С за по-ниските части и 16-18°С за по-високите части.

Валежите в Предбалкана са също твърде различни по количество и по вид. Средната относителна влажност на въздуха се увеличава от запад на изток. В същата посока, макар и незначително, намалява годишната сума на валежите. От север на юг с увеличаване на надморската височи­на и доближаване на Главната Старопланинска верига количеството на валежите се увеличава. Например в Ловеч те са 590 мм, Троян - 740 мм, село Черни Осъм (Троянско) достигат 1070 мм. Общо за Предбалкана годишната сума на валежите варира между 700 и 850 мм. В Източния Предбалкан те са по-ниски - в Старо Оряхово са 564 мм. В режима на валежи­те ясно се открояват типичните умерено континентални характеристики: максимум през май и юни и зимен (февруарски) минимум. В Предбалка­на снежната покривка е по-дебела и по-устойчива спрямо тази в Дунав­ската равнина. Тя се задържа най-често по-продължително време - между 50 и 70 дни, а в отделни случаи 90-120 дни. В Берковица снежната покривка се задържа средно 67 дни, в Габрово - 52 дни и т.н. Неблагоприятни за селското стопанство са късните мразове (в края на месец април) в котло­вините на Предбалкана - Ботевградско, Троянско и др. За редица места са характерни и интензивните поройни валежи, често придружени с градушки, например долината на река Росица.

Посоката на простирането на планините, ридовете, възвишенията и долините на реките се отразява на доминиращите западни ветрове. Чес­то явление при пренос на въздушни маси от юг е фьонът. Силни негови проявления има в Берковско, Ботевградско, Габровско и на други места.

Климатът във високите части е неблагоприятен за заселване и постоянно обитаване от хората, за отглеждането на земеделски културни растения и т.н. В същото време този климат е благоприятен за развитие на стопанския туризъм, за който като ресурс се използват: по-хладното време през лятото, подпомагащо летния отдих и почивката; природните забележителности; възможностите за зимен ски - туризъм и т.н.

5.  Води

Водите на Предбалкана са формирани от повърхностните и подземните води. Основна компонента на повърхностните води в него са реките. Предбалканът се отводнява от големи транзитни реки, извира­щи от други области: Искър от Рила; Лом, Огоста, Вит, Осъм, Росица, Ян­тра, Стара река и Камчия от Главната Старопланинска верига. От Пред­балкана извират и отводняват част от него реките Тополовец, Войнишка, Арчар, Скомля, Цибрица, Скът, Панега, Врана и др. Реките в Предбалка­на се подхранват с води главно повърхностно, от валежите, и то предим­но от дъждовете. Поради пролетно-летния максимум на валежите и про­летното топене на снеговете в планините пълноводието на реките е пролетно, през месеците март - май. Маловодието е през късно през лятото и началото на есента (август – септември).

Върху количеството на оттока на някои реки и върху техния режим съществено влияние оказва карстовото подхранване. В Предбалкана има много карстови басейни и извори. По-големи и по-известни са Белоградчишкият, Панежки, Деветашки, Дряновски, Търновски и други басейни. Карстовите извори са най-много в Западен и Среден Предбалкан. Някои реки, като Панега, която води началото си от карстовия извор Глава Панега, имат преобладаващо карстово подхранване.

В Предбалкана има малко езера. Такива са тектонското Рабишко езеро и карстовите езера в Деветашкото плато. Изградени са много из­куствени водоеми (язовири) - „Ал. Стамболийски”, „Сопот”, „Ястребино”, „Тича” и др.

От подземните води, освен карстовите, в Предбалкана има и грунтови води, предимно в дъната на котловините и в речните тераси. В Предбалкана има и редица минерални извори. Такива са изворите при  Шипково (Троянско), Върбица, Сливек (Ловешко), Вонеща вода (Великотърновско) и други.

Като цяло водните ресурси на Предбалкана са  незначителни. Водите на реките и подземните води, включително и изворните води се използват предимно за водоснабдяване на селищата.

6. Почви

В Предбалкана се срещат три основни типа почви: сиви, алувиално-ливадни, хумусно-карбонатни, а в най-високите части (над 800 м) - кафя­ви горски почви. Най-широко разпространение имат сивите горски почви. Те са образувани при наличието на варовици, доломити и мергели при умерена влага, континентален климат и дъбова растителност. От трите подтипа сиви почви най-разпространени са сивите и светлосивите горски почви. В северната част на Предбалкана, (например в западната част на Герлово), на отделни места са разпространени тъмносивите горски поч­ви. По долините на реките и речните тераси има алувиално-ливадни поч­ви. Поради голямото разпространение на карбонатните скали в Предбал­кана има и хумусно-карбонатни почви. На отделни места, както е напри­мер в Еленските височини, Лиса планина и други, при голяма разчлененост на релефа и обезлесеност на склоновете почвите са подложени на интензивна ерозия.

Почвените ресурси са неблагоприятни. Малка е площта на използваемите почви, поради по-ниското плодородие. Голяма част от почвите, особено кафявите и светлосивите горски почви са слабо плодородни. Разпространените в Предбалкана почви са благоприятни предимно за отглеждането на определен вид земеделски култури – овощни видове (особено сливи и малини), фуражни култури и картофи..

7. Растителност

В Предбалкана растителната покривка е повлияна силно от човешката дейност. По ниските места (котловините, долинните разширения и долините на реките) горите са унищожени и превърнати в обработваеми земи. Естествената растителност е съхранена по-добре по склоновете на планините, възвишенията и платата.

Растителността е формирана предимно под влияние на умереноконтиненталния климат и почвената покривка.  Характерните растителни видове са представители на средноевропейската широколистна листопадна растителност (природната зона на широколистните листопадни гори). Само на отделни места (районите на Велико Търново, Ловеч и Врачанско) има разпространени субмедитерански растителни видове. Това се дължи предимно на варовитата скална основа на терените в тези части на Предбалкана. 

В зависимост от релефа, климата и водите горите в Предбалкана се от­личават с голямо видово разнообразие. Това са широколистни листопадни растителни видове. Върху големи площи е разпространен дъбът с неговите разновидности - цер, благун, граница. Често се срещат габър, мизийски бук, сребролистна липа и други. В по-високия пояс на Предбалка­на (над 800 м надморска височина) и върху светлокафяви горски почви при по-висока влажност има хубави букови гори - в планините Лествица, Васильовска, по северните склонове на Лиса планина, Преславска и Драгоевска планина, оградните склонове на Еленската котловина и други. Естестевени насаждения от конски кестен има в Преславска планина. Горите в Предбалкана са предимно издънкови. Изкуствен произход имат иглолистните видове дървета, предимно от черен бор, по-рядко от ела и смърч.  Има още и изкуствени насаждения от бреза, кестен и други.

От храстите по-добре са представени леска, дрян, глог, шипка, смрадлика, люляк. В северните склонове на Драгоевска планина е единственото находище в България на вечнозеления храст див рожков. Храсталаците в повечето случаи са образувани на мястото на изсечени гори, т.е. те имат вторичен характер.

Тревите и тревните площи имат предимно вторичен характер, както и храстовата растителност, най-често са на местата на гори от габър, горун, мизийски бук и др. Във видовия състав на тревите най-широко разпространение имат обикновената полевица, садина, белизма, валезиева власатка и други.

Предбалканът разполага със добри горски ресурси, особено ценни са дъбовите гори във високите му части. Те са фактор за развитие в селищата на дърводобив и дървообработване, събиране на горски плодове и билки, развитие на отдиха и почивното дело.

8. Животински свят

В Предбалкана преобладават евросибирските видове животни. По-го­лямата част от тях са горски обитатели. Само в отделни места като в оазиси е по-добре представен средиземноморският елемент на фауната - Ловеч, Велико Търново и др. От едрите бозайници характерни обитатели на горите са сърна, глиган, благороден елен, вълк, лисица, горска миш­ка и други. За птичия свят на Предбалкана са характерни яребица, бал­кански кеклик, малък орел, горски гълъб, обикновена гургулица, дрозд, врана и други. Често се срещат различни видове пеперуди, паяци, бръмба­ри, скакалци. От рибите в реките и язовирите се срещат сом, мряна, скобар, шаранови риби, в по-чистите реки - и пъстърва. От влечугите се сре­щат усойница, слепок, смок - мишкар и други. Характерна особеност е  наличието на ендемични видове от пещерната фауна.

Животинският свят има ограничено влияние върху развитието на стопанските дейности в Старопланинската област. Използват се само няколко ловни стопанства за развитие на ловния туризъм, ограничено се развъжда риба и се лови риба.

9. Стопанска оценка на природните условия и ресурси

Предбалканът разполага с ограничени, но разнообразни природни ресурси. Те влияят върху развитието на стопанските отрасли и локализирането на производствените мощности. Хората интензивно са използвали и използват природната среда в Предбалкана. На тази територия са развити всички главни отрасли на народното стопанство – промишленост, селско стопанство, транспорт, туризъм, обслужващи дейности.

С най-голямо значение е промишлеността. В подобластта на Предбалкана са разположени такива големи за нашата икономика промишлени цент­рове като Монтана, Враца, Мездра, Ловеч, Троян, Габрово, Севлиево, Ве­лико Търново, Ботевград и др.  развита е добивната промишленост в районите на находища на полезните изкопаеми. добре са развити отраслите на преработващата промишленост - машиностроенето, текс­тилната, хранително-вкусовата промишленост. На основата на използва­нето на горските ресурси на Предбалкана и на Главната Старопланинска верига са развити дърводобив и дървообработване в Тетевен, Троян, Ве­лико Търново и други. Широко се използват варовиците и доломитите за производството на строителни материали като вар, цимент (Златна Панега и Бели извор, Врачанско), строителен камък (Врачанско) и други. Използва се и глината за производството на тухли, подова керамика.

Широко се използват в селското стопанство почвените ресурси. В местата с по-малка надморска височина се отглеждат зърнени култури и са засадени лозя. Покрай реките върху алувиално-ливадните почви се отглеждат зеленчуци. Но най-характерно за Предбалкана е отглеждането в по-високите части на овощни култури и фуражи. Пасищата в планински­те райони се използват за развитие на животновъдството.

Развиват се и стопанският туризъм, отдихът и лечението. Обект на масови туристически посещения са пещерата Магурата, Белоградчишките скали, пещерите Съева дупка и Бачо Киро, историческите забележителности на Велико Търново и Дряново, архитектурните паметници в Габровско - Етъра, Боженци, в Ловеч и други. Най-пълноценно за лечебно - курортни цели се използват минералните води във Вършец.

В Предбалкана голямо значение има автомобилният транспорт. Железопътният транспорт има ограничено занчение за превоза на товари и пътници. Той се осъществява от ж.п. линии, кои­то пресичат Предбалкана. Това са ж.п. линиите: София - Варна, с отклонението Мезд­ра – Видин; Русе – Подкова; ж.п. връзката Карнобат - Синдел. От ж.п. ли­нията София - Варна са построени отклонения, които обслужват стопан­ската дейност и превоза на хора в Предбалкана. Това са ж.п. линиите Чер­вен бряг - Златна Панега, Левски - Троян, Горна Оряховица - Елена, как­то и отклонението от ж.п. линията Мездра - Видин от Бойчиновци за Бер­ковица.

10. Геоекологични проблеми

Развитието на стопанската дейност, гъстото населяване на отделни части на Предбалкана води до нарушаване на природната среда и възникването на екологични проблеми. Една част от терените са опороени и обезлесени поради недостатъчно регулирано стопанско използване. В особено голяма степен замърсяване на въздуха има в районите на циментовите заводи при Бели извор (Врачанско) и Златна Панега. Силно замърсени от промишлени и битови води са река Янтра след Габрово, Осъм след Троян и други.

За опазване на природната среда редица обекти са създадени резерватите „Дервиша” в Преславска планина, „Патлейна” в Драгоевска планина и „Училищна гора” край Ботевград.  Тук са разположени и редица природни забележителности като пещерата „Магура”, Белоградчишките скали, Връшка чука, изворът Глава Панега, пещерата „Съева дупка” и др.

II. Главна Старопланинска верига

1. Географско положение и граници

Източник: Учебник по География и  икономика за 10 клас

Главната Старопланинска верига е част от Старопланинската физикогеографска област. Заема нейната южна подобласт. Има формата на продълговата ивица - верига, простираща се от запад на изток на дължи­на около 530 км. 

На север граничи с Предбалкана, северната подобласт на Старопланинската област. Границата между Предбалкана и Главната Старопланинска верига преминава по ясно изразен дълбочинен разлом и добре изразени разседни линии. Тя започва от Белоградчишкия проход, на изток преминава през редица седловини и речни долини, по южните окрайнини на котловините и по подножието на планинските склонове. Границата се очертава по линията на Белоградчишкия проход, Салашка седловина, Превалска седловина, по долината на река Огоста, северните подножия на Берковска планина, Козница планина, Врачанска планина, пресича река Искър при село Лютиброд, седловината между Ржана планина и рида Гола глава, след това по южната ограда на Ботевградската котловина, напречните чупки на реките Малък Искър (при Етрополе), Черни Вит (при с. Дивчовото), Бели Вит (при с. Рибарица), Васильовската седловина, долината на река Бели Осъм, река Черни Осъм, река Види­ма (при град Априлци), река Росица (при Стоките), р. Янтра (при Габро­во), р. Дряновска (при Трявна), реките Белишка, Златаришка и Стара река, северното подножие на Котленска планина и Върбишка планина, пресича долината на река Луда Камчия, Камчийска планина и по долина­та на река Двойница достига до Черно море. 

Западна граница е долината на река Тимок (в Югославия) и Белоградчишкият проход. Южната гра­ница е тектонски обусловена от дълбочинен разлом. Тя минава по старопланинските подножия към Задбалканските котловини, пресича напреч­ните планински ридове, свързващи Главната Старопланинска верига със Средногорието - Гълъбец, Козница, Кръстец. 

Източна граница е Черно море. В така очертаните граници площта на Главната Старопланинска верига в България е 11 596 км2, а средната и надморска височина е 722 м.

2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми

Главната Старопланинска верига е главната структурна част на Балканидите. Формирането и е продължило около 600 млн. години. Заема част от пространството между две литосферни плочи, разкъсано от множество паралелни по посока дълбочинни разломи. Главната Старопланинска верига има сложен гънков строеж, усложнен от тези дълбочинни разломи. Нагъването и е станало през различни геологически периоди. Последното общо нагъване е било през еоцена, преди около 40 - 50 млн. години, когато се е нагънала Старопланинската геосинклинала. Образуваните гънки имат линейно простиране, силно са наклонени на север, разкъсани и навлечени понякога върху други земни тела. В строежа на земната кора в Главната Старопланинска верига освен гънковите структури личат още и различни по големина плутонични тела (образувани от подземно застиване на магмата), разломни структури и други. Има и голям гранитен навлак от средногорски гранити върху най-високата част – Калоферската планина. По-големите гънкови структури в Главната Старопланинска верига са: Берковски антиклинорий, Свогенска антиклинала, Шипченски антиклинорий, Лудокамчийски синклинорий, Издримецка и Чумерненска синклинала и др.

Скалният състав е разнообразен. В западната и в средната част на Главната Старопланинска верига широко са разпространени магмените скали, предимно гранитите. Те изграждат високите форми на релефа и са по-устойчиви на въздействието на външните земни сили. В цялата подобласт широко са разпространени седиментните скали. В западната част преобладават диабазфилитоидни скали, пясъчници, варовити пясъчници, глини, мергели. В планините Врачанска, Понор и Мала в западната част на Главната Старопланинска верига на повърхността доминират варовиците. Това обуславя и развитието на карстов релеф в тези планини.

В Главната Старопланинска верига има редица находища на полезни изкопаеми. От горивните най-разпространени са въглищата. Антрацитни въглища има в разкритите стари ядки на Берковската антиклинала (в Белоградчишко) и в Свогенската антиклинала. Черни въглища са открити и се експлоатират в Балканския въглищен басейн (Елено-Твърдишката планина). Находища има и в Източна Стара планина в долината на река Луда Камчия (при селата Люляково и Дъскотна) и в Боровдолския басейн (Сливенско).

От рудните полезни изкопаеми има находища на полиметални руди в района на Чипровци, железни руди в Кремиковци, Троянско, Мартиново и Чипровци. Медни руди има открити и се експлоатират в Етрополско (находището Елаците), Плакалница (южно от гр. Враца). Манганови руди има в Кремиковци. Незначителни запаси на молибден има в Искърския пролом при с. Бов, Софийско. Златоносни пясъци има в долината на река Огоста. В западната част на Главната Старопла­нинска верига има и находища на уранови руди.

От нерудните полезни изкопаеми следва да се посочат находищата на барит в Кремиковци, Елисейна и Зверино. Мрамори има при гр. Берковица, флуорит при Чипровци и др.

Главната Старопланинска верига разполага с добри находища на полезни изкопаеми, с което оказва влияние върху стопанското развитие на областта. Тук покрай находищата на полезните изкопаеми е локализирана добивната промишленост и преработващите мощности, като тези в Кремиковци. По-голямата част от преработващите предприятия са в подножията на Главната Старопланинска верига.

3.  Релеф и морфографска подялба

   3.1. Релеф на Главната Старопланинска верига

Релефът е планински. Характеризира се с верижно последователно разположени планински ридове (планини), с ясно очертано било в преобладаващата част и разклонено в източната, и върхове, които се издигат над билото. Билото е прорязано от проломи (Искърски и Лудокамчийски), а на редица места е понижено и са се образували седловини (понижени места за преминаване – проходи). Височи­ната на върховете в западната и централната част е голяма, но в източна­та е значително по-ниска. Доминиращи са южният и северният склон. Те са стръмни, но много по-стръмен е южният склон към Задбалканските котловини. Реките дълбоко са се врязали в склоновете. В южна посока Главната Старопланинска верига се свързва чрез напречните ридове Гълъбец, Козница, Кръстец и Межденик със Средногорието. Северните склонове са с по-малък наклон. Всичането на реките е спомогнало да се обособят самостоятелни ридове като Язова планина, Било планина и др. С Предбалкана Главната Старопланинска верига се свързва чрез седловините Салашка, Превалска, Васильовска и други.

Във височинно отношение в Главната Старопланинска верига най-добре са развити хълмистият пояс (200 - 600 м) - 36,7% от площта, и нископланиският (600 – 1000 м) - 36,3%, т.е. доминиращият релеф е хълмисто - нископланински - общо 73%, среднопланинският (1000 - 1600 м) е само 19,3%, низинният - 4,8%, и едва 2,9% е високопланинският пояс (над 1600 м).

В съвременния релеф на Главната Старопланинска верига личат следите на минали релефообразуващи процеси. Остатъчният релеф е представен от запазените по планинските била и склонове остатъци от четири денудационни повърхнини. Най-стара и следователно най-високо разположена е старомиоценската, която може да се проследи по билото на височина 1600 – 2000 м. Над нея се издигат най-високите старопланин­ски върхове, като Ботев, Миджур, Ком, Вежен и др. Върху нея сега са развити високопланинските пасища. Втора по възраст и по височина на съхранени­те части е младомиоценската денудационна повръхнина. Тя заема най-големи площи в съвременния релеф. В западната и средната част на Главната Старопланинска верига е съхранена на височина 1200 - 1600 м, а източната част - твърде по-нис­ко - до 1000 м. Съхранените части от нея заемат билата на главните стра­нични ридове - на Понор, Голема, Мургаш, Котленска, Сливенска плани­на, и по високите части на склоновете под формата на склоново стъпало. Третата денудационна повърхнина е староплиоценската. Остатъци от нея са съхранени по билата на Мала планина, Софийска планина, Карнобатска, Айтоска, Еминска и Камчийска планина на височина 800 - 900 м. И четвъртата е младоплиоценската. Тя е съхранена на отделни места само като склоново стъпало. В Главната Старопланинска верига има съхране­ни и части от 6 речни тераси. Най-високите достигат до 120 м височина по склоновете на речните долини, а най-ниската на 5,5 м. Вертикалните движения на земната кора в района на Главната Старопланинска верига продължават и в настоящия етап. С най-голяма стойност е издигането на Калоферската планина - с 3 мм годишно.

Характерни форми на релефа на Главната Старопланинска верига са проломите. Искърският проломява западната част от Курило до Лютиброд. Долината на река Искър се е всякла на повече от 1000 м дълбочина. Лудокамчийският пролом е образуван от всичането на река Луда Камчия между Върбишка планина от запад и Еминска и Камчийска от изток. Марашкият пролом е образуван между Гребенец планина и Терзийски баир по долината на река Мараш, свързваща Сунгурларското поле с източната част на Сливенското поле.

В Главната Старопланинска верига широко е развит карстовият ре­леф, главно сред мезозойските варовици. Врачанска, Понор и Мала планина са покрити с повърхностни карстови форми - кари, валози, въртопи, понори, слепи долини, карстови полета. Във Врачанска планина и Искърския пролом има интересни подземни карстови форми - пещери и пропасти. Най-известната и най-посещавана е пещерата Леденика във Врачанска планина.

По стръмни и незалесени склонове и сред наслагите в подножията на склоновете на Главната Старопланинска верига са развити ерозионни процеси, образувани са ровини, отнася се почвеният слой и други.

   3.2. Морфографска подялба

В морфоложко отношение Главната Старопланинска верига се дели на три части: Западна, Средна и Източна.

Източник: Учебник по География и  икономика за 10 клас

Западна Стара планина се простира между Белоградчишкия проход на за­пад и Златишкия проход на изток. Тя има посока на простиране на било­то от северозапад към югоизток и изток. Общата и площ е почти 4196 км2 със средна надморска височина 849 м. От северозапад към югоизток първоначално планината е тясна. Това се отнася за Светиниколската (вр. Хайдушки камък 1271 м), Чипровската (връх Миджур 2168 м) и Берковската планина (вр. Ком 2016 м) до Петроханския проход. На изток от него планината се разширява. Главното било минава по Козница планина (вр. Тодорини кукли 1785 м.). На юг от нея са карстовите планини - Понор (1234 м), Мала планина (вр. Церия 1234 м) и Чепън. На север е Врачанска планина (1482 м). В нея се намира известната пещера „Леденика”. На юг от долините на Нишава и Искрецка река и на север от Чепън и Мала планина е среднопланинската област Забърге. На изток от Искърския пролом, от север на юг, са разположени трите планини Ржана, Голема и Софийска. В източна посока те се сливат в Мургашкия дял (вр. Мургаш -  1687 м). От Мургаш на изток билото отново е единно и по-тясно. Най на изток в е Етрополската планина (вр. Марагидия 1790 м). На север тя има разклонение, носещо името Било планина. Най-високият връх в западна­та част на Главната Старопланинска верига е Миджур (2 168 м) в Чипровска планина. Този дял от планината се пресича от редица удобни проходи - Белоградчишки, Светиниколски, Петрохански, Витински, Ботевградски и Златишки, както и от дългия дълбоко всечен Искърски пролом между Курило и Лютиброд.

Източник: Учебник по География и  икономика за 10 клас

Средната Стара планина се простира от Златишки проход до прохода Вратник. В тази част билото е най-високо и е компактно. Склоновете и, особено на юг, са много стръмни. Това е най-високата част на Главната Старопланинска верига с най-висок връх Бо­тев  (2376 м.). Но това е и най-тясната част на Главната Старопланинска верига. В околностите на връх Ботев са и най-високите водопади в България - Райско пръскало (125 м) и Видимско пръскало (80 м). Общата площ на средната част на Главната Старопланинска верига е 3 400 км2, а средната и надморска височина е 961 м. Седловините разделят верижния масив на следните планини: от Златишкия до Рибаришкия проход е Златишко-Тетевенската планина (вр. Вежен 2198 м). На изток от Рибаришкия проход до Химитлийския проход се простира най-високият дял на Главната Старопланинска верига – Троянско-Калоферската планина с най-високите върхове Ботев (2376 м), Левски (2166 м), Триглав (2276 м). В нея се намира и най-високият български водопад – Райското пръскало. На изток от Химитлийския проход до Прохода на Републиката е Шипченско - Тревненската планина (вр. Исполин 1524 м). Тя се пре­сича от известния Шипченски проход. На изток от Прохода на Републиката до прохода Вратник е Елено-Твърдишката планина (вр. Чумерна 1536 м). Нейното било е значително по-ниско, а склоновете и са по-полегати.

Източник: Учебник по География и  икономика за 10 клас

Източна Стара планина се простира от прохода Вратник до нос Еми­не на Черно море. Площта й е 3 999 км2. Тя е най-ниската част от Главна­та Старопланинска верига. Средната й надморска височина е 385 м, а най-високият връх - Българка, има надморска височина 1 181 м. В тази част главното било се разделя на два клона. Северният клон се нарича Матор планина и включва Котленска планина (1 128 м), Върбишка планина (899 м), Еминска планина (621 м) и част от Камчийска планина (551 м). Юж­ният клон се нарича Удвой планина и включва Сливенска планина. След седловината Ичера той се разделя на два клона. Северният включва планините Стидовска, Карнобатска и Айтоска, а южният - Гребенец плани­на и Терзийски баир. Двата клона на билото (Матор и Удвой) се преси­чат от множество проходи. С най-голяма известност и значение са: Котленски, Върбишки, Ришки и Дюлински в северния клон и Мокренски, Карнобатски и Айтоски в южния клон.

  

4. Климат

Главната Старопланинска верига, както и въобще Старопланинска­та физикогеографска област, географски е разположена в по-голямата си част в умерено континенталната климатична област. Но поради значи­телната надморска височина, особено в западната и в средната част, и надлъжното й простиране от запад на изток са налице съществени разли­чия в климата. Главната Старопланинска верига служи като бариера за въздушния пренос от северозапад, север и североизток. Поради това тя през зимата задържа над Дунавската равнина и Предбалкана и по северните си склонове студените въздушни маси. Когато те достигнат седловините по билото, преливат и по южните склонове се образуват силни пада­щи студени ветрове (бораподобни). А при атмосферен пренос от юг по се­верните склонове се създават предпоставки за образуването на фьон. Нах­луващите от северозапад влажни океански въздушни маси, достигайки се­верните склонове, започват да се изкачват по тях. При това възходящо движение се понижава температурата им и наситеността с влага, поради което по северните склонове има по-голяма годишна сума на валежите. При хижа Амбарица валежите достигат до 1 335 мм/м2. След като преми­нат билото, въздушните маси се затоплят, валежите спират и по южните склонове се образува валежна сянка. Надморската височина също оказва влияние върху климата - във високите части, особено на Западна и Средна Стара планина, климатът се видоизменя от умерено континентален в планински.

Поради особеностите на разположението и на надморската височина в Главната Старопланинска верига се формират пояси с различен климат. В ниския пояс по северния склон и западната част от южния склон климатът има чертите на умерено континентален климат. В източната част от южните склонове в Източна Стара планина и най-вече по склоновете с южно изложение климатът е преходен между уме­рено континентален и континентално-средиземноморски. Само при най-източните части се чувства черноморското климатично влияние. В Главната Старопланинска верига, в местата с надморска височина от 1000 м нагоре, а по южните склонове и от по-високо се проявява планинският климат и тези земи са включени в обхвата на планинската климатична област на България.

Във високите части на планината се намират и най-студените места. Средната годишна температура на връх Ботев е -0,7°С. Средните януарски температури в различните части на планината се отличават съществено - от 0 до -9°С, както и юлските от 22 до 10°С. Поради тези голе­ми разлики в средните месечни температури на най-студения и най-топ­лия месец силно се изменят и температурните амплитуди. Земите, попа­дащи в планинската климатична област, се отличават със студена зима и по-хладно лято. Температурната амплитуда е в порядъка от 16 – 18°С, а снегът се задържа от 120 до 180 дни.

Валежите в преобладаващата част от планината имат чертите, присъщи за умереноконтиненталната климатична област. В най-високите части по северните склонове на Западна и Средна Стара планина те надхвърлят 1000 мм годишна сума. С увеличаване на надморската височина се увеличава и делът на валежите от сняг. В по-голямата част от планината максимумът на валежите е в края на пролетта и в началото на лято­то, а минимумът е през зимата. В Източна Стара планина зимните и про­летните валежи нарастват, а летните намаляват силно. В южното подно­жие на Главната Старопланинска верига падат значително по-малко валежи - около 550 мм годишно поради образуването на валежната сянка.

По високите части на Западна и Средна Стара планина времето е предимно ветровито. Случаите на тихо време са много редки, почти непрекъснато духат силни ветрове. През студеното полугодие най-чести и с най-голяма скорост са северозападните и северните ветрове и по-рядко североизточните и източните. Най-силните и най-продължителни ветрове са на връх Ботев, връх Мур­гаш и по други високи върхове. Средната им скорост през зимата дости­га 12,6 м/сек, а през лятото до 9,3 м/сек.

5. Води

От Главната Старопланинска верига извират реките Лом, Огоста, Малък Искър, Вит, Осъм, Видима, Росица, Янтра, Луда Камчия, Тунджа, Стряма, Нишава. Луда Камчия е единствената река, чийто водосборен басейн изцяло е развит в планината. Главното било на планината е пресечено само от две реки – Искър (Искърски пролом) и Луда Камчия (Лудокамчийски пролом). В зависимост от условията си на формиране на оттока  в Главната Старопланинска верига има всички типове речно подхранване: 1) снежно-дъждовно – във високите части на планината при условията на продължително задържане на снежната покривка; 2) дъждовно-снежно – в по-ниския планински пояс; 3) дъждовно – в най-ниските части на Източна Стара планина; 4) карстово – за реките, чийто водосборен басейн е развит предимно в карстови райони - Искрецка, Нишава. Максимумът на речния отток за по-голямата част от реките в Главната Старопланинска верига е през април поради засиленото топене на снеговете през този месец. Само в Източна Стара планина (реките Луда Камчия, Хаджийска, Двойница) зимният отток е малко по-висок или ра­вен на пролетния.

Водността (модулът на оттока) в Главната Старопланинска верига е висока - 20-25 l/s/km2. Най-голяма е тя в най-високите части и намалява към подножието. Особено висока е водността в северните наветрени склонове поради по-голямото количество валежи и в районите с водонепропускливи пластове.

В Старопланинската верига има и значими находища на подземни води. Грунтовите води са акумулирани предимно в наносните конуси на реките и особено тези по южното подножие и в заливните тераси на реките в котловините и долинните разширения. Карстовите води са привързани към районите с карстов релеф и широко развитие на варовитите пластове – районите на Искрец, Лакатник, Врачанска планина, Котленско и др. Минералните извори са привързани към подножието на Главната Старопланинка верига, където се намират дълбоките земни разломи. Известни са минералните извори при Вършец, Бързия, Нешковци (Троянско) и др.  

6. Почви

Почвената покривка в Главната Старопланинска верига е етажирана. Това се дължи на промяната в надморската височина, климатичната зоналност и етажирането на водния режим и растителността. Поради различията в климата по северния и южния склон е налице и различие в почвената покривка.

По северните склонове върху предимно карбонатна и друга основа и под широколистна, предимно дъбова растителност, в местата с надмор­ска височина до 700 - 800 м има сиви горски почви. Над тях е поясът на кафявите горски почви. Той заема частите на планината с надморска височина от 700 – 800 до 1700 – 1800 метра. Те са развити върху различна скална основа и предимно под букова и смесена широколистна (дъб и габър) растителност. Само в най-високите части в района на подножията на върховете Ком, Вежен и Ботев при наличието на иглолистна растителност са развити тъмнокафяви почви. По билата с надморска височина над 1700 – 1800 м докъм 2100 м в западната и в средната част са развити планинско-ливадни почви.

Подножията на южните склонове и по билото на източната част в условията на влияние на средиземноморския климат са заети от канелените горски почви.

Общо за почвите в Главната Старопланинска верига е характерно, че те са с по-малка мощност и по-малко плодородие, по-широко развитие на ерозията, особено по обезлесените части предимно по южните склонове и в Източна Стара планина.

7. Растителност

Растителността в Главната Старопланинска верига се отличава с характерната за нашите планини вертикална зонираност (етажираност). Силно доминират широколистните листопадни растителни видове. В Стара планина има 90 вида и подвида  български ендемити. От тях локални ендемити са 20 растения. Сред тях са някои много редки растения като еделвайс, старопланинска иглика, старопланинска теменуга, юмрукчалско шапиче и др. Поради различията в климата, водността и почвите между северни­те и южните склонове са налице и различия в растителната покривка.

Най-ниският пояс е представен от дъбовите гори. Растителността е съставена предимно от цер, благун и граница. Над него е разположен поясът на смесените  широколистни гори, в които преобладават видовете габър и горун. На отделни места има мизийски бук и кестен (Берковица). Над него е поясът на буковите гори, който е много по-добре развит по северните склонове, понякога и на по-малка надморска височина. В него преобладава обикновения бук. В Източна Стара планина има характерно примесване на видове характерни за северните или за южните райони на страната. В нея са развити гори от източен бук, подобни на тези в Странджа, но с различен подлес, без колхидски видове растения. Вторично са възникнали и храс­ти от леска, хвойна и треви - картъл, полевица, орлова папрат.

Иглолис­тните гори не образуват непрекъснат пояс. Те са развити на отделни пет­на предимно по северните склонове. Преобладават горите от смърч и бял бор, а в района на вр. Вежен и бяла мура. На много места има вторична растителност от сибирска хвойна, боровинки, полевица, картъл.

В субалпийския пояс са останали само малки петна от клековата растителност в Средна и Западна Стара планина. В този пояс растат предимно храсталаци от боровинки, сибирска хвойна и различни треви. Алпийс­кият пояс заема най-високите части на Западна и Средна Стара планина. За него е типична алпийската тревна растителност с преобладаването на планинска гъжва, власатка, полевица, острица. В района на Козята стена се среща и рядкото алпийско цвете еделвайс.

На редица места естествената растителност силно е пострадала от човешката дейност и най-вече от дърводобива.

Главната Старопланинска верига разполага с много добри горски ресурси, особено ценни са буковите гори, особено по северните склонове на  Западна и Средна Стара планина. Те са фактор за развитие на дърводобив и дървообработване, събиране на горски плодове и билки, отдиха и почивното дело. Наличието на тревни площи, ливади пасища е благоприятно за развитие на животновъдството.

8. Животински свят

Животинският свят в Главната Старопланинска верига е богат и разнообразен на видове. Преобладават представителите на средноевропейската и евросибирската горска фауна. Независимо от голямата мобилност на животните в отделните растителни пояси има доминиране на харак­терни видове животни. С най-голямо разнообразие се отличава поясът на дъбовите гори. В него има многобройни видове насекоми, както и доста видове гръбначни животни. Често се срещат жаба-дървесница, горски гу­щер, смок-мишкар, кълвачи, горски бекас, обикновена горска мишка, дива свиня, сърна, благороден елен. Във височина над пояса на дъба са разпространени по-студенолюбиви животни. В буковите гори има голяма разнообразие от птици. Там се срещат и дива котка, мечка, сърна и дру­ги видове животни. По-беден на животински видове е поясът на иглолис­тните гори. В него се срещат дроздове, синигери, усойница, полевка, ка­терица. За субалпийския и алпийския пояс най-характерни са птиците: скалолазка, дрозд, хайдушка гарга; дива коза; от гризачите снежна полев­ка и др.

9. Стопанска оценка на природните условия и ресурси

В Главната Старопланинска верига се добиват редица полезни изкопаеми: въглища, железни руди, полиметални руди, манган, барит. Водни­те ресурси се използват за водоснабдяване и питейни нужди, за добив на електроенергия (Петроханската каскада и др.) и за промишлени нужди. Дърводобивът е разработен в различни части от планината. За развитие на туризма е важно доброто съчетание на природните компоненти. Съз­дадени са пет народни парка. Посещават се много природни забележи­телности като Лакатнишките скали, Ритлите, пещерата Леденика, Кътинските пирамиди, Райското пръскало, Чудните скали. Изградена е мре­жа от туристически хижи за пешеходния туризъм. Във високите части има условия за развитие на ски-туризма. Създадени са много туристичес­ки селища, бази и др. Известни са Рибарица, Орешака, Карандила. Обо­собени и застроени са вилни зони за отдих и почивка - в Искърския про­лом в района на гр. Своге, Рибарица, Троянско, Габровско и др. Създаде­ни са и няколко ловни стопанства.

Природните ресурси на Главната Старопланинска верига се използват от хората още от древността. Сега стопанската дейност е съсредоточена в градовете и съседните до планината големи промишлени центрове като Враца, Ботевград, Тетевен, Троян, Габрово, Сливен, Казанлък, Кар­лово и т. н. От предприятията на въгледобива в Главната Старопланинска верига са мините в районите на Балканбас и Своге. Добре развита дърводобивна и дървообработваща промишленост има в Берковица, Ет­рополе, Котел, Годеч. Машиностроенето се развива в Етрополе, Беркови­ца, Годеч. В Котел е развито килимарството, а в Своге хранително-вкусовата промишленост. Селското стопанство е специализирано в отглежда­нето на плодове - ябълки, сливи, ягоди, фуражни култури. Развити са ов­цевъдството и говедовъдството, като се използват и високопланинските пасища.

В съвременни условия Главната Старопланинска верига не е сериозна пречка за транспорта. Пресичат я три железопътни линии и много автомобилни пътища, които са прокарани през старопланинските проходи и проломите на реките Искър и Луда Камчия.

Като цяло Главната Старопланинска верига е слабо населена. Произвежданата промишлена, селскостопанска и друга продукция е с малък относителен дял в националната икономика.

10. Геоекологични проблеми

В Главната Старопланинска верига има проблеми на съхраняване и опазване на природната среда. Сериозни нарушения на формите на земната повърхност има в районите на открит добив на полезни изкопаеми като тези в района на Кремиковци, Етрополска планина („Елаците”), добива на варовици, добива на кариерни материали и др. Силно е замърсен атмосферния въздух в района на града Враца. Водите и почвите са по-слабо увредени и замърсени. Особено сериозни щети нанася почвената ерозия при неправилна обработка на почвите по наклонените терени. 

За опазването на природната среда в Старопланинската област и предимно в Главната Старопланинска верига са предприети и се предприемат редица мерки. Тук са разположени национален парк „Централен Балкан”. Има площ от 71.7 хил.ха, от които 44.0 хил.ха горски площи. В негова територия са включват земи около билото на най-високите части на Стара планина, включително и връх Ботев и още 19 върха с надморска височина над 2000 м. В горите доминират буковите насаждения, но има и смърч, ела, габър, горун. В него се намират най-големите по площ защитени стари букови гори в Европа и растат над 20 вида ендемити. От тях 10 вида и 2 подвида висши растения се срещат само Централния Балкани и никъде другаде по света. Паркът Централен Балкан и 8 от резерватите в него са в списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 са в мрежа на биосферните резервати. Сред тях на-значимите са резерватите „Боатин”, „Царичина”, „Козя стена”.

В Главната Старопланинска верига  е природен парк „Врачански Балкан”. Създаден е за опазване на вековни дъбови и букови гори, карстови форми на земната повърхност и скални феномени, над 1000 вида висши растения, от които 57 са включени в Червената книга.  В природен парк Врачански Балкан се намира известния резерват „Врачански карст”. В него се опазват типичен карстов терен, разнообразни скални образувания, уникален пещерен свят, растително разнообразие. В природния парк се намират и множество природни забележителности като: пещерата „Темната дупка” (опазване на 94 вида пещерна фауна, находища на калцитни и арагонитови кристали) край гара Лакатник;  пещерата „Леденика” (опазване на пещерна фауна и подземни карстови форми) край град Враца; пещерата „Новата пещера” край с. Лютиброд, п Черепишките скали; скалния феномен „Вратцата” край Враца;  скалната забележителност „Ритлите” , край с. Лютиброд. Има и 4 защитени местности като известните „Лакатнишки скали” и „Вола”.

Природният парк „Българка” е създаден през 2002 г. Той е разположен на територията на общините Габрово и Трявна. Обхваща земи в билната част на Шипченска и Тревненска планини и техните северни склонове, в изворната област на река Янтра и нейните притоци. В него има три защитени местности и четири природни забележителности, архитектурният комплекс „Етъра„ и др.

Природният парк „Сините камъни” е край град Сливен. Разположен е в Източна Стара планина. Има площ 11.3 хил.ха. Релефът е разчленен, планински. Създаден е за опазване на растително и животинско богатство и разнообразие – мизийски бук, зимен и космат дъб, обикновен габър, цер явор, леска и др. растения и животни като сърни,у елени, скален орел, кръстат орел, малък лешояд, голя ястреб и др.   В парка се намира най-високият връх в Източна Стара планина – връх Българка (1181 м.)

Извън територията на парковете има множество резервати като „Чупрене”, „Горна Кория” (Западна Стара планина), „Хайдушки чукар”, „Сини бряг” в Елено-Твърдишка планина и „Лешница” в Шипченска планина (Средна Стара планина), „Кутелка” и „Орлицата” (Източна Стара планина).

Има и множество природни забележителности с международно и национално значение като пещерата „Леденика”, Ритлите, Лакатнишките скали, нос Емине, водопада „Райско пръскало” (125 м), нос Емине и др.

Природните условия и ресурси на Старопланинската природногеографска област оказват много силно влияние върху населването, формирането на селищната мрежа, развитието на стопанските дейности   транспортната мрежа и в съвременни условия и на развитието на туризма.

Използвана литература и източници на информация:

1. География на България. Физическа география. Социално-икономическа география. С., Изд. „Форком”, 2002 г..
2. Георгиев Милан. Физическа география на България. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991 г.
3. Голяма енциклопедия България. Т. 1-12. С. Изд. „Труд”, 2012 г.
4. Груев Бл. И Б. Кузманов. Обща биогеография. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1994 г., стр.404 – 450.
5. Иванов Анко. География и икономика. Учебен речник (второ допълнено и преработено издание). С., Изд. „Делфи”, 2005 г.
6. Иванов Анко. Физическа география на България. С. Изд. „Тилиа”, 1998 г..
7. Климатът на България. С., Изд. на БАН, 1991 г.
8. Природният и икономическият потенциал на планините в България. Т. 1: Природа и ресурси. С., Изд. на БАН, 1989 г. 
9. Учебници по география и икономика за 10 клас.
10. www.planinite.info/
11. www.priroda.bg/